Решение № 1602 от 21.12.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 19/2022 г.

Производството по делото е образувано по искова молба на “Б.Е. П.” ЕАД, ЕИК ••••••• срещу „В.” ООД, ЕИК ••••••• по иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ и чл. 71 от ТЗ вр. чл. 124, ал.1 от ГПК за прогласяване нищожността на решения, взети от едноличния собственик на капитала (ЕСК) на ответното дружество: за освобождаване като член на СД на В. П. К. и за назначаване като член на СД на И.Л.Ц. от 04.03.2020 г.; за приемане на нов устав на дружеството от 09.07.2020 г.; за увеличаване капитала на дружеството и за приемане на нов устав от 15.07.2020 г.; за освобождаване на И.Л.Ц. като член на СД и за назначаване на Н.Г.К. като член на СД от 23.06.2021 г. и за назначаване като членове на СД на Ю.Б.Я., Б.Я.М. и Я.А.С. и за приемане на нов устав на дружеството, за освобождаване на членове на СД и за промяна адреса на управление от 22.12.2021 година. Прави се искане за заличаване на вписванията по партидата на ответника в ТРРЮЛНЦ въз основа на заявления с вх. номера 20200306090821, 20200709164907, 20200715171548, 20210625174740, 20210625175420, 20211216135619. Ищецът претендира в исковата си молба и признаване за установено срещу ответното дружество принадлежността си на членствени права, произтичащи от временни удостоверения №2 и №3 за общо 85 обикновени поименни акции с право на глас от капитала на “В.” ООД, с номинална стойност 500 лв. всяка, съответно 15 по временно удостоверение №2 – акции от №16 до 30 и 70 по временно удостоверение №3 – акции от №31 до 100, придобити чрез джиросване на 19.10.2019 г. Ищецът “Б.Е. П.” ЕАД твърди, че е собственик на 85 акции от капитала на ответното дружество, придобити на 19.10.2019 г. чрез джиросване на временни удостоверения № 2 и № 3, както следва: от “Н.Х.Л.” на акции от № 16 до № 30 с номинална стойност от 500 лева всяка и от “К.Х.Л.” на акции от № 31 до № 100 с номинална стойност от 500 лева всяка. Твърди, че извършените вписвания по партидата на ответното дружество след 19.10.2019 г. въз основа на заявления с входящи номера 20200306090821, 20200709164907, 20200715171548, 20210625174740, 20210625175420, 20211216135619 са извършени в резултат на нищожни решения на ЕСК на търговското дружество. Сочи се, че тези решения са взети от лице, което няма качеството на ЕСК на търговското дружество – от Д. Г. Г. и като такива представляват решения взети извън пределите на компетентността на ЕСК. Твърди се, че оспорените решения на ЕСК са били взети от лице, което няма качеството на акционер, при което са нищожни по смисъла на чл. 29 от ЗТРЮЛНЦ и чл.124, ал.1 от ГПК. Ищецът твърди, че единственият друг легитимиран акционер, освен него, е г-жа Н.С.Т... Ответникът “В.” ЕАД в представен писмен отговор оспорва исковете като неоснователни. Твърди нищожност на процесните джира от 19.06.2019 г., с които ищецът твърди, че Д. Г. Г. е прехвърлила на “Н.Х.Л.” собствеността върху 15 броя налични акции с право на глас и с номинал 500 лв. всяка, с №16 до №30 и представляващи 15% от капитала на “В.” ЕАД и респективно, че Д. Г. Г. е прехвърлила на “К.Х.Л.” собствеността върху 70 поименни, налични акции с право на глас и с номинал 500 лв., всяка, с №31 до №100 и представляващи 70 % от капитала на “В.” ЕАД поради липса на каузално правоотношение, което да съставлява основание по смисъла на чл.26, ал.2 от ЗЗД за прехвърляне на акциите. Твърди се, че по същото съображение, поради това, че не обслужват конкретна каузална сделка между ищеца и “ Н.Х.Л.”, респ. между ищеца и “К.Х.Л.” джирата от 19.10.2019 г. са нищожни като лишени от основание за пораждане на прехвърлителния ефект. Ответникът твърди, че джирото винаги е съчетано с “каузална” сделка и поради обстоятелството, че ищецът не доказва основанието за извършеното с джирата от 19.10.2019 г. имуществено разместване, тези джира не са породили транслативен ефект и не са прехвърлили собствеността върху процесните 85 акции. Ответникът също оспорва подписите на Д. Г. Г., В. П. К. и Д.А.А. върху временно удостоверение №2/20.05.2019 г. и върху временно удостоверение №3/20.05.2019 г., евентуално се оспорва, че подписът на Д. Г. Г. под двете джира от 19.06.2019 са положени на сочените дати и че изхождат от лицата, сочени за техни автори. Оспорва, че подписите по джирото към алонж №1 към временно удостоверение №2 от 20.05.2019 г. и по джирото към алонж №1 към временно удостоверение №3 от 20.05.2019 г. са положени на сочената в тях дата, както и че изхождат от лицата К.А.Й. и М.Т., сочени за техни автори. Ответникът твърди, че тези джира от 19.06.2019 г. и от 19.10.2019 г. са симулативни сделки и целят увреждане на правата на ответното дружество, както и на третите добросъвестни лица, които са се доверили на вписаните в търговския регистър обстоятелства. Ответникът твърди, че в случай, че се установи подписите под посочените джира да са положени от лицата, сочени за техни автори, то тогава е налице злоупотреба с право по смисъла на чл. 57, ал.2 от Конституцията на Република България поради следните причини: справка в търговския регистър показва, че считано от учредяването на “Б.Е. П.” ЕАД на 10.10.2019 г. дружеството не е обявявало своите финансови отчети; с декларация по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч едноличният собственик на капитала на дружеството е декларирал, че ищцовото дружеството не разполага с никакви активи; видно е от публичния имотен регистър, че ответникът е придобивал имущество на значителна стойност; ищцовото дружество, въпреки твърдението си, че е мажоритарен акционер при ответника, не е предприел никакви действия по управлението на “В.” ЕАД в периода от претендираното от него придобиване на акции – 19.10.2019 г. до януари 2022 г., когато е образувал ч.т.д. №23/2022 г. по описа на СГС, VI-23 състав за спиране на вписванията по партидата в търговския регистър и настоящото производство. Ответникът сочи, че единствените действия на „Б.Е. П.“ ЕАД след учредяването му на 10.10.2019 г. с извършеното по негови твърдение на 19.10.2019 г. джиросване на 85 акции от капитала на, , В." ЕАД и предприетото от него едва през януари 2022 г. спиране на вписването в търговския регистър на обстоятелствата по заявление А5 20220106153640, с което е поискано вписването в търговския регистър на, , А.М.С.К." СП.З.О.О като едноличен собственик на капитала на „В." ЕАД. Според ответника бездействието на ищеца в период над 2 години и непредприемането на активни действия за защита на претендираните от него права като мажоритарен собственик на капитала на ответното дружество създава основателно съмнение, че ищецът цели да препятства вписването на “А.М.С.К.“ СП.3.0.0. в търговския регистър като собственик на капитала на ответника, но след като последното е извършило редица плащания както в полза на “В.“ ЕАД, така и в полза на други кредитори на дружеството, включително с негови средства изплаща кредита към „Българска банка за развитие" АД и сключения с нея лизингов договор, както и на бившия едноличен собственик на капитала Д. Г. Г.. Според ответника, съгласно договор за прехвърляне на акции от 11.12.2021 г., сключен между Д. Г. Г. и “А.М.С.К.” СП.З.О.О., страните са се съгласили чуждестранното дружество да придобие 2 128 поименни акции срещу продажната цена от 50 000 евро, които изцяло са изплатени на продавача Д. Г.. Така се сочи, че се установява антидатирането на джирата, както и, както и че същите са симулативни сделки. В допълнителна искова молба от 12.10.2022 г. ищецът поддържа исковете. Поддържа, че не следва да се установява наличие на каузална сделка, както и, че ответното дружество не може да прави възражения, свързани с нищожността на джирата, на които ищецът основава претенциите си. В допълнителния отговор ответникът поддържа отговора си. С влязло в сила определение 887/17.03.2023 г. е прекратено като недопустимо производството по делото в частта относно предявените от “Б.Е. П.” ЕАД, ЕИК ••••••• срещу „В.” ООД, ЕИК ••••••• по чл. 71 от ТЗ вр. чл. 124, ал.1 от ГПК за прогласяване нищожността на решения, взети от едноличния собственик на капитала (ЕСК) на ответното дружество: за освобождаване като член на СД на В. П. К. и за назначаване като член на СД на И.Л.Ц. от 04.03.2020 г.; за приемане на нов устав на дружеството от 09.07.2020 г.; за увеличаване капитала на дружеството и за приемане на нов устав от 15.07.2020 г.; за освобождаване на И.Л.Ц. като член на СД и за назначаване на Н.Г.К. като член на СД от 23.06.2021 г. и за назначаване като членове на СД на Ю.Б.Я., Б.Я.М. и Я.А.С. и за приемане на нов устав на дружеството, за освобождаване на членове на СД и за промяна адреса на управление от 22.12.2021 година както и за установителния иск срещу ответното дружество за установяване качеството на акционер на ищцовото дружество, с оглед обстоятелството, че правата на ищеца като акционер подлежат на установяване в хода на производството по исковете по чл. 29 от ЗТР. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и становището на ответника, намира за установено следното от фактическа страна: Видно от вписванията по партидата на В. ЕАД в ТР, дружеството е вписано в ТР на 31.05.2019 г. с ЕСК Д. Г. Г., капитал в размер на 50 000 лева, разделен на 100 броя поименни обикновени акции с номинална стойност 500 лева. Като членове на СД са вписани Д. Г. Г., Д.А.А., Н.Г.К., Ю.Б.Я., Б.Я.М., Я.А.С., а ЕСК – Д. Г.. Със заявление, образец А5, вх. номер 20200306090821 е заявено вписване промени в Съвета на директорите - заличаване като член на СД на В. К. и вписване като член на СД на И.Ц.а. Към заявлението е приложен протокол от взети решения на ЕСК от 04.03.2020 г., видно от който Д. Г. в качеството й на ЕСК на В. ЕАД е взела решение за освобождаване на В. К. като член на СД и за назначаване на И.Ц. за член на СД. Вписването е направено под номер 20200312090210. Със заявление, образец А5, вх. номер 20200709164907 е поискано вписване на промени по партидата на дружеството в т.32 - внесен капитал и промени в устава- отразяване на изцяло внесения капитал от 50 000 лева. Към заявлението е приложен протокол от взети решения на ЕСК от 09.07.2020 г., видно от който Д. Г. в качеството й на ЕСК на В. ЕАД е взела решение за приемане на нов устав, в който е отразен изцяло внесения капитал. Вписването –промени по поле 32 – внесен капитал и обявяване на нов устав е направено под номер 20200715165650. Със заявление, образец А5, вх. номер 20200715171548 е поискано вписване на промени по партидата на дружеството в т.31 – размер на капитала – 1 064 000 лева, поле 31а – вид акции и брой – 2128 броя обикновени поименни акции, с номинална стойност – 500 лева, поле 32. – внесен капитал – 303500 лева - внесен капитал и промени в устава- отразяване на промените в капитала. Към заявлението е приложен протокол от взети решения на ЕСК от 15.07.2020 г., видно от който Д. Г. в качеството й на ЕСК на В. ЕАД е взела решение за увеличаване на капитала от 50 000 лева, разделен на 100 обикновени поименни, налични акции с право на глас, всяка с номинална стойност 500 лева на 1 064 000 лева, разпределен на 2 0128 обикновени, поименни, налични акции с право на глас, всяка с номинална стойност 500 лева, чрез записване на нови 2 028 броя обикновени, поименни, налични акции с право на глас, всяка с номинална и емисионна стойност от 500 лева от страна на ЕСК. Посочено е, че съгласно чл. 192а, ал.1, т.2 от ТЗ към датата на вземане на решението ЕСК е внесъл ефективно по сметка на дружеството сума в размер на 25 % от номиналната стойност на новозаписаните акции, като остатъкът следва да е довнесен в 1 –годишен срок. Взето е решение за приемане на нов устав и за възлагане на изпълнителния директор вписване на промените. Вписването – промени по поле 31, 31а, 32 и обявяване на нов устав е направено под номер 20200721153624 Със заявления, образец А5, вх. номер 20210625174740, 20210625175420 е заявено вписване промени в Съвета на директорите - заличаване като член на СД на И.Ц. и вписване като член на СД на Н.К.. Към заявленията е приложен протокол от взети решения на ЕСК от 23.06.2021 г., видно от който Д. Г. в качеството й на ЕСК на В. ЕАД е взела решение за освобождаване на И.Ц. като член на СД и за назначаване на Н.К. за член на СД. Вписването по заявления, образец А5, вх. номер 20210625174740 е направено под номер 20210701160230. По заявление, образец А5, вх. номер 20210625175420 е постановен отказ 20210625175420/01.07.2021 г., тъй като заявените обстоятелства вече са вписани по партидата на дружеството. Със заявление, образец А5, вх. номер 20211216135619 е заявено вписване промени в Съвета на директорите - включване като членове на СД на Ю.Я., Б.М. и Я.С., и вписване като представител на дружеството Ю.Я.. Към заявлението е приложен протокол от взети решения на ЕСК от 15.12.2021 г., видно от който Д. Г. в качеството й на ЕСК на В. ЕАД е взела решение за назначаване на Ю.Я., Б.М. и Я.С. като членове на СД, за приемане на нов устав. Вписването/обявяването на нов устав е направено под номер 20211222114847. По делото е представена извадка от книга на акционерите на В. ЕАД, ЕИК ••••••• (стр. 6-7 по делото) в заверен препис. Видно от същата, на гърба на заглавната страница са вписани като акционери - под номера 1, 2 и 3 – Д. Г. Г., като в посочено, че притежава обикновени поименни акции с право на глас, налични, както следва - под номер 1 - 15 броя акции, от номера от 1 до 15, с номинална стойност на 1 акция – 500 лева, емисионна стойност -500 лева, обща стойност – 7500 лева; под номер 2 – 15 броя акции, от номера от 16 до 30, с номинална стойност на 1 акция – 500 лева, емисионна стойност - 500 лева, обща стойност – 7500 лева; под номер 3 - 70 броя акции, от номера от 31 до 100, с номинална стойност на 1 акция – 500 лева, емисионна стойност - 500 лева, обща стойност – 35 000 лева. На следващата страница е отбелязано – в графа временни удостоверения 1/20.05.2019 г., с получател Д. Г. Г., в графа „Допълнителни данни, джиро, наследници, унищожаване, преоценка, ликвидация, реорганизация“ - джиросани на Н.С.Т... Няма посочена дата на джирото, има подпис на длъжностно лице. Под номер 2 в графа временни удостоверения е посочено 2/20.05.2019 г., в графа „Допълнителни данни, джиро, наследници, унищожаване, преоценка, ликвидация, реорганизация“ - джиросани на Н.Х.Л., рег. номер I C C 20190257 - дата 19.06.2019 г. и подпис на длъжностно лице, без посочване на име. Под номер 3 в графа временни удостоверения е посочено 3/20.05.2019 г., в графа „Допълнителни данни, джиро, наследници, унищожаване, преоценка, ликвидация, реорганизация“ - джиросани на К.Х.Л. рег. номер ICC 20190044 - дата 19.06.2019 г. и подпис на длъжностно лице, без посочване на име. Представено е временно удостоверение 2/20.05.2019 г. (стр. 8 по делото) за 15 броя обикновени поименни налични акции с право на глас и с номинал 500 лева, с номера от 16 до 30, представляващи 15 % от капитала на В. ЕАД, собственост на Д. Г. Г.. Временното удостоверение носи подписите на изпълнителния директор и председател на СД Д. Г. Г., на заместник- председателя на СД В. К. и члена на СД – Д.А.А..На гърба на временното удостоверение се намира джиро от 19.06.2019 г., с което Д. Г. Г. джиросва и безусловно прехвърля в съответствие с чл. 187, ал.2 и чл. 185, ал.2 от ТЗ и чл. 14 от устава 15 броя обикновени, поименни, налични акции с право на глас и с номинал 500 лева всяка, с номера на акциите от 16 до 30, инкорпорирани във временно удостоверение 2/20.05.2019 г. и съставляващи 15 % от капитала на В. АД, на Н.Х.Л., международна компания, учредена в Обединените арабски емирства, с рег. номер ICC 20190257. Джирото носи подпис и под него три имена, саморъчно изписани - Д. Г. Г.. Представено е временно удостоверение 3/20.05.2019 г. (стр. 9 по делото) за 70 броя обикновени поименни налични акции с право на глас и с номинал 500 лева, с номера от 31 до 70, представляващи 70 % от капитала на В. ЕАД, собственост на Д. Г. Г.. Временното удостоверение носи подписите на изпълнителния директор и председател на СД Д. Г. Г., на заместник- председателя на СД В. К. и члена на СД – Д.А.А.. На гърба на временното удостоверение се намира джиро от 19.06.2019 г., с което Д. Г. Г. джиросва и безусловно прехвърля в съответствие с чл. 187, ал.2 и чл. 185, ал.2 от ТЗ и чл. 14 от устава 70 броя обикновени, поименни, налични акции с право на глас и с номинал 500 лева всяка, с номера на акциите от 31 до 100, инкорпорирани във временно удостоверение 3/20.05.2019 г. и съставляващи 15 % от капитала на В. АД, на К.Х.Л., международна компания, учредена в Обединените арабски емирства, с рег. номер ICC 20190044. Джирото носи подпис и под него три имена, саморъчно изписани - Д. Г. Г.. Представено е заверено копие от алонж 1 към временно удостоверение 2/20.05.2019 г. – джиро от 19.10.2019 г., видно от който К.Й., гражданин на Великобритания в качеството си на директор и представляващ Н.Х.Л., международна компания, учредена в Обединените арабски емирства, с рег. номер ICC 20190257 джиросва безусловно и прехвърля в съответствие с чл. 187, ал.2 и чл. 185, ал.2 от ТЗ и чл. 14 от устава 15 броя обикновени, поименни, налични акции с право на глас и с номинал 500 лева всяка, с номера на акциите от 16 до 30, инкорпорирани във временно удостоверение 2/20.05.2019 г. и съставляващи 15 % от капитала на В. АД на Б.Е. П. ЕАД, ЕИК •••••••. Върху алонжа е положен саморъчен подпис, без посочване на име под подписа. Представено е заверено копие от алонж 1 към временно удостоверение 3/20.05.2019 г. – джиро от 19.10.2019 г., видно от който М.Т., гражданин на Кипър, в качеството си на директор и представляващ К.Х.Л., международна компания, учредена в Обединените арабски емирства, с рег. номер ICC 20190044 джиросва безусловно и прехвърля в съответствие с чл. 187, ал.2 и чл. 185, ал.2 от ТЗ и чл. 14 от устава 70 броя обикновени, поименни, налични акции с право на глас и с номинал 500 лева всяка, с номера на акциите от 31 до 100, инкорпорирани във временно удостоверение 3/20.05.2019 г. и съставляващи 15 % от капитала на В. АД на Б.Е. П. ЕАД, ЕИК •••••••. Върху алонжа е положен саморъчен подпис, без посочване на име под подписа. От ответника е представена книга на акционерите на акционерно дружество В. ЕАД ЕИК ••••••• (стр. 223 - лице и гръб), видно от която са вписани като акционери: под номер 1 Д. Г. Г., 100 броя акции, номинал на една акция 500 лева, с номер на временното удостоверение 1/31.05.2019 г., размер на капитала 50 000 лева, дата на вписване в книгата на акционерите 31.05.2019 година. Има подпис на изпълнителния директор. В последната графа – прехвърляния е вписано с джиро 1 от 15.12.2021 г. акциите и временното удостоверение са прехвърлени на А.М.С.К. СП.З.О.О УИН •••••••. Под номер 2 в книгата е вписана Д. Г. Г., 2028 броя акции, номинал на една акция 500 лева, с номер на временното удостоверение 2/21.07.2020 г., размер на капитала 1 064 000 лева, дата на вписване в книгата на акционерите 21.07.2020 година. Има подпис на изпълнителния директор. В последната графа – прехвърляния е вписано с джиро 1 от 15.12.2021 г. акциите и временното удостоверение са прехвърлени на А.М.С.К. СП.З.О.О УИН •••••••. Под номер 3 в книгата е вписана А.М.С.К. СП.З.О.О УИН •••••••, с адрес в Полша, брой записани акции 2128, номинал на една акция 500 лева, с номер на временното удостоверение – записано е джиро 1/31.05.2019 г. с джиро от 15.12.2021 г. и 2/21.07.2020 г. с джиро от 15.12.2021 г., размер на капитала 1 064 000 лева, дата на вписване в книгата на акционерите 15.12.2021 година. Има подпис на изпълнителния директор. В последната графа – прехвърляния, няма вписвания. Представено е временно удостоверение 1 от 31.05.2019 г. (стр.224 по делото) за 100 броя обикновени поименни налични акции с право на глас и с номинал 500 лева, с номера от 0001 до 0100, собственост на Д. Г. Г.. Временното удостоверение носи подписите на изпълнителния директор Д. Г. Г.. На гърба на временното удостоверение се намира джиро 1 към временно удостоверение 1/31.05.2019 г. за 100 броя обикновени поименни акции от капитала на В. ЕАД, с което Д. Г. Г. джиросва и прехвърля в полза на А.М.С.К. СП.З.О.О УИН •••••••, временно удостоверение 1 от 31.05.2019 г., заедно с всички права, инкорпорирани в него, включително, но и не само 100 броя обикновени поименни акции, всяка от които ас номинална стойност 500 лева в капитала на В. ЕАД. Джирото е на български език и на английски език, с дата 15.12.2021 г. и носи подписите подписа с посочено име за прехвърлител Д. Г. Г.. Представено е временно удостоверение 21 от 21.07.2020 г. (стр.225 по делото) за 2 028 броя обикновени поименни налични акции с право на глас и с номинал 500 лева, с номера от 0101 до 2128, собственост на Д. Г. Г.. Временното удостоверение носи подписите на изпълнителния директор Д. Г. Г.. На гърба на временното удостоверение се намира джиро 1 към временно удостоверение 2/21.07.2020 г. за 2 028 броя обикновени поименни акции от капитала на В. ЕАД, с което Д. Г. Г. джиросва и прехвърля в полза на А.М.С.К. СП.З.О.О УИН •••••••, временно удостоверение 2 от 21.07.2020 г., заедно с всички права, инкорпорирани в него, включително, но и не само 12 028 броя обикновени поименни акции, всяка от които ас номинална стойност 500 лева в капитала на В. ЕАД. Джирото е на български език и на английски език, с дата 15.12.2021 г. и носи подписите подписа с посочено име за прехвърлител Д. Г. Г.. По делото е представено уведомление от С.К. ЕООД, ЕИК ••••••• до В. ЕАД, с което на основание чл. 99, ал.3 от ЗЗД В. ЕАД е уведомено, че С.К. ЕООД е прехвърлило с договор за цесия, сключен на 11.12.2021 г. вземането си по договор за заем от 26.06.2019 г. и анекс към него от 01.10.2019 г. в размер на 500 000 лева, заедно с обезпечения, лихви и пр. Вземането е прехвърлено на А.М.С.К. СП.З.О.О УИН •••••••. Установява се от вписванията и обявяванията в ТР по партидата на С.К. ЕООД, че дружеството е представлявано от Н.С.Т... Представен е и договор договор за прехвърляне на акции от 11.12.2021 г., с който Д. Г. в качеството й на ЕСК на В. ЕАД, ЕИК ••••••• прехвърля на А.М.С.К. СП.З.О.О УИН ••••••• 2 128 броя обикновени поименни акции с номинална стойност на акция 500 лева, с обща номинална стойност 1 064 000 лева, представляващи 100 % от капитала на В. ЕАД. Цената е уговорена на 50 000 евро, платима на две вноски, съгласно чл. 2 от договора за прехвърляне на акции – по доверителната сметка на нотариус - 30 000 евро и 20 000 евро след сключване на договорите за заем. Съгласно договора за прехвърляне на акции, купувачът се е задължил да сключи договори за цесия, с които да придобие правата на вземанията на трети лица към, както и да заплати задълженията на В. ЕАД към трето дружество. Съгласно договора двете страни са се съгласили да сключат договор за доверително съхранение на джиросаните временни удостоверения и книгата за акционерите с вписано прехвърляне на акциите с адв. И.Б.. Представен е приемо -предавателен протокол за съхранение на документи от 15.12.2021 г., видно от който Д. Г. в кач eството й на продавач по договор за прехвърляне на акции от 11.12.2021 г.предоставя на адв. И.Б. за съхранение оригиналите на временно удостоверение 1/31.05.2019 г., за 100 броя акции, Представени са извлечения от банкова сметка на А.М.С.К. СП.З.О.О УИН ••••••• (стр. 232, стр.269-270 по делото), от банковата сметка на В. ЕАД (стр. 219 и съответно платежно нареждане н от 23.12.2021 г.). По делото са представени от ответника договор за банков кредит 1004/16.10.2019 г., сключен между ответното дружество В. ЕАД, представлявано от Д. Г. и Българска банка за развитие АД, договор за особен залог на търговско предприятие, опис на заложено имущество. Като свидетел е разпитана по делото Д. Г.. Същата заявява, че е била управител съм на „В.“ ЕАД от създаването на фирмата - 31.05.2019 година. Заявява, че не си спомня точно до коя дата, вероятно 2021 г. м. декември, когато джиросала акциите си за чуждестранна фирма. Притежавала 100% от акциите на „В.“ ЕАД. С основаването на фирмата „В.“ ЕАД придобила 100% от акциите, т.е била едноличен собственик на капитала и притежавала 100% от акциите, от самото начало. Впоследствие, тези акции ги джиросала в полза на „А.М.“, като това прехвърляне на акциите станало на 15.12.2021 година. За закупуване на акциите преговаряла с управителя на „А.М.“. След това се срещнала с жена на име Юстина, която след това станала управител на фирма „В.“ ЕАД. Заявява, че не е прехвърляла на никого акции на „В.“ ЕАД преди да ги прехвърли на „А.М.“. При констатация с приложените по делото два броя джира от 19.06.2019 г. под №№ 2 и 3, намиращи се на стр. 8 и стр. 9 по делото, с което са джиросани акции на „Н.Х.Л.“ и „К.Х.Л.“ заявява, че не ги е подписала – нито изписано името ръкописно като Д. Г. Г., нито подписът е неин. Заявява, че е подписала договор за банков кредит на „В.“ ЕАД с Българската банка за развитие. Въз основа на така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи: Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 29 от ЗТР за установяване на несъществуване на вписани обстоятелства по партидата на ответното дружество В. ЕАД по вписвания по заявления, образец А5 с номера 20200306090821, 20200709164907, 20200715171548, 20210625174740, 20210625175420, 20211216135619, с твърдения, че са основани на нищожни решения на ЕСК от 04.03.2020 г., 09.07.2020 г., от 15.07.2020 г., от 23.06.2021 г., от 15.12.2021 г. и от 22.12.2021 година. Ищецът твърди, че атакуваните вписвания се основават на решения на лице, което не е дори акционер в ответното дружество. Твърди се, че е налице взето решение от чуждо за дружеството лице, т.е лице, което няма компетентност да взема решения от името на общото събрание за акционерите в ответното дружество, съответно от името на ЕСК. Поради това и се твърди, че са налице нищожни решения на ЕСК, тъй като макар и да е придадена привидност, че се касае за актове, които изхождат от ЕСК, същите са приети от лице, което дори и няма качеството акционер в дружеството, още по-малко има качеството на ЕСК. По тези съображения, Съдът намира, че се касае за твърдение за нищожни решения на ЕСК на ответното дружество по смисъла на чл. 1 от ТР 2/2002 г. на ОСГК на ВКС. Претенцията на ищеца, на базата на изложените фактически твърдения, следва да се квалифицира именно като иск за установяване на вписване на несъществуващи обстоятелства (по посочените 6 броя вписвания), тъй като се касае за решения на ЕСК, подлежащи на вписване и съответно вписани, основани обаче, според твърденията на ищеца, на липсващи (невзети) решения на орган на дружеството, а на документи, за които е създадена привидност, че изхождат от ЕСК (аргумент и от решение 178/24.04.2017 г. по т. дело 1340/2015 г., ТК, I ТО). И доколкото ищецът твърди, че е акционер в ответното дружество, с оглед разясненията, дадени в решение 87/02.08.2013 г. по т. дело 68/2012 г., ТК, I ТО на ВКС, и аргументите, изложени и в решение 74 от 18.07.2016 г. по т. дело 1113/2015 г., ТК, II ТО на ВКС, именно чрез атакуване на посочените вписвания по реда, предвиден в чл. 29 от ЗТР, основани на взети, според неговите твърдения, на решения на лице, представящо се за ЕСК, без да има такива права, е начинът за защита на правата му на акционер в ответното дружество, доколкото с вземането на посочените решения и последващи вписвания се твърди, че се оспорват членствените права на ищеца. Доколкото, дори и ако са основани на нищожни решения на ЕСК, се касае за извършени въз основа на тези решения вписвания по партидата на ответното дружество, то по отношение на третите добросъвестни лица тези вписвания имат действие до момента на заличаването им (така т. 3 от ТР 2/2002 г. на ОСГК на ВКС). Поради това и чрез атакуване на тези вписвания ищецът като твърдян акционер има интерес да защити членствените си права. Както е посочено в решение № 51 от 05.12.2019 г. по т. д. № 949/2018 г., ТК, ІІ ТО на ВКС при поредица от последователни вписвания на един и същ вид обстоятелства, всяко от тях по необходимост е съпътствано от заличаване на предходно обстоятелство, поради промяната му (т. нар. несъщинско заличаване). Този случай е предмет на регулация в чл. 7а, ал. 3 от Наредба № 1 от 14.02.2017 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, в който е предвидено, че когато се заявяват за вписване едновременно обстоятелства за заличаване и обстоятелства за вписване по едно основно поле, следва да се посочат първо обстоятелствата, които подлежат на заличаване със съответното отбелязване в полето за заличаване, след което се посочват обстоятелствата, чието вписване се заявява. Доколкото необходимо условие за вписване на ново обстоятелство от един вид е заличаване на предходно вписаното обстоятелство от същия вид, при верига от вписвания на несъществуващи обстоятелства от един и същи вид, включваща и последното вписване, е налице правен интерес от установяване на всички несъществуващи обстоятелства, тъй като на основание чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ, при уважаване на исковете по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване на несъществуване на обстоятелства се заличава не само вписването, но и съпътстващото го несъщинско заличаване. По тези съображения, Съдът намира, че е допустим искът за установяване несъществуване на вписано обстоятелство по вписвания по заявление, образец А5, вх. номер 20200306090821, въпреки, че се установява, че по партидата на ответното дружество с последващо вписване по заявление, образец А5, вх. 20210625174740 е заличен вписаният член на СД И.Ц. и е вписан нов член на СД. По тази причина е допустим и искът по чл. 29, ал.1, предл. 3 от ЗТРРЮЛНЦ относно вписаните промени в капитала, брой акции, и внесен капитал, както и обявен устав, макар и с последващи вписвания да е обявен нов устав и да има вписан нов капитал, брой акции, промени в гафа – внесен капитал. Недопустим обаче е искът за чл. 29, ал.1, предл. 3 от ЗТРРЮЛНЦ относно обстоятелствата по заявление, образец А5, вх. номер 20210625175420, доколкото по това заявление е постановен отказ на длъжностно лице, т.е няма вписване/обявяване, което да бъде заличено. Спорът по делото, съобразно изложеното, се състои в това дали се установява, че ищецът е акционер в ответното дружество, поради прехвърляне на всички акции от страна на ЕСК Д. Г. през 2019 г. на ищцовото дружество (чрез джиро на временно удостоверение за акции от номера от 16 до 100) и на трето лице – неучастващо в делото (чрез джиро на временно удостоверение за акции от номера от 1 до 15), което би обосновало и извод, че решения на ЕСК, въз основа на които са извършени атакуваните вписвания са приети от лице, което няма качеството акционер към момента на приемането им. Относно исковете по чл. 29, ал.1, предл. 3 от ЗТРРЮЛНЦ ищецът следваше да установи, че е акционер, с твърдения брой акции в ответното дружество към датата на вземане на процесните решения, което определя и допустимостта на исковете, тъй като от притежаването на акции и от качеството му на акционер в ответното дружество се извежда правния интерес от предявените искове. В тежест на ответника е да докаже надлежно вземане на атакуваните решения, вкл. че лицето, посочено като ЕСК е било такъв към момента на вземането им (съотв. съдържанието на тези решения) и спазване на процедурата по вписване в ТР. В С оглед възражения на ответника, че джирата, на които ищецът основава претенциите си, не са съставяни, т.е ищецът не е придобил посочените от него, доколкото процесните акциите чрез материализира във временните удостоверения са прехвърлени на друго лице, е да докаже тези обстоятелства. Следва да се отбележи, че с оглед предмета на иска – установяване на несъществуване на вписаните обстоятелства, като основаващи се на нищожни решения, за основателността на иска следваше по делото да се докаже от ищеца, че лицето, посочено като ЕСК се е разпоредило с всички акции, което би обословило нищожност на взетите от това лице решеняи от името на ЕСК. При установяване, че лицето, посочило като взело решеняи от имеот на ЕСК, е акционер, макар и с по-малък от 100 % от акциите, то тези решеняи не биха били нищожни, а незаконосъобразни по смисъла на чл. 74 от ТЗ и подлежат на отмяна по този ред, като исковете следва да се предявят в рамките на указаните преклузивни срокове. Ответното дружество е акционерно дружество, с издадени временни удостоверение, които да заместват поименните налични акции, на които е разделен капиталът на дружеството. Както е прието в правната теория и съдебната практика, с термина „акция“ се означава част от капитала на акционерното дружество, съвкупността от членствени права в акционерното дружество и самата ценна книга като физически носител (така АК., Акционерно дружество, Сиби 2019 г.). Както е посочено и в решение № 43 от 15.04.2015 г. по т. д. № 892/2014 г., ТК, ІІ ТО на ВКС законодателят е предвидил издаването на временни удостоверения, издадени и подписани от учредителите, съответно от упълномощени от тях лица, което по правило предхожда учредяването на самото дружество и удостоверява направените имуществени вноски. Последните заместват акциите до издаването на последните и представляват по естеството си и способа на прехвърляне също ценни книги. Съгласно чл. 187, ал. 2 ТЗ временните удостоверения, било то заместващи поименни акции, било то заместващи такива на приносител (към настоящия момент разпоредбата на чл. 178 от ТЗ не предвижда възможност за издаване акции на приносител) се прехвърлят чрез джиро и вписване в книга на акционерите. Следователно, членствените права на акционерите-учредители на АД, които възникват за тях от учредяването на самото акционерно дружество могат да бъдат предмет на прехвърляне само чрез разпореждането със самата ценна книга (акция или заместващо я временно удостоверение), в която следва да са инкорпорирани и чрез способите за прехвърляне, уредени в чл. 185, ал. 1 и, ал. 2 ТЗ, съответно чл. 187, ал. 2 ТЗ- за временни удостоверения. По настоящото дело ищецът основава претенциите си, че е акционер на извършени джира на 19.10.2019 г. на временни удостоверения 2 и 3, заместващи акции с номера от 16 до 100. Представена е и извадка от книгата на акционерите, видно от която като акционер първоначално е вписана Д. Г., с три броя временни удостоверения, и след това са вписани нови акционери, придобили акциите чрез джира на 19.06.2019 г. – Н.Т., Н.Х. Л. и К.Х.Л.. Същевременно, за оспорване твърденията на ищеца, че е акционер в ответното дружество, дружеството е представило временни удостоверения 1/31.05.2019 г. и 2/21.07.2019 г., удостоверяващи правата на акционера Д. Г., като на гърба на същите е отбелязано джиросването на тези временни удостоверения от Д. Г. в полза на А.М.С.К. СП.З.О.О на 15.12.2021 година. Представена е и друга книга на акционерите на ответното дружество с вписване на всички акционери - под номера 1 и 2 като акционер е вписана Д. Г., а под номер 3 А.М.С.К. СП.З.О.О – придобил всички акции с два броя джиро от 15.12.2021 година от Д. Г.. Съгласно чл. 179, ал.1 от ТЗ в дружеството се води книга за акционерите, в която се записват името и адресът, ЕГН/ЛНЧ или ЕИК на притежателите на поименните акции и се отбелязват видът, номиналната и емисионната стойност, броят и номерата на акциите.Това се отнася и за временните удостоверения. Вписването в книгата на акционерите по смисъла на чл. 185, ал. 2 от ТЗ не е елемент от фактическия състав на джирото и има само декларативно действие по отношение на дружеството (така и решение № 52 от 25.04.2013 г. по т.д. № 472/2012 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение № 220 от 14.02.2012 г. по т.д. № 839/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 204 от 16.04.2010 г. по т.д. № 813/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО). В цитираните решения е посочено, че джирото поражда целения транслативен ефект по отношение на приобретателя от момента на неговото извършване и инкорпорираните в прехвърлените акции права - лични и имуществени, възникват за титуляра независимо от последващото вписване в книгата на акционерите, като прехвърлянето на временно удостоверение има действие на прехвърляне на акциите, които последното удостоверява, и джиросвайки поименните акции, предмет на временното удостоверение по реда на чл. 185, ал. 2 ТЗ, към който препраща нормата на чл. 187, ал. 3 от ТЗ, джирантът прехвърля правото си на собственик да получи записаните във временното удостоверение акции след тяхното издаване, както и членствените си права в акционерното дружество до този момент. Както е посочено и в определение № 745 от 25.11.2014 г. по ч. т. д. № 3121/2014 г., ТК, ІІ ТО на ВКС акционерното дружество е обвързано от вписването в книгата на акционерите и счита за притежатели на акции лицата, вписани в книгата. Като частен свидетелстващ документ, книгата на акционерите се ползва с формална доказателствена сила, че вписването е извършено, но не и че е вярно (така и решение № 204 от 16.04.2010 г. по т.д. № 813/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО), като при оспорване както на качеството на определено лице като акционер, така и на обема на притежаваните права - броя на акциите, заинтересованото лице може с предвидените в закона искове срещу дружеството да защити правата си на акционер. Следователно, само по себе си вписването в книгата на акционерите не придава качеството на акционер на едно лице/дружество, съотв. не е от значение за придобиване на това качество, а създава задължение за акционерното дружество да счита за притежатели на акции /временни удостоверения именно лицата, вписани в книгата на акционерите, без да придава неоспоримост на вписванията в книгата на акционерите. В конкретния случай, по делото са представени не само различни временни удостоверения, от които ищецът и ответникът черпят правата си, но и две различни книги на акционерите, с различни вписвания. С оглед характера на книгата на акционерите като частен свидетелстващ документ, и при наличие на две книги, с различни вписвания и доколкото, както бе посочено книгата на акционерите следва да отрази направени прехвърляния, без обаче да е елемент от фактическия състав на прехвърлянето на акции/временни удостоверения, Съдът намира, че вписванията в двете книги на акционери следва да се ценят заедно с останалия събран доказателствен материал. Макар и ищецът да е представил единия вариант на книгата на акционерите на ответното дружество, в същата той не е вписан като акционер – не е вписано прехвърлянето на временните удостоверения под номера 1 и 2 от 20.05.2019 г., джиросани на 19.06.2019 г. на двете чуждестранни юридически лица, с джира от 19.10.2019 г, материализирани с алонж 1 към двете временни удостоверения 2 и 3 от 20.05.2019 година. Т.е легитимацията на ищеца като акционер, съответно задължението за ответното акционерно дружество да го легитимира като такъв, не следва дори и от формалния преглед на книгата на акционерите, извадка от която е представил самият ищеца. И доколкото от страна на ответното дружество бяха оспорени джирата от 19.10.2019 г., с които ищецът твърди, че е придобил част от акциите на ответното дружество, с оглед твърдения за липса на каузална сделка, както е посочено и в определение № 107 от 25.02.2022 г. по т. д. № 2087/2021 г., ТК, ІІ ТО на ВКС, по искове за установяване на членствени права (чл. 71 от ТЗ) и за отмяна на решение на Общо събрание на съдружници/акционери в търговско дружество /чл. 74 ТЗ/ съдебната практика (решение по чл. 290 ГПК № 204/06.06.2012 г. по т.д. № 898/10 г. на II ТО на ВКС) допуска възможност единствено за ищеца да противопостави възражение за нищожност на извършено от него джиро на акции (временни удостоверения), с оглед необходимостта от доказване на активната си легитимация, която ответникът оспорва с възражение, че ищецът се е разпоредил с ценната книга и доколкото като страна по едностранната сделка, каквато е джирото, е в правото си да се позовава на нищожността на направеното от него изявление. Поради това и в настоящото производство по искове по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ няма да се разглеждат посочените възражения, касаещи нищожността на джирата от 19.06.20189 г. и 19.10.2019 г., доколкото са направени от ответника – самото акционерно дружество, което няма самостоятелни права по отношение на акциите, и следва да зачете извършените прехвърлителни сделки между акционери и трети лица. Твърдените джиратари и по-късно джиранти не са страна в настоящото производство. По тези причини не подлежат на разглеждане и възраженията за симулативност на джирата (направени само бланкетно), както и за злоупотреба с право (по принцип е неясно как точно липсата на дейност на едно търговско дружество може да се квалифицира като злоупотреба с право). Само за пълнота следва да се отбележи, че е неправилно становището на ищеца в ДИМ, че доколкото джирото е абстрактна сделка, не подлежи на изследване наличието на валидна каузална сделка, при надлежни и допустими възражения в тази насока. Съгласно постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 133 от 14.01.2016 г. по т. д. № 1834/2014 г., ТК, ІІ ТО на ВКС) дефинитивно джирото се определя като едностранна формална и абстрактна сделка, с вещен ефект, защото от една страна прехвърля собствеността върху акцията, в качеството и на движима вещ, върху новия и приобретател, а от друга се явява правен способ за придобиване на материализираните в нея права, т.е. за заместване носителя на субективните членствени права, инкорпорирани в ценната книга с друг - джиратаря, но без самото то да изяснява причината, основанието за извършеното прехвърляне от джиранта, като носител на тези субективни права. Тази причина (кауза), обаче, се разкрива от съдържанието на съответната "каузална" сделка, с която, по арг. от чл. 465 ТЗ, джирото винаги е съчетано. Следователно, джирото на акции, за разлика от джирото при менителничните ефекти, има вторична обслужваща функция - винаги обслужва конкретна каузална сделка по прехвърлянето им, като в разглежданата хипотеза придобиването на правата от джиратаря е на деривативно придобивно основание. Поради това и абстрактният характер на това джиро се проявява при самото му обективиране върху документа, т.