Решение № 38946 от 24.11.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 5853/2025 г.

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ЗДСл. Производството е образувано по жалба на М. М. А., с адрес: [населено място], [жк], [адрес], ап. 108, срещу Заповед на постоянния секретар на отбраната № РД – 26 – 325 от 07.05.2025 г., с която е прекратено служебното правоотношение с цивилен служител от Министерството на отбраната, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл (при съкращаване на длъжността) във връзка с Устройствения правилник на Министерството на отбраната, от длъжността държавен експерт в отдел „Развитие на въоръженията“ в дирекция „Политика по въоръженията“, с ранг II старши, считано от датата на връчване на заповедта. В жалбата до съда е посочено, че Заповедта се оспорва на четири от основанията, посочени в чл. 146 от АПК, а именно – липса на компетентност, неспазване на установената форма, противоречие с материалноправни разпоредби, и несъответствие с целта на закона. Заповедта е издадена от некомпетентен орган. Не е спазена установената в закона форма, доколкото липсват фактически констатации. В Заповедта е посочено като правно основание за издаване на акта чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. (при съкращаване на длъжността). Липсват обаче нормативните основания това да бъде направено. Жалбоподателят счита, че в Устройствения правилник на МО липсва каквото и да е основание за съкращаване на длъжността. От приемането му с ПМС № 5 / 21.01.2014 г., до последната му редакция с ПМС № 32 / 23.04.2025 г. има 17 (седемнадесет) промени и допълнения, като от тази, в сила от 01.02.2020 г., от когато е създадена дирекция „Политика на въоръженията“, на която е служител, до момента функциите на дирекцията не са променяни, а бройката на служителите в нея не е намалявана, за да има основания за съкращаване на длъжността в нея. В посоченото като основание ПМС № 32 / 23.04.2025 г. за изменяне и допълнение на Устройствения правилник на МО никъде дирекция „Политика по въоръженията“ не е споменавана, а промените касаят три други дирекции в министерството (една се разделя на две, и промени в третата). Правното основание за издаване на акта – чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, съпоставено с обстоятелството, че в дирекция „Политика по въоръженията“ понастоящем работят 5 (пет) служители, за които служебното правоотношение е възникнало след като са придобили и упражнили право на пенсия, и могат да бъдат веднага освободени на основание т. 6 от чл. 106, ал. 1 от ЗДСл, без да се съкращава длъжност, води до извод, че се засяга правото на труд на жалбоподателя. Съкращаването на длъжността е субективно, тенденциозно, преднамерено и оттам умишлено злонамерено спрямо личността на жалбоподателя. Нарушена е и целта на закона. Жалбоподателят посочва, че работи в Министерството на отбраната от 29 години. Притежава четири магистърски степени, повече или по – малко свързани с дейността му във ведомството: инженерна, икономическа, юридическа и по публична администрация за държавни служители. Жалбоподателят М. М. А. посочва, че е защитил дисертация за присъждане на образователна и научна степен „доктор“ с дисертация на тема „Развитие на Системата за отбранителна аквизиция“. Жалбоподателят притежава две хабилитации – доцент от 2020 г. и професор от 2022 г. по стратегическо управление, управление на проекти и аквизиция на националната сигурност във Висшето училище по сигурност и икономика (ВУСИ), [населено място]. В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично. Представя писмени бележки по съществото на спора. Ответникът – Постоянен секретар на отбраната - редовно призован, не се явява, представлява се от държавен експерт в дирекция „Правно нормативна дейност в отбраната” А. М. – служител с юридическо образование. Софийска градска прокуратура – редовно уведомена, представлява се от прокурор П. Р.. Намира жалбата за неоснователна. Административен съд София – град, след като се запозна с доводите и възраженията на страните, както и със събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят М. М. А. към дата 07.05.2025 г. е заемал длъжността „държавен експерт“ в отдел „Развитие на въоръженията“ в дирекция „Политика по въоръженията“, с ранг II старши. Съгласно приложената по делото длъжностна характеристика за тази длъжност, последната е била част от Специализираната администрация на Министерството на отбраната. Длъжността е била част от дирекция „Политика по въоръженията“, отдел „Развитие на въоръженията“. За тази длъжност е било необходимо длъжностно ниво: 5, минимален ранг за заемане на длъжността: II младши. Длъжностната характеристика е била утвърдена от постоянния секретар на отбраната на дата 27.02.2022 г. Жалбоподателят се е запознал с нея лично на същата дата. Представена е докладна записка от Ц. Ц., директор на дирекция „Управление на човешките ресурси в отбраната“. Докладната записка е относно: Съкращаване на длъжности в дирекции на Министерството на отбраната и прекратяване на служебни правоотношения. Докладът е от дата 02.05.2025 г. По отношение на дирекция „Политика по въоръженията“ е посочено, че във връзка с изпълнението на договорите, финансирани с национални средства и по програми и целеви фондове на САЩ за подпомагане в областта на сигурността през 2024 г., на Министъра на отбраната е предоставен обобщен отчет. Въз основа на този отчет е направен извод, че е налице неотложна необходимост от увеличаване на числеността на отдел „Международни договори“ и повишаване на неговата експертиза. В доклада е посочено още, че необходимостта от увеличаване на общата численост и засилване на експертизата на отдела е обусловено от комплексния характер на дейностите, свързани с реализация на договорите за придобиване на отбранителни продукти и услуги, финансирани с национални средства по Програмата за чуждестранни военни продажби на САЩ и с безвъзмездни кредити по програми и целеви фондове на САЩ. С докладната записка е предложено дирекция „Политика по въоръженията“ да се реорганизира от дирекция с четири отдела в дирекция с три отдела, като запази общата си численост от 29 щатни бройки. Предлага се създаването на нов отдел „Военнотехническо и индустриално сътрудничество и иновации“, сформиран от закритите отдели „Развитие на въоръженията“ и „Военнотехническо сътрудничество“, като общият числен състав от 12 щатни бройки (в това число 3 щатни бройки за заемане от военнослужещи) е намален на 9 щатни бройки (в това число 3 щатни бройки за заемане от военнослужещи). С цел ефективно изпълнение на функциите на отдел „Международни договори“ числеността му се увеличава с 3 щатни бройки. Предлага се разкриване на нови длъжности за изпълнение на функциите и задачите на отдела, както следва: длъжност „държавен експерт“ за заемане от държавен служител по ЗДСл от закрития отдел „Развитие на въоръженията“ се съкращава и се разкрива нова длъжност „държавен експерт“ по ЗДСл в отдел „Координация на инвестиционните дейности“; длъжност „държавен експерт“ за заемане по реда на ЗОВСРБ от отдел „Координация на инвестиционните дейности“ преминава в отдел „Международни договори“; длъжност „държавен експерт“ за заемане от държавен служител по ЗДСл от закрития отдел „Развитие на въоръженията“ се съкращава и се разкрива нова длъжност „главен експерт“ по ЗДСл в отдел „Международни договори“; длъжност „главен експерт“ за заемане от държавен служител по ЗДСл от закрития отдел „Развитие на въоръженията“ се съкращава и са разкрива нова длъжност „главен експерт“ в отдел „Международни договори“. В доклада е посочено, че съобразно утвърденото поименно разписание на длъжностите, предложено от директора на дирекция „Политика по въоръженията“ и поради отпадане на функции за длъжност „държавен експерт“ по ЗДСл от закрития отдел „Развитие на въоръженията“, заемана от М. М. А., на същия на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл трябва да се прекрати служебното правоотношение. Като част от административната преписка е представено поименно щатно разписание от дата 17.04.2025 г., което е било утвърдено от Постоянен секретар на отбраната. В отдел „Военнотехническо и индустриално сътрудничество и иновации“ са посочени имената на 9 служители. В отдел „Координация на инвестиционните дейности” са посочени имената на 7 служители по списък. В отдел „Международни договори” са посочени имената на 8 служители по списък. Щатната численост на дирекцията е 29. По списък служителите са 26. Представено е и длъжностно разписание № АМ – 256 на Министерството на отбраната. Определено е то да влезе в сила на дата 02.05.2025 г. В хода на съдебното производство е представена длъжностна характеристика (Приложение № 14 към чл. 31, ал. 2 от Наредба № 5 от 31.05.2024 г. на Министерството на отбраната) за длъжността: Държавен експерт в отдел „Военнотехническо и индустриално сътрудничество и иновации“ в дирекция „Политика по въоръженията“ от длъжностно разписание № АМ – 256. Военно звание: Полковник (капитан I ранг). Код на длъжността 1529 8013, утвърдена от постоянния секретар на отбраната на дата 14.08.2025 г. В хода на съдебното производство е представена и длъжностна характеристика за длъжността „Главен експерт“ в Дирекция: „Политика по въоръженията“, отдел: „Международни договори“; Длъжностно ниво: 6; наименование на длъжностното ниво: Експертно ниво 2; Минимален ранг за заемане на длъжността: III младши. (л. 98 – 100). Длъжностната характеристика е утвърдена от постоянния секретар на отбраната на дата 12.05.2025 г. Представени са Указания на Постоянния секретар на отбраната и на Началника на отбраната № РД – 6 - 2 от дата 25.03.2025 г. относно реда и сроковете за изготвяне и утвърждаване на длъжностното разписание на МО, поименното разписание на длъжностите в МО, функционалните характеристики на административните звена от МО и длъжностните характеристики на цивилните служители и военнослужещите от МО. Указанията са мотивирани с разпоредбата на чл. 87 от ЗОВСРБ, в изпълнение на Заповед на Министъра на отбраната № ОХ – 013 / 28.02.2025 г. относно възлагане на изпълнение на взетите решения по т. 6 от дневния ред на заседанието на Съвета по отбрана, проведено на дата 27.02.2025 г., както и Наредба № 5 от 31.05.2024 г. за изготвяне, утвърждаване, изменение и съхраняване на длъжностни разписания, щатове и длъжностни характеристики за длъжностите за военнослужещи в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия. В посочения по – горе документ са дадени конкретни указания до ръководителите на административните звена в МО. Посочен е краен срок: до 04.04.2025 г., в който да се отразят взети решения на Съвета по отбрана. Указано е да се предоставят предложения (проекти) на длъжностни разписания и поименно разписание на длъжностите за съответното звено. В това указание е посочено за всяка длъжност от длъжностното разписание в Министерството на отбраната да се разработят и утвърдят длъжностни характеристики в съответствие с Наредбата за длъжностните характеристики на държавните служители (НДХДС) и Наредба № 5 от 31.05.2024 г. за изготвяне, утвърждаване, изменение и съхраняване на длъжностни разписания, щатове и длъжностни характеристики за длъжностите за военнослужещи в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия. Издадена е оспорената Заповед на постоянния секретар на отбраната № РД – 26 – 325 от 07.05.2025 г., с която е прекратено служебното правоотношение с цивилен служител от Министерството на отбраната, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл (при съкращаване на длъжността) във връзка с Устройствения правилник на Министерството на отбраната, от длъжността държавен експерт в отдел „Развитие на въоръженията“ в дирекция „Политика по въоръженията“, с ранг II старши, считано от датата на връчване на заповедта. Недоволен от тази заповед жалбоподателят я оспорва пред състав на АССГ. При така установената фактическа обстановка, Административен съд София – град, Първо отделение, 45 – ти състав, от правна страна намира следното: Жалбата е подадена в срок – на 19.05.2025 г. до ВАС. Заповедта е била връчена на М. М. А. на дата 07.05.2025 г. Жалбата е редовна и е подадена от надлежна страна – адресат на акта. Съгласно чл. 126 от ЗДСл по производствата по тази глава (глава Девета „Спорове“) не се събират държавни такси. Обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган. Оспорената Заповед № РД – 26 – 325 / 07.05.2025 г. е издадена от постоянния секретар на отбраната по силата на т. 1 от заповед на министъра на отбраната № ОХ – 670 / 15.08.2023 г., с която последният му делегира на основание чл. 6, ал. 2 от ЗДСл правомощия на орган по назначаване на държавните служители от общата и специализираната администрация в Министерството на отбраната. Предвид факта, че дирекция „Политика по въоръженията“ е част от специализираната администрация в Министерството на отбраната, то постоянният секретар на отбраната се явява орган по назначаване на държавните служители в нея и разполага с правомощието за прекратяване на служебните им правоотношения. Със своята заповед министърът на отбраната е възложил на постоянния секретар на отбраната своите правомощия на орган по назначаване на цивилните служители по служебно правоотношение в Министерството на отбраната. Съгласно чл. 290 от ЗОВСРБ, служебните правоотношение с цивилните служители по служебно правоотношение възникват, изменят се и се прекратяват при условията и по реда на ЗДСл. Заеманата длъжност от жалбоподателя към момента на издаване на оспорената заповед, не е от категорията длъжности, които са на пряко подчинение на министъра, тъй като дирекцията, в която е назначен не е сред изброените по чл. 78 ЗОВСРБ. Не е приложимо ограничението по т. 1. 1. от заповедта за делегиране на правомощия, с която е ограничено правомощието на постоянния секретар с изключването на служителите, които са на пряко подчинение на министъра на отбраната. Във връзка с посоченото, основателни са аргументите на ответника, че министърът на отбраната (в лицето на министър А. З.) е запознат с издадените заповеди, с които от предходния министър са възложени правомощия на различни длъжностни лица. Настоящият министър е изразил писмено своята воля, като върху докладна записка с рег. № 30 – 01 – 58 / 10.04.2024 г. (изготвена от постоянния секретар на отбраната и началника на отбраната) е поставил резолюциа „Да”. Такава резолюция е поставена и върху докладна записка от дата 29.08.2024 г. (с рег. № 30 – 01 – 167 / 29.08.2024 г.) Тази записка е изготвена отново от постоянния секретар на отбраната и началника на отбраната. С резолюция „Да” от дата 29.08.2024 г. е изразено съгласие да остане в сила Заповед на министъра на отбраната № ОХ – 670 / 15.08.2023 г., с която последният делегира на постоянния секретар на отбраната, на основание чл. 6, ал. 2 от ЗДСл., правомощия на орган по назначаване по отношение на държавните служители от общата и специализираната администрация в Министерството на отбраната. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че заповедта за прекратяване на правоотношението му с МО е издадена от некомпетентен орган. Компетентността на органа по назначаване, в случая постоянният секретар на отбраната, не може да е обусловена от обстоятелството, дали при всяка смяна на министър, последният се е запознал с всички издадени до този момент момент заповеди, включително и с тази, издадена на основание чл. 6, ал. 2 от ЗДСл. Заповед № ОХ – 670 / 15.08.2023 г. на министъра на отбраната не е акт със срочно действие. В този смисъл правното действие на заповедта не е в пряка зависимост от наличието на положителна резолюция от всеки следващ министър. Правното действие на тази заповед („оставането ѝ в сила” - израз, който е използван в документооборота на администрацията на МО) може да бъде преустановено с издаването на последваща заповед за отмяна. По делото липсват доказателства за наличието на такава заповед. Тази заповед не е била и оттеглена. Предоставянето на правомощията се извършва от административния орган, без значение лицето, което заема съответния пост. До отмяната на така предоставените правомощия административният акт е действащ. (в този смисъл Решение № 13489 от 11.12.2024 г. по адм. д. № 9893 / 2024 г. на ВАС, Второ отделение). Относно аргумента на жалбоподателя, че върху Заповед № ОХ – 670 / 15.08.2023 г. липсва положителна резолюция за подновяване на делегацията, съдът съобрази следното: По делото е представена Заповед на министъра на отбраната № ОХ - 59 от 21.01.2025 г. (л. 29 от делото) Чрез тази заповед се допълва Заповед № ОХ – 670 / 15.08.2023 г. В акта от дата 21.01.2025 г. е посочено, че в точка 1 от Заповед № ОХ – 670 / 15.08.2023 г. се създава нова т. 1. 3.: правомощията на орган по назначаване по чл. 10д, ал. 3 от ЗДСл и чл. 22 и чл. 45, ал. 2 от Наредбата за провеждане на конкурсите и подбора при мобилност на държавни служители, приета с ПМС № 304 от 2029 г., относно произнасяне по подадени жалби и възражения при провеждане на конкурсни процедури за назначаване на държавен служител на длъжността директор на дирекция от общата и специализираната администрация на Министерството на отбраната. Всичко това в своята съвкупност сочи, че министърът на отбраната, след решението на Народното събрание от дата 16.01.2025 г., е изразил ясно своята воля Заповед № ОХ – 670 / 15.08.2023 г. да продължи да поражда валидно правно действие, като включително я е допълнил с нова точка. Легалното определение на понятието „длъжност в администрацията“ се съдържа в чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията. Съгласно това легално определение, „длъжност в администрацията“ е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително по правоотношение, възникнало на основание на Закона за Министерството на вътрешните работи, на Закона за отбраната и въоръжените сили на [държава], на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, на Закона за митниците или на Закона за дипломатическата служба, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Длъжностите се определят с длъжностно разписание, което се утвърждава от органа по назначаване в съответната администрация (чл. 2, ал. 3 от ЗДСл.) За да е налице съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, е необходимо пълно премахване на функциите, задълженията и изискванията, утвърдени с длъжностна характеристика или тяхното изменение да бъде толкова съществено, че новата им съвкупност и изискванията за тяхното осъществяване да налага извод за наличието на качествено нова длъжност. С Постановление № 32 от 23.04.2025 г. на Министерския съвет е изменен и допълнен Устройственият правилник на Министерството на отбраната (приет с ПМС № 5 от 21.01.2014 г.), като промените влизат в сила на 02.05.2025 г. Постановлението е обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 35 от 2025 г. Промяната обуславя изменения както в числеността, така и в мисията, функциите и задачите на голяма част от административните звена (дирекции) в Министерството на отбраната. Във връзка с това е издадена Заповед № ОХ – 023 / 25.04.2025 г. на Министъра на отбраната (ниво на класификация „Поверително“) за организационно – щатни промени в Министерството на отбраната, в сила от 02.05.2025 г. В изпълнение на таза заповед и на основание чл. 2, ал. 2, т. 2 и т. 4 от Наредба № 5 от 31.05.2024 г. е изготвено ново длъжностно разписание на Министерството на отбраната, което е в сила от 02.05.2025 г. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 2 от Наредба № 5 от 31.05.2024 г. – т. е. при реорганизиране на повече от 20 % на организационните звена или общата численост – и т. 4 – при необходимост след изтичане на срок не по – малък от 5 години от влизане в сила на длъжностното разписание или щата – се изготвя ново длъжностно разписание. Разпоредбата на чл. 11 от ЗДСл. определя, че наименованието и броят на главните дирекции и дирекции в общата и специализираната администрация, техните функции и числеността на персонала в тях се определят с устройствения правилник на съответната администрация. По аргумент на противното, реорганизацията в отделите на една дирекция, включително и обединяването на част от тях, не изисква промяна в устройствения правилник, ако функциите и общата численост на персонала в съответната дирекция не се променят. Конкретната промяна на длъжностното разписание попада в приложното поле на Наредба № 5 от 31 май 2024 г. за изготвяне, утвърждаване, изменение и съхраняване на длъжностни разписания, щатове и длъжностни характеристики за длъжностите за военнослужещи в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на Министъра на отбраната и Българската армия. Наредбата е издадена от Министъра на отбраната. Съдът намира, че при прилагане на нейните разпоредби не са допуснати нарушения. Новото длъжностно разписание е утвърдено от Министъра на отбраната съответно на изискванията на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 5 от 31 май 2024 г. Това разписание е изготвено в съответствие с взетите решения по т. 6 от заседанието на Съвета по отбрана, проведено на 27.02.2025 г. Решенията са обективирани в т. 6 от Заповед № ОХ – 013 / 28.02.2025 г. на министъра на отбраната. По делото е представен препис – извлечение от тази заповед. Директорът на дирекция „Политика по въоръженията” е представил в дирекция „Управление на човешките ресурси в отбраната” предложение за поименно разписание на длъжностите в дирекцията. Предложението е изготвено в изпълнение на Указания рег. № РД – 60 – 2 от дата 25.03.2025 г. на постоянния секретар на отбраната. Предложено е преструктуриране на отделите, които са съществували до този момент в длъжностното разписание № АМ – 254 на Министерството на отбраната (в сила от 01.01.2019 г.). Предложено е съществуващите до този момент четири отдела да се реорганизират в три. Целта на това предложение е била оптимизиране на дейностите в дирекцията. В съответствие с предложеното поименно разписание е изготвена докладна записка рег. № 21 – 41 – 158 / 02.05.2025 г. от директора на дирекция „Управление на човешките ресурси в отбраната”, в която са отразени тези мотиви и е утвърдена реорганизацията в дирекция „Политика по въоръженията”. Издадена е Заповед № ОХ – 023 от дата 25.04.2025 г. на Министъра на отбраната относно: Извършване на организационно – щатни промени в Министерството на отбраната и Командване за комуникационно – информационна поддръжка и киберотбрана през 2025 г., с рег. № RB 211000 – 001 – 05 / 3 – М3023 / 25.04.2025 г., обособена в отделен класифициран том при спазване на разпоредбите на ЗЗКИ. Промяната на длъжностното разписание е мотивирана с Плана за развитие на въоръжените сили на [държава]. Новото длъжностно разписание № АМ – 256 е утвърдено от Министъра на отбраната на дата 29.04.2025 г. (съгласно чл. 20 от Наредба № 5 от 31 май 2024 г.). По силата на това длъжностно разписание Дирекция „Политика по въоръженията“ се състои вече от три отдела: Отдел „Военнотехническо и индустриално сътрудничество и иновации“, отдел „Координация на инвестиционните дейности“ и отдел „Международни договори“. Преди промяната отделите в дирекция „Политика по въоръженията“ са били четири, като в резултат от новото длъжностно разписание два отдела („Политика на въоръженията“ и „Военнотехническо сътрудничество“) са обединени в един отдел -„Военнотехническо и индустриално сътрудничество и иновации“. Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 2 от Наредба № 5 от 31 май 2024 г., при реорганизиране на съществуващите структури, при изменение на повече от 20 % на организационните звена или общата численост, както и съгласно чл. 2, ал. 2, т. 4 от Наредбата, необходимост след изтичане на срок не по – малък от 5 години от влизане в сила на длъжностното разписание или щата, се изготвя ново длъжностно разписание. Основателни са аргументите на ответника, че и двете условия са спазени. От 21 административни звена са реорганизирани 11, т. е. повече от 20 %. Действалото до този момент длъжностно разписание на Министерството на отбраната е в сила от 01.01.2019 г., т. е. изминали са не по – малко от 5 години. Новото длъжностно разписание е изготвено от дирекция „Управление на човешките ресурси в отбраната” на основание чл. 12, изречение второ от Наредба № 5 от 31 май 2024 г. То е изготвено въз основа на Обща численост на персонала в административните звена на Министерството на отбраната (Приложение № 1 към чл. 13, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерството на отбраната), разработени и утвърдени Функционални характеристики (мисията, функциите, задачите) и изготвените структурни схеми на административните звена (чл. 15 от Наредба № 5 от 31 май 2024 г.). Посочената дотук промяна попада в полето на оперативната самостоятелност на административния орган. За нея не е необходимо изменение на Устройствения правилник на Министерството на отбраната. Дали промяната ще доведе до желания ефект остава извън обхвата на съдебния контрол. Принципно е положението, че всяка една администрация на изпълнителната власт се състои от три компонента: структурата (звената), човешките ресурси и материално – техническата база. Всеки един от тези компоненти е пряка управленска отговорност на ръководителя на съответната администрация - в случая това е министърът на отбраната. Той е отговорен за това как ще бъдат организирани отделните звена в министерството, какъв ще бъде щатът във всяко едно отделно звено, колко отдела да има всяка една дирекция, колко служители да има във всеки един отдел и т. н. Беше посочено, че съобразно утвърденото ново длъжностно разписание дирекция „Политика по въоръженията“ се реорганизира от дирекция с четири отдела в дирекция с три отдела, като запазва общата си численост от 29 щатни бройки. Новият отдел „Военнотехническо и индустриално сътрудничество и иновации“, е сформиран от закритите отдели „Развитие на въоръженията“ и „Военнотехническо сътрудничество“, като общият числен състав от 12 щатни бройки (в това число 3 щатни бройки за заемане от военнослужещи) е намален на 9 щатни бройки (в това число 3 щатни бройки за заемане от военнослужещи). Това се извършва, за да се обезпечи ефективно изпълнение на функциите на отдел „Международни договори“, като за целта числеността му се увеличава с 3 щатни бройки (освободени от намаляването на числеността на тези два отдела), като се разкриват нови длъжности за изпълнение на функциите и задачите на този отдел. Необходимостта от увеличаване на общата численост и засилване експертизата на отдел „Международни договори“ е мотивирана по следния начин: комплексният характер на дейностите, свързани с реализация на договорите за придобиване на отбранителни продукти и услуги, финансирани с национални средства по Програмата за чуждестранни военни продажби на САЩ и с безвъзмездни кредити по програми и целеви фондове на САЩ. С цел оптимизация на организационната структура длъжността „Държавен експерт“ по служебно правоотношение от закрития отдел „Развитие на въоръженията“, заемана до 07.05.2025 г. от жалбоподателя, се съкращава и са разкрива нова длъжност „главен експерт“ по ЗДСл в отдел „Международни договори“. Тази нова длъжност е с различни функционални задължения от тези, които изпълнява жалбоподателят, докато е заемал съкратената длъжност „държавен експерт“ в закрития отдел „Развитие на въоръженията“. Длъжностната промяна е мотивирана с приетия нов Устройствен правилник на Министерството на отбраната. Действително промените в този правилник не се отнасят пряко до дирекция "Политика по въоръженията". Основните функции на тази дирекция са предвидени в чл. 32 от правилника и те не са променени. Промените се отнасят до други дирекции (например по силата на новия чл. 29б от Правилника възниква дирекция „Правно осигуряване на обществените поръчки в отбраната“). Министърът на отбраната обаче разполага с право на свободна преценка дали да утвърди и други промени в структурата на съответната администрация, извън тези, осъществени с промяната в Устройствения правилник на Министерството на отбраната. В съответствие с предложеното поименно разписание е изготвена докладна записка рег. № 21 – 41 – 158 / 02.05.2025 г. от директора на дирекция „Управление на човешките ресурси в отбраната“, в която са посочени горните мотиви, и в изпълнение на положителната резолюция на постоянния секретар на отбраната върху докладната записка със заповед рег. № РД – 26 – 325 / 07.05.2025 г. е прекратено служебното правоотношение с М. М. А., държавен експерт в отдел „Развитие на въоръженията“, дирекция „Политика по въоръженията“, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Приобщена е длъжностна характеристика (Приложение № 14 към чл. 31, ал. 2 от Наредба № 5 от 31.05.2024 г. на Министерството на отбраната) за длъжността: Държавен експерт в отдел „Военнотехническо и индустриално сътрудничество и иновации“ в дирекция „Политика на въоръженията“ от длъжностно разписание № АМ – 256. Военно звание: Полковник (капитан I ранг). Код на длъжността 1529 8013, утвърдена от постоянния секретар на отбраната на дата 14.08.2025 г. В Раздел VII „Функционални задължения за мирно и военно време“, т. 1 „Основни задължения“ от длъжностната характеристика е посочено следното: Да подпомага началника на отдела в дейностите по осигуряване на участието на Националния директор по въоръженията в Конференцията на националните директори по въоръженията в НАТО (CNAD) и в Направляващия борд на националните директори по въоръженията в Европейската агенция по отбрана (EAO); Участва в заседания на работни групи НАТО (CNAD) и ЕАО; Има задължение да подпомага началника на отдела при формиране и провеждане на политиката по стандартизирането, кодифицирането и сертифицирането на отбранителните продукти за нуждите на въоръжените сили в съответствие със стандартизационните споразумения на НАТО и Европейския съюз, по които [държава] е страна; подпомага началника на отдела при административно – техническото осигуряване на работата на Съвета по въоръженията и трябва да изготвя становища и анализи в рамките на своята компетентност; Координира, организира и участва в провеждането на мероприятия (семинари, конференции, кръгли маси, презентации и др.) в областта на въоръженията, индустриалното сътрудничество и други; Да подпомага началника на отдела при изпълнение на функциите на отдела по военно – техническо и индустриално сътрудничество и иновации. Предвидено е длъжността да се заеме от военнослужещ по реда на ЗОВСРБ. Видно от длъжностна характеристика за длъжността „Главен експерт“ в Дирекция: „Политика по въоръженията“, отдел: „Международни договори“; Длъжностно ниво: 6; наименование на длъжностното ниво: Експертно ниво 2; Минимален ранг за заемане на длъжността: III младши. (л. 98 – 100), преките задължения са: 5. 1. Участва във формирането и реализацията на политиката на Министерството на отбраната в областта на развитие на отбранителни способности по програми и целеви фондове на САЩ за подпомагане в областта на сигурността и с национални средства по Програмата за чуждестранни военни продажби на САЩ; 5. 2. Участва в инициирането, организирането, координирането и подпомагането на изпълнението на дейностите по придобиване на отбранителни продукти и услуги с безвъзмездно финансиране по програми и целеви фондове на САЩ за подпомагане в областта на сигурността, включително подготвя проекти на актове и договори във връзка с това; 5. 3. Координира в оперативен порядък с компетентните представители от Въоръжените сили на [държава], Посолството на САЩ в София и от ВС на САЩ възникнали въпроси, във връзка и по повод предложени, планирани и реализиращи се договори, изпълнявани по програми и целеви фондове на САЩ за подпомагане в областта на сигурността; 5. 4. Участва в организацията и провеждането на мероприятия (семинари, конференции, кръгли маси и др.) в областта на въоръженията, управлението на проекти и прилагане на програми и целеви фондове на САЩ за подпомагане в областта на сигурността; 5. 5. Следи, обобщава, систематизира и анализира информацията, свързана с хода на придобиване на отбранителни продукти и услуги по програми и целеви фондове на САЩ за подпомагане в областта на сигурността и по Програмата за чуждестранни военни продажби на САЩ; 5. 6. Поддържа електронна база данни за придобитите отбранителни продукти и услуги по програми и целеви фондове на САЩ за подпомагане в областта на сигурността и по Програмата за чуждестранни военни продажби на САЩ в интерес на МО, СППМО и Българската армия. Жалбоподателят М. А. е заемал длъжността „държавен експерт“ в отдел „Развитие на въоръженията“ в дирекция „Политика по въоръженията“, с ранг II старши. В Раздел пети от тази длъжностна характеристика са описани преките задължения, а именно: 5. 1. Участва в разработването на проекти на нормативни и административни актове, както и на национални позиции, свързани с Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) на ЕС по аспектите на развитието на въоръженията; 5. 2. Участва в разработването на стратегически, доктринални, концептуални и други документи, свързани с функциите на дирекцията в областта на националната сигурност, политиката по въоръженията, развитието на въоръженията и отбранителната аквизиция; 5. 3. Съдейства за подготовката на националния директор по въоръженията (НДВ) при участието му в работата на органи и комитети на ЕАО, НАТО и др. международни формати; 5. 4. Участва в заседания на работни групи и комитети на Съвета на ЕС, ЕАО, Европейската комисия, НАТО, както и в координацията на проекти в областта на въоръженията с европейско финансиране; 5. 5. Проучва, анализира и периодично информира началника на отдела за изпълнението на възложените задачи, като предлага мерки за усъвършенстване и подобряване на работата; 5. 6. Изготвя експертни анализи, оценки, прогнози, становища и отговори на запитвания на ведомства, организации и граждани в рамките на своите компетенции; 5. 7. Участва в екипи за изпълнението на конкретни задачи, поставени за разработване от отдела; 5. 8. По решение на ръководството на дирекцията, подпомага изпълнението на задачи съвместно с други отдели в дирекцията; Съдът намира, че трансформираната длъжност „държавен експерт“ в отдел „Развитие на въоръженията“ в дирекция „Политика на въоръженията“ не се припокрива с новата длъжност „Главен експерт“ в Дирекция „Политика по въоръженията“, отдел: „Международни договори“. Видно от сравнението между преките задължения по двете длъжности, задълженията по т. 5. 1. и по т. 5. 2, които до този момент проф. А. е изпълнявал, не се прехвърлят към нито една друга длъжност. Именно тези служебни задължения са най – характерните за заеманата от него до този момент длъжност. Те в най – голяма и пълна степен отразяват и неговото образование, научни интереси, академично развитие и дългогодишна експертиза. Тези задължения са били поставени в основата на особеностите на заеманата от него длъжност. Действително и в новата длъжностна характеристика за длъжността „главен експерт“ има задължения за стриктно спазване на правилата относно класифицираната информация (т. 5.11); да се докладва на по – горното йерархично ниво за забелязани административни слабости (т. 5.12); да се спазват разпоредбите на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (т. 5.13); във връзка с изпълнение на преките задължения да работи при ненормирано работно време (т. 5.14.) Тези задължения са идентични на задълженията по заеманата от А. длъжност (т. т. 5.9, 5.10, 5.11, 5.12), но те по никакъв начин не придават характерните (същностните) белези на заеманата от него до този момент нормативно определена позиция. Те са по – скоро общи за всички длъжности в държавната администрация. Преките задължения на жалбоподателя по т. 5. 3. в голяма степен са прехвърлени към длъжността „Държавен експерт“ в отдел „Военнотехническо и индустриално сътрудничество и иновации“ в дирекция „Политика на въоръженията“ от длъжностно разписание № АМ – 256, предвидена да се заема от военнослужещ по ЗОВС. Те се изразяват в подпомагане на началника на отдела в дейностите по осигуряване на участието на Националния директор по въоръженията в Конференцията на националните директори по въоръженията в НАТО (CNAD) и в Направляващия борд на националните директори по въоръженията в Европейската агенция по отбрана (EAO). Част от преките задължения на А. по т. 5. 4 да участва в заседания на работни групи и комитети на Съвета на ЕС, ЕАО, Европейската комисия, НАТО, също стават част от задълженията на длъжността „Държавен експерт“ в отдел „Военнотехническо и индустриално сътрудничество и иновации“ в дирекция „Политика на въоръженията“, но без задължението да участва в координацията на проекти в областта на въоръженията с европейско финансиране. В предвидената да се заеме от военнослужещ длъжност „държавен експерт“ в отдел „Военнотехническо и индустриално сътрудничество и иновации“ в дирекция „Политика по въоръженията“ са предвидени изцяло нови функционални задължения: Има задължение да подпомага началника на отдела при формиране и провеждане на политиката по стандартизирането, кодифицирането и сертифицирането на отбранителните продукти за нуждите на въоръжените сили в съответствие със стандартизационните споразумения на НАТО и Европейския съюз, по които [държава] е страна; подпомага началника на отдела при административно – техническото осигуряване на работата на Съвета по въоръженията и трябва да изготвя становища и анализи в рамките на своята компетентност; Координира, организира и участва в провеждането на мероприятия (семинари, конференции, кръгли маси, презентации и др.) в областта на въоръженията, индустриалното сътрудничество и други; Да подпомага началника на отдела при изпълнение на функциите на отдела по военно – техническо и индустриално сътрудничество и иновации. Функциите, задачите и задълженията на разкритата нова длъжност за държавен експерт в новосъздадения отдел са нови и различни от тези, които са били описани в длъжностната характеристика на А.. Основният спорен въпрос по делото е, налице ли е запазване на системата от функции, задължения и отговорности за длъжността, която до този момент е заемал А.. Отговорът е отрицателен. В резултат от структурните промени в Министерството на отбраната е налице реално съкращаване на длъжността. Длъжността „държавен експерт“ е престанала да съществува в отдел „Развитие на въоръженията“ в дирекция „Политика на въоръженията“ като нормативно определена позиция. Тя вече не фигурира в поименното и щатното разписание. Същата е престанала да съществува и като система от функции, задължения и изисквания. В случая е налице съществена промяна, която води до извод, че е налице качествено нова длъжност. Длъжността на жалбоподателя не е само „формално“ изменена и промяната не се отнася само до нейни второстепенни характеристики. Налице са основанията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Жалбоподателят твърди, че незаконосъобразно заповедта му е връчена по време на ползван от него отпуск за временна неработоспособност, считано от 28.04.2025 г. до 19.05.2025 г. Съдът намира, че този аргумент е неоснователен. Безспорно установеното обстоятелство, че жалбоподателят е ползвал отпуск поради временна неработоспособност за периода от 28.04.2025 г. до 19.05.2025 г. не представлява пречка административният орган да прекрати служебното му правоотношение, считано от 28.04.2025 г. до 19.05.2025 г. В хода на съдебното производство е представен дубликат на болничен лист № Е 20250875422 за временна неработоспособност. Болничният лист е издаден от членове на ЛКК към „ДКЦ VII – София“ ЕООД, [населено място], [улица], а именно - д – р И. Р. (УНГ) и д – р Е. Ц. (УНГ) на дата 28.04.2025 г. Предписан е режим на лечение: домашен – амбулаторен. Брой на дните при режима: 22. Диагноза по МКБ: Н81.3. В хода на производството е представен и протокол от служители на МО, в който е посочено, че оспорената заповед е връчена, докато жалбоподателят ползва отпуск за временна неработоспособност за времето от 28.04.2025 г. до 19.05.2025 г. въз основа на болничен лист с посочения номер. Действително това показва, че органът по назначаването е бил запознат с причините, поради които отсъства жалбоподателят. Правният режим, на който се подчиняват служебните правоотношения, не предвижда закрила при уволнение на държавните служители, ползващи отпуск за временна неработоспособност. При наличието на нарочна уредба на правното положение на държавните служители отклонения от нея могат да се предвидят само с изрична правна норма. Аргумент в тази насока трайно установената съдебна практика черпи от законодателното уреждане на сходни хипотези на закрила при уволнение - като например в нормите на чл. 35 от ЗМСМА, чл. 248 от ЗМВР, чл. 200, ал. 2 от ЗОВСРБ. В разпоредбата на чл. 107б от ЗДСл е предвидена закрила при прекратяване на служебното правоотношение единствено по отношение на държавна служителка, която ползва отпуск за бременност и раждане (ал. 1) и по отношение на държавна служителка, която е бременна или е в напреднал етап на лечение ин-витро (ал. 2). Тоест в ЗДСл не са уредени специални правила при прекратяването на служебното правоотношение по време на ползване на отпуск поради временна неработоспособност от страна на държавен служител, каквито се съдържат например в Кодекса на труда (вж. чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ). Отсъствието на такава норма в ЗДСл не означава непълнота на правната уредба, даваща възможност да се правоприлага по аналогия (в Г. Ш. "Прекратяване на служебното правоотношение" от ЗДСл липсва правна норма, която да препраща към КТ), а сочи на неприложимост на подобна закрила. Въведената с КТ закрила е с оглед специфичния предмет на трудовото правоотношение - престиране на работна сила срещу заплащане на трудово възнаграждение, който съществено го отличава от служебното правоотношение, изразяващо се в изпълнение на държавна служба въз основа на акт за назначаване от компетентен орган на държавна власт, и аналогията в този случай е недопустима. С оглед горното фактът, че на посочената в заповедта дата на прекратяване на служебното правоотношение 07.05.2025 г., независимо от факта, че е бил в законоустановен отпуск, не съставлява съществено нарушение на процесуалния закон, опорочаващо издадения индивидуален административен акт до степен неговата незаконосъобразност. В този смисъл е и формираната практика на ВАС (Решение № 15847 от 29.11.2013 г. на ВАС, по адм. д. № 541 / 2013 г., Пето отделение; Решение № 2699 от 10.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2754 / 2015 г., Пето отделение; Решение № 2200 от 15.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7900 / 2019 г., Пето отделение). Неоснователни са и доводите, свързани с приобщения по делото Доклад с рег. № 21 – 15 – 26 / 07.07.2025 г. на Инспектората на Министерството на отбраната относно резултати от планова проверка на дирекция „Политика по въоръженията”. Основателни са аргументите на ответника, че тази проверка е трябвало да установи степента на отстраняване на констатираните слабости при извършена през 2023 г. комплексна проверка на дирекция „Политика по въоръженията”. Посоченото в доклада за създаване на впечатление, че изискванията в длъжностните характеристики на служителите се определят спрямо назначеното лице или кандидат за заеманата на длъжността, средата за работа е принципно еднаква, задълженията се припокриват, а функциите обективно се повтарят в голяма степен, е общ извод, който безспорно е негативен за административната структура, за която се отнася (Министерството на отбраната). От този общ извод обаче не могат да се изведат аргументи, че прекратяването на служебното правоотношение на жалбоподателя е незаконосъобразно. Това прекратяване трябва да бъде разглеждано индивидуално и съответно на събраните по делото доказателства, а не в контекста на обобщаващи изводи на Инспектората на МО. Съдебният контрол се проявява най – вече като контрол върху външните ограничения и законовата основа на извършените административни действия. Оперативната самостоятелност се определя като възможност да се избира измежду няколко (най – малко две) решения, всяко от които е в еднаква степен законосъобразно и в различна – целесъобразно. От съвкупния анализ на представените по делото доказателства се установи обстоятелството, че промяната в длъжностното разписание в дирекция „Политика по въоръженията“ е продиктувана от съображения по целесъобразност. Промяната е имала за цел подобряване на организацията на работата в дирекцията, включително тази промяна е имала за цел да отговори на актуалните нужди на тази административна структура. Оспорената заповед се явява издадена при съобразяване с целта на закона. По разноските С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК на ответната страна се дължат разноски. Същата е била представлявана от държавен експерт – юрист М.. Своевременно е направено искане за присъждане на разноски. Отговорността за разноски в съдебното производство е обективна, невиновна отговорност. Фактическият състав, при който тя се поражда, е съвкупност от следните юридически факти: неоснователно предизвикан правен спор, направени разноски за водене на делото по повод на този спор, и съдебен акт в полза на страна, която претендира разноски. ( в този смисъл Определение № 5424 от 28.04.2021 г. по адм. д. № 8330 / 2020 г., Второ отделение на ВАС) Съгласно приложимата разпоредба на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът намира, че в полза на ответника трябва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 200 лева. Приложима е разпоредбата на чл. 24, изр. 1 – во от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно тази разпоредба, в сила от 01.10.2025 г. (т. е. към датата на приключване на устните състезания), по административни дела без материален интерес възнаграждението за една инстанция е в размер от 200 до 300 лева. По изложените съображения и на основание и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд София–град, 45 - ти състав, I –отделение,