Решение № 1165 от 12.2.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 179/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 27а от Закон за закрила на детето. Образувано е по жалби, подадени от Г. С. И. и Д. И. И. (родители на малолетното дете М. Д. И. ) против Заповед №ЗД/Д-А-013/23.01.2024г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“Бургас. Със заповедта временно, спешно малолетното дете М. Д. И. е настанено в социалната услуга за резидентна грижа- Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания, находящ се в [населено място] за срок до произнасяне на съда с решение по реда на ЗЗД. Жалбоподателката И. иска отмяна на акта. Счита, че същият е издаден при неправилно приложение на материалния закон и в нарушение на целта на закона.Счита, че с наложената мярка се уврежда по драстичен начин развитието на детето в социален, физически и образователен аспект, поради което същата е вредна за интереса на детето.Твърди, че бащата на детето го манипулира и настройва срещу нея. Заявява, че е създала прекрасни условия за отглеждане на детето. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Й., иска оспорения административен акт да бъде отменен. Според адв. Й., безспорно е установено, че видеата, които са били повод за настаняване на М. в защитен дом, са изпълнени с лъжливи твърдения. Неслучайно така нареченият журналист не е дал право на отговор да се види и другата гледна точка. Смятам, че интересът на детето изисква то да се отглежда в спокойна семейна среда от своята майка, която е напълно способна да се грижи за детето си и адекватно да задоволява потребностите му. Претендира присъждане на разноски по представен списък. Жалбоподателят И. иска отмяна на акта, иска да бъде разпоредено детето да бъде отглеждано от него. Счита, че заповедта е незаконосъобразна и в пълно противоречие с целта на закона, а именно- дъщеря му да получи най- добрата закрила с оглед нейните интереси. Твърди, че е в състояние да я отглежда и да й осигури спокойствието, от което има нужда. Заявява, че поведението на майката създава опасност за физическото и психическото здраве на детето. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. П., поддържа жалбата. Адв.П. иска при решаването на спора да бъде отменена заповедта и да бъдат дадени задължителни указания как да действат социалните органи след отмяната й, като бъде разпоредено детето да живее при баща си до приключване на делото да се приеме такава кризисна мярка. Заявява, че ако М. беше щастлива, доволна в средата, в която живее постоянно, нямаше да се налага тя да престоява два пъти в кризисен център, да звъни многократно на телефон за защита на деца номер 116 за страната. Счита, че социалните органи, отдел „Закрила на детето“ са подходили повърхностно и едностранно в случая без да отчетат интереса на детето. Те всъщност възпроизвеждат във всички техни доклади тезата и разказа на майката.Намира, че в интерес на детето е то да бъде настанено при баща си. Заинтересованата страна- малолетната М. Д. И. в съдебно заседание се представлява от адв. С.. Същият счита, че извеждането малката М. от т. нар. семейство на майка й е абсолютно правилен акт просто, защото малката не се чувства комфортно там, не е щастлива, бита е. Няма как, защото тя не е съгласна с начина, по който живее майка й. Оттам нататък обаче счита, че правилното решение е не да бъде дадена на социалната служба, а да бъде прибрана от баща си, който е истинското семейство. Счита, че е по-добре М. да остане в социалната институция, отколкото да бъде върната на майката и да продължи да бъде тормозена да живее с майка си и нейния приятел. Ответникът, директор на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място], чрез процесуалния си представител – старши юрисконсулт Д., намира жалбите за неоснователни. Счита, че няма основание за отмяна на заповедта, че е действано в най-добрия интерес на детето, в защита на неговите права и законни интереси и че родителите следва да обърнат внимание на собственото си поведение и отношение, да се дистанцират от войната, която очевидно водят предвид делата, многобройните сигнали и да се фокусират върху най-важното и ценното – доброто на детето си. Според нея, приложената мярка за закрила отговаря в максимална степен на най-добрия интерес на детето. То се нуждае от спокойствие и емоционален комфорт, за което е необходимо и време. Съдът намира жалбите за допустими. Подадени са от лица, с правен интерес от оспорването и в предвидения от закона срок. I.ФАКТИТЕ: На 21.01.2024г. ОЗД/ДСП Бургас се е самосезирала след публикации в социалните мрежи- Фейсбук на клипове, в които малолетната М. Д. И., нейни приятелки и съседки на бащата Д. И. от [населено място] твърдят за упражнявано физическо насилие от страна на майката и съжителя й спрямо М.. Записите били направени на 20.01.2024г. в [населено място] в режим на лични контакти на М. с бащата Д. И. и публикувани от него в профила му във Фейсбук. В тази връзка било подадено искане до 4-то РУ на МВР [населено място] за полицейска закрила. Такава била предоставена на 21.01.2024г. детето било настанено в КС ул.Слънчеви хълмове, [населено място]. На 22.01.2023г. в Отдел „Закрила на детето“ при ДСП [населено място] била проведена мултидисциплинарна среща на Единния координационен механизъм за взаимодействие в работата по случая на дете, жертва на насилие или в риск от насилие. На тази среща били обсъдени описаните по- горе факти, касаещи случая с малолетната М.. Според съставения протокол на срещата, детето било въвлечено в родителски конфликт. Във връзка с този случай от 2021г. била отворена работа и приложена мярка за закрила в семейна среда с пет направления, която продължава и до настоящия момент. Предвид спецификата на семейната среда, в която била отглеждана М. (родителите живеят разделени от около четири години, като отношенията между тях са свързани с непрекъснати спорове относно начина на упражняване на родителските права), психолога Н. Н. изказала съмнение относно психическото здраве на детето, а инспектор ДПС- II РУ на МВР Бургас изразил становище, че детето следва да бъде изведено за по- дълго време от семейна среда, за да се избегне нейното влияние. В резултат на проведените обсъждания бил изготвен план за действие, според който детето М. И. да бъде временно настанена в ЦНСТДБУ в [населено място], след изтичане на полицейската закрила, за срок до произнасяне на РС Бургас, както и да продължи предоставянето на социална услуга „семейно консултиране и подкрепа“ в ЦОП [населено място]. На 22.01.2024г. социален работник ЗД изготвил доклад за оценка на постъпил сигнал в който обобщил наличната по случая информация. На 23.01.2024г. началник отдел Закрила на детето изготвил индивидуална оценка на потребностите на детето. Оценката и изводите са следните: „Детето изразява желание да живее с баща си. М. е привързана към него и е под неговото силно влияние. Има приятелски среда в [населено място] и й харесва да бъде там. Детето не е възпрепятствано от майката по отношение на това да осъществява контакт с баща си. За детето е оценена потребност от работа с психолог, предвид наличието на емоционални кризи при М. следствие от конфликтните взаимоотношения между родителите й. От направена съдебна психологическа експертиза по повод делото за промяна на родителските права се сочи втора степен на родителски отчуждение на М. спрямо Г. И.. Малолетното дете М. Д. И. е на 11 години и 8 месеца и е второ по ред за г-жа И. и г-н И.. Детето се е отглеждало от двамата си родители още от раждането си до средата на 2020г., след което майката и детето напускат семейното жилище. Към настоящия момент, родителски права по отношение на детето са предоставени на майката по съдебен ред. Бащата редовно осъществява контакти с М.. Базовите потребности на детето от осигуряване на сигурна и безопасна среда за живот и развитие, осигуряване на пълноценна и разнообразна храна и осигуряване на лично пространство и вещи, към момента, се задоволяват до добър начин от страна на г-жа И. в семейна среда. М. съобщава за системен физически и вербален тормоз от страна на майката. Необходимо е да се работи по отношение на преработване на негативните емоции, както и да се изяснят понятия като истина, и лъжа и последиците от изричане на неистина. Опасността или вредата, която му е причинена и има ли вероятност да му бъде причинена отново: Малолетната е въвлечена в конфликта на родителите. Детето заявя, че е физически и вербално тормозена от майка си. Желае да живее с баща си. Майката категорично отрича насилието като метод на възпитание и твърди, че не е удряла М., но налага привила и поставя граници. Способностите на родителя да се грижи за детето: Родителите на М. съумяват да осигурят базовите потребности на детето си. Към момента майката на детето съумява да осигури всички здравни, образователни и социално-битови потребности по добър начин в семейна среда. При посещение при баща си в почивните дни, той самият се справя добре със задоволяването на потребностите на детето. Последици, които ще настъпят при промяна на обстоятелствата: При подобряване на взаимоотношенията между родителите: на детето и постигането на конструктивна комуникация по отношение на М., детето ще се чувства по-спокойно и ще се снижат нивата на тревожност.“ На 23.01.2024г. бил изготвен и доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо дете, с който предвид събраната информация бил отчетен риск от насилие в семейна среда и предложено детето временно да бъде настанено в ЦНСТДБУ за срок от една година, с цел да бъде осигурена сигурна и безопасна среда за живот и засилена психологическа подкрепа. На 23.01.2024г. въз основа на фактите, установени с посочените документи, директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас издал оспорената заповед, с която на осн. чл.33, ал.1 и 2 от ППЗЗД във вр. с чл.25, ал.1, т.4 и чл.4, т.5 от ЗЗД наредил временно, спешно малолетното дете М. Д. И., [ЕГН], с родители: майка-Г. С. И., [ЕГН], с постоянен и настоящ адрес: [населено място], [улица], и баща Д. И. И., с постоянен и настоящ адрес: [населено място], [улица]., да бъде настанено в социалната услуга за резидентна грижа - Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания, находящ се в [населено място], [улица], за срок до произнасяне на съда с решение по реда на ЗЗДет. По делото е доказано и че при сходни съображения, с тези изложени в оспорената заповед, на 28.06.2023г. детето М. И. е било насочено към ползването на краткосрочна социална услуга „Спешен прием“ към Център за обществена подкрепа „Филип Кутев“ за срок от един месец. В хода на съдебното производство, на осн. чл.15, ал.1 от ЗЗД е проведено изслушване на малолетното дете М. И.. М. потвърждава съобщеното от нея в записаните клипове, като обяснява, че майка й често я бие и обижда, особено когато тя иска да общува с баща си. Разказва конкретна случка на упражнено върху нея физическо насилие от страна на майката. Казва, че е споделяла за това с баща и със социален работник. Категорично изявява желание да живее с баща си. Обяснява, че той не я бие, а и се кара само когато получава ниски оценки. Съобщава, че се чувства неспокойна от общуването с майка си и притеснена от престоя в центъра. Присъстващият при изслушването социален работник заявява, че М. винаги говори така. В качеството на свидетел е разпитан М. Г. А., който живее на семейни начала с жалбоподателката И.. Свидетелят посочва, че в семейството му цари спокойна атмосфера. Заявява, че е започнал да живее заедно с Г. с изричното съгласие на М.. Общува с детето нормално за краткото време, през което е вкъщи, предвид трудовата му заетост. Категорично отрича да е виждал Г. да удря М. и да се държи грубо с детето. Според него Г. е много добър човек, много добра майка, но за жалост при така стеклите се обстоятелства няма родителски авторитет. М. не я зачита като родител. Обяснява, че отношенията между Г. и бащата на М. са обтегнати, като е имало случаи когато М. е при баща си да бъде прибирана от Г. с участието на полиция. От своя страна бащата подава често сигнали срещу Г.. II. ПРАВОТО: Съдът намира, че оспорения акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 27, ал.1 от ЗЗД, тъй като в случая се касае до временно настаняване по административен ред. Спазена е изискуемата от закона форма, същият съдържа фактически и правни основания за издаването му. В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Спазени са всички изисквания на относимите норми по глава III от ЗЗД. В предвидените от закона срокове са изготвени документи, удостоверяващи извършена проверка на фактите по случая, оценка на индивидуалните потребности на детето, преценка на необходимостта от предприемане на мерки за закрила. Проведена е мултидисциплинарна среща. Материалният закон е приложен правилно. В случая настаняването на детето е извършено при хипотезата на чл.33, ал.1 от ЗЗД, според която норма спешното настаняване извън семейството се предприема в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето. По делото са налице достатъчно данни, сочещи на опасност за здравето на детето- самото дете последователно във времето съобщава за упражнено върху него физическо и психическо насилие от страна на майка му. С оглед наличието на тези данни административният орган е преценил, че детето М. И. следва да бъде спешно изведена от семейството, тъй като е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие – чл.25, ал.1, т.4 от ЗЗД. Според ал.2 на нормата, настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. Спешността в случая е предпоставена от публикуваните във Фейсбук записи, в които детето М. разказва за упражнено върху нея физическо насилие. Дори да се приеме, че е възможно детето да проявява неискреност или да преувеличава, то органите предоставящи закрила са длъжни незабавно за предприемат мерки, както е в случая. Тази незабавна закрила е дължима и с оглед разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗЗД, която предвижда, че настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство или в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва от съда. До произнасяне на съда дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред. Т.е. към такава мярка се пристъпва когато е налице непосредствена опасност за психическото и физическото здраве на детето. От правно значение в случая е дали предприетата мярка временно настаняване на детето в социалната услуга за резидентна грижа осигурява най-добрият интерес на детето. Според разпоредбата на §1, т.5 от ДР на ЗЗД, "Най-добър интерес на детето" е преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето. Съдът намира, че предоставената в случая социална услуга е в най- добър интерес на детето. По делото е доказано, че родителите на детето са разделени от четири години и се намират в изключително обтегнати отношения във връзка с упражняването на родителските права. Детето е поставено в ролята на заложник на тези отношения. Това положение без съмнение поставя под опасност психическото му развитие. Вярно е, наличието на такава опасност следва да се преценява от съда при разрешаване на спора за упражняване на родителските права, но тя не може да не бъде отчетена и от настоящия съд. Още повече, че в случая освен опасност за психическото развитие е индикирана и непосредствена опасност за неговото физическо здраве. Самото дете, включително и при проведеното от съда изслушване, последователно твърди, че майка му е упражнявала върху него физическо насилие.Твърди, че се е страхувала да споделя това, защото майка й ще стане по- агресивна. Тези твърдения не могат да бъдат игнорирани, тъй като те сочат най- малкото на вероятност на детето да бъде причинена физическа вреда. Поради това правилно административния орган е преценил, че е необходимо спешно извеждане от семейството. При положение, че към момента родителските права са предоставени на майката би могло да се стигне до ситуация, в която детето да бъде принудено да живее с евентуалния си насилник. Тук следва да бъде посочен и временния характер на мярката- до произнасяне на съда по чл.26, ал.1 от ЗЗД. Освен че с настаняването извън семейството се предоставя незабавна закрила, се осигурява и възможност за известен период от време детето да бъде равно отдалечено от двамата родители, чиито отношения в случая са непрекъснат източник на стрес, така че да е възможно да му бъде предоставена активна психологическа подкрепа. В случая оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона. Законът за закрила на детето регламентира специфични обществени отношения, при които интересите на децата са от водещо значение. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗЗД, този закон урежда правата, принципите и мерките за закрила на детето, органите на държавата и общините и тяхното взаимодействие при осъществяване на дейностите по закрила на детето. Според чл. 1, ал. 2 от ЗЗД, държавата защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословно и психическо състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност. Съгласно т. 1 на чл. 3 от Конвенцията за правата на детето, висшите интереси на детето са с приоритет при всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи. Чл. 10, ал. 1 от ЗЗД, прогласява правото на всяко дете на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси. При наличие на непосредствена заплаха за физическото развитие на М. И. правилно е предприета мярка за закрила – предоставяне на услуга за резидентна грижа. По изложените съображения съдът намира, че жалбите, подадени от Г. С. И. и Д. И. И. (родители на малолетното дете М. Д. И. ) против Заповед №ЗД/Д-А-013/23.01.2024г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“Бургас са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.