Решение № 2244 от 3.5.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 2637/2023 г.

Производството е по реда на чл. 436 от ГПК. Образувано е по жалба на К. И. М. срещу постановление от 06.12.2022 г. съдържащо прекратяване на изпълнението по изпълнително дело № 937/2015 г. по отношение на Н.А.У. и Л.П.Г. на ДСИ М.В. при СРС. Жалбоподателят намира обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че по отношение на Н.А.У. и Л.П.Г. не е следвало да се приемат молбите за отказ от наследство. Поддържа, че изпълнителното производство следва да бъде прекратено или отменено постановлението от 06.12.2022 г. Насрещната страна по изпълнителното дело, редовно уведомени чрез адв. Б.Л. - САК, депозират отговор на частната жалба, с който оспорват същата като неоснователна и молят да бъде потвърден обжалвания акт. Съдебният изпълнител по изп. д. № 937/2015 г. е изложил мотиви по обжалвания акт, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК. Счита жалбата за неоснователна. Моли, обжалваният акт да бъде потвърден. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Н а 30.12.2015 г. по молба на взискателя изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя срещу наследниците по закон на починалия длъжник П.Д.Г. с ЕГН •••••••••• - Н.А.У. с ЕГН •••••••••• - съпруга и Л.П.Г. с ЕГН •••••••••• - дъщеря, на основание чл.429, ал. 2 от ГПК въз основа на издадения на 07.07.2004 г. изпълнителен лист от CPC, НК, 11 състав по НОХД № 8128/2000г. срещу П.Д.Г. за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1350, 00 лв, ведно със законната лихва от 14.04.1999г. до окончателно изплащане на сумата. На наследниците са изпратени покани за доброволно изпълнение, съответно на всяка за по 1/2 от дълга на наследодателя с копие от изпълнителния лист, които са им връчени лично на 27.04.2016г. В срока за доброволно изпълнение не е постъпило плащане, нито уведомление за неприемане на наследството с искане за определяне на срока по чл.51 от ЗН от държавния съдебен изпълнител. Периодично взискателят е правил искания за проверка на имущественото състояние на длъжниците чрез извършване на справки в различните регистри - търговските банки, БНБ, Пътна полиция, НОИ и ТД на НАП. По искане на взискателя К. М. са наложени запори върху банковите сметки на Н. У. в „Банка ДСК“ ЕАД, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и „ЦКБ“ АД. На 02.09.2019г. по делото постъпва молба с вх.№ 12227 от Н. У. с искане за вдигане на наложения запор върху банковата й сметка, тъй като по нея получавала трудово възнаграждение под размера на минималната работна заплата, без обаче да посочва банката и да представя доказателства. Държавният съдебен изпълнител е оставил без уважение искането, тъй като по делото не са постъпвали суми, а и банката е задължена да изпълнява разпореждането за наложен запор, спазвайки чл.446а от ГПК. На 04.03.2020г. по делото е постъпила сума в размер на 367, 70 лв в изпълнение на наложения запор върху банковата сметка в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, от която са преведени на СРС 125, 22 лв. ДТ и 242, 48 лв. - на взискателя. На 29.07.2021г. е постъпила сума в размер на 87, 59 лв. в изпълнение на наложения запор върху банковата сметка на Н. У. в „ЦКБ“ АД, като 34, 86 лв., представляващи дължими ДТ са преведени на СРС и 52, 73 лв - на взискателя. След извършено проучване на имуществото на наследниците на починалия длъжник, по искане на взискателя, на 1.11, 2022 г. е наложен запор в „ЦКБ“ АД върху банковата сметка на Л.Г., като наследник на П.Г.. На 2.11.2022г. по делото е постъпила сума в размер на 2945.78 лв., представляваща размера на задължението й като наследник на починалия длъжник. Същата е уведомена за наложения запор със съобщение, връчено на 14.11.2022г. Уведомена е и за постъпилата сума по делото, за разпределението й за погасяване на разноските по изпълнението, техният размер, задължението към ТД но НАП, като присъединен взискател на основание чл.458 от ТПК и към взискателя К. М.. Сумата не е била превеждана и е по сметката на ДСИ при СРС до произнасяне на СГС и влизане в законна сила на прекратяването но изпълнението. На 28.11.2022г. по делото по електронен път е постъпила молба от адвокат Б.Л., като пълномощник на Н. У. и Л.Г. с искане за прекратяване на изпълнителното производство срещу тях поради извършени откази от наследството на П.Г., вписани в особената книга на съда, като е приложил сканирани удостоверения от СРС. Държавният съдебен изпълнител е изискал от СРС да предостави информация за вписването на отказите. На 05.12.2022г. по делото е постъпил официален отговор, който потвърждава, че на 11.04.2022 г. са вписани откази от наследството на наследодателя П.Д.Г., направени от неговите наследници по закон Л.П.Г. и Н.А.У.. С постановление от 06.12.2022 г., държавният съдебен изпълнител е прекратил изпълнението по делото по отношение на Н. У. и Л.Г. поради вписаните им откази от наследството на наследодателя П.Г., длъжник съгласно изпълнителния лист, въз основа на който е образувано производството. Процесуалната легитимация в изпълнителния процес се определя от изпълнителния лист, като взискател може да бъде лицето, което изпълнителният лист сочи като кредитор по вземането, а длъжник може да е само лицето, което изпълнителният лист сочи като длъжник. В разпоредбата н а чл. 429 ГПК е предвидено приемство в изпълнителния лист след издаването му, като в този случай надлежни страни в изпълнителния процес са субекти, които не фигурират в изпълнителния лист, но притежават надлежна легитимация. В този смисъл следва да бъде изрично посочено, че съдебният изпълнител няма право да установява различно материалноправно положение спрямо страните по правоотношението в сравнение с установеното от съда, освен в случаите на правоприемство, настъпило след постановяване на съдебния акт. Съгласно чл. 429, ал. 2 ГПК, издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те не установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис. В случая изпълнителният лист е издаден срещу длъжника П.Д.Г. с ЕГН ••••••••••. В случая не се установява да е налице хипотезата на чл. 429, ал. 2 от ГПК, тъй като няма данни за настъпило правоприемство в хода на изпълнителното дело. В случая е налице изпълнителен титул - изпълнителен лист, издаден на годно изпълнително основание, който не е обезсилен по съответния ред. Самият изпълнителен лист задължава съдебния изпълнител към безусловно съобразяване с изпълнителния лист. Съдебният изпълнител не разполага с възможност да прави преценка относно материално правните предпоставки за допустимост на изпълнителния процес, както и надлежните страни по него, извън случаите на чл. 429 от ГПК. При тези твърдения длъжникът разполага с възможността да оспори изпълнението по реда на чл. 439 от ГПК. Евентуалният положителен съдебен акт по такъв иск е основание за прекратяване на изпълнителното производство. С оглед гореизложеното жалбата се явява неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена. Така мотивиран, Съдът