Решение № 7891 от 14.7.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 1091/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 АПК вр. чл.63в ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на Директора на ТД Митница Варна против Решение № 433/05.04.2025г. по НАХД № 239/2025 г. на ВРС, ХХІІІ състав, с което е отменено наказателно постановление № ВG2024/2000-206/НП от 20.12.2024 год., издадено от с.д. директор на Териториална дирекция Митница Варна, с което на I. S. /И. Ш./, израелска гражданка, е наложено административно наказание глоба в размер на 5478.93лв. /представляваща една пета от стойността на недекларираните парични средства с равностойност 27394.66лв./ на основание чл.18, ал.2 вр. чл.10а, ал.2 от Валутния закон. С решенето са присъдени и разноски. Касаторът твърди в жалбата си, че обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила. Твърди, че неправилно ВРС е приел, че е нарушено правото на защита на нарушителя, тъй като съставения АУАН не е надлежно предявен по реда на чл.43 ал.2 от ЗАНН, доколкото отказът на нарушителката да подпише акта е удостоверен с подписа на преводача на акта, а не от свидетел, който да не притежава друго качество в административнонаказателното производство. Твърди, че неправилно ВРС е приел, че не е осъществен състава на административно нарушение по чл.18 ал.2 от Валутния закон, тъй като вмененото нарушение е безспорно установено от събраните доказателства. Твърди, че в съставения АУАН и издаденото въз основа него НП подробно са описани нарушението и фактическите обстоятелства, при които е извършено, поради което не е ограничено правото на защита на нарушителката и същата е разбирала за какво е санкционирана и е могла да организира защитата си. Налице е съответствие между описание на нарушението от фактическа страна и правните разпоредби, които са били нарушени. Твърди, че ВРС е постановил решение в противоречие с установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства. Съгласно чл.3, §1 от Регламент /ЕС/2018/1672 на Европейския парламент и на Съвета от 23.10.2018 год. относно контрола на наличните средства, които се внасят в Съюза или се изнасят от него, задължението за деклариране на паричните средства е за всеки приносител, който носи в себе си парични средства на стойност 10 000 евро или повече, като този приносител е длъжен да декларира тези парични средства пред компетентните органи на държавата членка, през която влиза в Съюза или излиза от него, и ги представя на тяхно разположение за контрол. В конкретния случай пренасяната сума от 12 800 щатски долара и 2 500 евро, с обща равностойност към момента на извършване на нарушението, възлизаща на 27 394.66 лв., не е била укрита, поради което АНО е приел, че е осъществен състава на нарушение по чл.18, ал.2 от Валутния закон, а не са налице данни за осъществен състав на престъпление. Твърди, че правилно АНО е преценил, че не са налице основанията на чл.28 от ЗАНН да се квалифицира нарушението като маловажен случай. Касаторът твърди, че АУАН е надлежно предявен на нарушителя, като мл.експерт И. при ГКПП Аерогара Варна е превела на разбираем език на И. Ш. съдържанието на АУАН, който последната е отказала да подпише и получи препис от него. Същата е представила писмени обяснения, всички актове са съставени в нейно присъствие и предявени на разбираем език. Касаторът счита за прекомерни присъдените с решението разноски, чийто размер не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Моли настоящата инстанция да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да потвърди издаденото НП, а в условия на евентуалност – делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на ВРС. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответната страна - И. Ш., чрез процесуалния си представител адв.С., оспорва жалбата, като твърди, че липсват основанията на чл.348 НПК. Счита решението на ВРС за правилно. Твърди, че не е осъществила вмененото с НП нарушение. Счита и че съгласно чл.118 НПК вр. чл.84 от ЗАНН преводачът не може да бъде и свидетел в същото производство. Моли решението на ВРС да бъде оставено в сила. Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС следва да бъде оставено в сила. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна: Производството пред ВРС е образувано по жалба на I. S./И. Ш./ против наказателно постановление № ВG2024/2000-206/НП от 20.12.2024 год. на директора на ТД Миница Варна, с което й е наложено административно наказание глоба в размер на 5478.93 лв. на основание чл.18, ал.2 вр. чл.10а, ал.2 от Валутния закон. За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 01.10.2024 г., на МП Летище Варна, св. А. и св. Г.- служители в ТД на АМ, извършвали проверявали пътниците, пристигнали с полет 6Н713 Т. А., Израел за Варна, България, сред които били И. Ш., съпругът й О. Б. и още трима техни роднини. В салона за пристигащи пътници зоната за митнически контрол е била с ясно разграничени коридори, обособени с различни цветове и светещи табели с надписи „Червен коридор - за деклариране“ и „Зелен коридор - нищо за деклариране“ на български и английски език. Петимата се насочили към зеления коридор, откъдето преминавали лицата, които нямали нищо за деклариране. Св. А. Г. върнал пътниците за проверка. Ш. представила документ за самоличност и била установена като I. S., израелска гражданка, като била помолена да постави пренасяния от нея багаж на лентата на стационарен рентген и да премине през „червен коридор“. Попитали я колко парични средства носи, като отговорила, че носи около 12000-13000 долара. В определеното за целта помещение паричните средства били изброени и се установили сумите от 12 800 щатски долара и 2 500 евро. За извършените действия бил съставен Протокол за извършена митническа проверка №24BG002003M041777/01.10.2024 г., който е преведен на разбираем за пътничката руски език от младши експерт при ГКПП Аерогара Варна – В. И., като с разписка за задържане е задържана недекларираната сума. При проверката е установено, че всички лица пренасят парични средства, но само пренасяните от И. Ш. и съпругът й подлежат на деклариране, тъй като надвишават лимита за пренасяне през границата на страната от трета страна. Св. А.приела, че е налице нарушение на чл.10а, ал.2 ВЗ и съставила АУАН срещу Ш., който бил преведен на разбираем за лицето руски език от В. И. - младши експерт при ГКПП Аерогара Варна в деня на съставянето му и бил предявен на И. Ш. да го подпише, но тя вписала в акта, че разбира съдържанието му, но не е съгласна с него и отказала да го подпише, в качеството на нарушител, което било удостоверено, на основание чл.43, ал.2 от ЗАНН чрез подписа на свидетелката В. И.. След съставяне на акта, във връзка с подадено до директора на ТД Митница Варна заявление от адв. В. С.- пълномощник на И. Ш., била извършена проверка, като АНО твърденията за неоснователни и въз основа на АУАН издал обжалваното наказателно постановление. Сезираният със спора съд е приел, че съставените АУАН и НП са изготвени от длъжностни лица със съответната компетентност, но АУАН не е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 2 ЗАНН, доколкото отказът на нарушителката да подпише акта е удостоверен от преводача на акта, а не от свидетел, който да не притежава друго качество в административнонаказателното производство, с което е било нарушено правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. ВРС е счел и че е налице и материална незаконосъобразност на издаденото НП. ВРС, за да достигне до този извод, е взел предвид, че И. Ш. действително е пренасяла в себе си сумите от 12800 щатски долара и 2500 евро, но не е установено, че същата е преминала зеления коридор. Петимата пътници са тръгнали по зеления коридор, но когато са били върнати, са тръгнали по червения коридор, и при въпрос на митническите служители към Ш. какви парични средства има в себе си, тя е отговорила, че има в себе си 12000-13000 долара, поради което в този случай митническите служители е следвало да й предоставят съответната декларация, в която тя да посочи с точност пренасяната от нея сума, а въпреки това директно са преминали към съставянето на АУАН, независимо че Ш. се е намирала в червения коридор и е заявила добросъвестно, че носи повече от допустимата за недеклариране сума. ВРС е приел, че няма осъществен състав на административно нарушение по чл. 18, ал. 2 Валутния закон, като счита, че не е налице и опит, който дори и да е бил осъществен, се явява ненаказуем, съгласно чл. 9, ал.2, б.“а“ от ЗАНН. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество, настоящата инстанция намира следното: Решението на ВРС е правилно. Същото е обосновано и мотивирано, като съдът е обсъдил събраните доказателства и е достигнал до правилен и законосъобразен извод, че наказаното лице не е осъществило състава на вмененото нарушение. С издаденото НП е наложена глоба на наказаното лице на основание чл.18, ал.2 вр. чл.10а, ал.2 от ВЗ за това, че на посочената дата в НП е пренасяла парични средства с левова равностойност над 10 000 евро през границата на страната от трета страна без да ги декларира пред митническите органи. Съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ВЗ пренасянето на парични средства в размер 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута през границата на страната за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи при условията и по реда, предвидени в чл. 3, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) 2018/1672 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018г. относно контрола на паричните средства, които се внасят в Съюза или се изнасят от него, и за отмяна на Регламент (ЕО) №1889/2005 (OB, L 284/6 от 12 ноември 2018 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2018/1672“. Задължението за деклариране на парични средства, внасяни или изнасяни от Европейския съюз е нормативно установено в чл. 3, § 1 от Регламент (ЕС) 2018/1672, съгласно който всеки приносител, който носи в себе си парични средства на стойност 10 000 EUR или повече, декларира тези парични средства пред компетентните органи на държавата членка, през която влиза в Съюза или излиза от него, и ги предоставя на тяхно разположение за контрол. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че наказаното лице е пренасяло парични средства с левова равностойност над 10 000 евро през границата на страната от трета страна. Безспорно е установено по делото, че И. Ш. е пристигнала от Израел с полет 6Н713 Т. А. в [населено място], като заедно с останалите четирима пътници сред които и съпругът й О. Б. се насочили към зеления коридор, откъдето преминават лицата, които нямат нищо за деклариране. В салона за пристигащи пътници зоната за митнически контрол била с ясно разграничени коридори, обособени с различни цветове и светещи табели с надписи „Червен коридор - за деклариране“ и „Зелен коридор - нищо за деклариране“ на български и английски език. Следователно митническите изисквания към пристигащите и заминаващите пътници на граничния пункт са обявени по подходящ начин, на видно място, на няколко езика, така че да се предотврати възможността да бъдат пропуснати. Задължението за деклариране принадлежи на лицето, което пренася парични средства, като ирелевантно е обстоятелството дали всички са негови или на други лица. От показанията на св. А.се установява, че ответницата по жалбата е тръгнала по зеления коридор с надпис „нищо за деклариране“, а когато е била върната и попитана какви парични средства пренася, същата изрично е заявила, че пренася парични средства в размер около 12000-13000 долара. Видно и от показанията на свидетелката Г., съпругът й Г. не е могъл да се ориентира, вторият път служители ги насочили от зеления към червения коридор. От доказателствата по делото не се установява наказаното лице да е осъществило вмененото с НП нарушение, както правилно е приел и ВРС. Ш. е заявила изрично на проверяващите служители, че носи такива средства и същите са предоставени на разположение за контрол. Настоящата инстанция не споделя изводите на ВРС за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на административнонаказателното производство, което е довело до нарушаване на правото на защита на наказаното лице. Неправилно ВРС е приел, че съставеният АУАН не е надлежно предявен по реда на чл.43 ал.2 от ЗАНН, тъй като отказът на нарушителката да подпише акта е удостоверен от преводача В. И. - младши експерт при ГКПП Аерогара Варна като свидетел по акта. Правото на защита на санкционираното лице по никакъв начин не е било нарушено от факта, че В. И. е била преводач и е удостоверила с подписа си отказа на ответницата да подпише акта. Правото на защита на Ш. не е било нарушено по никакъв начин, същата е разбрала какво нарушение й е било вменено във вина, при какви обстоятелства и въз основа на какви доказателства, и е могла да организира защитата си, както и да реализира правата си съобразно законовата уредба в Република България. Същата в акта, който е отказала да подпише, изрично е записала, че разбира съдържанието му, но не е съгласна с удостовереното в него. Предвид изложените съображения, съставът на съда, като касационна инстанция намира че решението на виззивния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Варненският административен съд, І-ви касационен състав, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК