Решение № 493 от 2.9.2024 г. на Окръжен съд - Враца по дело № 290/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С Решение №23/12.1.2024 г. г. на Районен съд - Враца, Гражданско отделение 6 ти състав по гр.д. 1176/2023 по описа на Районен съд – Враца съдът:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Ив и Сие 2010“ ЕООД, ЕИК: •••, със седалище и адрес на управление: •••, дължи на „А1 България” ЕАД, ЕИК: •••, със седалище и адрес на управление: •••, сумите, за които е издадена Заповед № 231/10.02.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 351/2023 г. по описа на Районен съд – Враца, както следва:

• на основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 228 ЗЕС сумата от 2 241, 42 лв., представляваща неплатени месечни такси и стойност на потребление за използване на услуги по договор за използване на електронни съобщителни услуги с ID на клиент ••• от 07.06.2017 г., по който са използвани услуги, активирани с допълнителни приложения, представляващи неразделна част от него, за периода от 09.01.2022 г. до 08.08.2022 г., и по който са издадени фактури, както следва: Фактура № 444196497/11.02.2022 г. на стойност 165, 68 лв. с падеж на плащане 13.03.2022 г. за отчетен период 09.01.2022 г. – 08.02.2022 г.; Фактура № 445691809/11.03.2022 г. на стойност 491, 84 лв. с падеж на плащане 10.04.2022 г. за отчетен период 09.02.2022 г. – 08.03.2022 г.; Фактура № 445786071/11.03.2022 г. на стойност 169, 85 лв. с падеж на плащане 10.04.2022 г. за отчетен период 09.02.2022 г. 08.03.2022 г.; Фактура № 447370524/11.04.2022 г. на стойност 501, 16 лв. с падеж на плащане 13.05.2022 г. за отчетен период 09.03.2022 г. – 08.04.2022 г.; Фактура № 447462934/13.04.2022 г. на стойност 76, 45 лв. с падеж на плащане 13.05.2022 г. за отчетен период 09.03.2022 г. – 08.04.2022 г.; Фактура № 448873542/11.05.2022 г. на стойност 64, 48 лв. с падеж на плащане 10.06.2022 г. за отчетен период 09.04.2022 г. 08.05.2022 г.; Фактура № 448965164/11.05.2022 г. на стойност 64, 16 лв. с падеж на плащане 10.06.2022 г. за отчетен период 09.04.2022 г. – 08.05.2022 г.; Фактура № 450367172/13.06.2022 г. на стойност 331, 69 лв. с падеж на плащане 13.07.2022 г. за отчетен период 09.05.2022 г. – 08.06.2022 г.; Фактура № 450458213/13.06.2022 г. на стойност 28, 94 лв. с падеж на плащане 13.07.2022 г. за отчетен период 09.05.2022 г. 08.06.2022 г.; Фактура № 451877283/13.07.2022 г. на стойност 230, 53 лв. с падеж на плащане 12.08.2022 г. за отчетен период 09.06.2022 г. – 08.07.2022 г.; Фактура № 453526542/11.08.2022 г. на стойност 116, 64 лв. с падеж на плащане 10.09.2022 г. за отчетен период 09.07.2022 г. – 08.08.2022 г., ведно със законната лихва върху вземането от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 09.02.2023 г., до окончателното й изплащане;

• на основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 160, 15 лв., представляваща мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода от 14.03.2022 г. до 08.02.2023 г. - на основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 450, 00 лв., представляваща сбор от неустойки, начислени за предоставено за срока на договор за използване на електронни съобщителни услуги с ID на клиент ••• от 07.06.2017 г. оборудване, което абонатът не е върнал, за които са издадени сметки, както следва: сметка № 559261291/24.08.2022 г. на стойност 150, 00 лв.; сметка № 559261302/24.08.2022 г. на стойност 100, 00 лв.; сметка № 559261292/24.08.2022 г. на стойност 100, 00 лв.; сметка № 559261303/24.08.2022 г. на стойност 100, 00 лв., ведно със законната лихва върху вземането от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.02.2023 г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му предявен размер от 6 022, 44 лв., представляваща сбор от неустойки, начислени поради забава в плащането и прекратяване на договора по вина на абоната и уговорени в приложенията за активиране на всяка отделна услуга към договор за използване на електронни съобщителни услуги с ID на клиент ••• от 07.06.2017 г., за които са издадени сметки, както следва: сметка № 558258937/15.04.2022 г. на стойност 4 550, 00 лв.; сметка № 558900330/07.07.2022 г. на стойност 175, 00 лв.; сметка № 559261301/24.08.2022 г. на стойност 199, 68 лв.; сметка № 559261234/24.08.2022 г. на стойност 125, 00 лв.; сметка № 559261282/24.08.2022 г. на стойност 125, 00 лв.; сметка № 559261285/24.08.2022 г. на стойност 75, 00 лв.; сметка № 559261252/24.08.2022 г. на стойност 125, 00 лв.; сметка № 559261290/24.08.2022 г. на стойност 197, 76 лв.;

• на основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 21, 70 лв., представляваща мораторна лихва върху вземането за сбор от неустойки, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му предявен размер от 441, 65 лв. и за периода от 16.04.2022 г. до 24.08.2022 г. ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Ив и Сие 2010“ ЕООД, ЕИК: •••, със седалище и адрес на управление: •••, да заплати на „А1 България” ЕАД, ЕИК: •••, със седалище и адрес на управление: •••, сумата от 373, 75 лв., представляваща направени разноски в производството по гр. дело № 1176/2023 г. по описа на Районен съд – Враца, както и сумата от 298, 26 лв., представляваща направени разноски в производството по ч. гр. дело № 351/2023 г. по описа на Районен съд Враца.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „А1 България” ЕАД, ЕИК: •••, със седалище и адрес на управление: •••, да заплати на „Ив и Сие 2010“ ЕООД, ЕИК: •••, със седалище и адрес на управление: •••, сумата от 1 047, 66 лв., представляваща направени разноски в производството по гр. дело № 1176/2023 г. по описа на Районен съд – Враца.

Производството по въззивното дело е образувано по въззивна жалба вх. № 781/16.1.2024 г. по описа на Районен съд - Враца, на „А1 България“ ЕАД, с ЕИК ••• от ••• - ищец в първоинстанционното производство, подадена чрез ЕПЕП на 16.1.2024 г., чрез процесуалния си представител адв. Л. Р. САК против Решение №23/12.1.2024 г. г. на Районен съд - Враца, Гражданско отделение 6-ти състав по гр.д. 1176/2023 по описа на Районен съд – Враца частично - в частта в която исковете са отхвърлени.

Въззивникът-ищец обжалва решението като постановено в противоречие с материалния закон.

Въззивникът-ищец намира изложените в съдебния акт мотиви за нищожността на клаузата за неустойка са неправилни, необосновани и противоречат както на материалния закон така и на съдебната практика и актове на ЕС. Поддържа цитираните от съда съдебни решения касаят съвсем различни видове договори с различни задължения, поради което и не могат да се прилагат по аналогия на договора за предоставяне на електронни съобщителни услуги.

Твърди, че нищожността на неустойката не следва да се свързва със забрана за неоснователно разместване на блага, тъй като такъв критерий не е посочен в ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС.

Позовава се на Решение № 36 от 08.03.2017г. по т.д. № 318/2016г. на ВКС II ТО, в което изрично е прието от касационната инстанция, че прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави и че уговарянето на неустойка вместо обезщетение при разваляне на двустранен договор е допустимо при договорите с продължително и периодично изпълнение /ТР №7/2013г. на ВКС, ОСГТК/ и служи за обезщетяване на всички вреди, включително и на бъдещите вреди от предсрочното прекратяване на договора.

Позовава се на Решение на Съда на ЕС от 22.11.2018 г. по дело С-295/2017 г., образувано по преюдициално запитване на МЕО (установено в Лисабон (Португалия), дружество с основен предмет на дейност извършването на телекомуникационни услуги на територията на Португалия), в което решение е застъпено становището, че сумата, дължима при неспазване на минималния срок на обвързаност, е неразделна част от общата цена, плащана за доставката на услугите и раздЕ. на месечни вноски, която става незабавно изискуема в случай на неизпълнение на задължението за плащане. Без значение е дали тази сума е квалифицирана като неустойка по националното право. Твърди, че независимо, че основният предмет на запитването е облагането на неустойка с ДДС, съдът на ЕС се е произнесъл по преюдициалния въпрос дължи ли се цялата цена по договора при нарушаване на минималния срок на обвързаност и отговорът е недвусмислен и категоричен, че независимо от квалификацията на сумата по националното право, същата е дължима предвид факта, че е неразделна част от общата цена и става незабавно изискуема в случай на неизпълнение за задължението за плащане.

Твърди, че в Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11.12.2018г. за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения, обнародвана в Официален вестник на ЕС от 17.12.2018г. изрично е предвидена възможност държавите членки да разрешават специфични мерки- пропорционални, недискриминационни и публично оповестени, които да обхващат неплащането на телефонни сметки, издадени от доставчици- приложение VI, част А, б. д.

Излага, че за да не се нарушават правата на абонатите и същите да се обвързват с прекалено дълги срокове на договори в Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11.12.2018г е регламентиран и максимален срок на обвързаност от 24 месеца, който защитава в максимална степен правата на ползвателите- чл. 105, 1 от Директивата, а претендираната от въззивника-ищец неустойка е изцяло съобразена с посочените по- горе актове на ЕС и не страда от нищожност.

Излага, че между въззивника-ищец и КЗП е сключена съдебна спогодба, обективирана в Протокол от 21.04.2016 г. по гр. д. 12268/2014 г. по описа на СГС, I-18 състав съдът е одобрил като непротиворечащ на закона и добрите нрави стандартен размер на неустойка по типови договори както следва:

„Ако достъпът до Мрежата бъде спрян или абонаментът по договор за услуги бъде прекратен по инициатива или по вина на Абоната преди изтичането на Срока на ползване, определен за този абонамент, Абонатът дължи на Оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на съответния Срок на абонамента. Когато Абонатът е физическо лице - потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугата на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. В тази хипотеза, в допълнение на неустойката за предсрочно прекратяване, Абонатът дължи на Оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства (закупени или предоставени на лизинг/на изплащане), съответстваща на оставащия Срок на ползване по съответния абонамент “ и да се присъди неустойка съобразно посочения съдебен акт.

Поддържа, че одобрената спогодба има характера на влязло в сила съдебно решение на основание чл. 234, ал. 3 от ГПК, поради което представлява съдебна практика и съответно следва да е служебно известен на съда факт, който не подлежи на доказване с оглед разпоредбата на чл. 155 от ГПК.

Твърди, че да се приеме, че неустоечните клаузи в договори, сключени между търговци са нищожни поради нарушаване на закона и добрите нрави и не пораждат действие, а в същото време по договори с физически лица- потребители неустойки да се дължат, би означавало поставяне на физическите лица- потребители в неравноправно и по-неблагоприятно положение от търговците, които сключват договори във връзка със своята търговска дейност и по отношение на които важи чл. 309 от ТЗ.

Въззивникът-ищец поддържа, че отхвърляйки неустоечната клауза, вместо да действа съобразно принципите на справедливостта, на добросъвестността и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване, съдът стимулира виновното неизпълнение на договорните отношения в ежедневния бизнес оборот, давайки свобода на търговците-длъжници да нарушават без последствия разписаните от тях договори. Излага, че такава защита не се предоставя дори на потребителите по смисъла на ЗЗП, които по принцип подлежат на завишена защита.

Поддържа, че определянето на неустойка за срока на договора (който е относително кратък) е последица от търговско планиране, поради което размерът й не може да бъде прекомерен и икономически притеснителен.

Излага, че начислената неустойка в размер на по 5, 6, 7 и 10 месечни такси за по голяма част от мобилните услуги се доближава максимално до приетия от съда по постигнатата съдебна спогодба между КЗП и мобилния оператор обективирана в Протокол от 21.04.2016 г. по гр. д. 12268/2014 г. по описа на СГС, I-18 състав като непротиворечащ на закона и добрите нрави размер от 3 месечни такси, поради което и намира, че същата и на това основание не е нищожна.

По изложените съображения моли съда да отмени Решение № 23 от 12.01.2024 по гр.д. № 20231420101176/2023 по описа на PC- Враца, 6 състав в обжалвана част и да постанови съдебен акт, с който да уважи предявените искове за неустойка и мораторна лихва и да признаете за установено, че „ИВ и СИЕ 2010“ ЕООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: •••, представлявано К. Д. П.- управител дължи на „А1 България" ЕАД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: •••, представлявано от А. В. Д.- Главен изпълнителен директор и М. М.- Изпълнителен директор сумата от 5572.44 лв. - отхвърлена част от претендираното вземане за неустойка за неизпълнение на договор ••• от 07.06.2017, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане и сумата от 419.95 лв.- отхвърлена част от претендираното вземане за мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 16.04.2022- 08.02.2023.

Претендира направените по делото разноски пред първата и настоящата инстанция.

С жалбата не се правят доказателствени искания. В срока за отговор по жалбата е подаден отговор на жалбата от ответника по жалбата Ив и Сие 2010, с ЕИК ••• от ••• - ответник в първоинстанционното производство, който депозира такъв с вх. №2844 от 27.2.2024 г., по описа на Районен съд - Враца, , подаден по пощата на 26.2.2024 г. чрез процесуалния си представител адв.Е. Ф. - САК, с който оспорва жалбата като неоснователна.

Намира обжалваното решение за пълно законосъобразно, напълно споделя правните изводи на първоинстанционния съд като обосновани и в съответствие с и процесуалноправните норми, приложими към правния спор и събраните в хода на производството доказателства.

Счита въззивната жалба за неоснователна и немотивирана, а постановеното решение в частта, в която отхвърля претенцията на „А1 България“ ЕАД за сумата от 5572, 42 лв. за неустойки, начислени за предоставено за срока на договора за използване на електронни съобщителни услуги с ГО на клиент ••• оборудване и отхвърля иска за сумата от 419, 95 за мораторна лихва върху вземането за сбор от неустойки за периода от 16.04.2022 г. до 24.08.2022 г. за правилно и законосъобразно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и съобразено с фактическата обстановка по делото.

Излага, че постановеното решение № 23 от 12.01.2024 г. е съобразено с цитираната от нас практика по сходни дела, която е нееднозначна и непротиворечива, като съда от своя страна е обосновал решението си и на допълнителна практика, която да подкрепи застъпената от него теза.

Поддържа възражението си в депозираното пред първоинстанционния съд становище, че съгласно т. 3 от ТР № 01/2009 на ОСТК на ВКС е допустимо уговарянето от страните на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за мобилни услуги, но само в рамките на присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не към последващ момент. Договорът за мобилни и фиксирани услуги е за периодично изпълнение, от което следва и обусловеността на насрещните престации /насрещните задължения на оператора/: услугите се заплащат от потребителя след като са предоставени от оператора. Ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договора в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му, операторът ще получи имуществена облага в размер, какъвто би получил при действащ договор, но без да предоставя услуги, т.е. същият би се обогатил неоснователно. “ Позовава се на съдебна практика в този смисъл, обективирана в решение №110/21.07.2016 г. по т.д. №1226/2015 г. на ТО, решение №193/09.05.2016 г. по т.д. №2659/2014 г. на I ТО на ВКС, решение №219/09.05.2016 г. по т.д. №203/2015 г. на I ТО на ВКС.

С оглед на изложеното, счита за неоснователни възраженията на въззивника ищец, че решението не е съобразено с Решението на Съда на ЕС от 22.11.2018 г. по дело С-295/2017 г., тъй като както и в самата жалба е посочено приетото от съда касае облагане на неустойката с ДДС и се явява с предмет, различен от предмета на делото разгледано от РС-Враца.

Цитираната от въззивника съдебна практика била неотносима за спора по настоящето дело не следвало да води по никакъв начин до промяна на трайната и непротиворечива практика по разгледания от РС-Враца правен спор.

Намира, и одобрената от СГС спогодба между КЗК и въззивника за неотносима и неприложима към спора по делото.

Предвид на изложеното моли съда да отхвърли въззивната жалба на „А 1 България“ ЕАД като неоснователна и необоснована и потвърди решение № 23 от 12.01.2024 г. на 6-ти състав на ГО при РС-Враца като правилно и законосъобразно в частта, в която е отхвърлил претенцията на „А1 България“ ЕАД за сумата от 5572, 42 лв. за неустойки, начислени за предоставено за срока на договора за използване на електронни съобщителни услуги с ID на клиент ••• оборудване и отхвърля иска за сумата от 419, 95 за мораторна лихва върху вземането за сбор от неустойки за периода от 16.04.2022 г. до 24.08.2022 г. за правилно и законосъобразно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и съобразено с фактическата обстановка по делото.

Не претендира разноски с отговора на тази жалба. С отговора на жалбата не се правят доказателствени искания. Постъпила е и въззивна жалба вх. № 1953 /8.2.2024 г. по описа на Районен съд - Враца, на „Ив и Сие 2010“, с ЕИК ••• от ••• от - ответник в първоинстанционното производство, подадена по пощата на 6.2.2024 г., чрез процесуалния си представител чрез процесуалния си представител адв. Е. Ф. - САК против Решение №23/12.1.2024 г. г. на Районен съд - Враца, Гражданско отделение 6-ти състав по гр.д. 1176/2023 по описа на Районен съд - Враца, частично - в частта в която исковете са уважени.

Въззивникът-ответник обжалва решението като постановено в противоречие с материалния закон.

Оспорва наличието на правоотношение между страните, тъй като договорът е подписан от лице, което няма представителна власт за въззивника-ответник.

Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че Д. И. П., който е страна по договора с „А1 България“ ЕАД е имал представителната власт да представлява „Ив и Сие 2010“ ЕООД и да задължава дружеството, като го обвързва като страна по договор с мобилния оператор. Поддържа възражението си от писмения отговор пред РС- Враца, че в бланковите договори на оператора и приложенията към тях е предвидено вписването на документа за представителство (пълномощника), ако договора/приложението се подписва от лице, различно от представляващия дружеството, а по никакъв начин името на Д. И. П. не е вписано като такъв и не е указано, че тези договори се сключват от лице, различно от представляващия дружеството, каквато е К. Д. П.. Излага, че неправилно и разширително от съда е възприето, че приложено копие на нотариално заверено пълномощно е предоставило представителна власт на П., въпреки че в него по никакъв начин не е упоменато, че упълномощеното лице може да представлява дружеството пред мобилните оператори в България. Твърди, че общото посочване в ТД. 1 от пълномощното: „Да сключва всякакви договори от името и за сметката на дружеството...“ по никакъв начин не може да бъде прието за даване на пълномощия да представлява дружеството пред мобилните оператори, тъй като видно от следващите текстове на пълномощното в него подробно са описани правата пълномощника да представлява дружеството при ревизии и данъчни проверки, Агенция по вписванията, Търговски регистър, пред министерства, общини, кметства, ТД на НАП, банки, Митница, поделения на МВР. Тези подробни посочвания на ведомства и институции недвусмислено указват, че волята на упълномощителя е макар да дава едно на пръв поглед „генерално пълномощно“, даващо най-широки пълномощия, все пак да ограничи представителството на пълномощника.

Въззивникът-ответник намира за неправилно съждението на съда, че тъй като не е налице нормативно предвидено изискване лицето, което сключва договор с мобилния оператор да бъде изрично упълномощен за това, то общата постановка в пълномощното „всякакви“ договори от името и за сметка на упълномощителя да включват в себе си и тези договори. Поддържа, че неслучайно мобилния оператор „А1 България“ ЕАД е включил като клауза в договора, че следва да бъде отбелязано когато договора се сключва с пълномощник, а не с представляващия дружеството. Между страните по договора, същият има стойността на закон и следователно изискването да бъде отбелязано, когато договора се сключва с пълномощник има силата на задължителна клауза за валидността и противопроставимоста на клаузите в него.

Поддържа, че обстоятелството, че въпреки изрично предвидения текст в договора, в който следва да бъде отбелязано дали договорът се сключва с упълномощено лице или с представляващия дружеството, служителя на мобилния оператор не е отбелязал обстоятелството, че сключва договор с пълномощник, навежда на мисълта, че и самия служител е бил наясно че може би пълномощникът не притежава представителна власт да представлява „Ив и Сие 2010“ ЕООД пред дружеството доставчик на мобилни услуги.

Излага, че договорът и фактурите не са осчетоводени от въззивника-ответник, което е било установено и от приетото по делото заключение на вещото лице.

Твърди че причината за неосчетоводяването на договорите е, че явно не е знаело за това свое задължение, не го е отразило счетоводно в дневника за покупките на дружеството и него е отчело като разход, поради което не е ползвало и данъчен кредит. Оспорва като неправилен при наличието на горните констатации извода на първоинстанционния съд, че представляващия дружеството е знаел за сключените с мобилния оператор договори, приел е извършената от пълномощника без представителна власт действия и съответно се е задължил.

Предвид на изложеното моли съда да отмени Решение № 23 от 12.01.2024 г., постановено по гр. дело № 1176/2023 г. по описа на Районен съд - Враца, VI граждански състав, в частта в която се признава за установено че „Ив и Сие 2010“ ЕООД, ЕИК ••• дължи на „А1 България“ ЕАД, ЕИК ••• сумите, за които е издадена Заповед № 231/10.02.2023 г. за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК по ч. гр.д. № 351/2023 г. по описа на PC-Враца, както следва: на осн. чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 238 ЗЕС сумата от 2241, 42 лв. представляващи неплатени месечни такси и стойност на потребление за използване на услуги по договор ••• от 07.06.2017 г. за периода 09.01.2022 г. - 08.08.2022 г., ведно със законна лихва върху вземането от датата на подаване на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 09.02.2023 г. до окончателното плащане; на осн. Чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от 160.15 лв. мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода от 14.03.2022 г. до 8.02.2023 г. на осн. чл. 422 ГПК във вр. с чл. 92, ал.1 от ЗЗД сумата 450.00 лв. представляваща сбор от неустойки, начислени за предоставено за срока на договор за използване на електронни съобщителни услуги с ID на клиент ••• от 07.06.2017 г. за периода 09.01.2022 г. - 08.08.2022 г. ведно със законната лихва върху вземането от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 09.02.2023 г. до окончателното плащане; на осн. чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата от 21.70 лв. мораторна лихва върху вземането за сбор от неустойки, като постановите решение, с което изцяло отхвърлите заведения от „А1 България“ ЕАД иск като неоснователен и недоказан.

С жалбата не се правят доказателствени искания.

В срока за отговор по жалбата е подаден отговор на жалбата от ответника по нея А1 България ЕАД, с ЕИК ••• от ••• -ищец в първоинстанционното производство, който го депозира с вх. №3725 от 15.9.2024 г., по описа на Районен съд - Враца, , подаден чрез ЕПЕП на на 14.3.2024 г. чрез процесуалния си представител адв.Л. Р. САК, с който оспорва жалбата като неоснователна.

Намира обжалваното решение за пълно законосъобразно, напълно споделя правните изводи на първоинстанционния съд като обосновани и в съответствие с материалноправните и процесуалноправните норми, приложими към правния спор и събраните в хода на производството доказателства.

Излага, че правилно и законосъобразно съдът е приел, че е налице валидно договорно правоотношение между страните.

Ответникът по жалбата намира за неоснователно изложеното в нея, че не била налице валидно учредена представителна власт и дружеството не било потвърдило действията на представителя във връзка със сключване на договора.

Излага, че от изслушаната съдебно- счетоводна експертиза се установява, че за предходен период след сключване на договора и приложенията към него, ответникът е осчетоводил и заплатил издадените фактури и е ползвал право на приспадане на данъчен кредит по тях, което безспорно доказва факта на потвърждаване на сделката с оглед на непротиворечивата съдебна практика на ВКС в тази връзка.

С отговора на жалбата не се правят доказателствени искания. Моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение подадената от ответника въззивна жалба срещу Решение № 23 от 12.01.2024 по гр.д. № 20231420101176/2023 по описа на PC- Враца, 6 състав в обжалвана част и да постанови съдебен акт, с който да потвърди Решението в частите, с които исковете са уважени.

Претендира направените по делото разноски пред първата и настоящата инстанция.

В съдебно заседание въззивникът-ищец "А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД - редовно призован, не се явява представител. От пълномощника му - адв. Л. Р. е постъпила молба от 14.05.24г., в която заявява, че не възразява да бъде даден ход на делото, че поддържа въззивната жалба и оспорва подадената въззивна жалба от насрещната страна, както и че няма доказателствени искания. В молбата се излагат съображения по същество на спора, претендира се присъждане на направените разноски пред двете инстанции и се прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение от насрещната страна.

В съдебно заседание въззивникът-ответник "ИВ И СИЕ 2010" ЕООД - редовно призован не се представлява. От пълномощника му - адв.Е. Ф. - САК е постъпила молба от 17.05.24г., с която моли да бъде даден ход на делото и заявява, че няма възражения по доклада, че поддържа въззивната си жалба и оспорва тази на насрещната страна, както и че няма доказателствени искания. В молбата се излагат съображения по същество на спора и се претендират присъждане на разноски. Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие.

Врачанският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на „А1 България” ЕАД, ЕИК: •••, със седалище и адрес на управление: ••• срещу „Ив и Сие 2010“ ЕООД, ЕИК: •••, със седалище и адрес на управление: •••.

Исковото производство е било образувано във връзка с проведено пред него заповедно производство.

Ищецът e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу „Ив и Сие 2010“ ЕООД за сумите от: 2 241, 42 лв. – главница, представляваща неплатени месечни такси и потребление за използване на услуги по договор ••• от 07.06.2017 г. за периода 09.01.2022 г. – 08.08.2022 г.; 6 022, 44 лв. – неустойка за неизпълнение на договор ••• от 07.06.2017 г.; 160, 15 лв. – мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода от 14.03.2022 г. до 08.02.2023 г.; 441, 65 лв. – мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода от 16.04.2022 г. до 08.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата и неустойката, считано от 09.12.2023 г., както и разноските по делото – 177, 31 лв. държавна такса и 743, 00 лв. адвокатско възнаграждение.

За сумите, претендирани със заявлението, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 231/10.02.2023 г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, като срещу нея е постъпило в срок възражение от него по реда на чл. 414 ГПК. След указание до заявителя е предявен установителен иск за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна и правна страна, че са предявени кумулативно обективно съединени установителни искове, както следва:

• иск с правно основание по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 228 ЗЕС за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 241, 42 лв., представляваща неплатени месечни такси и стойност на потребление за използване на услуги по договор за използване на електронни съобщителни услуги с ID на клиент ••• от 07.06.2017 г., по който са използвани услуги, активирани с допълнителни приложения, представляващи неразделна част от него, за периода от 09.01.2022 г. до 08.08.2022 г., и по който са издадени фактури, както следва: Фактура № 444196497/11.02.2022 г. на стойност 165, 68 лв. с падеж на плащане 13.03.2022 г. за отчетен период 09.01.2022 г. – 08.02.2022 г.; Фактура № 445691809/11.03.2022 г. на стойност 491, 84 лв. с падеж на плащане 10.04.2022 г. за отчетен период 09.02.2022 г. – 08.03.2022 г.; Фактура № 445786071/11.03.2022 г. на стойност 169, 85 лв. с падеж на плащане 10.04.2022 г. за отчетен период 09.02.2022 г. – 08.03.2022 г.; Фактура № 447370524/11.04.2022 г. на стойност 501, 16 лв. с падеж на плащане 13.05.2022 г. за отчетен период 09.03.2022 г. – 08.04.2022 г.; Фактура № 447462934/13.04.2022 г. на стойност 76, 45 лв. с падеж на плащане 13.05.2022 г. за отчетен период 09.03.2022 г. – 08.04.2022 г.; Фактура № 448873542/11.05.2022 г. на стойност 64, 48 лв. с падеж на плащане 10.06.2022 г. за отчетен период 09.04.2022 г. 08.05.2022 г.; Фактура № 448965164/11.05.2022 г. на стойност 64, 16 лв. с падеж на плащане 10.06.2022 г. за отчетен период 09.04.2022 г. – 08.05.2022 г.; Фактура № 450367172/13.06.2022 г. на стойност 331, 69 лв. с падеж на плащане 13.07.2022 г. за отчетен период 09.05.2022 г. – 08.06.2022 г.; Фактура № 450458213/13.06.2022 г. на стойност 28, 94 лв. с падеж на плащане 13.07.2022 г. за отчетен период 09.05.2022 г. – 08.06.2022 г.; Фактура № 451877283/13.07.2022 г. на стойност 230, 53 лв. с падеж на плащане 12.08.2022 г. за отчетен период 09.06.2022 г. – 08.07.2022 г.; Фактура № 453526542/11.08.2022 г. на стойност 116, 64 лв. с падеж на плащане 10.09.2022 г. за отчетен период 09.07.2022 г. – 08.08.2022 г., ведно със законната лихва върху вземането от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.02.2023 г. до окончателното й изплащане;

• иск с правно основание по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 160, 15 лв. – мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода от 14.03.2022 г. до 08.02.2023 г. - иск с правно основание по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 6 022, 44 лв., представляваща сбор от неустойки, начислени поради забава в плащането и прекратяване на договора по вина на абоната и уговорени в приложенията за активиране на всяка отделна услуга към договор за използване на електронни съобщителни услуги с ID на клиент ••• от 07.06.2017 г., както и за предоставено за срока на договора оборудване, което абонатът не е върнал, за които са издадени сметки, както следва: сметка № 558258937/15.04.2022 г. на стойност 4 550, 00 лв. с падеж 15.04.2022 г.; сметка № 558900330/07.07.2022 г. на стойност 175, 00 лв. с падеж 07.07.2022 г.; сметка № 559261301/24.08.2022 г. на стойност 199, 68 лв. с падеж 24.08.2022 г.; сметка № 559261234/24.08.2022 г. на стойност 125, 00 лв. с падеж 24.08.2022 г.; сметка № 559261282/24.08.2022 г. на стойност 125, 00 лв. с падеж 24.08.2022 г.; сметка № 559261285/24.08.2022 г. на стойност 75, 00 лв. с падеж 24.08.2022 г.; сметка № 559261252/24.08.2022 г. на стойност 125, 00 лв. с падеж 24.08.2022 г.; сметка № 559261290/24.08.2022 г. на стойност 197, 76 лв. с падеж 24.08.2022 г.; сметка № 559261291/24.08.2022 г. на стойност 150, 00 лв. с падеж 08.10.2022 г.; сметка № 559261302/24.08.2022 г. на стойност 100, 00 лв. с падеж 08.10.2022 г.; сметка № 559261292/24.08.2022 г. на стойност 100, 00 лв. с падеж 08.10.2022 г.; сметка № 559261303/24.08.2022 г. на стойност 100, 00 лв. с падеж 08.10.2022 г., ведно със законната лихва върху вземането от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.02.2023 г. до окончателното й изплащане.

• иск с правно основание по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 441, 65 лв. – мораторна лихва върху вземането за неустойки за периода от 16.04.2022 г. до 08.02.2023 г. По иска с правна квалификация по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 228 ЗЕС първоинстанционният съд е посочил, че в тежест на ищеца е да установи следните предпоставки: 1. че между страните са налице облигационни правоотношения, възникнали въз основа на валидно сключени договори за процесните услуги, респ. активирани са услуги с допълнителни приложения; 2. че ищецът е изпълнил задълженията си да предостави на ответника услугите за процесния период, както и 3. размера на месечните абонаментни такси и стойността на доставените услуги по всеки от договорите /допълнителните приложения/. При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на задължението му.

По делото пред районния съд са представени Договор № ••• от 02.04.2019 г., сключен между „Ив и Сие 2010“ ЕООД и „А1 България“ ЕАД, по силата на който операторът предоставя на абоната електронни съобщителни услуги чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи при условията на този договор и Общите условия за взаимоотношения между „А1 България“ ЕАД и потребителите на съответната услуга и/или мрежа. Съгласно т. 3.2 от договора същият урежда условията, валидни за всички услуги, ползвани от абоната, като всяка избрана услуга или пакет от услуги, в това число срок на ползване, ценови условия, приложими ОУ и др. се описват в приложения, представляващи неразделна част от договора, както и на интернет страницата на оператора. Според т. 4.5 от договора влизането в сила, срокът и прекратяването на договора за всяка услуга, в това число дължими неустойки или обезщетения, се посочват в съответното приложение по т. 3.2, като за всяка услуга могат да се договарят и да се прилагат различни срокове, като договорът е в сила докато е налице действащо приложение или друго споразумение за ползване на услуги, сключено към него. Договорът е подписан за ответника от Д. И. П.. Представени са Допълнително приложение от 29.10.2020 г., подписано за ответника от Д. И. П., с което за срок от две години са активирани 5 броя допълнителни пакети 5GB интернет за номер ••• с месечна такса за всеки пакет по 10, 00 лв. без ДДС и е удължен срока на ползване на основния план; Приложение № 1 от 18.02.2021 г., подписано за ответника от Д. И. П., с което за срок от две години е активирана мобилна телефонна услуга А1 VIP М клас за номер ••• със стандартна месечна такса 200, 00 лв. без ДДС и промоционална такса 110, 00 лв. без ДДС; два броя Приложение № 1 от 18.02.2021 г. към договора, подписани за ответника от Д. И. П., с които за срок от две години са активирани мобилни услуги с планове А1 М клас и фиксирани електронни съобщителни услуги – интернет и телевизия, като: за номера •••, •••, •••, •••, •••, •••, ••• е избран тарифен план А1 М class XS 2020 5 13GN с включени допълнителни пакети 2 х Add-on mobile internet 5 GB – 10 BGN, Допълнителна услуга Cisco Umbrella_1 BGN; 100% отстъпка от месечна цена Cisco Umbrella_1м. c обща месечна такса за всяка услуга 25.00 лв. без ДДС; за номера •••, •••, ••• е избран тарифен план Port In А1 М class М 2020_10BGN с включени допълнителни пакети 2 х Add-on mobile internet 5 GB - 10BGN; Допълнителна услуга CisC6Umbrella_1BGN; 100% отстъпка от месечна цена Cisco Umbrella_lм. с обща месечна такса за всяка услуга 30, 00 лв. без ДДС; за ТВ услуга 201000753550 с план А1 Разширен и месечна такса 22, 48 лв. без ДДС – за услугата са предоставени за временно ползване за срока на договора 2 броя ТВ приемници, които абонатът се е задължил да върне на оператора при прекратяване на договора в пълна комплектност и изправност; за интернет услуга 101000753553 с план А1 Home office 75Mbps (antnvirus) FBB c включени допълнителни пакети Wi-Fi Mesh Monthly fee, Wi-Fi Mesh; Wi-Fi Mesh 2 Дигитални услуги - anti.virus 2r.; Component Дигитални услуги Al Digital; 20 % MAT отстъпка; Отстъпка от месечна такса 0.05 лв. (без ДДС); Отстъпка 0.10 лв. от месечна такса с месечна такса 19, 98 лв. без ДДС; за услугата е предоставено оборудване Wi-Fi Mesh система и рутер, които абонатът се е задължил да върне на оператора при прекратяване на договора в пълна комплектност и изправност; Допълнително приложение от 23.08.2021 г., подписано за ответника от Д. И. П., с което за срок от две години са активирани 4 броя допълнителни пакети 5GB интернет за номер 0••• с месечна такса за всеки пакет по 10, 00 лв. без ДДС и е удължен срока на ползване на основния план съгласно; Допълнително приложение от 02.12.2021 г., подписано от К. Д. П. за ответника, с което за срок от две години е активиран допълнителен пакет 5 G мобилен интернет за номер 0••• с месечна такса 20, 00 лв. без ДДС и е удължен срока на ползване на основния план.

Пред първата инстанция е представено пълномощно от 09.09.2016 г., с което К. Д. П. управител на „Ив и Сие 2010“ ЕООД упълномощава Д. И. П. да сключва всякакви договори от името и за сметка на дружеството, включително да сключва и договори за кредит.

От гореизложените доказателства първоинстанционният съд е приел, че се установява по безспорен начин, че страните по делото са били в облигационни правоотношения, възникнали въз основа на валидно сключени договори за процесните услуги, като са били активирани услуги с допълнителни приложения, подписани между страните.

Първоинстанционният съд не е споделил възражението на ответника, че договорите и приложенията към тях са сключвани от лице, което не притежава представителна власт да представлява ответното дружество. Съдът е обсъдил, че видно от приетото като доказателство по делото пълномощно лицето Д. И. П., подписало за ответника процесните договор и допълнителни приложения към него с изключение на Допълнително приложение от 02.12.2021 г., е било валидно упълномощено от управителя на ответното дружество „да сключва всякакви договори от името и за сметка на дружеството, включително да сключва и договори за кредит.“. Посочването, че упълномощеният разполага с представителна власт да сключва „всякакви“ договори от името и за сметка на дружеството, включва и правомощието му да сключва договори с мобилни оператори. Приел е, че липсва и нормативно предвидено изискване лицето, което сключва такива договори от името и за сметка на дружеството, да разполага с изрично пълномощно за това, за да бъдат те валидно сключени. Липсата на означение в договорите, че се сключват от лице, различно от представляващия дружеството, също не засяга валидността им.

Първоинстанционният съд е направил извода, че по делото е доказан и правнорелевантният факт, че ищецът е изпълнил задълженията си да предостави на ответника услугите за процесния период. Липсва оспорване от ответника на обстоятелството, че през процесния период предоставените услуги са били активни. От заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебно техническа експертиза, която районният съд е кредитирал като обективно изготвена, се установява, че в софтуерната система на ищеца съществуват два договора и две партиди с ответното дружество, а именно: ID на партида ••• /ID на договор М•••/ ID на клиент ••• и ID на партида ••• /ID на договор •••/ ID на клиент •••, като описаните в исковата молба услуги са по ID на клиент •••. След подписването на първия договор между страните за предоставяне на услуги системата генерира автоматично ID номер на клиента при първоначална регистрация на данни. В последващи договори страните се съгласяват с общите условия и всички предишни договори, които са подписани от страните преди подписването на Договора и не са прекратени, стават неразделна част от договора и се идентифицират с неговия уникален номер („Клиентски нимер“). Ползвателят на услугите по договора е запознат с подписаните между страните договори, приложения, заявления, протоколи, общи условия и др. Според експертизата през периода от 09.01.2022 г. до 08.08.2022 г. услугите са били активни, като е имало и временно ограничаване, активиране и прекратяване на услугите за периоди, а именно: по ID на партида ••• /ID на договор М•••/ ID на клиент ••• – 20.01.2022 г. Collection Partial Suspend - временно спиране на изходящи обаждания поради неплащане; 20.01.2022 г. – активиране; 19.04.2022 г. - Collection Partial Suspend - временно спиране на изходящи обаждания поради неплащане; 20.06.2022 г. - Suspended - спрени изходящи и входящи обаждания поради неплащане; 24.08.2022 г. - Cancled - прекратени услуги; по ID на партида а ••• / ID на договор ••• / ID на клиент - 20.01.2022 г. - Collection Partial Suspend - временно спиране на изходящи обаждания поради неплащане; 20.01.2022 г.- активиране на услугите; 08.02.2022 г. - Collection Partial Suspend - временно спиране на изходящи обаждания поради неплащане; 17.02.2022 г. - Suspended - спрени изходящи и входящи обаждания; 17.02.2022 г. - активиране на услугите. Съгласно заключението при ограничен достъп на услугата тя продължава да бъде активна, макар и в ограничен обем, като до датата на прекратяването на договора услугите са активни в системата, независимо от ограничаването /частично или напълно спрени/, т.е. всеки момент услугата може да бъде възстановена в пълен обем спрямо договорените условия и при плащане на забавените задължения изцяло алгоритъмът за прекратяване на договора се спира и услугите се активират в пълен обем. Според вещото лице е имало и пренос на услуги към друг оператор. Съгласно заключението процесът на отчитане и функционирането на билинг системата по съставянето на фактурите и отразяването в същите на разходваните от клиентите трафични данни на „А1 България“ ЕАД не може да бъде манипулиран. Съгласно експертизата отчитането става на база месечна такса по тарифен план, който е уговорен между страните с подписването на договори и приложения към него. По ID на партида ••• /ID на договор М••• / ID на клиент •••, от дата 20.6.2022 г. - Suspended - спрени изходящи и входящи обаждания – абонатът не ползва услугата, като абонатът няма потребление, а отчитането става на база месечна такса по тарифен план; по ID на партида а ••• /ID на договор •••/ ID на клиент •••, от дата 03.5.2022 г. Suspended - спрени изходящи и входящи обаждания – абонатът не ползва услугата, като абонатът няма потребление, а отчитането става на база месечна такса по тарифен план.

Размерът на месечните абонаментни такси и стойността на доставените услуги по всеки от договорите /допълнителните приложения/ е установен от приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, според заключението на която в системата на „А1-България” ЕАД всяка от процесиите фактури е осчетоводена като задължение на ответника с общо дължимата сума за всяка фактура и размера на неплатения остатък по същата. Задълженията по фактурите са отразени по партида ••• и договор М••• и по партида ••• и по Договор М •••. В счетоводството на „Ив и СИЕ 2010” ЕООД процесните фактури не са отразени счетоводно. От предоставената информация от ТД на НАП - офис Враца е видно, че процесните фактури не са посочени в Дневника за покупки на дружеството и към 01.08.2023 г. дружеството не е ползвало данъчен кредит. В системата на „А1- България” ЕАД счетоводно е отразено издаването и заплащането на фактурите, издадени на „Ив и СИЕ 2010” ЕООД за периода от м. февруари 2021 г до м. януари 2022 г. Фактурите са заплатени през електронен канал EASYPAY или в брой. Във фактурите, издадени от „А1 България” ЕАД на „Ив и СИЕ 2010” ЕООД за периода от м. февруари 2021 г до м. януари 2022 г. са осчетоводени активираните със съответните Приложения услуги и такси като в счетоводството на „Ив и СИЕ 2010” ЕООД за периода от м. февруари 2021 г. до м. януари 2022 г. са отразени издадените от „А1 България” ЕАД фактури за периода от 12.02.2021 г. до 13.12.2021 г. В счетоводството на „Ив и СИЕ 2010” ЕООД фактурите, издадени за периода от м. февруари 2021 г. до м. декември 2021 г. са отразени в Дневниците за покупки, като ответникът е ползвал право на приспадане на данъчен кредит по предходно издаваните фактури. Съгласно заключението задълженията за билинг услуги месечна абонаментна такса/МАТ/, разговори, смс и др. услуги представляват сума в размер на 2 241, 42 лв. Според вещото лице информацията за задълженията по фактурите е предоставяна на имейл на длъжника по два начина: от системата за отчитане, в която са посочени номера на партидата и името на абоната „Иви СИЕ 2010” ЕООД и от служебното приложение, чрез което се изпращат фактурите на предоставен имейл – ••• С оглед на гореизложеното, първоинстанционният съд е приел за доказана дължимостта на претендираните суми за неплатени месечни такси и стойност на потребление за използване на услуги по договор за използване на електронни съобщителни услуги с ID на клиент ••• от 07.06.2017 г., по който са използвани услуги, активирани с допълнителни приложения, представляващи неразделна част от него, за периода от 09.01.2022 г. до 08.08.2022 г., като предявеният иск следва да бъде уважен в пълен размер.

По иска с правна квалификация по чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД първоинстанционният съд е посочил, че в тежест на ищеца е да установи следните предпоставки: 1. че между страните са налице облигационни правоотношения, възникнали въз основа на валидно сключени договори за процесните услуги, респ. активирани са услуги с допълнителни приложения; 2. наличие на неустоечни съглашения за ангажиране отговорността на ответника при предсрочно прекратяване на процесните договори /допълнителни приложения/ по негова вина, както и за предоставено за срока на договорите оборудване, което абонатът не е върнал; 3. настъпване на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, както и 4. конкретния размер на неустоечното вземане. При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на задължението му.

Първоинстанционният съд е приел, че от представените по делото писмени доказателства се установява, че страните по делото са били в облигационни правоотношения, възникнали въз основа на валидно сключени договори за процесните услуги, като са били активирани услуги с допълнителни приложения, подписани между страните. Обсъдил е, че неустоечни съглашения се съдържат във всяко от подписаните между страните допълнителни приложения към основния договор. В същите е предвидено, че в случай че абонатът наруши задълженията си по това допълнително приложение, Приложение № 1, Договора или Общите условия, в това число ако по негово искане или вина достъпът до мрежата бъде спрян или договорът по отношение на която и да е екстра бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване, операторът има право да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси /без отстъпки/ за съответната екстра или екстри, дължими до изтичане на определения срок на ползване. Предвидено е още и че в случай че при прекратяване на договора по отношение на услугата в това приложение или в останалите случаи, определени в Общите условия, което и да е оборудване, предоставено от оператора на абоната бъде върнато от абоната в неизправно състояние или не бъде върнато, операторът има право да получи от абоната обезщетение в размер на стойността на оборудването съгласно действащия ценоразпис на оператора.

По претенцията на ищеца за неустойка за невърнато оборудване в общ размер от 450, 00 лв. първоинстанционният съд е приел, че съгласно заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза в системата на оператора има данни за предоставено оборудване, което е инсталирано на адрес: •••, като в системата е отбелязано „предстои връщане“ – ако се върнат устройствата, се анулират неустойките. Според заключението и по двете партиди по предварително зададени параметри в договора след 124-тия ден забава на плащанията и нарушаване на алгоритъмът за издаване на фактура, изминал период на плащане и неплащане, системата автоматично начислява неустойка от датата на прекратяване до крайния срок на договора за месечни абонаментни такси и за невърнато оборудване, като изключение се прави при услугите, които се пренасят към друг оператор, където има намеса на оторизиран служител, който да прекрати ръчно самата услуга и да начисли дължимата неустойка, ако договорът не е изтекъл. Съгласно изготвената съдебно счетоводна експертиза размерът на дължимата неустойка за предоставено, но невърнато по договора оборудване съобразно вида му и ценоразписа на оператора представлява сума в размер на 450, 00 лв. Ответникът не е представил доказателства за връщането на предоставеното оборудване при прекратяване на договора, поради което съдът намира, че същият дължи заплащане на сумата от 450, 00 лв.

По претенцията на ищеца за заплащане като на неустойка на сума в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси /без отстъпки/ за съответната екстра или екстри, дължими до изтичане на определения срок на ползване, първоинстанционният съд е приел, че страните не спорят, че са налице предпоставките за прекратяване на договора едностранно от ищеца на посоченото в исковата молба основание. Оспорва се валидността и действието на уговорената неустоечна клауза.

Вземането за неустойка става изискуемо при виновно неизпълнение на договорно задължение. В този смисъл на база договорното правоотношение се развива вторично санкционно правоотношение. За да бъде основателна претенцията за заплащане на неустойка, кредиторът следва да докаже само фактът на неизпълнението. Той не е длъжен да доказва, че е претърпял вреди, нито техния размер, като такава се дължи и без да са настъпили вреди. Това е така, защото посредством неустойката страните по договора предварително определят размера на обезщетението за предполагаемите вреди, които съобразно разпоредбата на чл. 92 ЗЗД не е нужно да се доказват.

Първоинстанционният съд се е позовал на задължителните разяснения, дадени в т. 3 на ТР № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, съгласно които нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката дали уговорена неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора в зависимост от специфичните за отделния случай факти и обстоятелства и от общи за всички случаи критерии, сред които: вида на неустойката (компенсаторна или мораторна) и съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните вреди от неизпълнението.

В случая според първоинстанционния съд предвидената неустойка е за предсрочно прекратяване на договора поради забава на плащането на дължимите суми от абоната. Нейният размер се формира въз основа н а стандартните месечни абонаментни такси /без отстъпки/ за съответната екстра или екстри, дължими до изтичане на определения срок на ползване. При така очертания способ за определяне размера на претендираната неустойка се налага изводът, че същата се равнява на месечните такси, без уговорените отстъпки. Същевременно за периода, за който е начислена неустойката за неизпълнение ищецът не е предоставял уговорените мобилни услуги, съответно ответникът не ги е ползвал, включително ответникът не е ползвал уговорените отстъпки. Ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, която е в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на неговия първоначално уговорен срок, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора, като в случая дори в пъти повече, доколкото неустойката се определя въз основа на стандартната месечна такса, а не въз основа на индивидуално договорената между страните преференциална месечна такса. Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън очертаните функции /обезпечителна, обезщетителна и санкционна/, създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа за справедливост. Приел е, че уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя, опредЕ. в размер на всички абонаментни вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на първоначално уговорения в него срок, е нищожна поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД /в този смисъл е константната практика на ВКС – например Решение № 110/21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., ВКС, I т. о., Решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г., ВКС, I т. о. и Решение № 219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г., ВКС, I т. о./.

Първоинстанционният съд е намерил, че нормата на чл. 309 ТЗ, на която се позовава ищеца, не намира приложение в разглеждания случай. С нея е предвидено, че не може да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци. Тази норма намира приложение по отношение на действителните неустоечни клаузи, какъвто не е разглеждания случай.

