Решение № 1996 от 25.6.2025 г. на Административен съд - Русе по дело № 752/2024 г.

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Постъпила е искова молба с вх. № 4237/17.09.2024 г. от З. С. М., [ЕГН]; с адрес гр. Русе, [улица], вх. А, ет. 7, с която се иска да бъде осъдена Община Русе да му заплати обезщетение „ за понесените психични болки и страдания от вероятните последици от пожара “ в размер на 2 000 лева като се твърди наличие на пожар в имот, находящ се на административен адрес [населено място], [улица], общ. Русе. Иска се от съда да постанови положителен акт, с който да бъде удовлетворена претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение в размер на 2 000 лева за понесени неимуществени вреди. Към исковата молба са приложени писмени доказателства. В съдебно заседание ищецът лично и без процесуален представител поддържа заявената претенция.

Ответникът – Община Русе, се представлява в процеса от надлежно упълномощен процесуален представител – старши юрисконсулт П. П., който оспорва допустимостта на предявения иск, а също така при условията на евентуалност счита същия за неоснователен и недоказан, а при условията на евентуалност иска намаляване размера на обезщетението. Ангажира писмени и гласни доказателства. Претендира присъждане на разноски по представен в съдебно заседание списък.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе изразява становище, че искът е неоснователен и недоказан. Посочва, че в протокола, съставен от свидетелката Н. и впоследствие в протокола, съставен от кмета, са отбелязани следи от пожар и какви са точно те, поради което в тази си част протоколите съвпадат с твърденията на ищеца. Също така изразява твърдение, че ищецът е направил възражение след като е получил констативния протокол и е написал, че има възражения за съставяне на комисия, но не е направил възражение за мястото. По изложените причини счита, че не са налице действия и бездействия защото важните обстоятелства са отразени в протокола – следи от пожар, а записаното място е несъществено. Претендира съдът да отхвърли предявения от ищеца М. иск.

С оглед предпоставките за процесуална допустимост на исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, настоящия съдебен състав намира, че исковата молба е процесуално допустима, но неоснователна.

От фактическа страна по делото се установява следното:

В предявената искова молба М. посочва, че на 16.08.2024 г. лицето И. И. Д. с адрес [населено място], [улица], общ. Русе е подпалил суха трева в поземлен имот на [улица]. М. веднага подал сигнал на тел. 112, но адекватни действия не последвали и затова поискал от Кметство [населено място] да констатира палежа. Посочва, че са последвали неадекватни действия от кмета М. Х., изпращайки И. А. Н. на [улица], която констатирала нещо несъществуващо там. М. твърди, че с действията си служителите на Община Русе са проявили престъпно бездействие или фиктивни действия, с които прикриват престъпление за палеж, което е застрашило имотите и живота на част от жителите на селото, включително и неговите. М. е посочил, че предявява граждански иск срещу Община Русе за понесените психични болки и страдания от вероятните последици от пожара на стойност 2 000 лева. Записано е допълнително искане: Да бъде изискан записа от тел. 112, проведен от него на 16.08.2024 г. в 7: 30 часа.

Като доказателства към исковата молба са приложени:

1. Молба с вх. № 81/16.08.2024 г., подадена от М. до К. С., с която иска съставяне на констативен протокол pа установяване на следите от извършено престъпление – подпалването на суха трева в поземлен имот на [улица]на 16.08.2024 г. в 7, 30 часа от лицето И. Д. – [населено място], [улица]. М. е посочил в молбата, че е изпратил съобщение на „ 112 “.

2. Протокол изх. № 67/23.08.2024 г., изготвен според ищеца от И. А. Н. – секретар на кметството. В протокола е посочено, че на 16.08.2024 г. в 15: 00 часа М. е посетил К. С. и е подал молба с вх. № 81/16.08.2024 г. за издаване на протокол за умишлен палеж на адрес [населено място], [улица]. Веднага на мястото е изпратен служител, който е установил следното: На адреса е нямало нито миризма, нито наличие на дим или огън, за това не е подаден сигнал на 112. В горния край, по средата пред каменната ограда е имало няколко клонки обгоряла дървесина, малко обгоряла трева без наличие на жар. Огнище липсвало. Съгласно Заповед № 31/30.05.2024г. на кмета на [населено място] всички жители на населеното място са предупредени за забрана на палене на огън в личните дворове.

С разпореждане [номер]/24.09.2024 г. съдът е дал указания на ищеца да внесе дължима държавна такса в размер на 10, 00 лева, като с молба с вх. № 4538/07.10.2024 г. М. е представил доказателство за извършеното плащане.

С разпореждане [номер]/07.10.2024 г. съдът е указал на ищеца в 7-дневен срок от получаване на съобщението, да отстрани следните нередовности, като посочи конкретно:

1.1. Ответник, срещу който е насочена исковата претенция.

1.2. Кои са незаконосъобразните актове, незаконосъобразните действия или бездействия на ответника(както и дали са отменени по съответния ред), от които са причинени вредите.

1.3. Настъпилите вреди по вид и размер.

1.4. Причинната връзка между настъпилите вреди и актовете и действията и бездействията по т. 1.2.

1.5. Размера на исковата претенция за всяка претендирана вреда.

1.6. Петитума на исковата молба, който да е съобразен с фактическите обстоятелства, изложени в исковата молба, срещу надлежен ответник, съобразен с цената на иска и съдържащ искане за осъждане на ответника за посочена конкретно сума.

С разпореждането съдът е предупредил ищеца, че при неизпълнение на дадените указания в определения срок и/или в цялост подадената искова молба ще бъде оставена без разглеждане, а производството по адм. д. № 752/2024 г. ще бъде прекратено и исковата молба ще му бъде върната.

