Решение № 743 от 2.10.2025 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 1139/2025 г.

Производството по делото е образувано по жалбата на П. З. Г. от ••• - длъжник по изп.д.№ 20258040400171 по описа на ЧСИ Д.Николов с рег.№ 804 на КЧСИ, против действията на ЧСИ – наложен запор на банковата сметка на длъжника, в резултат на който от банковата сметка на длъжника- жалбоподател в ПИБ АД са изтеглени и преведени по сметката на ЧСИ суми, представляващи преведена от взискателя по изпълнителното дело на длъжника месечна издръжка, т.е.изпълнението е насочено към несеквестируеми вземания на длъжника. С жалбата са заявени искания съдът да постанови прекратяване на изпълнителното дело; отмяна на наложените запори върху банковите сметки на длъжника; възстановяване на събраните суми, които са изцяло несеквестируеми.

В представеното становище от ЧСИ Делян Николов е посочено, че оплакванията на жалбоподателя са приети от ЧСИ за основателни, поради което с разпореждане от 24.06.2025 г. ЧСИ е възстановил на длъжника сумите, които неправомерно са били преведени по изпълнителното дело като секвестируеми - 505 лв.

С решение рег.№ 606/18.07.2025 г. съдът отмени като незаконосъобразни действията на ЧСИ Делян Николов с рег.№ 804 на КЧСИ п о изп.д.№ 20258040400171, по насочване на принудителното изпълнение чрез налагане на запор на банковата сметка на длъжника П. З. Г. в ПИБ АД, в резултат на които действия от банковата сметка на длъжника в ПИБ АД са изтеглени суми, представляващи вземания на длъжника за издръжка.

Действително в решението си съдът не се е произнесъл по заявените в жалбата искания - да се постанови прекратяване на изпълнителното дело и възстановяване на събраните суми, поради което е налице основание по чл.250 ГПК за допълване на решението с произнасяне по тези две заявени с жалбата искания.

По искането за постановяване прекратяване на изпълнителното дело, съдът намира следното:

Независимо от непрецизната формулировка в жалбата, предвид направените от длъжника изявления по изп.дело и обстоятелството, че ЧСИ не е прекратил производството по него, съдът намира, че в тази си част жалбата е с основание чл.435, ал.2, т.6 ГПК - длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение.

Съгласно чл.433, ал.1 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато:

1. длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска;

2. взискателят е поискал това писмено; 3. изпълнителният лист бъде обезсилен; 4. с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен;

5. посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество;

6. не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите на чл.83;

7. бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл.439 или 440;

8. взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

В настоящия случай, видно от приложеното изпълнително дело, не е налице нито една от предпоставките по чл.433, ал.1 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство. Вземането на взискателя против длъжника все още не е погасено; няма данни, а и твърдения изпълнителният лист да е обезсилен или с влязъл в сила съдебен акт да е отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, нито да е налице влязло в сила решение, с което да е уважен иск по чл.439 или 440 ГПК. По изпълнителното дело няма данни, а и твърдения взискателят да е поискал изп.дело да бъде прекратено, или да не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, или взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка (самото изпълнително дело е образувано през 2025 г.).

Съдът намира, че в случая към момента не е налице основание и по чл.333, ал.1, т.5 ГПК за прекратяване на изп.дело (посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество), тъй като независимо от това, че процесният запор е бил наложен върху несеквестируеми вземания на длъжника към ПИБ АД (преведени му по сметката суми „издръжка на дете“, превеждана от З. П. Г., съгласно съдебно решение), по изпълнителното дело все още не е установено дали длъжникът не притежава друго, секвестируемо имущество.

Ето защо съдът намира, че жалбата против отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, следва да бъде оставена без уважение.

По искането съдът на постанови възстановяване на събраните суми, които са изцяло несеквестируеми, съдът намира следното:

Както се посочи по-горе, производството е по чл.435 и сл.ГПК - обжалване на действията на съдебния изпълнител. В това производство законодателят изрично и лимитативно е изброил подлежащите на обжалване от страните действия на съдебния изпълнител. В случая съдът се е произнесъл по жалбата на длъжника с правно основание чл.435, ал.2, т.2 ГПК и е отменил като незаконосъобразни действията на ЧСИ по насочване на изпълнението към несеквестируемо имущество на длъжника. Това произнасяне обаче няма за последица произнасяне от съда за възстановяване на евентуално събраните суми вследствие на това незаконосъобразно действие на съдебния изпълнител.

Искането на жалбоподателя „съдът на постанови възстановяване на събраните суми, които са изцяло несеквестируеми“, както и искането ЧСИ Д.Николов да възстанови на длъжника-жалбоподател удържаните от ПИБ АД от сметката на длъжника такса за обработка на запорно съобщение в размер на 30 лв и такса за нареден левов превод към сметката на ЧСИ Д.Николов в размер на 10 лв; и такси за вдигане на запорите – общо 45 лв - 30 лв в ПИБ АД и 15 лв в „Инвестбанк“ АД, следва да бъдат предмет на иск по чл.74, ал.1 ЗЧСИ, какъвто в случая не е предявен.

Ето защо жалбата и в тази й част следва да бъде оставена без уважение.

За пълнота следва да се посочи, че видно от представения от самия длъжник Отчет по сметка от ПИБ АД, неправомерно изтеглената от сметката на длъжника в ПИБ АД сума от 505 лв, е била възстановена от ЧСИ Д.Николов на длъжника на 25.06.2025 г. Също без уважение следва да бъде оставено направеното в молбата по чл.250 ГПК искане да бъде осъден ЧСИ Д.Николов да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски – 25 лв държавна такса за жалбата. В производството по чл.435 и сл. ГПК, съдебният изпълнител не дължи заплащане на разноски на страните. В случая, независимо от това, че действията на ЧСИ са признати от съда за незаконосъобразни, доколкото са предприети по възлагане от взискателя, отговорността за разноските при отмяната на тези действия би следвало да се понесе именно от взискателя. Както се посочи по-горе, обаче, искане за присъждане на разноски не е направено своевременно от длъжника – с жалбата, поради което молбата за допълване на решението и в тази й част следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното, на основание чл.250 ГПК, Бургаският окръжен съд