Решение № 74 от 31.1.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 119/2023 г.

Производството е по реда на чл. 345, ал. 1, предл. II, и ал. 3, вр. чл. 306, ал.1, т. 4, предл. II от НПК. Образувано е по повод частна жалба, депозирана от Н.И., в качеството й на представляваща и председател на Национално бюро за правна помощ /НБПП/, против определение от 10.01.2022 г., постановено по НОХД № 5095/2021 г. по описа на СРС, НО, 7- ми състав, с което съдът е оставил без уважение, като неоснователно, искането на НБПП за присъждане на разноски за възнаграждение за адвоката, предоставил правна помощ на лицето П. П. П. в досъдебната фаза на производството по ДП № 15600/2020 г. по описа на 04 РУ – СДВР, в размер на 130 лева. В жалбата се навеждат доводи, че осъществяващият ръководна функция в досъдебната фаза държавен орган – старши разследващ полицай в 04 РУ – СДВР, е допуснал правна помощ по ЗПП на основание чл. 94, ал. 3, вр. ал. 1, т. 6 от НПК, като за такъв е назначен адв. И.Д.К. с постановление от 15.02.2021 г. Сочи се, че от удостоверение, издадено от разследващия орган, с дата 10.03.2021 г. адв. К. на 15.02.2021 г. се е запознал с материалите по досъдебното производство, а на следващия ден /16.02.2021 г./ е посетил следствения арест за участие в процесуално-следствени действия с лицето, но такива не са се осъществили, понеже обвиняемият към онзи момент не се е намирал на територията на ареста, а на по-късен етап последният е упълномощил друг защитник да го представлява. За коментираната правна помощ по силата на Решение № СФ-2956-5255/29.03.2021 г. на Председателя на НБПП, на служебния защитник – адв. К. е определено и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 130 лева. С оглед изложените мотиви, с жалбата се отправя молба до контролиращия съд за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на проверявания съд с указания за произнасяне по направеното от НБПП искане. Доколкото въззивната съдебна инстанция съобрази, че релевираните във въззивната частната жалба оплаквания са от естество, което предполага и налага събиране на писмени доказателства във виззивното производство, респективно разглеждане на делото в открито съдебно заседание, то и на основание чл. 345, ал. 1, предл. II вр. чл. 327 от НПК, намери за необходимо, че делото следва да се гледа в съдебно заседание с призоваване на страните. На следващо място въззивният съд съобрази, съгласно правилото на чл. 327 от НПК, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на осъденото лице П. П. и/или свидетели, както и изслушването на експертизи, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото. В открито съдебно заседание, проведено на 23.01.2023 г. пред въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура застъпва становище, че молбата на жалбоподателя е основателна, предвид че лицето е назначено за служебен защитник, пък макар и фактически да не са извършени процесуално-следствени действия с негово участие по делото. Упълномощеният защитник на осъдения П. – адв. Т. заявява в съдебното заседание, че действително в първоначалния етап на така воденото наказателно производство, в полза на доверителя му е имало назначен служебен защитник. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното: Съдебният състав на Софийски градски съд, след като се запозна с подадената частна жалба и след като извърши преценката по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4, предл. 2 вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 345 от НПК, установи, че същата е депозирана от надлежно легитимиран да инициира въззивна проверка субект, поради което е и процесуално допустима. С оглед връченото на 24.11.2022 г. съобщение за постановяването на обжалваното определение и подаване на частната жалба в деловодството на СРС на 30.11.2021 г. по пощата, изводимо от поставения входящ номер от същата дата, жалбата следва да се счита за подадена в законоустановения срок, поради което и следва да бъде разгледана по същество. След извършване на проверката от страна на настоящия въззивен състав, по отношение на редовността (допустимостта) на частната жалба, съдът пристъпи и към преценка по обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, в хода на което установи следното: Видно от приложените по делото материали от досъдебната фаза на процеса, на 30.10.2020 г. е било образувано бързо производство № 15600/2020 г. по описа на 04 РУ – СДВР, за това, че около 10: 35 часа на 30.10.2020 г., в гр. София, по ул. ••••, с посока на движение от ул. „Сребърна“ към бул. „Черни връх“, управлявал МПС - товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег. № ••••, след като употребил наркотични вещества – канабис, констатирано с техническо средство Дрегер „Drugest 5000”, с № АRAM-0007, с номер на пробата 357 и резултат от същата – „канабис положително“ – престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. С постановление за привличане в качеството на обвиняем от 07.12.2020 г. обвиняемият П. П. П. е привлечен като обвиняем за това, че около 10: 35 часа на 30.10.2020 г., в