Постъпил е отговор с вх. № 4741/18.10.2024 г., наименуван „ Реферат “. Като ответник е посочена Община Русе, а конкретният извършител е М. Х. – кмет на [населено място]. Като незаконен акт е посочен констативен протокол, приложен към исковата молба, а съответните действия/бездействия са несъотносимостта му по отношение молбата на М. до кметството спрямо местопрестъплението, съответно [улица], а не „Ветовско шосе“ № 24. Вредите се изразяват в преживените психоболки и страдания – опасения от разрастването на пожара в конкретния имот и в селото като размерът им е посочен в исковата молба. Размерът на исковата му претенция е посочен в исковата молба в причинна връзка с игнориране на гражданските му права в исканията му към институцията кметство и община. Иска съдът да осъди Община Русе да му изплати визираното в исковата молба обезщетение за понесените нематериални вреди в контекста на фактите, изложени в исковата молба и така представения реферат. Накрая е посочено, че за събитието палеж М. е сигнализирал на тел. 112 на съответната дата, но не е последвала никаква реакция от компетентния за целта орган.

С Определение № 3096/30.10.2024 г. на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и § 1 от ЗР на ЗОДОВ, съдът е оставил без разглеждане исковата молба и е върнал същата на ищеца М., като е приел, че „За да бъде исковата молба редовна, съдът следва да бъде сезиран ясно и конкретно с обвързване на всяка една част от исковата претенция със съответния незаконосъобразен или нищожен административен акт или съответно действие/бездействие. Невъзможно би било при липсата на такава конкретизация да се извърши правилна и законосъобразна преценка за наличие или липса на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между претърпените вреди и посочените в исковата молба както административен акт, така и действия/бездействия, за които се претендира, че са незаконосъобразни. Нередовната искова молба поставя в невъзможност съда да пристъпи към разглеждането на нейната допустимост, а след това и по същество на заявената с нея претенция.“.

Определението за връщането на исковата молба е обжалвано от М. с жалба с вх. № 5053/11.11.2024 г. С разпореждане [номер]/11.11.2024 г. съдът е указал на М. да заплати държавна такса за касационната жалба; да представи жалба, приподписана от адвокат и да представи пълномощно за процесуално представителство пред ВАС на адвоката, приподписал жалбата. З. М. е подал молба с вх. № 5294/25.11.2024 г., с която на основание чл. 94 от ГПК е поискал предоставяне на безплатна адвокатска помощ, изразяваща се в приподписването на касационната частна жалба, както и освобождаване от държавна такса. Приложена е декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, в която М. посочва, че съпругата му е „ с ТЕЛК “ и двамата получават общо 1 300 лева пенсии, като не притежават недвижими имоти и превозни средства. Декларацията не е подписана от М. и в нея не е отразено, че носи отговорност по чл. 313 от НК за деклариране на неверни обстоятелства. С разпореждане [номер]/ 25.11.2024 г. съдът е оставил без движение тази молба като е дал указания на М. да представи доказателства във връзка с твърдяните от него факти в подадената декларация. В тази връзка по делото е постъпил „ Предикат “ с вх. № 5428/02.12.2024 г., като в т. 3 е посочено, че „ Имотът, който съм бранил е собственост на съпругата ми Г. М. и не е СИО “. С разпореждане [номер]/03.12.2024 г. съдът, на основание чл. 213а, ал. 1 във връзка с чл. 236 от АПК е върнал касационната жалба на М.. С частна жалба с вх. № 5566/10.12.2024 г. М. е оспорил разпореждане [номер]/03.12.2024 г. пред ВАС. С Определение № 575/22.01.2025 г., постановено по адм. д. № 11880/2024 г., състав на Трето отделение на ВАС е отменил разпореждане [номер]/03.12.2024 г. и е дал указание за предоставяне на правна помощ.

След привеждане на касационна жалба с вх. № 5053/11.11.2024 г. в надлежен вид чрез приподписване от адвокат, жалбата е изпратена за разглеждане във ВАС. С Определение № 4774/09.05.2025 г., постановено по адм. д. № 3553/2025 г., състав на Трето отделение, ВАС, е отменил Определение № 4774/09.05.2025 г. и е върнал делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Според разпоредбата на чл. 224 от АПК Указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. Независимо от факта, че съдията -докладчик не е съгласен с мотивите на касационната инстанция, изложени в Определение № 4774/09.05.2025 г., постановено по адм. д. № 3553/2025 г. на ВАС, същият е задължен да приеме като редовна исковата молба, в която са уточнени следните факти: Исковата молба е подадена против Община Русе заради сочена като противоправна дейност на кмета на [населено място], изразила се в изпращане на длъжностно лице от кметството, което да констатира пожара, на неточен адрес. Следва да се приеме, че от тези действия, за които М. сочи, че са вредоносни, са му причинени психични болки и страдания от вероятните последици от пожара, като размерът на претенцията за обезвреда е 2 000 лева.

С Определение № 1558/16.05.2025 г. съдът е конституирал страните и е разпределил доказателствената тежест между тях.

С разпореждане [номер]/16.05.2025 г. съдът е задължил трето неучастващо лице - директор на дирекция „Местни данъци и такси“, Община Русе да представи писмено информация за декларираните недвижими имоти (само под формата на справка, съдържаща номер и дата на декларация; описание на декларирания имот), собственост на З. С. М., [ЕГН] и на Г. Н. М., [ЕГН]. Получен е отговор с вх. № 2675/22.05.2025 г., от който се установява, че ищецът М. притежава лично (а не в режим на съпружеска имуществена общност) имот с административен адрес [населено място], [улица], общ. Русе, представляващ земя (1 000 кв. м.); жилище (90 кв. м.) и навес с оградни стени (18 кв.м.). Съпругата на ищеца – М., е собственик (в лично качество) на ½ ид. ч. от имот с административен адрес [населено място], [улица], общ. Русе, представляващ земя (1 060 кв. м.) и жилище (25 кв. м.). Именно този имот на Г. М. е имота, за който се твърди, че е имало пожар.

