Решение № 513 от 24.7.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 337/2023 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК и се развива по подадена въззивна жалба от Община Стражица, чрез адв.И. А. от АК Велико Търново насочена против Решение № 260080/08.02.2023 г., постановено по т.д. № 2438/2020 г. по описа на СГС, ТО, с което са отхвърлени предявените от въззивника против „Дикистрой“ЕООД, ЕИК 111560974, „Язон“ЕООД, ЕИК 104616325 и М. Д. - ЕГН •••••••••• обективно и субективно съединени искове по чл.21, във вр. с чл.23 ЗДФИ, във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.26 ЗДФИ за солидарно осъждане на ответниците да заплатят сумата от 299 455, 69 лв., за която носят солидарна имуществена отговорност във връзка с причинени вреди на Община Стражица, констатирани с Акт за начет № 11-04-22/21.08.2019 г. и които представляват стойността на заплатени, но неизпълнени и актувани по завишени единични цени строително ремонтни дейности по договор от 18.12.2017 г., сключен след провеждане на обществена поръчка между Община Стражица и „Дикистрой“ЕООД, с предмет „Авариен ремонт на язовири Сусурлука и Ръбе“ в землището на с.Сушица, общ.Стражица, както и Анекс № 1/17.12.2018 г. към него и Анекс № 2/18.12.2018 г., както и сумата от 39 511, 51 лв., представляваща законна лихва върху горната главница, дължима за периода 23.08.2018 г. - 09.12.2020 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му при нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства, което нарушение довело и до неправилно приложение на материалния закон в нормите му на чл.45 ЗЗД и чл.23 и чл.26 ЗДФИ, а от там и до необоснованост. Поддържа се ответниците, съответно в качеството им на изпълнител по договор за обществена поръчка за извършване на строително-ремонтни дейности, на изпълнител на дейност по упражняване на строителен надзор и на длъжностно лице в Община Стражица, притежаващо права, задължения и отговорности за осъществяване на контрол върху стопанска дейност по отношение извършените и актувани от „Дикистрой“ЕООД СМР по обекти „Ремонт на язовир Сусурлука и Ръбе“, следва да носят имуществена отговорност. Поддържа се и че анализът на приобщените по делото доказателства сочел на безсъмнен извод, че въззиваемите са допуснали нарушения при извършването и актуването /отчитането/ на извършените от „Дикистрой“ЕООМ СМР в изпълнение на сключения между това дружество и въззивника договор по реда на ЗОП, изразяващи се в липса на документи за актуваните вид и количества СМР, завишаване на актуваните количества за определени дейности /почистване, изкореняване и изнасяне на отпадъци от растителност/, актуване и отчитане на неизвършени дейности - неизкоренени краища, както и на такива, които не са предвидени в одобрения проект. По изложените подробни съображения във връзка с всяко едно от тези оплаквания се иска отмяна на обжалваното решение и по съществото на спора уважаване на предявените искове. От въззиваемите отговори по въззивната жалба са подали „Дикистрой“ЕООД и „Язон“ЕООД, в които по отделно са оспорили развитите в нея доводи за неправилност на обжалваното решение. Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства. Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на първоинстанционното решение, прецени твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност на решението, посочени във въззивната жалба, приема следното: Обжалваното решение на СГС е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по редовно предявени искове. Разгледани по същество оплакванията за неговата неправилност настоящата инстанция намира за неоснователни, предвид следното: СГС е бил сезиран с предявени при условието на обективно и субективно /пасивно/ съединяване осъдителни искове с правно основание 21 ЗДФИ, във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.23 и чл.26 ЗДФИ от Община Стражица против „Дикистрой“ЕООД, ЕИК 111560974, „Язон“ЕООД, ЕИК 104616325 и М. Ц. Д. - ЕГН ••••••••••. Твърдяло се е в обстоятелствената част на исковата молба, че в резултат на проведена обществена поръчка ищецът сключил на 18.12.2017 г. с първия ответник - „Дикистрой“ЕООД, в качеството му на изпълнител, договор за авариен ремонт на два язовира – „Сусурлука“ и „Ръбе“, находящи се в землището на с. Сушица, община Стражица, в четири етапа, ведно с анекси за промяна на договорената стойност на ремонтните дейности. По повод на същата обществена поръчка с втория ответник – „Язон“ ЕООД ищецът сключил договор за предоставяне на услуги по упражняване на строителен надзор върху същите СМР на 18.05.2021 г. Съответно - третият ответник – М. Ц. Д. била на трудов договор в Община Стражица и имала задължение също да извършва инвеститорски контрол, вкл. и по процесния договор по силата на нарочно издадена заповед в тази връзка, с която кметът на общината е делегирал правата си по чл. 7 от договора. Твърдяло се е, че на Кмета на Община Стражица бил връчен Акт за начет № 11-04- 22/21.08.2019 г. от Агенция за държавна финансова инспекция, във връзка с действия по управление и разпореждане с имуществото на общината и по-специално - във връзка с изплатени средства по договора за „Авариен ремонт на язовири „Сусурлука“ и „Ръбе““, находящи се в землището на с.Сушица, според който било установена причинена имуществена вреда в общ размер на 299 455, 69 лв. Твърдяло се е и че лица по акта за начет са и тримата ответници, от който факт произтичала и солидарната им отговорност, като за отстраняване на вредните последици ответниците дължали солидарно връщане на платени без правно основание суми, от които били произтекли причинените вреди. Поддържано е в хода на изпълнение по договорите да са подписани и анекси за намаляване на стойността по договора и промяна на инвестиционния проект, но заповедите на проектанта не били вписани в съответните книги. Поддържано е и да са извършени допълнителни СМР /непредвидени по см. на чл. 12, т. 6 от договора/, които не са били предварително съгласувани и одобрени от възложителя /сочат се конкретно/. Освен това дружеството, което е упражнявало строителен надзор по ЗУТ, по силата на договора, сключен след проведена обществена поръчка, също е нарушило своите задължения по чл. 10 от последния и е допуснало изменения на СМР по време на строителството, без съгласието на възложителя, с което нанесло щети на Общината в размер на исковата сума, представляваща заплатени, но неизвършени СМР. По отношение на М. Д. се поддържа, че носи отговорност за исковата сума поради това, че е подписало протоколи образец 19 за дейности, които не са изпълнени, но документите са послужили за заплащането им. По отношение на претендираната като главница сума се търси и обезщетение за забавено плащане. Всеки един от ответниците е подал отговор по исковата молба, в който е оспорил предявените искове, като неоснователни. Първият ответник - „Дикистрой“ЕООД, не е оспорил фактическите твърдения в исковата молба относно договорната му обвързаност с ищеца по договор за извършване на СМР, сключен след проведена обществена поръчка. Оспорил е обаче твърденията за неизпълнение и некачествено изпълнение на част от възложените СМР, както и за отчитане на неизвършени такива. Твърди от своя страна да е изпълнил качествено всички възложени му с договора строителни дейности, отчетени съответно с нарочно и двустранно подписани за това актове. Твърди изпълнените непредвидени работи да са извършени след съгласуване и одобрение, вкл. по заменителни таблици от Кмета на общината и по реда на чл. 12 от договора. Твърди и че извършената от него работа е приета без възражения от възложителя, който факт се установява от представените протоколи обр.19, както и че по време на изпълнение на договора е изготвял всички нормативно изискуеми актове и протоколи. Ответникът „Язон“ЕООД също е оспорил предявените искове по основание и размер. Този ответник също не е оспорил факта на договорната му обвързаност с ищеца по договор за предоставяне на услуги по упражняване на строителен надзор, по който, в противовест на твърдяното от ищеца, изпълнил точно всички свои задължения. Последните били съобразени с приложимите строителни правила и норми. Оспорва наличието на причинена щета от негови изпълнени задължения, респ. - неизпълнени такива по договора и в тази връзка поддържа че не е имал за задължение да следи за измененията в проекта, а само за изпълнението на договореното и качеството на строителството, както и спазване на нормативната уредба в тази връзка. Оспорил е пасивната си материална легитимация по предявените искове с твърдение, че не попада в кръга лица по чл. 21, ал. ЗДФИ. В условието на евентуалност поддържа да не е причинена и щета от лице по чл. 23, т. 3 ЗДФИ. В случая възложителят не е възразил относно количеството при приемане на работата по подписаните Протоколи образец 19, както и че липсва изменение на договора, а само в цената, което е допустимо с оглед нормата на чл. 43, ал. 2, т. 3 ЗОП. Поддържа в конкретната хипотеза да не се касае до скрити недостатъци по смисъла на чл. 265 ЗЗД, а евентуално може да се търси гаранционна отговорност по чл. 173 ЗУТ, но и че строежът е изпълнен в съответствие с техническите изисквания. Въвел е възражение актът за начет да е основан на неверни данни и констатации, защото не била извършена надлежна проверка, не била спазена и заложената в закона процедура и не била приложима презумпцията по чл. 22, ал. 5 ЗДФИ. Отделно е въвел възражение и за неспазване на процедурата по издаване на акта. Ответникът М. Д. от своя страна също е оспорила предявените искове по основание и размер. Поддържала е посочените в строителните документи дейности да са реално възложени и изпълнени, съобразно заданието, като част от тях са били скрити работи и за тях е имало подписан Протокол образец 12. Като не оспорва твърдението на ищеца, че действително не била отразена необходимата промяна на видове и количества СМР поддържа, че същите били изпълнени, който факт се установявал от подписания протокол обр.12 за скрити работи.. Твърди да няма технически познания за конкретните СМР, поради което и при изпълнение на задълженията си се е съобразила с участниците в строителството и съответните издадени заповеди. Поддържа и че при изготвяне на Акта за начет не били приети по-високи от средните цени, съгласно СЕК, като част от стойностите на реално извършените СМР били занижени, спрямо оферираните, като в същото време не се отчитал факта, че имало и дейности, които били реално изпълнени и имат оферирани цени под средните пазарни по СЕК. Поддържа при подписване на обвързващия ищеца и първия ответник договор да са определени единични цени по видове работи, но да не са представени анализни цени, поради което и всяка промяна на единичните цени налагала подписване на анекси към договора. Освен това в заложените в КСС единични цени имало такива, които са прекалено ниски спрямо реалните /сочи конкретно кои/. Страните не са спорили по установените и от приобщени писмени доказателства релевантни за предмета на производството факти, а именно: Въззивникът и въззиваемата М. Д. са били обвързани от трудово правоотношение, по което последната е изпълнявала длъжността „Главен специалист инвеститорски контрол“ в Община Стражица, като със заповед № 50/17.01.2018 г. на Кмета на Общината й е възложена изрично и дейност по упражняване на инвеститорски контрол по договор № 121/18.12.2017 година. Последният е бил сключен след проведена процедура по реда на ЗОП, между Община Стражица, като възложител и „Дикистрой“ЕООД, в качеството му на изпълнител и е имал за предмет „Авариен ремонт на язовири „Сусурлука“ и „Ръбе“ в землището на с.Сушица, община Стражица“. Според клаузите на договора същият е следвало да се изпълни съгласно техническа спецификация и количествено – стойностна сметка /КСС/ и гаранция за изпълнение, за срок от 5 месеца от подписване на Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа и завършва с издаване на Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа. Уговорената цена по същия е на обща стойност по договора от 393 244, 59 лева без ДДС, за която е посочено, че неподлежи на промяна, освен в предвидените в ЗОП случаи. Конкретизирано е, че от посочената стойност 153 834, 22 лева без ДДС се отнасят за яз.“Сусурлука“, а 240 410, 37 лева без ДДС – за яз.“Ръбе“. Страните не спорят по съдържанието на останалите клаузи от договора, уреждащи правата и задълженията на страните по него и в частност тези на изпълнителя, сред които - да извърши възложената му работа съобразно одобрените технически проекти и изискванията на ЗУТ и в договорените срокове, вид, количество и качество; да спазва указанията на възложителя. Постигнато е съглашение работата да се счита приета със съставяне на Протокол обр. 15, удостоверяващ количеството изпълнени СМР, качеството и стойността на изпълнената работа и вложени материали. Страните са се съгласили още актовете и протоколите по време на строителството по ЗУТ и Наредба № 3 от 2003 г. да се съставят по отделно за всеки от двата обекта. С оглед повдигнатите възражения от страните следва да се акцентира на клаузата на чл.12, ал.5 от договора, според която при необходимост от изпълнение на непредвидени разходи се изготвят заменителни таблици на видовете и количествата СМР, подлежащи на замяна. Съответно - ал.6 на същата разпоредба е установила непредвидени СМР да се извършват след предварително доказване и одобряване от Възложителя и с нарочен Констативен протокол, подписан от двете страни, както и от представител на строителния контрол и проектанта и след доклад от изпълнителя за причините и непредвидимостта на СМР. Горното съглашение следва да бъде преценявано във вр. с чл.34 от договора, според които същият може да бъде изменян само с писмени споразумения и при спазване нормите на ЗОП. Страните не спорят и се установява от доказателствата, че такова изменение на договора е извършено с Анекс № 1 от 17.12.2018 г., сключен на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗОП, заповед на проектанта и заменителна таблица. С него стойността на договора е променена /намалена/на 392 987, 49 лв. без ДДС или 471 584, 98 лв. с ДДС, от които за язовир „Сусурлука“ са отнесени 152 577, 12 лв. без ДДС /183 092, 54 лв. с ДДС/, а за язовир „Ръбе“ – 240 410, 37 лв. без ДДС /288 492, 44 лв. с ДДС/. Посочено е в анекса, че изменението е извършено съгласно КСС /количествено- стойностна сметка/ и заменителни таблици, в частите – подготвителни работи, основен изпускател и съоръжения към него, язовирна стена – земнонасипна за язовир „Сусурлука“. С последващ Анекс № 2 от 18.12.2017 г., в който също е посочено да е неразделна част от договора, страните са изменили последния на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗОП, заповед на проектанта и заменителна таблица. С този анекс стойността на договора е променена /намалена/ на 390 212, 55 лв. без ДДС или 468 255, 06 лв. с ДДС, от които за язовир „Сусурлука“ – 152 577, 12 лв. без ДДС /183 092, 54 лева с ДДС/ съгласно Анекс 1 и за язовир „Ръбе“ – 237 635, 43 лв. без ДДС /285 162, 52 лв. с ДДС/. Стойността на извършените СМР и по този анекс е посочено да е определена съгласно КСС и заменителни таблици, като е конкретизирано да касае честите - подготвителни работи, преливно съоръжение, основен изпускател и съоръжения към него, язовирна стена – земнонасипна и почистване на язовирното езеро от блатна растителност и наноси за язовир „Ръбе“. Няма спор и се установява от приобщените протоколи обр. 2, че СМР по ремонта и на двата язовира са започнали на 11.04.2018 г., от която дата са заведени и заповедните книги. В хода на изпълнението на договора със заповеди № 2 от 12.09.2018 г. и № 3 от 12.12.2018 г., касателно язовир „Сусурлука“ и № 2 от 01.10.2018 г. и № 3 и 4 от 04.03.2019 г. и Протокол от 23.01.2019 г. за яз.“Ръбе“ била констатирана необходимост от изменение на вида и количествата СМР, предвидени в първоначалната КСС, наложени от промени, настъпили в резултата на изминалото време от изготвяне на проекта - причини, които възложителят не е могъл да предвиди. Затова и поради възникналата необходимост от изменение на договора за обществена поръчка по отношение на язовир „Сусурлука“ е била подписана Заповед № 2/12.09.2018г. от нарочна комисия, в състав: инж. Г. Т. - проектант част „Хидротехническа”, инж. Г. Б.- Зам.кмет на Община Стражица, М. Д. - управител на „Язон“ ЕООД /строителен надзор/, М. Д. - инвеститорски контрол и А. А. - технически ръководител. Според съдържанието на същата поради продължителния период, изминал от изготвянето на проекта до започването на СМР, водната площ на язовира била силно затлачена с наноси и изцяло обрасла с блатна растителност, което наложило вземане на следните решения: 1/ Да се извърши почистване на блатната растителност и частично изгребване на наносния материал за осигуряване на отвеждането на водата към основния изпускател с цел отцеждане на водата от наносите; 2/ Като се има предвид водосборната област F=1, 8 км2 и водните количества при обезпеченост 0, 1%, 1% и 5% - да се извърши изпълнение на преливника и преходния участък до пикетна точка 6’ по одобрения проект; 3/ Да отпаднат облицовъчните работи на бързотока, преходния участък и енергогасителя от п.т. 6’ до п.т. 15 с дължина 50, 88 м.; 4/ В същия участък да се оформи земен профил със същите параметри, съгласно одобрения проект; 5/ Да се изпълни връзката от енергогасителната шахта на ОИ до п.т. 15 от профила на енергогасителя на преливника; 6/ Възложителят да определи място за депониране на изкопания наносен материал; 7/ Изпълнителят да представи заменителна таблица за отпадащите СМР по проект и за допълнителните СМР по констатациите на комисията на стойността на отпадащите. С последваща Заповед № 3/12.12.2018 г. на ищеца-възложител, съгласувана и от останалите участници в строителството, след направена проверка на място е установено, че съществуващият основен изпускател е в добро състояние и провежда необходимото водно количество за източване на язовира, поради което отпада необходимостта от следните СМР - реконструкция на основния изпускател и съпътстващите СМР от КСС; доставка и полагане на HDPE Ф300 L=37m; ръчно насипване с почистена земна маса около тръбата от двете страни на глиненото ядро; изкоп с багер на песъклива глина от кариерата; превоз на песъклива глина; направа на насип на пластове с уплътняване за противофилтрационно ядро от песъклива глина, като е наредено да не се реконструира тръбата на основния изпускател, а да се запази съществуващата и да се подменят предвидените СК, фасонни части или арматури. Именно с оглед горепосочените констатациите е бил сключен и обсъдения по-горе Анекс № 1/17.12.2018 г. между страните по договора, с който е променена /намалена/ стойността на СМР. По идентичен начин за язовир „Ръбе“ със Заповед № 2/01.10.2018 г. на комисия в състав: инж. Г. Т. - проектант част „Хидротехническа”, инж. Г. Б. - Зам.кмет на Община Стражица, М. Д. - управител на „Язон“ЕООД /стр.надзор/, М. Д. - инвеститорски контрол, инж. К. - представител на фирмата оператор и А. А. - технически ръководител е установено, че поради продължителния период, изминал от изготвянето на проекта до започването на СМР, водната площ е силно затлачена с наноси и изцяло обрасла с блатна растителност; по сухия откос са открити течове около основния изпускател и още два теча южно от него; разрушена е каменната призма в основата на сухия откос в участъците на появилите се течове. След направен оглед комисията взела следните решения: 1/ Поради силните дъждове и труден достъп до обекта да се прецени от Възложителя необходимостта от спиране на строителството и подписване на Акт 10. В случай, че строителството продължи, да не се извършва бетонова облицовка при температури под 40С и да се прекратят мокрите процеси; 2/ Да се извърши почистване на блатната растителност и частично изгребване на наносния материал за осигуряване на отвеждането на водата към основния изпускател с цел отцеждане на водата от наносите; 3/ Като се има предвид водосборната област F=0, 93 км2 и водните количества при обезпеченост 0, 1%, 1% и 5%, да се извърши изпълнение на преливника и преходния участък до пикетна точка 7 по одобрения проект; 4/ Да отпаднат облицовъчните работи на бързотока, преходния участък и енергогасителя от п.т. 7 до п.т. 13 с дължина 58, 70 м.; 5/ В същия участък да се оформи земен профил със същите параметри, съгласно одобрения проект; 6/ Да се изпълни връзката от енергогасителната шахта на ОИ до п.т. 15 от профила на енергогасителя на преливника; 7/ Възложителят да определи място за депониране на изкопания наносен материал; 8/ Изпълнителят да представи заменителна таблица за отпадащите СМР по проект и за допълнителните СМР по констатациите на комисията на стойността на отпадащите. С последваща Заповед № 3/04.03.2019г. на въззивника-възложител на строежа са дадени указания в насока - да не се извършва сондиране на отвор в съществуващия основен изпускател; да се запази целостта на същия, както и да се подменят предвидените СК, фасонни части и арматури. С друга Заповед № 4/04.03.2019 г. е указано с цел да не се забавя изпълнението на проекта „Ремонт на яз. Ръбе“, да отпадне изграждането на нова водовземна шахта в язовирното тяло, поради високи водни нива и невъзможно прекъсване на притока на вода в язовира, за да се изпълнят кофражни, армировъчни и бетонови работи. Поради възникналата необходимост от извършване на допълнителни СМР и отпадане нуждата от извършване на други е подписан обсъденият по-горе Анекс № 2. Гореустановеното от фактическа страна предпоставя извод, че решенията за изменение /отпадане/ на част от възложените с първоначално сключения договор по реда на ЗОП СМР и възлагане на допълнителни такива в случая са взети при спазване на установените от договора от 18.12.2017 г. усло ви я - след съгласуване с проектанта по част „Хидротехническа“, при наличието на новосъставени заменителни таблици, подписани от възложителя - Кмета на общината, ведно с доклади за непредвидени дейности, изготвени от нарочна комисия, в предвидения от договора състав. Обсъдените по-горе заповеди са вписани и в заповедната книга. Пред първоинстанционния съд са представени като писмени доказателства и съответни протоколи обр.19 №№ 1/01.08.2018 г., 2 и 3 от 14.03.2019 г., подписани от изпълнител, възложител и представител на строителен надзор за установяване на извършените и приети изпълнени СМР. В частта им за строителен надзор посочените документи са подписани от „Язон“ЕООД, предвид че с договор № 65/18.05.2017 г., сключен между въззивника и посоченото дружество, на последното е възложено упражняването на строителен надзор на СМР на обектите – язовири „Сусурлука“ и „Ръбе“, при посочените в договора права и задължения на страните. В хода на производството пред първоинстанционния съд са били допуснати и изслушани две експертизи - съдебно-счетоводна и съдебно-техническа. От тях по неоспорената от страните съдебно-счетоводна такава вещото лице е докладвало, че Община Стражица е превела по конкретно посочена сметка на „Дикистрой“ЕООД сумата от 441 255, 08 лв. на общо три транша /съответно 235 946, 75 лв. като аванс по договора, 84 550, 72 лв. с основание фактура от 01.08.2018 г. и 120 757, 61 лв. с основание фактура от 14.03.2019 г., вкл. и към НАП от името и за сметка на посоченото дружество сума в размер на 27 000 лв./, в изпълнение на задължението си за заплащане на възложената работа по договора от 18.12.2017 г. Така общо изплатената от въззивника към изпълнителя по договора сума възлиза на 468 255, 08 лв. с ДДС. От посочената сума 173 361, 25 лв. с ДДС са изплатени по първоначално договорените видове дейности, а 294 839, 81 с ДДС са изплатени по допълнително договорените такива и/или увеличение на вече договорените. По отношение на „Язон“ЕООД вещото лице е констатирало при извършената от него проверка по сключения между страните договор за осъществяване на строителен надзор да е извършено плащане от Община Стражица по сметка на втория ответник в размер на общо 23 570, 06 лв., на два транша, съответно от по 11 785, 03 лв., въз основа на издадени фактури от 21.12.2017 г. и 02.05.2019 г. Изслушаната съдебно-техническа експертиза също не е било оспорена от страните и решаващият състав приема, че следва да се кредитира, като компетентна и безпристрастна. Според същата възложените по договора от 18.12.2017 г. строително-монтажни работи /СМР/ са имали спешен /авариен/ характер, поради компрометирана експлоатационната безопасност на съоръженията, установена няколко години преди процесните СМР - за тях е имало одобрени още през 2014 г. инвестиционни проекти, както и издадени разрешения за строеж от 2015 г. За язовир „Сусурлука“ сочи, че ремонтните дейности са се наложили поради недобра поддръжка и дефекти по тялото на язовирната стена и съоръженията към нея. Вещото лице се е позовало на наличните и обсъдени вече писмени доказателства /строителни книжа/, според които СМР са започнали на 11.04.2018 г., на която дата е заверена и заповедната книга, в която на 12.09.2018 г. е вписана обсъдената по-горе заповед № 2, също и заповед № 3/12.12.2018 г., както и Анекс № 1. Заключило е, че всички актове за строителството по отношение на този обект са изготвяни в съответствие с нормативните изисквания. Същите установяват извършването на посочените в тях СМР - с актове обр. 7 и 12 са приети извършени такива по нива и елементи и други, подлежащи на закриване и установяващи изпълнение целите на проекта, а с тези обр. 10 и 11 – състоянието на строежа при спиране на строителството и при продължаване на строителството. С акт обр. 15 от 20.12.2018 година е установена годността на строежа, който е подписан от възложителя и всички участници в строителството и е придружен с всички изискуеми документи за сертификация и съответствие, като е прието от участниците в строителството, че няма неизпълнени договорени работи. Анализирайки посочените документи вещото лице е заключило, че извършените СМР отговарят на строителните правила и норми и е бил годен за въвеждане в експлоатация. Такъв извод е направен и по отношение на яз. „Ръбе“, за който по идентичен с начин е установено необходимостта от авариен ремонт да е възникнала от недобра поддръжка и експлоатация, в резултат на които са констатирани деформации по тялото на язовирната стена и техническите съоръжения. За него строежът е започнал на 11.04.2018 г., на която дата е заверена заповедната книга, в която са вписани и последващите заповеди № 2/01.10.2018 г., № 3/04.03.2019 г. и 4 от същата дата /всички обсъдени по-горе/. И за този строителен обект експертизата е констатирала изпълнение на нормативните изисквания и по отношение изготвяне на строителните книжа - актове обр. 6, 7, 10, и 12, вкл. акт обр. 15/12.03.2019 г. за установяване годността на строежа, надлежно подписан от възложителя и всички участници в производството и придружен с всички изискуеми документи за сертификация и съответствие. Отделно вещото лице е констатирало и че извършените СМР са актувани с Протокол обр. 19/01.08.2018 г., подписан от възложител, строителен надзор и изпълнител и два протокола от 14.03.2019 г. - също изготвени съобразно нормативните и технически изисквания. Заключило е, че анализът на наличните документи относно възлагане и изпълнение на процесните СМР установяват по отношение първоначално заложените такива по вид и количество, описаните в Приложение 2 и КСС, неразделна част от договора от 18.12.2017 г. да се е възникнала обективна необходимост от изменение, в резултат на което и са договорени допълнителни количества и допълнителни видове СМР. Едновременно с това е възникнала необходимост и от отпадане на част първоначално предвидени количества/видове СМР. Според експертът това се е наложило поради изминалия дълъг период от време от изготвяне на проекта и започване на СМР по отношение и на двата язовира, през който период е установено влошаване в състоянието им, констатирано единодушно от всички участници в строителството и намерило отражение в изготвените доклади за необходимостта от непредвидени дейности и на двата обекта /арг. от чл.116 ЗОП и клаузите на договора/. Горните констатации на експертизата се подкрепят и от установеното от показанията на свидетеля М. - бивш управител, а по настоящем - служител на въззиваемия „Дикистрой“ЕООД. Според същите при извършения съвместен оглед на възложителя, изпълнителя и надзорника на процесните строителни дейности е установено заблатяване в чашките на язовирите, наличието на папур, кал, наноси и гъста растителност, а зад сухия откос – дървесна маса - дървета и храсти - все обстоятелства, които не са били налични към 2014 г., поради което и изготвения към този период технически проект не е бил съобразен с тях. Именно констатираните на място промени в състоянието на язовирите довело и до необходимостта от включване на нови по вид дейности или увеличаване количеството на вече договорени такива, респ. - отпадане на други вече възложени. Решаващият състав приема, че следва да кредитира показанията на свидетеля М., вкл. при преценката им по реда на чл.172 ГПК /поради отношенията му с един от въззиваемите/, предвид че същите са плод на личните му възприятия, последователни и безпротиворечиви са и се подкрепят изцяло от установеното от анализа на останалите приобщени по делото доказателства - писмени такива и заключението на техническата експертиза. Няма спор между страните и се установява от Акт за начет № 11-04-22/21.08.2019 г. на Агенцията за държавна финансова инспекция, че същият е съставен срещу Кмета на Община Стражица за действия по управление и разпореждане с имущество на Общината, представляващи изплатени средства по договора от 18.12.2017 г.; срещу М. Д. – във връзка с дейността й по извършване на инвеститорски контрол за изпълнение на СМР; „Язон“ ЕООД – във връзка с възложена услуга с договор № 65/18.05.2017 г. по упражняване на строителен надзор на процесните обекти и „Дикистрой“ЕООД, в качеството му на изпълнител по договора от 18.12.2017 г. - за причинени вреди от посочените лица, носещи солидарна отговорност, като вредите са определени в размер на 299 455, 69 лв. и индивидуализирани като недължимо платени средства по процесния договор от 18.12.2017 г. за неизвършени работи и такива, актувани по завишени цени. Гореустановеното от фактическа страна предпоставя неоснователност на въведените с въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение. Изложените в последното мотиви по отношение неоснователността на предявените искове се споделят изцяло от настоящата въззивна инстанция и за избягване на излишното им приповтаряне се препраща към тях по реда на чл.272 ГПК. Във връзка с оплакванията във въззивната жалба се излага и следното: Както правилно е посочил първоинстанционния съд, уважаването на предявените искове предпоставя установяването в кумулативна даденост на фактическия състав на пълната имуществена отговорност по реда на производството по финансови начети, а именно - вреди, причинени противоправно, които в са пряка и непосредствена последица от поведението на виновните лица, а в зависимост от спецификата на казуса формата на вина винаги е умисъл, или без значение тогава, когато е от липси или да е причинена не при, или по повод изпълнение на служебните задължения. В случая с оглед твърденията на ищеца следва, че от ответниците имуществената отговорност се търси за умишлена вреда, причинена по повод на изпълнение на служебни задължения. Тези твърдения обаче не се установяват от съвкупния анализ на приобщените по делото доказателства, което сочи на обоснованост на крайния извод на първоинстанционния съд за неоснователност на предявените искове. Неоснователно е оплакването за неправилност на обжалваното решение поради това, че СГС неправилно приел фактическите констатации по акта за начет за недоказани, вкл. - опровергани от ответниците. Първият и основен аргумент за отхвърляне на предявените искове на първоинстанционният съд е, че актът за начет не е съставен по надлежния ред, предвиден в ЗДФИ и ППЗДФИ, с оглед изричното възражение в тази насока на ответника-въззиваем „Язон“ЕООД и липсата на доказателства, установяващи проверката, по повод на която е издаден акта за начет, да е извършена при гарантирано право на участие на всички материалноотговорни лица, докладът за резултатите от финансовата инспекция и съставеният акт за начет да са им връчени и да съдържат мотивирано заключение на финансовия инспектор по становището и подадените възражения. Горните пропуски безсъмнено са в категорично несъответствие с установените правила от чл.16 ЗДФИ и чл.45 и сл. ЗДФИ и водят до отпадане на материалната доказателствена сила на акта. Въззивната жалба обаче не съдържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му в противоречие с посочените текстове от приложимия материален закон, нито оплаквания, че в посочената им част изложените мотиви на съда са необосновани. Ето защо и при безсъмнено установената липса на ангажирани доказателства за провеждане на проверката, по повод на която е издаден процесния акт за начет при спазване на установените от материалния закон правила за провеждане на производството по реда на ЗДФИ се налага извод, че констатациите в акта не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила и констатациите в акт не следва да се считат за истински до доказване на противното. За случая изложеното предпоставя, че вменените нарушения на длъжностните лица, привлечени към имуществена отговорност с акта за начет, следва да се установят при условието на пълно и главно доказване от страна на ищеца, който поддържа такава да е налице. Това безсъмнено не е сторено в хода на производството от последния при условието на пълно и главно доказване. Отделно от изложеното въззивната инстанция приема след самостоятелен анализ на приобщените по делото доказателства, че ответниците по исковете са провели