Решение № 2247 от 18.6.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 10021/2024 г.

Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН. Производството е образувано по жалба на И. В. Г. срещу Наказателно постановление № 58/08.04.2024 г., издадено от началника на 04 РУ СДВР, с което на жалбоподателката е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200.00 лева за извършено нарушение по чл. 218б, вр. чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. В подадената жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление. Жалбоподателката твърди, че в НП не са посочени съществени елементи на състава на кражбата, включително относно собствеността на инкриминираната вещ, субективната страна, както и точното време на извършване на нарушението. Посочва, че не са описани доказателствата, на основание на които наказващият орган заключава, че случаят е маловажен. Допълва, че жалбоподателката не е била информирана за протичането на производството. Освен това се твърди, че липсват мотиви по отношение на маловажността на случая и определянето на размера на наказанието. Поради изложеното се претендира отмяна на НП. В съдебно заседание жалбоподателят Г., редовно призована, не се явява. Представлява се от нейния упълномощен процесуален представител – адв. Л., която поддържа жалбата. Моли за отмяна на НП поради изложените в жалбата съображения. Моли за присъждане на възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата, като уточнява, че жалбоподателката е дете на нейна близка приятелка. Административнонаказващият орган – началникът на 04 РУ СДВР, редовно призован, не се явява лично, представлява се от юрисконсулт от ДИ, която оспорва жалбата. Претендира за потвърждаване на наказателното постановление и оставяне на жалбата без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения са изложени в писмен вид. Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На 24.01.2024 г. вечерта, в магазин “•••••••”, намиращ се в гр. София, Търговски център “•••••••”, бул. “Ч•••••••” №100 жалбоподателката И. В. Г. взела един брой дамско яке на стойност 109, 00 лева и преминала през касовата зона на магазина, заедно с якето, без да го заплати. При това си действие алармата закачена на якето се включила и жалбоподателката била спряна от служител в магазина, Силвия Красимирова Г. след касовата зона. Стоката била върната на управителя на магазина св. С. Г., без липси и повреди. Въпреки това, бил подаден сигнал до СДВР. На място дошъл екип на 04 РУ СДВР, сектор „Охранителна полиция“, част от който бил и св. Д. Б.. Той установил самоличността на жалбоподателката и снел сведения от нея и служителите на магазина, като полицейският служител изготвил и докладна записка по случая. Административнонаказателното производство е образувано въз основа на постановление от 25.03.2024 г. на прокурор при СРП, с което е отказано да се образува наказателно производство, като е прието, че жалбоподателката Г. е осъществила от обективна страна състава на престъпление по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, което е с ниска степен на обществена опасност, поради което следва да се приложи чл. 218б НК. Прокурорът се е позовал на чистото съдебно минало на жалбоподателката и липсата на данни за извършени от нея други подобни деяния, включително и налагани наказания по реда на чл. 218б от НК. Затова и прокурорът е постановил препис от постановлението, ведно с материалите по преписката да се изпратят на началника на 04 РУ СДВР за преценка относно налагането на административно наказание на И. Г.. Постановлението за отказ не е връчено на Г.. Въз основа на това постановление е издадено обжалваното НП № 58/08.04.2024 г. от началника на 04 РУ СДВР срещу жалбоподателя И. Г. за нарушение на чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 218б НК. По делото не са приложени доказателства за датата на връчване на НП на жалбоподателката, като жалбата срещу него е депозирана в СРС на 25.06.2024 г. Видно от приложената по делото справка от 04 РУ, СДВР, жалбоподателката Г. не е регистрирана в масивите на МВР, включително и за налагани наказания по чл. 218б от НК. А според приложената справка за съдимост към датата на деянието тя не е била осъждана или освобождавана от наказателна отговорност. Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св. С. Г. и Д. Б., като и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетелят Г., тъй като същите са подкрепени от писмените доказателства по делото. Той е бил управител на търговския обект – магазин •••••••, като в процесния ден е получил сигнала за отнемането на якето от охранителя на обекта. Свидетелят потвърждава, че якето е върнато, а цената му е определена по етикета с продажната цена. Свидетелят потвърждава, че лично е попълнил приложеното по преписката сведение, както и разписката за връщане на якето. Той потвърждава и за идването на полицейски служители, макар споменът му за случая да не е добре съхранен. Св. С. Г. разяснява и начина на работа на служителите в магазина при подобни случаи. Съдът се довери и на показанията на св. Д. Б., служител в сектор „Охранителна полиция“ в 04 РУ СДВР, който се е отзовал на подадения сигнал. Той потвърждава, че е снел самоличност на задържаното на място лице, като е възприел и връщането на отнетата стока. Той потвърждава и попълването на сведения от всички замесени в случая лица, както и изготвянето на докладната записка от негова страна. Показанията на двамата разпитани свидетели са еднопосочни и взаимно си кореспондират, поради което и съдът им се довери изцяло. Съдът е бил в невъзможност да разпита Силвия Г., работила като охрана на магазина, за която е установено, че е спряла жалбоподателката след касовата зона, поради данните за напредналата й бременност. Но това не е попречило за установяване на обективната истина по делото чрез останалите събрани доказателства. Съдът се довери и на представените писмени доказателства, които потвърждават показанията на свидетелите и установяват изнасянето от магазина на якето от жалбоподателката, което тя не е заплатила. Връщането на вещта след залавянето на жалбоподателката се установява от показанията на двамата свидетели и изготвената разписка от св. С. Г.. А съдът намира за доказано авторството на деянието от показанията на св. Б. и попълнените сведения от служителите на магазина, включително и от жалбоподателката. Жалбоподателката И. Г. не се е възползвала от правото си да даде обяснения по делото или да поиска събирането на доказателства, които да подкрепят изложеното от нея в попълненото на място сведение. Поради това и с оглед кредитираните доказателства, съдът намира, че се опровергават нейните твърдения, че е мислела, че стоката е заплатена от нейна приятелка. При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН 14-дневен срок, /доколкото липсват доказателства за датата на връчване на НП/ от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че НП е издадено в предвидените в ЗАНН давностни срокове, от компетентно лице, при спазване на материалния закон, но при допуснати съществени процесуални нарушения. От материалите по делото е видно, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган в изискуемата от закона форма. Съгласно т. 2.5 от Заповед №8121з- 694/07.06.2021 г. на министъра на вътрешните работи началниците и заместник-началниците на районните управления на СДВР са оправомощени да издават наказателни постановления за нарушения по чл. 218б от НК. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2, пр. 2 ЗАНН изрично предвижда, че административнонаказателно производство се образува без АУАН в случаите, когато прокурорът е отказал да образува наказателно производство и преписката е препратена на наказващия орган. Именно такъв е и настоящият случай. Съдът намира за неоснователни доводите в жалбата, че липсата на посочване на час на извършване на кражбата, представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Видно от разпоредбата на чл. 57, ал.1, т. 5 ЗАНН, в НП следва да се посочат датата и мястото на нарушението, което в случая е сторено. Макар и лаконично, в НП е посочена и инкриминираната вещ – яке, както и неговата стойност – 109.00 лева. Но съдът намира, че в НП липсва описание на всички съставомерни признаци на деянието по чл. 194, ал.3, вр. ал. 1 НК, което представлява съществено процесуално нарушение на чл. 57, ал.1, т. 5 ЗАНН, изискващ в постановлението да са посочени и обстоятелствата при извършване на нарушението. Доколкото в случая се касае за маловажен случай на кражба, който поради допълнителни обстоятелства е загубил престъпния си характер и се третира от закона като административно нарушение, в НП следва да се посочи именно изпълнителното деяние на кражбата, основанията за маловажност на случая и основанията за приложимост на разпоредбата на чл. 218б, ал. 1 НК, което обаче не е сторено. За да отговаря на реквизитите по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН в случая в НП следва да е описано умишленото отнемане на конкретна движима вещ от владението на определено лице, с намерение за противозаконното й присвояване, като с оглед привилегирования състав по чл. 194, ал. 3 НК следва да се посочи, че става въпрос за маловажен случай. Но в процесното НП на първо място не се твърди жалбоподателката да е отнел вещ, а единствено да е преминала през касовата зона на магазина, без да заплати стойността на якето, което по-скоро се отнася до облигационните й отношения с продавача на вещта. Но дори да се приеме, че описанието „взела яке, … като преминала касовата зона без да го заплати“ изпълва състава на „отнемането“ по смисъла на чл. 194, ал. 1 НК, то са налице други съществени непълноти в НП. Съдът се солидаризира с изложеното в жалбата, че в НП не е посочен досегашния владелец на вещта и нейният собственик, като единствено може да се предполага