Решение № 30389 от 17.9.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 2785/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба вх.№ 4140/20.02.25г на Н. С. Н. от [населено място] и с проц.представител адв. В. и Б. В. Г. от [населено място] против Заповед № САГ25-[рег. номер]/28.01.25г на Гл.Архитект на СО, в частта с която е постановен отказ/без изричен диспозитив/- по тяхно Заявление вх.№ САГ24-ГР00-2760/11.12.24г /л.307/. В жалбата се сочи, че Заповедта в обж. част е незаконосъобразна, като се моли за отмяната й и връщане на преписката за ново произнасяне от ответника - с указание той да допусне изготвяне на проект за ПУП-ИПРЗ по Заявлението- в определен от Съда срок, претендират се разноски. Твърди се, че в Заповедта липсва установяване на органа, че изцяло новото Мотивирано предложение противоречи на ОУП, ЗУТ и ЗУЗСО, нито са дадени указания за отстраняване на нередовности по него. За скицата по чл.135 ал.2 от ЗУТ/приложена към МП/- няма нормативни изисквания и не е необходимо да е подписана от квалифицирано лице, като е достатъчно недвусмислено да визуализира предложеното изменение. Нарушен е чл.26 от АПК. МП е съобразено с устр.зона Жк по ОУП /плътност 40%/, при действащ ПУП от 2000г. /с неприложена регулация, вкл. улична/. Сроковете по §6 от ПР на ЗУТ и чл.208 от ЗУТ, §13 ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ са изтекли, като имотите не са отчуждени. Диспозитивът на Заповедта е странен, като не е било необходимо искане на становище от районния Кмет.Незаконосъобразно е било дадено указание да се внесе ново МП в условията на чл.22 от ЗУТ /съгл. Решение по т.35 от Протокол № ЕС-Г-62/08.10.24г на ОЕСУТ/. МП не предвижда намалени отстояния, като предвижда заявителите за собствена сметка да отделят своите имоти в самостоятелни УПИ.Приложим е чл.17 ал.1 и ал.2 т.1 и т.3 от ЗУТ.В уточняваща жалба/л.354/ се сочи, че в производството по чл.135 ал.1 от ЗУТ органът следва да провери само дали Заявлението е от лица по чл.131 от ЗУТ, дали има приложена към него скица-предложение за изменение на ПУП, както и дали е допустимо съгл. правилата и нормите за устройство на територията/ОУП и правилата за застрояване/. Всички останали изисквания към проекта/вкл. дали са налице условията по чл.134 ал.1 и 2 и чл.108 ал.5 от ЗУТ, изчисляване на разстояния, проценти озеленени площи, вид и показатели на застрояване, засягане на чужди имоти/- са предмет на следващата фаза/одобряване на изработения проект за ПУП-ИПРЗ/. В съд.заседание жалбоподателите се явяват лично, явява се и адв.В., като поддържат жалбата и претендират разноски.В писмени бележки се допълва, че СТЕ в някои части се оспорва, като вещото лице цитира изисквания към МП/за нужда от опорен план и за позоваване на чл.2 от ЗУТ/, каквито всъщност са приложими за следващата фаза на проектирането. Скицата-предложение е изготвена съгл. мотивите на ВАС по д.№ 4264/24г. Към момента няма нов квартал с комплексно застрояване, който да се преструктурира по чл.22 от ЗУТ.Към момента не се доказват и градоустройствени и технически параметри. Ответникът се опитва да смеси двете процедури- по допускане и по одобряване на проект. Оспорват се някои от изчислените ориентировъчно от вещото лице площи, като не е надвишена плътността за целия квартал съгл. ОУП09г и не е необходимо да се иска определяне на специфични изисквания поради регулация. В случая единственият възможен вариант е за урегулирани на самостоятелни УПИ, по реда на чл.17 от ЗУТ- каквото е и МП. Заповедта в обж. част не е в установената форма, нарушени са проц.правила, противоречи на мат.закон и на целта на закона/чл.17 ал.2 т.3 от ЗУТ/. Заявлението отговаря на всички изисквания и няма причини да бъде постановен отказ по него. Заповедта не съдържа посочване на релевантни факти/по кое Заявление е, кой е адресат на отказа, на какво правно основание се отказва/, както и противоречащи си констатации. Ответникът Гл.Архитект на СО се представлява от юрк.А., която оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й, претендира разноски. В писмени бележки се сочи, че според неоспорената СТЕ- МП противоречи на ОУП09г, доколкото МП предвижда плътност 40% /по действащ ПУП от 2000г/, вместо 60% /колкото е по ОУП 09г/. СТЕ сочи, че в случая изменение на действащия ПУП 2000г следва да се процедира едновременно или след изменение на ОУП 09г за кв.133б /а не преди него/, но изменение на ОУП не е направено до момента. СТЕ сочи още, че предвидената с МП улица/алея отделя имотите на заявителите в отделен нов квартал, което още повече повишава плътността в съществуващия кв.133б. Имотите им към момента имат лице към 2 улици, а МП предвижда и трето лице на имотите/към новопредвидена улица/алея, от която няма транспортно-комуникационна нужда за момента и целта й е единствено да се отдели изкуствено нов квартал/. Заявителите вече са внасяли Заявление на 08.07.22г и на 16.11.22г с искане да изработят ПУП само за своите имоти. По тях е издадена Заповед № САГ23-РА53-605/01.09.23г- за отказ, потвърдена от ВАС /д.№ 4264/24г/. МП по старите 2 Заявление и МП по процесното Заявление нямат съществени разлики според вещото лице. Жалбата се явява и недопустима, доколкото има произнасяне на ВАС по идентично Заявление. Съдът намира жалбата за допустима, като депозирана в срока /л.288/ и съобразно изискванията на АПК, пред надлежния съд, от лица с активна проц.легитимация, срещу инд.адм.акт по см. на чл.214 от ЗУТ, поради което следва да се разгледа по същество. Жалбата не е недопустима/по възражението на ответника/, доколкото е насочена срещу Заповед, постановена по тяхно Заявление, която до момента не е била предмет на съдебен контрол. Ако органът е считал, че процесното МП/л.40/ е идентично на предходното МП/л.456/, той е следвало да остави без разглеждане процесното Заявление-доколкото е налице краен съд.акт по идентично МП. Съдът установи от фактическа страна следното, относимо към настоящото произнасяне: По предходни Заявления вх.№ САГ22-ГР00-1668/08.07.22г и вх.№ САГ22-ГР00-1668-/2/16.11.22г, депозирани от жалбоподателите - за допускане изработване на проект за ПУП-ИПРЗ относно техните [ПИ] и № 68134.1005.198 /попадащи в УПИ І-„за ожс, коо и трафопост“ в кв.133б по действащ план, одобрен със Заповед № РД-09-50-339/20.07.00г/, с приложено към тях Мотивирано предложение/л.456/, е постановен отказ с предходна Заповед № САГ23-РА53-605/01.09.23г на Гл.Архитект на СО/л.453/. Същата е влязла в сила на 11.07.24г, съгл. Решение № 8685/11.07.24г по д.№ 4264/24г на ВАС/л.257, л.259/. Видно от мотивите на ВАС: 1/ процедурата по чл. 135, ал. 1 ЗУТ е с предварителен характер и в нея следва да се провери дали искането е подадено от лице/а по чл. 131 ЗУТ, с приложена по смисъла на ал. 2 скица и дали предложението съответства на правилата и нормите по устройство на територията и ОУП на населеното място; 2/ изменението по отношение на двата имота на заявителите съответства на правилата и нормите за устройство на територията и на ОУП на Столична община, тъй като те попадат в устройствена зона Жк - жилищна зона с преобладаващо комплексно застрояване. 3/ тъй като предложението до административния орган представлява единно цяло, то не може оспореният административен акт да се отмени само в частта извън собствените на заявителите имоти. Това налага извод за недопустимост на цялото предложение, вкл. и по отношение на двата ПИ с идентификатори 68134.1005.197 и 68134.1005.198, за които се легитимират като носители на вещни права. С. З. вх.№ САГ24-ДР00-661/ 11.07.24г/л.278/ двамата жалбоподатели и други заявители внасят ново искане за допускане изработване на проект за ПУП-ИПРЗ относно техните [ПИ] и № 68134.1005.198 /попадащи в УПИ І-„за ожс, коо и трафопост“ в кв.133б по действащ план, одобрен със Заповед № РД-09-50-339/20.07.00г. Заявлението е разгледано от ОЕСУТ /Решение по т.9 от Протокол № ЕС-Г-54/20.08.24г/, като е решено да се изработи служебен план за кв.133б по реда на чл.22 ал.8 вр. чл.16 от ЗУТ. С. З. от 21.08.24г/л.272/ заявителите искат от Кмета на СО да не утвърждава това решение на ОЕСУТ, а със Заявление от 17.09.24г/л.268/ искат преразглеждане на това решение на ОЕСУТ. Тези двете Заявления са разгледани от ОЕСУТ, който с решение по т.35 от Протокол № ЕС-Г-62/08.10.24г решава, че следва да се представи ново МП/в условията на чл.22 от ЗУТ/- след приключване на д.№ 8843/24г на АССГ/.Заявителите са обжалвали Мълчалив отказ на Гл.Архитект на СО за издаване на заповед по §8 ал.4 от ПР на ЗУТ/л.273/ по заявление от 13.03.24г/л.279/, като е образувано д.№ 8843/24г на АССГ. С Определение № 22258/04.11.24г делото е прекратено. Процесното адм.производство започва със Заявление вх.№ САГ24-ГР00-2760/ 11.12.24г /л.33/, депозирано от двамата жалбоподатели и други заявители/те обаче не са обжалвали Заповедта/. С него заявителите депозират ново МП/л.40/, което е с обхват само техните 2 ПИ/каквито са указанията на ВАС относно обхвата на МП/, като е в условията на чл.22 ал.3 от ЗУТ/каквото е решението на ОЕСУТ/. Видно от мотивите на Заповедта, МП не съдържа новите граници на кв.133б и на УПИ І-„за ожс, коо и трафопост“, както и действащият ПЗ на кв.133б; не е доказано спазването на чл.22 ал.6 от ЗУТ/за стария кв.133б и за новия кв.133е/ и на чл.22 ал.5 от ЗУТ/че се запазват показателите от плана, по който е създаден комплекса/; новопредвидената алея нарушава чл. 80 ал.4 от ЗУТ. Ответникът се произнася с обж. Заповед № САГ25-[рег. номер]/28.01.25г, като в нея липсва изричен диспозитив за постановяване на отказ по процесното ново Заявление вх.№ САГ24-ГР00-2760/ 11.12.24г /л.33/.Волеизявлението на органа за отказ обаче се извежда от мотивната част на Заповедта. Тя всъщност съдържа изричен диспозитив само за допускане на служебно изработване на проект за ПУП-ИПРЗ за преструктуриране и одобряване на задание за целия кв.133б, като ответникът приема, че е бил сезиран с такова искане от Кмета на район „Триадица“-СО /който упражнявал в района правото на собственост на СО, която е заинтересовано лице по чл.131 ал.2 т.1 от ЗУТ/. По делото е допусната СТЕ, заключението по която Съдът кредитира в следните части/неоспорени от страните и относими към предмета на доказване /: по отношение на двете ПИ на жалбоподателите действащ е ПУП-ПРЗ от 2000г, като той не е приложен/няма отчуждаване/, вкл. относно засягащата ги уличната регулация; до момента не е приложен за двете ПИта нито един по-стар план, одобряван за тях /от 1963г и от 1978г/; ПУП 2000г/както и двата по-стари плана/ не са предвидили самостоятелни УПИта за двете ПИта, защото те са нанесени в КККР след 2000г/има и други ПИта в кв.133б в същото положение/; новото МП е в териториалния обхват на съществуващия кв.133б, като обхваща само двете ПИта; действащият план от 2000г предвижда 60% плътност на застрояване в квартала, докато последващият ОУП09г предвижда 40% плътност, новото МП предвижда 40% - колкото е по ОУП09г, като не му противоречи; кв.133б е създаден с плана от 1978г, като последващият план- действащият от 2000г, се явява план за преструктуриране на кв.133б; МП не предвижда намалени отстояния; в МП липсват някои данни, които са предмет на конкретизиране в следващия етап на проектиране-одобряване на проект/таблица с показатели за целия квартал, опорен план, обозначени сервитути/; МП запазва реализираното застрояване, респ. отговаря на устр.зона Жм по ОУП09г; разликата между предходното МП и новото МП е, че по новото МП - новият кв.133е е отделен чрез алея от кв.133б, а не чрез улица; във всички случаи създаването на самостоятелни УПИта за неурегулираните до момента имоти от кв.133б, може да стане само чрез отделяне на нов квартал; МП съдържа таблица с показатели - за двете ПИ; Указания на страните са давани със съд.актове на л.285, 288, 302, 307, 348, 416 и 460, като жалбоподателите потвърждават предмета на делото, както е посочен от Съда/обжалва се само отказа по Заявлението им/. Съдът намира от правна страна следното: Заповедта е издадена от компетентен орган-Гл.Архитект на СО, в кръга на делегираните му правомощия съгл. Заповед № СОА21-РД09-455/22.03.21г на Кмета на СО /л.169/ и предвид Заповед № СОА240РД15-3407/26.07.24г на Кмета на СО/л.426/- за назначаване на вр.и.д. Гл.Архитект на СО. Заповедта не отговаря на изискванията за форма, като не съдържа зад.реквизити по чл.59 ал.2 от АПК. Заповедта не съдържа диспозитив- изричен отказ по Заявлението/чл. 59 ал.2 т.5 от АПК/, респ. не съдържа и адресати на отказа /чл.59 ал.2 т.3 от АПК/. Заповедта е постановена при съществено нарушение на административно-производствените правила - смесени са 2 отделни адм.производства /за служебно допускане изработване на проект и за произнасяне по проц.Заявление/, като съдържа изричен диспозитив само по едното производство. Заповедта е и мат.незаконосъобразна, по следните съображения: 1/ ВАС приема, че предходното МП/л.456/ е законосъобразно в частта на двата имота на заявителите/ съответства на правилата и нормите по устройство на територията и ОУП/, като е постановен законосъобразно предходен отказ- само защото в обхвата на предходното МП са били включени и чужди имоти и не е можело да се уважи частично Заявлението. 2/ Видно от мотивите на обж. Заповед- ответникът сам приема, че новото МП/л.40/ не се различава съществено от предходното МП/разгледаното от ВАС/, като имотите попадат в устр.зона Жм по ОУП09г. 3/ Заявителите депозират ново МП/л.40/, което е с обхват само техните 2 ПИ/каквито са указанията на ВАС относно обхвата на МП /, като е в условията на чл.22 ал.3 от ЗУТ/каквото е решението на ОЕСУТ /. 4/ Според СТЕ: новото МП е в териториалния обхват на съществуващия кв.133б /не обхваща новия кв.133е/, като обхваща само двете ПИта /не и чужди имоти/; МП предвижда 40% плътност на застрояване - колкото е по ОУП09г, като не му противоречи; в МП липсват някои данни, които са предмет на конкретизиране в следващия етап на проектиране -одобряване на проект/опорен план, обозначени сервитути/; разликата между предходното МП и новото МП е, че по новото МП - новият кв.133е е отделен чрез алея от кв.133б, а не чрез улица; във всички случаи създаването на самостоятелни УПИта за неурегулираните до момента имоти от кв.133б, може да стане само чрез отделяне на нов квартал; МП съдържа таблица с показатели - за двете ПИ. 5/ Видно от мотивите на ВАС, процедурата по чл. 135, ал. 1 ЗУТ е с предварителен характер и в нея следва да се провери само дали искането е подадено от лице/а по чл. 131 ЗУТ, с приложена по смисъла на ал. 2 скица и дали предложението съответства на правилата и нормите по устройство на територията и на ОУП. Налице са всички тези изисквания, а само те са релевантните на този етап от проектирането. Заповедта като постановена в нарушение на изискуемата форма, проц. правила и мат.закон, следва да се отмени и преписката да се върне на ответника за ново произнасяне- съобразно мотивите на Съда/относно МП/, с изричен диспозитив, с отделна Заповед - само относно Заявлението, в сроковете по ЗУТ. При този изход на спора, на осн. чл. 143 от АПК на жалбоподателите се дължат разноски, както следва: на Н.Н. – 10лв дър.такса, 1350лв адв.хонорар /договорен, внесен и неоспорен от ответника/ и 400лв за СТЕ/общо 1760лв/ и на Б.Г.- 10лв дър.такса и 400лв за СТЕ/общо 410лв/. Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2, чл.173 ал.2 и чл.174 от АПК, Съдът