Решение № 1710 от 20.5.2024 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 194/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Делото е образувано по касационна жалба подадена от гл. юрисконсулт Ц., като пълномощник на директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ - Велико Търново с адрес за призоваване [населено място], бул. „България“ № 23, против Решение № 3 от 09.01.2024 г., постановено по НАХД № АНД № 20234130200061/ 2023 г. по описа на Районен съд – Елена. С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 2210500613 от 24.04.2023 г., издадено от директора на РДГ – гр. В. Търново, с което на Я. А. Б. с [ЕГН], постоянен адрес [населено място], [улица], за извършено от него нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите /ЗГ/, вр. с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/ 05.08.2011 г. за сечите в горите, и на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ, му е наложено административно наказание “глоба”, в размер на 300, 00 лева. Касаторът счита, че съдът неправилно е приел наличието на съществено процесуално нарушение в административната фаза на производството, изразяващо се в неспазване на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Изтъква, че приложените по делото карнет опис и технологичен план са качени в системата на Изпълнителна агенция по горите не на дата 10.07.2023 г., както е възприел съдебният състав, а на дата 03.09.2023 година. Поради това, дори да бъде възприета тезата, че от датата на качване в системата на ИАГ, нарушението и нарушителят са станали известни на контролните органи, актът за установяване на административно нарушение е издаден на 24.10.2022 г., при спазване на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Отделно развива доводи, че поначало датата на качване на документите в системата на ИАГ, не следва да се счита за такава, на която е открит нарушителят, респ. началният момент, от който тече посоченият срок, тъй като служителите на РДГ извършват допълнителни административно производствени действия, вкл. е възможно да предприемат проверки на терен. Ето защо счита, че за дата на установяване на нарушението и нарушителя следва да се приеме тази на констативния протокол, финализиращ извършената проверка, в случая 09.09.2022 година. Наведените от касатора оплаквания се квалифицират като такива за неправилност на обжалвания съдебен акт поради постановяването му в нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Иска се отмяна на обжалваното решение на районния съд, претендира се присъждане на направените по делото разноски. Към жалбата са приложени писмени доказателства, приети от настоящата инстанция. В съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В своевременно депозирано писмено становище чрез пълномощника му по делото, заявява, че поддържа жалбата с направените искания. Ответникът по касационната жалба Я. А. Б., редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. В представено писмено становище, чрез пълномощника си по делото адв. С. Р. от АК - Сливен заявява, че оспорва жалбата, развива доводи за нейната неоснователност. Моли касационната жалба да бъде отхвърлена, претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за основателност на касационната жалба. Счита, че решението на районния съд е неправилно, като споделя доводите, че нарушението и нарушителят не са станали известни на възприетата от съда дата, а на 03.09.2023 година. Съответно на това намира, че към момента на издаване на АУАН не е бил изтекъл срокът по чл. 34 от ЗАНН и не е налице нарушение на административнопроизводствени правила. Предлага обжалваното съдебно решение да бъде отменено и тъй като районният съд не е изложил мотиви по същество на спора, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена по пощата, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е основателна. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт. В хода на производството пред районния съд, чрез събиране на писмени и гласни доказателства, от фактическа страна е установено следното: На дата 10.07.2022 г. Я. А. Б. от [населено място], [ЕГН], постоянен, в качеството си на лесовъд частна практика, ръководител на звено „ОГС“ в Община Елена, е одобрил Технологичен план № 1 за добив на дървесина за отдел 367, подотдел „г“, находящ се в землището на [населено място], общ. Елена, [имот номер]., общинска горска територия. В технологичния план на стр. 2, словесни технологични указания, са предвидени направа на един брой технологична просека с дължина 1 195 метра и широчина до 8 метра, на тракторен път дължина 1 195 метра и широчина до 4 метра, 2 броя временни складове и 1 брой място за съхранение на отпадъците с биопроизход. Словесно описаната просека не е отразена в схемата за добива на дървесина от насаждението /стр. 1, част I от технологичния план/, отразени са само проектирания тракторен извозен път, временните складове и мястото за съхранение на отпадъци с биопроизход. Също на дата 10.07.2022 г. от Я. Б. е одобрен карнет-опис, изготвен на основание чл. 50, ал. 11 от Наредба № 8/ 05.08.2011 г. за сечите в горите, за извършеното маркиране дървесина в отдел 367, подотдел „г“, [имот номер]. в землището на [населено място], общ. Елена. В скица на насаждението и схема на извозните пътища, съдържаща на стр. 3 от карнет-описа също не е нанесена технологична просека. Впоследствие за добива на дървесина в посочените отдел, подотдел и имот, Я. Б. е издал и позволително за сеч № 0685045 от 03.09.2022 година. На 09.09.2022 г. от експерти в РДГ - Велико Търново е била извършена проверка по документи в [интернет адрес] на издадените позволителни за сеч на територията на Община Елена, като е установено, че в Технологичен план № 1, одобрен на 10.07.2022 г., не е отразена и обозначена описаната по-горе технологичната просека, както и че не е публикувана втората страница на въпросния технологичен план. За проверката е бил съставен Констативен протокол № 009576/ 09.09.2022 г., копие от който е връчено на Я. Б. на 10.11.2022 година. До Б.е била отправена покана с изх. № РДГ05-9322/ 29.09.2022 г. /връчена на 07.10.2022 г./ да се яви на 24.10.2022 г. в 11: 30 часа в сградата на РДГ - Велико Търново за съставяне на АУАН. Тъй като не се е отзавал на отправената му покана, в отсъствието на Я. Б. и присъствието на двама свидетели, от участвал в проверката експерт в РДГ – Велико Търново е бил съставен АУАН № 008104/ 24.10.2022 г., за извършено при одобряването на технологичния план нарушение на изискванията на чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/ 05.08.2011 г. за сечите в горите, като в т. I „Схема за добив на дървесина от насаждението" на технологичния план не била определена проектираната технологична просека с дължина 1195 метра и ширина до 8 метра. Актът е връчен на соченото за нарушител лице на 10.11.2022 г., чрез длъжностно лице в Община Елена. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу АУАН е било подадено възражение, което е прието за неоснователно и въз основа на акта от директора на РДГ – Велико Търново е издадено НП № 2210500613/ 24.04.2023 г., с което на цитираните по-горе основания, на Я. Б. е наложена процесната глоба. Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 27.04.2023 г. и е обжалвано от него в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Пред районния съд соченото за нарушител лице е оспорило от фактическа страна извършването на деянието за което е санкционирано, като е навело и доводи за допуснати съществени нарушения на процесуални правила в административната фаза на производството. Съдът е приобщил писмени доказателства, вкл. тези представени от АНО и е изслушал показанията на свидетелите С. И. З., Г. И. М. и В. Д. Ц.. След извършване на проверка по отношение формалната законосъобразност на АУАН и НП, районният съд е формирал извод за основателност на разглежданата от него жалба. Съдът е приел, че актът и наказателното постановление са издадени от лица със съответната материална компетентност, но АУАН е издаден след срока по чл. 34, ал. 1, изр. второ, предл. първо от ЗАНН. Решаващият състав е приел, че Технологичен план № 1, одобрен на 10.07.2022 г., както и карнет-описът по чл. 50, ал. 11 от ЗГ, одобрен на същата дата, са публикувани в Информационната система за горските територии и дейностите в тях /system.iag.bg/, създадена в изпълнение на чл. 156, ал. 1, т. 7 от ЗГ, на дата 10.07.2022 година. Обосновал е извод, че чрез въвеждането на технологичния план и карнет-описа в информационната система на ИАГ, до знанието на контролните органи са доведени както данните за нарушението, така и тези за извършителя, при което посочения по-горе давностен срок започва да тече от от момента на това въвеждане, съответно е изтекъл на 10.10.2022 г., към който момент не е бил съставен АУАН. Мотивиран от така възприетото неспазване на срока за образуване на административнонаказателното производство, районният съд е отменил обжалваното пред него наказателно постановление само на това основание, като е отбелязъл, че не се налага обсъждане по съществото на въпроса за законосъобразността на същото. Така постановеното решение е неправилно. Настоящата инстанция споделя изводите на съда, че съобразно фактическия състав на процесното административно нарушение, чрез публикуването /регистрирането/ на технологичния план и карнет-описа в Информационната система за горските територии и дейностите в тях, на контролните органи са предоставени достатъчно данни както за обективните признаци на деянието, така и за извършителя. Неоснователни в този смисъл са твърденията за извършвани допълнителни проверки на място, тъй като при конкретния вид нарушения от съдържанието на публикуваните документи са установими всички съставомерни елементи на деянието и на неговия автор, съответно не е необходимо извършването на допълнителни проверки. Служителите на касатора разполагат с достъп до обсъжданата информационна система, а нормативно вменените им правомощия да установяват нарушения от вида на процесните, освен правото, съдържат и кореспондиращо му задължение за изпълнение. Друго тълкуване би довело до нарушаване на принципа, че никой не може да черпи права от противоправното си поведение, освен това би създало и правна несигурност неограничено във времето както за субектите на задълженията по Глава трета от Наредба № 8/ 05.08.2011 г., така и за самия административен орган. Основателни обаче са оплакванията на касатора за неправилно определяне от съда на датата, на която Технологичен план № 1, одобрен на 10.07.2022 г. и карнет-описът от 10.07.2022 г. са били публикувани в информационната система на ИАГ. Видно от събраните във въззивното производство доказателства, вкл. разпечатката от Информационната система за горските територии и дейностите в тях /system.iag.bg/ на л. 67 от делото на РС – Елена, първа страница от технологичния план е била публикувана в системата на 03.09.2022 г., а втора стръница – на дата 14.09.2022 г., т.е. след съставянето на констативния протокол от 09.09.2022 година. Съгласно твърденията на самия нарушител, наведени още с възражението му срещу АУАН и поддържани в жалбата му пред съда /стр. 5 от жалбата/, „прикачването“ /публикуването/ на технологичния план е извършено на 03.09.2022 година. Допълнително представените пред настоящата инстанция документи /разпечатка от системата за качването на карнетописа, Заповед № 814 от 17.11.2015 г. и Заповед 1126 от 07.12.2023 г. на изпълнителния директор на ИАГ/, потвърждават истинността на цитираните твърдения. И без наличието им обаче, при постановяването на обжалваното решение съдът е разполагал с достатъчно доказателства за действителната дата, на която технологичният план е бил регистриран в информационната система на ИАГ и това не е 10.07.2022 г., а 03.09.2022 г. /при това не в цялост/. Последно посочената дата е и началният момент, от който следва да бъде изчисляван срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН /в най-благоприятен за нарушителя вариант/. Съответно на това, АУАН № 008104/ 24.10.2022 г., с който е поставено началото на административнонаказателното производство, се явява съставен преди изтичането на въпросния давностен срок, обратно на възприетото от въззивната инстанция. Не е налице възприетото от районния съд съществено процесуално нарушение, самостоятелно обуславящо незаконосъобразност на обжалваното пред него наказателно постановление. Районният съд е отменил НП само на основание коментираното процесуално нарушение при издаването му и не е разгледал по същество жалбата на Я. А. Б.. Както бе посочено, не е налице констатираното от съда нарушение в процедурата по издаването на НП, следователно районният съд е трябвало да обсъди по същество законосъобразността на обжалвания акт, вкл. при необходимост да изследва допълнително въпроса дали претендирланото от АНО деяние е действително извършено. Като не го е сторил, той е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и по силата на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, към който ред препраща чл. 63в от ЗАНН, делото следва да се върне за разглеждане от друг състав на съда, който да разгледа по същество спора по обжалването на НП № 2210500613 от 24.04.2023 г., издадено от директора на РДГ – Велико Търново. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът