РЕШЕНИЕ

№ 306

гр. София, 10.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Мулешков при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Гражданско дело № 20221800100182 по описа за 2022 година Ищецът „О а. М“ ЕООД е предявил срещу „У.К. Б.“ АД частичен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за сумата 25 500 лв. от общо 93 374 евро, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на деликт от края на м. януари 2021 г. (неправомерно получаване от неизвестно лице поради бездействие на служители на ответника на парични средства в размер на 24 250 евро по банков превод от 20.01.2021 г., нареден от ищеца), ведно със законната компенсаторна лихва от 09.02.2021 г. В исковата молба и в две уточняващи молби ищецът твърди:

• че е клиент на ответната банка от 2003 г.;

• че на 20.01.2021 г. във връзка с договор за доставка на 100 тона ламарина е наредил банков превод от 24 250 евро по банкова сметка IBAN................. на свой контрагент – индийската фирма Prabhat Global Colourcoated Pvt. Ltd.;

• че в края на работния ден на 28.01.2021 г. управителят на ищцовото дружество е получил обаждане от служител на ответника за необходимост да се чуят на следващия ден;

• че на 29.01.2021 г. в резултат на телефонни разговори и разменени електронни съобщения ищецът узнал, че служебната му поща е била обект на фишинг измама, при която имейлът на индийското дружество с приложени към него договор и проформа фактура е бил подменен с друг имейл с прикачени документи, в които е била подменена единствено банковата сметка на продавача с друга банкова сметка в ING Bank N.V. в Н.;

• че управителят на ищеца се свързал с Д. „М. п.“ на ответника с молба за предприемане на незабавни действия с цел банката в Н. да блокира паричния превод, при което бил уверен, че нещата са под контрол;

• че след този разговор управителят на ищцовото дружество се явил в офис на ответника, което станало около 9, 30 – 9, 45 ч. на 29.01.2021 г., където попълнил формуляр, предназначен за банката в Н.;

• че на 09.02.2021 г. ищецът узнал, че средствата вече са били усвоени от получателя, като това било станало още в деня, в който те са били постъпили по сметката в Н.. Ищецът твърди, че впоследствие узнал и следните обстоятелства от писмо на ответника от 27.02.2021 г.: На 28.01.2021 г. българската банка – ответник по делото, получила съобщение от банката в Н., че вероятно преведените от ищеца средства са били получени от техния клиент в Н. с измама. На 02.02.2021 г. нидерландската банка информирала ответника, че средствата са били изтеглени и не могат да бъдат върнати. С писмо от 27.02.2021 г. ответникът информирал ищеца, че на 05.02.2021 г. е уведомил нидерландската банка, че преводът е бил извършен на база компрометирана кореспонденция, както и че не разполага с полицейски доклад. Ищецът обаче изразява съмнения такова уведомление да е било пращано.

Твърди се също така в исковата молба, че на 15.03.2021 г. ищцовото дружество е получило електронно съобщение от нидерландската банка за взети превантивни мерки срещу техния клиент, по чиято сметка са постъпили преведените средства, и за възможността допълнителна информация да бъде получена от българската банка. Твърди се обаче, че ответникът не е пожелал да предостави на ищеца останалата налична информация.

Ищецът обосновава, че ответникът като доставчик на платежни услуги на платеца е забавил дължимото съдействие по чл. 90, ал. 5 ЗПУПС, което е бил длъжен да окаже на нидерландската банка с цел проверка автентичността на извършения превод предвид наличието на риск с конкретната платежна операция. Обосновава, че ответникът не е положил дължимата грижа по чл. 90, ал. 4 ЗПУПС за възстановяване на сумата по платежната операция. В резултат на забавянето и неположената дължима грижа от страна на ответника, нидерландската банка е валидирала паричния превод. Обосновава, че в резултат на бездействието на българската банка в нарушение на чл. 99, ал. 2 ЗПУПС (допуснатото от нейните служители забавяне от 20.01.2021 г., когато е бил нареден паричният превод, до 29.01.2021 г., когато ищцовото дружество е получило запитването за автентичност) е претърпял пряка загуба в размер на сумата по паричния превод, а именно 24 250 евро.

Освен това ищецът обоснова, че е претърпял и други вреди, представляващи пропуснати ползи и изразяващи се в нереализирани печалби от неосъществената сделка с индийския партньор. Твърди, че за да запази репутацията си и мястото си на пазара, е бил принуден да закупува ламарина от местния пазар на значително по-високи цени, в резултат на което печалбата му е била твърде занижена. Определя загубите си на 69 124 евро като разлика между продажните цени на ламарината на местния пазар (тоест цените, на които самият той е закупил ламарината от търговци на местния пазар) и разходите за закупуването й от индийското дружество до достигане на общото количество 100 тона, какъвто е бил предметът на неосъществената сделка.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска. Не оспорва, че с ищеца се намират в трайни търговски отношения по силата на Рамков договор за платежни услуги от 30.05.2013 г. Твърди, че на 28.01.2021 г. е получил запитване по електронен комуникационен канал от нидерландската банка за потвърждаване на процесната трансакция от 24 250 евро, като в запитването било посочено, че парите не са налични, но има предположение за измама. На 29.01.2021 г. ответникът излъчил съобщение с молба за връщане на сумите, като уведомил чуждестранната банка, че плащането е измама. На 02.02.2021 г. нидерландската банка подала информация, че са предприети мерки по отношение на техния клиент. Потвърдила отново, че „средствата са били незабавно изтеглени след тяхното получаване“. Така водещото твърдение на ответника, за да отрече отговорността си, се свежда до това, че средствата, преведени от ищеца, макар и в резултат на измама, са били незабавно изтеглени от получателя, което е станало преди българската банка да бъде уведомена за измамата.

Ответникът сочи и свои последващи действия, включително подаването на сигнал до ГДБОП.

В отговора по чл. 131 ГПК се обосновава, че вината за вредите е изцяло за ищеца, който не е положил дължимата грижа на добър стопанин и добър търговец и не е установил, че нарежда паричен превод по банкова сметка, която е различна от банковата сметка на индийското дружество и по която вече е бил извършил две плащания през 2019 г. Обосновава, че ищецът не е положил и дължимата грижа, за да се увери в коректността на кореспонденцията (истинността на електронното писмо, изпратено от индийския партньор). Твърди, че не следва да носи отговорност за проявената от ищеца непредпазливост, както и че банката е положила дължимите усилия по чл. 90, ал. 4 ЗПУПС за възстановяване на сумата. Твърди, че е изпълнил точно нареждането в съответствие с чл. 90, ал. 1 ЗПУПС и не е допуснал грешка в идентификатора на получателя на сумата, като изключва отговорността си по чл. 90, ал. 4 и ал. 5 ЗПУПС.

Ответникът отрича вредата, изразяваща се в пропуснати ползи, да е в пряка причинна връзка с вредоносното деяние. Поддържа, че решението на ищеца да закупи ламарина от други доставчици на по-високи цени, е било породено от търговски съображения, като то не е било повлияно от действията на банката и не е пряка и непосредствена последица от увреждането.

Съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Страните нямат спор по фактите, изложени в исковата молба.

Установява се, че на 20.01.2021 г. ищецът е наредил банков превод от 24 250 евро по конкретна банкова сметка в Н., както и че преводът е бил изпълнен от ответника. Установява се също така, че във връзка с наредения паричен превод ищецът е бил обект на измама от страна на трето лице.

Спорът е дали ответникът е бездействал и дали е имал възможност да предотврати измамата и вредите за ищцовото дружество. Отговорът на този въпрос е отрицателен. По делото няма никакви данни, от които да се направи извод, че към 20.01.2021 г. на страните са им били известни обстоятелства, които да поставят под съмнение редовността на наредения банков превод. Едва на 28.01.2021 г. ответникът е получил запитване от нидерландската банка за потвърждаване на трансакцията от 24 250 евро поради предположения за измама. В електронното писмо на ING Bank е било изказано съжаление, че парите не са били обезпечени. С последващи електронни писма от 02.02.2021 г. и от 05.02.2021 г. нидерландската банка е уведомила ответника, че сумата не може да бъде възстановена, тъй като средствата са били незабавно изтеглени след тяхното получаване. Следователно вредата за ищеца е настъпила още на 20.01.2021 г., като евентуалните действия или бездействия на служители на ответника след 28.01.2021 г. не са в пряка причинна връзка с вече настъпилото увреждане. Ответникът обективно не е разполагал с никаква възможност да предотврати или да ограничи вредоносния резултат. Разпоредбите на чл. 90, ал. 4 и ал. 5 ЗПУПС, на които ищецът се позовава, регулират отношенията между платеца, получателя на плащането и техните доставчици на платежни услуги при неточен уникален идентификатор. По настоящото дело се установява, че ответната банка е изпълнила платежното нареждане в съответствие с посочения от ищеца уникален идентификатор и не следва да носи отговорност при неточност на посочения от ползвателя на платежни услуги уникален идентификатор (чл. 90, ал. 2 ЗПУПС). Наредената от ищеца сума е била невъзстановима по реда на чл. 90 ЗПУПС, поради което е без значение дали ответникът е положил последваща дължима грижа за възстантовяването. Некоректно е позоваването на ищеца на чл. 90, ал. 5 ЗПУПС, която разпоредба задължава доставчика на платежни услуги на получателя да съдейства на доставчика на платежни услуги на платеца, а не обратно. Ответникът е изпълнил и задължението си по чл. 99, ал. 2 ЗПУПС, като незабавно е уведомил ищеца като ползвател на платежни услуги за инцидента, но предвид извършеното от нидерландската банка плащане още на 20.01.2021 г. българската банка вече е била в невъзможност да ограничи неблагоприятните последици независимо от предприетите от нея мерки.

Изводът е, че ответникът не следва да носи отговорност за претърпените от ищеца имуществени вреди. Предявеният частичен иск подлежи на отхвърляне.

При този изход на делото в тежест на ищеца следва да бъдат възложени направените от ответника разноски от 1 294 лв. за адвокатско възнаграждение съгласно неоспорен списък по чл.80 ГПК. За реалното извършване на разноските са представени доказателства.

По изложените съображения Софийският окръжен съд