Решение № 450 от 28.9.2023 г. на Районен съд - Плевен по дело № 1482/2023 г.

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. С наказателно постановление №681773–F676924/14.12.2022г., издадено от ••• на Офис /дирекция/ за обслужване – Плевен в ТД на НАП Велико Търново, на „•••• със седалище и адрес на управление: гр. ••• представлявано от В. Т. П., е наложена на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО имуществена санкция в размер на 500, 00 лв., за това, че на 04.08.2022г., след извършена проверка в информационната система на ТД на НАП Велико Търново е установено, че „••• в качеството си на ЮЛ подлежащо на облагане по реда на ЗКПО не е подал годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за период 2021г. в установеният от закона срок до 30.06.2022г. На лицето е връчена Покана за подаване на ГДД за 2021г. и съставяне на АУАН с изх.№ 3324-166 на 11.08.2022г. по електронен път.Към датата на съставяне на АУАН в офис Плевен годишна данъчна декларация не е подадена; АУАН е съставен на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН, с което е нарушена разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗКПО. Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят „ВИТА“ ЕООД, който го обжалва и моли съда да го отмени изцяло като незаконосъобразно. Твърди се, че неговата незаконосъобразност произтича от факта, че е издадено при неизяснена фактическа обстановка и при неспазване на съответните материалноправни и процесуалноправни разпоредби. Твърди се, че със спиране на производството по несъстоятелност на 28.10.2021г. се суспендират и правомощията на синдика на дружеството, обявено в несъстоятелност. Твърди се още, че съставянето на ГДД по ЗКПО изисква специални професионални знания по счетоводство, които В. П. – синдик на дружеството не притежава. Излагат се съображения, че са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, което е основание за отмяна на наказателното постановление. Ответникът по жалбата – редовно призован – се представлява в съдебното заседание от юрк. Младенова и изразява становище, че наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното: Акт за установяване на административно нарушение № F676924 е съставен на 20.09.2022г. от В. Цветанов Й. на длъжност ••• в НАП Велико Търново, Офис-Плевен срещу ••• представлявано от В. Т. П., затова, че 04.08.2022г. след извършена проверка в информационната система на ТД на НАП Велико Търново е установено, че „••• в качеството си на ЮЛ подлежащо на облагане по реда на ЗКПО не е подал годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за период 2021г. в установеният от закона срок до 30.06.2022г. На лицето е връчена Покана за подаване на ГДД за 2021г. и съставяне на АУАН с изх.№ 3324-166 на 11.08.2022г. по електронен път.Към датата на съставяне на АУАН в офис Плевен годишна данъчна декларация не е подадена; АУАН е съставен на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН, с което е нарушена разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗКПО. Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства: протокол №3262/04.10.2022г.: протокол №3352/12.10.2022г.; Заповед№ЗЦУ - 1140/25.08.2020г.; АУАН №№ F676924/20.09.2022г. възражение вх. №20594/14.11.2022г.; заверено копие от решение №260083/28.10.2021г. по т.д. №23 по описа за 2015г. на Окръжен съд Плевен и показанията на свидетелите В. Г. Й. и М. Х.. Съдът кредитира показанията на св. В. Г. Й., който заявява, че заема длъжността ••• в ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен. Твърди, че АУАН е съставен за това, че юридическото лице не е подало Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2021 година, която е следвало да подаде до 31.06.2022г. Посочва, че нарушението е установено след направена справка в информационната система на НАП, след което на лицето е изпратена покана за подаване на декларация и съставяне на АУАН по електронен път на 11.08.2022г. Сочи, че към датата на съставяне на акта за установяване на административно нарушение -20.09.2022г. не е подадена декларацията В съответствие с показанията на св. Й. са и показанията на св. М. Х., присъствал при съставянето на акта. При така установените факти съдът намира от правна страна следното: НП е издадено от компетентен орган – •••а на дирекция „Обслужване” при ТД на НАП гр. Велико Търново, съгласно приложената Заповед №ЗЦУ- 1149/25.08.2020г. на изпълнителния ••• на НАП. АУАН също е съставен от компетентно лице, съгласно същата заповед. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и 3 от ЗАНН. Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл.42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – наименование на дружеството, номер, седалище и адрес, БУЛСТАТ. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗКПО задължава данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, да подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Срокът за изпълнение на посоченото задължение е определен във втората алинея на цитираната норма, а именно- от 1 март до 30 юни на следващата година, като декларацията следва да бъде подадена в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице. Санкционната разпоредба на чл. 261, ал. 1 от ЗКПО предвижда съответно наказание за данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон или не я подаде в срок. Според чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗКПО данъчно задължени лица са местните юридически лица и следователно като юридическо лице ••• със седалище-гр. Плевен, се явява данъчно задължено лице. От събраните по делото доказателства се установява, че годишната данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО не е била подадена от дружеството не само в установения за това срок, но и до момента на проверката- обстоятелство, което не е спорно между страните. В същото време обаче съдът съобрази нормата на чл. 92, ал. 4 от ЗКПО, според която годишна данъчна декларация не подават данъчно задължените лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството. Чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч , предвижда, че чл. 38, ал. 1 – 8 ЗСч не се прилагат за предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период, това обстоятелство се декларира с декларация, която се публикува в срок до 31 март на следващата година от лицата по чл. 38, ал. 1, т. 1 и 2 ЗСч – в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, а за лицата по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗСч – чрез икономическо издание или интернет. По делото липсват доказателства за подадена от дружеството декларация за неосъществяване на дейност и които да изключват приложението на чл. 92, ал. 4 от ЗКПО, поради което не се споделя възражението, че дружеството не е натоварено със задължението по чл.92, ал.1 от ЗКПО. На следващо място от приложената на л. 24- 26 от делото справка от търговския регистър на юридическите лице с нестопанска цел е видно, че •••, не е заличено от търговския регистър и в качеството си на данъчно задължено лице е адресат на задължението по чл. 92, 2 от ЗКПО По изложените съображения, съдът намира за доказано по безспорен и несъмнен начин, осъществяване от страна на дружеството жалбоподател на фактическия състав на разглежданото административно нарушение, което обуславя установяването му от обективна страна. Съдът намира за неоснователно възражението, че със спиране на производството по несъстоятелност на 28.10.2021г., се суспендират правомощията на синдика и е била налична обективна пречка за изпълнение на задължението на ••• да подаде в срок годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО, в сроковете по чл. 92, ал. 2 от ЗКПО. В тази връзка следва да се отбележи, че всички възражения изложени в жалбата касаят физическо лице - синдик, но в случая е ангажирана отговорността на самото дружество основание чл.261 от ЗКПО. Възраженията биха основателни, ако е ангажирана за отговорността на синдика по чл. 264, ал. 1 вр. чл. 261, ал. 1 ЗКПО, тъй като последното касае класическа административнонаказателна отговорност, при която обсъждането на въпросите на субективната страна, в т. ч. – евентуалната вина и нейната форма, би могъл да има съществено правно значение – но видно е, че случаят не е такъв. Тъй като субектът на административно-наказателната отговорност не е физическо лице не следва да се обсъждат въпросите за вината при извършване на нарушението, а се касае до налагане на имуществена санкция на юридическо лице, съгласно чл. 83 от ЗАНН.Отговорността на юридическите лица по ЗАНН е своеобразна обективна /”безвиновна”/ отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.83 от ЗАНН, в предвидените от закона случаи на юридическите лица се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на тяхната дейност. Такова неизпълнение е констатирано в случая, като в компетенциите на АНО е да прецени коя отговорност да ангажира – на дружеството или на виновно длъжностно лице. При определяне на наказанието наказващият орган е съобразил разпоредбата на чл. 27, ал.2 от ЗАНН и при наличието единствено на смекчаващи вината и отговорността обстоятелства е наложил наказание на дружеството в минималния размер, предвиден в закона, а именно 500 лв. В процесния случай, като извърши своя преценка относно приложимостта на чл. 28 от ЗАНН, съдът установи, че наказващият орган правилно е приел, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Фактическите обстоятелства, свързани с процесния случай, обаче, не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като по делото не са установени данни за обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност. Обстоятелството, дали са настъпили конкретни вреди от неизпълнението на задължението, установено в чл.92, ал.1 и ал.2 от ЗКПО, е ирелевантно при преценката дали е налице маловажност на административното нарушение, защото самото нарушение е формално. Съставът на административното нарушение по чл.261, ал.1 от ЗКПО не включва настъпване на вредоносни последици от неспазване на задължението за подаване на годишна данъчна декларация в законоустановения срок. Достатъчно е да е осъществено изпълнителното деяние под формата на бездействие, за да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на задълженото по ЗКПО лице. Самият законодател е придал обществена опасност като административно нарушение на неподаването на декларацията по чл.92, ал.2 от ЗКПО в предвидения за това срок, като е приел достатъчна правна значимост на този конкретен факт. В случая именно сме изправени пред едно при това значително забавяне за осъществяването на това действие, което по никакъв начин не може да се разглежда като минимален времеви период. При този изход на делото право на присъждане на разноски има въззиваемата страна, като предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в минимален размер от 80 лева. Предвид горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът