Решение № 223 от 12.2.2024 г. на Административен съд - Ямбол по дело № 115/2023 г.

Административен съд - ЯмболНаказателно12.02.2024 г.докладчик ВАНЯ СТОЯНОВА ИВАНОВА

Диспозитив

ОСТАВЯ В С. Решение № 182 от 01.11.2023г. на ЯРС постановено по АНД № 20222330201091/2022 г. по описа на Районен съд Ямбол. Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на В. Ц. Р., кмет на община Ямбол, чрез пълномощника си адвокат П. П. от АК, Ямбол против Решение № 182 от 01.11.2023г. на ЯРС постановено по АНД № 1091/2022 г. по описа на Районен съд Ямбол, с което е изменено Наказателно постановление № 36/ 07.11.2022 г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - Стара Загора, с което на касатора, за нарушение на чл. 120 от ЗУО, на основание чл. 156, ал. 1 от ЗУО е наложено адм.наказание „глоба“ в размер на 2000/две хиляди/ лева. В частта, касаеща санкционната разпоредба, като преквалифицира санкционирането на адм. нарушение от чл. 156, ал. 1от ЗУО по чл. 155, ал. 1 от ЗУО и намалява размера на наказанието „глоба“ от 2000/две хиляди/ лева на 500/петстотин/ лева. В останалата част потвърждава НП. С решението си ЯРС е осъдил В. Р. –кмет на община Ямбол, да заплати на РИОСВ-Стара Загора направените по делото разноски в размер на 95/деветдесет и пет/лв, представляващи адвокатско възнаграждение. Със съдебното решение е осъдена и РИОСВ –Стара Загора да заплати на В. Р.-кмет на община Ямбол, направените по делото разноски в размер на 125/сто двадесет и пет/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение. В жалбата се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила, както и че наложеното наказани е явно несправедливо– касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от НПК. Не споделя извода на ЯРС, че не са налице основания за прилагането на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН. Акцентува, че видно от посоченото в Констативния протокол от 10.05.2022 г., предписания № 2, 3 и 4 са изпълнени в срок.Относно изпълнението на Предписание № 1 касаторът не е бездействал, като видно от посоченото в Констативния протокол от 10.05.2022 г., при извършване на последващата проверка е установено, че само част от работните полета в 6-ти работен хоризонт на клетка № 1 на ДНО Ямбол не са изцяло запръстени, като запръстяването не се извършва от 08.05.2022 г. поради аварирала техника.Отделно от това, при дадения допълнителен срок до 17.05.2022 г. запръстяването е изпълнено изцяло, т.е.нарушението е отстранено още преди съставянето на АУАН, който е съставен на 31.05.2022 г., а наказателното постановление е издадено на 07.11.2022 г. Не са установени други нарушения, а от описаното нарушение не са произтекли каквито и да било неблагоприятни последици. Счита, че анализът на тези обстоятелства в своята съвкупност сочи, че по отношение на касатора целите на наказанието могат да бъдат постигнати и без да бъде наказван, а като бъде предупреден. В този смисъл, счита че административнонаказващият орган, а при съдебния контрол и ЯРС е приложил неправилно материалния закон, като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, при наличието на визираните в закона предпоставки за нейното приложение. Счита, че ЯРС неправилно е определил при постановяване на своето решение съответстващата част на дължимите от РИОСВ разноски. При материален интерес [рег. номер]. и уважена част в размер [рег. номер]. /глобата е намалена [рег. номер]. на 500 лв./, то дължимите разноски в полза на касатора са в съответен размер на 375 лв., а не както е присъдил ЯРС-125 лв. Иска се постановяване на решение, с което да бъде отменено като неправилно Решение № 182/01.11.2023 г. на ЯРС по АНД № 1091 по описа на ЯРС за 2022 г. и да бъде отменено изцяло Наказателно постановление № 36/07.11.2022 г., издадено от Директор на РИОСВ [населено място]. Алтерантивно, при оставяне на решението на ЯРС в сила относно изменението на глобата [рег. номер]. на 500 лв., иска се да се измени в частта за разноските, които да бъдат присъдени в полза на касатора в размер, съответстващ на уважената част от жалбата, а именно - в размер на 375 лв. Иска се и присъждане на разноските пред настоящата инстанция и пред ЯРС. В съдебно заседание, касатора, чрез адвокат П. поддържа депозираната жалба. Иска отмяна на обжалваното решение и на НП. Ответникът – Директора на РИОСВ - Стара Загора, не се явява и не изпраща представител. Представителя на Окръжна прокуратура Ямбол дава заключение за законосъобразност на обжалваното съдебно решение и предлага на съда да бъде оставено в сила. Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред ЯАС е Решение № 182 от 01.11.2023г. на ЯРС постановено по АНД № 1091/2022 г. по описа на Районен съд Ямбол, с което е изменено Наказателно постановление № 36/ 07.11.2022 г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - Стара Загора, с което на касатора, за нарушение на чл. 120 от ЗУО, на основание чл. 156, ал. 1 от ЗУО е наложено адм.наказание „глоба“ в размер на 2000/две хиляди/ лева. В частта, касаеща санкционната разпоредба, като преквалифицира санкционирането на адм. нарушение от чл. 156, ал. 1от ЗУО по чл. 155, ал. 1 от ЗУО и намалява размера на наказанието „глоба“ от 2000/две хиляди/ лева на 500/петстотин/ лева. В останалата част потвърждава НП. С решението си ЯРС е осъдил В. Р. –кмет на община Ямбол, да заплати на РИОСВ-Стара Загора направените по делото разноски в размер на 95/деветдесет и пет/лв, представляващи адвокатско възнаграждение. Със съдебното решение е осъдена и РИОСВ –Стара Загора да заплати на В. Р.-кмет на община Ямбол, направените по делото разноски в размер на 125/сто двадесет и пет/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение. За да постанови решението си, ЯРС е приел, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установи категорично, че има извършено административно нарушение по чл.120 от ЗУО, но неправилно наказващият орган е санкционирал кмета по чл. 156, ал. 1 от ЗУО, а е следвало да бъде санкциониран по чл.155, ал.1 от ЗУО, защото законодателят изрично прави разлика между ФЛ и кметовете, поради което и е преквалифицирал наказателната разпоредба, с която е наложено наказанието глоба. Приел е още, че процесното нарушение не е „маловажен случай“ по смисъла на разпоредбата на чл.28, ал. 1 от ЗАНН, имайки предвид спецификата на процесния случай. Замърсяването на околната среда от депо за отпадъци не може да бъде прието като „маловажен случай“, имайки предвид и това, че има риск от сериозно замърсяване на землището на [населено място], обл. Ямбол. В тази връзка, положените от кмета усилия за отстраняване на констатираните нередности са били недостатъчни, макар към 17.05.2022 г. същите да са били отстранени. Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН при определяне на наказанието трябва да се отчетат положените усилия за отстраняване на констатираните нередности, това, че кмета няма наложени други наказания по ЗУО и най-вече, че към 17.05.2022 г./АУАН е съставен на 31.05.2022 г./ установеното нарушение е отстранено. Визираните констатации навеждат крайния извод за намаляване на размера на процесната глоба, което е и справедливо. Установено е, че НП е издадено от компетентен орган, не е нарушен материалния закон и не са допуснати нарушения от категорията на съществените, които да опорочават НП и да налагат неговата отмяна като незаконосъобразно. Решението е правилно. Касационната инстанция счита, че първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло и не следва да бъдат дословно преповтаряни, с оглед разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от АПК. Не са налице касационни отменителни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1 от НПК, за допуснато от ЯРС нарушение на материалния закон при произнасяне по същество на спора, както и за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно. По изложените съображения, ЯАС не споделя основното възражение в касационната жалба, че първо административнонаказващият орган, а при съдебния контрол и ЯРС е приложил неправилно материалния закон, като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като са налице предпоставки за нейното приложение, съображения за които е изложил ЯРС и които се споделят от настоящата инстанция. Замърсяването на околната среда от депо за отпадъци не може да бъде прието като „маловажен случай“, имайки предвид и риска от сериозно замърсяване на землището на [населено място], обл. Ямбол. От друга страна съдът намира за несъстоятелно твърдението на касатора за непочистването поради аварирала техника, с оглед обстоятелството, че има наличие и на друга техника, както се сочи и от актосъставителя от РИОСВ-св. К. при разпита пред ЯРС.Относно искането за промяна на присъдения размер на разноските, съдът намира, че последния е правилно определен. В производството по реда на раздел пети, глава трета на ЗАНН районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В този смисъл, съдът намира, че след като санкцията е изменена на 500 лева, правилно е определен и размера на адвокатското възнаграждение, с оглед на намаляне на размера на глобата. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Ямболския административен съд

Цитирани разпоредби

14