Решение № 217 от 29.4.2025 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 340/2025 г.

Производството е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 1, т. 7 от ГПК. Производството по делото е образувано по жалба на Окръжен съд гр. Русе, в качеството му на взискател по изп. Дело №20177280401143 на ЧСИ Дияна Колева, peг. № 728, с район на действие Окръжен съд Велико Търново. Жалбата е постъпила във ВТОС с вх. № 4670/07.04.2025 г., заведена при ЧСИ при първоначално депозиране с вх. № 5359/31.03.2025 г. Предмет на жалбата е Постановление на ЧСИ от 14.03.20225г., с което е прекратено производството по изпълнителното чело, в частта, с която в тежест на жалбоподателя са възложени държавни такси и разноски в размер на 385 лева. Счита за приложима в изпълнителни производства разпоредбата на чл. 84, ал.1 от ГПК, установяваща общ принцип за освобождаване на държавните учреждения като публично-правни субекти от такси и разноски. Посочва, че предмет на изпълнителното дело е дължима „глоба“, наложена като наказание по НК в полза на държавата. Позовава се на т.7 от Споразумение между ВСС и КЧСИ и на самостоятелно основание оспорва дължимостта на разноски на ЧСИ в размер на 13лв., които оспорва да са сторени. Моли постановлението да бъде отменено в обжалваната част. Препис от жалбата не е изпращан до длъжника, тъй като същият е починал в хода на делото и наследниците му не са конституирани в производството. На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ е изложил писмени обяснения по жалбата. В същите приема, че жалбата е депозирана в срок, излага подробно в хронологичен ред извършените действия по изпълнителното производство. Счита жалбата за допустима, но неоснователна, тъй като присъдените такси не са държавни такива и не са обхванати от разпоредбата на чл. 84, ал.1 от ГПК, а са такси в полза на ЧСИ, съставляващи частно вземане. Излага, че при прекратяване на производството по реда на чл. 433, ал.1, т.2 от ГПК разноските за са сметка на взискателя. Съдът, след като се запозна с оплакванията в жалбата, мотивите на ЧСИ по обжалваните действия, въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Изпълнителното дело № 20177280401143 е образувано на 15.12.2017 г. от ЧСИ Диана Колева с рег.№728, по молба на взискателя Окръжен съд гр. Русе с възлагателно писмо от 12.12.2017г. срещу длъжник А. П. П. с ЕГН ••••••••••. Предмет на изпълнение са сумите по изпълнителен лист № 390/12.2.2017г. по НОХД № 474/2016г. по описа на ОС Русе, а именно: 1206, 07 лева съдебни разноски по делото; 5400 лв. държавна такса върху уважена част от предявен граждански иск; 5 лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист. По делото са наложени запори върху вземанията на длъжника по банкови сметки до горепосочения размер през 2017г., от които не е събрана никаква сума. По молба от взискателя за цялостно проучване имущественото състояние на длъжника от 09.08.2023г. е извършена справка от НАН за трудови договори и декларирано имущество, както и справка от Агенция по вписванията за декларираните имоти. Длъжникът е починал на 17.09.2024г., след което са установени и посочени от взискателя наследниците му от първи ред. Установено е, че последните са се отказали от наследството и са посочени втория ред наследници – две лица с адреси в гр. Белене. ЧСИ с писмо от 24.02.2024г. уведомява взискателя, че наследниците на длъжника са извън района на действие на ЧСИ и следва делото да бъде изпратено на ЧСИ от района на ОС Плевен, за което следва да се посочи ЧСИ и да се заплати такса за куриерската услуга по изпращането му от 13 лева. С молба вх. № 3279/27.02.2025г. взискателят е отправил искане делото да бъде изпратено на конкретно ЧСИ в гр. Плевен, но без да заплаща такса, като счита, че е освободен от всякакви такси. В отговор от 28.02.2025 г. ЧСИ заявява, че се касае не за такса в полза на ЧСИ, а разноски за куриер, които следва да заплати взискателят. С последваща молба вх. № 4734/13.03.2025г. взискателят отправя искане за прекратяване на изпълнителното дело и връщане на изпълнителния лист. С обжалваното постановление от 14.03.2025г. ЧСИ прекратява изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т.2 от ГПК и постановява взискателят да заплати начислените, но невнесени такси. В съобщението за връчване на постановлението се сочи, че таксите са по ТТРЗЧСИ и са както следва: по т. 1 – 1 бр. по 24лв. – такса за образуване, по т. 5 – 10 бр. по 24лв.- изготвяне и връчване от ЧСИ на покани, призовки, преписи и др.; по т. 4 – 5 бр. по 12лв. – изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа; по т.3- 2 бр. по 6 лв. - извършване на всяка справка за длъжника и неговото имущество; по т. 9- 2 бр. по 18 лв. - налагане на запор без извършване на опис; по т.31- 13лв./допълнителни разноски/ - общо 385 лв. с ДДС. Съобщението е получено от взискателя по ССЕВ на 20.03.2025г-, жалбата с пощенско клеймо от 27.03.2025г. При така установеното от фактическа страна, съдът обоснова следните правни изводи: Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице – взискател по изпълнението, в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл.436 ал.1 от ГПК. Насочена е срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, доколкото обжалваното постановление попада в нормата на чл.435, ал.1 т.7 от ГПК (срещу разноските по изпълнението). Жабоподателят е освободен от заплащане на държавна такса на основание чл. 84, т.1 от ГПК. В този смисъл съдът приема, че жалбата е редовна и процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Спорно е по делото дали в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т.2 от ГПК - прекратяване на изпълнителното производство по искане на взискателя, в тежест на последния се възлагат разноските по изпълнителното производства ако той е лице, освободено от заплащане на държавна такса на основание чл. 84, т.1 от ГПК. Жалбоподателят поддържа, че ЧСИ неправилно е приложил разпоредбата на чл. 79, ал.2 ГПК, чието приложение е изключено по силата на чл. 84, ал.1 ГПК, след като взискател е държавен орган, а предмет на изпълнението е публично вземане и същият не дължи никакви такси. С обжалваното постановление, реално обективирано в съобщението, в което са посочени конкретни суми и основанията за тяхното начисляване, Окръжен съд Русе като взискател е натоварен с таксите по образуване на делото и извършените действия от ЧСИ както и с 13лв. за допълнителни разходи – неуточнени в справката. Безспорно е, че вземането, предмет на посоченото изпълнително дело, по своя характер е държавно публично вземане, съгласно чл. 162, ал.1, т.3 и 5 ДОПК, което попада в приложното поле на чл. 84, ал.1 ГПК. Поради това и по аргумент от чл. 431, ал.4 ГПК взискателят- държавата в лицето на Окръжен съд Русе не дължи държавна такса и не е заплатил такава при образуване на делото. ЧСИ е приел, че всички такси и разноски се дължат от длъжника на основание чл. 79, ал.1 ГПК - разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, а според ал.2 - когато таксите по изпълнението не са били внесени от взискателя /не се дължат от него/, те се събират от длъжника. В хипотезата на прекратяване на изпълнителното дело по искане на взискателя обаче ЧСИ приема, че за него възниква задължение да заплати тези такси и разноски. Следва да се вземе предвид, че взискателят в случая е процесуален субституент на държавата и именно заради това е освободен ex lege от заплащане на държавни такси. Същевременно ЧСИ, икономически да е субект, работещ в своя полза, юридически е лице, на което държавата е възложила публична функция на събиране на вземания, установени от държавата. В съдебната практика трайна се приема, че дори самият съдебен изпълнител не дължи такси към други органи при събиране на публични вземания. Така в определение № 627 от 25.02.2011 г. по ВЧГрД № 271/2011 г. на Варненския окръжен съд се приема, че при изпълнение на служебното си задължение да поиска заличаване на наложената възбрана при прекратяване на изпълнителното производство съдебният изпълнител не дължи заплащане на държавна такса, тъй като изпълнява по възлагане от държавата функциите на публичен изпълнител, а държавата е освободена от внасяне на държавни такси, съгласно чл. 84, ал.1, т.1 ГПК. На по-силно основание, съдът, бидейки процесуален субституент на държавата не дължи такси на лице, което извършва дейност по възложена му от държавата публична функция. Таксите, установени в Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ са законоустановени такси, дължими на лица, на за дейност по изпълнение на делегиран от държавата дейност в публичен интерес и следва да се третира като държавна такса по отношение на задължените лица. Самото ЧСИ в писмото по искането за препращане на делото на друг ЧСИ не изисква заплащане на такси, а само на разноски изплащане по куриер, с което само признава липсата на задължение за взискателя. Качеството на взискателя - държавен орган, предявил за събиране публично вземане, изключва приложението на общия текст на чл. 79, ал.2 от ГПК. Според разясненията в т. 10 от мотивите на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, с чл. 84, т. 1 ГПК се въвежда освобождаване от заплащането на държавна такса от държавата и държавните учреждения, освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи - частна държавна собственост. Текстът урежда изключение при което, с цел защита на публичен интерес, се дава по-широка възможност за реализиране правата на държавата, респективно на учрежденията, които защитават тези права, като носители на ограниченото им ползване. В този смисъл и освобождаването от държавна такса в хипотезата на чл. 84, т. 1 ГПК се определя не от субективния обхват на нормата, а е поставено изцяло в зависимост от характера на правото, чиято защита се реализира в исковия процес. По отношение на разноските, които са дължими от взискателите по публични вземания, по делото няма доказателства за тяхното извършване, а в съобщението към обжалваното постановление не се сочи за какво са направени те. Следва и в тази част постановлението да бъде отменено. Предвид изложеното жалбата се явява основателна, а постановлението на ЧСИ следва да бъде отменено. По изложените съображения съдът