Решение № 1406 от 27.4.2022 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 6425/2021 г.

производството е прекратено по отношение на иска за неимуществени вреди в частта му над сумата от 500.00 лева до сумата от 1000.00 лева. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното: С доклада по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване за отделни обстоятелствата, че между страните е сключен договор за разплащателна сметка, която била запорирана, че по сметката постъпила сумата от 1881.01 лева на ••••••••••, представляваща наследствено плащане от пенсионно осигурително дружество, както и че банката е превела сумата от 1216 лева по запор наложен от НАП на •••••••••. Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото писмени доказателства, като спорът между страните се свежда до това дали постъпилата от Пенсионно осигурително дружество „Алианц България“ АД сума подлежи на принудително изпълнение. Съгласно чл. 2 от Наредба № 3 от 18.04.2018 г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, платежна сметка е сметка, водена на името на един или повече ползватели на платежни услуги, използвана за изпълнението на платежни операции. В ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че плащане от платежни сметки може да се извършва само по нареждане или с предварително съгласие на титуляря до размера и при условията, поставени от титуляря на сметката. Според ал. 3 това правило не се прилага при принудително изпълнение по установения със закона ред. Съгласно чл. 79, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и във всеки случай не по-късно от края на следващия работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията, освен когато доставчикът на платежни услуги на платеца има основателни съмнения за измама и уведоми съответните компетентни органи за това. Преводът е извършен в полза на НАП по запор, наложен във връзка с публично вземане, поради което приложение намира разпоредбата на чл. 213 ДОПК, която предвижда, че изпълнението се насочва върху цялото имущество на длъжника, с изключение на изрично изброени вещи, сумите по сметки в банки в размер до 250 лева за всеки член от семейството; трудовото възнаграждение, обезщетението по трудово правоотношение, всяко друго възнаграждение за труд, пенсията или стипендията– в общ размер до минималната работна заплата месечно, обезщетенията по социалното осигуряване, включително за безработица; социалните помощи, предоставяни от държавния или общинския бюджет; сумите по дарение от физически и юридически лица, получени от лица с трайни увреждания с намалена работоспособност или определени вид и степен на увреждане над 50 на сто и други категории лица в неравностойно социално положение и вземанията за издръжка, определени от съда. Сумата по банковата сметка не попада в нито една от изброените хипотези, като предвид постъпилата и преведената стойност, плащането е съобразено и с ограниченото на чл. 213, ал. 1, т. 3 ДОПК- до 250 лева на член от семейството, което в настоящия случай се състои от двама души. В действителност с нормата на чл. 129, ал. 11 КСО е въведена изрична забрана, като е посочено, че натрупаните средства в индивидуалната партида на осигурените лица по допълнителното задължително пенсионно осигуряване не подлежат на принудително изпълнение. Това ограничение ползва единствено титуляра на партидата и то, докато сумите представляват натрупани средство по индивидуалната му партида. Забраната за принудително изпълнение е свързана със социалното предназначение средствата- да осигурят допълнителна пенсия за старост на осигуреното лице. Затова КСО не допуска принудително изпълнение върху тези средства, докато се намират по индивидуалната партида на осигуреното лице. След настъпване на основание за изплащане на средствата, еднократно или разсрочено, под формата на допълнителна пенсия или на наследниците поради смъртта на титуляра, сумите изгубват характера на средства по партидата на осигурено лице и се превръщат в обикновена парична сума като част от имуществото на получателя. В такава хипотеза тяхната несеквестируемост се определя от разпоредбите на ДОПК, съответно ГПК, в зависимост от вземанията подлежащи на принудително изпълнение. В настоящия случай преминавайки в патримониума на наследника, закрилата срещу принудително изпълнение по чл. 129, ал. 11 КСО е отпаднала. За наследника на осигуреното лице получените средства имат характера на наследствено имущество, а не на социално плащане по смисъла на КСО и по отношение на тях няма забрана за принудително изпълнение. Ето защо претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Съдът не достигна до извод за наличието на главен дълг, поради което претенцията за обезщетение за забава също е неоснователна. Неоснователен е и искът за плащане на обезщетение за неимуществени вреди. Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение № 4/2012 от 29.01.2013г. на ОСГТК на ВКС следва да се приеме, че както нарушаването на общата забрана да се вреди другиму, така и нарушаването на договорно задължение могат да причинят неимуществени вреди, който следва да бъдат обезщетени. Когато неимуществените вреди са причинени от неизпълнението (или неточното изпълнение) на договорни задължения, на обезщетение подлежат вредите, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждането на задължението, а при установена по делото недобросъвестност на длъжника- обезщетението е за всички преки и непосредствени имуществени вреди. В настоящия случай претенцията се основава на неизпълнението на задължения на ответника във връзка със съществувалия между страните договор за разплащателна сметка. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредба № 3 от 18.04.2018 г. плащане от платежни сметки може да се извършва само по нареждане или с предварително съгласие на титуляря до размера и при условията, поставени от титуляря на сметката. В ал. 3 от същата норма е регламентирано, че това правило не се прилага при принудително изпълнение по установения със закона ред. С оглед извода, че преведената сума е подлежала на принудително изпълнение, не се доказва неизпълнение на задълженията на ответника, съответно липсва негово противоправно поведение, което е елемент от фактическия състав на претенцията. Предвид извода за съществуващо между страните правоотношение по договор за разплащателна сметка (обстоятелство отделено като безспорно), съдът не дължи произнасяне по предявения евентуален иск, защото не се е сбъднало условието за неговото разглеждане. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъди сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения, съдът