успешно насрещно доказване на твърденията си за точно изпълнение на задълженията си по двата договора /за СМР и строителен надзор - ответниците-търговци/ и на трудовите си задължения - ответницата М. Д.. Този анализ сочи еднозначно, че договорът за СМР с въззиваемия „Дикистрой“ЕООД е бил сключен поради необходимостта от незабавен и неотложен ремонт на двата язовира, чието компрометирано експлоатационно състояние е било установено още през 2014 г. От този период от време до изготвяне на проекта за ремонтните дейности през 2015 г. е изминал период от една година, а до сключване на договора за СМР и реалното започване на изпълнението му с откриване на строителната площадка през 2018 г. - близо пет години. При безсъмнено изминалият голям период от време фактическите обстоятелства относно състоянието на язовирите са се променили /състоянието им се е влошило/, който факт е безсъмнено установен от приобщените констативни протоколи и заповеди, вписани в заповедните книги, изготвени с участието на всички участници в строителството, вкл. проектанта и възложителя и което е наложило извършването на допълнителни – по вид или по количество дейности. Последните са били технически необходими, предвид установеното към момента на извършване на СМР действително състояние на двата язовира, вкл. се установи да са възложени на изпълнителя при спазване изискванията на ЗОП и условията на договора от 18.12.2017 г/ чл.12, ал.5 и ал.6/, както и да са извършени при спазване на всички строителни правила /актовете за етапите в строителството, подписани от всички участници в строителството без възражения и забележки/. Допълнителните строителни и ремонтни дейности са били и разплатени съобразно условията на сключения между страните - възложител и изпълнител договори, чрез извършване на промени в количествено стойностната сметка /КСС/ по Приложение 2 към договора. В обобщение - противно на констатациите в акта за начет всички допълнителни видове СМР се установи да са надлежно предвидени, изпълнени и приети в съответствие с техническите правила и норми, при своевременно издаване на изискуемите актове и протоколи, строежите са били годни за въвеждане в експлоатация, като това е било сторено, вкл. при участието на представител на оператор на язовирни стени и съоръжения в Община Стражица, а отпадналите по вид или количество СМР, който не са изпълнени, не са били актувани и за тях не е извършено плащане от възложителя. Горният извод, освен на анализа на писмените доказателства, следва и от заключението на неоспорената от страните съдебно-техническа експертиза, според която по видове и количества актуваните СМР и за двата язовира по протоколи обр. 19 и Актове за скрити работи съответстват на тези по заменителни таблици, съответно – към подписаните Анекс № 1 и Анекс № 2 за всеки един от язовирите. Доколкото по делото не са ангажирани други доказателства, изводът на техническата експертиза за липсата на установени от цялостния анализ на документите относно строителния процес нарушения на строителните правила и норми и изготвяне на актовете и протоколите в строителството, вкл. от лицето, упражняващо строителен надзор, следва да се сподели като обоснован и обективен. Ето защо неустановено по делото остана твърдението на въззивника да му е причинена имуществен вреда /претърпяна загуба в размер на исковата сума/, в резултат на виновни действията/бездействията на ответниците-въззиваеми по повод възлагането, извършването, приемането и заплащането на процесните СМР така, както е конкретизирано в акта за начет и исковата молба. Предвид изложеното несъстоятелни се явяват и оплакванията във въззивната жалба за неустановяване необходимостта от извършване на допълнително възложените СМР, за ненадлежното им възлагане на изпълнителя, съответно - ненадлежно актуване и заплащане в нарушение на установеното от договорите, сключени с двамата въззиваеми-търговци. Оплакването, че е логически невъзможно с оглед периода от време от изготвяне на проекта и изпълнението на СМР всички договорени единични цени на отделните видове СМР да са абсолютно еднакви със заложените такива в КСС към одобрения технически проект, напрактика по никакъв начин не сочи на неправилност на обжалвания съдебен акт, от една страна, а от друга - въззивникът нито е твърдял в хода на процеса, нито е ангажирал доказателства да е настъпило изменение на договорените единични цени за отделните видове СМР от момента на одобряване на проекта до изпълнението им, още по-малко - този факт, опосреден от поведението на ответниците, да е във връзка и да е довел до причиняването на имуществена вреда за него. Опровергано от анализа на доказателствата и от там неоснователно е и оплакването, че в заповедните книги на обекта не са вписани обсъдените по-горе заповеди по отношение и на двата язовира, доказващи необходимостта от извършването на допълнителните количества СМР. Фактът, че извършените дейности по почистване, изкореняване и изнасяне на отпадъци от растителност надвишавали проектните 3-4 пъти освен че не води до неправилност на обжалваното решение, е коментиран от първоинстанционния съд като приет за безспорно установен от доказателствата по делото и дължащ се на изминалия голям период от време от констатиране необходимостта от спешен ремонт на двата язовира до фактическото му извършване, което е довело и до натрупването на по-голяма земна маса в язовирите, поява на допълнителна растителност и наноси - все обстоятелства, изискващи допълнителни дейности. Горният извод се отнася и до останалите посочени във въззивната жалба допълнителни строителни дейности. Останалите доводи във въззивната жалба напрактика не съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, доколкото същите съдържат твърдения за наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на всеки един от ответниците, но само и с оглед заеманата от него длъжност /възложени допълнителни задължения, произтичащи от трудов договор/ по отношение на въззиваемата М. Д. и с оглед наличието на договорни правоотношения между въззивника и „Язон“ЕООД, по повод възлагане упражняване на строителен надзор. Фактът, че въззиваемата Д. и въззивникът са били обвързани от трудово правоотношение, по повод на което й е възложено и осъществяване на инвеститорски надзор по отношение строителните дейности на двата язовира сам по себе си не е достатъчен за ангажиране на имуществената й отговорност по реда на чл.23, т.3 ЗДФИ. Както правилно е посочил първоинстанционния съд, горният приет за безсъмнено установен факт е само един от елементите от фактическия състав на предявения иск, респ. - от предпоставките за ангажиране на имуществената отговорност по ЗДФИ, като специфична гражданска деликтна отговорност по отношение на Д.. Останалите елементи обаче, а именно - противоправно поведение, настъпването на вреди за въззивника, причинно-следствена връзка между тях /да са пряка и непосредствена последица от поведението/ и вина на въззиваемата, не са установени, както според виждането на първоинстанционния съд, така и на настоящата въззивна инстанция. И т.к. доводи за неправилност на обжалваното решение в частта му, с която е прието за неустановено наличието на останалите елементи от фактическия състав на имуществената отговорност на Д. като лице, упражняващо върху бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност на Община Стражица не са изложени във въззивната жалба, решаващият състав приема при съобразяване императива на чл.269 ГПК, че не дължи произнасяне в тази насока. Несъстоятелни са оплакванията за неправилност на обжалваното решение в частта му, касаеща въззиваемият „Язон“ЕООД поради това, че същият не попада в обхвата на лицата, които могат да бъдат привлечени към имуществена отговорност по чл. 23, т. 3 ЗДФИ. Доколкото не се оспорва от въззивника и в изложението му във въззивната жалба, че отношенията му с „Язон“ЕООД имат договорно основание по договор за упражняване на строителен надзор, то вкл. при стриктна преценка на клаузите на последния, във вр. с 168 ЗУТ не може да се изведе друго, освен че лицето, упражняващо строителен надзор, като участник в строителния процес, има точно определени от специалния закон /ЗУТ/ функции и правомощия, всяка една от които обаче касае техническата дейност по изпълнението на строителните дейности - по отношение на тяхното качество и съответствие с правилата и нормите в строителството. А че в случая същите са изпълнени при спазване на законовите и конкретните договорни изисквания, е безсъмнено установено от неоспореното заключение на техническата експертиза. Вкл. систематичното тълкуване на нормите на чл.23, ал.3 ЗДФИ и чл.168 ЗУТ предпоставят еднозначно, че лицето, упражняващо строителен надзор, какъвто в случая е „Язон“ЕООД, няма законовоопределени задължения да упражнява контрол и върху у бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност на проверяваната организация на който и да е от останалите участници в строителния процес, вкл. възложителя. И т.к. такива задължения не са възложени на „Язон“ЕООД и с обвързващия го договор с въззивника от 18.05.2017 г. следва, че неговата имуществена отговорност по реда на чл.23, ал.3 ЗДФИ, е изключена. В допълнение само следва да се посочи, че нито в исковата молба, нито в хода на процеса по-късно ищецът е въвел твърдения осъществяващото технически надзор върху СМР лица да е извършило конкретни противоправни действия, от които да му е причинена конкретна вреда. По изложените съображения, като правилно, обжалваното решение следва да се потвърди изцяло. Съобразно изходът от спора в тежест на въззивника следва да се поставят сторените от въззиваемите по делото разноски, изчерпващи се в заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалните им представители за осъществена правна защита и съдействие пред въззивната инстанция. Според задължителните указания в т.1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдебните разноски се присъждат по реда на чл.78 ГПК само тогава, когато е доказано извършването им в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Когато в случаите, в които в договора за правна помощ е договорено такова заплащане по банков път, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. В случая с представения списък по чл.80 ГПК въззиваемият „Дикистрой“ЕООД претендира присъждане на заплатени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 24 528 лв., които, според приложения към списъка договор аз правна защита и съдействие, е следвало да се платят по банков път по конкретно посочена банкова сметка. Доказателства за тяхното заплащане /банкови документи/ обаче не се ангажират, поради което и решаващият състав приема, че същите разноски не са извършени и не следва да се възлагат в тежест на въззивника, вкл. че не дължи произнасяне по възражението за прекомерност на посоченото адвокатско възнаграждение по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК. Разноски следва да се присъдят единствено в полза на въззивника „Язон“ЕООД в размер на 9 419, 11 лв., които са платени в брой на процесуалния му представител, съобразно отразеното в договора за правна помощ, приложен по делото, който има характер на разписка, удостоверяваща факта страната да е заплатила адвокатското възнаграждение. Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав,