Решение № 5641 от 10.4.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 9265/2022 г.
Софийски районен съд10.04.2023 г.докладчик МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА
Диспозитив
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „фирма“ АД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: /населено място/, искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, че Агенция „фирма“, ЕИК •••, със седалище и адрес: /населено място/, дължи на ищеца сумата от 941, 58 лева, представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за имуществени вреди в резултат от ПТП, настъпило на 09.11.2017 г. на ул. Околовръстен път с посока на движение от бул. „Ботевградско шосе“, на 1 км преди с. Казичене, по застрахователна преписка по щета по застраховка „Каско на МПС“, застрахователна полица № ••• за лек автомобил „Мерцедес“, модел „С 350 Блутек 4 Матик“ с peг. № ••, с включени разноски за определяне и изплащане на обезщетението, ведно със законната лихва от предявяване на иска /24.11.2021 г./ до окончателното плащане, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 20911/02.12.2021 г. по ч.гр.д. № 66884/2021 г. по описа на СРС, 41 с-в. ОСЪЖДА „фирма“ ЕООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление /населено място/ да заплати на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82, вр. чл. 258 и сл. ЗЗД на Агенция „фирма“, ЕИК •••, със седалище и адрес: /населено място/, сумата от 235, 40 лева, ведно със законната лихва върху същата от датата на предявяване на обратния иск /03.08.2022 г./ до плащането, представляваща обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на задължения по договор за обществена поръчка № РД – 38 – 18 от 12.09.2015 г., довело до ПТП, настъпило на 09.11.2017 г. на ул. Околовръстен път с посока на движение от бул. „Ботевградско шосе“, на 1 км преди с. Казичене, при което се нанесени щети по застраховано имущество лек автомобил „Мерцедес“, модел „С 350 Блутек 4 Матик“ с peг. № ••, ПРИ УСЛОВИЕ, че Агенция „фирма“, ЕИК •••, изпълни задължението си към „фирма“ АД, ЕИК ••• по уважения иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата до уважения размер по обратния иск, като ОТХВЪРЛЯ предявения обратен иск за разликата над уважения до пълния предявен размер от 941, 58 лева. ОСЪЖДА Агенция „фирма“, ЕИК •••, със седалище и адрес: /населено място/, да заплати на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК на „фирма“ АД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: /населено място/, сумата от 565 лева, представляваща разноски за исковото производство пред СРС, както и сумата от 75 лева, представляваща разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 66884/2021 г. ОСЪЖДА „фирма“ ЕООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление /населено място/ да заплати на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК на Агенция „фирма“, ЕИК •••, със седалище и адрес: /населено място/, сумата от 37, 50 лева, представляваща разноски за исковото производство по обратния иск. Решението е постановено при участието на „фирма“ ЕООД, ЕИК •••, като трето лице-помагач на страната на ответника по предявения главен иск Агенция „фирма“, ЕИК •••. Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Мотиви
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК. Образувано е по искова молба, подадена от „фирма“ АД, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу Агенция „фирма“ е предявен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ за сумата 941, 58 лева, представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца по застраховка „Каско на МПС“ застрахователно обезщетение за причинени на правоимащото лице имуществени вреди от повреда на застрахованото имущество – автомобил „•••“ при настъпило на 09.11.2017 г. около 19: 30 ч. в гр. София, на ул. Околовръстен път ПТП в резултат на попадане на МПС върху разпилени по пътното платно гумено-бетонни основи на бализи с включени ликвидационни разноски. Ищецът твърди, че на посочените дата и място, управлявайки МПС „•••“, рег. № ••, собственост на „фирма“ ЕООД, водачът В. К. попаднал върху разпилени по пътното платно гумено-бетонни основи на бализи, поради което реализирал ПТП. Поддържа, че за МПС е била сключена валидна имуществена застраховка с ищеца, поради което е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 931, 58 лева. Излага, че тъй като за състоянието и поддържането на участъка от пътя, на който е настъпило ПТП, отговорен е ответникът, който се явява „стопанин на пътя“, то той и е следвало да предприеме действия за осигуряване на безопасността на пътното платно, включително поставянето на предупредителни знаци при налични препятствия на пътя. Поддържа, че се е суброгирал в правата на увредения срещу ответника като възложител на работата и в негова полза е възникнало вземане в размер на изплатеното обезщетение. Заявява доказателствени искания за приемане на представените документи като писмени доказателства, за допускане до разпит на един свидетел при режим на призоваване, за допускане изслушването на САТЕ с формулирани в исковата молба задачи. Ответникът оспорва предявения иск като сочи, че не е налице основание за изплащане на застрахователното обезщетение, съответно не е налице надлежна суброгация на ищеца в правата на удовлетворения кредитор. Обръща внимание, че ищецът не е представил приложимите към договора