Решение № 3780 от 7.8.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 4564/2023 г.

Софийски районен съд07.08.2023 г.докладчик ВАНЯ АНГЕЛОВА ГОРАНОВА

Диспозитив

ОТМЕНЯ № НП-9/ 14.10.2022 г., издадено от заместник-министър на икономиката и индустрията, с което на основание чл.34 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход (Закона) на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000 (хиляда) лева за нарушение на чл.21, ал.1 от същия закон. ОСЪЖДА Министерство на икономиката и индустрията да заплати на жалбоподателя сумата от 400.00 лв. за сторени разноски за адвокатско възнаграждение. Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - гр. София в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено. Съдия при Софийски районен съд: _______________________

Мотиви

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните наказания и нарушения (ЗАНН). Образувано е по жалба на „М., представлявано от С. Г. Бухтев срещу наказателно постановление (НП) № НП-9/ 14.10.2022 г., издадено от заместник-министър на икономиката и индустрията, с което на основание чл.34 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход (Закона) на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000 (хиляда) лева за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона, с което е осъществило състава на чл.34 от същия закон. Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност и необоснованост на издаденото наказателно постановление, като моли атакуваният акт да бъде отменен. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява от процесуален представител. Депозира писмено молба, като претендира разноски, съгласно договор на правна услуга. Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от процесуален представител. Жалбата се оспорва и се моли за потвърждаване изцяло на НП. В указан от съда срок се аргументира писмено в бележки. След преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът прие от фактическа страна следното: „М. е вписано на 08.10.2020 г. в регистъра на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, за осъществяване на икономическа дейност „Пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове /LPG/ извън данъчни складове“, за което е издадено удостоверение № 1628 от същата дата. Извършена е проверка на документи на 23.06.2022 г. в Министерството на икономиката и индустрията, с адрес: гр. София, ул. „Славянска" № 8, за която е съставен Констативен протокол № 28/23.06.2022 г. При регистрацията на дружеството е предоставено обезпечение – оригинал на банкова гаранция № 48- 10004 от 13.07.2020 г., издадена от „Ю.“ АД на стойност 20 000 лв., със срок на валидност до 10.01.2022 г. На 12.05.2022 г. със заявление вх. № 05-01-341/ 12.05.2022 г. дружествто е заявило промяна в обстоятелствата по първоначално направената регистрация като е предоставило: Декларация по чл. 14, т. З/Приложение № 4/ и ново обезпечение - банкова гаранция № 48-10899/29.04.2022 г., издадена от „Ю." АД на стойност 20 000.00 лв., със срок на валидност 10.07.2023 г. и коригирана с Промяна № 1 от 08.06.2022 г. към Банкова гаранция № 48-10899 издадена на 29.04.2022 г., за удължаване на срока на валидност до 30.11.2023 г.Съгласно направената справка в Търговския регистър, на 04.04.2022 г. е вписана промяна на Управител и съдружник на „М." ООД с ЕИК: ••••••, като същата не е декларирана в МИИ в законоустановения седем /7/ дневен срок от настъпването и, съгласно изискването на чл. 21, ал. 1 във връзка с чл. 17, ал. 2, т. 6 - отписан е М. Н. П. и е вписан С. Г. Бухтев като управител. Извършена е констатация от проверяващите за това, че „М." ООД, ЕИК ••••••, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „Ч." № 18, е нарушило разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП, с което е осъществило състав на чл. 34 от същия закон. Във връзка с горното е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 8/ 10.08.2022 г., в отсъствието на нарушителя, след отправени покани по реда на чл. 40 от ЗАНН, който акт е връчен на 08.09.2022 г. на пълномощник на „М." ООД. По АУАН не са постъпили възражения в законоустановения срок. Въз основа на съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично описание на обстоятелствата по извършване на нарушението и цитиране разпоредбите на чл. 21, ал. 1 от Закона, заместник-министърът на икономиката и индустрията издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 1 000 /хиляда/ лв. Изложената фактическа обстановка се прие за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетеля Й. Х. и писмени – Констативен протокол № 28/23.06.2022 г.; справка в регистъра на лицата осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход; Справка Търговски регистър; Удостоверение № № 1628/08.10.2020 г.; Заявление с вх. № 05-01-1331/17.07.2020 г.; Банкова гаранция № 48-10004 от 13.07.2020 г.; Заявление с вх. № 05-01-341/12.05.2022 г.; Декларация по чл. 14, т. З/Приложение № 4/; Банкова гаранция № 48-10899 от 29.04.2022 г.; Заявление с вх. № 05-01-341/14.06.2022 г.; Промяна № 1/08.06.2022 г. към Банкова гаранция № 48-10899 от 29.04.2022 г.; Заповед № РД-16- 51/01.03.2022 г.; Заповед № РД-16-301/26.05.2022 г.; Покана Изх. № 05-01- 341/24.06.2022 г.; Покана Изх. № 26-М-201/18.07.2022 г. С ъ д ъ т ц е н и посочените доказателства, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват релевантната фактическа обстановка. Съдът кредитира показанията на свидетеля Й. Х., извършил проверката на жалбоподателя и по същество потвърждаващ констатациите по АУАН; същите са последователни и логични и не съдържат противоречия. Съдът прецени писмените доказателства по делото като относими, събрани и приобщени по предвидения в закона ред. При така установената фактическа обстановка по-горе, съдът прие от правна страна следното: Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи, при спазване на преклузивните срокове по смисъла на чл.34 от Закона за административните нарушения и наказания, но в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП не са спазени процесуалните изисквания, визирани в ЗАНН, свързани с всички изискуеми от закона реквизити – описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено. При така формулираното административно обвинение /и в акта, и в наказателното постановление/, не става ясно, кога се твърди да е извършено соченото нарушение, доколкото липсва дата на извършване; сочи се такава на проверка на документи – 23.06.2022 г. Установява се, че в НП се коментира период на забавата, но не и дата на извършване на нарушението. С това безспорно е накърнено правото на защита на жалбоподателя, на когото е неизвестно, към кой период следва да се защитава по отношение на вмененото му деяние. Непълното, неточно и некоректно описание на обстоятелствата по извършване на нарушението препятства възможността на санкционирания да разбере административното обвинение и представлява самостоятелно основание за отмяна на НП. На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗАРИДСНПНП, при промяна на обстоятелствата по чл. 17, лицето, получило регистрация, е длъжно в седемдневен срок от настъпване на промяната да подаде заявление до министъра на икономиката /с влизане в сила на ДВ бр. 8/25.01.2023 г. - министъра на икономиката и индустрията/, и да приложи документи, удостоверяващи промяната. Несъмнено, обстоятелствата, че регистрираното лице е търговец по смисъла на Търговския закон, както и кои са неговите съдружници и управители, представляват данни, които подлежат на деклариране пред министъра на икономиката и индустрията, и е налице изискване на закона в определен срок промяната в обстоятелствата, свързани с идентификационни данни на регистрираното лице, да бъде заявена пред министъра на икономиката и индустрията. Разпоредбата на чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗАРИДСНПНП визира идентификационни данни на заявителя /данните за дружеството, чрез които то се индивидуализира като такова, осъществяващо икономическа дейност, свързана с нефт и продукти от нефтен произход фирма/наименование, ЕИК, правна форма, седалище и адрес на управление, управители, начин на представляване, съдружници или едноличен собственик на капитала/, но позоваване и връзка с тази норма от Закона липсва. Единствено писмено се фиксира, жалбоподателят да е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП, с което осъществил състав на чл. 34 от същия закон. Следва да се отбележи, че административнонаказващият орган /АНО/ се позовава на последната разпоредба – чл.34 от Закона – в частта, относно основания за налагане на „имуществена санкция“ на дружеството. Безусловно, касае се санкционна норма, определяща размер на административното наказание: на основание чл. 34 от ЗАРИДСНПНП за процесното нарушение, доколкото изрично не е предвидено друго, юридическите лица подлежат на санкциониране с имуществена санкция в размер от 1 000 до 10 000 лв. В заключение, непосочването или некоректното посочване на нормата, която едно деяние е обявено за административно нарушение е особено съществен порок на акта, с който се реализира административнонаказателната отговорност, тъй като се накърнява правото на защита на посочения нарушител, а по отношение на твърдяното нарушение не може да се осъществи и надлежен съдебен контрол относно това, дали са налице елементите от състава на нарушението. Съдебната практика и правна доктрина единодушно приемат, че сочените пороци винаги представляват самостоятелно и достатъчно основание за незаконосъобразност на крайния акт, с който се реализира административнонаказателната отговорност на нарушителя, затова съдът не намира за необходимо да изследва наведените доводи в пълнота. Така съдът прие, че жалбоподателят не е осъществил от обективна и от субективна страна състав на административно нарушение, тъй като не се доказа по безспорен начин авторството на вмененото му нарушение, и при допуснати съществени нарушения, ограничаващи правата му, поради което той неправилно е бил санкциониран, което води до извод за отмяна на обжалвания акт. С оглед изложените съображения настоящият състав прецени, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено. С оглед изхода на спора, искането за присъждане на разноски за адвокатски хонорар следва да бъде уважено и въззиваемата страна да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя претендираната сума от 400.00 лв. за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, съдът

Цитирани разпоредби

15