С разпореждане [номер]/16.05.2025 г. съдът е задължил трето неучастващо лице - началника на „Районен център 112“ Русе в Дирекция „Национална система 112“ към МВР, с адрес [населено място], пл. „С.“ № 6 да представи копие на запис от телефонно обаждане от З. С. М.: а 16.08.2024 г., приблизително около 07: 30 часа. От представения с писмо с вх. № 2679/22.05.2025 г. запис (на CD) се установява, че действително на посочените дата и час ищецът се е обадил на тел. 112 за да съобщи, че е имало пожар, той го е загасил и е поискал да бъде наказано лицето, което според него е предизвикало пожара. Направил е изявление, че не разполага с телефонен номер на кметицата и иска полицията да отиде на място на проверка. Дадени са му указания как да се свърже с полицията. След изслушване на записа в съдебно заседание М. посочва, че „ Какво се разбра, че полицията не иска да дойде на място, за да види какво е положението. Полицията е следвало да дойде, за да установи наличието на пожар, да установи извършителя на пожара. “.

В указания от съда срок, ответникът е представил Отговор на искова молба с вх. № 2823/30.05.2025 г., в която посочва, че исковата молба е нередовна поради непосочване на банкова сметка. Изложени са съображения относно липсата на всички елементи, обуславящи настъпване на вреди от действия/бездействия на Община Русе. Представени са доказателства, че имотът не е собственост на ищеца М.. Въвеждат се твърдения за допусната техническа грешка при изписването на името на улицата, където служител на кметството е извършил проверка за наличие на пожар, която грешка след това е реципирана и в съставения от кмета протокол. Предявени са искания по доказателствата и претенция за присъждане на разноски. Иска се от съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. В условията на евентуалност предявената претенция да бъде оценена като прекомерна и неотговаряща на реално причинените вреди.

Ответникът е приложил към представения писмен отговор като доказателство Постановление от 23.03.2018 г. за възлагане на недвижим имот на частен съдебен изпълнител с рег. № 914 в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители. От това доказателство се установява, че на административен адрес [населено място], [улица], общ. Русе, се намира имот, представляващ УПИ ІХ-5, кв. 5 по регулационния план на [населено място], с площ 1 060 кв.м., като в него е построена паянтова жилищна сграда със застроена площ 25 [жк], в режим на съпружеска имуществена общност, е бил собственост на З. С. М. и Г. Н. М., последната съпруга на ищеца. Половината от него (т.е. ½ идеална част от имота и сградата), като собственост на М. е изнесен на публична продан и след надлежно реализирана публична продажба, той е възложен на И. И. Д., с постоянен адрес [населено място], [улица]. Върху постановлението е отбелязано, че същото е влязло в законна сила на 09.11.2018 г. С Определение № 1772/02.06.2025 г. съдът се е произнесъл в закрито заседание като е допуснал за събиране поисканите от ответника доказателства. В същото определение (т. 1) съдът „УКАЗВА на ищеца М. на основание чл. 171, ал. 5 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, че не сочи доказателства относно собствеността на имота, за който претендира, че „ На 16.08.2024 г. И. И. Д. от [населено място], [улица], подпали суха трева в поземлен имот на ул. „Новоселско шoce“ № 24 “. М. не е изпълнил указанията на съда.

С разпореждане [номер]/02.06.2025 г. съдът е задължил трето неучастващо лице – директор на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ Русе, да представи писмено информация за наличието/липсата на данни, респ. предприети мерки относно подаден сигнал на ЕЕН 112 от З. С. М. за палеж в поземлен имот в [населено място], [улица]на 16.08.2024 г., както и документи, съставени във връзка с посоченото събитие, в т.ч. и установени данни за извършител на палеж като в случай, че не разполага с подобна информация или тя не се съхранява при него, този факт следва да бъде посочен писмено; както и да представи информация дали при наличие на пожар, респ. палеж възниква задължение за съставяне на констативен протокол, за кой административен орган е това задължение и какво е нормативното основание в тази връзка. Постъпил е отговор с вх. № 2870/03.06.2025 г., от който се установява, че няма регистрирани данни за палеж в [населено място], като е отговорено и на другите поставени въпроси.

С разпореждане [номер]/02.06.2025 г. съдът е задължил трето неучастващо лице – директор на ОД МВР Русе, да представи писмено информация за наличието/липсата на данни, респ. предприети мерки от районния полицейски служител относно подаден сигнал от З. С. М. за палеж в поземлен имот в [населено място], [улица]на 16.08.2024 г., както и документи, съставени във връзка с посоченото събитие, в т.ч. и установени данни за извършител на палеж. Получен е отговор с вх. № 2908/05.06.2025 г., като е посочено, че е проведена беседа с кмета на [населено място] – приложено е писмено обяснение, както и копие на Протокол № 67/23.08.2024 г. Видно от приложения протокол, в него З. М. е вписал собственоръчно следния текст: „ С О.М. – липса на комисия, която да установи факта.“, но не е оспорил вписания адрес.

С писмо изх. № 505/02.06.2025 г. съдът е изискал от Районна прокуратура – Русе информация за пожар в [населено място] на 16.08.2024 г. Постъпил е отговор с вх. № 2973/10.06.2025 г., в който е посочено, че след извършена справка в деловодната система на Районна прокуратура – Русе, базирана на УИС-3 на ПРБ, не е установена информация относно пожар в [населено място] на 16.08.2024 г. С разпореждане [номер]/04.06.2025 г. съдът е задължил трето неучастващо лице – Център за психично здраве Русе, да представи писмено информация за преглед/лечение/хоспитализация (с посочени дати, диагнози и предписания) на З. С. М., в периода 16.08.2024 г. – 17.09. 2024 г. Постъпил е отговор с вх. № 2912/05.06.2025 г., в който е посочено, че З. С. М. не се води на диспансерен учет към ЦПЗ Русе и няма открити данни за проведени хоспитализации в отделенията към ЦПЗ.

