Решение № 3196 от 9.7.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 390/2025 г.

Производството е по повод подадена декларация за установяване на трудова злополука. Приложими в случая са процедурите по разследване, установяване и квалифициране на трудовата злополука. Съгласно чл. 58, ал. 1 от КСО териториалното поделение на Националния осигурителен институт съвместно с Инспекцията по труда, комитетите и групите по условия на труд и други компетентни органи в зависимост от случая разследват всяка смъртна трудова злополука, всяка злополука, причинила увреждане на повече от 3-ма работещи, както и всяка злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност. Разследването на трудова злополука (чл. 58, ал. 3 от КСО) трябва да установи: 1. причините и обстоятелствата за възникване на трудовата злополука; 2. вида на уврежданията; 3. други сведения, които ще подпомогнат ТП на НОИ да се произнесе за характера на злополуката. Съгласно чл. 58, ал. 6 от КСО резултатите от разследването се оформят в протокол в типизирана форма, който е валиден до доказване на противното. Екземпляр от протокола се връчва от ТП на НОИ на пострадалия или на неговите наследници и на осигурителя. Съдът намира, че при издаване на процесното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изцяло неоснователни са твърдения в жалбата в обратен смисъл. Обжалваният акт е издаден в законоустановената форма и съдържа изложени фактически и правни основания за издаването си, което го прави мотивиран и дава възможност да бъде преценена законосъобразността му. Спазените са изискванията за форма и съдържание на административни актове съгласно чл. 59 от АПК. Не се наблюдават пороци във формата или реда на издаване на оспореното решение. Административният орган е изложил точно, ясно и обективно установените факти и обстоятелства и е обосновал в достатъчна степен направените от него изводи, позволяващи еднозначно да се изведе волята му за издаване на акт с посоченото съдържание. Не се констатират съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са от такова естество и интензитет, че да рефлектират на валидността и обосноваността на упражненото властническо правомощие. Решението и потвърденото с него разпореждане са издадени в съответствие с изискванията на чл. 35 АПК, след като са изяснени всички факти и обстоятелства във връзка с декларираната злополука. Доводите в жалбата касаят обосноваността на акта в контекста на доказателствата по делото, който порок е относим към неговата материална законосъобразност, обусловена от наличието на елементите от фактическия състав на чл. 55, ал. 1 от КСО. Спорът по делото се свежда до това налице ли са законовите предпоставки за признаване на декларираната злополука, станала с Б. А. Д. на 11.08.2020 г., за трудова злополука. Злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, което може да бъде травматично, причинено от външно въздействие върху тялото и организма, или нетравматично. Съществените белези на злополуката са, че тя представлява внезапно (непредвидено и спонтанно) увреждане на здравето, което е резултат (последица) на външно или вътрешно (болестно) въздействие върху човешкото тяло или организъм. Съответно трудовата злополука е злополука (внезапно увреждане на здравето), станала през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинила временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Българското законодателство предвижда изрично трудовата злополука като осигурен социален риск. Легалната дефиниция на този риск се съдържа в нормата на чл. 55 от КСО, в която са установени юридическите белези и кумулативно изискуемите предпоставки, с наличието на които законодателят обвързва приемането на дадена злополука за трудова. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО понятието "трудова злополука" е дефинирано като всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. Въз основа на съдържащата се в чл. 55, ал. 1 от КСО легална дефиниция на понятието „трудова злополука“, следва изводът, че, за да се квалифицира злополуката като трудова, е необходимо да се установи наличието на следните кумулативно изискуеми се елементи: 1. внезапно увреждане на здравето (неочаквано, външно и непредвидимо, еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост или нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло); 2. злополуката да е станала с осигурено лице; 3. неблагоприятен резултат от увреждането – неработоспособност или смърт; 4. наличие на причинна връзка между внезапното увреждане на здравето и настъпилия неблагоприятен резултат (неработоспособност или смърт), т.е. неблагоприятният резултат (неработоспособността, респективно смъртта) да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства, както и при нетравматични увреждания внезапното увреждане на здравето да е настъпило в резултат от извършваната работа; 5. увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършвана в интерес на работодателя и 6. наличие на функционална връзка/зависимост между настъпилото увреждане на здравето и извършваната работа, респективно с обичайните обстоятелства и условия, при които протича изпълнението на трудовата функция по трудовото правоотношение с работодателя. Константна е съдебната практика, че за квалифициране на злополуката като трудова в хипотезата по чл. 55, ал. 2 от КСО кумулативно следва да са осъществени и основните елементи на предвидения в чл. 55, ал. 1 от КСО сложен фактически състав. Решаващо значение за придаване на качеството трудова злополука на едно внезапно (травматично или нетравматично) увреждане на здравето е връзката му с работата. Това е, което различава трудовата злополука от всяко друго внезапно увреждане на здравето. Като професионален риск трудовата злополука винаги се характеризира с това, че увреждането на здравето е във връзка с изпълнението на работа по трудово (или приравнено на него например служебно) правоотношение. Тази връзка има функционален характер (за разлика от връзката между обективното състояние и неговите последици за работоспособността на пострадалия, която връзка има причинно – следствен характер) – увреждането настъпва при изпълнението на работата. Трудовата злополука като внезапно увреждане на здравето е следствие, а извършваната работа е причината за това следствие, т. е. внезапното увреждане на здравето и извършваната работа са в причинна връзка по смисъла на Наредбата за медицинската експертиза. Първият елемент от определението по чл. 55, ал. 1 от КСО на трудовата злополука е внезапното увреждане на здравето. В случая е безспорно наличието на юридическите белези: внезапно увреждане, на резултата от него – настъпила смърт, както и настъпването на увреждането през време на извършваната работа. В процесния случай няма спор, че на 11.08.2020 г. е настъпило увреждане на здравето на Б. А. Д., което е причинило неговата смърт, докато същият е изпълнявал възложени трудови дейности по длъжностна характеристика – международен транспорт на стоки с товарен автомобил ДАФ с рег. № [рег. номер]/[рег. номер] Гърция съгласно сключения трудов договор с одигурителя „ТРАНС БОВЕ“ ЕООД и в изпълнение на Заповед № 1476/11.08.2020 г. на Управителя на работодателя „ТРАНС БОВЕ“ ЕООД. В чл. 7, ал.1 от приложимата Наредба за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт (каквото несъмнено е бил Б. А. Д. към 11.08.2020 г.) изрично е посочено, че при изчисляване продължителността на дневното работно време на транспортните работници се отчита времето от началото до края на работата, през което транспортният работник е на работното си място, упражнява своите функции или дейности и е на разположение на работодателя. Фактът, че работодателят е установил ненормиран работен ден за шофьорите във фирмата означава, че работният ден приключва, когато лицето е извършило всички дейности, свързани със служебните му задължения, произтичащи от длъжностната му характеристика. Когато внезапното увреждане на здравето е нетравматично, наличието на причинна връзка между него и извършваната работа се установява единствено от ТЕЛК и/или НЕЛК (чл. 60, ал. 2 от КСО). Константна е и съдебната практика, че обсъждането на всички въпроси при декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане и крайният извод дали в този случай е налице внезапно нетравматично увреждане на здравето по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, което е следствие (резултат, последица) на извършваната работа, законодателят е поставил в компетентност на ТЕЛК и НЕЛК, като произнасянето на органите на медицинската експертиза без съмнение е обвързано с прилагането на Наредбата за медицинската експертиза. Съответно влязлото в сила решение на ТЕЛК/НЕЛК по горепосочените въпроси е задължително за всички лица, органи и организации, по аргумент от чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето, включително за длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО. Т.е. ТЕЛК се произнася по два въпроса. Първият въпрос изисква да се определи дали състоянието на лицето представлява травматично или нетравматично увреждане, а вторият въпрос се отнася до определянето на причинната връзка между увреждането и злополуката. Установяването и на двата въпроса по повод на това увреждане е от компетентността на медицинските експертни органи. В такъв случай, вземането на становище от ТЕЛК по първия въпрос за характера на увреждането (травматично или нетравматично) е предпоставка за произнасянето по втория въпрос, отнасящ се до причинната връзка. Ако увреждането е нетравматично, наличието на причинна връзка между него и извършваната работа се установява единствено от ТЕЛК и/или НЕЛК (чл. 60, ал. 2 от КСО), които при внезапно починало лице, какъвто е процесният случай, се произнасят по причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация и протокола от аутопсията (чл. 66, ал. 1 от НМЕ), като при липса на протокол от аутопсията ТЕЛК и НЕЛК не се произнасят по причинна връзка, но постановяват експертно решение (чл. 66, ал. 2 от НМЕ). Когато се касае за нетравматично увреждане според нормата на чл. 60, ал. 2 от КСО разпореждането относно квалифицирането на злополуката се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността. Съгласно чл. 61, ал. 1, т. 6 от НМЕ експертизата на трайно намалената работоспособност включва определяне на причинната връзка между увреждането (смъртта) и условията на труда (извършваната работа) по време на злополуката. При спазване на чл. 73, ал. 1 от НМЕ ТЕЛК и НЕЛК при нетравматично увреждане следва да се произнесат по причинната връзка. Следователно за квалифициране на злополуката като трудова или не решението на органа по чл. 60, ал. 1 от КСО се поставя в зависимост от едно друго решение - това на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността. Въз основа на горното следва изводът, че длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО е обвързано от ЕР на ТЕЛК/НЕЛК - органите, осъществяващи експертизата на работоспособността. Произнасянето за причинната връзка е преюдициален въпрос относно [жк], който се преценява от друг орган, с познания в съответната област и съответната компетентност да извърши преценка дали конкретните условия на труд са довели до настъпване на внезапно нетравматично увреждане, от което е настъпила смъртта. Без да има постановено експертно решение в този смисъл е невъзможно длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО да прецени всички факти от значение за спора и да се произнесе със законосъобразно разпореждане. В съответствие с горното е практиката на Върховен административен съд, примерно: решение № 2359 от 13.02.2020 г. по адм. д. № 14288/2019 г.; решение № 8990 от 13.06.2019 г. по адм. д. № 11326/2018 г.; решение № 1995/13.02.2019 г. по адм. д. № 2712/2018 г.; решение № 4843/16.04.2018 г. по адм. дело № 4720/2017 г.; решение № 4359/03.04.2018 г. по адм. д. № 4322/2017 г. и др. Съдът намира, че безспорно е установено, че в конкретния случай внезапното увреждане на здравето на Б. А. Д., причинило неговата смърт, е нетравматично, в този смисъл изцяло неоснователни са възраженията в жалбата, че смъртта на Б. А. Д. е настъпила в резултат на травматично увреждане, в този смисъл и, че решението на органите на медицинската експертиза не представлява преюдициално основание за признаване на злополуката като трудова. По дефиницията, дадена в § 1, т. 3 от ДР на НМЕ „нетравматично увреждане“ е болест в резултат на различни причини извън травма (инфаркти, инсулти, душевни болести, атеросклероза, високо кръвно налягане, диабет и други), като по аргумент от § 1, т. 36 от ДР на Закона за здравето терминът „нетравматично увреждане“ е възприет като синоним на заболяване, а по дефиниция болестта е дълбоко и трайно отклонение от нормалната жизнена дейност на организма, съпроводено със структурни и функционални изменения в него, което според динамиката на протичане може да бъде остро или хронично. В съдебната практика на Върховен административен съд също се приема, че нетравматичното увреждане е другото име на заболяване, болест, а по дефиниция болестта е дълбоко и трайно отклонение от нормалната жизнена дейност на организма, съпроводено със структурни и функционални изменения в него, което според динамиката на протичане може да бъде остро или хронично, а острото заболяване, което в медицината е наричано акутно, може да бъде подостро (субакутно) или свръхостро (перакутно), което понякога протича за часове и дори за минути. Т. остро заболяване е например острият инфаркт на миокарда (известен още като сърдечен удар), а свръхострото заболяване е неговото тежко усложнение, известно с популярното наименование