По изложените съображения, първоинстанционният съд счита, че предявеният иск за заплащане на сбор от неустойки, начислени поради забава в плащането и прекратяване на договора по вина на абоната и уговорени в приложенията за активиране на всяка отделна услуга към договор за използване на електронни съобщителни услуги с ID на клиент ••• от 07.06.2017 г. в общ размер от 5 572, 44 лв. /съгласно съдебно-счетоводната експертиза/ се явява неоснователен.

При горните съображения първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 450, 00 лв., представляваща сбор от неустойки за предоставено за срока на договора оборудване, което абонатът не е върнал, като за разликата до пълния предявен размер от 6 022, 44 лв., представляваща сбор от неустойки, начислени поради забава в плащането и прекратяване на договора по вина на абоната и уговорени в приложенията за активиране на всяка отделна услуга към договор за използване на електронни съобщителни услуги с ID на клиент ••• от 07.06.2017 г., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД: Първоинстанционният съд е посочил, че в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и момента, от който той е станал изискуем. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

По иска за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 160, 15 лв. – мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода от 14.03.2022 г. до 08.02.2023 г. първоинстанционният съд е приел, че:

Съгласно заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза размерът на обезщетението за забава върху сумата за месечни абонаментни такси, разговори, смс и др. услуги от датата, представляваща първи ден на забавата за плащане по всеки счетоводен документ, до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението – 08.02.2023 г., представлява сума в размер на 182, 92 лв. От ищеца се претендира по- малка сума в размер на 160, 15 лв., като с оглед на основния принцип в българския граждански процес диспозитивното начало /арг. от чл. 6, ал. 2 ГПК/ искът следва да бъде уважен в предявения от ищеца пълен размер.

По иска за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 441, 65 лв. – мораторна лихва върху вземането за неустойки за периода от 16.04.2022 г. до 08.02.2023 г. първоинстанционният съд е приел, че:

Размерът на лихвата върху присъдената сума от 450, 00 лв. за периода от 25.08.2022 г. /началният период на забава/до 08.02.2023 г., изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен калкулатор, възлиза на 21, 70 лв. Следователно, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен за сумата от 21, 70 лв. за периода от 25.08.2022 г. до 08.02.2023 г., а в останалата му част до пълния предявен размер от 441, 65 лв. и за периода от 16.04.2022 г. до 24.08.2022 г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

В частта за разноските първоинстанционният съд е приел, че съгласно изхода на спора право на разноски възниква и за двете страни.

Съразмерно с уважената част на исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за настоящото производство в общ размер на 373, 75 лв. /82, 07 лв. – държавна такса и 291, 68 лв. – възнаграждение за вещи лица/.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски за настоящото производство съразмерно с отхвърлената част на исковете в общ размер на 1 047, 66 лв. /878, 68 лв. – адвокатско възнаграждение и 168, 98 лв. – възнаграждение за вещи лица/.

Неоснователно е направеното от ищеца възнаграждение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на адвокатското възнаграждение съобразно размера на предявените искове възлиза на 1 186, 56 лв., като заплатеният такъв от 1 300, 00 лв. не е прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото /представените многобройни писмени доказателства, изслушаните експертизи, като следва да се отчете и присъствието на адвоката в проведените открити съдебни заседания/.

С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно изхода от спора. С оглед изхода на делото и съобразно уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 298, 26 лв. /57, 46 лв. – държавна такса и 240, 79 лв. адвокатско възнаграждение/, представляваща направени разноски в заповедното производство.

Въззивната инстанция споделя направените от районния съд фактически и правни изводи и намира, че решението му е постановено при правилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото, при което на основание чл. 272 ГПК се присъединява и препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

По възражението на въззивника-ответник, че липсвала представителна власт на лицето, сключило договора, настоящият съдебен състав намира, че по делото е налично общо пълномощно за представителство на дружеството за сключване на всякакви договори от името на дружеството, поради което и нaлице валидно учредена представителна власт. Дори и да се приеме, че лиспва представителна власт, действително, както е посочено и в отговора на въззивната жалба по делото, от заключението на вещото лице е установено, че за предходни и последващи процесния периоди ответникът е осчетоводил фактури за получените телекомуникационни услуги, ползвал данъчен кредит с което е потвърдил договора. За приложимостта на разпоредбата на чл. 301 ТЗ по договори за предоставяне на телекомуникационни услуги e и Решение № 103 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2994/2013 г., I т. о., ТК, постановено в хипотезата незавършен фактически състав при сключването на договора. В конкретния случай е налице потвърждаване чрез осчетоводяването на задълженията по договора за период предхождаш процесния, поради което и настоящият съдебен състав намира, че е било налице облигационно правоотношение между страните.

По отношение на възражението във въззивната жалба на ищеца че неустойката за прекратяване на договор бсла дължима в пълен размер настоящият съдебен състав намира, за неотносима възражението на ищеца с позоваване на практика на СЕС, че се касаело за услуга, доколкото цитираното решение е за нуждите на данъчното право, поради, което и не е релевантно за търговския спор между страните.

Относно нищожността на неустойката за предсрочно прекратяване на договора настоящият съдебен състав намира, следното:

Настоящият съдебен състав счита че такава предвидената в индивидуалните договори неустойка е нищожна по следните съображения:

Липсва нормативно ограничение и в рамките на предоставената им договорна свобода на осн. чл.9 ЗЗД страните по договор за услуга могат да включат клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане на срока по волята на която и да е от страните или на една опредЕ. от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не към последващ момент – т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди всичко от характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации: мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената му услуга. От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора. Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор и нарушава принципа за справедливост. Предвид изложеното отговорът на поставения материалноправен въпрос е, че уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя, опредЕ. в размер на всички абонаментни вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн. чл.26, ал.1 пр.3 ЗЗД. В този смисъл константната практика на ВКС - Решение №110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС, I т.о. и Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС, I т.о. Следва да се посочи, че съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства по делото, както е в настоящия случай. В този смисъл Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС. Задължението да следи служебно за спазването на добрите нрави изисква от съда при разрешаване на спор за заплащане на неустойка да извърши самостоятелна преценка за действителността на неустоечната клауза, независимо дали страните са се позовали на нищожността й.

Предвид на изложеното настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което и следва да бъде потвърдено изцяло.

По разноските: Във въззивното производство страните са направили разноски за внасяне на държавна такса по жалбата, която са подали. Сраните не да направили разноски за процесуално представителство, тъй като възззивникът ответник не е представил доказателства за заплащането на уговорения адвокатско хонорар по жалбата, а въззивникът – ищец изобщо не е претендирал разноски за процесуално представителство във въззивното производство.

По настоящето въззивно дело и двете въззивни жалби на страните са отхвърлени. Страните не са представили доказателства за заплащане на разноски по отговорите на жалбите, поради което и не следва да им бъдат присъждани разноски във въззивното производство.

Първоинстанционният съд правилно и мотивирано е разпределил отговорността за разноските, поради което и обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено.

С оглед цената на иска и търговския характер на спора между страните – търговци решението не подлежи на обжалване.

Водим от изложеното, Врачанският окръжен съд