Решение № 202 от 9.12.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 489/2024 г.
Апелативен съдНаказателно направление09.12.2024 г.докладчик Васил Стоянов Гатов
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 291/17.09.2024г. по чнд № 310/23г. на Пловдивския окръжен съд. Решението е окончателно.
Мотиви
Производство по чл. 465, вр. чл.463 НПК. С обжалваното решение състав на Пловдивския окръжен съд е уважил искането за признаване и приемане за изпълнение на наказанията лишаване от свобода, наложени с постановена присъда от 4-ти първоинстанционен наказателен съд в гр. Д., Република Турция, по дело № 2014/297 Е спрямо българския гражданин А. Р. И., роден на •••••••г. в гр. П., живущ в гр. П. с ЕГН ••••••••••, за производство на фалшиви кредитни карти чрез копиране на информацията за кредитните карти на повече от един клиент чрез поставяне на механизъм в банката в размер на 3 години 1 месец и 15 дни и за използване и облагодетелстване използвайки произведени фалшиви кредитни карти чрез копиране на информацията за кредитните карти на повече от един клиент чрез поставяне на механизъм в банката, в размер на 4 години и 2 месеца. Деянията съдът квалифицирал като престъпления по чл.249, ал.3 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК на Република България и по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК на Република България. На основание чл.23, ал.1 от НК съдът наложил на осъдения А. Р. И. едно общо най-тежко наказание в размер на четири години и два месеца лишаване от свобода. На основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК вр. чл.56 от ЕКМПП съдът наложил на осъдения А. Р. И. едно общо най-тежко наказание по признатата присъда на 4-ти първоинстанционен наказателен съд в гр.Д., РТурция, по дело № 2014/297 Е и по присъда № 299/2018 г. по нохд № 5591/2018 г. на Районен съд – Пловдив в размер на четири години и два месеца лишаване от свобода. На основание чл.44, т.3 от ЕКМПП вр. чл.468, ал.4 от НПК вр. чл.59, ал.1 и ал.2 от НК съдът приспаднал времето, през което осъденият е бил задържан в Република Турция, считано от 01.04.2014 г. до 11.09.2014 г., както и времето, през което е бил задържан в Република Унгария по силата на издадена заповед за задържането му по повод екстрадиция в Република Турция, считано от 24.12.2018 г. до 24.08.2020 г. или общо 2 години 1 месец и 10 дни, а на основание чл.25, ал.2 от НК съдът приспаднал и изцяло изтърпяното наказание по присъдата на Районен съд – Пловдив по нохд № 5591/2018 г. в размер на две години лишаване от свобода, като остатъкът за изтърпяване от общото най-тежко наказание е двадесет дни лишаване от свобода. На основание чл.57, ал.3 вр. ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС съдът определил първоначален „Общ” режим за изтърпяване на остатъка от наказанието лишаване от свобода в размер на двадесет дни. Срещу решението е постъпила жалба от осъдения И, в която са релевирани доводи за незаконосъобразност. Сочи се, че първоинстанционният съд неправилно е приел за изпълнение посочената присъда на съда в гр. Д., Република Турция, която според жалбоподателя противоречи на основни принципи на българското наказателно и наказателнопроцесуално право. Твърди се, че след като е бил оправдан и се е прибрал в Република България, жалбоподателят не е бил повече призоваван за процеса, по който бил признат за виновен и осъден. Иска се решението да бъде отменено и искането на Република Турция за признаване на присъдата да бъде оставено без уважение. В съдебно заседание прокурорът релевира съображения за обоснованост и законосъобразност на решението и иска да бъде потвърдено. Защитника на осъдения поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Осъденият И. твърди, че не е извършил престъплението в Република Турция, за което е признат за виновен и осъден с процесната присъда. Апелативният съд, като съобрази доводите на страните и прецени обосноваността и законосъобразността на атакуваното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: А. Р. И. е бил разпитан и арестуван от 3-ти наказателен съд в град Д. на 06.04.2014 г. По време на процеса по дело № 2014/297 на 4-ти наказателен съд на първа инстанция в Д. с решение за освобождаване той е освободен на 11.09.2017 г. В заседанието от 17.07.2014 г. А. Р. И., който е бил в ареста в затвора в гр. О. е участвал в съдебния процес чрез аудио и визуалната информационна система (SEGBİS) и в заседанието му е прочетен обвинителния акт от 27.06.2014 г. Бил е защитаван от адвокат, имал е и преводач. Присъдата не е прочетена на осъдения и адвоката в съдебното заседание от 23.10.2014 г. /осъденият не е присъствал в това заседание, тъй като вече е бил освободен от ареста и е следвало да се яви по собствена инициатива, знаейки за датата на заседанието/. В резултат на съдебното производство, проведено срещу И. от 4-ти наказателен съд от първа инстанция в град Д., той е осъден общо на седем години, три месеца и петнадесет дни лишаване от свобода. Решението за присъдата е обжалвано от осъдения и другите подсъдими, но с определение от 02.09.2017 г. и номер 2016/8561 Esas, 2017/1131 Karar, на 8-ми наказателен състав на Върховния касационен съд, където е направено въззивното разглеждане, жалбата не е уважена и е отхвърлена, а присъдата е потвърдена, като по този начин решението е придобило окончателен вид. Давността за изпълнение на присъдата, постановена по параграф l-d на член 68 от турския Наказателен кодекс № 5237 е 20 години и изтича на 02.09.2037 г. От приложеното заверено копие на постановената спрямо А. И. присъда в РТурция е видно, че той е признат за виновен и осъден за две отделни престъпления: - в съответствие с чл.245/2 от турския наказателен кодекс, който отговаря на престъплението производство на фалшиви кредитни карти чрез копиране на информацията за кредитните карти на повече от един клиент чрез поставяне на механизъм в банката, е наказан с три години един месец и петнадесет дни затвор и 100 турски лири съдебна глоба, както и в съответствие с чл.245/3 от турския наказателен кодекс, който отговаря на престъплението за използване и облагодетелстване използвайки произведени фалшиви кредитни карти чрез копиране на информацията за кредитните карти на повече от един клиент чрез поставяне на механизъм в банката, е наказан с четири години и два месеца затвор и 100 турски лири съдебна глоба. Решението е обжалвано от подсъдимите по делото и съгласно решение № 2016/8561-2017/1131 Karar на Висшия касационен съд решението е потвърдено по отношение на А. И. като по този начин на 14.03.2017 г. решението е придобило окончателен вид. След като решението е придобило окончателен вид, на 15.03.2017 г. в Републиканската прокуратура отдел изпълнение на присъдите в гр. Д. е изпратено искане за изпълнение на присъдата. Присъдата не е приведена в изпълнение, тъй като А. И. не е открит за привеждане в затвор. Така, спрямо него е издадено червено известие за издирване по заповед на Републиканската главна прокуратура на гр. Д. и Службата за изпълнение от 17.03.2017 г. с номер 2017/1552. Към искането на турската страна е приложено и съдебно решение за кумулация на наложените две наказания спрямо И., съгласно което - документите за изпълнение на присъдите относно А. Р. И. са изпратени в бюрото за изпълнение на присъдите в град Д. под № 2017/1552 от 15.03.2017 г., като са върнати с искане за кумулация на присъдите на осъдения, поради което в съответствие с член 99 на турския наказателен кодекс № 5275 съдът кумулира наказанията на И. като ги сумира по присъдата на 4-ти първоинстанционен наказателен съд в гр. Д. с решение № 2014/339 относно дело № 2014.297 от 23/10/2014 с наказание четири години и два месеца затвор и по присъдата на 4-ти първоинстанционен наказателен съд в гр. Д. с решение № 2014/339 относно дело № 2014.297 от 23/10/2014 с наказание три години един месец и 1петнадесет дни затвор. В резултат на събирането кумулираното наказание е седем години три месеца и петнадесет дни затвор. Отделно от това е установено, че А. И. е осъждан по НОХД № 5591/2018г. по описа на Районен съд – Пловдив, по което с присъда № 299/2018 г., влязла в законна сила на 11.07.2022 г. му е наложено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на две години, при първоначален общ режим на изтърпяване, за извършени престъпления по чл.206, ал.1 от НК на неустановена дата през месец май/юни 2013 г. и по чл.209, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК на неустановена дата през месец май/юни 2013 г. Наказанието е било изтърпяно от И. в Затвора – П. с начало – 25.08.2020 г., като на 11.03.2022 г. той е освободен по изтърпяване. Настоящия въззивен състав намира, че фактическата обстановка е правилно и напълно установена и са изяснени всички релевантни за правилното решаване на казуса обстоятелства. Основния съд е съобразил, че турските съдебни власти са представили на българските такива всички съдебни актове относими към делото. Поради това възраженията на жалбоподателя, че фактите не сочат да е извършител на инкриминираните деяния са несъстоятелни. На базата на правилно установените факти и в изпълнение на задължението си да провери дали са налице предпоставките, визирани в чл. 463 от НПК и в Европейската конвенция за международно признаване на присъди за признаването и изпълнението на присъдата, постановена от 4-ти първоинстанционен наказателен съд в гр. Д., Република Турция първата инстанция е стигнала до правилния и законосъобразен извод, че така наложените от турския съд наказания на българския гражданин И. подлежат на приемане за изпълнение съгласно чл. 463 и сл. НПК. Изложените в тази връзка съображения са ясни и пространни, като настоящият състав ги споделя изцяло и не намира за необходимо да ги преповтаря. Правилно съдът е преценил, че деянията, за които И. е осъден в Република Турция съставляват престъпления и по българското законодателство и подробно е посочил съотносимостта им към българския наказателен закон. Наложените от турските съдебни власти наказания на И. са подложени на внимателна преценка, както по вид, така и по размер от първоинстанционният съд., който е съобразил разпоредбата на чл.468, ал.4 НПК. Обсъдени са внимателно всички възражения на защитата, релевирани в първоинстанционното производство и на всяко едно от тях основния съд е дал аргументирани, както от фактическа, така и от юридическа страна отговори. Изложените от съда съображения са пространни, основани са на фактите и на закона и настоящия състав ги споделя изцяло. и не намира за необходимо да ги преповтаря. По-нататък, на преценка от решаващия съд са подлежали основанията на чл. 464 от НПК, при наличието на които се постановява отказ за признаване и изпълнение на наказанията, определени с присъдата на чуждестранния съд. Правилно първата инстанция е преценил, че не се обосновава наличието на нито едно от тях. Вън от възраженията в жалбата, настоящият състав установи, че със завиден юридически усет първата инстанция е реализирала приспадането на предварителното задържане и изтърпяните части от наказанията, както и точно е определила първоначалния режим за изтърпяване на остатъка от определеното общо най – тежко наказание. Съображенията в тази връзка са пространни и допълнително няма какво повече да се добави. Доколкото осъденият И. се позовава на основанието, обхванато от разпоредбата на чл.463, т.6 НПК, въззивната инстанция намира за необходимо да отбележи, че в тази разпоредба е заложено като условие за признаване и изпълнение на присъда на чужд съд съответствието на присъдата с основните принципи на българското наказателно и наказателнопроцесуално право или казано с думите на закона, тази присъда да не противоречи на тези принципи. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че турските съдебни власти са водили процеса срещу него без да бъде уведомен, като е бил защитаван от адвокат, чийто пълномощия са били оттеглени. По делото липсват такива данни. Точно обратното, Видно и от приложеното определение на Столичния апелативен съд в Будапеща, унгарските власти са взели решение за предаване по изпратената от България ЕЗА, като се преустанови задържането на осъдения по молбата за екстрадиция в Турция от 25.08.2020 г. Важното е, че в съдебното заседание пред този съд, А. И. е направил изявление, съгласно което моли, ако бъде предаден на българските власти по ЕЗА, да бъде предаден и за изтърпяване на наказанието, наложено му в Република Турция, т.е. същият е бил добре запознат с развитието на наказателния процес в съда в гр. Д., съгласил се е с определеното му наказание и е поискал от унгарските съдебни власти да го търпи в Република България. При положение, че осъденият е напуснал територията на Република Турция /бил е обявен от турските власти за беглец/, не е бил открит там, бил е представляван от защитник и при тези условия процесът срещу него се е развил в негово отсъствие /задочно/, то тогава постановената в този процес присъда не противоречи на принципите на българското наказателно и наказателнопроцесуално право /по арг. на чл.269, ал.3 НПК/. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на атакуваното решение и решаването на процесната проблематика по същество от въззивната инстанция. Предвид всичко посочено по-горе решението на първоинстанционния съд се явява обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Ето защо и на основание чл.465, ал.5 и ал.6 НПК Пловдивския апелативен съд
Цитирани разпоредби
21- чл. 463 НПК
- чл. 20, ал. 2 НК
- чл. 23, ал. 1 НК
- чл. 468, ал. 4 НПК
- чл. 44, т. 3 ЕКМПП
- чл. 56 ЕКМПП
- чл. 206, ал. 1 НК
- чл. 209, ал. 1 НК
- чл. 25, ал. 1 НК
- чл. 25, ал. 2 НК
- чл. 269, ал. 3 НПК
- чл. 463, т. 6 НПК
- чл. 464 НПК
- чл. 245
- чл. 249, ал. 1
- чл. 249, ал. 3
- чл. 26, ал. 1
- чл. 465, ал. 5
- чл. 465
- чл. 57, ал. 3
- чл. 59, ал. 1