Решение № 4293 от 14.5.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 272/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по жалба на „Евро строй кънстракшън“ ЕООД срещу Решение № 2153-15-5/04.01.2024 г. на директора на Териториално поделение на НОИ – гр. Пловдив. В жалбата се твърди за допуснати съществени процесуални нарушения на чл. 35 и чл. 39, ал. 1 АПК и чл. 58, ал. 3, т. 1 КСО, довели до неизясняване на всички факти и обстоятелства по случая, което се е отразило на правилното приложение на материалния закон. Излагат се съображения, че увреждането на здравето не е внезапно, тъй като пострадалата е имала заболяване („раменна нестабилност“), характеризиращо се хронично изкълчване на рамото. В тази връзка се посочват медицински документи (болнични листове и решение на ТЕЛК) и сведения на Л. И., сочещи това заболяване. Поддържа се, че не трудовият процес е причина за инцидента, а влошаването на здравословното състояние на пострадалата, което е от хронично естество. Допълнително се развиват доводи за наличието на умишлено увреждане по смисъла на чл. 55, ал. 3 КСО, тъй като Ю. Х. не е представила на жалбоподателя решение на ТЕЛК и не е декларирала заболяването, като същевременно е предвиждала последиците, че с работата може да се увреди здравето си, при което е допускала настъпването на увреждането. Ответната страна – директорът на ТП на НОИ – гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна Ю. Х. Х., чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното: По реда на чл. 57, ал. 1 КСО от страна на осигурителя „Евро строй кънстракшън“ ЕООД е подадена декларация за трудова злополука вх. № 5101-15-324/24.11.2023 г., в която се посочва, че на 17.11.2023 г., около 10: 20 ч., в производствена база „Мездра“, находяща се в [населено място], [улица], е станала злополука с Ю. Х. Х., заемаща длъжността „••••“ при жалбоподателя. Декларирано е, че злополуката е станала на обичайното стационарно работно място при извършване на почистване и дезинфекция на помещения, като специфичното действие по време на инцидента, осъществено от пострадалата, се изразявало в повдигане на кофа с вода. Като увреждане е декларирано изкълчване на раменна става, довело до временна нетрудоспособност. В хода на административното производство е представена Заповед № 131/20.11.2023 г. на управителя на „Евро строй кънстракшън“ ЕООД, с която е определена комисия за извършване на разследване на настъпилата злополука по реда на чл. 2, ал. 2 от Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки ( НУРРОТЗ ). При разследването са събрани писмени обяснения на пострадалата Ю. Х., в която е посочила, че на 17.11.2023 г., между 10: 00 и 10: 30 ч., в производствена база „Мездра“, при повдигане на кофа с вода се е извадила раменната става. Почувствала силна болка и своевременно била откарана в ЦСМП - [населено място], където направили рентгенова снимка, наместили рамото и поставили лонгета за 25 дни. Посочва, че ръката е обездвижена и има силни болки, за което приемала обезболяващи. Събрани са писмени обяснения на Г. Г. и Л. И., от които се установява, че на 17.11.2023 г. Ю. Х. е изпълнявала трудовите си задължения по почистване на помещения. Същата влезнала в офиса, държейки се за едната раменна става и споделила, че се е извадило рамото ѝ при повдигане на кофа, за да изхвърли водата в нея. Поясняват, че раменната става била видимо изместена и оказали помощ за обездвижването ѝ, а след това била откарана от колеги в ЦСМП - [населено място]. Следва да се отбележи, че в писмените обяснения на Л. И. се посочва, че и друг път е ставал подобен инцидент с пострадалата. От писмените обяснения на И. И., заемащ длъжност „шофьор“, се установява, че е откарал пострадалата до ЦСМП - [населено място], като по пътя същата му споделила за изкълчването на раменната става. Приложена е епикриза от 17.11.2023 г., издадена от Ортопедо – травматологично отделение към МБАЛ „Христо Ботев“ АД [населено място], според която на Ю. Х. е поставена диагноза „S43.0 Изкълчване на лява раменна става“. Извършени били рентгенография и закрита (мануална) репозизиця на луксацията на лявата раменна става. След това е поставена имобилизираща превръзка и е изписана аналгетична терапия. Посоченото се подкрепя от амбулаторния лист и медицински протокол на ЛКК, издадени на същата дата. Представен е болничен лист № Е20232976403/17.11.2023 г., от който е видно, че Ю. Х. се е намирала неработоспособност за един месец, която е резултат от инцидента. По преписката е налична извадка от книгата за инструктаж, от която се установява, че на 17.11.2023 г. е извършен такъв на Ю. Х.. Приложен е още съставеният на основание чл. 2, ал. 3 НУРРОТЗ Протокол за разследване на трудова злополука № 3/21.11.2023 г., в който е отразено за настъпила злополука с Ю. Х. (работеща при осигурителя „Евро строй кънстракшън“ ЕООД), станала на 17.11.2023 г., около 10: 20 ч., в производствена база „Мездра“, находяща се в [населено място], [улица]. Отразено е, че злополуката е настъпила при повдигане на кофа с вода, което е във връзка със задълженията по почистване. Посочено е още, че увреждането се изразява в изкълчване на раменна става. Посочени са лицата, които са оказали първа помощ на пострадалата. Отразено е, че при настъпване на инцидента има само „непреки“ свидетели. В тази връзка протоколът по чл. 2, ал. 3 НУРРОТЗ съдържа всички данни по чл. 10, ал. 1 НУРРОТЗ. С Протокол № 5101-15-324/27.11.2023 г. на комисия към ТП на НОИ – Пловдив е прието, че не е установена необходимост от провеждане на разследване на декларираната трудова злополука. Издадено е Разпореждане № 5104-15-332/28.11.2023 г. от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО, с което настъпилата на 17.11.2023 г. с Ю. Х. в производствена база „Мездра“, е квалифицирана като трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. За да обоснове този извод, органът е посочил, че злополуката е станала през работно време и при изпълнение на трудовите задължения от пострадалото лице – почистване на помещения. Описан е механизмът на настъпване на травматичното увреждане – повдигане на кофа с вода. Травматично увреждане е описано като „Изкълчване на раменна става“, което според медицинските документи е довело до временна неработоспособност на Ю. Х.. Екземпляр от разпореждането е получен лично от „Евро строй кънстракшън“ ЕООД на 01.12.2023 г., видно от подписаното известие за доставка. Разпореждането е обжалвано от осигурителя „Евро строй кънстракшън“ ЕООД по реда на чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „г"“ КСО пред директора на ТП на НОИ – Пловдив. В тази връзка е подадена жалба вх. № 1012-15-471/13.12.2023 г., в която се поддържа, че от писмените обяснения на Л. И. и издадените през годините болнични листове се налагало извод, че Ю. Х. е страдала от хронично заболяване, довело до изкълчването на раменната става. Към жалбата са приложени болнични листове, от които се установява, че Ю. Х. се е намирала в отпуск заради неработоспособност за следните периоди преди инцидента: от 18.04.2022 г. до 01.05.2022 г.; от 03.08.2022 г. до 16.08.2022 г.; от 22.08.2022 г. до 20.09.2022 г.; от 07.04.2023 г. до 04.09.2023 г. Във всички болнични листове е отразено, че временната неработоспособност се дължи на изкълчване на раменната става. Последвало е издаване на оспореното Решение № 2153-15-5/04.01.2024 г. на директора на Териториално поделение на НОИ – [населено място], с което е отхвърлена жалбата срещу разпореждането. Органът е обсъдил доказателствата, събрани от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО и събраните нови доказателства (болнични листове, представени с жалбата). С решението са приети за правилни всички фактически констатации и правни изводи, изложени в разпореждането. В мотивите е изложено, че е налице внезапно увреждане, което е довело до неработоспособност, видно от необжалвания болничен лист. Посочено е, че злополуката е през време на работа и във връзка с извършената работа. В тази връзка е прието наличието на трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО. Органът е отхвърлил възраженията в жалбата, приемайки, че при раменната нестабилност травматичните увреждания се причиняват от много леки движения, каквото е повдигането на кофа с вода. В съдебното производство са представени ЕР на ТЕЛК № 90437-45 от 08.03.2021 г. и № 09642-27/07.02.2024 г., с които на Ю. Х. е определена 75 % ТНР по повод поставена диагноза „Обструктивна хидроцефалия“ (като противопоказание е посочено извършването на тежка физическа работа). Също така е приложено медицинското експертно досие на Ю. Х. по повод издаването на горепосочените ЕР на ТЕЛК. По делото е приет трудов договор № 244/17.06.2020 г., от който се установява, че Ю. Х. е заемала длъжността „••••“ при „Евро строй кънстракшън“ ЕООД. Приета е длъжностна характеристика, според която длъжността е свързана с почистване и дезинфекциране на помещения, като в процеса на работа ползва метли, кофи и други приспособления за почистване. Налична е декларация от 17.06.2021 г., подписана от Ю. Х., с която декларира, че по отношение на нея няма издадени ЕР на ТЕЛК. В хода на съдебното производство е прието заключение на съдебномедицинска експертиза, което е допълнително обосновано в съдебно заседание при изслушване на вещото лице. От заключението се установява, че изкълчване на раменна става (луксация) представлява напълно разместване на ставните повърхности, образувани от главата на раменната кост от една страна и ставната ямка на лопатката, съпътстваща с пълна разкъсване на ставната капсула. Това е травма и при нормално развито анатомични структури се изисква висока енергийност на травмиращия елемент. Вещото лице разяснява, че „хабитуална луксация“ е болестно състояние, при което са налице анатомични предразположения за изкълчване на раменната става, което може да се получи и без травма (в съдебно заседание се разяснява, че при това болестно състояние не е налице болка и болният може сам да извади и намести ставата). Експертът също разяснява за „рецидивираща луксация“, дължаща се на лошо лечение или немарливост на пациента, при която изкълчването се получава от травма, но с по – малък интензитет на травмиращия елемент (в съдебно заседание пояснява, че винаги е съпроводено със силна болка). От заключението се установява, че увреждането на Ю. Х. е изкълчване на раменната става, което се дължи на „рецидивираща луксация“, при която увреждането може да се причини от по – малка травма (по - малка енергийност на травматичния елемент). При това състояние на ставната капсула не зараства добре, което води до чести (рецидивиращи, но не и хронични) луксации при „по – невинни“ травми, т. е. допринася за по – лесното изкълчване, но не е хронично. От изложеното вещото лице е категоричен, че в медицинската документация липсват данни Ю. Х. да е страдала от хабитуална луксация (данните за наличието на хидроцефалия са свързани със заболяване в областта на главата). Става ясно, че лечението на всичките предхождащи изкълчвания на раменната става са съпроводени с упойка и оперативна интервенция, което изключвало хабитуална луксация, при която липсват болки и е налице лесна възможност за наместване на ставата. Важен е изводът на вещото лице, че процесното изкълчване е съпроводено със силна болка, което се подкрепя от всички писмени становища и факта по предписване на обезболяващи на пострадалата. В тази връзка вещото лице изключва ставата да е била извадена преди момента на инцидента или да предхожда работния ден. Този извод намира подкрепя и в становището на експерта, че не се касае за хабитуална луксация. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, което е допълнително обосновано в съдебно заседание. Същото логично, категорично, обосновано, непротиворечиво и намиращо основа в медицинската документация. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Жалбата срещу процесното решение е подадена в срок, срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, от активно легитимирано лице, адресат на акта, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Според чл. 146, вр. чл. 168 АПК съдът следва да провери актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона. Разпорежданията за признаване или непризнаване на злополуката за трудова се обжалват пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ по аргумент от чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „г“ КСО. В чл. 117, ал. 3 КСО е разписано, че ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. При тази правна уредба оспорваното решение на директора на Териториално поделение на НОИ – [населено място] е издадено от орган с необходимата материална, териториална и времева компетентност. Атакуваното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и с необходимото съдържание, съгласно чл. 59, ал. 1 АПК. В него са изложени фактическите и правните основания за издаването му със съответната разпоредителна част, поради което е мотивиран индивидуален административен акт. При издаване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да съставляват самостоятелно основание за неговата отмяна. Следва да се отбележи, че не е проведена процедура по разследване по реда на Раздел III от посочената Наредба, респективно по чл. 58 КСО, но това не е процесуално нарушение. Провеждането на такова разследване, извън случаите, изрично установени в чл. 58, ал. 1 КСО, респ. чл. 7, ал. 2 НУРРОТЗ (при увреждане причинено на повече от трима работещи, или злополука довела до инвалидност или смърт, или когато има основание да се предполага, че ще доведе до такива увреждания), не е задължително, като преценката дали да бъде проведено, или не, е на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО, действащо в условията на оперативна самостоятелстост. Процесният случай категорично не касае смърт, злополука, причинила увреждане на повече от трима работещи, или такава довела до инвалидност, или за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност, при което разследването на злополуката би било задължително. В случая органът се е позовал изцяло на разследване на злополуката, което е извършено от комисията, назначена от осигурителя по реда чл. 2, ал. 2 НУРРОТЗ. Ползвани резултатите от разследването на комисията, за което е съставен протокол по чл. 2, ал. 3 НУРРОТЗ, съдържащ данните по чл. 10, ал. 1 НУРРОТЗ, придружен с писмените показания на свидетелите на злополуката. Органът е съобразил всички относими доказателства (медицинската документация и писмени показания на разпитаните свидетели във връзка със злополуката), установяващи конкретните обстоятелства и причини за възникване на злополуката, вида на уврежданията, както и всички други данни, които са необходими за извършване на преценка за характера на