е. при изписването му не е необходимо да се споменава основанието за прехвърляне на правата по акцията, респ. на временното удостоверение, както и в отношенията на джиратаря с трети лица. Но доколкото, облигационното отношение, което се поражда в резултат на джирото винаги е каузална правна сделка, то липсата на кауза, или нейният дефект са от изключително значение в отношенията джирант – джиратар. С оглед съществуването на две книги на акционерите, представени по делото, и доколкото е въпрос на допустимост и основателност на исковете установяване на качеството на ищеца като акционер в ответното дружество, съответно дали Д. Г. е била ЕСК към момента на вземане на оспорените решения на ЕСК, следва да се разгледат възраженията дали с посочените джира от 19.06.2019 г. и от 19.10.2019 г. ищецът е придобил определено количество от акциите/материализирани в случая във временни удостоверения от ответното дружество, с оглед оспорване на датите на тези джира. С решение № 273/02.12.2019 г. по гр. дело № 1067/2019 г. на ВКС, IV ГО по чл. 290 ГПК е разрешен правният въпрос относно съдържанието на понятията "достоверна дата" на частен документ и "трети лица" по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК. Посочено е, че "достоверна дата" на частен документ по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК, не е датата, посочена в документа като такава на съставянето му, и която е спорна по делото, а датата, на която е настъпило обстоятелство, установяващо по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. Когато по делото се установи такова несъмнено обстоятелство (каквито примерно са изброени в чл. 181, ал. 1 от ГПК), съдът е обвързан (задължен) да приеме, че частният документ е съставен преди или най-късно на дататана настъпването на това обстоятелство, а не че е достоверна датата, посочена в документа, която е оспорена по делото. В цитираното решение е прието, че следва да се преосмисли по-старо разбиране относно съдържанието на понятието "трети лица" по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК, което не кореспондира с действително вложения от законодателя смисъл на това понятие в тълкуваната разпоредба. Поради това и е посочено, че авторът на частния документ - физическото лице, което го е подписало, очевидно не е трето лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК. Той самият, обаче, макар и да е удостоверил датата на документа с подписа си, разполага с процесуалната възможност да я оспори пред съда, който преценява достоверността с оглед останалите обстоятелства по делото - чл. 181, ал. 2, във вр. с чл. 175 от ГПК, като тежестта за доказване в този случай е за автора на частния документ, оспорващ собственото си удостоверително изявление в документа относно неговата дата. И по аргумент за по-силното основание, всяко друго лице, което не е автор на частния документ (не го е подписало), и на което този документ се противопоставя като доказателство в исковото производство от насрещната страна по делото, за да опровергае негови твърдения и/или да отрече негови права (независимо дали те произтичат пряко или не от документа), е лице, чиито интереси биха могли да бъдат увредени при антидатиране на този неподписан от него и неизгоден за него частен документ, т.е - е трето лице по смисъла чл. 181, ал. 1 от ГПК, и ако то оспори датата на документа, в тежест на насрещната страна по делото, която се ползва от документа, е да докаже - с всякакви други доказателствени средства - достоверна дата на документа по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК. Това разбиране е потвърдено и с решение № 50276 от 11.09.2023 г. по гр. д. № 4570/2021 г., ГК, ІV ГО на ВКС. Следва да се отбележи, че в решение № 32 от 03.08.2020 г. по т. д. № 423/2019 г., ТК, ІІ ТО на ВКС, е посочено, че съгласно обобщената в решението практика на ВКС, "трето лице" по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК е лице, което черпи права от подписалия документа и правата, които то черпи могат да възникнат само при условие, че датата на възникването им предшества датата на документа. Т.е. това са онези, неучаствали в съставянето на документа лица, които черпят права от някой от издателите на същия и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране. Същевременно, доколкото доказателствената сила на частния документ е само формална -ако е подписан, се изчерпва само с авторството му, а ако не е - че е съставен, то съдът няма задължението да приеме за осъществен оспорения факт, материализиран в същия, нито за достоверна датата на съставянето му, ако е оспорена от лице, което не е трето лице по смисъла на чл. 181, ал.1 от ГПК. Последната трябва да бъде установена с всички други доказателствени средства от лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ, съответно от лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ. Така и в решение № 50072 от 30.08.2023 г. по т. дело № 1184/2021 г., ТК, І ТО на ВКС е посочено, че макар и ищецът в производството по цитираното дело няма качеството на "трето лице" по смисъла на цитираната разпоредба, тъй като не твърди, че черпи някакви противопоставими права от техните издатели, това обстоятелство обаче не изключва възможността му като страна в процеса да оспорва датата на съставяне на частните документи, като нейната достоверност следва да се преценява с оглед на всички доказателства по делото. По тези съображения, Съдът намира, че макар ответникът не е правоприемник на страна по сделките, и е дружество, което е обвързано да зачете сделките между акционерите, без да има самостоятелни права, с оглед представянето на книга на акционерите, в която не са отразени джирата на акции от 19.06.2019 г. и от 19.10.2019 г. (вторите джира не са отразени и в книгата, представена от самия ищец), и изложеното по-горе за задължението на ответника – акционерното дружество да отрази в книгата на акционерите като акционер лицето, което следва от непрекъснатия ред нa джирата, същият е легитимиран да оспори датите на джирата, чрез които ищецът се легитимира като акционер, и в тежест на ищеца бе да установи датата на тези джира, предвид значението им за доказване на претенцията му. Не само, че по делото не бяха представени никакви доказателства от ищеца в подкрепа на твърдения, че посочените джира са оформени на посочените в тях дати, но и от страна на ответното дружество бе успешно проведено насрещното доказване, достатъчно да е непълно, опровергаващо посочената дата на джирата от 19.06.2019 г. и от 19.10.2019 година. В този смисъл са и показанията на разпитаната като свидетел Д. Г. – твърдян джирант по джирата от 19.06.2019 година, която е категорична, че не е подписвала посочените джира. Аргумент в подкрепа на становището за недоказаност на твърденията на ищеца относно датите на джирата е и факта, че не се установи при какви обстоятелства книгата за акционерите, представена от ищеца, се намира у него, при условие, че според устава на дружеството същата се води от ЕСК или от овластено от него лице (чл. 15 от обявения устав). Също така не се установяват и твърденията, че ЕСК към момента на създаване на дружеството Д. Г. е прехвърлила и на трето лице, неучастващо в делото – Н.