разрив на сърцето, изразяващо се в разкъсване на вече увредения от инфаркта сърдечен мускул (инфарктът е некроза на по-малка или по-голяма част от миокарда, сърдечния мускул, поради прекъсване на оросяването му с кръв). В този смисъл примерно решение № 4219 от 16.04.2015 г. по адм. д. № 14218/2014 г. по описа на ВАС, решение № 10479 от 10.07.2013 г. по адм. д. № 6208/2013 г. по описа на ВАС, решение № 1727 от 08.02.2018 г. по адм. д. № 732/2017 г. по описа на ВАС и др. На първо място, в конкретния случай въпросът относно характера на внезапното увреждане (нетравматично или травматично) е решен с влязло в законна сила съдебно решение. В решение № 12317 от 14.11.2024 г., постановено по адм.д. № 3413/2024 г. по описа на Върховен административен съд, с което е оставено в сила решение № 103/10.01.2024 г., постановено по адм. дело № 19/2023 г. по описа на Административен съд - Стара Загора, потвърдено с Решение № 12317/2024 г., постановено по адм. дело № 3413/2024 г. по описа на Върховен административен съд, с което е отхвърлена жалбата на В. Д. И., родител/майка и законен представител на М. Б. Д., наследник на Б. А., подадена чрез адв. Л. М. Г., против ЕР № 1319/220 от 01.12.2022 г. Специализиран състав на НЕЛК по Вътрешни, Белодробни и ССЗ, с което не приема причинна връзка – трудова злополука между обстоятелствата на пострадването и уврежданията, приети като причина за смъртта на лицето Б. А. Д. и установени патологоанатомично, изрично е посочено, че „по делото безспорно се установява, че настъпилото увреждане на лицето е нетравматично, за което първоинстанционният съд обосновано е кредитирал заключението на назначената по делото комплексна СМЕ, ведно с дадените обяснения в съдебно заседание, което е безпристрастно, обективно и компетентно изготвено. Вещите лица, след анализ на цялата налична медицинска документация, недвусмислено и единодушно потвърждават, че причина за смъртта на Б. А. дзаков е хипертрофичната кардиомиопатия – генетично обусловено заболяване, съществувало преди настъпването на инцидента, но установено след смъртта на лицето. Заболяването е предизвикало увреждане на сърцето с исхемични участъци - лезии и е довело до ритъмни и/или проводни нарушения. Според вещите лица натоварването на лицето и стресът при упражняване на трудова дейност като шофьор оказват негативно влияние върху заболяването, но не са негова причина, а несъмнена роля в генезата на смъртта на Б. А. Д. има установеното алкохолно опиянение. Изрично изключват възможността травмата от разкъсването на шийните му прешлени да е причина за леталния изход, защото тя би довела до други последици, каквито не са описани в медицинските документи.“ В конкретния случай нетравматичното увреждане, причинило смъртта на Б. А. Д., се установява и от всички събрани в производството доказателства. От медицинското удостоверение за смърт е видно, че е установено нетравматично увреждане. В същото, което представлява свидетелство (съобщение) за смърт като причина за смъртта е посочена „Хипертрофична кардиомиопатия на лявата камера, микроскопно изображение на стар исхемичен инсулт в тилната област. Травматично разкъсване на шийните прешлени АЗ-А4 на гръбначния стълб. Необходимост от допълнителни изследвания“. В приложения по делото съдебно-медицински доклад, съставен след аутопсия на трупа, е направено заключение, че смъртта на Б. А. Д. се дължи на патологични причини: скорошни и минали исхемични лезии при хипертрофична кардиомиопатия. Изцяло в този смисъл са и констатациите в ЕР № 1319/220 от 01.12.2022 г. Специализиран състав на НЕЛК по Вътрешни, Белодробни и ССЗ, влязло в законна сила, както бе посочено и по-горе. Видно от приложените по делото протокол от аутопсията и експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК, влезли в законна сила, безпротиворечиво се установява, че лицето е имало посочените в тези документи заболявания, които са съществували и са се развивали преди настъпването на трудовата злополука. Обсъждането на всички тези въпроси по повод на нетравматично увреждане и крайният извод дали в този случай е налице внезапно нетравматично увреждане на здравето по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, както бе посочено и по-горе, законодателят е поставил в компетентността на ТЕЛК и НЕЛК. В нормата на чл. 60, ал. 2 от КСО, както бе посочено и по-горе, е предвидено, че при декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане разпореждането по ал. 1 (за приемане или за неприемане на злополуката за трудова) се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертиза на работоспособността. Въз основа на разграничението в разпоредбата на чл. 61, ал. 1, т. 5 и т. 6 от Наредбата за медицинската експертиза причинната връзка включва установяването на два вида връзка: функционална (между настъпилата трудова злополука и условията на труд) и причинна (между увреждането и настъпилия резултат). В конкретния случай спорът е досежно наличието на функционалната причинна връзка. Както беше посочено, в случаите на внезапно починало лице ТЕЛК/НЕЛК се произнасят по причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация и протокола от аутопсията (чл. 66, ал. 1 от НМЕ), като при липса на протокол от аутопсията ТЕЛК/НЕЛК не се произнасят по причинна връзка, но постановяват експертно решение (чл. 66, ал. 2 от НМЕ). В случая ТЕЛК и НЕЛК са сезирани с искане за установяване на функционалната връзка между смъртта и извършваната работа от Б. А. Д.. В случая въпросът за причинната връзка с извършваната работа и настъпилия резултат е предмет на произнасяне от ТЕЛК и НЕЛК, въз основа на установените при разследване обстоятелства, условия на труд, вредни фактори в работната среда или случайни такива, както и всички обстоятелства от значение за връзката между условията на труд и настъпилата злополука. Следва да се подчертае, че причинната връзка с конкретни условия на работната среда е в предмета на органите на медицинската експертиза, а правната квалификация на злополуката като трудова е в компетентността на органа по чл. 60 КСО. За разлика от установяване на професионалния характер на заболяването, което се извършва от органите на ТЕЛК и НЕЛК, които събират и изследват въздействието на факторите на работната среда върху организма при конкретно професионално заболяване, при трудовите злополуки ТЕЛК и НЕЛК се произнасят само по установените фактори на работната среда при установяване на причинната връзка на средата с увреждането към момента на настъпването му. Произнасянето на ТЕЛК относно наличието или липсата на причинна връзка става по реда на Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ). В процесния случай становището на НЕЛК е, че настъпилото нетравматично увреждане на Б. А. Д. на 11.08.2020 г. не е следствие на извършваната от него трудова дейност, а се корени в хронично заболяване, поради което липсва пряка връзка с извършваната по трудовия му договор работа като шофьор на тежкотоварен автомобил, във връзка с което НЕЛК не приема причинна връзка между обстоятелствата на пострадването и уврежданията, приети като причина за смъртта на лицето, установени паталогоанатомично. Това решение, както бе посочено и по-горе, е било обжалвано по съдебен ред и е влязло в законна сила и на основание чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната. В този смисъл същото следва да бъде ценено като преюдициален за административното производство по чл. 55 и сл. от КСО административен акт, както правилно е възприел Директорът на ТП на НОИ – Благоевград в сега оспореното решение. НЕЛК се е произнесла по причинна връзка между нетравматичното увреждане и условията на труд/извършваната работа, поради което органът по чл. 60, ал. 1 от КСО в разпореждането си не е приел злополуката за трудова. След като компетентният орган на медицинската експертиза на работоспособността се е произнесъл в хипотезата по чл. 66, ал. 2 от НМЕ по причинната връзка между нетравматичното увреждане, от което е настъпила смъртта на Б. А. Д. и условията на труд, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с оглед разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от КСО, има само една възможност - да издаде разпореждане за неприемането на злополуката за трудова. Ограничението по чл. 60, ал. 2 от КСО представлява специално правило относно доказването на причинната връзка между увреждането (смъртта) и условията на труд, което се отнася както за органа, който издава разпореждането по чл. 60, ал. 1 от КСО, така и за по-горестоящия административен орган, който се произнася при задължителното обжалване по административен ред. Това тълкуване е с оглед специфичния характер на производството за установяване на трудова злополука и предвидените в тази връзка специални правила за доказване, както и с нормативно регламентираната компетентност на органите на медицинската експертиза да установят причинната връзка между увреждането (смъртта) и условията на труд. Както бе посочено и по-горе, за квалифициране на злополуката като трудова или не, решението на органа по чл. 60, ал. 1 от КСО се поставя в зависимост от едно друго решение – това на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността. Произнасянето за причинната връзка е преюдициален въпрос относно [жк], който се преценява от друг орган, с познания в съответната област и със съответната нормативно възложена му компетентност да извърши преценка дали конкретните условия на труд са довели до настъпване на внезапно нетравматично увреждане. Законодателят не е предвидил възможност в посочената хипотеза доказването на причинната връзка да става по друг начин, включително със заключение за съдебно-медицинска експертиза, в какъвто смисъл е константната съдебна практика (Решение № 9730 от 02.11.2022 г. по адм. дело № 2623/2022 г. по описа на ВАС; Решение № 6278 от 28.05.2020 г. по адм. дело № 295/2020 г. по описа на ВАС; Решение № 10194 от 01.08.2017 г. по адм. дело № 2467/2017 г. по описа на ВАС; Решение № 2359/13.02.2020 г. по адм. дело № 14288/2019 г. по описа на ВАС и др.). И не на последно място по силата на чл. 73, ал. 2 от НМЕ не се считат за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 от КСО патологични състояния вследствие на заболяване от каквото и да е естество, включително епилепсия, хронична исхемична болест на сърцето (всички клинични форми, включително миокарден инфаркт), мозъчен инсулт, захарен диабет, атеросклероза, високо кръвно налягане, душевни болести. В случая, въз основа на медицинските документи, събрани при разследването на трудова злополука от ТП на НОИ – Благоевград, установяващи, че увреждането на сърцето се дължи на хипетрофична кардиомиопатия, както и, че смъртта е настъпила в резултат на „патологични причини – скорошни и минали исхемични лезии при хипертрофичната кардиомиопатия“, обоснован и правилен е изводът на Директора на ТП на НОИ – Благоевград, че настъпилата смърт на Б. А. Д. се свързва с патологично състояние вследствие на сърдечно заболяване – хипетрофична кардиомиопатия, което, съгласно чл. 73, ал. 2 от НМЕ, не може да се счита за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 от КСО. Становището на ТЕЛК е, че настъпилото негравматично увреждане на Б. А. Д. на 11.08.2020 г. не е следствие на извършваната от него трудова дейност, а се корени в хронично заболяване, поради което липсва пряка връзка с извършваната по трудовия му договор работа като шофьор на тежкотоварен автомобил. Видно от приложените по делото протокол от аутопсията, експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК, влезли в законна сила, безпротиворечиво се установява, че лицето е имало посочените в тези документи заболявания, които са съществували и са се развивали преди настъпването на трудовата злополука. Изрично е изключена възможността травмата от разкъсването на шийните прешлени да е причина за леталния изход в конкретния случай. В хода на административното производство са събрани достатъчно доказателства, изясняващи фактическата обстановка. Тези доказателства са подложени на задълбочена преценка, при която са изведени обосновани изводи. Липсва и противоречие на материалния закон. Обстоятелството дали е налице причинна функционална връзка между настъпилото нетравматично увреждане и упражняваната трудова дейност е конкретен въпрос, отговорът на който винаги следва да бъде преценяван с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, при които е настъпило увреждането, като случай като настоящия, при който от събраните доказателства се установява, че липсва причинна връзка между настъпилата злополука и извършваната работа, изключват приложението на чл. 55 от КСО. Няма пречка заинтересованите страни да сочат наличието на конкретни факти и доказателствата за тях за преценка за връзката им с увреждането, но няма задължение административният орган да извършва цялостно изследване на условията на труд във времеви интервал и да преценява евентуалното натрупване на въздействието им върху организма, което е произнасяне по друг предмет и от други органи, както се посочи. Съдът намира, че обстоятелствата дали при постъпването на работа от страна на дружеството-работодател е било изискано и съответно представено медицинско свидетелство на Б. А. Д., както и дали работодателят е осигурявал годишни профилактични прегледи на служителите, предварителни и предпътни прегледи са въпроси, които са ирелевантни по отношение на спора – предмет на настоящото съдебно производство. Съдът не възприема в конкретния случай и доводите на жалбоподателя, свързани с изследване на въпроса за спазването на изискванията относно продължителността на кормуването, междудневните и седмични почивки. Както бе посочено и по-горе, с влязло в сила ЕР НЕЛК се е произнесла въз основа на подробно описаната в експертното решение документация, която е в обхвата, регламентиран в нормите на чл. 73, ал. 1 и чл. 66, ал. 1 от НМЕ, в т. ч. са отчетени условията на труд, степента на натоварване при обичайна работна среда, медицинските данни за здравословното състояние на лицето преди инцидента, взето е становището по оценката на риска. Поради това и доводите за бездействие на административния орган в хипотеза на нарушение на административно поизводствените правила са неоснователни. Но дори и твърдените от жалбоподателя стресови фактори, ако и да са допринесли за внезапното влошаване на здравословното състояние на Б. А. Д., противно на твърдяното от жалбоподателя същите не са определени като "основни" за настъпилото нетравматично увреждане и последвалата смърт, а като допълнителен такъв, наред със съществуващите по отношение на Б. А. Д. множество фактори, в това число и установено наличие на алкохол в кръвта.Т.е., макар да е настъпило по време на изпълнение на възложена от работодателя трудова дейност (нетравматичното увреждане настъпва по време на работна командировка на лицето), същото не се намира във функционална причинна връзка с извършваната от него работа или с условията на труд. Ето защо, дори и да се приеме, че кумулирането на съществуващите по отношение на Б. А. Д. множество фактори със стресовия фактор е довело до внезапното влошаване на здравословното състояние на лицето, не може да бъде направен извод, че в конкретния случай настъпилото нетравматично увреждане е причинено от факторите на работната среда и/или трудовия процес. С оглед на което, дори и да се приеме за доказано, че условията, при които Б. А. Д. е изпълнявал възложената му трудова дейност, са били тежки, наличието на функционална причинна връзка между увреждането (смъртта) и условията на труд (извършваната работа), следва да се извършва спрямо фактическите обстоятелства по време на злополуката, а не изобщо. В случая настъпилото увреждане на здравето не е в причинна връзка с проявления по време на злополуката на фактори на работна среда и работния процес (изключително натоварване, нервно напрежение във връзка с изпълнението на възложената трудова дейност или условията на труд). По отношение на твърдението, посочено в жалбата, за наличието на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, следва да бъде отбелязано, че разпореждане [номер]-01-17 от 29.04.2021 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО е отменено с Решение № 1040-01-506/13.12.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Благоевград и преписката е върната на длъжностното лице по чл. 60 от КСО за ново разглеждане, съгласно мотивите на решението. Решение № 1040-01-506/13.12.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Благоевград е потвърдено с решение № 1214/06.07.2022 г., постановено по адм. дело № 43/2022 г. по описа на АС - Благоевград, а с решение № 3227/27.03.2023 г. на ВАС на Република България - Шесто отделение се оставя в сила решение № 1214/06.07.2022 г., постановено по адм. дело № 43/2022 г. по описа на АС - Благоевград. Предвид изложеното, посочените в жалбата доводи са неоснователни. С оглед на изложеното съдът приема, че формираните от органите на ТП на НОИ – Благоевград фактически и правни изводи за липсата на кумулативно изискуемите се елементи от фактическия състав по чл. 55, ал. 1 от КСО за квалифицирането на декларираната злополука, станала с Б. А. Д. на 11.08.2020 г., като трудова злополука, са обосновани и правилни. Решение № 1040-01-97/13.02.2025 г., издадено от Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) – Благоевград, с което е потвърдено разпореждане [номер]-01-74/17.12.2024 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60 от КСО при ТП на НОИ – Благоевград, с което не е призната за трудова злополуката, станала на 11.08.2020 г. с Б. А. Д. с [ЕГН] на длъжност „шофьор, тежкотоварен автомобил“ в осигурителя „ТРАНС БОВЕ“ ЕООД, е законосъобразно - издадено е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановено е при спазване на административно-производствените правила, в съответствие и при правилно приложение на материалния закон и при съблюдаване целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора, ще следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт на ответника - Директора на ТП на НОИ - Благоевград в размер на 150 лева. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК Административен съд – Благоевград