Решение № 1533 от 29.6.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 9492/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН Образувано е по жалба от Х. К. Л., ЕГН •••••••••• чрез адвокат И. Н. от САК, срещу наказателно постановление № 23-4332-008653/18.05.2023 г., издадено от ХХХХХХХХХ – Началник сектор ОПП - СДВР, с което: 1) на основание чл.185 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 20, 00 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 20, ал.1 от ЗДвП, 2) на основание чл. 183, ал. 1, т.1, пр. 1 и 2 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 10, 00 /десет/ лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. В жалбата се излагат възражения срещу фактическите констатации на административнонаказващия орган, като се твърди, че отразената в АУАН и наказателното постановление фактическа обстановка не отговаря на действителното положение. По – конкретно се сочи наличие на неяснота относно обстоятелството дали лекият автомобил „Х.“ е бил спрян от дясната страна на автобуса, управляван от жалбоподателя, което рефлектира негативно върху правото му на защита. Досежно вмененото му нарушение за неносене на контролен талон жалбоподателят не оспорва факта, че „не е носил“ контролен талон на процесната дата, но релевира доводи, че същият му е бил отнет с АУАН и реално не е имал фактическа власт върху него. Относно свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ от съответната категория административнонаказаното лице уточнява, че в тази част описаната в наказателното постановление фактология не съответства на приложената спрямо нея правна норма, уточнявайки че използването на два различни израза, нямащи еднакво значение - „не носи“ и „не представя“ – води до невъзможност за ефективно упражняване на правото на защита от страна на жалбоподателя. Оспорват се действията на административнонаказващия орган, свързани с налагане на едно наказание за извършени две нарушение. Формулирана е молба за цялостна отмяна на атакувания санкционен акт като неправилен и незаконосъобразен. В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява. Излага съображения, че преди да предприеме маневра „завой надясно“ се е уверил относно местоположението на процесния лек автомобил и е преценил, че същата може да се извърши безопасно. Представлява се и от адв. Н., която поддържа жалбата с изложените в нея аргументи. Допълва доводите си с твърдения за обективна невъзможност на автобусния шофьор да види какво се случва зад него и да предвиди, че друго МПС може да бъде ударено. Претендира разноски и представя списък за тях. ВъззИ.емата страна, редовно призована, не изпраща представител, който да вземе становище по фактите и приложимия по делото закон. Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА. ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: На 13.04.2023г., около 18: 45 ч., в гр. София, по бул. „Черни връх“, с посока на движение от ул. „Сребърна“ към ул. „Бяла мура”, жалбоподателят Х. К. Л. управлявал автобус „ХХХХХХ”, с рег. № ХХХХХХ. Преди да достигне до кръговото кръстовище с ул. „Околовръстен път“ успоредно отляво на него са се движили и други моторни превозни средства, включително и лекият автомобил „Х.“, управляван от свидетеля Ч.. При навлизане в кръговото движение шофьорът на автобуса, движейки се в най-дясна пътна лента, предприел маневра „завой надясно“, като се изнесъл в средната лента предвид габаритите на превозното средство и по този начин ударил управлявания от свидетеля Б. Ч. лек автомобил „Х.“ в негова дясна част въпреки подадения от него предупредителен звуков сигнал. За случая св. Ч. сигнализирал на телефон 112, като на място били изпратени свидетелите М. В. Ж. и А. И. Й. – служители при ОПП СДВР. Последните установили щетите по превозните средства и снели декларации от двамата участници в транспортното произшествие, съставили протокол за ПТП и изготвили скица на ПТП. При така установените факти, на място свидетелят М. В. Ж. съставил на жалбоподателя и Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл. № 914209/13.04.2023 г. В него били отразени обстоятелствата по констатираните нарушения и правната им квалификация, а именно по чл. 20, ал.1 от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът бил подписан от актосъставителя и от свидетеля А. Й.. Същият бил връчен на Л., който го подписал без възражения. След издаване на АУАН писмени възражения не постъпили в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на горепосочения акт било издадено наказателно постановление № 23- 4332-008653/18.05.2023 г. от ХХХХХХХХХ, заемаща длъжност „началник сектор СДВР“, с което на Х. К. Л., на основание чл.185 от ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП, му било наложено наказание „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП и наказание „глоба“ в размер на 10 /десет/ лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т.1 от ЗДвП. Препис от санкционния акт бил връчен лично на жалбоподателя на 12.06.2023 г. Жалбата срещу него била депозирана на 23.06.2023 г. чрез наказващия орган. Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събрания по делото доказателствен материал, а именно: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите А. Й., Б. Ч. и Х. Л., както и от писмените доказателства - Заповед № 8121К-13312/28.10.2019 г. на Министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, справка картон на водача, Протокол за ПТП, декларации, скица на ПТП, копие на снимков материал на хартиен носител, справка от Дирекция „Национална система 112“, справка от отдел „Оперативен дежурен център“ към СДВР. При проведения непосредствен разпит на полицейския служител А. Й. същия заявява, че няма конкретен спомен за събитието, което обстоятелство обуслови предявяването на скица на ПТП и протокол за ПТП. Заявената от свидетеля неспособност да възстанови спомени за конкретния случай на реализиран контрол по спазване правилата за движение по пътищата е обоснована от рутинността на извършваната от тях дейност, респективно от изминалия некратък период от време от датата на процесните събития. Същевременно, тя не накърнява единството на доказателствения материал и не придава формалност на изявлението на разпитаното лице, че поддържа материализираните в протокола за ПТП и скицата на ПТП констатации, тъй като изведените в тях факти намират подкрепа и в други обективни и независими източници на доказателства, приложени по делото. В основата на фактическите изводи стоят показанията на свидетеля Б. Ч., който е очевидец, и е възприел непосредствено правно релевантните факти. Показанията му дават възможност да се установи разположението на лекия автомобил „Х.“ и автобуса на градския транспорт, поведението на жалбоподателя и механизма на пътно транспортното произшествие. Неговите твърдения се кредитират изцяло от съда, тъй като същите се подкрепят от протокола и скицата за ПТП. От протокола е видно, че са констатирани щети и по двете превозни средства, което доказва обстоятелството, че между същите е имало удар. Съставът на първата инстанция се доверява и на приобщените писмени доказателства, изброени по – горе, които са събрани по надлежния процесуален ред, допълват приобщените гласни такИ. и се намират с тях в хармонично единство, като установяват безпротиворечиво обстоятелствата по делото. ОТ ПРАВНА СТРАНА: Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща. В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от открИ.не на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна. По нарушението с правна квалификация по чл.20, ал.1 от ЗДвП. В издадените два административни акта се разкрИ.т всички обективни признаци от състава на вмененото нарушение. Отразени са дата, място и конкретни действия на жалбоподателя, които се отнасят към деянието, с което е накърнил нормата на чл.20, ал.1 от ЗДвП. В духа на горните аргументи, настоящата съдебна инстанция приема, че краткото, но ясно отразяване на относимата фактология напълно удовлетворява изискванията за достатъчно съдържание на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление. Нормата няма бланкетен характер, който да налага при описание на конкретното нарушение посочване в какво точно се изразява загубата на контрол, респективно до какво несъответно на пътната ситуация поведение е довело. В хода на административнонаказателното производство обаче са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на посоченото като нарушител лице да разбере фактическите параметри на предявеното му нарушение по посочения по - горе нормативен текст. Както в АУАН, така и в НП, е възприета фактическа обстановка, различна от инкорпорираната в Протокола за ПТП. Видно от последния, в графата „схема на ПТП“, полицейските служители за приели разположение на процесните моторни превозни средства, различно от посоченото в двата акта за административно нарушение. В Протокола за ПТП е описано, че управлявания от св. Ч. лек автомобил „Х.“ е бил разположен от лявата страна на автобуса на градския транспорт така че последният, изнасяйки се в съседната пътна лента, за да осъществи маневра „завой надясно“ задира дясната част на процесния автомобил. В пълно противоречие е отразеното както в АУАН, така и в НП, в които е посочено, че лекият автомобил в момента на удара е бил от дясната страна на автобуса, управляван от господин Л.. Именно наличието на това противоречие е възпрепятствало възможността на нарушителя да възприеме в пълнота предявеното му обвинение и да реализира адекватно правото си на защита, което се явява и самостоятелно формално основание за отмяна на издадения санкционен акт в тази му част. С оглед пълнота на изложението, съдът намира, че следва да изложи своите кратки аргументи относно приложението на материалния закон по така възведените факти. Настоящата съдебна инстанция счита, че материалният закон в конкретния случай е приложен неправилно. Нормата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, под която са субсумирани фактите, въвежда общо правило за поведение, съгласно което: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“ В принципен план загубата на контрол може да се дължи на различни причини от субективен характер, като: неправилно боравене с уредите за управление на автомобила, заспИ.