Решение № 1897 от 1.11.2024 г. на Административен съд - Враца по дело № 499/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето/ЗЗдр./. О бразувано по жалба на Л.К.Л., подадена чрез пълномощника му • К.Ю.-•••, против •••. •••. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на оспореното •••, като по същество съображенията са за постановяването му при неправилно приложение на материалния закон. Иска се неговата отмяна, в частта на датата на инвалидизация и определяне на нова дата -01.10.2023г. Представено е от • Ю. становище по хода на делото и съществото на спора. Претендират се разноски по делото за адвокатски хонорар. Ответникът-НЕЛК-София, чрез депозирано по делото писмено становище от процесуалния си представител • В.А., намира жалбата за неоснователна и моли за оставяне в сила на •••••, като правилно и законосъобразно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - О.Т.п.М. “Х.Б.“- В. не изразява становище по жалбата. Заинтересованата страна - Агенция за хора с увреждания-София не изразява становище по жалбата. Заинтересованата страна ТП на НОИ –Враца, не изразява становище по жалбата. Заинтересованата страна РД "Социално подпомагане" - Враца не изразява становище по жалбата. Административният съд, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и след служебна проверка, съгласно разпоредбата на чл.168 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.149, ал.1 АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна по следните съображения: Със заявление-декларация от 25.10.2023г. до ••• Л.К.Л. е поискал •••••••••••••••••••••••••••••••••, като в същото е посочил, че не работи. С молба от 20.03.2024г. до ••• е посочил, че поддържа първоначално подадената молба и предоставените мед.документи и моли за произнасяне и издаване на •• на база предоставената мед.документация, която е изпратена. •••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••• След запознаване с представената медицинска документация, •••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••. •••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••. Посочено е, че в заявление-декларация от 25.10.2023г. лицето е декларирало, че не работи и нова дата за инвалидизация не се определя за неработещи лица и посочения от жалбоподателя казус не попада в обхвата на чл.71 от Наредбата за медицинската експертиза, като е посочена т.1 на чл.71 и кога се определя нова дата на инвалидизация. С жалба срещу това ••• е сезиран и АдмС-Враца. По делото е представено и прието МЕД на лицето Л.Л., съдържащо всички доказателства, медицинска документация въз основа на които е постановено атакуваното решение на ••••••••. ••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••. С жалбата са представени писмени доказателства –мед.документация и справка от НАП за актуално състояние на всички трудови договори относно жалбоподателя. При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните по делото, съдът намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл.168 АПК, съдът преценява законосъобразността на АА, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са разпоредбите при издаването и съобразен ли е с целта, която преследва законът. При преценката си съда изхожда от правните и фактическите основания посочени в АА. Оспореното експертно решение е постановено от компетентен орган - ••••, предвид разпоредбите на чл.103, ал.4 и чл.112, ал.1, т.3 ЗЗдр. във връзка с чл.3, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/. Решението е взето от •••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••. Спазено е и изискването на чл.18, ал.3 от ПУОРОМЕРКМЕ в специализирания състав да бъдат включени не по-малко от трима лекари заедно с неговия председател. Съгласно чл.43, т.1 от ПУОРОМЕРКМЕ специализираните състави на •••• се произнасят по обжалваните решения на ••••, въз основа на медицинската документация към момента на постановяване на обжалваното решение. В случая специализираният състав на НЕЛК се е произнесъл въз основа на приложената медицинска документация. Решението е подписано от председателя и членовете на състава. От изложеното е видно, че оспореното решение на •••• се явява постановено при наличието на материална, териториална и предметна компетентност. Експертното решение е постановено в писмена форма и съдържа изискуемите от чл.49, ал. 1 от правилника мотиви. Настоящият съдебен състав приема, че в хода на производството не са допуснати нарушения от категорията на съществените, които да са ограничили правата на жалбоподателя и да обосноват на това основание незаконосъобразност на експертното решение. По отношение на материалната законосъобразност на оспореното ••, съдът приема, че при постановяване на решението административният орган е приложил относимите материално правни норми, като ги е съобразил с представената медицинска документация, а •••• работи само по документи. Видно от подаденото заявление-декларация от жалбоподателя до •••• с дата 25.10.2023г. същия е поискал •••••••••••••••••••••••••••••••••••••. В същото е посочил, че не работи. В случая датата на инвалидизирането на жалбоподателя е била определена по правилото на чл.70, ал.5 НМЕ, според датата на издаване на първоначалното експертно решение, което не е било обжалвано и представлява стабилен административен акт, т. е. жалбоподателят не оспорва правилността на първоначалното определяне на датата на инвалидизиране. ••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••. Определянето на нова дата на инвалидизиране е уредено в нормата на чл.71 НМЕ, в която са предвидени три хипотези за определяне на такава дата. Действително началната дата на инвалидизация, веднъж определена в случая на 12.11.2018 г. за лицето може да се промени единствено и само по реда визиран в чл.71 НМЕ. Съгласно чл.71, ал.1 НМЕ нова дата на инвалидизиране се определя на работещите лица с трайно намалена работоспособност/степен на увреждане, на които при следващото преосвидетелстване е определен по-висок процент трайно намалена работоспособност поради влошаване на здравословното им състояние, което не им позволява да продължат да работят при същите условия на труд, към които са се приспособили. На същото основание и жалбоподателя е поискал да му бъде опредена нова дата на инвалидизация. Видно от подадено заявление–декларация от 25.10.2023г. жалбоподателят изрично е посочил, че не работи. Тоест към посочената дата на подаване на заявлението жалбоподателя не работи, поради което не е налице основание за определяне на нова дата на инвалидизация на основание чл.71, ал.1 НМЕ, както е приел и ответника. От представената към жалбата справка за актуални трудови договори на лицето от НАП, ТД на НАП-В.Търново е видно, че трудовия договор на жалбоподателя е прекратен на 02.10.2023г., а заявлението е подадено на 25.10.2023г., тоест към датата на подаване на заявлението лицето не работи, като същото обстоятелство е декларирано от него и в подаденото заявление. Обстоятелството, че към 01.10.2023г. на лицето са открити две нови заболявания и искането му за определяне на нова дата на инвалидизация - 01.10.2023г. е неоснователно, тъй като към датата на подаване на заявлението лицето трябва да работи, а не към датата на откриване на заболяванията или издаване на направленията, в каквато насока са възраженията на оспорващия. Втората хипотеза на чл.71, ал.2 НМЕ също не намира приложение, тъй като тя касае лицата които получават лична или наследствена пенсия въз основа на трайно намалена работоспособност и са поискали друг вид пенсия, обусловена от увреждане даващо основанието за другия вид пенсия – по делото няма спор, че към момента на издаване на •• жалбоподателят не е получавал какъвто и да било вид пенсия. Регламентираните в третата хипотеза юридически факти също не са налице в случая. Тоест сочените от жалбоподателя факти за определяне на нова дата на инвалидизиране, не попадат в нито една от трите хипотези на чл.71 НМЕ. В случая не е налице нито едно материалноправно основание за промяна на първоначално определената дата на инвалидизиране по чл.71 НМЕ. В този смисъл, обжалваното решение в оспорената му част се явява постановено при правилно приложение на материалния закон и следва да се потвърди. Жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Предвид изхода на делото, искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски по делото за адвокатски хонорар следва да се остави без уважение. На ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, като искането е направено своевременно, съгласно чл. 143, ал.3 АПК вр. чл.37 Закон за правната помощ, определено в минималния размер от 100.00 лева, съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в съответствие с фактическата и правна сложност на делото, които жалбоподателя следва да заплати. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Съдът