общи условия по застраховка „Каско“ в надлежен вид – с подпис на страните и дата на подписването им. Има забележки по вида и съдържанието на протокола за ПТП. Не ставало ясно дали ищецът е спазил собствените си общи условия при изплащане на застрахователно обезщетение. Оспорва механизма на ПТП, както и размера на изплатеното обезщетение. Сочи, че към датата на ПТП в участъка се е извършвал ремонт и е била въведена временна организация по безопасността на движението. Излага, че няма данни за състоянието на водача при ПТП, за скоростта на движение, за обстановката и условията, при която е настъпило. Излага съображения, че към датата на ПТП участъкът от пътя, на който се сочи, че е настъпило произшествието, по силата на сключен договор за обществена поръчка от 12.09.2015 г. е следвало да се поддържа от ДЗЗД „фирма“ и партньори, сред които и „фирма” ЕООД. Последното е следвало да обозначи със съответните пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението за евентуално съществуващото препятствие. Счита, че изпълнителят е отговорен за евентуално причинените вреди. Предявява обратен иск срещу това дружество, който да бъде разгледан от съда в условията на евентуалност – ако съдът уважи иска на ищеца и установи наличие на процесното вземане, да осъди ответника по обратния иск да заплати същата сума в полза на ищеца по този иск. Иска от съда да се произнесе в условията на евентуалност съгласно хипотеза на съпричиняване. Постъпил е отговор по обратния иск от ответника по същия, с който главният предявен иск се оспорва. Оспорва се и предявеният срещу дружеството обратен иск. Не оспорва, че към датата на ПТП процесният участък от пътя е бил в ремонт, като съгласно изрична заповед е била въведена временна организация на движението и безопасност на пътя, приета с протокол от Комисия с представители на ДЗЗД „фирма“, сектор „Пътна полиция“ при СДВР и ОПУ - София. Временната организация е била снета на 14.11.2017 г. По изложените в отговора съображения счита, че контролът на организацията на движението и на дейностите по чл. 9, ал. 3 ЗП е следвало да се осъществява от оправомощени длъжностни лица на службите за контрол на МВР, на собственика на пътя или на администрацията, управляваща пътя. Счита, че не следва да отговаря за вредите от настъпило ПТП в района, с оглед извършваните строителни дейности. Излага съображения, че в светлата част на денонощието е имало поставени знаци. Изразява предположения, че може самият водач на увреденото имущество да е допринесъл с действията си за разпиляване на строителните материали или това да е сторил друг водач преди него. Поддържа, че е изправна страна по договора за обществена поръчка. Представя писмени документи, които иска да се приемат като доказателства по делото. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК главен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. с чл. 49 вр., чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 941, 58 лева, представляваща незаплатено вземане на застрахователя по имуществено застраховане за платено от него на увредения от ПТП застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски по процесната застрахователна щета и обратен иск в условията на евентуалност /при уважаване на главния иск/ с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 258 и сл. ЗЗД. В тежест на ищеца по първоначалния иск е да докаже наличието на валиден към датата на застрахователното събитие договор за имуществено застраховане между него /ищеца/ и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на ответника /бездействието на негов служител или на друго лице, на което е възложил работа във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на пътя/ да е настъпило застрахователно събитие, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, наличието на покрит риск, че пътят, на който е реализирано ПТП, се стопанисва от ответника, механизма на настъпилото ПТП, както и че вредите, нанесени на застрахованото имущество са в причинно-следствена връзка с процесното произшествие. В тежест на ответника е да докаже своите възражения и фактите, на които основава изгодни за себе си последици, да обори законовата презумпция за вина по чл.45, ал.2 ЗЗД, както и възраженията си, че водачът на застрахованото имущество е допринесъл за настъпването на вредите. По обратния иск в тежест на ищеца по същия е да установи, че ответникът по него е имал задължението възникнало по силата на договор, към датата на произшествието за осигуряване на безопасно движение по участъка, в т.ч. и чрез подходяща сигнализация на процесния участък, причинноследствена връзка между бездействието на ответника по обратния иск /неговите работници/служители/ и нанесени твърдените щети по процесния автомобил, размерът на дължимото обезщетение. В тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е изпълнил точно възложената му работа, респ. че е била въведена временна организация на движението в участъка от пътя, на който е настъпило ПТП, като с оглед въведената организация за него са отпаднали задълженията по чл. 9 ЗП. В тежест на тази страна с оглед възражението, съдържащо се в отговора, е да установи, че поведението на водача е станало причина за настъпването на ПТП. С оглед становищата на страните с доклада по делото съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството следните обстоятелства: ответникът стопанисва участъка от