гр. София, по ул. ••••, с посока на движение от ул. „Сребърна“ към бул. „Черни връх“ е управлявал МПС - товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег. № ••••, след като употребил наркотично вещество – канабис, съдържащо тетрахидроканабинол /ТНС/ - Списък № 1 на Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към ЗКНВП, установено по надлежния ред с техническо средство „Drugest 5000”, с № АRAM-0007, с номер на пробата 357, съгласно чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство или теста – престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. С постановление за назначаване на служебен защитник от 08.02.2021 г., старши разследващият полицай по делото на основание чл. 94, ал. 3, вр. ал. 1, т. 6 от НПК е назначил адв. И.Д.К. за служебен защитник на обвиняемото лице П. П. П. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, обвиняем по ДП № 1560/2020 г. по описа на 04 РУ- СДВР. Горевизираното постановление за привличане на обвиняем е предявено на обвиняемия П. едва на 09.03.2021 г., като на същото действие е присъствал и договорен защитник на последния – адв. Г. Т. от САК, надлежно упълномощен за досъдебното производство /ДП/, съгласно пълномощно от същата дата, находящо се на л. 16 от ДП. Отново на 09.03.2021 г. с протокол за предявяване на разследване, на обвиняемия П. и на неговия упълномощен защитник – адв. Г. Т., САК, е предоставена възможност за запознаване с материалите по делото. В рамките на проведеното пред контролиращия съд въззивно съдебно следствие по делото са прочетени и приети писмени доказателства (справки от НСлС и ГДИН, становище от Адвокатския съвет – гр. София относно представен отчет за правна помощ, искане за определяне на адвокат за осъществяване на правна помощ от Красимир И.-разследващ полицай при 04 РУ – СДВР, постановление за предоставяне на правна помощ, както и удостоверение, издадено на адв. К. от МВР, 4-то РУ - СДВР за това, че същият се е запознал с материалите по досъдебното производство и е посетил следствения арест на бул. ••••), изискани от съда, видно от които, на първо място действително се установява, че адв. К. е бил назначен в полза на обвиняемия тогава П. в качеството му на служебен защитник, на основание чл. 94, ал. 3, вр. ал. 1, т. 6 от НПК. На второ място, констатира се, че адвокат К. е положил нужното старание, за да прочете материалите по делото на 15.02.2021 г., а наред с това на следващия ден /16.02.2021 г./ е посетил и столичния арест, за да установи физически контакт със своя подзащитен, съответно да изградят съвместна защитна стратегия по делото. Тези му опити обаче се оказали неуспешни, тъй като П. към този момент вече не се намирал на територията на ареста, понеже бил предсрочно освободен по друго досъдебно производство, заради което преди това бил задържан. Същевременно и със съществено значение за разрешаване на процесния казус, от приложените по делото справки от ГДИН и НСлС се забелязва, че П. П. П. е задържан на 31.10.2020 г. в СА-•••• по ДП № 1561/2020 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. № 43994/2020 г. по описа на СРП за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, като същият е освободен на 02.02.2021 г., доколкото мярката му за неотклонение е била изменена в „парична гаранция“ с определение на Софийския районен съд по НОХД № 2157/2022 г. При така очертаната фактическа обстановка, съотнесена към пределите на правомощията на въззивния съд, визирани в процедурата по чл. 345, ал. 1, предл. II вр. чл. 306, ал. 1, т. 4, предл. II от НПК, настоящият съдебен състав намери, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Настоящата съдебна инстанция, макар да не споделя изводите на първостепенния съд, мотивирали го да постанови обжалвания съдебен акт – определение за оставяне без уважение претенцията на НБПП за присъждане на разноски в размер на 130 лева за адвокатско възнаграждение за служебен защитник, назначен в това качество по ДП № 15600/2020 г. по описа на 04 РУ – СДВР, намира крайния резултат за правилен. На първо място, следва да се отбележи, че всички хипотези на задължителна защита, лимитативно регламентирани в нормата на чл. 94, ал. 1 от НПК, касаят случаи, в които лицето, спрямо което е насочена наказателната репресия на държавата, е конституирано в наказателното производство в качеството си на „обвиняем“. В случай, че е налице някое от експлицитно очертаните в кръга на възможните по чл. 94, ал. 1 НПК основания, ръководно-решаващият орган е длъжен да назначи защитник винаги, когато обвиняемият не е упълномощил такъв, като държавният процесуален орган служебно следи за реализиране на това законово положение. Прочие, несъобразяването с така изведения императив на процесуалния наказателен закон представлява допускане на нарушение на процесуалните правила от ранга на съществените такива – арг. чл. 249, ал. 4, т. 1, предл. 4 от НПК. От друга страна, съгласно чл. 54 НПК обвиняем е лицето, което е привлечено в това качество при условията и по реда, предвидени в НПК. Това е т.