Решение № 319 от 16.4.2024 г. на Районен съд - Сливен по дело № 5572/2022 г.

Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. „Хенрик Ибсен" № 15, ет. 6, ЕИК 200644029 срещу Ж. И. И. от гр. Сливен, ул. „Кара Колю" № 128 с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 79 и чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 ЗЗД. В исковата молба се твърди, че на 13.07.2019 г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон намиращ се в България, ЕИК: 204915054 е сключен Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит (№ CREX-17156979) и Договор за кредитна карта обозначен с номер № CARD- 17156979 във връзка с договор № CREX-17156979. Страни по договора за кредитна карта са „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България”, ЕИК: 204915054, в качеството си на кредитодател и Ж. И., с ЕГН 6504305939 в качеството си на кредитополучател. Сумата на револвиращия кредит е с лимит в размер на 700 лв., който впоследствие е увеличен на 1000.00 лв. От своя страна кредитополучателят Ж. И. И. е направил няколко вноски, но впоследствие е преустановил обслужването на кредита. Падежът на първата пропусната минимална месечна вноска е настъпил на 01.01.2020 г. Кредитополучателят се е задължил да плаща договорна възнаградителна лихва върху лимита. Връщането на сумите, които са усвоени от ответника е разсрочено на вноски в размер на 50.86 лв. Месечните вноски по силата на сключения договор за револвиращ кредит следва да се направят в срок до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението. Непогасената сума е в общ размер на 615, 00 лв., от които: 503.69 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, 4, 28 лева – договорна възнаградителна лихва за периода 01.01.2020 г. до 05.06.2020 г., 107, 03 лева – лихва за забава, начислена за периода от 02.01.2020 г. до 26.07.2022 г., с изключение на 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. вкл. На 22.04.2020 г. между кредитодателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България”, ЕИК: 204915054 и „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК: 200644029 е сключен договор за прехвърляне на вземане с правно основание чл.99 от ЗЗД. По силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания цедентът БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, ЕИК: 204915054 прехвърля на Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК: 200644029 в качеството си на цесионер вземанията си към кредитополучателя Ж. И.. На 18.06.2020 г. между цедента и цесионера е подписано Приложение №1. В него детайлно са описани и индивидуализирани претендираните в производството вземания. Съгласно нормата на чл.99 ал.2 от ЗЗД и договора за прехвърляне на вземания, титуляр на вземанията се явява дружеството „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК: 200644029 в качеството си на цесионер. В подкрепа на гореописаната фактическа обстановка ищецът предоставя Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2020 г. и Приложение № 1 от 18.06.2020 г. С оглед действителността на договора за прехвърляне на вземане ищецът на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД. представя доказателства за уведомяване на длъжника Ж. И. И.. Същият е упълномощен от цедента с пълномощно №3431/18.06.2020 да извърши уведомяването, което е извършено чрез препоръчана пратка на „Български пощи” ЕАД. Връчването се счита за извършено на 10.07.2020 г. Пратката е приета от съпруга на ответницата – Кальо Илиев, който има задължението да я предаде на ответницата и е предоставено известие за доставяне, което да удостовери връчването на пратката. Изготвени са още уведомление за извършеното прехвърляне на вземане и писмено потвърждение за извършената продажба. В чл.17 от договора за кредитна карта е предвидена правната възможност кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем. Съгласно посочената норма при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от датата на падежа на втората погасителна вноска, за кредитора възниква правото да обяви предсрочна изискуемост на вземането си. Ищецът е предоставил 7-дневен срок за доброволно заплащане на претендираните суми, а при неизпълнение на 8-мия ден от датата на получаване на уведомлението ще счита цялото вземане за предсрочно изискуемо по договора за кредитна карта. Поради констатираното неизпълнение от страна на ответницата Ж. И. И. на поетите договорни задължения, ищецът в качеството на цесионер предявява претенцията си по съдебен ред. На основание чл.410 от ГПК е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение. Образувано е гр.д №3217/2022 г. по описа на СлРС и е издадена Заповед №1954 за изпълнение на паричното задължение. Ищецът сочи, че длъжника не е намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение му е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като същият не се е явил в съда да си получи заповедта за изпълнение, което от своя страна обуславя правния ни интерес от подаването на настоящата искова молба. С цел уведомяване на ответницата за хода на делото и правото на защита същата не е могла да бъде намерена на посочения от нея адрес. Извършена е справка за актуалното състояние на трудовите договори към 18.04.2023 г. В изпълнение на процедурата по чл.47 ал.1-6 ГПК с Разпореждане №5242 е направено искане до АК – Сливен за определяне на адвокат, вписан в Националния регистър за правна помощ, който да бъде назначен за особен представител на Ж. И. И. С Определение №1808 от 08.06.2023 г. е назначен