Т., акциите 15 броя, материализирани във временно удостоверение 1, доколкото по делото не се представиха тези легитимационни документи – временно удостоверение 1/20.05.2019 г. и джиро към него. Както бе посочено, само по себе си вписването в книгата на акционерите не води до легитимиране на едно лице като акционер, при оспорване на тези обстоятелства. От друга страна, с оглед представеното уведомление по чл. 99 от ЗЗД от 22.12.2021 г. от дружеството С.К. ЕООД за цесия до ответното дружество, се установява, че ответното дружество е обозначено именно като ЕАД – еднолично акционерно дружество. Дружеството С.К. ЕООД е с управител и ЕСК Н.С.Т.., която се твърди, че в качеството си на физическо лице е придобила част от акциите, материализирани във временно удостоверение 1/20.05.2019 година. Т.е лице, което се твърди, че е акционер в ответното дружество, адресира В. ЕАД като дружество, чийто едноличен собственик на капитала е друго лице. И с оглед непредставяне на самото временно удостоверение 1/20.05.2019 г. и джиро към него, следва да се приеме, че такава едностранна сделка не е извършвана. Следователно, не се доказа и, че Д. Г. се е разпоредила с всички акции, материализирани във временни удостоверения 1, 2 и 3/20.05.2019 г. на датите, посочени в ИМ от ищеца, т.е че към датата н вземане на процесните решения, вписани в ТР, не е имала качеството акционер. Налице е и още едно основание в подкрепа на извода, че ищецът не доказа активната си легитимация като акционер в ответното дружество. Джирото е специален, търговско правен способ за заместване на носителя на инкорпорирано в ценна книга на заповед субективно право с друг, с който кредиторът по менителничния ефект /поемателят или неговият правоприемник/ - джирант се съгласява да бъде заменен в правата по ценната книга с друго лице - джиратар. Джирото е едностранна, абстрактна, формална сделка и действието му се изразява в три функции: 1) транспортна функция - правата по джиросаната ценна книга се прехвърлят от джиранта на джиратаря; 2) гаранционна функция - джирантът поема спрямо всички последващи джиратари същата отговорност, както длъжникът по ценната книга; 3) легитимационна функция - джирото легитимира джиратаря като кредитор на вземането, инкорпорирано в ценната книга. Правото да иска плащане по записа на заповед има легитимирания приносител, чието право следва от непрекъснатия ред на джирата. Изискванията за форма, като условие за действителността на джирото, се считат изпълнени, ако то се извърши с писмена бележка върху ценната книга, или върху прикрепен към нея допълнителен лист-алонж (чл. 468, ал. 1 от ТЗ). Видно от доказателствата по делото, в процесния случай джирата, на които ищецът основава легитимацията си, са оформени като алонж, т.е на отделни листове, без на гърба на двете временни удостоверения от 19.06.2019 г. като документи да има други отбелязвания, с изключение на джирото от 19.10.2019 г., видно от данните обаче е налице място на страницата за оформяне на следващото джиро, които да обосновават необходимостта от съставяне на нов документ, на отделен лист. Както е посочено и в решение № 133/12.07.2010 г. по т.д. № 946/2009 г., ІІ т. алонжът представлява прикрепен към менителницата лист, т. е. част (продължение) на самия ефект, като е свързан с джиросването на ефекта и необходимостта от него произтича от запълването на документа с отбелязвания. В конкретния случай, при оглед на представените документи в заверени по реда на чл. 183 от ГПК копия, съществуването на алонж към двете временни удостоверения 2 и 3 от 20.05.2019 г. е законово неоправдано. Аргумент за това следва от легитимационното действие на джирото, което се предпоставя от непрекъсната веригата от джирата. С оглед формалния характер на менителницата и на записа на заповед (доколкото уредбат на алонжа е при уредбата на тези ценни книги), в ТЗ са предвидени императивни правила относно мястото и начина на полагане например на подписите на участниците - издател, акцептант, поръчители, джиранти, като в определени случаи законът придава специално значение на мястото, върху което е направено изявлението (напр. подпис на лицевата страна, който не е на издателя или на платеца, се смята за авал - чл. 468, ал. 1 от ТЗ). По тези аргументи следва да се приеме, че оформяне на джиро/ авал чрез алонж (вкл. и при хипотезата на джиро на акции и временни удостоверения), т.е на отделен лист, не е правило, а изключение, което позволява при липса на място върху ценната книга, да се създаде допълнително, такова чрез прикрепяне на нов лист и именно това е целта на закона. И при тази хипотеза обаче е необходимо закрепването да бъде направено по такъв начин, който да обезпечи яснота към коя точно ценна книга е направено съответното действие (аргументи и в определение № 376 от 19.06.2019 г. по т. д. № 1857/2018 г., ТК, II ТО на ВКС). Извършването на джиро на временно удостоверение върху алонж при положение, че върху самата ценна книга има място за извършване на джирото, както е в процесния случай, съответно представяне на алонжа в заверен препис по начин, който показва, че същият не е тайно прикрепен към временното удостоверение, има за последица недействителност поради неспазване на императивната форма за действителност. По аргумент от ТР № 1/2020 на ВКС на ОСГТК, доколкото недействителността на сделката произтича пряко от самата нея или от събраните по делото доказателства, каквито са случаите на неспазена форма за действителност, Съдът е длъжен да се произнесе по нищожността в мотивите на решението си и без да е било направено възражение от заинтересованата страна. Поради това, Съдът намира, че по делото не се доказа от ищеца, чиято е доказателствената тежест, че е акционер в ответното дружество. Именно твърдяното качество на акционер обосновава допустимостта на предявените искове по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ, тъй като от това му качество следва правния интерес да предяви установителните искове. Поради това и производството следва да се прекрати като недопустимо. За пълнота – дори и да се приеме, че ищецът е доказал качеството си на акционер в ответното дружество като притежател на временни удостоверения за акции с номера от 15 до 100, не се доказа при условията на пълно, главно доказване, че към датата на вземането на процесните решения на ЕСК, обусловили атакуваните вписвания, Д. Г. се е била разпоредила с акциите, материализирани във временно удостоверение 1/20.05.2019 г. в полза на трето лице. Т.е ако би бил допустим, искът би бил неоснователен, тъй като само приемането на решение от лице, което изобщо не притежава качеството акционер може да се квалифицира като нищожно, по изложените по-горе съображения. Относно разноските Ответникът е поискал присъждане на направените разноски. На ответника се дължат разноски съобразно изхода на делото за заплатена държавна такса за препис и за депозит за вещо лице. Съдът намира обаче, че по делото не се доказа заплащането на уговореното адвокатско възнаграждение, доколкото са представени само издадените фактури за уговореното адвокатско възнаграждение, без доказателства за плащане на тези суми от ответното дружество по сметка на адвокатското дружество. Водим от горното и на основание чл. 130 от ГПК, Съдът