РЕШЕНИЕ

№ 7937

гр. София, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-8 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С. Кюркчиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от С. Кюркчиев Гражданско дело № 20231100109736 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД вр. с чл. 53 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът С. Л. А. поддържа твърдения, че поради настъпилия на 09.07.2022 г. инцидент на перона на железопътна гара Търговище, той претърпял значителни неимуществени и имуществени вреди. Инцидентът настъпил, докато ищецът изпращал съпругата и внука си, които трябвало да пътуват с бързия влак № 2602 с направление за гр. София. Тъй като преценил, че багажите на двамата пътници били тежки, ищецът се качил във вагона на влака, за да помогне с пренасянето от вратата до купето, но в момента, в който тръгнал да слиза от вагона на перона - влакът потеглил. Ищецът поддържа, че движението на влака направило действията му нестабилни, поради което слизайки в движение - той стъпил накриво и си счупил десния крак.

Според тезата на ищеца, настъпването на инцидента било причинено от виновното противоправно поведение на служители на ответниците „БДЖ – ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД и НК „ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ ДП, доколкото според твърденията на ищеца - тези неидентифицирани служители на двете дружества не били изпълнили нормативно установените свои задължения: първо- да се уверят, че няма пречка за заминаването на влака, тъй като е безопасно за слизащите външни лица, които помагат с пренасяне багажа на пътниците; второ- да се уверят, че преди потеглянето на железопътната композиция, всички слизащи хора са напуснали композицията и че са на безопасно за тях разстояние от нея. Настъпването на вредите, според ищеца, се дължало на бездействието на служителите на двете ответни дружества, които според възложените им служебни задължения били длъжни във всеки случай да контролират движението на влаковата композиция и допуснали потеглянето й да се осъществи „прибързано“ ( отново според тезата на ищеца).

В резултат на произшествието, ищецът твърди да е получил множество травми и счупвания на дясната подбедрица открито, с отворена рана от вътрешната страна на десния глезен, оток и деформация на дясна глезенна става. След инцидента ищецът бил откаран от Бърза помощ в „МБАЛ Търговище“, където бил опериран и прекарал в болницата шест дни на медикаментозно лечение, а след това бил изписан за домашно лечение и му бил назначен постелен режим. На 15.11.2022 г., ищецът отново постъпил в МБАЛ - Търговище за извършване на втора операция - за отстраняване на имплантирани уреди в костта, при което лекарите установили значителен оток в областта на дясната глезенна става, смутена походка и болки при натоварване на крайника, след което бил изписан с препоръка за щадящ режим и необходимост от провеждане на лечебна физкултура. В резултат от проведеното лечение ищецът твърди да е направил необходими разходи в размер на сумата от общо 1 425, 18 лева.

Поради настъпилия инцидент, който е описан по- горе, ищецът твърди да е изпаднал в състояние на временна нетрудоспособност, в периода от м. юли 2022г. до м. декември 2022г. и не успял да получи в пълна стойност трудовото си възнаграждение от работодателя „Ловец 01“ ЕООД, през който период получил осигурителни плащания за сумата от 3015, 45 лева. Поради това за ищеца били настъпили и друг вид имуществени вреди - пропуснати ползи в общ размер на 4084, 55 лева, представляващи разликата между това, което е щял да получи, ако не беше настъпил инцидента и реално получените за периода на временната нетрудоспособност за периода от м. юли 2022г. до м. декември 2022г.

Ищецът твърди, че в резултат от произшествието изпитвал болки и страдания с голям интензитет за продължителен период от време. В продължение на 6 месеца от настъпването на инцидента, ищецът твърди, че не можел да стъпва на десния си крак и по тази причина не напускал дома си, бил в невъзможност да върши ежедневните си задачи, нито да се обслужва сам, като в целия този период за него се грижела неговата съпруга. Ограниченията в битовото обслужване, ограничения обем на движенията на крака и проявяващите се болки, допринесли и за негативното отражение на травматичното събитие върху психиката му - изпитвал силен емоционален дискомфорт, чувствал се е безполезен, а наред с това изпитвал страх и несигурност за работата си. Поддържа, че независимо от двете операции, проведените лечение и рехабилитация, възстановителният процес при него все още не бил приключил, както и че и към настоящия момент продължава да изпитва болки и дискомфорт. Не може да използва в пълен обем функционалността на увредения си крак и продължава да куца, а също така му предстои и трета операция. Неимуществените вреди, които е понесъл, според ищеца биха могли да бъдат справедливо обезщетени със сумата от 60 000 лева.

При изложените фактически твърдения, ищецът претендира да бъдат осъдени ответниците „БДЖ - Пътнически превози“ ЕООД и Национална компания „Железопътна инфраструктура“ ДП на основание чл. 49ЗЗД, във вр. чл.45 ЗЗД солидарно да му заплатят сумата от 60 000 лева - обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания от настъпилия на 09.07.2022 г. инцидент, заедно със законната лихва от датата на деликта - 09.07.2022г. до окончателното плащане на сумата, както и сумите от 4084, 55 лева - обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди - пропуснати ползи, представляващи разликата между трудовото възнаграждение, дължимо по трудов договор № 604/04.07.2022 г. от работодателя „Ловец 01“ ЕООД за периода от м. юли 2022 г. до м. декември 2022 г. и общия размер на полученото за същия период обезщетение за временна нетрудоспособност, заедно със законната лихва, считано от датата на деликта - 09.07.2022г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1425, 18 лева - обезщетение за претърпените от него имуществени вреди - претърпяна загуба, представляваща направените разходи за лечение, вследствие на произшествието от 09.07.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до деня на окончателното плащане. Претендира за осъждане на ответниците да му заплатят и направените съдебни разноски по делото.

Ответникът „БДЖ – ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД оспорва исковата претенция като недопустима. Предявеният иск бил недопустим, поради факта, че ищецът нямал качеството пътник по смисъла на Закона за железопътния транспорт /ЗЖТ/, тъй като от самите твърдения в исковата молба става недвусмислено ясно, че не е имал намерение да пътува с влака и не е закупувал/ притежавал личен превозен документ, предвид което липсва валиден договор за превоз по смисъла на чл. 66, ал. 1 от ЗЖТ. Тъй като инцидентът и травмата на ищеца, както се твърди са настъпили на перона на железопътна гара Търговище, а не във влаковата композиция - „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД не било надлежно легитимирано процесуално, нито материално легитимирано да носи юридическа отговорност, в качеството на железопътен превозвач.

Независимо от изложените доводи за недопустимост на иска, в случай, че съдът приеме искът за допустим, ответникът оспорва изцяло претенциите по основание и размер. Релевирани са твърдения, че процесният инцидент е бил предизвикан изцяло поради неправомерното поведение на ищеца, който не е имал качеството на пътник и при това е пренебрегнал и нарушил правилата за безопасност, при слизане от движеща се железопътна композиция.

При условията на евентуалност, ответникът релевира доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия - в значителна по обем и преобладаваща като оценка степен. С рисковото си поведение, ищецът е нарушил чл. 509, ал. 2 от Наредба № 13 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътния транспорт, забраняващ изрично качването и слизането от вагоните при движение на влака. Посоченият факт бил отразен дори и в съдържанието на Окончателен доклад № 55 от 22.10.2018 г. на Районна разследваща комисия – Горна Оряховица. На следващо място се излагат твърдения, че ищецът е допринесъл допълнително за влошаване на състоянието си, като не е спазвал предписания следстационарен щадящ режим и не е извършвал предписаната физикална терапия, включително не се е явил и за извършване на двата безплатни контролни прегледа в срок от 1 месец от изписването. Предвид изложеното се поддържат доводи, че ищецът не е положил достатъчно грижи за подобряване на състоянието си в периода на възстановяване и допълнително е спомогнал за неговото влошаване. Ответникът оспорва размера на предявения иск като прекомерно завишен, несъответстващ на обема и характера на вредите. Ответникът оспорва претенцията за пропуснати ползи, поради неполучено трудово възнаграждение по трудов договор № 604/04.07.2022г., като в тази насока релевира твърдения, че ищецът не бил постъпвал реално на работа, а посоченият от него трудов договор бил фиктивен.

Ответникът ДП Национална компания „Железопътна инфраструктура“, чрез Поделение „УДВГД“ Горна Оряховица е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва насочената срещу него искова претенция като недопустима. Твърди да не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ДП Национална компания „Железопътна инфраструктура” гр. София, по аргумент от противното на чл. 74 от ЗЖТ, който регламентирал отговорността на превозвача за живота и за всяко телесно или психическо увреждане на пътника, причинено по време на превоза, когато пътникът се е намирал в превозното средство или се е качвал, или е слизал от него, както и при товаренето и разтоварването на багажите. Сочи, че съгласно чл. 10, ал. 4 от ЗЖТ НК „Железопътна инфраструктура” не може да извършва по занятие железопътен превоз на пътници. Съгласно чл. 22 от ЗЖТ, НК „Железопътна инфраструктура“ носела отговорност само за вредите, причинени на превозвачите или на трети лица, в случаите, когато се установи, че причина за това е неизправността на обектите на железопътната инфраструктура.

При условията на евентуалност, ако съдът възприеме становището за допустимост на иска – този ответник оспорва неговата основателност, поддържайки тезата, че искът е недоказан по основание и размер по подробно изложени доводи в отговора. Поддържат се твърдения, че самият ищец е осъществил високорисково и противоправно поведение, предприемайки слизане от движещ се железопътен състав. Оспорва като неоснователен и недоказан по размер и предявения иск за имуществени вреди – пропуснати ползи, представляващи разликата между трудовото възнаграждение, което ищецът е щял да получи и реално полученото за временна нетрудоспособност. Оспорва като неоснователен и недоказан по размер и предявения иск за имуществени вреди – реално извършени разходи за лечение.

Привлеченото по искане на ответника „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД трето лице- помагач: „Дженерали застраховане“ АД оспорва предявените искове по основание и по размер. Третото лице- помагач поддържа становище, че не е налице основание за обединяване на отговорността на двете предприятие „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД и НК „Железопътна инфраструктура“ ДП във връзка с процесния казус като счита, че отговорността им не може да бъде солидарна.

В тази връзка се излагат съображения, че двете дружества имат различен предмет на дейност, поради което, ако би била ангажирана отговорността на всяко едно от тях, то тази отговорност би била на различно от релевираното в исковата молба правно основание. Поддържа се становище, че в случая не е налице независимо съизвършителство, за да се приложи чл. 53 от ЗЗД.

На следващо място се поддържат доводи, че по отношение на ищеца не е налице надлежна активно материално-правно легитимация за предявените искове, тъй като ищецът няма и при настъпването на инцидента, качеството на пътник в средствата за обществен превоз на пътници. Сочи, че ищецът не е сключвал договор за превоз по отношение на процесния влак № 2602 и неговото пребиваване във влака не е свързано с осъществяването на пътуване от негова страна. Навеждат се доводи, че при потеглянето на влака, ищецът самоволно, в нарушение на всички правила за безопасност, след като се е качил, без намерение да пътува и в нарушение на правилата за поведение при качване и слизане от превозното средство, своеволно е отворил автоматично затварящата се вратата на вагона и е скочил от композицията, докато влакът е бил вече в движение. Поради изложеното се поддържа, че в случая е налице противоправно поведение от страна на ищеца, с което същият е застрашил своя живот и здраве, както и живота и здравето на пътуващите в този ден пътници в процесния влак, както и персонала обслужващ транспорта. Излагат се съображения, че предявените искове са неоснователни и поради това, че лицето не е било с редовни превозни документи – без билет, което го лишава от качествата му на пътник и го прави лице, без право да се намира в процесния влак в този момент. На следващо място се оспорват предявените искове по размер като прекомерно завишени. Оспорва се и претенцията за заплащане на имуществени вреди, както по основание, така също и по размер, както и акцесорната претенция за заплащане на законна лихва.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Като доказателство по делото е приет заверен препис от Доклад ОД № 55/28.07.2022 г., съставен от петчленна комисия относно ЖП произшествие – контузен гражданин С. А. Л. – скочил в движение от влак № 2602 на 09.07.2022 г. на R=09: 43 часа. Като последици от произшествието е посочено, че пострадалият С. Л. е получил контузии по главата и краката. Състав на локомотивната бригада: локомотивен машинист на влака – З.И.З.; помощник машинист – Т.В., а състав на превозната бригада: началник влак – Н. Й. Б. и влаков кондуктор – К.В.В.. Като доказателство по делото е приет Окончателен доклад № 55 на ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“ – от заседание на Районна разследваща комисия – Горна Оряховица, проведено на 28.07.2022 г. за събитие, реализирано на 09.07.2022 г. – в 09: 43 ч. в гара Търговище, видно от съдържанието на който на 09.07.2022 г., влак № 2602 /БДЖ - ПП/ със състав 5 вагона, 219 тона, обслужван от локомотив № 44-189 с машинист Зия и началник влак Б. пристига в гара Търговище на четвърти главен коловоз на R=09: 43ч. Посрещнат е от дежурния ръководител движение на R=09: 43 ч.. Приет е на четвърти главен коловоз, съгласно план II-24. Влак № 2602 е посрещнат от дежурния ръководител движение Д.Н.Д. на трети перон съгласно „Технологията на гарата“. На R=09: 44 ч. след отваряне на изходния сигнал от четвърти коловоз и получен сигнал „Готово“ от Началника на влака, дежурният ръководител движение дава заповед за заминаване и влакът потегля в 09: 45 ч. След потеглянето на влак № 2602 със скорост до 20 км./ч. локомотивният машинист забелязва да скача пътник по време на движението от влака и задържа „екстрено“ и влака спира на 50 метра след тръгването. Дежурният ръководител движение забелязва, че до последния вагон на перона лежи мъж и отива при него. След проведен разговор от дежурния ръководител Д. с пострадалия мъж на перона се установява, че мъжът се е качил на влака, за да внесе багажа на жена си в купето и влака е тръгнал. Решил е да скочи по време на движение на влака поради ниската скорост, но пада на перона и се контузва с болки в крака. Дежурният ръководител движение сигнализира на тел. 112, като на мястото идва линейка и полиция. Мъжът е откаран в с Спешна помощ в гр. Търговище за оказване на медицинска помощ. Самоличността на контузения гражданин е установена от органите на МВР. Контузеният гражданин е С. Л. на 57 години от град Търговище. Видно от съдържанието на доклада като констатирани нарушения са отбелязани чл. 509, ал. 2 от Наредба № 13/2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в ЖПТ. Като изводи относно непосредствените и основните причини за събитието е отбелязано: Произшествие с хора- предприето нерегламентирано слизане на перон от гражданин по време на движението на влак № 2602 в гара Търговище.

От приет като доказателство График за работното време на работниците при УДВГД Горна Оряховица – гара Търговище, се установява, че на 09.07.2022 г. дежурен дневна смяна ръководител движение е Д.Н.Д.. Като доказателство по делото е прието писмено Обяснение от Д.Н.Д. – ръководител движение на УДВГД – Горна Оряховица, от чието съдържание се установява фактическата обстановка при настъпването на инцидента От приет като доказателство документ- списъчен състав на влаковата бригада се установява, че Началник влак е Н. Й. Б., кондуктор – К.В.В., машинист – З.И.З. и помощник машинист Т.В. В.. Видно от представеното като доказателство по делото Разписание на БВ 2602 от Варна до София съгласно ГДВ за 09.07.2022 г., по разписание влакът е трябвало да пристигне на гарата в 09: 43 ч. и да потегли в 09: 43 ч., а от представеното по делото реално движение на влака се установява, че същият е пристигнал по разписание в 09: 43 ч. и е престоял там 23 минути, поради което е потеглил със закъснение от гарата с 23 м. Представена по делото е и Схема на гара Търговище, Схема на жп произшествие на 09.07.2022 г. при заминаване на влак 2602 от гара Търговище, Пътен лист № 2148 на локомотив № 44-189-6 от 09.07.2022 г., както и Технология, касаеща общи сведения за гарата и за прилежащите й междуградия и участъци.

Като доказателство по делото е приет Придружителен лист на влак № 2602, от съдържанието на който също се установява, че влак № 2602 е пристигнал на гара Търговище в 09: 43 ч., където е престоял 23 минути и е потеглил отново в 10: 06 часа със 22 минути закъснение, а като причина за престоя е посочено – поради скочил пътник от влака и изчакване на бърза помощ и полиция.

Като доказателство е приета Разшифровка на скоростомерна лента на влак 2602 от 09.07.2022 г. с локомотив 44-189 и локомотивен машинист З.И.З., видно от която влак № 2602 е потеглил от гр. Варна в 07: 32 ч. На гара Търговище спира в 09: 44 часа. Стои 1 минута и в 09: 45 ч. потегля. Ускорява до 20 км./ч. В „09: 45 и 30“ скоростта рязко пада до 0 км./ч. и влакът спира извънредно. След престой от 21 мин. в 10: 06 ч. потегля и продължава обслужването на влака.

Като доказателства по делото са приети – Доклади от локомотивния машинист – З.И.З. /л. 105/ и от помощник машиниста – Т.В. В. /л. 106/, както и Обяснения от ръководителя движение на гара Търговище – Д.Н.Д. /л. 107/ и от кондуктора на влака – К.В.В. /л. 109/.

Като доказателства по делото са приети Инструкция на БДЖ за началника на пътнически влак /л. 110 - 127/, Инструкция на БДЖ за влаковия кондуктор /л. 128-139/ и Инструкция за работа на машинист, локомотивен и помощник-машинист, локомотивен в „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД, ведно с приложенията към нея /л. 140-162/.

Като доказателства по делото са приети заверени преписи от медицински документи, включващи: Епикриза, издадена от МБАЛ „Търговище“ за периода от 09.07.2022 г. до 15.07.2022 г., Епикриза, издадена от МБАЛ „Търговище“ за периода от 15.11.2022 г. до 18.11.2022 г.; болничен лист от 15.07.2022 г., болничен лист от 16.08.2022 г., болничен лист от 16.09.2022 г., болничен лист от 13.10.2022 г., болничен лист от 15.11.2022 г., болничен лист от 12.12.2022 г., всички издадени от МЦ ОиТ Търговище АД, както и фактура № 2000037044/11.07.2022 г., издадена от МБАЛ Търговище АД на името на ищеца по делото С. Л. А. на стойност 1110 лева и фискален бон към нея за закупени семитуболарна плака комплект и канюлиран винт; фактура № 206 от 10.08.2022 г., издадена от МЦ ОиТ ООД на името на ищеца по делото С. Л. А. на стойност 75 лева и фискален бон към нея за закупен медицински косуматив; фактура № 2000039451/17.11.2022 г., издадена от МБАЛ Търговище АД на името на ищеца по делото С. Л. А. на стойност 17, 40 лева и фискален бон към нея за заплатена потребителска такса за един ден; медицинска рецепта за предписани медикаменти – „рапарил гел“ и „репарил таблетки“, както и фискален бон към нея на стойност 36, 48 лева, два броя медицински рецепти за предписани медикаменти – „детралекс“ и „репарил гел“ и фраксипарин, както и пет броя фискални бонове за закупени медикаменти – детралекс, регулируем бастун и заплатена потребителска такса на 15.07.2022 г. на обща стойност 186, 30 лева.

Като доказателство по делото е приета Епикриза, изх. № 11502/2023 г., издадена от МБАЛ „Търговище“ за периода от 14.12.2023г. до 17.12.2023г. за последващо лечение на ищеца, както и болничен лист от 19.12.2023 г. Поради спецификата на отразената в документите специализирана медицинска информация - всеки един от документите не се обсъжда поотделно, а съдържащата се в тях информация е обект на анализ от допуснатата съдебно-медицинска експертиза.

Като доказателство по делото е представено Писмо изх. № 28-00-249/15.11.2024 г. от „МБАЛ Търговище“ АД ведно с уведомително писмо от д-р М.Р. – началник Отделение по ортопедия и травматология към МБАЛ – Търговище от 15.11.2024 г., от което се установява, че пациент С. Л. А. не е регистриран за извършване на двата безплатни контролни прегледа.

Като доказателство по делото са приеети Писмо рег. №05820 – 822, екз. № 2 от 12.11.2024 г. от Министерство на вътрешните работи, дирекция „Национална система 112 – МВР“, Районен център 112 – Варна (МВР), от което се установява, че на 09.07.2023г. в 09: 47 ч. в РЦ 112 – Варна е прието обаждане, което е идентифицирано от комуникационно – информационната система на НС 112 от телефонен номер, за което е регистриран сигнал с електронен картон с номер 222559288 и е предаден в 09: 49 ч. на дежурен ОДЧ при ОД МВР – Търговище с електронен картон с номер 222559294 и на дежурен ЦСМП – Търговище с електронен картон с номер 222559292.

Като доказателство по делото е приет Трудов договор № 604/04.07.2022 г. сключен между „ЛОВЕЦ 01“ ЕООД и ищеца по делото С. Л. А., сключен за неопределен срок от време с уговорено месечно възнаграждение в размер на 710 лева.

Като доказателство по делото е прието Удостоверение № 25-00146214/05.01.2023 г., издадено от НОИ, ТП – Търговище, от съдържанието на което се установява размера на изплатеното на ищеца обезщетение поради временна неработоспособност за периода от м. юли 2022 г. до м. декември 2022 г. От съдържанието на прието като доказателство по делото Писмо с изх. № 3981/07.10.2024 г. на НАП, ТД Варна, офис Търговище ведно с приложена към него Справка за актуалното състояние на действащите трудови договори за периода 01.07.2022 г. – 31.12.2022 г. е видно, че в информационната система на НАП по отношение на ищеца С. Л. А. е регистриран трудов договор, сключен на 04.07.2022 г. с работодател „ЛОВЕЦ-01“ ЕООД и дата на прекратяване 13.05.2024 г. Като доказателство по делото е прието Писмо от МВР, ОД на МВР – Търговище, Сектор „Пътна полиция“ – Търговище с рег. № 363000-27584 от 28.10.2022 г., в чието съдържание е посочено, че на 09.07.2022 г. лицето С. Л. А. от гр. Търговище е претърпял инцидент на ЖП Гара Търговище, тъй като същият е помогнал на негови близки да си качат багажа до купето. След като А. усетил, че влакът потегля е решил да скочи от него, за да не му се налага да слиза на следващата гара. При скачането си от влака е получил травма. На място са пристигнали автопатрул на РУ Търговище и екип на ЦСМП, след което е бил откаран в МБАЛ Търговище. В писмото е посочено, че на лицето А. не са били съставяни никакви протоколи от полицейски служители.

В открито съдебно заседание на 26.09.2024 г. са изслушани обяснения на ищеца по реда на чл. 176 от ГПК. Съгласно дадените обяснения от ищеца, същият уточнява, че по принцип не е имал намерение да пътува с влака, но багажа, който качил нямало кой друг да го качи освен него. Заявява, че се е качил две стъпала, оставил багажа и тръгнал да слиза и в момента, в който искал да стъпи на земята влакът тръгнал рязко. Вратата била отворена. Оставил багажа близо до вратата, на един метър от нея и само го подпрял, за да не падне и поръчал на жена си след като настани детето да се върне, за да го вземе и тръгнал. Посочва, че влакът престоял една минута на ж.п. гарата в Търговище. Преди това бил попитал свои познати колко е престоят на влака, а също така попитал и жената, която продавала билетите, която му казала, че престоят е 1 минута, а не както е било преди години по - голям престой от 3 минути. Ищецът посочва, че лично той е купил няколко дни преди това билетите. Заявява, че не е счел за необходимо да уведоми някой, че не е пътник, а влиза само, за да остави багаж и ще слезе от влака. Нямало много хора, които да се качват, а времето според него било предостатъчно, за да остави багажа и да слезе. Закарал жена си и детето, защото нямало кой да помогне на жена му с багажа. Посочва, че в момента, в който той тръгнал да слиза от влака, влакът потеглил много рязко и при слизането залитнал и паднал. Когато тръгнал да слиза от влака железопътната композиция не била в движение. Влакът имал две стъпала до слизането, а той бил стъпил на първото, след което посегнал да стъпи на земята и тогава влакът потеглил рязко. Докато посегнал да слезе към едното стъпало, в този момент влакът рязко тръгнал. Когато тръгнал да слиза влакът все още не бил в движение. Когато стъпил на първото стъпало, влакът още не се движел, а когато стъпил на второто стъпало, влакът вече бил в движение. Той стъпил с десния си крак, когато кракът му се усукал.

По делото като безспорен и ненуждаещ се от доказване е приет фактът, че в момента на настъпване на инцидента, ищецът е бил на работа и е изпълнявал задълженията си по трудово правоотношение.

Заключението на изслушаната съдебно медицинска експертиза, изготвено от вещото лице д-р С. А. (ортопедия и травматология) мотивира следните изводи относно правнозначимите факти, които са от значение за разрешаването на спора:

Вследствие на претърпяната злополука ищецът С. А. е получил открито /с наличие на рана/ трималеоларно счупване на костите на дясна подбедрица в областта на глезенната става. Медикобиологичният характер на увреждането е трайно затруднение на движенията на десен долей крайник, за срок повече от 30 дни. Оперативните интервенции при ищеца са извършвани в Отделение по ортопедия и травматология на МБАЛ „Търговище“АД. Непосредствено след инцидента е проведено оперативно лечение, открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите от външната страна на глезенната става с плака и винтове, а от вътрешната само с винт. Поставен е и супрасиндезмален винт. На 15.11.2022 г. е проведено оперативно лечение в МБАЛ „Търговище“ за отстраняване на супрасиндезмалния винт. На 14.12.2022 г. е проведено оперативно лечение в МБАЛ „Търговище“, за отстраняване на цялата метална остеосинтеза.

През периода на лечение, ищецът е търпял болки и страдания, като първите 30 дни, след инцидента, болките са били с по голям интензитет. С по голям интензитет са били и болките 20 дни, след проведените оперативни лечения. Видно от експертизата, получените увреждания от ищеца са вследствие на процесния инцидент. Според становището на вещото лице, при нормално протичане на лечебния процес, усложнения, периода на възстановяване при такъв вид увреждания е около 6- 7 месеца, което кореспондира с конкретния случай. Видно от заключението, в приложените документи по делото са описани следните разходи: 1110, 00 лв - семитубуларна плака комплект и канюлиран винт; 34, 80 лв - потребителска такса към МБАЛ - Търговище: 18, 32 лв - лекарства към „Виталис Търговище“ ЕООД; 62.91 лв - лекарства към „Панацея“ ЕООД; 75, 00 лв - медицински консуматив към МЦ „ О и Т ООД"; 50, 27 лв - лекарства към „Панацея“ ЕООД; 20.00 лв - регулируем бастун към „Панацея“ ЕООД; 17, 40 лв - потребителска такса към МБАЛ - Търговище; 36, 48 лв - лекарства към „Виталис Търговище“ ЕООД. Съгласно становището на експерта, направените разходи по приложените по делото финансови документи са във връзка с проведеното лечение. Съгласно направеното експертно уточнение по отношение на направения разход 62, 91 лв - лекарства към „Панацея“ ЕООД представеният касовият бон е силно нечетлив, а по отношение на направения разход 75, 00 лв – медицински консуматив към МЦ „О и Т“ ООД липсват данни какви са медицинските консумативи и във връзка ли са с проведеното лечение. При извършения на 10.04.2025 г. преглед на ищеца, експертът е установил, че са налице оперативни белези в областта на дясна глезенна става и оток на глезена и подбедрицата, без функционален дефицит като при ищеца не се налага спазването на специфичен двигателен режим. Съобразно направените експертни уточнения, в приложената епикриза по делото е описано: Изход от заболяването: Изписан с подобрение. Контролни прегледи: Има право на 2 контролни прегледа, превръзки се извършват в кабинет № 55 в ДКБ. Препоръки и назначения: Щадящ режим на крайника. Нуждае се от ЛФК. Препоръки към ОПЛ - не. Видно от експертизата, по делото липсват данни за това какво лечение е провеждано след изписването на ищеца от лечебното заведение. Съобразно направените уточнения от експерта в открито съдебно заседание, проведено на 19.06.2025 г. по делото липсват данни за извършвана рехабилитация, който факт, обаче според вещото лице няма значение. Съгласно становището на експерта, това е така, тъй като при извършения преглед на ищеца, вещото лице не е установил да е налице някакъв функционален дефицит на увредения крайник. Посоченото дава основание на експерта да приеме, че крайникът на ищеца е напълно раздвижен, а отокът, който е установил се дължи по-скоро на базата на съдова увреда, а не се дължи на непроведена от ищеца рехабилитация. Експертът уточнява, че при извършения преглед, ищецът е уточнил, че е провеждал рехабилитацията си сам и е имал добър резултат.

Заключението на изслушаната съдебно техническа експертиза, изготвено от вещото лице доц. д-р К. В. (специалист в областта на железопътния транспорт, подвижен жп състав и автотехническа експертиза) мотивира следните изводи относно правнозначимите факти, които са от значение за разрешаването на спора:

При движението на влак № 2602 на 09.07.2022 г. са спазени параметрите му залегнали в График за движение на влаковете (ГДВ) и публикувани в разписанието, фиг. 1.1. от експертизата. Влакът е приет на 4-ти главен коловоз съгласно план II-24, Окончателен доклад № 55/28.07.2022 г. /л. 73 и 92 от делото/. Видно от експертизата план II-24 е План за приемане и изпращане на влаковете в гарите и е разработен за всяка гара като дежурният ръководител в гарата има право да го промени по целесъобразност. В конкретния случай, влакът е бил приет в гарата съгласно плана. Престоят в гарата съгласно разписанието е 1 минута и след изтичането му влакът потегля. Съобразно направените експертни уточнения, преди потегляне на влак, возещ пътници от дадена гара се изпълняват определени процедури, които са подробно описани в Наредба № 58 за правилата за техническо експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт – 2020 г.. Видно от заключението, в конкретния случай дежурният ръководител движение е получил сигнал за готовност за заминаване от началник влак, съгласно показанията, приложени към материалите по делото и е подал заповед за заминаване, спазвайки изискванията на Наредба 58, фиг. 2.2. Той е подал сигнала стоейки пред приемното здание на гарата, съгласно технологията на работа в нея. При това се положение той се намира от лявата страна на влака. Пултът за управление на локомотива е от дясната страна по посоката на движение и поради това сигналът е възприет от помощник-машиниста и е предаден на машиниста и той е потеглил. Преди да бъдат извършени тези действия превозната бригада са подали сигнал за „Готовност“ към дежурния ръководител. Кондукторът след като вижда, че няма пътници които да слизат или да се качват и вратите са свободни, подава сигнал за готовност към началник влака. Тя след като също е убедена в липсата на пътници на вратите и в близост до тях, подава сигнал за готовност към дежурния ръководител. Дежурният ръководител движение в гарата подава сигнал, заповед за заминаване, чл. 397, т. 4, [1], Сигналът е възприет от помощник-машиниста, който наблюдава дежурния ръководител от прозореца от лявата страна на кабината за управление на локомотива. В повечето различни серии локомотиви, експлоатирани у нас пултът за управлението им се намира от дясната страна по посоката на движение. Възприемайки заповедта за тръгване, подадена от дежурния ръководител движение, помощник машинистът уведомява машиниста и последния потегля. Потеглянето на влака в този случай се извършва като локомотивният машинист, чрез контролера за управление подава мощност към тяговите двигатели. Целият диапазон на мощността на локомотива е разделен стъпково на 32 позиции, като с помощта на контролера си избират, в конкретния случай позиции, с конто локомотивът потегля. Съобразно направените уточнения от експерта, на професионален език, това се нарича набиране на позиции, което значи подаване на мощност към тяговите двигатели. Това се извършва като машинистът наблюдава през десния прозорец, намиращия се от дясната му страна перон и с лявата ръка управлява контролера. Първоначално се набират няколко позиции, при които локомотивът бавно дърпайки влака потегля. След потеглянето постепенно се добавят още позиции, за да се реализира постепенно ускорение на влаковия състав и т.н. До напускане и на последния вагон на очертания на перона машинистът наблюдава през десния прозорец. Според експертното становище и съгласно разшифровка на лентата на локомотива, секунди след потеглянето на влака е реализирано задействане на спирачната система в режим екстрено спиране, при скорост от 20 km/h. Според експерта това означава, а също така е и потвърдено в показанията на локомотивния машинист, че същият е видял падащия на перона човек и е задействал спирачната система. В случая, според вещото лице като време за реакция на машиниста може да се приеме не повече от 0.6 s, поради това, че той е наблюдавал перона в готовност и ръката му е била близо до ръкохватката на кран-машиниста, с която е задействал спирачната система. Изложеното дава основание на експерта да направи извод, че скачането на пострадалия от вагона и последвалото му падане на перона е извършено около 29, 4 секунди от момента на потеглянето на влака. От заключението на техническата експертиза се установява, че скоростта на движение на всеки локомотив независимо дали е изолиран или обслужва влак се записва от специално скоростомерно устройство. В разпоредбата на чл. 179, (1) е предвидено, че всички локомотива, мотриса и мотрисни влакове, и РССМ се съоръжават със скоростомер за показване и регистриране на скоростта. На този тип локомотиви има монтирано скоростомерно устройство тип „Хаслер“, записващо данните на специална лента. Въз основа на изложените констатации, експертът дава заключение, че при потеглянето на влак № 2602 от гара Търговище на 09.07.2023 г. дежурният ръководител в гарата е дал заповед за заминаване на влака, след като е получил сигнал за „Готовност“ от началник влака, а тя е получила сигнал от кондуктора и се е убедила, че на вратите на вагоните няма качващи се или слизащи пътници. Дежурният ръководител движение е подал сигнала към локомотива, намирайки се от страната на приемното здание, спазвайки технологията на работа в гарата. Заповедта за заминаване е възприета от помощник машиниста и предадена на машиниста. Той потегля, като през прозореца наблюдава перона до излизане на влака от него, което е негово задължение. След около 30 секунди от потеглянето, той вижда човек скачащ от вагона и падащ на перона и задейства спирачната система в режим екстрено спиране. Според експертното становище, не е налице техническа възможност влакът да потегли рязко.

По отношение спазването на правилата за безопасност от страна на превозната бригада, от заключението на експертизата е видно, че кондукторът е подал сигнал „готовност“ на началник влака след като се е убедил, че няма пречка /съгласно дадените обяснения/. Съгласно обясненията на началник влака, след като същата е получила сигнал за готовност от кондуктора и след като и тя се е убедила в липсата на пътници, които да се качват или слизат е подала сигнал за „Готовност“ на ръководителя движение. Съгласно обясненията на помощник машиниста, след като са получили сигнал за заминаване от дежурния ръководител са настъпили условията за тръгване. Съгласно обясненията на машиниста, след като са получили сигнал за тръгване, след това е видял скачащ и падащ на перона човек. След това е последвало екстрено спиране. На основата на анализа на материалите по делото експерта дава заключение, че дежурният ръководител в гарата /началник гарата/ и членовете на превозната бригада /локомотивните машинисти и кондукторите/ са изпълнили задълженията си при потеглянето на влак № 2602 на 09.07.2023 г. от гара Търговище. Тези изисквания са формулирани в НАРЕДБА № 58 за правилата за техническа експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт – 2020 г. и Правила за техническа експлоатация на железопътната инфраструктура и Правила за движението на влаковете и маневрената работа в железопътния транспорт на ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“ – 2021 г., както и в инструкциите за работа на съответните длъжности. При приемането на влака в гарата и неговото заминаване са спазени изискванията залегнали и в технологията за работа в гара Търговище. Въз основа резултаттие от извършения от вещото лице тхнически експеримент, отразен в Протокола за извършения оглед, експертът дава заключение, че вратите на тази серия вагони се затворят или отварят ръчно чрез червен или зелен бутон до вратата, при спряло положение на влака. В случай, че някоя от вратите не е затворена, при потегляне на влака и достигане на скорост от 5 km/h, вратата се затваря автоматично и не може да се отвори в движение със зеления бутон. В движение вратата на влака може да се отвори като се завърти червената ръкохватка, освобождаваща блокировката и след това с клапата се отвори вратата. При завъртането на червената ръкохватка се къса и пломбата. Видно от заключението на експертизата, освобождаването на блокировката може да се извърши и чрез ключ с квадратен отвор със завъртане на оста в основата на ръкохватката и следваща изтегляне на клапата, както е в предходния случай като при това действие, експертът сочи, че пломбата няма да се скъса. Съгласно експертното становище, в разглеждания случай е възможно вратата да е била отворена по описаните начини или предварително да е била блокирана с някакъв предмет, за да не се затвори до края.

В дадените пред съда показания, свидетелят Н. Й. Б. /която се намира в трудовоправни правоотношения с ответника „БДЖ пътнически превози“/ заявява, че по време на настъпване на инцидента преди две години, тя е обслужвала влака, като посочва, че именно нейна работа се състои в това да следи дали всички пътници са се качили и дали са слезли. Спомня си, че преди да тръгне композицията перонът е бил чист и нямало пътници, които да слизат или да се качват, поради което тя подала сигнал „Готово“. Дежурният също дал сигнал „Готово“ на машинистите и влакът тръгнал. Изминали малко разстояние и машинистите спрели, тъй като имало човек, който бил скочил на перона в движение. Влакът бил дълъг 125 метра и се състоял от пет вагона с по 25 метра дължина на всеки от тях. Свидетелят сочи, че вратите на влака били с автоматичен механизъм и се отваряли при леко натискане на копчето. При тръгване на влака и при изминаване на разстояние между пет и десет километра, вратите се затваряли автоматично. Над самата врата имало червена ръчка, която можела да деблокира механизма за автоматично затваряне на вратата по време на движение, но по принцип, човек трябвало да е запознат с това, иначе не можела да се отвори вратата докато се движи влака. Само последният вагон от композицията бил с врати, които имали дръжки, които трябвало да се отворят, но този вагон бил за румънското направление и съответно за него се продавали билети за румънски граждани, които пътували в посока Букурещ. Влакът изминал няколко метра и машинистите спрели рязко, защото имало човек, който бил скочил от влака. Според свидетеля вагонът, от който скочил човекът бил някъде в средата на подвижния състав, но не може да посочи точно от кой вагон е. По принцип, свидетелят сочи, че те изчакват докато всички пътници се качат и слязат от влака и докато не се убедят никой не давал сигнал „Готово“. Когато се убедят, че няма вече кой да се качва и слиза, тогава влакът тръгва. Самите пътници, които слезли от този влак били вече на два метра разстояние от влака. Свидетелят сочи, че по вратите не се виждало никой да се показва. Кондукторът бил длъжен да даде на нея сигнал „Готово“, а тя самата след като се убеди, че това наистина е така, едва тогава също дава сигнал „Готово“ на дежурния. Посочва, че машинистите също следят за безопасността на влака, те също гледат перона, наблюдават дали има качващи или слизащи пътници. Според свидетеля, ищецът е скочил от влака, докато същият се е движел, като според нея не е имало и минута от момента на потегляне на влака, до момента на скачането на пътника от влака. Престоят на влака на гарата бил една минута. По принцип, според свидетеля нямало и минута след като влакът потеглил и спрял веднага. Свидетелката сочи, че никой не й е казвал на нея или на кондуктора, че ще има лица, които няма да пътуват с влака, но ще се качат на него, за да оставят багаж и след това ще слязат. След инцидента, дежурният ръководител се обадил на 112, дошла линейка, а също така и полиция. Човекът казал, че го боли крака, но нямал претенции, защото се водел, че е на работа по това време. Полицията пуснала влака да заминава, тъй като господинът нямал претенции към тях. Тя видяла този човек на перона, той бил между предпоследния и последния вагон.

В дадените пред съда показания, свидетелят Г.Г. А.а /съпруга на ищеца/ заявява, че си спомня деня, в който станал инцидентът с нейния съпруг. Влакът пристигнал, а съпругът й дошъл да ги изпрати, тъй като те били с два сака. Единият сак бил доста голям, а имало и още един по-малък и още два по-малки, имали общо четири чанти. Свидетелката сочи, че тя държала едната чанта, влакът спрял и те тръгнали да се качват. Пред тях имало мъж и жена, които се качили, а тя тръгнала с част от багажа, а съпругът й подал внука, който бил с тях, тя го хванала вътре и той с останалия багаж влязъл и направил няколко крачки вътре в купето. Оставил й багажа и в един момент чула, че влакът тръгва, просто се усетило едно прихлопване и след това се усетило, че влакът потегля. От гарата нямало никакво съобщение, че влакът тръгва. Свидетелката сочи, че усетила, че влакът тръгва безшумно, съпругът й казал довиждане, оставил чантите и тръгнал да слиза, но се чуло затваряне на самите врати, след което ….“. Мъжът й бил зад нея. Влакът тръгнал и вратите се затворили след това, после спрял и първата й мисъл било, че нещо най-вероятно се случва. Когато усетила, че влакът тръгва, тя била на една-две крачки от началото на вагона - в общото купе. Вратите на вагона били автоматично затварящи се. Свидетелката сочи, че доколкото си спомня във вагона имало само една врата и направо се влизало в този общ вагон. Посочва, че никой от тях – нито тя, нито съпругът й не предупредили персонала на гарата за това, че съпругът й ще се качи с нея, но няма да пътува с влака.

Травмата на съпругът й била на десния крак с открито счупване на няколко места, поради което се наложило много тежка интервенция. Когато се върнала още същата вечер от София, мъжът й вече бил приет в болница и още на другия ден извикали лекуващия му лекар, за да го оперира по спешност. Съпругът й бил с отворена голяма рана и голямо счупване. Тя настанила внучето си да седне във вагона за около минута и след това отишла да види какво се случва и видяла съпругът й да седи на перона. Посочва, че след инцидента, влакът престоял около тридесет минути, през които тя била в паника. Не може да каже точно колко минути, но влакът се забавил доста преди да тръгне. Съпругът й понесъл тежко лечението както физически, така и психически. Имал големи болки. Той трябвало да бъде обездвижен за дълъг период от време - шест месеца и да му се правят непрекъснато превръзки. Било му много тежко, той се бил предал изцяло физически и психически. След операцията, той приемал по назначение на лекуващия лекар силни обезболяващи - стероидни противовъзпалителни включително и опиати. Тя самата му включвала по назначение на лекаря банки със силни обезболяващи вкъщи. Не трябвало да движи крака си след като му сложили шина, защото раната била открита и нямало как след операцията да се гипсира. Кракът му не бил гипсиран, а бил само шиниран с така наречения „ботуш“. Тя се грижела изцяло за мъжа си, а също така и лекуващият му лекар д-р З.. Ходели през няколко дни до болницата. Той не можел да стъпва на този крак, първо защото не му давали, поради това, че кракът не е бил гипсиран. Посочва, че мъжът й споделял, че го боли и понастоящем също продължавало да го боли, а лекуващият му лекар му казал, че ще продължава да изпитва болки и в бъдеще. Към момента, всеки ден продължавал да приема силни обезболяващи. Преди да се случи инцидента, съпругът й си бил намерил работа, която му харесвала, но след случилото се нямало как да продължи да работи там и се наложило да я смени, защото кракът му отичал много и изпитвал болки и не можел да изпълнява задълженията си на мястото, поради което се върнал на предишната си работа. След изписването на съпруга й от МБАЛ „Търговище“, той посетил повече от два пъти контролните прегледи.

Други относими доказателства в хода на съдебното дирене не са представени.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл. 49 във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Предмет на спора е претенция за обезщетение на неимуществени и имуществени вреди, които се твърди да са настъпили в резултат от непозволено увреждане.

Твърди се, че вредоносните последици са настъпили, поради неправомерно поведение на длъжностни лица при ответниците, изразяващо се в неизпълнение на задължението да осигурят безопасността на слизащите от влака хора, които задължения им са вменени със закон, с подзаконови нормативни актове, с трудовите им договори и длъжностни характеристики.

Съдът намира исковете за процесуално допустими, с оглед фактическите твърдения, на които се основават, отчитайки също установената правосубектност на страните в процеса и наличието на законоустановените процесуални предпоставки за надлежно упражняване на правото на иск.

За да прецени основателността на исковете, съдът съобрази следните установени в хода на съдебното дирене факти и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 369 от ТЗ, превозвачът е длъжен да осигури на пътника удобства и сигурност, според вида на превозното средство и разстоянието. Съгласно чл. 74 от ЗЖТ превозвачът носи отговорност за живота и за всяко телесно или психическо увреждане на пътника, причинено по време на превоза, когато пътникът се е намирал в превозното средство или се е качвал, или е слизал от него.

Отговорността на превозвача при осъществяването на железопътен транспорт по чл. 74 от Закона за железопътния транспорт е за всяко телесно или психическо увреждане на пътник, който се намира в превозното средство, качва се или слиза от него, без оглед на това дали пострадалият е изпълнил задължението да си закупи предварително билет.

Отговорността в случая е гаранционно обезпечителна, в обема на следващото се при деликт задължение за обезвреждане на всички вреди и не произтича от сключването на превозния договор. Основанията за освобождаване от нея са изчерпателно посочени в чл. 75 от Закона за железопътния транспорт. Животът и здравето на гражданите, ползващи железниците, не е предмет на договора за превоз и вредоносното засягане на тези ценности е винаги непозволено, независимо от това дали лицето има закупен билет.

Следователно, за да възникне отговорност на превозвача по този нормативен текст, е необходимо да е причинено увреждане на лице, което има качеството „пътник“, и това увреждане да е настъпило по време на превоза, респ. когато пътникът се е намирал в превозното средство или се е качвал или слизал от него. За случаите, при които увреждането не е настъпило при условията на чл. 74 от ЗЖПТ, пострадалите при произшествие или инцидент са трети лица и отговорността е по общия ред /в този смисъл Решение № 267 от 24.03.2010 г. по гр. д. № 998/2009 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС/.

С оглед твърденията на страните същите не спорят, че на 09.07.2022 г. се е случил инцидент на ж.п. гара Търговище, при който ищецът С. А., при слизане от влак № 2602, със състав от 5 вагона, обслужван от локомотив № 44-189 и движещ се в посока от гр. Варна за гр. София е паднал на перона и получил травматични увреждания – открито счупване на костите на дясна подбедрица в областта на глезенната става.

Между страните по делото не се спори, а посоченото обстоятелство се установи и от събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства, че по време на настъпване на инцидента с влак № 2602, ищецът не е бил със закупен превозен документ /билет/ за пътуване по съответното направление на влака.

Посоченото обстоятелство се установява, както от представените писмени доказателства /в това число окончателен доклад № 55 от 28.07.2022 г., изготвен от инж. Т.Н., Главен инспектор на РИБП Горна Оряховица и членове - инж. П.М. – Ръководител „РСБК - ПП“ – Горна Оряховица и инж. С. С.ов – ревизор безопасност РИБП Горна Оряховица, така и от събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите – Н. Б. /служител при ответника „БДЖ пътнически превози“/ и Г. А.а /съпруга та ответника/ и от дадените по реда на чл. 176 ГПК обяснения от ищеца.

В тази връзка и с оглед събраните доказателства по делото, преценени в тяхната съвкупност – показанията на разпитаните свидетели, личните обяснения на ищеца и приетата съдебно-техническа експертиза, съдът намира за установено, че ищецът не е имал качеството на „пътник“ по смисъла на Закона за железопътния транспорт (ЗЖТ).

На първо място се установи, че ищецът не е имал закупен билет и съответно - не е имал сключен валиден превозен договор с ответника „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД. Наред с това, посредством събраните свидетелски показания и дадените от ищеца по реда на чл. 176 ГПК обяснения се установи, че същият не е имал намерение да пътува с процесния влак № 2602 на 09.07.2022 г., а само да помогне на съпругата и внучето си като им качи багажа на влака и след това да слезе от него.

Системата на проверка на билетите в железопътните композиции – не само на територията на страната, но и по принцип в железопътния транспорт е устроена така, че не позволява идентифициране на пътниците с билети в момента на качването във влака.

От свидетелските показания на свидетеля Г. А.а се установи, че нито тя, нито ищецът са предупредили персонала на гарата за това, че съпругът й не е пътник, но ще се качи с нея във влака, в качеството на придружител и помощник, но няма намерение да пътува, а би желал да слезе на същата гара. Обстоятелството, че ищецът не е информирал никой от превозния персонал или от персонала на гарата за намерението си да се качи във влака, само с цел да остави багаж на изпращан от него пътник се потвърждава и от показанията на свидетеля Н. Б., която е изпълнявала длъжността – началник влак по време на настъпване на инцидента с ищеца. Посоченото обстоятелство не се оспорва и от самия ищец.

Поради изложеното, съдът намира, че посредством събраните доказателства по делото, включително и дадените от ищеца обяснения по реда на чл. 176 от ГПК се установява безспорно, че пребиваването на ищеца във влака не е било свързано с осъществяването на пътуване от негова страна, а е било само с цел оказване на техническа помощ на негови близки, които имат качеството на пътници, за качването на техния багаж във влака. Поради изложеното, съдът намира, че липсата на качество на „пътник“ по смисъла на Закона за железопътния транспорт (ЗЖТ), обуславя извод за недоказаност на елементите от фактическия състав на чл. 74 ЗЖТ, поради което в случая не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответниците под специалния състав на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 74 от Закона за железопътния транспорт.

Важно е в този контекст да се отбележи, че инцидентът от 09.07.2022 г. не е настъпил по време на превоза на ищеца, т.е. след началната гара - Варна и преди крайната гара - София, за който превоз същият не е имал и закупен билет от ответника - превозвач. В този смисъл и предвид изложеното по-горе от настоящия съдебен състав в мотивите на съдебния акт - в случай, при който увреждането не е настъпило при условията на чл. 74 от ЗЖПТ, пострадалите при произшествие или инцидент са трети лица и отговорността на превозвача, доколкото са налице предпоставките да бъде реализирана, следва да се осъществи по общия ред – чл. 49 ЗЗД ( виж. в т.см. Решение № 267 от 24.03.2010 г. по гр. д. № 998/2009 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС).

Предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност, при основния състав на непозволеното увреждане, са уредени в чл. 45 от ЗЗД и изискват - да се установи всеки един от елементите на деликта: осъществяване на поведение, което противоречи на конкретно нормативно задължение или на общата забрана да се вреди другиму, настъпване на конкретния релевиран в исковата молба вредоносен резултат и да се докаже наличие на пряка причинно-следствена връзка между настъпването на вредата и поведението на прекия деликвент.

За ангажиране на отговорността на ответниците по чл. 49 ЗЗД, обаче е необходимо ищeцът да установи, при условията на пълно и главно доказване претърпените от него вреди, които да са резултат на противоправно поведение на лицето, комуто е възложена работата, както и тези вреди да са преки и да са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата, т.е. да са явяват причинени при или по повод изпълнението на възложената работа, както и да е налице причинна връзка между деянието и вредите. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е обективна, невиновна и гаранционно-обезпечителна. Вината на прекия причинител се предполага до доказване на противното - чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.

Съгласно § 1, т. 9 от ДР на Наредба № 59 от 5.12.2006 г. за управление на безопасността в железопътния транспорт, "произшествие с хора с участието на движещ се подвижен състав" представлява произшествия с едно или повече лица, които са ударени от железопътно превозно средство или от предмет, който е закрепен към превозното средство или който се е отделил от него; това включва лица, които падат от железопътни превозни средства, както и лица, които падат или са ударени от незакрепени предмети, докато пътуват на борда на железопътни превозни средства.

Преценката по отношение основателността на иска е предпоставена от изводите на съда по споменатите по- горе предпоставки за възникване на деликтна отговорност, при което съдът намира следното:

С оглед твърденията на страните същите не спорят, а посоченото обстоятелство се установява и от представените по делото писмени и гласни доказателствени средства, както и от заключенията на приетите съдебно-медицинска и съдебно-техническа експертиза, че на 09.07.2022 г. се е случил инцидент на ж.п. гара Търговище, при който ищецът С. А. при слизане от влак № 2602, със състав 5 вагона, обслужван от локомотив № 44-189 и движещ се в посока от гр. Варна за гр. София е паднал на перона и е получил травматични увреждания – открито счупване на костите на дясна подбедрица в областта на глезенната става.

В тази връзка и в контекста на изложените от настоящия състав по-горе изводи, по делото е установено, че по време на настъпване на инцидента с влак № 2602, ищецът не е бил със закупен превозен документ и в този смисъл същият не е имал качеството на пътник в процесния влак и съответно пребиваването му във влака, не е било свързано с осъществяването на пътуване, поради което е принципно неправомерен факт.

Спорът между страните по делото е относно обстоятелствата чия е отговорността за настъпването на инцидента от 09.07.2022 г. на гара „Търговище“ – дали е на ищеца С. А., който не е имал качеството на пътник, но фактически своеволно се е качил в процесния влак, или е на превозния персонал /служители на ответника „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД и на дежурния ръководител – движение /служител на ответника ДП „НКЖИ“, поделение „УДВГД горна Оряховица“/, за които се твърди, че не били изпълнили задълженията си, като не са спазили стриктно процедурата, регламентираща собствените им действия по служба, във времето непосредствено преди и по време на потеглянето на влака.

Съгласно чл. 5 от Наредба № 59 от 5.12.2006 г. за управление на безопасността в железопътния транспорт, управителите на железопътната инфраструктура и железопътните предприятия, както и лицата, извършващи дейности по проектиране, строителство, поддържане, ремонт и експлоатация на железопътната инфраструктура и/или подвижен железопътен състав, както и на компоненти на оперативната съвместимост, отговарят за изпълнение на изискванията за безопасност. Несъмнено ответникът „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД има качеството на управител на железопътната инфраструктура, съответно следва да отговаря за съблюдаването на изискванията за безопасност при експлоатацията на железопътната инфраструктура и/или подвижен железопътен състав. Тези изисквания за безопасност са регламентирани в редица нормативни и вътрешни за дружеството актове - Законът за железопътния транспорт, Наредба № 59 от 5.12.2006 г. за управление на безопасността в железопътния транспорт, Наредба № 43 от 11.09.2001 г. за железопътен превоз на пътници, багажи и колетни пратки, Инструкцията за влаковия кондуктор и др., в които са разписани задълженията на отделните членове на превозната и локомотивната бригади.

Съвкупният анализ на събрания по делото доказателствен материал обосновава извод на настоящия състав, че в случая Системата на проверка на билетите в железопътните композиции не позволява идентифициране на пътниците в момента на качването във влака.

Фактическите твърдения в исковата молба досежно механизма на настъпване на инцидента са, че в момента, в който ищецът е предприел слизане от влака на перона, влакът все още не е бил в движение, както и че именно, когато тръгнал да слиза, влакът потеглил много рязко, поради което при слизането същият загубил равновесие, залитнал и паднал. В дадените по реда на чл. 176 ГПК обяснения, ищецът сочи, че влакът имал две стъпала до слизането на перона, като в момента, в който стъпил на първото стъпало влакът все още не е бил в движение, след което понечил да стъпи на второто стъпало и в този момент влакът потеглил рязко.

За установяване механизма на инцидента и причините за настъпването му по делото са събрани писмени и гласни доказателства и е изслушано заключение на съдебно- техническа експертиза. Посредством събраните доказателства по делото, преценени в тяхната съвкупност, обаче по делото не се доказва соченият от ищеца механизъм на настъпване на инцидента, а тъкмо обратното същият се опровергава напълно.

Посредством изготвения за произшествието Окончателен доклад № 55/28.07.2022 г. на ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“ се установява, че при извършено разследване на процесния инцидент, Районна разследваща комисия – Горна Оряховица е установила, че на 09.07.2022 г., в 09: 43 ч. в гара Търговище пристига влак № 2602 /БДЖ - ПП/ със състав 5 вагона, 219 тона, обслужван от локомотив № 44-189 с машинист З. и началник влак Б. на четвърти главен коловоз на R=09: 43ч. Влакът е посрещнат от дежурния ръководител движение на R=09: 43 ч. и е приет на четвърти главен коловоз, съгласно план II-24. Влак № 2602 е посрещнат от дежурния ръководител движение Д.Н.Д. на трети перон съгласно „Технологията на гарата“. На R=09: 44 ч. след отваряне на изходния сигнал от четвърти коловоз и получен сигнал „Готово“ от Началника на влака, дежурният ръководител движение дава заповед за заминаване и влакът потегля в 09: 45 ч. След потеглянето на влак № 2602 със скорост до 20 км./ч. локомотивният машинист е забелязал да скача пътник по време на движението от влака и задържал „екстрено“ влака, при което той е спрял на 50 метра след тръгването. Дежурният ръководител движение забелязал, че до последния вагон на перона лежи мъж и отишъл при него. Според отразеното в доклада на комисията, след проведен разговор от дежурния ръководител Д. с пострадалия мъж на перона, същият установил, че мъжът се е качил на влака, за да внесе багажа на жена си в купето и влакът тръгнал, а той решил да скочи по време на движение на влака поради ниската скорост, но паднал на перона и си контузил крака. Въз основа на така очертаната фактическа обстановка и направените констатации разследващата комисия е достигнала до извода, че основната непосредствена причина за настъпване на събитието е предприето нерегламентирано слизане на перона от гражданин по време на движение на влак № 2602 в гара Търговище.

По отношение на оспорването на резултата от разследването от Районна разследваща комисия, обективирано в Окончателен доклад № 55 от 28.07.2022 г. с мотиви, че комисията е част от структурата на ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“ следва да се подчертае, че комисията осъществява своята дейност на основание чл. 77 ал. 1 от Наредба № 59 от 05.12.2006г. за управление на безопасността в железопътния транспорт. Дейността на същата е нормативно регламентирана, като изрично е посочено, че „Разследването на произшествия и инциденти извън тези по чл. 76, ал. 1 и на ситуации, близки до инциденти, се извършва от управителите на железопътна инфраструктура и/или железопътните предприятия по процедури за разследване на железопътни произшествия и инциденти, включени в техните системи за управление на безопасността (СУБ) съгласно чл. 22, ал. 4, т. 6.

На следващо място, от представеното като доказателство писмено обяснение от дежурния ръководител движение Д.Н.Д., дадено непосредствено след произшествието на дата 10.07.2022 г. се установява, че същият е изложил, че на 09.07.2022 г. е бил дневно дежурство в гара Търговище. Процесният влак № 2602 е пристигнал в гара Търговище в 9: 43 часа на четвърти свободен коловоз, а в 9: 44 часа след като получил сигнал „Готово“ от началник влака, той дал заповед за заминаване от страна на приемното здание съгласно „Технологията на гарата“. Влак 2602 тръгнал и след около половин минута спрял. Тогава видял, че на перона до последния вагон лежи мъж. При разговора с него той му обяснил, че се е качил във влака, за да занесе багажа на жена си в самото купе, видял, че влакът тръгва и решил да скочи по време на движение.

От съдържанието на представеното като доказателство по делото Писмо с изх. № 363000-27584/28.10.2022г. на Началник сектор „Пътна полиция” към ОДМВР Търговище също се потвърждава, че след като ищецът усетил, че влакът потегля е решил да скочи от него, за да не му се налага да слиза на следващата гара.

Извод в тази насока следва и от заключението на съдебно-техническата експертиза, съгласно което от разшифровката на лентата на локомотива се установява, че секунди след потеглянето на влака е реализирано задействане на спирачната система в режим екстрено спиране при скорост от 20 km/h, което се потвърждава и от показанията на локомотивния машинист, който е посочил, че е видял падащия човек на перона и е задействал спирачната система. Като време за реакция на машиниста, експертът е приел не повече от 0.6 s, с оглед на това, че същият е наблюдавал перона в готовност и ръката му е била близо до ръкохватката на кран-машиниста, с която е задействал спирачната система. Посочената фактическа обстановка дава основание на експерта да направи обоснован извод, че скачането на пострадалия от вагона и последвалото му падане на перона е извършено около 29, 4 s от момента на потеглянето на влака.

Обстоятелството, че ищецът е решил да скочи от влака след като същият вече е потеглил се потвърждава и от събраните гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Г. А.а /съпруга на ищеца/, която също сочи, че мъжът й влязъл в купето на влака, за да й помогне с багажа и направил няколко крачки вътре в купето, когато тя усетила, че влакът тръгва. Свидетелката посочва, че се усетило едно прихлопване и след това, че влакът потегля. Когато усетила, че влакът тръгва, свидетелката била на една-две крачки от началото на вагона - в общото купе, а съпругът й бил зад нея. Посредством показанията на свидетеля А.а се установява, че влакът тръгнал безшумно, съпругът й казал довиждане, оставил чантите и тръгнал да слиза, но се чуло затваряне на самите врати. От показанията на свидетеля А.а се установява, че когато усетила, че влакът тръгва безшумно, съпругът й казал довиждане, оставил чантите и тръгнал да слиза, но се чуло затваряне на самите врати. Наред с това, от показанията на свидетеля Г. А.а се установява, че никой от тях не е предупредил персоналът на гарата за това, че съпругът й ще се качи с нея, но няма да пътува с влака.

Видно от заключението на експертизата и въз основа на извършения експеримент, отразен в Протокола за извършения оглед, експертът дава заключение, че вратите на тази серия вагони се затворят или отварят ръчно чрез червен или зелен бутон до вратата, при спряло положение на влака. В случай, че някоя от вратите не е затворена, при потегляне на влака и достигане на скорост от 5 km/h, вратата се затваря автоматично и не може да се отвори в движение със зеления бутон. Възможностите да се отвори вратата на влака в движение са две, едната е да се завърти червената ръкохватка, освобождаваща блокировката и след това с клапата да се отвори вратата. Съгласно заключението на вещото лице, другата възможност за освобождаването на блокировката е чрез ключ с квадратен отвор със завъртане на оста в основата на ръкохватката и следваща изтегляне на клапата. В тази връзка, съдът намира, че изводът, че ищецът е скочил по време на движение на влака се потвърждава и от факта, че в конкретния случай вратите на влака са се затворили автоматично след потеглянето му. В този смисъл, като се има предвид даденото експертно заключение, че вратите на влака се затварят автоматично при потеглянето му и достигане на скорост от 5 km/h, то следва обоснован извод, че след като спирачната система е била задействана около 29, 4 секунди след потеглянето на влака и то в режим на „екстрено спиране“ от машиниста при скорост на влака от 20 km/h, то безспорно вратите на влака към този момент вече са били затворени и съответно са били отворени впоследствие по някой от описаните в експертизата начини. Съгласно експертното становище, в разглеждания случай е възможно вратата да е била отворена от ищеца по описаните начини или предварително да е била блокирана с някакъв предмет, за да не се затвори до края. В дадените обяснения по реда на чл. 176 от ГПК, самият ищец признава, че не е имал намерение да пътува с влака, а наред с това е бил и информиран, че същият има престой от една минута, като не е счел за необходимо да уведоми някой, че се качва, за да остави багаж и след това ще слезе.

Настоящият състав намира, че фактическото твърдение на ищеца, дадено в обясненията по реда на чл. 176 ГПК, че в момента, когато тръгнал да слиза, влакът потеглил много рязко, поради което при слизането същият загубил равновесие, залитнал и паднал не следва да се кредитира. Такова твърдение, тъй като същото противоречи на събраните по делото доказателства - писмени и гласни (свидетелските показания на свидетеля Б. – началник влак, кондукторът и машинистът са се убедили, че на вратите няма слизащи или качващи се хора), а също така и от заключението на съдебно-техническата експертиза, от което се установява, че след като заповедта за заминаване е възприета от помощник машиниста и предадена на машиниста, последният е потеглил, като през прозореца е наблюдавал перона до излизането на влака от него, което е именно негово задължение. След около 30 секунди от потеглянето на влака, машинистът вижда човек, скачащ от вагона и падащ на перона и задейства спирачната система в режим екстрено спиране. Съгласно експертното заключение, което съдът изцяло кредитира, не е налице техническа възможност влакът да потегли рязко. Този извод опровергава дадените обяснения от ищеца, поради което, съдът намира, че не се установи соченият от ищеца в исковата молба механизма на настъпване на инцидента.

С оглед събраните доказателства по делото, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД се явява неоснователен и поради недоказаност наличието на кумулативните елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД.

Фактическият състав на непозволеното увреждане по тази разпоредба съдържа деяние на лице, на кое го е възложена някаква работа, противоправност на деянието, вреда причинена при или по повод изпълнението на същата работа, вина и причинна връзка между поведението и противоправния резултат. За да се ангажира безвиновната отговорност на възложителя на работата, в случая следва да се установи, че по отношение на прекия причинител на увреждането са налице всички предпоставки по чл. 45 ЗЗД - деяние, противоправност, вина, вреда, причинна връзка между тях.

В исковата молба се съдържат твърдения за виновно и противоправно поведение на служители на ответните дружества, което е довело до злополуката. Твърди се, че именно служители на ответниците не са изпълнили задълженията си, касаещи осигуряване на безопасността на слизащите от влака хора, които задължения им били вменени със закон, с подзаконови нормативни актове, както и с длъжностните им характеристики – конкретно са наведени твърдения за нарушение на изискванията на Наредба № 58 от 02.08.2006 г. за правилата за техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт, както и на други подзаконови нормативни актове. Твърди се, че служителите на ответниците, изпълняващи задачите и следващи алгоритмите, свързани с безопасността на хората, при разрешаване и осигуряване движението на влаковете и маневрените състави, са били отговорни за процесния инцидент от 09.07.2022 г.. Наведени са твърдения, че служителите на ответниците, отговарящи за пускането/тръгването на влака, не са се уверили, че няма пречка за заминаване на влака, а именно, че тръгването на влака е безопасно за слизащите външни лица, които помагат с пренасянето на багажа на пътниците; че преди да разрешат потеглянето на влака служителите на ответниците не са се уверили, че всички слизащи от влака хора са напуснали своевременно влаковата композиция и че са на безопасно разстояние, за да може влакът да потегли. Поддържат се твърдения, че увреждането на ищеца е настъпило при слизане от влака, което именно обстоятелство обуславяло отговорността на служителите на ответниците, на които било вменено задължението да следят за безопасното слизане и качване на пътници преди потеглянето на влаковата композиция, респ., че вредите са настъпили вследствие на неупражнен контрол от тяхна страна при потеглянето на влака.

Съвкупният анализ на събрания по делото доказателствен материал обосновава извод, че по делото не се установява конкретно виновно и противоправно деяние /действие или бездействие/, извършено от служителите на ответниците, при или по повод изпълнение на възложената им работа, в следствие на което да е настъпило увреждането на ищеца, както и причинната връзка между него и настъпилите вреди. Липсата на елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД обосновава извод за неоснователност на исковите претенции за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди и за невъзможността спрямо ответника да възникне гаранционно- обезпечителната отговорност на възложителя по чл. 49 от ЗЗД.

В тази връзка, съдът намира, че в конкретния случай не се установи да са осъществени противоправни действия от страна на служителите на ответните дружества, а тъкмо обратното от събраните доказателства по делото, преценени в тяхната съвкупност се установи, че същите са действали при спазване на нормативната уредба при потеглянето на процесния влак. В тази връзка от приложения Окончателен доклад № 55 от 28.07.2022 г., изготвен от инж. Т.Н., Главен инспектор на РИБП Горна Оряховица и членове - инж. П.М. – Ръководител „РСБК - ПП“ – Горна Оряховица и инж. С. С.ов – ревизор безопасност РИБП Горна Оряховица се установи, че процесният влак № 2602 е пристигнал на гара Търговище на четвърти главен коловоз на R=09: 43ч., съгласно изготвения план II-24, където е бил посрещнат и приет от дежурния ръководител движение в 09: 43 часа. Престоят в гарата съгласно разписанието е 1 минута и след изтичането му влакът потегля. Влак № 2602 е бил посрещнат от дежурния ръководител движение Д.Н.Д. на трети перон съгласно „Технологията на гарата“, като на R=09: 44 ч. след отваряне на изходния сигнал от четвърти коловоз и получен сигнал „Готово“ от Началника на влака, дежурният ръководител движение е дал заповед за заминаване и влакът е потеглил в 09: 45 ч., следователно по предвиденото разписание.

От заключението на съдебно-техническата експертиза по делото се установи също, че при движението на влак № 2602 на 09.07.2022 г. са били спазени параметрите му залегнали в Графика за движение на влаковете и публикувани в разписанието. От изготвения окончателен доклад се установи, че след потеглянето на влак № 2602 със скорост до 20 км./ч., локомотивният машинист е забелязал да скача пътник по време на движението от влака, задържал е „екстрено“ влака и е спрял на 50 метра след тръгването. При извършеното разследване, комисията е достигнала до извод, че непосредствените и основните причини за събитието е предприетото нерегламентирано слизане на перон от гражданин по време на движението на влак № 2602 в гара Търговище.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установи също, че съгласно предвидените в Наредба № 58/02.08.2006 г. за правилата за техническа експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт преди потегляне на влак, возещ пътници от дадена гара следва да се изпълнят определени процедури. Съгласно заключението, част от нормативно установената процедура преди заминаване на влак за превоз на пътници от дадена гара включва задължението на дежурния „ръководител движение“ в гарата да „отвори“ изходния светофар, т.е. да подаде разрешителен сигнал за потегляне. Независимо от този сигнал, влакът не може да потегли преди заповедта за тръгване, подадена от дежурния „ръководител движение“ със заповедния диск. Преди дежурният „ръководител движение“ да подаде заповедта за тръгване със заповедния диск, той трябва да изпълни задължително процедурата по т. 3 на чл. 397 от Наредба № 58/02.08.2006 г. за правилата за техническа експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт.

В разпоредбата на чл. 397 от Наредбата е предвидено, че със заповедния диск (сигнално фенерче) се подават сигнали, както следва: по т. 3 предупреждение за предстоящо заминаване на влак с превозна бригади (трето положение): а) половин минута преди времето на действителното тръгване на влака ръководителят движение застава с лице към влака на такова място, от което да вижда целия влак и същевременно той да бъде виждан от влаковите служители, но непременно от ръководителя на превозната (маневрената) и локомотивната бригада; навежда диска напред под ъгъл 45 ° спрямо тялото си с червената страна към машиниста и зелената към края на влака; б) нощем посреща влака, като държи сигналното фенерче в спусната надолу ръка по дължината на крака си с жълта светлина, насочена към идващия влак; в) ръководителят на превозната (маневрената) бригада трябва да бъде на определеното му служебно място и наблюдавайки влака, да следи за подаваните сигнали за готовност за тръгване от останалите членове на превозната бригада; когато няма пречка за тръгване на влака, лицето от превозния (маневрения) персонал, което се намира на края на влака, подава сигнала първо, а след него последователно и наредените напред членове на превозната бригада - денем издигат нагоре едната си ръка, а нощем с фенерче с обикновена светлина; г) ръководителят на превозната (маневрената) бригада, след като приеме сигналите от членовете на превозната бригада, подава на дежурния ръководител движение сигнал "Готовност", като държи пред себе си през деня свит жълт флаг, а през нощта - сигнално фенерче с жълта светлина, насочена към него;

Съобразно изискванията на т. 4 на чл. 397 от Наредба № 58/02.08.2006 г., заповедта за заминаване (четвърто положение) включва: а) след получаване на сигнала за режим "Готовност" от ръководителя на превозната (маневрената) бригада и след като предварително се е уверил, че няма пречки за заминаване на влака, обръща само главата си към машиниста и с полусвита ръка вдига вертикално диска със зелената страна към машиниста като трябва да бъде на такова място, че непременно да се вижда от водещия локомотив; в това положение държи диска до потегляне на влака; б) след потеглянето на влака сваля и държи диска по дължината на крака си със зелената страна към локомотива по направление на движението и следи за заминаването му.

Съдържанието на посочената разпоредба мотивира извода, че началникът на влака, който е ръководител на превозната (маневрената) бригада, следва да подаде на дежурния ръководител движение сигнал „Готовност“ и едва след това - същият след получаване на сигнала, следва да подаде на машиниста знак за потегляне на влака. От изложеното следва, че действията на дежурния „ръководител движение“ при изпращане на влака следват тези на началника на влака и превозната бригада.

Във връзка с посочените нормативни изисквания, съдът намира, че посредством заключението на експертизата се установи спазване на описаната експлоатационна процедура за безопасност. Съгласно заключението, дежурният ръководител движение е получил сигнал за готовност за заминаване от началник влака и съответно е подал заповед за заминаване, спазвайки изискванията на цитираната разпоредба на чл. 397, т. 4 от Наредба № 58/02.08.2006 г. В тази връзка, експертното становище е, че дежурният ръководител движение е подал сигнала, стоейки пред приемното здание на гарата, съгласно технологията на работа в нея като при това положение, същият се е намирал от лявата страна на влака. Видно от заключението, пултът за управление на локомотива е бил от дясната страна по посоката на движение и поради това сигналът е бил възприет от помощник-машиниста, който е наблюдавал дежурния ръководител от прозореца от лявата страна на кабината за управление на локомотива. Съответно възприемайки заповедта за тръгване, подадена от дежурния ръководител движение, помощник машинистът е уведомил машиниста и последният е потеглил, а секунди след потеглянето на влака е било реализирано задействане на спирачната система в режим екстрено спиране, при скорост от 20 km/h, което се установява от разшифровка на лентата на локомотива.

На следващо място, от заключението на експертизата се установи, че преди да бъдат извършени тези действия, превозната бригада също са подали сигнал за „Готовност“ към дежурния ръководител. Кондукторът след като е видял, че няма пътници, които да слизат или да се качват и вратите са свободни е подал сигнал за готовност към началник влака, който след като също се е убедил за липсата на пътници на вратите и в близост до тях е подал сигнал за готовност към дежурния ръководител.

Съгласно установения по делото механизъм на настъпване на произшествието, скачането на пострадалия от вагона и последвалото му падане на перона е извършено около 29, 4 s от момента на потеглянето на влака, като машинистът е реагирал своевременно не повече от 0, 6 s, поради това, че в изпълнение на нормативните изисквания, същият е наблюдавал перона в готовност и ръката му е била близо до ръкохватката на кран-машиниста, с която е задействал спирачната система. Въз основа на изложените констатации, вещото лице дава обоснован извод, че около 30 секунди след потеглянето на влак № 2602 от гара Търговище на 09.07.2023 г., машинистът е видял скачащ човек от вагона и падащ на перона и същият е задействал своевременно спирачната система в режим екстрено спиране.

Съгласно съдържанието на чл. 22, т. 4 от Инструкция за влаковия кондуктор, преди заминаването на влак кондукторът е длъжен, след като началник на влака поиска сигнал "готовност" и влаковият кондуктор се е уверил, че няма пречка за тръгване на влака, да затвори всички отворени врати, за които отговаря, след което подава сигнал "готовност" на началника на влака. Началникът на влака, след като приеме сигналите от членовете на превозната бригада, подава на дежурния ръководител движение сигнал "готовност", като държи пред себе си през деня свит жълт флаг, а през нощта сигнално фенерче с жълта светлина, насочена към него и на висока нота изговаря думата "готово". След изпълнението на тези действия дежурният ръководител движение дава заповед за заминаване.

Разпитаният в хода на съдебното дирене свидетел Н. Б. – служител при ответника „БДЖ Пътнически превози“ ЕООД и на длъжност „началник влак“, за влак № 2602 мотивират извода, че са били спазени изискванията на Наредба № 54. Пътническата композиция е била оставена в престой, докато не се уверят, че пътниците са слезли, не се пуска влака, като изтъква, че именно нейна работа е да следи дали всички пътници са се качили и дали са слезли от влака. Свидетелят си спомня, че преди да тръгне композицията, перонът е бил чист и нямало пътници, които да слизат или да се качват, поради което тя подала сигнал „Готово“. Дежурният също дал сигнал „Готово“ на машинистите и влакът тръгнал. Изминали малко разстояние и машинистите спрели, тъй като имало човек, който бил скочил на перона в движение. От показанията на свидетеля се установява, че в изпълнение на изискванията по принцип, те изчакват докато всички пътници се качат и слязат от влака и докато не се убедят, че няма хора никой не давал сигнал „Готово“. Свидетелят сочи, че самите пътници, които слезли от този влак вече се намирали на два метра разстояние от него като по вратите не се виждало никой да се показва. От показанията й се установява, че кондукторът е длъжен да даде на нея сигнал „Готово“, а тя самата след като се убеди, че това наистина е така едва тогава също подава сигнал „Готово“ на дежурния. Свидетелката сочи, че машинистите също следят за безопасността на влака, като те наблюдават перона – дали има качващи или слизащи пътници. Според свидетеля, ищецът е скочил от влака, докато същият се е движел, като според нея не е имало и минута от момента на потегляне на влака, до момента на скачането му от влака.

Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел, тъй като от една страна същите кореспондират с приетия от съда механизъм на настъпване на произшествието, а от друга страна се потвърждават и от заключението на приетата съдебно-техническа експертиза по делото. От същото се установява, че при потеглянето на влак № 2602 от гара Търговище на 09.07.2023 г. дежурният ръководител в гарата е дал заповед за заминаване на влака, след като е получил сигнал за „Готовност“ от началник влака, а тя е получила сигнал от кондуктора и се е убедила, че на вратите на вагоните няма качващи се или слизащи пътници. Дежурният ръководител движение е подал сигнала към локомотива, намирайки се от страната на приемното здание, спазвайки технологията на работа в гарата. Заповедта за заминаване е възприета от помощник машиниста и предадена на машиниста. Той потегля, като през прозореца наблюдава перона до излизане на влака от него, което е негово задължение. След около 30 секунди от потеглянето, той вижда човек скачащ от вагона и падащ на перона и задейства спирачната система в режим екстрено спиране.

На основата на анализа на материалите по експертът дава обоснован извод, че дежурният ръководител в гарата /началник гарата/ и членовете на превозната бригада /локомотивните машинисти и кондукторите/ са изпълнили задълженията си при потеглянето на влак № 2602 на 09.07.2023 г. от гара Търговище, които са формулирани в Наредба № 58 за правилата за техническа експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт – 2020 г. и Правила за техническа експлоатация на железопътната инфраструктура и Правила за движението на влаковете и маневрената работа в железопътния транспорт на ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“ – 2021 г., както и в инструкциите за работа на съответните длъжности. При приемането на влака в гарата и неговото заминаване са спазени също така и изискванията, които са залегнали и в технологията за работа в гара Търговище.

В тази връзка и при съвкупен анализ на доказателствата по делото, съдът намира за установено по делото, че от страна на превозната бригада и дежурният ръководител в гарата са били спазени правилата за безопасност при слизане и качване на пътниците на гара Търговище, при обслужване на влак 2602 на дата 09.07.2022 г., съгласно приложимите нормативни изисквания.

Настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай по делото не се доказа противоправност на поведението на служителите на ответните дружества, респективно че същите не са изпълнили задълженията си за осигуряване на безопасност при слизане и качване на пътниците на гара Търговище, при обслужване на влак 2602, както и не е доказано, че е налице пряка причинно-следствена връзка между действията на тези лица и настъпилия вредоносен резултат за ищеца.

В конкретният случай следва да се подчертае, че служителите на ответните дружества „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД и Национална компания „Железопътна инфраструктура“ са действали при стриктно спазване на нормативната уредба при тръгването на влака и при проведеното разследване от комисията е установено, че нямат вина за настъпване на произшествието. По делото не са налице доказателства, които да установяват обратното. В настоящия случай бе установено, че инцидентът е възникнал след потеглянето на влак № 2602, а не при самото потегляне. В конкретния случай, както вече бе установено от фактическа страна, ищецът С. А. е изпращал съпругата и внука си, като се е качил във вагона на влака, за да помогне с пренасянето на багажа. След потеглянето на влак № 2602 със скорост 20 км/ч. локомотивният машинист забелязва да скача пътник по време на движението на влака и задържа „екстрено“ влака и спира на 50 метра след тръгването. Видно и от изготвения Окончателен доклал № 55 от заседание на Районна разследваща комисия - Горна Оряховица, проведено на 28.07.2022г. и съгласно регламентираното в разпоредбата на чл. 509, ал. 1 от Наредба 13/2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд железопътния транспорт: превозният персонал, другите служебни лица и пътниците се качват и слизат във и от вагоните само при спрял влак, като се ползват ръкохватките на вагоните; а съгласно ал. 2 се забранява качването и слизането от вагоните при движение на влака.

С оглед изложеното и като се вземе предвид конкретно установения механизъм на настъпване на произшествието се налага извод, че самият ищец е извършил противоправно действие, като е скочил от влака по време на движение, с което същият е нарушил цитираните забрани съгласно нормативната уредба. Поведението на ищеца, според настоящия състав се намира в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпването на вредите, а именно – неизпълнението на задълженията му да спазва правилата за безопасност при качване и слизане от влак и то без да е имал качеството на пътник, респективно без да е имал намерение да пътува и скачането от него по време на движение несъмнено е способствало за настъпване на инцидента. В качеството си на човек, когото изпраща пътници във влака, същият е следвала да остане на перона, а не да се качва нерегламентирано в него и да изчака влака да потегли като се отдръпне на безопасно място за това. В случая по делото е установено, че по време на настъпването на инцидента, ищецът се е водил, че е бил на работа и е изпълнявал задълженията си по трудово правоотношение, а в действителност същият не се е намирал на работното си място, а на перона на гара Търговище. При това, същият напълно в нарушение на правилата за безопасност в железопътния транспорт се е качил нерегламентирано във влака без да има качество на пътник и без да предупреди никой от превозната бригада или от персонала на гарата, че ще се качи във вагона само, за да остави багаж и ще слезе след това. Посоченият факт се потвърждава, както от показанията на разпитаните по делото свидетелки Г. А.а /съпруга на ищеца/, така и от тези на свидетеля Н. Б. /изпълняваща длъжността „началник влак“/, а също така се признава и от самия ищец в дадените от него по реда на чл. 176 ГПК обяснения по делото. Следователно, съдът намира, че при потеглянето на влака, ищецът самоволно, в нарушение на всички правила за безопасност се е качил, без намерение да пътува и в нарушение на правилата за поведение при качване и слизане от превозното средство е отворил вратата на вагона и е скочил докато влакът е бил в движение. Поради изложеното, настоящият състав намира, че поради проявеното от ищеца поведение, с което същият сам се е поставил в ситуация, в която е застрашил своя живот и здраве, същият не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение.

Съвкупният анализ на събрания по делото доказателствен материал обосновава извод на настоящия състав, че в случая не е доказано наличие на виновно противоправно действие или бездействие, извършено от служители на ответниците „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД и ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“ гр. София, което да нарушава конкретни трудови задължения, като в същото време да е осъществено при или по повод извършване на възложената им работа в рамките на възложените трудови функции, както и не е доказана причинно-следствена връзка с вредоносния резултат.

Липсата на посочените обстоятелства обуславят извод, че по делото не са налице визираните в закона предпоставки за ангажиране гаранционно- обезпечителната отговорност на ответниците за вреди, причинени на ищеца при слизането му от влак № 2602 от гр. Варна за гр. Търговище, поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

По отношение на претенциите за съдебните разноски:

С оглед изхода на делото на ищеца не се дължат разноски.

Предвид изхода на делото и заявеното своевременно искане за присъждане на разноски от ответника „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него разноски пред настоящата съдебна инстанция в общ размер на сумата от 2048 лв., съгласно представен списък с разноски по чл. 80 ГПК.

Ищецът следва да заплати и разноски по делото на ответника ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в размер на сумата от 450 лева юрисконсултско възнаграждение, определено на основание на чл. 78, ал. 8 от (изм. - ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г.) във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран, съдът