Решение № 1864 от 15.12.2025 г. на Административен съд - Враца по дело № 427/2025 г.
Административен съд - Враца15.12.2025 г.докладчик Татяна Коцева
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение №48/03.07.2025г. на Районен съд Мездра, постановено по АНД №82/2025г., с което е отменено наказателно постановление № С-4-171-1/27.01.2025г. на Директора на РИОСВ-Враца, както и в частта, с която е осъдена РИОСВ-Враца да заплати разноски по делото в размер на 500.00 лева и вместо него ПОСТАНОВИ: ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № С-4-171-1/27.01.2025г. на Директора на РИОСВ-Враца, с което на „Е.С.К.“ ЕООД със седалище и адрес на управление •••, представлявано от • Г.З. е наложена текуща санкция в размер на 151.47 лева месечно, считано от 06.11.2024г. до преустановяване на замърсяването или констатиране на нови стойности на замърсяване за нарушение на чл.69, ал.1 ЗООС, във вр. с Норми за допустими емисии съгласно Приложение №5 към чл.17, ал.1 във вр. с чл.27, ал.1, т.2“б“ от Наредба №1 за норми за допустими емисии на вредни вещества/замърсители/, изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Мотиви
Производството е по чл.208 и сл. АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН. Образувано по касационна жалба на Директора на РИОСВ-Враца • Н.Й. срещу РЕШЕНИЕ №48/03.07.2025г. на Районен съд - Мездра, постановено по АНД №82/2025 г., с което е отменено издаденото от касатора наказателно постановление № С-4-171-1/27.01.2025г. С касационната жалба се излагат съображения за неправилност на оспореното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения, както и необоснованост. Иска се неговата отмяна и потвърждаване на НП, като правилно, законосъобразно и обосновано. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна. Ответникът – „Е.С.К.“ ЕООД в представен по делото писмен отговор от проц. си представител • К.З. оспорва касационната жалба, като неоснователна и излага съображения за правилност и законосъобразност на решението и оставянето му в сила. Претендират се разноски. Направено е и възражение за прекомерност на разноските на касатора. Представителят на Окръжна прокуратура Враца, прокурор Вътов дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения различни от изложените в нея. Счита, че в случая е приложим специалния закон-ЗЧОВ, а не ЗООС. Моли решението да остане в сила по тези съображения. Административен съд Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. Предмет на касационна проверка е Решение №48/03.07.2025г. на Районен съд - Мездра, с което е отменено наказателно постановление № С-4-171-1/27.01.2025г, издадено от Директора на РИОСВ-Враца, с което за нарушение на чл.69, ал.1 ЗООС, във вр. с Норми за допустими емисии съгласно Приложение №5 към чл.17, ал.1 във вр. с чл.27, ал.1, т.2“б“ от Наредба №1 за норми за допустими емисии на вредни вещества/замърсители/, изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии на „Е.С.К.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление •••, представлявано от • Г.З. е наложена текуща санкция в размер на 151, 47 лева месечно, считано от 06.11.2024г. до преустановяване на замърсяването или констатиране на нови стойности на замърсяване. За да отмени НП, въззивният съд в оспореното решение е приел на база събраните и обсъдени доказателства, че са допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаване на НП по отношение на връчване на констативните протоколи, липса на ясно определена дата на извършване на нарушението, предложението не е сведено до знанието на нарушителя, не е посочено санкцията как е определена и за какъв период се дължи, нито че се дължи до преустановяване на нарушението. Прието е, че в лабораторния протокол и НП са използвани различни единици, не става ясно на каква нормативна база се основава стойността от 1, 5 g/h, както и че няма превишение на стойността на констатирания никел. Изложени са подробни мотиви в резултат на така приетото, с оглед на което и НП е отменено, като незаконосъобразно. Решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Настоящата касационна инстанция не споделя мотивите на въззивния съд, водещи до отмяна на наказателното постановление. Не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон, които да нарушават правото на защита на санкционираното дружество. Видно от представените по делото Протокол за проверка №570-ДН/06.11.2024г., както и от Констативен протокол №7-ДН/10.01.2025г. същите са съставени и връчени на • К.П., на длъжност Ръководител обособено производство, Производствена база –•••. Същия е присъствал по време на проверката и е подписал протоколите без възражения. Разпитан в с.з. на 25.03.2025г., като свидетел заявява, че е подписал протоколите в качеството на началник на базата, не е упълномощаван, но тези протоколи веднага ги е изпратил по имейла. Тоест с така съставените и връчени протоколи от проверката непосредствено е било запознато дружеството, независимо, че са връчени на началник база. Макар и да се приеме, че протоколите не са връчени на управителя на дружеството, както и на лице с изрично пълномощно, същото не е съществено процесуално нарушение, тъй като същите са били непосредствено изпратени и сведени до знанието на дружеството, което е било надлежно уведомено за тях. Освен това НП е връчено на дружеството, което е оспорило същото, като е депозирало жалба пред РС, с оглед на което по никакъв начин не е нарушено правото му на защита. В тази насока не се поделят изводите на съда. Не се споделя и извода на съда по отношение на липса на ясно определена дата на нарушението. В конкретния случай се касае за специфична процедура, по която се издава наказателно постановление. Разпоредбата на чл.69а, ал.1 ЗООС посочва изрично в четири точки документите, въз основа на които се издава НП.Нарушението е квалифицирано по чл.69, ал.1 ЗООС, във вр. с Норми за допустими емисии съгласно Приложение №5 към чл.17, ал.1 вр. чл.27, ал.1, т.2“б“ от Наредба №1 за норми за допустими емисии на вредни вещества/замърсители/, изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии/Наредба №1/. Съгласно нормата на чл.69, ал.7 ЗООС „санкцията по ал.1 се налага от датата на извършване на проверката от контролните органи на МОСВ“. В случая проверката на обекта на дружеството в ••• е извършена на 06.11.2024г. и от тази дата е наложена текущата санкция на дружеството. Не е необходимо да се посочва дата на извършване на нарушението, с оглед специфичния ред по който се издава НП, тъй като изрично в чл.69, ал.7 ЗООС е предвидено, че „санкцията по ал.1 се налага от датата на извършване на проверката от контролните органи на МОСВ“. Видно от съдържанието на НП в същото изрично е посочено, че текущата санкция на дружеството се налага, считано от 06.11.2024г. до преустановяване на замърсяването или констатиране на нови стойности на замърсяване. Тоест изрично е посочено от АНО от кога се налага санкцията и до кога. Нормативната уредба предвижда изрична възможност за отмяна на наложените санкции, съгласно указаното в чл. 69б от ЗООС, с подаване на мотивирана молба за отмяна до органа издал наказателното постановление. В тази насока не се споделят изводите на съда. Не се споделя и извода на съда, че предложението следва да бъде сведено до знанието на наказаното лице, тъй като следва да се посочи, че в ЗООС няма изискване предложението да бъде сведено до знанието на наказаното лице. При извършена служебна проверка съдът не констатира нарушения при издаване на НП. Процесното НП е издадено от компетентно лице, въз основа на необходимите документи, съгласно чл.69 ЗОСС. Редът за образуването, протичането и приключването на производството по налагане на санкция по чл.69, ал.1 ЗООС е специален по отношение на общата регламентация на предвидената процедура в ЗАНН. Процедурата за налагане на санкции на основание чл.69 ЗООС е разписана в чл.69а ЗООС и в Наредбата. Според чл. 69а, ал. 1 ЗООС санкцията се налага въз основа на: 1. протокол за проверка от контролиращите длъжностни лица на Министерството на околната среда и водите; 2. протоколи от лабораторни изпитвания/анализи за установяване на замърсяването или увреждането на околната среда и/или неспазването на определените емисионни норми и ограничения, издадени от акредитирани лаборатории, включително акредитирани лаборатории за собствени периодични или непрекъснати измервания на лицата по чл. 69, ал. 1; 3. констативен протокол, съставен въз основа на протоколите по т. 1 и/или т.2 от контролиращите длъжностни лица на Министерството на околната среда и водите; 4.предложение от контролиращите длъжностни лица на Министерството на околната среда и водите за налагане на санкция, включващо вида, продължителността и причините за замърсяването или увреждането на околната среда, както и вида и размера на санкцията. В случая е съставен протокол за проверка, съставен в присъствието на представител на съответното юридическо лице. Взети са и са анализирани проби, за което е съставен протокол от лабораторното изследване.Вземането на проба е извършено в присъствието на представител на съответното юридическо лице Въз основа на протокола от проверката и протокола от извършените лабораторни изследвания е съставен констативен протокол за неспазването на определените емисионни норми и ограничения.Изготвено е било предложение от контролиращото длъжностно лице за налагане на санкция с приложени съответните изчисления за определяне на размера й.