Решение № 28612 от 31.8.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 1748/2025 г.

Административен съд - София-градII Отделение31.08.2025 г.докладчик Анастасия Хитова

Диспозитив

ОБЯВЯВА нищожността на Писмо с изх. № 53-00-157/22.01.2025 г. на директора на Областно пътно управление София, в което е обективиран отказ за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение с № РСПП-632/16.08.2017 г. ИЗПРАЩА делото като преписка на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ за ново произнасяне по заявление вх. № 53-00-71/10.01.2025 г. от „ДМД Консултинг“ ООД при спазване на дадените от съда указания в двуседмичен срок от постъпването на преписката при органа. ОСЪЖДА Областно пътно управление София да заплати на "ДМД Консултинг“ ООД сумата в размер на 1250 /хиляда двеста и петдесет/ лева, представляваща разноски по производството. Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му. На основание чл. 138, ал. 1 АПК препис от решението да се изпрати на страните. Съдия:

Мотиви

Производството е по реда на чл.145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба от „ДМД Консултинг“ ООД, представлявано от управителя П. М., подадена от адв. С., срещу Писмо с изх. № 53-00-157/22.01.2025 г. на директора на Областно пътно управление /ОПУ/ София, в което е обективиран отказ за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение с № РСПП-632/16.08.2017 г. Иска се обявяването на отказ за нищожен, алтернативно отмяната му като незаконосъобразен. Претендират се разноски. В ОСЗ жалбоподателят се представлява от адв. С., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Представени са писмени бележки. Ответникът- директорът на ОПУ София, в съпроводителното писмо по изпращане на адм. преписка изразява становище за недопустимост на жалбата, тъй като обжалваното писмо има уведомителен характер. В писмено становище от 06.06.2025 г. ответникът чрез юрк. Н. оспорва жалбата. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. В ОСЗ ответникът не се представлява. Прокурор от Софийска градска прокуратура, редовно уведомена, не взема участие в производството по делото и не дава заключение за законосъобразността на оспорения административен акт. Административен съд София град, след като обсъди релевираните с жалбата основания, доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и служебно, на основание чл. 168, ал. 1 вр. с чл. 146 АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, намира следното от фактическа и правна страна: С Разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение /РС/ № РСПП-632/16.08.2017 г. на началник дирекция „Поддържане на пътната инфраструктура“ в Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ на „ДМД Консултинг“ ООД е разрешено да експлоатира 1 брой рекламно съоръжение в обхвата на път I- 1, km 279+860 – дясно, с площ от 12 кв. м. Разрешението е със срок за валидност до 21.01.2025 г. /л. 15- 16/. Със заявление вх. № 53-00-71/10.01.2025 г. /л. 17/ с приложени към него доказателства „ДМД Консултинг“ ООД е поискало преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата с № РСПП-632/16.08.2017 г. в обхвата на път I- 1, km 279+860 – дясно, с площ от 12 кв. м. С оспореното писмо директорът на ОПУ София е посочил, че след направена справка в интернет платформата на Направление „Архитектура и геодезия“ е установено, че рекламно съоръжение на път I- 1, km 279+860 – дясно, с площ от 12 кв. м, с Разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение /РС/ № РСПП-632/16.08.2017 г., попада в регулационните граници на [населено място]. Съгласно чл. 2 от Наредбата за специално ползване на пътищата /НСПП/, издаването на разрешение за експлоатация на рекламно съоръжение е от компетентността на Столична община. Към писмото има приложена снимка. При така установените факти съдът достига до следните правни изводи: Жалбата е допустима. Въпреки липсата на ясна разпоредителна част, адм. орган по същество отказва да преиздаде поисканото разрешително за експлоатация на рекламно съоръжение, поради което писмото представлява ИАА по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Писмото засяга неблагоприятно дружеството и за „ДМД Консултинг“ ООД е налице правен интерес от оспорване на акта. Предвид липсата на посочване в какъв срок и пред кого може да бъде обжалван акта, приложение намира чл. 140 АПК и жалбата е подадена в срок. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Налице са отменителни основания по чл. 146, т. 1, т.3 и т. 4 АПК при следните съображения: „ДМД Консултинг“ ООД поискало преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, находящо се на път I- 1, km 279+860 – дясно. Няма спор между страните, че съоръжението се намира на републикански път клас I. Съгласно чл. 5, ал. 2, т. 1 НСПП, разрешенията за специално ползване на пътищата се издават от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията - за автомагистралите, скоростните пътища и републиканските пътища I клас. При разпределяне на доказателствената тежест между страните съдът е дал задължителни указания на ответника да представи доказателства дали е упълномощено от УС на АПИ лице по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 1 НСПП. В изпълнение на указанията на съда от ответника е представен Протокол № РД-15-1314/25 от 05.05.2025 г. на УС на АПИ /л. 61/, с който се потвърждава действието, извършено от директора на ОПУ София, изразяващо се в издаване на отказ за преиздаване на разрешение за ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, разположено на републикански път I клас. Съдът счита, че към момента на издаване на обжалваното писмо УС на АПИ не е оправомощил директора на ОПУ София да издава или да отказва издаването на разрешения за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжения, разположени на автомагистрали, скоростни пътища и републикански пътища I клас. Представеният протокол от 05.05.2025 г. не променя този извод, тъй като компетентност не може да бъде предоставена впоследствие. Процесният отказ е издаден от некомпетентен орган. Обжалваното писмо е издадено в писмена форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон. Процесното писмо е издадено в нарушение на чл. 35 АПК, без да изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. За да постанови отказа си да преиздаде поисканото разрешение, директорът на ОПУ София е посочил, че при справка на интернет платформата на Направление „Архитектура и геодезия“ е установено, че процесното рекламно съоръжение се намира в регулационните граници на [населено място]. Направление „Архитектура и геодезия“ към СО няма, съществува Направление „Архитектура и градоусторйство“. Приложената към обжалвания акт снимка /л. 20/ не съдържа информация от кой сайт е свалена, няма обозначение на пътя или координати. От същата по никакъв начин не може да се направи извод дали се отнася за рекламното съоръжение на дружеството, дали то е разположено на пътното платно и дали пътят е елемент на уличната мрежа в населено място. Според чл. 5, ал. 6 НСПП съгласуването с друг административен орган, предоставянето на информация или документи, които са налични или се издават от такъв, се осъществява служебно от администрацията, управляваща пътя, и за тях се дължат такси от заинтересуваните лица в предвидените в закон и/или подзаконов нормативен акт случаи. Съгласно чл. 26, ал. 2 от Наредбата за управление на общинските пътища на територията на Столична община, Столична община и собствениците на частни пътища съгласуват с АПИ проектите за изграждане и експлоатация на улиците, част от републиканската пътна мрежа и свързване на общинските пътища с републиканските. Дори да се приеме, че преиздаването на исканото разрешение е от компетентността на СО, каквито доказателства въпреки разпределената доказателствена тежест не се представиха, поведението на ответника представлява неизпълнение на възложени му със закон задължения и нарушение на принципите за служебно начало, бързина и комплексно административно обслужване, а в нарушение на чл. 31, ал. 2 АПК директорът на ОПУ София не е препратил заявлението на дружеството. За пълнота е необходимо да се посочи, че разрешение № РСПП-632/16.08.2017 г., чието преиздаване се иска, е издадено именно от администрацията на АПИ. Няма данни рекламното съоръжение да е премествано. Нито ответникът, нито УС на АПИ в Протокол от 05.05.2025 г. оспорват, че рекламното съоръжение се намира на републикански път клас I. Освен това разпоредбите на чл. 19- 21 от Наредбата за управление на общинските пътища на територията на Столична община предвиждат разрешения за специално ползване да се издават от кмета на СО само за общински пътища, което кореспондира с чл. 5, ал. 2, т. 4 НСПП. Липсва изрична хипотеза за издаване на такова разрешение от кмета на СО за републикански пътища, които същевременно са част от общинската улична мрежа. По изложените съображения следва да бъде обявена нищожността на Писмо с изх. № 53-00-157/22.01.2025 г. на директора на ОПУ София. Делото като преписка следва да бъде изпратено на УС на АПИ, който да се произнесе по заявление вх. № 53-00-71/10.01.2025 г. от „ДМД Консултинг“ ООД като извърши преценка дали спазени условията на чл. 17б, ал. 2 вр. чл. 15 НСПП. В случай че дружеството отговаря на посочените изисквания исканото разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение следва да бъде преиздадено. Предвид изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 АПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сторените по делото разноски в общ размер на 1250 лева /50 лева за държавна такса и 1200 лева за адвокатско възнаграждение с включен ДДС/, своевременно поискани до приключване на устните състезания и доказани със списък по чл.80 ГПК. Възражението за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на жалбоподателя е неоснователно, тъй като размерът на адвокатският хонорар е справедлив и обоснован, зачита сложността на делото и съответства на проявената процесуална активност на адвоката. По изложените съображения, Административен съд София град, Второ отделение, 24 състав,

Цитирани разпоредби

21