дали това е св. С. Г. като управител на обекта или друго материалноотговорно лице, но неговото име не е посочено в НП. А липсва и посочване на търговското дружество, стопанисващо обекта – магазин •••••••, което се явява собственик на вещите. В НП не се съдържа дори и общото твърдение, че вещта е чужда. В НП липсва и твърдение за прекъсване на владението на досегашния владелец и установяване на владение от страна на жалбоподателя, което да е извършено умишлено. А престъплението кражба, съответно и нарушението по чл. 218б НК се извършва единствено при умишлена форма на вината. В този смисъл наказващият орган е следвало да събере доказателства и да изложи мотиви защо не приема за достоверно твърдението на жалбоподателката, че е вярвала, че нейната приятелка е заплатила за якето с банкова карта на зоната за самообслужване. Липсва и посочване, че кражбата е в маловажен случай, както и останалите предпоставки за приложение на чл. 218б, ал. 1 от НК, свързани с размера на вредата. Единствено е посочено, че вещта е върната. Но не са изложени каквито и да е мотиви относно обстоятелствата по чл. 218б, ал. 2 НК, свързани с липсата на предходни деяния, извършени от жалбоподателката и чистото й съдебно минало. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН описанието на административното нарушение е задължителен съществен реквизит на НП, като следва да съдържа не само време и място на деянието, а и точно описание на обстоятелствата, свързани с нарушението, като е задължително да се посочат всички съставомерни признаци на това деяние, включително и от субективна страна. Административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована от административнонаказващия орган с непълни, неточни или неясни констатации относно елементите от състава на административното нарушение. В обстоятелствената част на НП не е посочена установената от прокурора или от анализа на всички доказателства фактическа обстановка. С оглед на всичко изложено, съдът намира, че допуснатото нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН е от категорията на съществените процесуални нарушения и е основание за отмяна на наказателното постановление, тъй като съществено затруднява правото на наказаното лице да разбере за какво е санкционирано. Допълнително, съдът намира, че е налице и нарушение на чл. 57, ал.1, т 6 ЗАНН, свързано с липса на пълна и точна правна квалификация на нарушението. В НП е посочено единствено, че то е по чл. 218б от НК. Но тази разпоредба съдържа две алинеи с по няколко хипотези и като взе предвид, че в ал. 2 са въведени ограниченията в приложното поле на разпоредбата, нарушението е следвало да се квалифицира по чл. 218б, ал. 1, пр. 1 от НК, вр. чл. 194, ал.3, вр. ал. 1 НК. Това представлява допълнително процесуално нарушение, затрудняващо правото на защита на жалбоподателя. Всичко изложено сочи на необходимост от отмяна на НП, което е постановено при допуснати множество съществени процесуални нарушения. В този смисъл се явява основателна и претенцията на процесуалния представител на жалбоподателката за присъждане на адвокатско възнаграждение за адв. Л.. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 24.06.2024 г., сключен между жалбоподателката и адв. Л., в който е посочено, че адвокатът оказва безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА при безплатно предоставяне на защита, разноски се дължат на адвоката, който е осъществявал защитата безплатно. А в чл. 38, ал. 1 от същия закон са изброени и предпоставките за осъществяване на безплатна защита, като съгласно договора за правна помощ и пледоарията на защитника, адв. Л. е близка на семейството на жалбоподателката. Съгласно константната практика на ВКС, за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1, 2 или 3 на чл. 38, ал. 1 ЗА, като не е необходимо страната да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ. В този смисъл са и Определение № 521/06.11.2018 г. по ч.г.д. № 3956/18 г., ІV ГО; Определение № 118/15.03.2021 г. по ч.т.д. № 1469/20, І ТО; Определение № 97/12.02.2021 г. по ч.т.д. № 2895/19, ІІ ТО и др. Следователно, СДВР следва да бъде осъдена да заплати директно на адв. Л. адвокатско възнаграждение за положения от нея труд. Въпреки постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-38/22, съгласно което съдът не е обвързан с размерите, предвидени в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът прие, че предвидения в Наредбата минимален размер от 400 лева се явява справедлив и достатъчен и е съобразен с положените усилия от процесуалния представител и проведените по делото две съдебни заседания с нейно участие, но и с липсата на фактическа или правна сложност по делото. Освен това, СДВР следва да бъде осъдена да заплати и направените по делото разноски, свързани с изплатената на св. Б. сума в размер на 30.00 лева за пътни разноски. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 2 и чл. 63д ЗАНН, съдът