Поради факта, че М. не е изпълнил указанията на съда, дадени с Определение № 1772/02.06.2025 г., съдът постави за изясняване в съдебно заседание различни въпроси, свързани с исковата молба. М. потвърди, че неговият иск е насочен срещу Община Русе като ответник. Вредите произтичат от неадекватното поведение на кмета на [населено място] и неговият подчинен, които противно на сигнала на М. за мястото, където е възникнал пожара, посетили друго място – прави изявление, че след като не е посетено посоченото от него място, кметът и подчинения му служител „ замаскирват извършеното престъпление “. Посочва, че едновременно с това е подал сигнал на 112, а общината е отказала да състави исканите доказателства. Категоричен е, че „ Вредите произтичат от неадекватното поведение на кмета на [населено място] и съответно от неговият служител, които не установяват наличието на пожар, от който аз съм пострадал.“. Твърди, че вредите са настъпили едновременно от действие и бездействие на кмета - неадекватното действие се изразява в това, че органът към когото е отправен сигнала, не е отишъл на мястото, посочено в самият сигнал. Бездействието се изразява в това, че след като е подаден сигнала, кметът и неговият подчинен са бездействали. Заявява, че имотът, за който претендира, че е бил запален пожар, е собственост на съпругата му, но той го управлява по пълномощие по нейна воля, няма писмен документ за целта, защото не намира, че такъв е необходим. Познава лицето И. И. Д., за който твърди, че е извършил пожара защото живеят един до друг, имотите им са съседни. М. живее в имот на [улица], който е съседен на имота на И., пожарът е възникнал на [улица]. Изяснява се, че между имотите под № 24 и № 28 съществува [имот номер] със собственик друго лице, но всички имоти са така разположени, че съществува обща граница между Д. и М.. Пожарът е възникнал вътре в [имот номер], като имотът не е разделен между Г. М. (съпруга на ищеца) и И. Д.. Уточнява, че този имот, наистина има трима собственици, но на практика са двама. И. притежава ½ ид. ч., но заедно със съпругата си и Г. М. притежава ½ ид. ч. По причина, че имота не може да бъде разделен, не може да каже къде Д. е подхвърлил въглените, т.е. в коя част, но ситуационно това е било на няколко метра от оградата, която разделя двата имота. М. непосредствено е видял как Д. хвърля огън защото върху процесния имот М. отглежда пилета, кокошки и се занимава със стопанска дейност и тогава видял И. да предизвиква пожара. На въпрос дали И. е съгласен М. да извършва подобни дейности в имоти, ищецът посочва, че никой не пречи на И. да се занимава със стопанска дейност като тях. Относно настъпилите за него вреди, М. посочва, че е преживял психологически стрес от това, че може да пострада от този пожар, последиците са още, че няколко пилета са обгорени от пожара и са умрели. Не е сметнал за необходимо да посочи пилетата в исковата молба, сега уточнява последиците. За него лично последиците са повишено кръвно, психични болки и страдания от това, че може да се подпали, че може и други хора да пострадат. Още, че е нарушено неговото гражданско достойнство, че не се обръща внимание на сигнала. Загасил пожара с вода, тъй като носил вода за животните - с вода, с крака и с тояга. Засегнатата площ е към средата на имота, няколко [жк], може би 5 кв. м. Вредите настъпили след като М. възприел тези обстоятелства. Това продължило доста време, посочва още, че „… аз се обадих на 112, те не дойдоха, вземах нужните лекарства, за да си сваля кръвното, пия тези лекарства отдавна тези лекарства са ми предписани от лекар, пия ги когато си измеря кръвното и е високо. Лекарствата са предписани от лекар. Стресът продължи дни, седмици, още продължава стреса от пожара.“. Оценява вредите на 2 000 лева за да има някакво възмездие за него от действията на уличеното от него лице. Твърди, че причината за настъпване на изживения от него психологически стрес е комплексна, има причинно-следствена връзка от бездействието на кметството тъй като е получил унижение на гражданската му доблест, чест, че не му е обърнато внимание, има право по Конституция да подава молби, петиции, има право и да получа отговор на тези молби. Не е присъствал на извършената от служителя на кметството И. Н. проверка, защото тя е ходила на другият край на селото. М. подал молба до кмета, кмета е разпоредил на И. да провери, той не бил поканен да отиде на проверката. Очаквал кмета и служителят да дойдат на място, което той посочил, да проверят. Получил констативния протокол може би на следващият ден. Видял, че е вписан друг адрес и написал опровержение и подал молба в Административен съд - Русе. Съдът е посочил, че протоколът е съставен на 23.08.2024 г., М. го получил на 24.08.2024 г., а искова молба е подадена в съда на 17.09.2024 г. Ищецът разяснява, че междувременно устно е поискал от кметството на [населено място] да коригира това. На 24.08.2024 г., когато получил протокола изказал устно несъгласието, че лицето е изпратено на друг адрес, но не на посочения от М. адрес. Очаквал, че кмета ще реагира на установената от него грешка, за която го уведомил устно, но до момента на подаване на исковата молба нямал никакъв отговор. Описва оградата на имота като телена, а между двата имота е каменна.

По искане на ответника са разпитани двама свидетели.

На въпроси на процесуалния представител на ответника свидетелката М. А. Х. посочва, че на процесната дата и досега е кмет на [населено място]. Разпознава в залата ищеца М. и посочва, че той притежава имот в [населено място], но по постоянен адрес е регистриран в [населено място]. Спомня си, че миналата година й се обадили от кметството, че М. е идвал да я търси, а също така че ищецът лично й се обадил по телефона и я уведомил, че съседът му е запалил огън в празно дворно място. Х. след това се обадила на служител на кметството, който отишъл на място на [улица], и дори знае от служителя, че М. е бил там на посочения адрес и са огледали мястото. При извършването на проверката от служител на кметството М. е бил там на място. Х. изискала от служителя да състави протокол какво е установил на място, служителят издал такъв протокол. След това М. също изискал един протокол, като и на двата протокола е допусната техническа грешка, защото в [населено място] има наименования на улици с доста „шосета". Посочва, че служителката при съставяне на протокола явно се е подвела; знаят и познават точния адрес на М. в селото; познава всички хора; категорична е, че е допусната техническа грешка, когато са писани протоколите и вместо „Новоселско шосе" 24 е написано „Ветовско шосе" № 24. Едва сега, когато е започнало делото са разбрали за допуснатата грешка, но действителният адрес е „Новоселско шосе" № 24.

На въпроси на ищеца М., свидетелката Х. посочва, че той е бил на място и е посрещнал служителката за проверката, били са на адреса на „Новоселско шосе" № 24. Х. е казала на служителката да отиде именно на този адрес и ако има пожар да звъни на 112. Посочва изрично, че служителката е отишла на правилния адрес и М. е бил там. Не е имало друг служител, който да бъде изпратен в този момент. Посочва, че протоколът е написан от И. Н., но Х. го е подписала, като и двете не са установили допуснатата техническа грешка относно изписването на името на улицата. Отрича нарочно да е допусната тази грешка; счита, че си е свършила работата и не е „ опровергавала “ протокола защото едва сега, към настоящия момент са установили грешката; знае точно адреса на М. и често го посещава в селото. Прави изявление, че протокола е верен, само относно адреса е допусната техническа грешка; адреса, който е посетен, е „Новоселско шосе" № 24. Ищецът М. твърди, че това изявление не е вярно.

На въпроси на прокурора Х. посочва, че тя е връчила на М. копие от протокола на 23.08.2024 г., той се запознал с него и направил някакво възражение. При предявяване на протокола на л. 55 от делото на страните, ищецът М. е потвърдил, че подписът под вписаното особено мнение относно липса на комисия, която да установи факта, е негов. Х. посочва, че след това М. не е идвал в кметството да говори за пожара.

На въпроси на съда свидетелката потвърждава, че М. лично й се обадил на мобилен телефон за да й каже за пожара. Имота представлява дворно място, което първоначално е било собственост на ищеца М., след това го придобил негов съсед, с когото имат дрязги. Жилищна сграда няма, свидетелката познава терена като дворно място, има телена ограда към улицата, вътрешна стена е отделена с камъни и точно там имало хвърлени клони и нямало дим. Селото е с регистрирани 1 350 човека, но на практика живеят 1 000 човека. Познава ищеца М., но той живее на адрес „Новоселско шосе" № 28, а не на № 24. Има [имот номер], но няма обща граница между № 24 и № 28.

Свидетелката И. А. Н., на въпроси на процесуалния представител на ответника, отговаря, че от 9 години работя в Кметство [населено място], Гражданско състояние, заемала е тази длъжност и през август 2024 г. Разпознава ищеца М.. Посочва, че на 16.08.2024 г. е получила обаждане от кмета на селото, че има сигнал за палеж и по причина, че целият екип бил разпръснат, се наложило тя да отиде на мястото на пожара. Посочва, че М. е бил там и лично я завел до мястото, където твърдял, че има палеж. Нямало огън, нямало дим и затова Н. се прибрала на работното си място. На по-късен етап, не си спомня дали същият ден или на другия ден, писмено докладвала на кмета какво е видяла. Твърди, че е посетила адреса „Новоселско шосе" 24, на който М. я чакал. Дава описание на посетеното място, на което ищецът я завел – намирало се почти до оградата на съседа И., местата са съседни. М. завел Н. дотам и казал, че са подпалили мястото. Отново посочва, че на мястото не е имало нито огън, нито дим, видяла е само няколко обгорели клонки. Прави изявление, че ако е имало пожар, веднага е щяла да сигнализира, за да опазят живота на хората. Твърди, че много често посещава процесния имот, постоянно ходят до него с охраната на кметството да връчват документи, на адреса, на който живее М. и минават покрай „Новоселско шосе" № 24, като уточнява, че М. живее в друг имот, а не в този на № 24. От служителите на кметството само тя и тракториста имат свидетелство за управление на МПС, поради което се наложило тя да отиде до адреса защото било важно да се предотврати разрастването на пожара, ако имало такъв. Писмено е уведомила кмета Х., като при предявяване на протокола на л. 54 от делото потвърждава, че тя е съставила и подписала този протокол, другия протокол на л. 55 е подписан от кметицата. Обяснява, че при съставяне на протокола е допуснала техническа грешка като е написала адрес „Ветовско шосе", действителния адрес е "Новоселско шосе" № 24. При посещението на място не е установила обгоряла тревна площ в размер на 5 кв.м., нито трупове на животни. Не си спомня дали след този случай М. е искал някакъв документ от кметството защото е минало много време. Не може да си спомни как граничат имотите между № 28 и № 24, защото е минало много време.

На въпроси на ищеца М. посочва, че е била изпратена от кмета Х. на адрес [улица], а в протокола е допусната техническа грешка.

В отговор на въпроси на прокурора свидетелката Н. посочва, че процесният имот има самостоятелно лице към [улица] метра. Там, където тя и М. са минали, имало постройка от дясната страна на поляната с висока трева. Към улицата има мрежа, която е разградена и през мрежата заедно с М. са влезли в двора.

Свидетелката Н. отговаря на въпроси на съда като дава показания, че селото е приблизително с 1 000 жители; ищецът М. й е познат, защото поне веднъж месечно посещава кметството. Н. познава селото и улиците в него, познава жителите; може да отиде на адрес без да й се обяснява къде се намира той. Кметството има 7 служители, но когато има работа ходят на бригада и по тази причина само тя е отишла с личният си автомобил и М. я завел до мястото. По нейно лично мнение в този имот не могат да се отглеждат кокошки. Имотът е с телена ограда към улицата. При посещението М. чакал Н. и сам я отвел до мястото на пожара. Не може да се сети дали съчките са били обгорени.

При така изложената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Предявената искова молба е неоснователна по следните причини:

Производството по делото е по реда на чл. 203 – чл. 207 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ сочи, че Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК Исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава.

Съобразно чл. 7 от ЗОДОВ Искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът е с постоянен адрес в [населено място], т.е. при спазване правилата за родова и местна подсъдност, компетентен да разгледа предявения иск е Административен съд - Русе.

Съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ) Общината се състои от едно или повече съседни населени места. Според чл. 14 от ЗАТУРБ Кметство е населено място с население над 100 души с постоянен адрес. Кметството е второстепенна структурна единица, част от общината; включва в себе си едно или няколко по-малки населени места и не е юридическо лице. Съгласно чл. 205, ал. 1 от АПК Искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Съобразявайки цитираните правни норми надлежен ответник в производството срещу действията, респ. бездействията на кмета и служителите на Кметство [населено място] е Община Русе.

Не се спори между страните, че на 16.08.2024 г. в имот, разположен в [населено място], е възникнал пожар, установен и прекратен своевременно от ищеца М.. Спорен е въпросът с отразяването на местоположението на този имот. Ищецът твърди, че той се е случил на адрес [улица] адресът не бил посетен от кмета, респ. служител на кметството, за да установят този факт тъй като в съставените Протокол, изготвен от И. Н. (л. 54) и Протокол № 67/23.08.2024 г. (изготвен от кмет Х.) е посочен адрес „Ветовско шосе“ № 24. Ответникът твърди, че е посетен адрес [улица], където са установени някакви минимални последици от пожар, а при съставянето на посочените протоколи е допусната техническа грешка в изписването на наименованието на улицата.

Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ изисква кумулативното наличие на следните предпоставки:

1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата (общината) при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред;

2. настъпила вреда от такъв административен акт или от действието или бездействието и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, в конкретния случай отговорността на Община Русе.

Съдът ще изложи мотиви за всяка от предпоставките поотделно, както следва:

1. Първата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника е наличие на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата/общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред.

В съдебно заседание ищецът М. е посочил, че вредите за които той претендира да му бъде присъдено обезщетение „… произтичат от неадекватното поведение на кмета на [населено място] и неговият подчинен, които противно на моят сигнал за мястото, където се разигра пожара, не отиват там, а отиват на друго място и по този начин замаскирват извършеното престъпление. … Отказала е общината да състави исканите доказателства.“. Направил е още изявление, че „ Вредите произтичат от неадекватното поведение на кмета на [населено място] и съответно неговия служител, които не установяват наличието на пожар, от който аз съм пострадал.“ Твърди, че е налице едновременно неадекватно действие и бездействие по неговия сигнал: „ Неадекватното действие е, че органът към когото е отправен сигнала, не е отишъл на мястото, посочено в самия сигнал. Бездействието се изразява в това, че след като е подаден сигнала той е бездействал – кмета и неговия подчинен.“ В мотивите на Определение № 4774/03.05.2025 г. по адм. д. на ВАС № 3556/2025 г. е посочено, че „Претенцията е по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, ответник по нея е Община Русе, заради сочена като противоправна дейност на кмета на [населено място], изразила се в изпращане на длъжностно лице от кметството, което да констатира пожара, на неточен адрес.“ Съдът намира, че твърденията на ищеца М. за незаконосъобразно действие и едновременно с това незаконосъобразно бездействие са неоснователни и недоказани.

1.1. Относно наличието на незаконосъобразно действие от страна на кмета/служител в кметството.

Такива не се доказаха в хода на съдебното дирене. Съдът приема за достоверни свидетелските показания на кмета Х., че е разпоредила на И. Н. служител ГРАО в кметската администрация, да посети именно адрес „Новоселско шосе“ № 24 след получаване на сигнала за пожар от М. лично по телефона. На първо място, от събраните по делото доказателства не се установява друго лице да е уведомило кмета на [населено място] за възникнал пожар – доказателства в тази насока е изслушания запис от „Районен център 112“. В този запис при започване на разговора М. е посочил, че на адрес „Новоселско шосе“ № 20 са „ хвърлени да запалят сухата трева, хвърлиха ги от другата страна, въглени върху сухата трева “, т.е. това е адрес, различен от „Новоселско шосе“ № 24. В разговора ищеца прави изявление, че иска мястото да бъде посетено от полицията. Едва в края на разговора М. посочва точен адрес [улица]. Дежурният оператор на РЦ 112, след проведени уточняващи разговори с полицията, дава указание на М. да посети след 08: 30 часа кмета и последният ще изпрати кварталния полицай на проверка. М. протестира, че е болен; не разполага с телефонния номер на кмета; иска полицаите да дойдат на място да говорят с него, но исканията му не са удовлетворени.

От събраните по делото доказателства не се установява нито полицията, нито РЦ 112 да са уведомили кмета на селото за пожара, поради което единствената възможност е лично М. да е сторил това. В тази насока са и дадените показания от кмета Х., която потвърди, че М. лично й се е обадил по телефона за да й съобщи за пожара. По причина, че съгласно показанията на свидетелката Н., ищецът поне веднъж месечно посещавал кметството, а също така по причина, че Н. и охраната на кметството често посещавали М. за връчване на документи, за съда е несъмнено обстоятелството, че както кмета Х., така и свидетелката Н. много добре знаят къде е имота на М. и са отишли на място. Разпитаните по делото свидетелки описват много добре от външна страна имота на М., което допълнително сочи на извод, че мястото на пожара е посетено.

Дори да се приеме, че М., както сочи в исковата си молба, е посетил на място кметството преди проверката с искане за съставяне на констативен протокол (поради факта, че след обаждането му на РЦ 112 не са последвали адекватни действия), кметът Х. е предприела необходимите действия и на база посоченото в молба с вх. № 81/16.08.2024 г., подадена от М., е изпратила служител на правилното място.

На 16.08.2024 г. не са установени данни за възникнал пожар в [населено място]. Ако свидетелката Н. действително е посетила друг адрес, т.е. този, който е вписан в протокола [улица], тя не може да констатира следи от загасен пожар, така както е описано в Протокол, съставен от Н. (л. 54 ). В този протокол до кмета, Н. е записала, че е посетила веднага адреса (вписано е „Ветовско шосе“ № 24) и установила, че няма нито наличие на миризма, нито наличие на дим и огън и затова не е сигнализирала 112. Представено е точно описание „ В горния край, по средата пред каменната ограда, имаше няколко клонки обгоряла дървесина, малко обгоряла трева без наличие на жар – огнище липсваше. “. В случай, че е посетен друг адрес, то не е възможно в протокола да се опишат данни за следи от пожар при липса на такъв. Фактът, че следите са установени до каменна ограда показва, че Н. е навлязла навътре в имота, което не би сторила без разрешение на собственик или на лицето, подало сигнал. Безспорно по делото се установява, че каменната ограда разделя имотите по странични линии, а не по границата с улицата.

По изложените мотиви, наличие на незаконосъобразно действие от страна на ответника не се установи защото е посетен адреса, посочен от ищеца.

1.2. Относно наличието на незаконосъобразно бездействие от страна на кмета/кметския служител.

Според ищеца, след като той е подал сигнала е налице бездействие от страна на служителите на ответника, без да се сочи в какво точно се изразява това бездействие. От разговора на РЦ 112 се установява, че още към момента на подаване на сигнала, самият ищец е загасил пожара. На въпрос на дежурния оператор защо тогава М. се обажда, последният отговаря, че иска да бъде изпратена полиция за да се направи констативен протокол с цел да се санкционират тези хора, които са хвърлили въглените. Следователно, първоначалната цел на М. е констатиране на пожар от друг орган. Освен това, при липса на пожар остава неясно какво действие е следвало да бъде предприето във връзка с него. Вече се доказа, че проверка на място е извършена от кметския служител Н. и пожар не е установен. Подадената на 16.08.2024 г. молба от М. за съставяне на протокол е удовлетворена, защото първо Н. съставя протокол до кмета, а след това кмета съставя Протокол изх. № 67/23.08.2024 г., но на практика съставянето на протокол се осъществява чрез действие, а не чрез бездействие.

Съдът цени показанията на свидетелите Х. и Н. като безпристрастни, обективни и съответни на всички други доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, като приема, че действително първоначално свидетелката Н. е допуснала техническа грешка при изписването на наименованието на улицата и вместо правилното [улица] изписала [улица].

По никакъв начин не се установи твърдението в исковата молба, че „ С действията си служителите в Община Русе са проявили престъпно бездействие или фиктивни действия, с които прикриват престъпление за палеж, което е застрашило имотите и живота на част от жителите на селото, включително и моите.“ Необходимо е задължително да се отбележи, че М. е имал възможност при получаване на копие от Протокол изх. № 67/23.08.2024 г. да възрази срещу вписания адрес, но той е възразил на друго основание и е вписал следното особено мнение „ С О.М. -липса на комисия, която да установи факта “.

По така изложените причини съдът приема като неоснователно и недоказано твърдението на ищеца, че за него възникват вреди от неадекватни действия и бездействия на ответника Независимо от така установената неоснователност на иска, за пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да разгледа наличието и на другите предпоставки, които биха обусловили отговорността на ответника в лицето на Община Русе.

2. Настъпила вреда от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата (общината) при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

В правната доктрина по принцип вредата се разглежда като неблагоприятна промяна чрез засягане, накърняване или унищожаване на човешко благо – имущество, права, телесна цялост, здраве и психическо състояние. Вредите в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не се презюмират, а подлежат на пълно доказване съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 от ГПК във връзка с § 1 от ЗР на ЗОДОВ.

За да бъде присъдено обезщетение е необходимо настъпилите вреди да са пряко и непосредствено следствие от увреждането, което в настоящия случай при съобразяване последните лични изявления на ищеца е породено от неадекватни действия и бездействия на ответника, изразяващи се в изпращане на служител на друг адрес за констатиране на пожар. Приема се, че преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането и които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на увреждащото лице и вредите. Като непосредствени вреди се определят тези, които по време и място следват противоправния резултат и са настъпили по време и място, следващи именно и точно този противоправен резултат.

В исковата молба и в съдебно заседание ищецът претендира обезщетение само за неимуществени вреди.

В исковата молба е записано, че вредите се изразяват в „ понесените психични болки и страдания от вероятните последици от пожара.“. В представения „ Реферат “ се сочи следното: „ 1.3.4. Вредите … са изразени в преживените психоболки и страдания – опасения от разрастването на пожара в конкретния имот и в селото. Размерът им е посочен в и.м.“ В съдебно заседание са направени други изявления на въпрос на съда да опише настъпилите за него вреди – ищецът посочва „ Психологически стрес от това, че мога да пострадам от този пожар. Няколко пилета бяха обгорени от пожара и умряха. Това са последиците. Не съм сметнал за необходимо да ги посоча, сега Ви казвам, какви са последиците от това. За мен лично последиците са повишено кръвно, психични болки и страдания от това че може да се подпаля, че може и други хора да пострадат. За това, че е нарушено моето гражданско достойнство, че не се обръща внимание на сигнала.“. На въпрос на съда кога са настъпили тези вреди и колко са продължили, М. твърди, че „ Те настъпиха след като съм ги възприел тези обстоятелства. Това продължи доста време, аз се обадих на 112, те не дойдоха, вземах нужните лекарства, за да си сваля кръвното, пия тези лекарства отдавна тези лекарства са ми предписани от лекар, пия ги когато си измеря кръвното и е високо. Лекарствата са предписани от лекар. Стресът продължи дни, седмици, още продължава стреса от пожара.“ Съдът намира заявената претенция за неоснователна.

Неимуществени вреди – това са вредите, които не засягат имуществото на лицето, но засягат неговите лични, научни, естетични или други видове нематериални интереси; могат още да са засягане на доброто име на пострадалия, на обществената оценка за него и други. Те се изразяват в отрицателни промени и най-често настъпват във вътрешния свят на лицето. Обезщетение за този вид вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането (което не е доказано в случая) и които вреди в хода на производството са доказани от ищеца.

Ищецът М. не ангажира никакви доказателства във връзка с твърдението за преживените от него неимуществени вреди. Независимо от факта, че в различни молби и др., и в съдебно заседание М. посочва различни причини за настъпването на вредите, и дори окончателно да се приеме, че те са вследствие от неадекватни действия и бездействия на служители на ответника (каквито не се доказаха), настъпването на тези вреди не е доказано. Не може да се приеме, че психичните болки и страдания са от факта, че пожарът ще се разшири защото М. го е загасил и целта на обаждането на РЦ 112 не е съобщение за пожар, а съобщение за търсене на отговорност на лицето, за което единствен М. твърди, че е предизвикало пожар. Следователно, М. е бил воден от искането си за санкция на това лице, а не от страх за други жители на населеното място и техните имоти.