не, отклоняване на вниманието, липса на всеобхватно наблюдение на пътната обстановка и пр. В процесния случай обаче събраните по делото доказателства не позволяват еднозначен извод за такава типична пътна ситуация, която да се обхваща от правилото за движение по чл.20, ал.1 от ЗДвП. Кредитираните от съда доказателства сочат на извършено нарушение на правилата за движение по пътищата досежно нормативния режим на маневрите, който се явява специален по отношение на чл.20, ал.1 от ЗДвП. Съобразно така изложените фактически и правни доводи, съдът приема, че административнонаказателното производство по налагане на административно наказание за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП не е проведено всестранно и пълно, поради което и деянието остава недоказано от обективна и субективна страна. Тези констатации мотивират изводът, че издадения санкционен акт в тази му част е незаконосъобразен и необоснован, поради което следва да бъде отменен. По нарушението с правна квалификация по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Съставеният в конкретния случай АУАН и издаденото въз основа на него НП в частта относно така възведеното нарушение, предявено на Л., не отговарят на императивните изисквания на разпоредбата на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото извършеното описание на приетото за реализирано нарушение, респ. обстоятелствата, при които то е извършено, не са формулирани изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота на обвинителната теза и адекватното упражняване на реципрочното й право на защита на лицето, срещу което се насочва административнонаказателната принуда. Съгласно текстовата част на АУАН и НП жалбоподателят „не представя СУМПС и контролен талон към него“. Очертаната фактология е подведена като едно нарушение под правната норма на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Това противоречи на императИ. на чл.18 от ЗАНН, според който „когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях“. От друга страна обективираната формулировка на нарушенията не съответства на приложената спрямо тях правна норма, доколкото в ЗДвП е въведено единствено задължение за водачите на МПС да „носят” СУМПС и контролния талон към него, но не и да го „представят”. В наказателното постановление обвинителната теза се съсредоточава върху нарушения, изразяващи се в „непредставяне на СУМПС и контролен талон към него“ с пояснението, че се касае за „неносене” на тези официални документи. Използваните изразни средства в административните актове не са идентични, доколкото изразът „не носи” указва изключение, докато глаголът „не представя“ сочи на отказ да бъде изпълнено конкретното задължение. За съда остава неясно, поради какви причини констатацията в АУАН и НП, че водачът не представя СУМПС и контролен талон е била възприета от наказващия орган именно като неизпълнение на регламента на чл.100, ал.1, т.1 от НК, доколкото „непредставянето“ на тези документи е напълно възможно да е било обвързано с други стоящи извън отговорността на водача фактори. Непълното и неточно отразяване на релевантната към конкретното нарушение фактология в двата процесуални акта, същественото различие между тяхното съдържание, разкрИ. незаконосъобразен подход на административнонаказващия орган. За пълнота на изложението, следва да се посочи, че извън горните формални основания за отмяна на издадения санкционен акт в тази му част, твърдяното в АУАН и НП нарушение, свързано с „неносене“ и „непредставяне“ остава недоказано по делото, с оглед на което и доколкото именно административнонаказващият орган носи доказателствена тежест, материалният закон също е приложен неправилно. Отделно от изложеното, настоящият съдебен състав констатира, че след извършване на възведените нарушения по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, но преди да е влязло в сила процесното наказателно постановление е настъпила законодателна промяна в сочената за нарушена правна норма, като след промените с ДВ, бр. 67 от 04.08.2023 г. в разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е отпаднало задължението на водачите да носят контролен талон към СУМПС, т. е. законодателят е приел, че извършеното от жалбоподателя вече не представлява административно нарушение. Ето защо, съдът следва да приложи разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, съгласно която „ако до влизане в сила на НП последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя“. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно, издадено в разрез с материалния и процесуалния закон, поради което следва да бъде изцяло отменено. С оглед изхода на делото и претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде уважена. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът