РЕШЕНИЕ

№ 333

гр. Русе, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Гражданско дело № 20234500100403 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид:

Е. Г. В., от •••, твърди, че на 23.05.2019г. в •••, по ул.“Александровска“, ответниците му причинили средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст-резултат от двустранно счупване на долната челюст, довело до трайно затрудняване дъвченето и говоренето за срок повече от тридесет дни, като деянието е извършено по хулигански подбуди. За деянието си ответниците са осъдени с влязла в сила присъда за престъпление по чл.131 ал.1 т.12пр.1 вр.чл.129 ал.1 вр.чл.20 ал.4 от НК по НОХД № 824 / 2021г. по описа на РРС.

Ищецът твърди, че претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесения му побой, както и вреди от това, че е бил жертва на хулиганските действия на двамата ответници пред хора и насред центъра на гр. Русе. Нанесените телесни повреди му създали значителни усложнения и дискомфорт в ежедневието.

При нанесения побой, освен счупване на долната челюст е получил охлузване на носа, охлузване на лява лакътна става, на коленете и двете подбедрици. Наложило се да претърпи хирургична черепно-лицева интервенция. За продължителен период челюстта му била фиксирана с метални шини. През този период се хранил само с течна храна, през сламка. Това влошило здравословното му състояние, тъй като по принцип страдал от ••• - Регулирането и правилното ••••••• станало изключително трудно, тъй като това е свързано с правилен хранителен режим, какъвто ищецът не можел да поддържа с течна храна поемана през сламка. Ищецът твърди, че челюстната фиксация му създала и друг проблем, освен този, свързан с храненето - съществувала опасност, при евентуален рефлукс от приеманата течна храна, да получи задавяне, което можело да се предотврати, само ако се прережат металните шини. Поради това си купил такава ножица и дори спял с нея, а това му създавало допълнителен стрес. Твърди, че нанесения му побой в центъра на града, пред негови близки и познати, довело и до това да претърпи освен побоя и сериозно унижение. След побоя не можел да изпълнява задълженията си като •••••, тъй като видът и състоянието му не позволявали това. Челюстната фиксация му причинила допълнително неудобство и притеснения; създала му неудобство в начина на комуникация с хората като неестетичен външен вид и като невъзможност да си отваря пълноценно устата, за да се получи нормална артикулиция в говора., което му създавало допълнителен стрес и страдание. Във връзка с лечението направил разходи за закупуване на сет за междучелюстна фиксация, лекарства и др. Ищецът моли съдът да постановите решение, с което осъдите ответниците солидарно да му заплатят сумата от 70 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинен деликт на 23.05.2019г., изразяващи се в болки и страдания, унижения от нанесения му побой в центъра на гр. Русе, както и да заплатят солидарно и сумата от 207, 37 лв. обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи по лечението, ведно със законната лихва върху претендираните обезщетения, считано от 23.05.2019 г. до окончателното им изплащане.Претендира разноските по делото и на упълномощения му адвокат да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА.

Ответникът М. Г. М., от •••, в срока за отговор на исковата молба заявява, че счита предявеният иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 70000 лв, за допустим и частично основателен до размер на 10 000 лева. Счита предявения иск за обезщетяване на претърпените имуществени вреди в размер на 207.37 лв, за допустим и основателен. Възразява, че претенцията за лихва, считано от датата на деликта - 23.05.2019 г., е погасена по давност на основание чл. 111 б. „в“ от ЗЗД. В отговора са изложени доводи за прекомерност на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Първият ответник твърди, че съотношението на неговата вина, в сравнение с тази на втория ответник - Н. К., е различно и неговата вина е в значително по-ниска степен. Твърди, че възстановяването на ищеца не е отнело повече от пет до седем седмици.Счита, че твърденията в исковата молба за настъпило усложнение на •••••••••• на ищеца, са изцяло недоказани. Оспорва твърденията за това, че е имало евентуална опасност ищецът да получи животозастрашаваща асфиксия в резултат на това, че е бил принуден да се храни с течна храна, през сламка. Намира за недоказано обстоятелството, че ищецът някога е работил като ••••• и че побоят е попречил да изпълнява тази своя дейност.В съдебно заседание, в хода на съдебните прения, моли съдът да постанови решение, с което да уважи предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди, а искът за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди да бъде уважен до размер на 10000лв. Претендира разноски съобразно отхвърлената част от иска.

Ответникът Н. П. К., от •••, изразява становище, че искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000 лв е допустим и основателен до размер на сумата от 10 000лв., а искът за обезщетяване на претърпени имуществени вреди в размер на 207.37 лв, е допустим и основателен. Прави възражение за погасяване по давност на претенцията за лихва, на основание чл. 111 б. „в“ от ЗЗД. Завява, че признава иска за заплащане на обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди в размер на 10 000 лева. Излага доводи за прекомерност на претендираното обезщетение от 70 000 лева. Изразява становище, че срокът за възстановяване на причиненото на ищеца телесно увреждане „двустранно счупване на долна челюст“ е от пет до седем седмици, а останалите увреждания се възстановяват в значително по-кратък срок. Ответникът твърди, че по делото липсват каквито и да е доказателства за това, че е настъпило влошаване на здравословното състояние на ищеца и усложняване на ••••••••••, от която той страда. Твърди също, че липсват доказателства ищецът изобщо да е работил като ••••• и в тази връзка уврежданията да са му попречили да изпълнява тази дейност.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

По делото не е било спорно и от приложеното НОХД №824/21г. по описа на Районен съд-Русе, се установява, че с влязла в сила присъда №52 от 29.04.2022г. ответниците по настоящото производство Н. П. К., ЕГН •••••••••• и М. Г. М., ЕГН •••••••••• са признати за виновни в това, че в съучастие-първият като извършител, а вторият като помагач, причинили на ищеца Е. Г. В., ЕГН •••••••••• средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, резултат от двустранно счупване на долната челюст, довело до трайно затрудняване дъвченето и говоренето за срок повече от тридесет дни, като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 НК.

По делото като свидетели са разпитани К. В., съпруга на ищеца и Т. М., негов близък приятел.Свидетелката В. установява, че през м.май 2019г., в 3ч или в 4 ч през нощта, съпругът й й се обадил по телефона да отиде да го вземе, защото бил „жестоко пребит“.Казал, че се чувства много зле, уточнил, че е на една пейка срещу Градските хали.Когато отишла на място, направило й впечатление, че той е с някакво горнище, което не е негово.Той й казал, че тениската му е скъсана и му дали тази дреха да облече - да не е гол. Според не я не е бил под въздействие на алкохол, бил адекватен.Свидетелката закарала ищеца в Спешно отделение.Там му направили снимка /рентгенова/ и медицинският специалист казал да се прибира вкъщи и да си почива.През цялото време-до 6-7ч сутринта, ищецът виел от болка.Сутринта отишли в болница Медика. Веднага го приели в болницата, лекари им казали, че В. има „челюстно счупване на две места“.Посъветвали ги да заминат за гр.Варна, тъй като в ••• нямало болница, която „да се занимава с челюстни увреждания“. Свидетелят М. ги закарал до Варна веднага.Свидетелката споделя, че въпреки че е •••ик, ищецът нищо не бил ял и нищо не бил пил, нямал лекарства със себе си; устата му била цялата в кръв и миришела ужасно.Приели го в болницата във Варна и същият ден му направили операция.В тази болница престоял 3-4 дни, през които свидетелката му носела храна, защото там нямали храна подходяща за •••ици.Устата на ищеца била зашита и той се хранел със сламка.На 26-ти май синът на В.и имал абитуриентски бал, но върнали гостите и трябвало да обясняват на всички роднини и приятели какво се е случило, което за семейството било много унизително, особено за дъщеря им. Когато махнали теловете от устата му, тогава вече можел да говори и обяснил, че при побоя са го ритали в главата и са го били почти до смърт. Казал още, че не помни как е стигнал до Халите.

В началото си комуникирали с писане, защото съпругът й не можел да говори. Един месец бил с фиксирана челюст, всичко било зашито плътно. Само на едно място в лявата страна нямало зъб и там вкарвал сламката, за да може да се храни. В началото ищецът ми много трудно започнал да се храни нормално, защото един месец не си бил отварял устата. Изминали една или две седмици, докато започне да се храни.

С показанията си свидетелката установява, че през този период В. работел като •••••••. В продължение на седмица бил на антибиотик, не ходел на работа, но после започнал да ходи „ въпреки че устата му била зашита“.Свидетелката не знае как се е справял с работата си, но знае, че е трябвало да присъства на •••••••. Ходел да помага и в семейния бизнес-•••.

Свидетелката заявява, че ищецът спял с клещи до себе си, защото от болницата му обяснили, че …“…ако се случи например да повърне, трябва веднага да се срежат теловете, иначе ще умре от течностите, които повръща“.

От показанията на св.В. се установява, че здравословното състояние на ищеца се влошило, тъй като е •••, трябва да ••••• в определени часове и да се храни в определени часове. В този период ••••• все била или висока, или ниска, а това водело до големи увреждания. Свидетелката установява, че „преди две-три седмици“ се появила болка в един зъб на ищеца и зъболекарката констатирала, че там имало голяма киста. Изразила становище, че проблемът се дължи на удар, на травма отпреди 4-5 години.

Свидетелят М. си спомня, че една сутрин в началото на лятото на 2019г. г-жа В. му се обадила по телефона.Казала му, че ищецът е бит много лошо и са в болница „Медика“.Помолила го да отиде там.В болницата лекари ги посъветвали да отидат по спешност във Варна и…“да търсят“ лицево- челюстна хирургия, защото в Русе нямало.Ищецът бил видимо много зле, целият кървял и дишал много трудно.Всичко на задната седалка било в кръв.По време на разпита свидетелят споделя учудването си „Излязохме от болница, а той кървеше“.В болницата във Варна оперирали ищеца още същия ден.Заплатили за шина.След оперативната интервенция според свидетеля В. имал нещо като „метално чене“, шина. Разбрал от съпругата му, че го хранят със сламка, поставена „измежду тази шина“.

Свидетелят има непосредствени впечатления за това, че ищецът от повече от 15 години страда от ••••••• – •••••••. На М. е известно, че ищецът имал клещи със себе си, с които евентуално да среже металната шина, ако стане някакъв проблем, например, ако се задави, но не ги е виждал. И този свидетел с показанията си установява, че седмица след като се е върнал от болницата в гр.Варна, В. започнал да помага на жена си в •••та.Този свидетел заявява, че ищецът се върнал при ••••• „почти веднага“, но уточнява, че в дейността на треньора нямало физическо напрежение.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са непротиворечиви, житейски обосновани и установяват обстоятелства, за които свидетелите имат лични и непосредствени впечатления, като показанията на св.В. съдът цени съобразно чл.172 ГПК.

Следва да се посочи, че с показанията си и двамата свидетели установяват, че малко след побоя ищецът започнал да има проблеми и с очите. Имал над 40 лазерни операции на очите /св.В./. Пред св.М. ищецът се оплакал, че „почти не вижда“. Счита, че и този очен проблем се дължи на побоя. В исковата молба не са описани увреждания на зрението и не са наведени подобни твърдения, поради което не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство.

От представените с исковата молба експертни решения на ТЕЛКОбщи заболявания при УМБАЛ „Канев“-АД-Русе се установява, Е. В. е с диагноза ••••• ••• и е с •••••.От данните по съдебно-медицинско удостоверение от 29.05.2019г. се установява, че на посочената дата се е явил за освидетелстване при съдебния лекар. При прегледа са констатирани „имобилизация на долната челюст; охлузвания по външната повърхност на лява лакетна става и на ляво коляно; одраскване по предно-външната повърхност на лява подбедрица; охлузвания и по предно-външната повърхност на дясно коляно“.В епикризата, издадена от Клиника по лицево-челюстна хирургия към МБАЛ „Света Марина“-ЕАД-Варна е посочено, че В. е постъпил в клиниката на 23.05.2019г. по клинична пътека - за лечение на фрактури на лицевите и челюстни кости. Извършена е „закрита репозиция на мандибуларната фрактура. На горна и долна челюст са поставени шини по Ерих.Изписан е на 26.05.2019г.

От заключението по приетата съдебно-медицинска експертиза се установява, че безспорно е налице причинно-следствена връзка между увреждането и описаните болки и страдания – ищецът е получил счупване на долната челюст, което причинява болки при отваряне на устата и дъвченето за определен период от време около 30-45 дни. Пълното зарастване на костта е за около 8-12 месеца.Получената травма е закрита фрактура на долна челюст без разместване на фрагментите. При този вид травма се извършва закрита репозиция на фрагментите, шиниране на горна и долна челюсти и бимаксиларна фиксация за минимум 30/тридесет/дни.

От заключението се установява, при този вид фрактури, без разместване на фрагментите и при спазване на добър хигиенно - диетичен режим /ХДР/ възстановителният период е около 30-45 дни. Пълно зарастване настъпва за период от 8 месеца до 1 година. Вещото лице изрично посочва, че при болни със ••• ••• този период може да се удължи поради трудния контрол на •••••, поради храненето стечно-кашава храна и консумацията на храна с високо съдържание на захари.При медицинския прегледа на Е. В., извършен на 27.05.24 г., вещото лице д-р Д., е установил напълно възстановена долна челюст, правилна захапка и артикулация. Установено е и наличие на киста на долната челюст в областта на върха на корена на 32 зъб която не е била налична при предишното образно изследване.В съдебно заседание вещото лице разяснява, че кистата е получена след травмата.Когато пострадалият е бил приет в болницата във връзка с травмата, не е имало наличие на киста, но впоследствие се установява.Не може да се даде категоричен отговор дали има връзка между нараняването и получената киста.Възстановителният период е 30-45 дена, при спазване на хигиенно диетичен режим. Шините са свалени на 05.07.2019 г. От заключението се установява, че при използваната медицинска техника за лечение на причиненото счупване на долната челюст, чрез поставяне на шини по Ерих и еластична бимаксиларна фиксация, не може да се стигне до животозастрашаваща асфиксия, ако се спазва стриктно хранителния режим. Вещото лице посочва, че не е препоръчително закупуването на режещи инструменти за отстраняване на шините, защото болните не могат сами да свалят шините или фиксацията.

Представени са писмени доказателства – фактура и фискални бонове, издадени през периода 23-29.05.2019г. От същите се установява, че ищецът е направил разходи във връзка с лечение и освидетелстване, в общ размер на 207, 37лв, от които за антибиотик 27, 37лв., сет за междучелюстна фиксация 120лв. и такса за съдебно-медицинско освидетелстване-60лв.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното:

Предвид изложените в исковата молба фактически обстоятелства и наведените твърдения, съдът квалифицира исковете за обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане, по чл.53 вр. чл.45 ЗЗД. Отговорността за непозволено увреждане се поражда при наличието на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.

Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК и чл. 383, ал. 1 от НПК с влязлата в сила присъда/споразумение/ на наказателния съд, по задължителен за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, са доказани: извършването на деянието – причинената от ответниците средна телесна повреда на ищеца, противоправността на деянието, осъществяващо състав на престъпление и вината на ответниците. Тези елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане не следва да бъдат изследвани повторно от гражданския съд, защото са задължителни за него. При тази фактическа обстановка безспорно е, че е осъществен общият състав на непозволеното увреждане, визиран в чл. 45 от ЗЗД, поради което са и налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответниците. В производството по иска за обезщетение за причинените вреди съдът не е длъжен да изследва съотношението между вината на съпричинителите, която следва да е предмет на иск по чл. 127 ЗЗД.Съгласно разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД посочва, че когато непозволеното увреждане е причинено от повече от едно лице причинителите отговарят солидарно пред пострадалия за вредите, независимо от това кой от тях в каква степен е допринесъл за настъпването им. Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем болките и страданията, възникнали от произшествието. В случая следва да се съобрази, че болките и страданията на ищеца не се ограничават само до изживените в момента на ударите и последвалия период на мъчителни медицински манипулации и лечение.От показанията на свидетелите се установява, че вследствие на счупване на челюстта и продължителния през период, през който е било абсолютно невъзможно ищецът да се храни пълноценно, се влошило заболяването, от които страда – ••••• •••.Както беше посочено, от заключението по експертизата е установено, че за пълното зарастване на костта е необходима около 1 година.При определяне на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът съобразява следните обстоятелства- причинена е средна телесна повреда по хулигански подбуди. Не се твърди и няма никакви данни, че агресията от страна на ответниците е била предизвикана от ищеца.Интензивността на страданията в първите дни и повече от месец след медицинската интервенция, при която е поставена шина, е значителна. Значително е преживяното унижение от нанесения побой на публично място.Невъзможността в продължение на повече от месец за нормално хранене и нормално общуване са причинили допълнителни морални страдания. От друга страна по делото е установено, че макар и трудно, ищецът сравнително бързо се е върнал към обичайните си трудови дейности – ••••• и помощник в семейния бизнес.

При определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди следва да се съобрази и стандарта на живот в страната към момента на произшествието – към 1.01.2019г. размера на минималната работна заплата е определен на 560лв. месечно, приет с ПМС№320/20.12.2018г.Средната работна заплата в страната в началото на 2019 г. по данни на НСИ около 1100 лв. Към настоящия момент – повече от 5 години след произшествието, безспорно икономическата ситуация в страната е променена – кредитните лимити не са увеличени, но значително са нараснали и минималната заплата – 933 лв., но релевантният момент за определяне на което е моментът на настъпване на вредоносния резултат.

При съвкупния анализ на така обсъдените обстоятелства, относими към определянето на размера на обезщетението, и при следване на принципа, че обезщетението има за цел единствено да репарира вредите, които пострадалите търпят от момента на вредоносното събитие и ще търпят, но не и да служи за повишаване на жизнения им стандарт. С оглед тези обстоятелства и вземайки предвид размерите на обезщетенията, определяни при аналогични случаи и конкретната икономическа обстановка в страната, съдът намира, че обезщетение в размер 35 000 лв е адекватно на търпените от ищеца вреди. Искът за обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на 207, 37лв.е основателен и е доказан от представените писмени доказателства.

Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД претенцията за лихва е основателна от момента на увреждането. С оглед периодичността на задължението за лихви, когато искът е предявен след повече от 3 години от началната дата, от която е възникнало вземането за лихви, искът за лихви на основание чл. 111, б. "в" ЗЗД, е погасен по давност за минал до исковата молба период от три години. Искът за присъждане на лихва е предявен на 10.07.2023г. и възражението, направено от всеки от ответниците, за погасяването му давност, е основателно и лихва се дължи считано от 10.07.2020г Претендира се солидарната отговорност на ответниците, което съдът намира за основателно с оглед правилото на чл. 53 ЗЗД, уреждащо такава в случай, че увреждането е причинено от неколцина. При наличие на основания за ангажиране солидарната отговорност на ответниците съдът не дължи произнасяне по въпроса за приноса на всеки поотделно за настъпване на вредоносния резултат.

Съгласно разпоредбата на чл.78 ГПК ответниците дължат на ищеца разноските по делото съобразно уважената част от исковете. Ищецът дължи на всеки от ответниците разноски съобразно отхвърлената част от иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.При разпределяне отговорността за разноските, които дължат ответниците, съдът съобразява, че съгласно теорията и практиката – тази отговорност не е отговорност за вреди, защото обхваща само конкретно направените разходи. По своята правна същност тя е санкция за неоснователно причинен спор и цели обезщетяване на конкретно понесените от съответната страна материални вреди, които са направени във връзка с него. Тя е безвиновна, обективна отговорност. За нея нормата на чл. 53 от ЗЗД е неприложима, защото последната изисква причинено непозволено увреждане /изискващо установяване на вреда, вина и причинна връзка между тях/, каквито в случая не се търсят. Предвид изложеното в полза на ищеца следва да се присъдят 102лв. разноски по делото за експертиза. Ответниците дължат по сметка на Русенския окръжен съд 99, 71лв разноски по делото и държавна такса в размер на 1408, 29лв. На основание чл.38 от ЗА ответниците следва да заплатят на адв.Н. Б. възнаграждение в размер на 3467лв. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на първия ответник 2450лв. разноски по делото, а на втория ответник – 99, 71лв.съобразно отхвърлената част от иска за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

По изложените съображения съдът