нар. „предварително обвинение“, което в конкретния случай е стартирано с постановление от 07.12.2021 г. по реда на чл. 219, ал. 1 НПК. Следователно от посочената дата по делото има конституиран обвиняем, като от същия момент това лице не само има всички права, предвидени за обвиняемия, а също така спрямо него могат да бъда приложени и мерките за процесуална принуда. Друг е въпросът кога лицето е узнало, че е привлечено като обвиняем, тъй като узнаването на обвинението е друг процесуален момент, който се свързва със задължението на органа на досъдебното производство да предяви постановлението за привличане на обвиняем, като в случая обвиняемият П. е разбрал за това, че срещу него е повдигнато обвинение на 09.03.2021 г., когато постановлението му е било предявено лично и в присъствието на упълномощения му защитник – адв. Т.. В светлината на настоящия случай става ясно, че ръководно- решаващият орган по ДП № 15600/2020 г. по описа на 04 РУ – СДВР е преценил за нужно да назначи адв. И.Д.К. – адвокат при САК, за служебен защитник на П. П. П. на основание чл. 94, ал. 3, вр. ал. 1, т. 6 НПК, видно от постановление от 08.02.2021 г. в посочения смисъл. Следователно органът на ДП е възприел, че е налице предпоставка за абсолютно задължителна защита, доколкото е налице основание по чл. 94, ал. 1, т. 6 НПК, тоест направено е искане по чл. 64 НПК или обвиняемият е задържан. Видно от ангажираните по делото доказателства обаче към 08.02.2021 г. обвиняемият П. нито е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, доколкото на 02.02.2102 г. същият е освободен от следствения арест, след като мярката за неотклонение, която е търпял по друго водено срещу него досъдебно производство е изменена в „парична гаранция“, нито е имало висящо искане в тази насока спрямо него от страна на обвинителната власт. Действително, обвиняемото лице е било задържано за едно денонощие по реда на ЗМВР, но това се е случило далеч по-рано във времето, а именно лицето е задържано на 30.10.2020 г. с начален час на задържането 10: 35 часа и срок на същото до 24 часа, като по-късно е бил приведен и в следствения арест на бул. •••• на 31.10.2021 г. на основание чл. 64 НПК. Ето защо и доколкото по делото не са ангажирани доказателства в противен смисъл, а напротив изисканите от страна на проверяващата инстанция писмени доказателства /справки/ сочат убедително, че на 02.02.2021 г. лицето П. П. вече е бил пуснат на свобода, то и въззивната инстанция няма как да не се съгласи с този обективен факт. Наистина, служебният защитник в досъдебното производство адв. К. не е участвал в нито едно процесуално-следствено действие, но за контролиращия съд не това е основанието, поради което молбата на НБПП за присъждане на разноски за служебен защитник следва да се остави без уважение, предвид че самият факт на ангажиране със запознаването и прочитането на материалите по делото поначало обезпечава необходимостта от заплащане за труда за реализиране на горните. При все това, в настоящата хипотеза не следва да се пропуска обстоятелството, че обвиняемият е назначил своевременно договорен защитник – адв. Т., който несъмнено има приоритетно значение, съгласно правилото на чл. 93, ал. 1 от НПК, пред служебния такъв – адв. К.. При всичко казано по-горе, същественото в случая е, че служебният защитник е назначен като такъв по делото в неговата досъдебна фаза, без това да е било нужно, защото не е била налице абсолютно задължителната защита по смисъла на чл. 94, ал. 1, т. 6 от НПК. Това допълнително обезпечаване положението на обвиняемото лице посредством подсигуряването му на служебен защитник, инициирано изцяло по почин на държавния орган, безспорно без налични данни, изискващи това, не следва да тежи на обвиняемото лице на плоскостта на заплащане на допълнителни разноски за адвокат, служебен защитник. Обвиняемият е имал изрядно процесуално поведение, поради което и липсата на такава пункутуалност у ръководно- решаващия орган на ДП не следва да се понася и да бъде за сметка на първия. Настоящата инстанция не споделя доводите на първоинстанционния съд във връзка с неуважаването на молбата на НБПП за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение за служебен защитник, поради неучастие на последния в нито едно процесуално-следствено действие, доколкото както и по-горе съдът посочи, обстоятелството, че даден служебен защитник в крайна сметка не е участвал дори и в едно процесуално/процесуално-следствено действие не е основание за същия да не се възстановят разноските. В противен случай реализираните от негова страна усилия за проучване на делото, макар и без активно участие в същото, биха останали необезпечени и съответно незаплатени. При все това обаче, въззивната инстанция се солидаризира с крайния извод на първостепенния съд, че молбата на НБПП за присъждане на коментираните разноски за служебен защитник резонно следва да бъде оставена без уважение, при изтъкнатите аргументи. С оглед изтъкнатите съображения, като се е произнесъл в посочения по- горе смисъл, СРС - НО, 7-ми състав е постановил съдебен акт, който следва да бъде потвърден. По тези мотиви, съдът