адв. Д. П. от АК- Сливен, вписан под №3730 в националния регистър за правна помощ в качеството си на особен представител на ответницата Ж. И. И.. Предвид изложеното, моли съда след като се запознаете с всички доказателства по делото да постановите решение по силата на което да признае за установено по отношение на Ж. И. И., че същата дължи на „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, ЕИК: 200644029 следните суми: главница в размер на 503.69 лв.; договорна лихва в размер на 4.28 лв. за периода от 01.01.2020 г. до 05.06.2020 г.; лихва за забава в размер на 107.03 лв. за периода от 02.01.2020 г. до 26.07.2022 г, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендират за присъждане на направените по заповедното производство разноски, както и в настоящото производство-заплатената държавна такса в размер на 25 лв., както и юрисконсулстско възнаграждение в размер на 50 лева на основание. В срока по чл. 131 от ГПК особенният представител на ответницата е представил отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Намира, че ответницата не дължи претендираните от суми, поради това, че първоначалния договор бил недействителен. Изтъква аргументи, че исковата молба не отговаря на изискванията на ГПК поради следните доводи. На първо място сочи, че ищцовото дружество „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК 200644029 съгласно публикуваната информация в ТР се представлява от лицата Лилия Костадинова Д. и Стефан Красимиров Петков, като те действат само заедно. В конкретния случай в ИМ е записано, че дружеството се представлява само от едното лице. От друга страна изтъква, че Радослав Михов действа в качеството си на юрисконсулт, без това да е удостоверено по несъмнен начин. Ответницата твърди за наличието на порок при сключването на договора за прехвърляне на вземане с правно основание чл.99 от ЗЗД. От представения по делото Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2020 в §3 действително не е посочена покупната цена на вземането. Според ответницата пропускът да се посочи цената на вземането свидетелства за наличието на договор за дарение съгласно чл.225 от ЗЗД. На следващо място същата отчита, че не е спазена формата на договора за дарение, която на основание чл.225 ал.2 ЗЗД изисква нотариална такава. С оглед фактите по делото на основание чл.193 от ГПК, ответницата оспорва истинността на частния документ дефиниран под наименованието „потвърждение за извършена цесия съгласно чл.99 ал.3 ЗЗД” относно съдържанието му. В подкрепа на оспорването се сочат следните факти: посоченият документ не носи подписа на ответницата, оспорва се съдържанието на Приложение №1а от 18.06.2020 към Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2020 т. Оспорва се също така валидността на Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2020 г. Твърди, че договорът за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта CARD-17156979 е нищожен. Сочи, че не е спазено изискването относно минимално допустимия размер на шрифта при изготвянето на договора, а именно – не по-малък от 12. За написване на договора е използван шрифт „Garamond” с размер 11. Счита, че не е спазена нормата на чл.10 ал.1 от ЗПК, която предписва договорът за потребителски кредит да е ясен, разбираем и всички елементи да се представят с еднакъв по вид формат и размер шрифт. Размерът на шрифта трябва да бъде с размер не по-малък от 12. Така също счита, че в договора е посочен годишен процент на разходите, единствено като абсолютна процентна стойност. Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид и др.). Те се изразяват като годишен процент от общия размер на кредита. Съгласно чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК годишният процент на разходите е част от съдържанието на договора за потребителски кредит. Според ответницата в договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран годишният процент на разходите. Изтъква, че в договора е изготвен погасителен план, който съдържа единствено информация относно падежните дати на всяка вноска, размер на вноската и главницата. Съгласно изискването на чл.10 ал.1 т.12 ЗПК липсва предоставяне на информация относно правото на потребителя да получи информация при погасяване на главница за изпълнението по договора, извлечение по сметка за извършените и предстоящите плащания. Предвид изложените аргументи и на основание чл.22 ЗПК сключеният между нея и БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България” договор за револвиващ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта – CARD – 17156979 във връзка с договор № CREX – 17156968 е недействителен. С оглед порочността на посочения договор е недействително и цедирането на същия. Моли съда да признае за установено, че Ж. И. не дължи на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК: 200644029, сумата от 615.00 лв., от които: 503.69 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, 4, 28 лв. договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 01.01.2020 г. до 05.06.2020 г., 107.03 лв. лихва за забава, начислена за периода от 02.01.2020 г. до 26.07.2022 г. с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. вкл. Моли съда да признае, че не дължи претендираните в заповедното производство разноски. Моли съда да признае, че не дължи претендираните в заповедното производство разноски. В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител или пълномощник. Депозирали са писмено становище с което поддържат иска и са направили искания за назначаване