Решение № 3793 от 5.2.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 10102/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на председателя на Национален съвет по цени и реимбулсиране на лекарствените продукти /НСЦРЛП/, чрез процесуалния си представител, срещу Решение № 3506/29.07.2024 г., постановено по НАХД № 17534/2023 г. по описа на Софийски Районен Съд /СРС/, НО, 131-ви състав, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 190/15.11.2023 г., на председателя на НСЦРЛП, с което на „Сандоз фармацевтично дружество“ (Sandoz Pharmaceuticals d.d), на основание чл.289, ал.2 от ЗЛПХМ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5000 лв., за нарушение на чл.43, ал.4 от Наредба за условията, правилата и реда за регулиране на цените на лекарствените продукти / НУПРРЦЛП/. В касационната жалба се излагат доводи, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Поддържа, че дружеството е осъществило състава на вмененото му нарушение и правилно била ангажирана административнонаказателната му отговорност. Моли решението на СРС да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, потвърждаващо изцяло процесното наказателно постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация – „Сандоз фармацевтично дружество“, чрез процесуалния си представител, в депозиран отговор на касационната жалба и в съдебно заседание излага становище за неоснователност на последната. Поддържа, че решението на СРС е правилно. Моли решението да бъде оставено в сила, а касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Представителят на Софийска градска прокуратура излага становище за основателност на касационната жалба. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД София-град, VІ касационен състав, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е депозирана от надлежна страна в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Софийският районен съд е приел за установено от фактическа страна, че „Сандоз фармацевтично дружество“ д. д. (Sandoz Pharmaceuticals d. d) притежавало Разрешение за употреба за следния лекарствен продукт - AIRBUFO FORSPIRO, Inhalation powder, predispensed, 160 mcg+ 4, 5 mcg/dose 60 doses, UD, Pack 2. Продуктът, съгласно Решение № НСР-19247/18.07.2019 г., вписано в публичния регистър на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарства на същата дата (достъпно на сайта на съвета), бил част от позитивния лекарствен списък, съответно Приложение № 1, № 2 и № 4 към същия, с определена цена на производител в размер на 37, 61 лева без ДДС. С оглед задължението на дружеството за периодично предоставяне на информация на НСЦРЛП, относно цените на производител на продукта в референтните държави, посочени в чл. 33, ал. 2 от Наредбата, с подаване на декларация /при липса на промяна в цената/, със заявление /при установена по-ниска цена/ ежегодно, но не по-късно от двадесет и четири месеца от датата на утвърждаване на последната цена, дружеството жалбоподател – „Сандоз фармацевтично дружество“ д. д. (Sandoz Pharmaceuticals d. d) подало декларация вх. № 1115688/30.07.2021 г. за липса на промяна в цената. След извършена служебна проверка от страна на НСЦРЛП относно минималната цена на производител за посочения лекарствен продукт в референтните държави, изброени в чл. 33, ал. 2 от Наредбата, в Република [държава] била констатирана по-ниска цена на производител, а именно- 30, 39 лева без ДДС. Поради което за липсата на уведомление на НСЦРЛП от страна на фармацевтичното дружество за по-ниската цена на лекарствения продукт, НСЦРЛП съставил АУАН, а въз основа на него и обжалваното пред СРС наказателно постановление. СРС е обосновал отмяната на наказателното постановление с допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се в липса на ясно и точно описание на обстоятелствата, при които се твърди да е извършено нарушението, които нарушения съществено ограничават правото на защита на санкционираното дружество. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, като съображенията за това са следните: Въз основа на фактическата обстановка СРС е приел, че са спазени изискванията на процесуалния закон – АУАН и НП са издадени от компетентни органи – чл. 289, ал. 5 от ЗЛПХМ, в предвидената от закона писмена форма, съдържание и срокове. Въпреки това, СРС е отменил НП, като е посочил, че е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно и в двата акта не е посочена конкретно установената по-ниска цена, нито референтната държава, в която е установена тази по-ниска цена. Настоящият касационен състав споделя извода на СРС, че нито в АУАН, нито в НП са изложени твърдения за това как, къде и кога е определена по-ниска цена на лекарствения продукт, които факти и обстоятелства са от съществено значение за законосъобразното протичане на административнонаказателното производство. Фактическите основания са юридически факти, с чието осъществяване се свързва извършването на дадено административно нарушение, респ. от които произтича задължението на административнонаказващия орган за ангажиране на административнонаказателната отговорност на виновното лице. Така издаденото НП е бланкетно. Изложените доводи са твърде общи и не посочват какви конкретни факти и обстоятелства са били взети предвид, за да приеме административнонаказващият орган, че се налага санкциониране на фармацевтичното дружество за извършено от него нарушение. С непосочването на тези факти са допуснати съществени нарушения на императивните разпоредби на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което е с характер на съществено, защото е възпрепятствало осъществяването на правото на защита на „Сандоз фармацевтично дружество“ д. д. (Sandoz Pharmaceuticals d. d) в пълен обем. Не може да се приеме и обстоятелството, че фактите и обстоятелствата, довели до издаването на НП, се съдържат в други документи-част от административната преписка, тъй като издаденото НП е следвало да съдържа позоваване на тези документи, което в настоящия случай не е сторено. Излагането на релевантните факти и обстоятелства от АНО, е следвало да бъде извършено при съставянето на АУАН, респ. издаването на НП, защото с противното страната е била напълно лишена от възможността да разбере причините, довели до санкционирането й. С оглед гореизложеното, като е отменил наказателното постановление, първоинстанционният съд е постановил валидно и допустимо решение, при липса на визираните касационни основания, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ответника се дължат разноски за осъществено процесуално представителство, но тъй като такива не са претендирани, съдът не дължи произнасяне в тази насока. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд София – град, VІ касационен състав,