М. въвежда нови твърдения в съдебно заседание за пожар, обхванал площ приблизително от 5 кв..м. и обгорени трупове на пилета, нещо, което се опроверга от свидетелските показания на И. Н.. Не се споделя от съда твърдението на ищеца, че е засегнато гражданското му достойнство защото не е обърнато внимание на подадения от него сигнал. Напротив, при съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, безспорно се установява, че на М. е обърнато достатъчно внимание от всички сезирани от него институции – и РЦ 112, и кмета на селото. Не може да се компенсират настъпили негативни неимуществени вреди, относими до други хора, тъй като последните имат самостоятелно право на иск.

Само факта, че след обаждането до РЦ 112 никой представител на компетентен орган не е дошъл (при условие, че на М. са дадени указания как да постъпи) не може да доведе до интензитет на стреса, описван от ищеца. Психоболките и страданията не могат да бъдат причинени и от обема и размера на пожара предвид показанията не само на свидетелката Н., но и на самия М. в разговора с дежурния оператор на РЦ 112 – М. посочва, че са хвърлени няколко въглена върху суха трева и той ги е изгасил с кофа вода.

Съдът не намира връзка между пожара и повишеното кръвно налягане на ищеца, още повече, че самият той в съдебно заседания заявява, че пие лекарства във връзка с тази диагноза отдавна и те са предписани от лекар. Не е налице информация какво е било здравословното състояние на М. преди пожара. В разговора с дежурния оператор от РЦ 112 М. казва „ Аз съм болен чове к“, но това изречение нищо не доказва, още повече, че то е свързано с указания М. да предприеме други действия, които явно той не желае да извърши. Не се установиха доказателства М. да е посещавал след пожара лекар; не се доказа специализирана помощ, защото той не е посещавал Центъра за психично здраве.

Съдът намира за недоказан и периода на вредите – според изявлението на М. те продължават и досега, което не е реално – почти 10 календарни месеца.

На въпрос на съда защо е оценил причинените му вреди на 2 000 лева, М. заявява в съдебно заседание, че иска да има възмездие за него от действията на уличеното лице, т.е. не от неадекватните действия и бездействия на служителите на ответника, а лична компенсация за действията на друго лице, което искане не се реализира по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Не на последно място следва да се отбележи задължително, че процесният имот, в който е настъпил пожар, не е собственост на ищеца, а лична собственост на неговата съпруга и то само в размер ½ ид. ч. от същия. Именно с цел доказването на факта, че М. не е собственик на процесния имот, съдът е изложил изключително подробно всички реализирани в хода на делото процесуални действия за събиране на доказателства. М. не е надлежно упълномощен от съпругата си да я представлява във връзка с този имот, независимо от собственото му мнение, че подобно упълномощаване не е необходимо. Фактът, че имотът не е собственост на ищеца и не е съпружеска имуществена собственост се доказва и от представеното по делото заедно с отговора на исковата молба от ответника Постановление за възлагане на недвижим имот от 23.03.2018 г. от Частен съдебен изпълнител В. Н. – рег. № 914 в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители. Следователно и относно тази предпоставка, твърдението в исковата молба „ С действията си служителите в Община Русе са проявили престъпно бездействие или фиктивни действия, с които прикриват престъпление за палеж, което е застрашило имотите и живота на част от жителите на селото, включително и моите.“ не се доказа по причина, че животът на М. не може да бъде застрашен от пожар, който може да се изгаси с кофа вода, а негов собствен имот не е засегнат.

В исковата молба е записано, че вредите се изразяват в „ понесените психични болки и страдания от вероятните последици от пожара.“, но бъдещи вреди (независимо имуществени или неимуществени) не могат да бъдат компенсирани, тъй като са неопределени по основание и размер. Изрично следва да се отбележи противоречието в твърденията на ищеца относно източника на вреди.

Предвид изложените причини съдът счита, че в случая субективното право на обезщетение не е установено поради липсата на претърпени неимуществени вреди, които да са доказани като непосредствена последица нито от действия/бездействия на кмета, респ. кметската администрация, нито от самия пожар. При условия на пълно главно доказване, ищецът не успя да докаже настъпване на вреди (независимо от техния вид и размер).

3. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

В настоящия случай липсват две от общо трите предпоставки - не се доказа, че са налице неадекватни действия и бездействия на кмета Х. и кметския служител Н. на 16.08.2024 г., от които произтичат вреди като първа предпоставка и не се доказа настъпването сочените неимуществени вреди като втора предпоставка, поради което не може да съществува и третата предпоставка - наличие на причинно - следствена връзка между тях. Твърдението на ищеца за наличието на подобна връзка не е скрепено с доказателства и извод за нейното съществуване не може да бъде направен.

При липса дори на една от трите кумулативно необходими предпоставки отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не може да се реализира, а в случая не е налице нито една от общо трите необходими предпоставки.

Съдът установи, че при условията на пълно главно доказване ищецът М. не обосновава съществуването на неимуществени вреди, причинени от сочения от него ответник Община Русе, поради което претенцията на същия за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000, 00 лева следва да бъде отхвърлена изцяло.

Предявеният иск е недоказан както по основание, така и по размер и поради тази причина следва да бъде изцяло отхвърлен.

По делото ответникът е заявил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лева с представен списък. Съобразно чл. 10, ал. 4, от ЗОДОВ Съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ По административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240 лв. По административни дела с материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Ищецът се запозна с представения списък на разноските в съдебно заседание, но не направи възражение. Съдът като съобрази фактическата и правната сложност на делото (едно проведено съдебно заседание; ангажиране на множество доказателства; логически противоречия в исковата молба и др.) и при прилагане на решение от 25.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22, приема, че справедливия размер на юрисконсултско възнаграждение в настоящия случай е 150, 00 лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Административен съд - Русе, четвърти състав,