на експертиза. В съдебно заседание ответницата не се явява, представлява се от особен представител, който моли съда да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан. От събраните по делото доказателства и фактите, които се установяват с тях съдът прие за установена следната фактическа обстановка: Не е спорно, че на 13.07.2019 г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон намиращ се в България, ЕИК: 204915054 е сключен Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит (№ CREX-17156979) и Договор за кредитна карта обозначен с номер № CARD-17156979 във връзка с договор № CREX-17156979. Страни по договора за кредитна карта са „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България”, ЕИК: 204915054, в качеството си на кредитодател и Ж. И., с ЕГН 6504305939 в качеството си на кредитополучател. Сумата на револвиращия кредит е с лимит в размер на 700 лв., който впоследствие е увеличен на 1000.00 лв. Също така съдът приема за безспорно обстоятелството, че кредитополучателят Ж. И. И. е направила няколко вноски, но впоследствие е преустановил обслужването на кредита. Падежът на първата пропусната минимална месечна вноска е настъпил на 01.01.2020 г. Кредитополучателят се е задължил да плаща договорна възнаградителна лихва върху лимита. Връщането на сумите, които са усвоени от ответника е разсрочено на вноски в размер на 50.86 лв. Месечните вноски по силата на сключения договор за револвиращ кредит следва да се направят в срок до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението. Непогасената сума е в общ размер на 615, 00 лв., от които: 503.69 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, 4, 28 лева – договорна възнаградителна лихва за периода 01.01.2020 г. до 05.06.2020 г., 107, 03 лева – лихва за забава, начислена за периода от 02.01.2020 г. до 26.07.2022 г., с изключение на 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. вкл. На 22.04.2020 г. между кредитодателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България”, ЕИК: 204915054 и „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК: 200644029 е сключен договор за прехвърляне на вземане с правно основание чл.99 от ЗЗД. По силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания цедентът БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, ЕИК: 204915054 прехвърля на Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК: 200644029, в качеството си на цесионер вземанията си към кредитополучателя Ж. И.. На 18.06.2020 г. между цедента и цесионера е подписано Приложение №1. В него детайлно са описани и индивидуализирани претендираните в производството вземания. Съгласно нормата на чл.99 ал.2 от ЗЗД и договора за прехвърляне на вземания, титуляр на вземанията се явява дружеството „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК: 200644029 в качеството си на цесионер. Видно от изготвената по делото и кредитирана от съда съдебно- счетоводна експертиза отпуснатия потребителски кредит е в размер на 1000 лв. за закупуване на телевизор, която сума следвало да бъде погасена на 12 погасителни вноски по 50.86 лв. Кредитополучателката извършила само три погасителни вноски на 26.08.2019 г., на 26.09.2019 г. и 26.10.2019 г. Дължимите от ответницата месечни погасителни вноски били олихвени при лихвен процент 34, 91 %. Вещото лице в съдебно заседание разяснява, че з адължението не е погасено и е в общ размер 507, 95 лв. главница и договорна лихва, подробно отразени в експертизата. Освен това експерта уточнява в съдебно заседание, че дължимата лихва за забава е 112, 49 лв. От усвоените 500, 31 лв. – главница са върнати общо 102.64 лв. главница. Само три погасителни вноски е направила длъжницата и е прекратила плащането. Главницата нараства, т.е. от 500 лв. тя е върнала 100 лв. и и искат 503 лв., тъй като в усвоената главница е включвана неустойката за забава, затова такава сума не е предявена като отделна, т.е. тя е включена в размер на усвоената главница. Следователно ответницата трябва да заплати сумата от 503, 68 лв. - главница. По делото е назначена и съдебно-техническа експертиза, съгласно която експерта е установил, че са използвани различни типове и размери на шрифтове, като в договора за потребителски паричен кредет е използван шрифта гарамонт с размер на шрифта 11, което е в противоречие на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, а в договора за кредит № CREX-17156968 е използван същият шрифт и размер на шрифта, а в сертификата № CARD-16790103 и общите условия за застраховка „Защита на плащания по кредитни карти“ е използван шрифт Ариел Нарол с размер 9, 5. Съдът кредитира изготвените по делото заключения като обосновано мотивирани и изчерпателно изготвени от компетентни и безпристрастни вещи лица. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни иска - главен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 79 и чл. 99 ЗЗД и акцесорен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД от заявител в заповедно производство, като на длъжника заповедта за изпълнение е била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което обуславя правния интерес на кредитора от предявяване на настоящите искове. За да се уважи иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД следва да са налице следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно сключен договор за заем; 2. предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя; 3. настъпил падеж за връщане на заемната сума от заемателя на заемодателя; 4. липса на плащане от страна на заемодателя. В случая тези четири елемента се доказват от представените по делото писмени доказателства и не се оспорват от ответника. Налице е валиден договор за потребителски кредит отпуснат за сума от 1000 лв. Безспорно се установи и доказа, че съгласно чл. 430 ТЗ с настъпването на крайния срок на договора за кредит преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение-28.07.2022 г. и ответницата е преустановила плащането на вноските по кредита, т.е. заплатени три погасителни вноски установени от вещото лице. Съответно, предявеният иск за главницата с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло. Като законна последица от уважаване на иска с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД за главницата ответникът следва да бъде осъден да заплати и законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -06.07.2021 г. до окончателното й изплащане. Предявеният иск е с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.2 от ЗЗД. За уважаване на иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.2 ЗЗД следва да се установят следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно сключен договор за заем; 2. наличие на уговорка за заплащане на възнаградителна лихва; 3. настъпил падеж за заплащане на задължението за възнаградителна лихва; 4. липса на плащане от страна на заемодателя. В случая е била уговорена договорна лихва в т. 3 от договора, като нейният падеж е настъпил по см. на чл. 430 ТЗ с изтичането на крайния срок на договора преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение-29.07.2022 г. Размерът на договорната лихва равняващ се на посочения размер не беше оспорен от ответника, като същият не надхвърля трикратния размер на законната лихва за процесния период и не съставлява неравноправна клауза. С оглед основателността на главния иск се явява основателен акцесорния иск по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху главница в размер на законната лихва за процесния период, която е изрично уговорена в чл. 5 от договора. Вземанията за главницата и възнаградителната лихва и мораторна лихва се обхващат от пределите на издадената заповед за изпълнение и удостоверяват изпълняемо право на кредитора, поради което двата положителни установителни иска следва да бъдат уважени в пълен размер. Действително, от изричния текст на чл. 99, ал.3 и ал.4 ЗЗД следва, че поначало легитимиран да съобщи на длъжника за извършената цесия е цедентът (предходния кредитор). Това разрешение обаче, намира приложение само в случаите, когато цесионерът не е снабден с нарочно пълномощно от цедента да извърши от негово име съобщаването на цесията. В случая видно от представеното пълномощно № 3388/2019 г. цедентът упълномощава цесионерът да уведомява длъжниците за извършената цесия. Трайна е практиката на ВКС, че ако цесионерът е надлежно упълномощен от цедента, той може да извърши уведомяването по смисъла на чл. 99, ал.3 и чл. 99, ал.4 ЗЗД. Така решение № 156/30.11.2015 г., постановено по т.д. № 2639/2014 г., ВКС, II т.о., решение № 114 от 07.09.2016 г. по т. д. 362/2015 г. на II т.о., ВКС. Пак съгласно константната практика на ВКС уведомлението за извършената цесия може да се извърши и с връчване на препис от исковата молба, точно какъвто е и настоящият случай, тъй като се приема за валидно и връчването на уведомлението на особения представител на длъжника. Така решение 114 от 07.09.2016 г. по т. д. 362/2015 г. на II т.о., ВКС, решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ВКС. В договора за цесия и приложението към него е налице индивидуализация на вземанията, които са негов предмет. В приложението е посочено, че се издава въз основа на сключения между страните договор за цесия, подписан е от двете страни, съдържа детайлен списък от подробно индивидуализирани вземания, включително и това към ответника. Всичко гореизложено дава основание да се приеме, че договорът за цесия не е нищожен поради неопределеност на предмета му. Предвид гореизложеното, съдът счита, че следва да уважи предявеният иск като основателен и доказан при следните размери: сумата от 503, 68 лева, съставляваща главница, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението-28.07.2022 г. до окончателното заплащане на задължението, както и сумата от 107.03 лв. - лихва за забава за периода от 02.01.2020 г. до 26.07.2022 г., сумата от 4, 27 лева - договорна лихва за периода от 01.01.2020 г. до 05.06.2020 г., дължими по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит (№ CREX-17156979) и Договор за кредитна карта обозначен с номер № CARD-17156979 във връзка с договор № CREX- 17156979, сключен между ответницата и БНП Париба Пърсънал Файненс С.А. клон България " и по договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2020 г. сключен между ищцовото дружество и „БНП Париба Пърсънал Файненс С.А. клон България" за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и образувано ч.гр.д. № 3217/2022 г. на СлРС. Съдът не следва да присъжда така изчислената лихва от 112, 49 лв. изчислена от вещото лице икономист, тъй като това би довело до свръх петитум. С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да заплати на ищцовото дружество сумата от 1275 лв., представляваща разноски в исковото производство за възнаграждение на вещи лица и особен представител и д.т. и юриск.възнаграждение. Също следва да бъдат присъдени и направените съдебно-деловодни разноски на обща стойност 75, 00 лв., в заповедното производство ч.г.д. № 3217/2022 г. Ръководен от изложеното съдът