Въз основа на тези документи е било издадено наказателното постановление. Спазени са изискванията за извършване на лабораторните изследвания, като съставения в тази връзка официален документ – протокол за изпитване, надлежно удостоверява този факт. Този официален документ не е оспорен с ангажиране на други доказателства, които да го опровергават, поради което следва да се приемат за достоверни отразените в него факти, установяващи извършеното нарушение. Предвид на това и след като съдът не констатира наличия на други основания за неточност при извършената проверка и извършените изследвания, се налага извода, че правилно и законосъобразно спрямо ответника е било издадено обжалваното наказателно постановление, което следва да бъде потвърдено. Установено е превишение по показател никел, което е посочено в констативния протокол №7-ДН/10.01.2025г. и в протокола за изпитване №11-0840/11.12.2024г. на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници на Регионална лаборатория Русе, съответно и в НП. Налице е яснота относно самото изпълнително деяние и извършеното нарушение, което е описано точно и ясно в НП. Не са ангажирани доказателства опровергаващи резултатите от направените изследвания, респективно констатираните превишения на показателя никел с посочване на неговото превишение следва да се приеме, че нарушението е надлежно доказано. Резултатите от извършените емисионни измервания са отразени в Протокол за изпитване № 11-0840/11.12.2024г. на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници на РЛ-Русе. В колона №13 от протокола от изпитване „масов поток на вредно вещество“ измерената стойност на показател „никел“ е 0, 01338 kg/h при норма 1, 5 g/, приравнено на 0.0015kg/h, съгласно нормите за допустими емисии на вещества, съгласно Приложение №5, в което са дадени нормите за никел, към чл.17, ал.1 вр. чл.27, ал.1, т.2“б“ от Наредба №1. Тоест от представения протокол се установява, че са превишени нормите за никел по масов поток, посочен в колона 13 от Протокол за изпитване № 11-0840/11.12.2024г. Предвид на изложеното настоящата инстанция приема, че нарушението за което е санкционирано дружеството е безспорно доказано от събраните по делото доказателства и са налице всички признаци от обективна страна на състава на нарушението към датата на проверката и издаване на НП. Относно размера на наложената санкция, съдът намира, че изчисленията са извършени по предвидените формули в Приложенията към Наредбата и правилно на дружеството е наложена текуща санкция. По смисъла на чл. 69, ал. 1 ЗООС "при увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения на едноличните търговци и на юридическите лица се налагат санкции". Видът, размерът и редът за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения се уреждат с наредба на Министерския съвет, цитирана по-горе/чл.69, ал.8 ЗОСС/. Съгласно чл. 3 от Наредбата санкциите са еднократни и текущи. Текущите санкции могат да бъдат с фиксиран размер или нарастващи. Еднократна санкция се налага: при допуснато аварийно замърсяване; при замърсяване на околната среда за определен период от време в работни часове; по данни от извършени собствени непрекъснати измервания - при изпускане в атмосферния въздух на отпадъчни газове, съдържащи вредни вещества (замърсители) над нормите за допустими емисии или емисионните норми, определени в комплексните разрешителни. Текуща санкция се налага във всички останали случаи извън посочените за налагане на еднократна санкция. Конкретния случай не попада в нито една от хипотезите за налагане на еднократна санкция, поради което и правилно на дружеството е наложена текуща санкция. Правилно са посочени приложимите материалноправни разпоредби, въз основа на които е наложена санкцията, а на л.11 от първоинстанционното дело е приложено изчисление на размера на текуща месечна санкция, възлизаща на 151, 47 лв., с цитиране и на конкретните правни основания за индивидуализирането и по вид и размер. Нормативната уредба предвижда изрична възможност за отмяна на наложените санкции, съгласно указаното в чл. 69б от ЗООС, с подаване на мотивирана молба за отмяна до органа издал наказателното постановление. Не е налице и маловажен случай по чл.28 ЗАНН, в случая установеното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, не разкриват по-ниска степен на обществена опасност от обичайната, нарушени са обществени отношения свързани с околната среда и липсва основание за приложението му. С оглед на изложеното и изводите на въззивния съд в обратна насока не се споделят от настоящата инстанция. Като е достигнал до изводи, различни от изложените, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна, а наказателното постановление, като законосъобразно следва да бъде потвърдено. Решението следва да бъде отменено и в частта на разноските. При този изход на делото на касатора се дължат разноски, като искане за това е направено в жалбата за юрисконултско възнаграждение. Същото е неоснователно, тъй като жалбата е депозирана лично от директора на РИОСВ-Враца, а не чрез юрисконсулт, а в с.з. представител на касатора не се явява и същия не се представлява от ю.к., с оглед на което и искането следва да се остави без уважение. На ответника не следва да се присъждат разноски по делото. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Враца, в настоящия касационен състав
Цитирани разпоредби
14- чл. 69, ал. 1 ЗООС
- чл. 69 ЗООС
- чл. 208 АПК
- чл. 211, ал. 1 АПК
- чл. 221, ал. 2 АПК
- чл. 28 ЗАНН
- чл. 63 ЗАНН
- чл. 69, ал. 7 ЗООС
- чл. 69, ал. 8 ЗОСС
- чл. 69 ЗОСС
- чл. 17, ал. 1
- чл. 27, ал. 1, т. 2
- чл. 3
- чл. 69, ал. 1