злополуката. Вярно, че органът не е събрал доказателства, че Ю. Х. е имала предходни здравословни проблеми със същата раменна става, но това не е съществено процесуално нарушение, тъй като не е се отразява при приложението на материалния закон. В тази връзка от заключението по СМЕ се установява, че Ю. Х. е страдала от „рецидивираща луксация“, изразяваща се в това, че от по – малка травма (по - малка енергийност на травматичния елемент) може да се причини увреждане. Подобно състояние не е хронично и не се отразява на внезапността на увреждането. Не са допуснати нарушения на материалния закон. Съгласно чл. 55, ал. 1 КСО „трудова злополука“ е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. За да бъде призната настъпила злополука с работник за „трудова“, следва да бъдат налице следните предпоставки: 1. увреждане на здравето на осигуреното лице; 2. това увреждане да е настъпило внезапно; 3. увреждането да е причинило неработоспособност или смърт на пострадалия; 4. наличие на причинна връзка (между внезапното увреждане и настъпилия резултат); 5. увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя; 6. наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. Не спори, а и доказателствата се установява, че Ю. Х. се е намирала в трудови правоотношения с „Евро строй кънстракшън“ ЕООД, поради което същата осигурено лице, доколкото осигуряването за трудова злополука произтича от осигурителното правоотношение за всички осигурени социални рискове и се основава на трудовото правоотношение, по което работи осигуреният. Налице е травматично увреждане на здравето на Ю. Х., доколкото се касае за „изкълчването на раменната става“, а това води до нарушение на функциите на опорно – двигателната система на човешкия организъм. То е резултат от физическото напрежение при повдигане на кофа с вода. Кодексът борави и с понятието „внезапно“, а това означава, че увреждането е непредвидено, спонтанно и неочаквано въздействие върху човешкия организъм, т. е. увреждането е непредвидено от лицето. Категорично се доказа наличието на „изкълчването на раменната става“, което не се дължи на „хабитуална луксация“, тъй като Ю. Х. не страда от такова болестно състояние, т. е. неоснователни са възраженията, че изкълчването е налично преди инцидента. Процесното травматичното увреждане е спомогнато от „рецидивираща луксация“, при която е характерно, че дадена травма се причинява с по – малък интензитет на травмиращия елемент. Обстоятелството, че и друг път е ставал подобен инцидент с пострадалата се дължи отново на „рецидивираща луксация“, а не на хронично заболяване („хабитуална луксация“), каквото се твърди от жалбоподателя. Възможността за по – лесно причиняване на травма не е равнозначно на сигурно знание за предстоящо настъпване на увреждане на човешкия организъм, поради което няма как да се предвиди и да се очаква, че в конкретния момент при повдигане на кофа с вода ще настъпи увреждане. Ю. Х. се е намирала неработоспособност и е налице причинно - следствена връзка между внезапното увреждане и настъпилия резултат (временна нетрудоспособност). Понятието „временна неработоспособност“ е дефинирано легално в § 1, т. 34 от Допълнителните разпоредби на Закона за здравето като състояние, при което осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради злополука (и поради други причини). От издадения и неоспорен болничен лист № Е20232976403/17.11.2023 г. се налага извод, че изкълчването на раменна става е причинило временна неработоспособност на Ю. Х. за срок от един месец, т. е. неблагоприятният резултат е пряко следствие от внезапното увреждане на здравето (изкълчването), а не от други обстоятелства. Увреждането е станало през време и във връзка с извършваната работа. От събраните писмени показания на Г. Г. и Л. И. се установява, че инцидентът е настъпил през работното време на работничката, когато е почиствала офиса, т. е. по време на извършваната работа. От представения трудов договор се установява, че Ю. Х. е заемала длъжността „••••“, а според длъжностната характеристика работата е свързана с почистване и дезинфекциране на помещения, като в процеса на работа ползва метли, кофи и други приспособления за почистване. От представения Протокол за разследване на трудова злополука 3/21.11.2023 г., съставен по реда на чл. 2, ал. 3 НУРРОТЗ и представляващ официален удостоверителен документ, се налага извод, че Ю. Х. е повдигала кофа с вода, когато е настъпило увреждането. Именно механизмът на тези действия е свързан с изпълнението на трудовите задължения по почистване на помещенията, поради което е увреждането е във връзка с извършваната работа. Горното допълнително води до извод за наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. Към момента на настъпване на злополуката Ю. Х. е изпълнявала трудови функции по трудово правоотношение с дружеството и е налице функционалната връзка между изпълнението на трудовите функции на пострадалото лице и увреждането, като следствие на извършваната работа. Тази функционална зависимост се изразява във връзката на увреждането с обичайните обстоятелства и условия, при които протича изпълнението на трудовата функция по трудовото правоотношение с работодателя. Неоснователни са възраженията за умишлено увреждане на здравето от страна на Ю. Х.. Съгласно чл. 11, ал. 2 от Наказателния кодекс, умисълът, като форма на вината, е налице, когато деецът не само е съзнавал характера на постъпката си и е предвиждал нейните последици, но едновременно с това е искал или допускал настъпването на тези последици. При косвения умисъл е необходимо до голяма степен конкретност при предвиждането на вредите, а не същите да са само абстрактна възможност, като при последната ще е налице небрежност. За наличието на умисъла е необходимо субектът да е формирал в съзнанието си представа за конкретния вредоносен резултат. За разлика от него, при небрежността лицето не е предвиждало настъпването на последиците, но е било длъжно и е могло да ги предвиди и е имало субективната възможност и субективното задължение да предвиди тези последици. Възможността на лицето да „предвиди“ се преценява конкретно за всеки един случай и то в рамките на дължимото поведение на субекта, т. е. възможността зависи от конкретните обективни условия и от индивидуалните особености на личността. В настоящия случай не може да се направи извод, че Ю. Х. е предвиждала своето увреждане при извършване на обикновени действия, каквито са повдигането на кофата с цел нейното преместване или изливане. Подобни действия са равнопоставени и сравними по тежест с много други действия, извършвани във всекидневието. Тези действия са с много малък риск от настъпване на травматично увреждане, поради което дори знанието за „рецидивираща луксация“ и наличието на предходни подобни увреждания не може да доведе до извод, че се предвижда настъпването на конкретния вредоносен резултат. Вярно, че Ю. Х. не е уведомила работодателя си за решението на ТЕЛК, но същото се отнася за друго заболяване - „Обструктивна хидроцефалия“. Също така е налице решение на ТЕЛК по повод предходно изкълчване, но същото издадено във връзка с обжалване на болничен лист от страна на НОИ. Наред с това е налице знание за работодателя за предходните изкълчване на раменната става на Ю. Х., тъй като същият се запознава с екземплярите на издадените болнични листове. Дори да се приеме, че Ю. Х. не е уведомила работодателя си за здравословното си състояние, то това не води до извод, че същата е допускала настъпването на вредоносния резултат, тъй като същото не е пряко и непосредствено свързано с вредоносния резултат. В допълнение следва да се отбележи, че злополуката е трудова, дори когато за настъпването са допринесли извършени от пострадалия нарушения на трудовия му договор, т. е. съпричиняването е неотносимо. Целта на закона е спазена. Не е налице несъответствие на оспорения акт с предметния обхват, очертан от разпоредбата на чл. 55, ал. 1 КСО и от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Горното налага извод за неоснователност на жалбата, поради което на основание чл. чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК следва да се отхвърли оспорваното решение на директора на ТП на НОИ – [населено място]. По разноските: С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК ответната и заинтересованата страна имат право да им се възстановяват направените разноски. Ответникът има право на разноски в в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, което е минималният размер, съответстващ на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 37 ЗПрП. Заинтересованата страна е направила разноски за адвокатски хонорар в размер на 600 лева, платени по банков път, видно от договора за правна помощ и платежното нареждане. Ответната страна е направила своевременно възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, което е неоснователно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. чл. 144 АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА. В чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е уредено, че минималното възнаграждение е 500 лева за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по КСО. Вярно, че делото не е сложно от фактическа страна (не е събран голям обем от писмени доказателства и не са разпитани свидетели) и не се отличава с правна сложност, но от друга страна процесуалното представителство е осъществено по повод изслушаното заключение на СМЕ и даване на становище по възраженията в жалбата. В случая възнаграждението превишава само със 100 лева минималния размер, което съдът намира, че не е прекомерно с оглед осъществената правна помощ спрямо фактите и правото по спора. Именно такъв размер е справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36, ал. 2, изр. второ ЗА за правото на възнаграждение на адвоката. По изложените съображения, съдът