пътя, където е осъществено процесното ПТП; че е налице договор за възлагане на дейностите по поддържане и текущ ремонт на участъка от пътя, на който е настъпило процесното ПТП между ищеца и ответника по обратния иск. Ето защо и съдът приема, че спорни между страните са обстоятелствата около механизма на настъпване на произшествието, респ. дали поведението на водача на застрахования по имуществена застраховка при ищеца автомобил е допринесло за настъпването на уврежданията, налице ли са били основания за застрахователя да откаже изплащане на обезщетение, респ. дали е налице изключен от покритие риск. От събраните по делото доказателства се установява следното: По делото като доказателство е приета застрахователна полица № ••• за сключен между ищеца и „фирма“ ЕООД договор за застраховка „Каско“ за МПС л.а. „•••”, шаси № •••, с период на покритие 30.10.2017 г. – 29.10.2018 г. Приета е и декларация, с която представител на застрахованото лице е декларирал, че са му били предоставени общите условия по застрахователния договор, приети от УС на застрахователя с протокол от 26.04.2005 г., допълнени и изменени с протоколи от 08.11.2007 г., 11.11.2008 г., 04.12.2008 г., 18.05.2009 г., 16.09.2009 г., 08.12.2010 г., 07.02.2011 г., 16.03.2011 г., 06.04.2011 г., 17.09.2011 г., 04.01.2012 г., 03.02.2012 г., 12.08.2013 г., 01.09.2015 г., 13.07.2016 г., 16.02.2017 г., на УС на дружеството, че е съгласен със същите и ги приема. Приети също така са и общите условия към процесния застрахователен договор, в които е посочено, че са приети от УС на застрахователя с протокол от 26.04.2005 г., допълнени и изменени с протоколи от 08.11.2007 г., 11.11.2008 г., 04.12.2008 г., 18.05.2009 г., 16.09.2009 г., 08.12.2010 г., 07.02.2011 г., 16.03.2011 г., 06.04.2011 г., 17.09.2011 г., 04.01.2012 г., 03.02.2012 г., 12.08.2013 г., 01.09.2015 г., 13.07.2016 г., 16.02.2017 г., на УС на дружеството. С оглед последното, съдът приема, че същите са приложимите към застрахователния договор, като приети от застрахования общи условия. Установява се от съдържанието на приетия като писмено доказателство по делото протокол за ПТП № 1689990/09.11.2017 г., съставен в 22: 50 ч. от служител към ОПП – СДВР, че пътнотранспортното произшествие е настъпило на 09.11.2017 г. около 19: 30 ч. в гр. София, на ул. Околовръстен път на 1 км. преди с. Казичене и участник в него е бил водачът на лек автомобил „M•••”, рег. № ••, шаси № ••• - В. А. К.. В протокола като видими щети по МПС са описани предна и задна броня, ляв праг, леви гуми. Като механизъм и причини за настъпване на произшествието в документа е посочено следното: „МПС се движи по Околовръстен път от Ботевградско шосе и на 1 км. преди Казичене реализира ПТП като преминава през разместени безраборно на пътното платно гумено-бетонни основи на бализи“. В протокола е направено отбелязване, че за случая е била съставена докладна записка. С уведомление за настъпило застрахователно събитие представител на застрахованото лице е уведомил застрахователя за настъпването на същото, като в документа са посочени следните увреждания: гума предна лява, праг ляв, гума задна лява, спойлер, задна броня и предна броня, както и че произшествието е било посетено от КАТ София. От страна на ищеца са представени документите, съставени във връзка с образуваната при застрахователя застрахователна преписка по щета № 0000-1201- 17/254 774, въз основа на които е определен размерът на застрахователното обезщетение, Установено е също така, че на правоимащото лице е изплатено застрахователно обезщетение във връзка с настъпилите по застрахованото имущество увреждания в размер на сумата от 931, 58 лева. Не е спорно между страните, а и това се установява от приетия като доказателство по делото договор за възлагане на обществена поръчка за определяне на изпълнител за извършване на поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно- възстановитеи работи при аварийни ситуации) на републиканските пътища на територията на югозападен район, стопанисвани от АПИ, съгл. чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП за обособена позиция № 4 ОПУ София, изх. № РД-38-18/12.09.2015 г., че възложител по същия е ответната агенция, а изпълнител е ДЗЗД „фирма“ с участници в обединението: „фирма“ ЕООД, „фирма“ ЕООД, „фирма“ ООД, „фирма“ АД. Договорът е сключен за период от 48 месеца. В чл. 1, ал. 1 от сключения между страните по обратния иск договор, е предвидено, че изпълнителят се задължава да извърши дейностите по поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации) на републиканските пътища на територията на Областно пътно управление (ОПУ) София. Съгласно чл. 5 от договора дейностите по поддържане се възлагат от възложителя на изпълнителя с месечни, допълнителни и извънредни задания.
Цитирани разпоредби
33- чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП
- чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ
- чл. 200 ГПК
- чл. 235 ГПК
- чл. 422 ГПК
- чл. 422, ал. 1 ГПК
- чл. 78, ал. 8 ГПК
- чл. 78, ал. 1 ГПК
- чл. 13 ЗДвП
- чл. 167, ал. 1 ЗДвП
- чл. 258 ЗЗД
- чл. 45 ЗЗД
- чл. 45, ал. 1 ЗЗД
- чл. 45, ал. 2 ЗЗД
- чл. 49 ЗЗД
- чл. 79, ал. 1 ЗЗД
- чл. 82 ЗЗД
- чл. 30, ал. 1 ЗП
- чл. 9, ал. 3 ЗП
- чл. 9 ЗП
- чл. 410, ал. 1 КЗ
- чл. 1, ал. 1
- чл. 12, ал. 5
- чл. 12, ал. 8
- чл. 124, ал. 1
- чл. 33
- чл. 422, ал. 1
- чл. 49
- чл. 5
- чл. 78, ал. 1
- чл. 79, ал. 1
- чл. 82
- чл. 84, ал. 2