Решение № 150 от 20.12.2024 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 42/2024 г.

Производството е по реда на Глава XXI от НПК. Въззивното производство е образувано по жалба от адвокат А. Й. С. от АК - Русе, подадена и заведена в служба „Регистратура“ на Окръжен съд гр. Русе с вх. № 263828/14.09.2021 г., в качеството му на упълномощен защитник и процесуален представител на подсъдимия М. Г. М. и по жалба от адвокат А. Й. С. от АК-Русе и адвокат М. М. В. от АК-Велико Търново, подадена и заведена в служба „Регистратура“ на Окръжен съд гр. Русе с вх. № 263866/16.09.2021 г., в качеството им на упълномощени защитници и процесуални представители на подсъдимия М. Г. М., против присъда № 260016 от 13.09.2021 год., постановена по НОХД № 723/2019 год. по описа на Окръжен съд гр. Русе. С обжалваната присъда първоинстанционният Русенски окръжен съд признал подсъдимия М. Г. М., роден на 17.07.1969 г. в гр. Русе, с постоянен и настоящ адрес в гр. Русе, ••••••••••, с виеше образование, работещ, неженен, неосъждан, с ЕГН ••••••••••, за виновен в това, че на 17.10.2014 г. в гр. Русе на ГКПП “Дунав мост“ Русе - Гюргево, като длъжностно лице - полицейски орган - старши полицай, категория „Е“, I–ва степен в ГКПП - Русе при Гранично полицейско управление - Русе, при РД “Гранична полиция“ - Русе към ГД “Гранична полиция“ – МВР, поискал и приел дар от румънския гражданин A. M. - пари в размер на 180 румънски леи и 5 евро, с левова равностойност 89, 44 лева, който не му се следвал, за да извърши действие по служба - да изпълни задълженията си по чл. 13, ал. 1 от Инструкция № Iз- 1405/24.07.2009 г. за реда за осъществяване на граничната проверка на граничните контролно - пропускателни пунктове, издадена от Министъра на вътрешните работи, както и по длъжностна характеристика, рег. № 11897/07.03.2012 г. на МВР, ГД“Гранична полиция“, в частта на основни длъжностни права и задължения и да разреши на румънския гражданин A. M. да влезе в Република България с движещо се на собствен ход моторно превозно средство - лек автомобил „Ситроен” с временен румънски регистрационен номер ТR 030240, поради което и на основание чл. 302, т. 1, пр. 2, б.“а“, във вр. с чл. 301, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, го осъдил на следните наказания: ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ, ГЛОБА в размер на 2 000 лева /две хиляди лева/, ЛИШАВАНЕ от право да заема държавна длъжност в системата на МВР за срок от ПЕТ ГОДИНИ и ЛИШАВАНЕ от право да упражнява полицейска професия за срок от ПЕТ ГОДИНИ. На основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът отложил изпълнението на наложеното наказание ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, като определил изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. С присъдата съдът постановил да се върне на Главна Дирекция „Антикорупция“ при Министерство на вътрешните работи на Република Румъния, 1 бр. банкнота с номинал 50 леи със сериен номер 083D5642991, намираща се на съхранение в каса на Окръжен съд - Русе. На основание чл. 307а от НК, съдът осъдил подсъдимия М. Г. М., да заплати в полза на държавата сумата 67, 44 лева /шестдесет и седем лева и четиридесет и четири стотинки/. С присъдата съдът се произнесъл и по останалите веществени доказателства като постановил да останат по делото: СД - диск „Verbatim“ с надпис 669/BGN 2019 /приложен към стр. 38 на Комплексна съдебно - техническа експертиза № 542/, Банкноти от различна валута и номинал, както следва: 10 евро серия Х, № 82301462651, 1 лея 061В4889539 1 лея 054С1276742 10 леи 112А7344483 10 леи 112А6781144 10 леи 094С3220037 1 долар серия А 74173556G 1 долар серия L 24987704F 1 долар серия В 27431893F 1 долар серия В 83185942J 1 долар серия В 60125737D 1 долар серия F 15789127L 1 долар серия F 66355796F 1 долар серия L 75763419К 1 долар серия К 49015858Е 1 долар серия В 94419941D 1 долар серия L 84982997G 5 долара серия I А 57295815А 5 долара серия I D 0095150А 5 долара серия J L 86415460А 5 долара серия I J 61295838A 5 долара серия J L 29585498A 5 долара серия I B 91126425B 5 долара серия I B 56867324G 5 долара серия J L 76906420G 5 долара серия J B 76112782A 5 долара серия J D 69702351A 5 долара серия J E 71062254A 10 долара серия I J 22700734A 10 долара серия J B 03365299B 10 долара серия JC 56427828A 10 долара серия I D 03043738B 10 долара серия J F 29584662L 10 долара серия J А 5081576A 10 долара серия D C 36193051A 10 долара серия G A 67084018A 10 долара серия J E 50883714A 10 долара серия M C 36729879A 10 долара серия J F 27468984C 20 долара серия I E 23303371D 20 долара серия E B 86955043H 20 долара серия M H 18092060A 20 долара серия J K 25640096B 20 долара серия I G 94139643G 20 долара серия J E 49198206B 10 леи 115В6458537 10 леи 104А4784124 10 леи 094С2898789 10 леи 086Е0918600 10 леи 094С3027960 10 леи 083G1131514 10 леи 116А6311945 10 леи 104D4415453 10 леи 106А4957508 10 леи 105G3465269 10 леи 117D6200871 50 леи 076С3856724 50 леи 056D1750524 50 леи 053D0131603 50 леи 054В0345259 100 леи 091D6050052 100 леи 064Е2164799 100 леи 075С2648268 100 евро серия S 19242015289 100 евро серия X 06983502527 20 евро серия Х 52571056954 20 евро серия Х 39966047102 20 евро серия Y 03959086366 20 евро серия X 25943466593 10 евро серия Х 74739987002 10 евро серия X 65483520194 10 евро серия X 81049551311 10 евро серия Х 7194641929 10 евро серия X 47131805243 10 евро серия X 71869053647 10 евро серия Y 17541068311 10 евро серия Х 57938639591 10 евро серия Y 23831870662 10 евро серия U 44925211472 10 евро серия X 79985233604 10 евро серия Y 16606331353 10 евро серия N 44221237446 10 евро серия X 63089680547 10 евро серия X 50550949028 10 евро серия X 80060274245 10 евро серия Y 21733217911 10 евро серия X 71388142859 10 евро серия U 38156205794 10 евро серия X 72790505399 10 евро серия X 66882269513 10 евро серия U 56358398714 10 евро серия X 63480069461 10 евро серия M 2609737535 10 евро серия X 81588815138 10 евро серия X 70797499643 5 евро серия U E 3017314637 5 евро серия V A 2304373259 5 евро серия U 45840433595 5 евро серия S G 6120143598 10 долара серия M B 80686022A 20 долара серия J C 87421157C 20 долара серия I B 82868880D 20 долара серия J 99191863B 20 долара серия A 02152861 20 долара серия G 20009733E 20 долара серия G 06530992D 20 долара серия B 66935047H 50 долара серия E 672332713A 50 долара серия J F 58494132A 20 евро серия M 84592147135 10 евро серия V 15507568369 10 евро серия V 16856914735 10 евро серия V 50455202414 10 евро серия X 73566729173 10 евро серия X 62854206401 10 евро серия X 66792717695 10 евро серия U 42326249756 10 евро серия Y 24816445291 5 евро серия S B 8111895826 5 евро серия V A 2195536376 5 евро серия P 16943088952 5 евро серия N A 6705646183 5 евро серия V A 8162284805 5 евро серия S E3121020955 5 евро серия V D 7074800982 5 евро серия X 33539108852 5 евро серия N A 4222162396 5 евро серия X 336538153425 5 евро серия V A 3625324031 5 евро серия P 15375136888 5 долара серия I G 68136446A 1 долар серия B 04782567M 1 долар серия K 61235287C 1 долар серия E 61599880A 1 долар серия F 27579049A 1 долар серия B 74646044N 1 долар серия E 19502494G 1 долар серия D73849355B 5 лева серия BG 6505378 5 лева серия BG 6576256 2 лева серия BC6172348 2 монети по 2 евро 2 монети по 50 евроцента 100 леи серия 056В0249307 5 паунда серия KB33 835619 50 евро серия S 00323460088 50 евро серия Z 75716296479 20 евро серия S 30683804929 20 евро серия U 03115182493 20 евро серия H 55351630224 10 евро серия U 23597986492 5 евро серия VA 0509951882 5 евро серия VA 9470160056 20 лева серия БЗ 3709534 10 грузински лари серия DE 6509610 100 шведски крони серия 0921798988 5 турски лири серия Б 054710469 50 евро серия P 31120866613 10 евро серия N 42168483246 10 евро серия X 41778566357 10 евро серия ЕБ 0164621628 5 евро серия UC 2112459805 20 лева серия БМ 2600899 20 лева серия БР 8986655 20 лева серия ВП 9338401 20 лева серия БС 8427316 20 лева серия БЗ 6655781 20 лева серия БО 3261606 20 лева серия ББ 9394690 20 долара серия MA 51194208A 20 долара серия FL 94390159G 20 долара серия МБ 76706678Б 20 долара серия JG12648701C 10 долара серия МБ 10613771A. 10 долара серия MF 54430178A 10 долара серия BO 2147281Е 10 долара серия BB 55412013A 10 долара серия JE 87395220A 10 долара серия JB 21695470C 10 долара серия JD 08511824B 10 долара серия MB 59215685A 10 долара серия IL 22018588B 10 долара серия JB 47829314C 10 долара серия MF 37570523A 10 долара серия IH 51421551A 10 долара серия JB 47593471C 5 долара серия JB 31997175А 5 долара серия 1В 55796257С 5 долара серия JB 12097752А 5 долара серия ML 36230492Н 5 долара серия MF 10807270 A 5 долара серия B 16855566 F 5 долара серия MJ 08317621A 5 долара серия JB 56475548A 5 долара серия MK 16893747A 5 долара серия E7 6015848A 5 долара серия ML 37807146A 5 долара серия JE 86466113A 5 долара серия IE 78689395B 5 долара серия BE 65239605G 5 долара серия JL 03450817B 1 долар серия B 41230028G 1 долар серия B 58007323A 1 долар серия L 74905231V 1 долар серия B 65858987B 1 долар серия B 61051189F 1 долар серия E 02868900D 1 долар серия B 67914388K 1 долар серия F 75257312F 1 долар серия C 72177759I 1 долар серия B 14873195H 1 долар серия J 78909490B 1 долар серия B 36306020J 1 долар серия J 61367432C 1 долар серия B 24104707E 1 долар серия L 88165453B 1 долар серия L 21967005D 1 долар серия B 02479499H 1 долар серия K 17166672G 1 долар серия B 75810332L 1 долар серия C 26177293B 50 леи серия 074A3389009 10 леи серия 115E6382506 5 леи серия 072B6653337 5 леи серия 086E6985375 5 леи серия 115C8364994 20 евро серия Y 04303943902 20 евро серия X 25888128428 20 евро серия P 37451364499 20 евро серия M 49011015051 10 евро серия X 70195333484 10 евро серия X 62506047449 10 евро серия M 22789253182 10 евро серия Y 45057948337 10 евро серия Y 55247412718 10 евро серия V 47338616057 10 евро серия NA 4517391493 10 евро серия N 37219554942 10 евро серия X 711736660916 10 евро серия Y 65566346681 10 евро серия X 64121674862 10 евро серия Y 16540223014 10 евро серия X 49736948735 10 евро серия X 80428017116 10 евро серия X 59126477474 10 евро серия Y 16984724995 10 евро серия U 43948286573 10 евро серия X 46323924023 10 евро серия N 62281494093 10 евро серия M 22531659862 10 евро серия X 71956431974 10 евро серия V 56187445334 10 евро серия X 81290999333 10 евро серия T28473923769 10 евро серия X 73383347351 10 евро серия X 72080816078 10 евро серия EA 3567981952 10 евро серия Y 20470603735 10 евро серия N 38187471693 10 евро серия Y 21210031594 5 евро серия VF4126633864 5 евро серия M 16816989298 5 евро серия SF 9122164173 5 евро серия SB 6010835962 5 евро серия NA 2936450953 5 евро серия V 16623359626 5 евро серия V 16377865802 5 евро серия P 26360405875 5 евро серия UB 1090146872 5 евро серия VD 7183521351 5 евро серия NA 1643486401 5 евро серия VA •••••••••• 5 евро серия ZB 4206117012 5 евро серия VD 5032429722 5 евро серия VA 1175695868 5 евро серия V 17798157589 5 евро серия VA •••••••••• 5 евро серия VC 3092421979 5 евро серия VA 5249687204 5 евро серия CA 6112628051 5 евро серия SB 0004868806 5 евро серия VA •••••••••• 5 евро серия UA 4109201733 5 евро серия VB 3034021691 5 евро серия P 15033736918 5 евро серия P 18791569099 5 евро серия NA 3301660873 5 евро серия VC 7091228125 5 евро серия NA 1131458455 5 евро серия VA 3022370373 5 евро серия VD •••••••••• 5 евро серия NA 1402865164 5 евро серия X 33822602597 5 евро серия SF 0017009797 5 евро серия UB 6164343533 5 евро серия NA •••••••••• 5 евро серия VE 7018609031 5 евро серия ZB 0727570014 5 евро серия ZB 0714345504 5 евро серия VD 8149668435 5 евро серия NA 1728760798 5 евро серия SF 3011970825 5 евро серия ZB 2227599996 5 евро серия VB 0124612373 5 евро серия Y 33168377693 5 евро серия VA 4093488282 5 евро серия VA 2138637179 5 евро серия SL 8061137931 5 евро серия V 13651334447 5 евро серия VA 7751753714 5 евро серия UC 1048651543 5 евро серия ZB 5811344772 5 евро серия SA 0063914342 5 евро серия VG 0033337724 5 евро серия V 12682299064 5 евро серия V 02702598503 5 евро серия SF 7073612613 5 евро серия VA 0690136166 5 евро серия ZB 0410070723 5 евро серия NA 4529263654 5 евро серия SC 2010074151 5 евро серия SB •••••••••• 5 евро серия VE 3148695656 5 евро серия VB 2168796728 5 евро серия VA 6976302365 5 евро серия ZB 0128008824 5 евро серия SD 3065771873 5 евро серия H 00183887136 5 евро серия ZB 5807071032 5 евро серия VA 1214638139 5 евро серия ZB •••••••••• 5 евро серия VA 2924438339 5 евро серия VA2167586103 5 евро серия VA0869053826 100 евро серия S22175222506 100 евро серия S1854906563 Русенският окръжен съд осъдил подсъдимия М. Г. М. да заплати на основание чл. 189, ал. 1 и ал. 3 от НПК направените по делото разноски - на досъдебното производство - сумата от 173, 08 лева /сто седемдесет и три лева и осем стотинки/ - по сметка на Окръжна прокуратура - Русе) и в съдебното производство - сумата от 2 127, 75 лева /две хиляди, сто двадесет и седем лева и седемдесет и пет стотинки/ - в полза на Окръжен съд - Русе. С подадената въззивна жалба от адвокат А. С., в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимия М. Г. М. се навежда оплакване, че постановената присъда на Русенския окръжен съд е неправилна, тъй като е необоснована, постановена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Излагат се макар и пестеливо съображения в подкрепа на поддържаното становище, тъй като съдът е приел деянието визирано в обвинителния акт, да е доказано по несъмнен начин. С жалбата се предлага въззивният съд да отмени атакуваната осъдителна присъда и вместо нея да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия М. Г. М. за невинен по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение и го оправдае. С подадената въззивна жалба от адвокат А. Й. С. и адвокат М. М. В., в процесуалното им качеството на упълномощени защитници на подсъдимия М. Г. М. е заявено оплакване, че обжалваната присъда е неправилна, тъй като същата е необоснована, постановена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, както и че наложеното наказание е явно несправедливо. Възразява се, че съдът е постановил присъдата си в нарушение на разпоредбите на чл. 177, ал. 1, чл. 303, ал. 1 и ал. 2 от НПК и при опорочени процесуални действия - претърсване и изземване извършено на 20.10.2014 год., без нито едно пряко доказателство. Иска се въззивният съд да отмени обжалваната присъдата и да постанови нова присъда, с която на основание чл. 304 от НПК да признае подсъдимия М. Г. М. за невинен и да го оправдае. И понеже към момента на подаване на жалбата мотивите към присъдата не са били изготвени, в нея е посочено, че допълнителни съображения в подкрепа на становището за неправилност на присъдата ще бъдат изложени след постъпването им. Впоследствие такива допълнителни съображения към въззивната жалба са представени по делото. Защитниците на подсъдимия М. Г. М., адвокатите С. и В. са подали допълнителни писмени съображения към въззивната жалба срещу присъдата, постъпили и заведени в служба „Регистратура“ на Окръжен съд гр. Русе с вх. № 261187/16.05.2022 г., в които се поддържат твърденията, че обжалваната присъда е неправилна, тъй като се явява необоснована, постановена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила като се излагат подробни съображения за това. Твърди се, че при постановяване на присъдата първоинстанционният съд неправилно не е изключил от доказателствената маса вещественото доказателство - 1 бр. банкнота с номинал 50 леи със сериен номер 083D5642991 и изготвения протокол за претърсване и изземване от 20.10.2014год. Възразява се, че процесната банкнота с номинал 50 румънски леи със сериен номер 083D5642991 не е приобщена по надлежния, предвиден в НПК ред, тъй като действието, с което е станало това, е извършено без предварително съдебно разрешение, при неспазване на процесуалния закон, поради липсата на неотложност по смисъла на чл. 161, ал. 2 от НПК в конкретния случай. В подкрепа на това възражение се излагат съображения, че твърдяното с обвинителния акт престъпление е осъществено на 17.10.2014 год., а протоколът за претърсване и изземване е съставен на 20.10.2014год., т.е. три дни след тази дата, както и че органите на досъдебното производство са разполагали с достатъчно достоверна информация относно местонахождението на определени доказателства и са действали в рамките на планирана операция за разкриване на конкретно престъпление. По тези съображения се твърди, че извършеното претърсване и изземване не е осъществено по предвидения в НПК ред, което опорочава и иззетите при това процесуално действие веществени доказателства, в частност и банкнота с номинал 50 румънски леи със сериен номер 083D5642991. Твърди се, че липсата на неотложност се извежда и от показанията на поемните лица. На следващо място се твърди, че процесуалното действие претърсване и изземване е опорочено и на друго основание. Развиват се съображения, съобразно показанията на поемните лица, че действията по претърсването и изземването в жилището на подсъдимия са били извършени от служители на ТД НС-Русе или МВР, съответно вещите, иззети като веществени доказателства, в това число и банкнотата от 50 румънски леи със сериен номер 083D5642991, са били предадени от тези лица на следователя, който по време на твърдяното им намиране се е намирал в друго помещение, а освен това намирането на процесната банкнота не е станало в присъствието на поемните лица. Според защитниците на подсъдимия всичко това опорочава до степен на негодност съответното процесуално действие, а протоколът, с който е обективирано следва да бъде изключен от доказателствената съвкупност като от последната е наложително да бъде изключена и процесната банкнота с номинал 50 румънски леи със сериен номер 083D5642991. По нататък се поддържа и тезата, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал показанията на свидетеля М. като се излагат съображения, че същите са нелогични и противоречащи на останалия доказателствен материал. Излагат се съображения и за наличието на вътрешни противоречия между показанията на този свидетел дадени на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие в първата инстанция, както и за противоречия между показанията на свидетеля М. и свидетеля Ф.. Като довод за недостоверност на показанията на свидетеля М. се посочва и факта, че същият е използвал за оперативни цели банкноти, различни от тези, които са били предварително описани, фотографирани и дадени му с оглед изпълнението на служебните му задължения. Според защитниците на подсъдимия изложеното по-горе обосновава извода, че предмета на престъплението не е доказан по безспорен начин, което прави обвинението недоказано, а постановения съдебен акт - необоснован. В подкрепа на твърдението, че обжалваната присъда е постановена в нарушение на материалния закон, се излагат съображения, че според показанията на свидетеля М. подсъдимият му е поискал и той му е дал инкриминираната парична сума, за да получи разрешение за напускане на територията на Република Румъния, а в служебните права и задължения на подсъдимия М. не е включено даване на разрешение за напускане територията на Република Румъния на граждани с управлявани от тях МПС с временна румънска регистрация. В този смисъл се твърди, че не може да се приеме за правилно, че се касае за престъпление подкуп, защото длъжностното лице не може да извършва исканото от даващия дара или другата имотна облага действие или бездействие. Посочва се, че субект на подкуп може да бъде само длъжностно лице, което може лично да извърши или да не извърши съответното действие по служба. Иска се въззивният съд да отмени обжалваната присъда и да постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан. Настоящото въззивно производство е второ по ред по същество и е образувано след като с Решение № 89 от 01.02.2024 г. постановено по н.д. № 248/2023 г. на първо наказателно отделение на ВКС, на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК е отменено въззивното Решение № 13 от 01.02.2023 г.. постановена по ВНОХД № 158/2022 г. на Апелативен съд гр.Велико Търново. С отменителното решение на касационната инстанция е било указано изрично, че въззивният съд е допуснал процесуални нарушения като не е проверил кога е станало известно на органите на досъдебното производство, че служителят на „Гранична полиция“, на когото според обвинителния акт служителят под прикритие A. M. е дал инкриминираната сума в леи и евро, е подсъдимият М. Г. М.. По въззивното дело е нямало индикации, че първоинстанционният съд е изпратил на въззивната инстанция класифицирания том, обособен с постановлението на прокурор от 19.10.2014 година /ДП № 145/2014 година, т. 1, лист 72/, който не е бил наличен и по постъпилото във ВКС в.н.о.х.д. № 158/2022 година. При това положение е установено и нарушение на чл. 314, ал. 1 от НПК, тъй като Великотърновският апелативен съд не е извършил и дължимата по закон служебна проверка на обжалваната първоинстанционна присъда, както по отношение на процесуалната валидност на доказателствените източници, въз основа на които ОС Русе е извел фактическите положения, така и дали събраните доказателства са достатъчни да бъде разкрита обективната истина по делото, защото на въззивния съд не са били изпратени за проверка и той не е разполагал с всички събрани и проверени от първата инстанция доказателства и доказателствени средства по делото. Не е била извършена и задълбочена проверка дали всички доказателствени средства, на които се е позовал първият съд, ОС Русе, са процесуално годни и в тази връзка е обоснована необходимостта да се изключи от доказателствената маса показанията на служителя под прикритие A. M., дадени на досъдебното производство, както и протокола за извършено от него разпознаване на подсъдимия М. по снимки.. Характерът на нарушенията не е позволило на касационната инстанция да провери дали присъдата и потвърждаващото я решение в нарушение на забраната по чл. 177, ал. 1 от НПК се основават единствено на използваните СРС, както и дали е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Посочено в касационното решение е това да се извърши от апелативния съд при новото разглеждане на делото след внимателен и обстоен анализ на процесуално допустимите и валидни доказателствени източници. С тези указания делото е било върнато за ново разглеждане на въззивния съд. В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура гр. Велико Търново изразява мотивирано становище за неоснователност на въззивните жалби и моли въззивният съд да потвърди първоинстанционната присъда. Намира същата за правилна и законосъобразна като приема в мотивите към нея по един несъмнен начин първият съд да е обсъдил всички събрани доказателства, както и да е посочил кои от тях кредитира и да е направил това обосновано. Установена е обективно фактическата обстановка, а материалният закон е приложен правилно, при което съдът достигнал до верен правен извод за извършено от подсъдимия престъпление по чл. 302 от НК, за което правилно е признат за виновен по повдигнатото обвинение. В откритото съдебно следствие пред въззивната инстанция и в отстраняване посочените с констатациите на касационната съдебна инстанция пропуски, са събрани обективно възможните писмени и гласни доказателства, напълно кореспондиращи както с установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и с приобщените такива по време на досъдебното производство. Обвинителят прави свой анализ на допълнително приетите като доказателства от въззивния съд книжа и според него от издадените от СГС на румънските разследващи органи разрешения за използване на СРС става ясно, че при експлоатацията им румънският служителя под прикритие A. M. е имал валидно разрешение, съобразно ЗСРС и НПК, да извършва действия на българска територия. След реализацията е изготвен доклад от агента под прикритие М. и същият доклад е изпратен чрез ВКП до СГС. От допълнително получените от румънските власти книжа документи по издадената от настоящия състав ЕЗР е видно, че на служителя под прикритие A. M. е възложено, съобразно румънското законодателство, да обещава, предлага или според случая да дава пари на служители на Гранична полиция. Видно от изготвения на 17.10.2014 г. доклад от него, същият изрично е посочил, че по време на дейностите не е превишил разрешените лимити, както и че не е имало инциденти. Румънският служител под прикритие A. M., е разпитан като свидетел от първоинстанционния окръжен съд в гр. Русе чрез видеоконферентна връзка, при който е разказал подробно за поисканите от подсъдимия М. пари и за предадените такива от М. на М., както и е посочил причината, тоест за какво са поискани парите. По нататък в пренията си прокурорът обсъжда заключението на изготвената съдебно техническа експертиза на веществените доказателствени средства /ВДС/ от експлоатацията на разрешените СРС, с което категорично е потвърдено, че видеозаписът не е манипулиран и е съставен на дата 17.10.2014 година като видеозаписът е възпроизведен и на хартиен носител и на него са изведени кадрите. На снимковия материал е видимо как подсъдимият получава документите и поставените между тях банкноти. В подкрепа на изложеното обвинителят се позовава на кадри от 56 до 69. Подлага се на анализ и оспорваното извършено претърсване и изземване в жилището на подсъдимия, където е намерена и иззета банкнотата с номинал 50 леи.Поддържа се становището, че претърсването в дома на подсъдимия М. Г. М. е осъществено при условията на неотложност веднага след получаване на информация от румънските власти, тъй като служителите на МВР в България не са разполагали с информация към датата на престъплението, поради факта че е реализирана операция на румънските служби на нашата територия. Споделят се и изводите на окръжния съд, че паричните знаци, предмет на престъплението, сами по себе си предполагат неотложност на действията поради възможността за бързото им и лесно прокарване в гражданския оборот с цел прикриване на следите. В тази връзка извършеното претърсване и изземване и неговата неотложност и законосъобразност при провеждането му се установяват и посредством друг самостоятелен способ за доказване, разпитът на поемните лица, присъствали в жилището на подсъдимия, възприели изцяло намирането на паричните значи в различна валута, а между тях и процесната банкнота от 50 леи дадена от румънския служител под прикритие на подсъдимия М.. Не на последно място се акцентира и на обясненията дадени от подсъдимия, в съдебното заседание пред първоинстанционния съд на 10.09.2021 г., в които М. не е отрекъл приемането на джоб с документи от A. M., в които имало поставени пари, макар и да твърди, че е върнал джоба с документите и парите след проверка на документите. Тези негови обяснения в последната им част, за връщането на парите, се предлага да се приемат като защитна теза, доколкото обясненията му противоречат както на показанията на свидетеля под прикритие М., че подсъдимият е взел парите и след това е върнал документите, така и на видеозаписа от използваните СРС, възпроизведен при извършената СТЕ, на който се вижда ясно, че подсъдимият връща документите, но без парите в тях. Тези негови обяснения за връщането на парите, противоречат и на намерените 50 леи в дома на М., които са били и обект на експертиза по досъдебното производство. Това са същите предадени преди това от агента под прикритие A. M. парични знаци. В тази връзка прокурорът моли съда първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена, а подадените срещу нея въззивни жалба оставени без уважение като неоснователни. В проведеното открито съдебно заседание във въззивната инстанция, апелаторът подсъдим М. Г. М., редовно призован, се явява лично се представлява процесуално и защитава от упълномощения защитник адвокат С. А. П. от АК гр. Русе. Упълномощеният защитник на М., адвокат С. А. П. в хода на съдебните прения поддържа подадените въззивни жалби и допълнителни писмени съображения. Моли съда да постанови съдебен акт, с който на основание чл. 304 от НПК признае подсъдимия М. Г. М. за невинен да е извършил престъплението, за което е предаден на съд и оправдан. За разлика от обвинението защитата счита, че не е налице нито едно годно доказателство, което да установява посочените от обвинението факти и фактически положения, навеждащи на изводи за доказаност по несъмнен начин, както и поддържа твърдението, събраните доказателства да не кореспондират с правните изводи на обвинението. От изложеното прави заключение, че деянието, за което подсъдимият М. е предаден на съд се явява недоказано както от обективна, така и от субективна страна. Според адвокат С. А. П. същото е несъставомерно, съображение, за което подалите въззивните жалби защитници са изложили в предходните две съдебни инстанции достатъчно аргументи. Приема се от защитника, че за да е налице подкуп не е достатъчно само да е осъществено изпълнителното деяние, тоест да е извършено искане, даване и вземане, но и действията трябва да са насочени в интерес на даващия и да са свързани с нарушаване на служебните задължения, какъвто не е настоящият случай за каквото деяние е обвинението. По въпроса относим към съставомерността на деянието, защитата се позовава на показанията на разпитаните свидетели Б. Г. П., Н. Г. П., Р. Н. С. и В. Д. Р., от които се установява, че с нито едно от действията си подсъдимият М. не е нарушил служебни задължения. В тази връзка при повдигане на обвинението първоначално прокуратурата, а по-късно и първоинстанционният съд не са отчели един много важен факт, показанията на свидетеля румънският граничен полицай В. Ф., които са от основно значение за съставомерността на деянието. Това е така защото именно тъй е лицето, което е пропуснало твърдения агент под прикритие с име A. M.. Подкупът ням как да е бил налице, в случай, че въпросният граничен полицай М. би получил дара, за да не изпълни задължение да предотврати напускането на румънския гражданин с МПС, което е с временна регистрация, защото забраната произтича от румънска заповед, а не от български нормативен акт или подзаконов нормативен акт. По нататък в изложението си адвокат П. се придържа към изградена от нея фактология, според която не са налице доказателства на процесната дата 17.10.2014 г. агент под прикритие на румънските власти да е преминал на територията на Република България. Такива липсват, както в досъдебната фаза на производството така и не са събрани при съдебните производства пред първоинстанционния съд и пред предходната въззивна инстанция. В развилото се пред настоящия съдебен състав въззивно съдебно следствие са събрани доказателства, от които също не може да се установи по несъмнен начин, че действително на българска територия е преминал агент под прикритие с кодово име A. M. или какъвто и да било агент под прикритие, тъй като информация в масивите на МВР, а и в Граничен контрол, където се регистрират преминаващите български и чужди граждани през територията на ГКПП липсват, а такава информация от страна на румънските власти не се съхранява. Предвид на това, че от материалите по делото, датата на деянието се извлича единствено и само от твърденията на въпросния агент под прикритие, без това да е видно от видеозаписа, който е представен и без да отговаря на истината твърдяното от прокуратурата, че деянието носи дата 17.10.2014 г., тъй като на диска, който е приложен към експертизата е поставен маркер 669BGN 2019 г., а в самата експертиза на изготвените кадри на хартиен носител няма посочена дата, на която да е реализирано СРС, се прави извода за недоказаност на датата на деянието. На следващо място съобразно изнесеното от обвинението подсъдимият е пуснал агента под прикритие на територията на Република България, твърдение, което видно от документите и доказателствата приобщени по съдебното производство не намира яснота и подкрепа сред тях, тъй като е налице празнота в доказателствения материал по този въпрос. При това не е ясно какво е правил агент A. M. на територията е преминал агентът под прикритие, не е ясно какво е правил същият на територията на Република България, кого е уведомил за влизането си в страната, колко време е пребивавал в страната и кога се е върнал обратно в Република Румъния. Според представените писмени доказателства от румънска страна, агент A. M. е докладвал и дал показания пред румънските власти, но официалното уведомление до българските властите и изпращането на доклада до тях е станало през декември 2014 година. В същото време от събраните доказателства се установява, че още на 17.10.2014 г. прокуратурата е образувала наказателното производство с изрично постановление но няма каквито и да било данни действията на българските власти - Прокуратура, ДАНС, Полиция, да са започнали преди влизането на територията на страната на посочения агент под прикритие A. M.. От писмените доказателства, както в явните томове по делото, така и в класифицирания том, се установява, че действията от страна на българските власти са последващи спрямо действията на сочения агент под прикритие, като съставеният план за действие е изготвен и изведен от регистратура на 19.10.2014 година. В този план от страна на определените служители и служби на територията на ГКПП - Русе е включена разстановка на действията, но след като вече е приключило преминаването на държавната граница на чуждия агент и след като вече е било приложено СРС, в случай че такова действително е реализирано на въпросната дата. Разминаването в датите, на което защитникът се позовава го мотивира да се позове на твърдението, че не е доказана и датата, на която е преминал агентът, ако въобще такъв е преминал, поради което не може да е ясно дали същият е приложил даденото разрешение от СГС. В защитната реч се оспорва още и правното значение на намерената в дома на подсъдимия М. Г. М. банкнота, с внасянето на съмнение и несигурност в това дали тя действително е предадена на агента под прикритие A. M. предвид започването на претендираната операция и поставена задача в района на ГКПП – Русе, както и създаването на такова съмнение, че процесната банкнота въобще има някакво отношение към деянието, за което М. е предаден на съд. Подлагат се на анализ установени факти от предоставения на българските власти видеозапис от агента под прикритие и части от заключението по извършената СТЕ в досъдебното производство, с използването на отделни цитати. В тази връзка се прави заключение за липсата на каквито и да било писмено доказателства относно това, колко и каква сума е предадена на A. M. от румънските власти описана както по номинал, така и по серийни номера. В отговора на изготвената ЕЗР по настоящото съдебно производство пред въззивния съд е изпратено писмо от МВР на Република Румъния, ГД „Антикорупция“, в което се сочи, че стойността на предадените средства на агентите не се води по серийните номера на банкноти, а по номинал, което възпрепятства въобще възможността да се разбере иззетата от М. банкнота дали въобще някога е била ползвана от агента под прикритие A. M.. Не е възможно да се установи според защитника, въобще колко и какви по номинал банкноти са предоставени на агента A. M., тъй като в същото писмо отговор от 21.11.2024 г. тази невъзможност се потвърждава с информацията, че не могат да бъдат представени документи, удостоверяващи разпределянето на парични суми по оперативните фондове, тъй като информацията е класифицирана. Това влече след себе си други процесуални последици опорочаващи извършеното процесуално- следственото действие претърсване и изземване, при което е иззета процесната банкнота, сочена като основно веществено доказателство за несъмнената вина на подсъдимия, определящи, че то/претърсването не е извършено по съответния ред. Предвид на това се предлага на въззивната инстанция да не цени извършеното претърсване и изземване и съставения за него протокол като годно доказателствено средство. Поддържа се и другото претендирано за допуснато процесуално нарушение при извършването на претърсването и изземването и това е отсъствието на условията на неотложност. В тази връзка и в подкрепа на такова разбиране са приобщените доказателства като съставеният план, който е приложен в класифицирания том, намирането на поемни лица и определянето на служители, които да участват в следствените действия, показанията на разпитаните свидетели, както при предходното разглеждане на делото, така и пред въззивния съд преди връщането му от ВКС. От тук се прави и извода, че нищо не е налагало претърсването в дома на М. да бъде извършено в условията на неотложност, което придава на представения като доказателствено средство протокол натоварването му с такъв порок, правещ невъзможно неговото отстраняване или саниране, поради което той не може да бъде ценен в доказателствената маса по делото. Не са налице и годни доказателства сочещи на авторството на деянието, тъй като извършеното разпознаване на подсъдимия М. не съответства на императивните норми визирани в НПК. В наказателния процесуален закон ясно е разписан редът, по който се извършва разпознаването на лица, кой участва, какви протоколи се съставят и в присъствието на кои лица се провежда действието и съставят протоколите. В тази връзка извършеното разпознаване не съответства на изискванията на НПК, тъй като протоколът за него не е подписан от поемни лица. Точно това категорично опорочава разпознаването и то следва да бъде изключено от доказателствената маса по делото. Приема се, че от страна на румънските власти, в лицето на техния агент под прикритие М., при навлизането на територията на Република България, нарушенията, тъй като трасе вход на ГКПП – Русе се намира на българска територия, са подвластни на българското законодателство, поради което ако действително на посочената процесна дата е преминал агент под прикритие, за него са възникнали задължения по българското законодателство, които същият явно не е спазил, включително и такива по ЗСРС. Тези отделно допуснати от страна на разследването процесуални нарушения са довели според адвокат П. до повдигане на обвинение на подсъдимия М. Г. М., останало абсолютно недоказано, при което постановената присъда се явява неправилна и незаконосъобразна. Предвид на това в заключение защитата моли въззивната инстанция да постанови своето решение като произнесе присъда, с която М. се признае за невинен. Подсъдимият М. Г. М. поддържа изцяло доводите на своя упълномощен защитник, като заявява, че не се признава за виновен. В правото си на последна дума М. Г. М. не се признава за виновен и моли да бъде оправдан. Настоящото въззивно производство е второ по ред и е образувано след като с Решение № 89/01.02.2024 год., постановено по н.д. № 248/2023 година по описа на ВКС, първо наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 3. т. 2 от НПК е отменено въззивното решение № 13/01.02.2023 година, постановено по в.н.о.х.д. № 158/2022 година, по описа на Апелативен съд - Велико Търново и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивния съд, от стадия на разпоредителното заседание по допускане на доказателствата. От съдържанието на мотивите на решението на ВКС под № 89 от 01.02.2024 г. на ВКС първо наказателно отделение по н.д. № 248/2023 г. става ясно това, че с касационното решение наред с отмяната на въззивното решение № 13/01.02.2023 година, е констатирано още първоинстанционният съд да е допуснал нарушения на процесуалните правила по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК при събирането, проверката и оценката на доказателствените източници, като е извел фактически изводи, които се основават на негодни доказателствени средства. Посочените нарушения не са били установени от контролираната инстанция и не са отстранени съответно във въззивното производство, което според ВКС е било напълно възможно с провеждането и на допълнително съдебно следствие. Следвало е апелативният съд да изиска от първоинстанционния съд класифицирания том, обособен с постановлението на прокурор от 19.10.2014 година /ДП № 145/2014 година, т. 1, лист 72/, където според постановлението на прокурора би следвало да се съдържа справка № РС-31-1806/19.10.2014 година по описа на ТД „Национална сигурност“ - Русе и приложенията към нея, които съдържат данни за извършено от граничен полицай на 17.10.2014 година в гр. Русе на ГКПП Русе - Гюргево престъпление по чл. 301, ал. 1 от НК, както и образуваната в СГС преписка peг. № 14-2849/15.10.2014 година, по която на основание чл. 34к, ал. 1, вр. чл. 2 от ЗСРС е дадено разрешението за използване на СРС - служител под прикритие по чл. 10в от ЗСРС, както и искането на ВКП, отдел „Международно правно сътрудничество“ за използване на СРС регистрационен номер RB421133-001-09/17а-10/14.10.2014 година във връзка с разследване № 2533/Р/2011 година на Прокуратурата на съда в Букурещ, Република Румъния. Изхождайки от описаната хронология, настоящият съдебен състав служебно намери и прецени, че за разкриване на обективната истина и изясняване на фактическата обстановка по делото в нейната цялост и пълнота, както и за правилното му решаване се явява необходимо да се открие съдебно следствие във въззивната инстанция и да се допусне събирането на допълнителни нови писмени и гласни доказателства по силата на разпоредбата на чл. 107, ал. 2 от НПК. Въпреки, че доказателствени искания по делото не са направени въззивната инстанция с оглед разпоредбата, задължаваща съда да изяснява и разкрива обективната истина, прецени и прие, че е необходимо да бъдат допуснати и разпитани в качеството на свидетели лицата, които са посочени като присъстващи лица в протокола за претърсване и изземване от 21.10.2014 г., находящ се на лист 122 и следващите, том 1, папка 1 от досъдебното производство, а именно В. Н. Д. – ТД „Национална сигурност“ гр. Русе, Й. Г. Т. – ДС МВР - Русе, К. И. Р. – БНТЛ при ОД МВР - Русе и П. Т. П. ТД „Национална сигурност“ - Русе, като същите са призовани по месторабота, съгласно посочените в протокола за претърсване и изземване и/или на установените им по ВНОХД № 158/2022 г., адреси. На следващо място е преценено за наложително да се изиска от първоинстанционния съд класифицирания том, обособен с постановлението на прокурор от 19.10.2014 година /ДП № 145/2014 година, т. 1, лист 72/, където според постановлението на прокурора би следвало да се съдържа справка № РС-31-1806/19.10.2014 година по описа на ТД „Национална сигурност“ - Русе и приложенията към нея, които съдържат данни за извършено от граничен полицай на 17.10.2014 година в гр. Русе на ГКПП Русе - Гюргево престъпление по чл. 301, ал. 1 от НК, както и образуваната в СГС преписка peг. № 14-2849/15.10.2014 година, по която на основание чл. 34к, ал. 1, вр. чл. 2 от ЗСРС е дадено разрешението за използване на СРС - служител под прикритие по чл. 10в от ЗСРС, както и искането на ВКП, отдел „Международно правно сътрудничество“ за използване на СРС регистрационен номер RB421133-001-09/17а-10/14.10.2014 година във връзка с разследване № 2533/Р/2011 година на Прокуратурата на съда в Букурещ, Република Румъния. Това е обосновало и последвалото произнасяне на съда с нарочно определение под № 43 от 08.02.2024 г., с което е допуснато провеждането на разпит в качеството на свидетели на лицата, посочени като присъстващи в протокола за претърсване и изземване от 21.10.2014 г., находящ се на лист 122 и следващите, том 1, папка 1 от досъдебното производство, както следва: В. Н. Д. – ТД „Национална сигурност“ гр. Русе; Й. Г. Т. – ДС МВР – Русе; К. И. Р. – БНТЛ при ОД МВР-Русе и П. Т. П. ТД „Национална сигурност“ - Русе. Изискан е от първоинстанционния съд Окръжен съд гр. Русе класифицирания том, обособен с постановлението на прокурор от 19.10.2014 година /ДП № 145/2014 година, т. 1, лист 72/, където според постановлението на прокурора би следвало да се съдържа справка № РС-31-1806/19.10.2014 година по описа на ТД „Национална сигурност“ - Русе и приложенията към нея. Изискана е от СГС образуваната в съда преписка с peг. № 14-2849/15.10.2014 година, по която на основание чл. 34к, ал. 1, вр. чл. 2 от ЗСРС е дадено разрешението за използване на СРС - служител под прикритие по чл. 10в от ЗСРС. Изискано е от ПРБ – ВКП гр. София искането на ВКП, отдел „Международно правно сътрудничество“ за използване на СРС регистрационен номер RB421133-001- 09/17а-10/14.10.2014 година във връзка с разследване № 2533/Р/2011 година на Прокуратурата на съда в Букурещ, Република Румъния. С протоколно определение в проведеното съдебно заседание по протокол № 110 от 15.04.2024 г. съдът огласи чрез прочитане, прие и вложи в делото постъпилите писмени доказателства, както следва: писмо с вх. № 1365/29.02.2024 г., ведно с Разрешение за прилагане на СРС с peг. № 14‐ 2849/15.10.2014 година на СГС и 2 бр. описи, както и писмо с вх. № 1470/06.03.2024 г. на Върховна прокуратура Отдел 04 „Международен“, ведно с Искане за използване на СРС с рег. № RB 421133-001-09/17а-10/14.10.2014 г., екз. единствен, копие, изтекъл срок на защита, съгласно чл. 34, ал. 1, т. 3 от ЗЗКИ - 7 листа. Същевременно с това изиска от Софийски градски съд повторна информация по повод издаденото разрешение за използване на СРС при изричното посочване, че се изисква докладът изготвен от румънските служители - агенти под прикритие, който доклад служителите на компетентните органи на чуждата държава изготвят съобразно закона за извършените от тях на територията на Република България действия незабавно след тяхното извършване, както и изисква докладът на агента под прикритие A. M., който съгласно чл. 34п, ал. 4 от ЗСРС се предоставя на председателя на съда или на негов заместник. Изискан е от ВКП гр. София изготвеният доклад от румънските служители-агенти под прикритие, за извършените от тях на територията на Република България действия, по специално този на агента под прикритие A. M., който се изпраща на Върховната касационна прокуратура, съгласно разпоредбите на чл. 34п, ал. 3 и ал. 4 от ЗСРС по номера, по който е направено искането за СРС до съда, а именно RB 421133-001-09/17а- 10/14.10.2014 г., по повод подадената допълнителна молба за правна помощ от румънските власти изпратена с писмо №10426/1086/115/2014 г. от 08.10.2014 г., на прокуратурата към Върховния касационен съд на Република Румъния, както и е изискана декларацията за взаимност/реципрочност от министъра на правосъдието на Република Румъния № 58217/2014 г. от 19.09.2014 г. на прокуратурата към Върховния касационен съд на Румъния. Постановено е издаването/изготвянето на Европейска заповед за разследване /ЕЗР/ до Република Румъния във връзка с образуваното наказателно дело № 521/Р/2013 г. на прокуратурата към Върховния касационен съд на Република Румъния, с която се изисква информация по какъв начин съгласно румънското законодателство се документира какви служебни пари се предоставят на служителите под прикритие с цел осъществяване на поставените им задачи. При това е следвало да се посочат приложимите разпоредби, както и да се опише начинът, по който конкретно това е станало по воденото в Република Румъния производство № 521/Р/2013 на прокуратурата към ВКС на Румъния и дадените на 16-17.10.2014 г. пари от служителя под прикритие М. А. на българския граничен полицай на трасе вход ГКПП Дунав мост. Спазени ли са изискванията на румънското законодателство. Изискан е изготвения доклад от румънските служители под прикритие след извършените действия на българска територия и по специално този касаещ агента под прикритие М. А. за инкриминирания случай на 16 - 17.10.2014 г.. По направени доказателствени искания от защитника адвокат С. А. П. е изискана информация и справка от РД „Гранична полиция“ на Република Румъния /от граничните власти на Република Румъния/ за точното време на напускането на Република Румъния, съответно на влизане в Република България и точното време на напускането на Република България и влизането в Република Румъния по трасе вход-изход ГКПП Дунав мост, на агента под прикритие и румънски гражданин A. M. за дата 16-17.10.2014 г., както и допуснат повторен разпит на свидетеля Г. М. Б.. С протоколно определение в проведеното съдебно заседание по протокол № 214 от 08.07.2024 г. съдът огласи чрез прочитане, прие и вложи в делото постъпилите писмени доказателства, както следва: писмо рег. № 328200-11375/30.04.2024 г. на Главна дирекция „Гранична полиция“ гр. София; Писмо изх. № 537/16.05.2024 г. на Софийски градски съд с приложени към него документи - разрешения за използване на СРС и Писмо на ВКП на основание чл. 34п, ал. 4, във вр. с ал. 3 от ЗСРС; Писмо рег. № 7901/2014 г. от 21.05.2024 г. на ВКП Отдел „Международен“ с приложени към него Доклад № 10426/1086/II-5/2014 г. от 22.12.2014 г. и Писмо № 5821/2014 г. от 19.09.2014 година; Писмо с вх. № 2456/04.06.2024 г. с потвърждение за получаване на издадената ЕЗР от румънските власти; Писмо с № УРИ-958900-84/04.07.2024 г. на Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР. С протоколно определение в проведеното съдебно заседание по протокол № 328 от 21.10.2024 г. съдът огласи чрез прочитане, прие и вложи в делото постъпилите писмени доказателства, както следва: Отговор на ЕЗР от Румъния, Трибунал Букурещ, I Наказателно отделение по дело № 18740/3/2024 от 11.09.2024 г. на румънски език в превод на български език, ведно с приложени към него на български език - Решение от 26.08.2024 г. по дело № 18740/3/2024 г. на Трибунал Букурещ, I наказателно отделение, Румъния; Решение от 10.09.2024 г. по дело № 18740/3/2024 г. на Трибунал Букурещ, I наказателно отделение, Румъния; Писмо с D4/S3/L.C./№ 510535/17.06.2024 г. към дело № 18740/3/2024 г. на Министерство на вътрешните работи, Главен Инспекторат на Гранична полиция, Румъния; Писмо с № 3652526/25.06.2024 г. на Министерство на вътрешните работи Главна дирекция „Антикорупция“, Протокол от 17.10.2024 г., изготвен М. А.; Писмо изх. № 7901/14/15.10.2024 г. на ВКП Отдел „МСС“ на РБългария и Разрешително за използване на средства за наблюдение от 15.10.2024 г. на СГС. Великотърновският апелативен съд, като съобрази изложеното в протеста, доводите на страните, доказателствата по делото и след като служебно провери изцяло правилността на обжалваната присъда, съобразно правомощията си по чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК, намира за установено следното: Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок от лица, които притежават активна процесуална легитимация, а съдържанието им е преценено при образуването да отговарят на изискванията на закона и по този начин те се явяват процесуално допустими. Това е така защото жалбата подадена от адвокат А. Й. С. от АК - Русе като упълномощен защитник и процесуален представител на подсъдимия М. Г. М., е заведена в служба „Регистратура“ на Окръжен съд гр. Русе с вх. № 263828/14.09.2021 г.. От друга страна въззивната жалба на подсъдимия М. Г. М. подадена чрез адвокатите А. Й. С. и адвокат М. М. В. от АК-Велико Търново, е заведена в служба „Регистратура“ на Окръжен съд гр. Русе с вх. № 263866/16.09.2021 г.. При произнесена присъствено присъда на 13.09.2021 година въззивните жалби на двамата защитници се явяват подадени в срок, тъй като 15-дневният срок е изтекъл на 28.09.2021 г. Разгледани по същество, жалбите се явяват неоснователни и това е така поради изложените по-долу съображения: Съдебното производство пред първия съд е протекло по общия ред, или изречено по друг начин, по реда на процедурата по чл. 248, ал. 5, т. 4, във вр. с чл. 252, ал. 2 от НПК. За да постанови своята присъда първоинстанционният съд приел фактическа обстановка, която след проведеното съдебно следствие пред настоящата въззивна инстанция се възприема като правдиво установена макар и със своите нюанси в определени нейни части. Това е така защото проверяващият съд в съответствие с изискванията на чл. 18 от НПК /принципът за непосредственост/ основа своето решение и върху доказателствените материали, които той събра и провери лично, посредством извършения повторен разпит на свидетелите В. Н. Д., Й. Г. Т., К. И. Р. и П. Т. П. проведен в съдебното заседание от 15.04.2024 г., както и повторен разпит на свидетеля Г. М. Б. проведен в съдебното заседание от 21.10.2024 г., в присъствието на които е било извършено претърсването и изземването на 20.10.2014 година, като основа своето решение и върху доказателствените материали получени при изисканите и приобщени писмени доказателства. Показанията на свидетелите се възприемат изцяло от настоящия състав за правдиви и се кредитират с доверие като обективни, безпристрастни и съответни на останалите доказателства, дадени с необходимите корекции във връзка с отдалечеността във времето и загубата на точен спомен. Не могат да бъдат споделени възраженията на защитника адвокат П. за опорочаването на извършеното претърсване и изземване на 20.10.2014 година, по причина свързана с поведението на свидетелите Й. Г. Т. и П. Т. П., които като участници на претърсването са търсили и намерили парични значи, предадени от тях на следователя/извършващия процесуалното действие. При проведения разпит в съдебното заседание от 15.04.2024 г., съдът констатира противоречие в дадените показания на свидетеля Й. Г. Т. в това съдебно заседание и тези дадени от него в съдебното заседание на 28.11.2022 г. по ВНОХД № 158/2022 г. пред друг състав на Апелативен съд Велико Търново, само в частта относно това личното му участие в претърсването, в някое от действията - преместване, претърсване и намиране на вещи. Както показанията на този свидетел, така и при разпита на П. Т. П., се потвърждава обратното на твърдяното от защитата поведение, на двамата присъствали и участвали в претърсването, че намирането на парични знаци е ставало изрично в присъствието на поемните лица. В тази насока са показанията на П. Т. П., „…Аз намерих валутата в гардероба, в чантата в присъствието на поемните лица, след като аз извършвах процесуално-следствените действия както ми беше разпоредено. Аз не мога да пипам без присъствието на поемните лица. Аз като оперативен работник, следователят каза - правим обиск на апартамента. Вие в присъствието на поемните лица ровите тук, ровите тук, ровите тук. Аз ровех в гардероба и намерих част от парите.… Парите след като ги намерих в присъствието на помени лица, мисля че ги снима експерт. Там където намерих парите, ги снима експерт....Когато в присъствието на поемни лица намеря нещо аз не бутам, чакам да дойде експерта, за да заснеме това, което трябва.“. Свидетелят Й. Г. Т. след прочитане показанията в противоречивата им част дадени от него пред друг състав на Апелативен съд гр. Велико Търново, в съдебното заседание на 28.11.2022 г. по ВНОХД № 158/2022 г. на Апелативен съд - Велико Търново на лист 63, се придържа към показанията дадени от него тогава. Записано е в тях, че „Действията ми по претърсване се изразяваха с разместване на наличната мебелировка и вещи с цел установяване на вещи забранени от закона или представляващи интерес за досъдебното производство. Аз точно това правех, отварях гардероба и търсех. Едната кутия с пари беше в гардероба и аз я намерих. Не помня бял плик. Помня, че в едно малко шкафче имаше пари извън кутия от цигари, но за бял плик не помня. Не знам къде беше разследващият орган, когато извършвахме претърсването, но беше в жилището. Поемните лица бяха с нас със сигурност и гледаха какво правим.… Не си спомням лично аз да съм намирал бял плик с пари.“ Тоест изводът който се извежда е че при проведеното претърсване и изземване на 20.10.2014 година в домът на подсъдимия М., намирането и откриването на вещи и парични знаци е ставало строго в присъствието на помнените лица. Въз основа на доказателствата по делото и закона настоящият състав приема за установена следната фактическа обстановка: При извършената проверка с оглед правомощията си по чл. 314 от НПК, въззивният съд не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното производство, при разглеждане на съдебното производство от първоинстанционния съд, при постановяване на присъдата и изготвяне на мотивите към нея, които да водят до отмяната и с връщане на делото за ново разглеждане. От тук следва да се обсъди обосноваността и приложението на материалния закон. Това налага обсъждане на събрания доказателствен материал по делото. От същия се установява, че подсъдимият М. Г. М. с ЕГН ••••••••••, е роден на 17.07.1969 г. в гр. Русе.. Същият е с постоянен и настоящ адрес в гр. Русе, •••••••••• Има завършено виеше образование и е работещ. Подсъдимият М. не е осъждан и не е женен. На 13.02.1995 год. постъпил на работа в МВР и през годините работил на ГКПП - Русе като сътрудник по охраната, граничен контрольор и граничен полицай. На 18.06.2009 год., подсъдимият М. бил назначен на длъжност „старши полицай“, категория Е, I–ва степен в Граничен контролно - пропускателен пункт на Гранично Полицейско управление - Русе при Регионална Дирекция „Гранична полиция“ Русе към ГД „Гранична полиция“ - МВР“ /съгласно Заповед № 2593/18.06.2009 г. на Директора на Главна Дирекция „Гранична полиция“/. Встъпил в тази длъжност на 27.06.2009 год. За изпълнение на служебните си задължения подсъдимият М. получавал месечно трудово възнаграждение в определен за длъжността размер. Като заемащ длъжността, подсъдимият знаел правата и задълженията си, които били описани в „Специфична длъжностна характеристика“ рег. № 11897/07.03.2012 г. на МВР, ГД „Гранична полиция“ като се бил започнал с нея. Съгласно част I I I от тази длъжностна характеристика - за основни длъжностни права и задължения от същата, подсъдимият М. имал правомощия да извършва проверки и да пропуска през държавната граница лица и транспортни средства, които са с редовни документи и съответно да не допуска преминаване на такива с нередовни и на лица, спрямо които е наложена забрана да напускат пределите на РБ или се издирват. Към месец октомври 2014 год. граничните проверки на граничните контролно - пропускателни пунктове /ГКПП/ се извършвали по реда на тогава действащата Инструкция № Iз-1405 от 24.07.2009 г. за реда за осъществяване на граничната проверка на граничните контролно - пропускателни пунктове /обн. в ДВ, бр. 64 от 11.08.2009 г., а заглавието и отделни разпоредби, изменени с ДВ, б р. 64 от 2012 г./.Според Инструкцията, извършваните проверки от българските гранични полицаи били два типа - в зависимост от това, дали преминаващите границата лица се ползват с общностното право на свободно движение. Ако се касаело за лица, които се ползвали с общностно право на свободно движение /напр. гражданите на Европейския съюз/ съгласно чл. 13, ал. 1 от Инструкцията се осъществявала минимална гранична проверка, състояща се в идентификация за установяване самоличността на лицата въз основа на представените документи /лични карти или паспорти/ за преминаване през границата и проверка редовността на представените документи за преминаване през границата. За такива лица проверка в АИС „Граничен контрол“ се извършвала с цел да се установи, че лицето не представлява заплаха за обществения ред, вътрешната сигурност или международните отношения на някоя от държавите членки. Също така, за гражданите на Европейския съюз, влизащи в Република България като водачи на МПС, българските гранични полицаи не били задължени да извършват проверка за наличие на пълномощно от собственика на автомобила, за наличие на договор за застраховка гражданска отговорност, валиден технически преглед. Ако се касаело за граждани на трети страни, които не се ползват от Общностното право на свободно движение, се извършвала обстойна проверка, регламентирана в чл. 7 от Инструкцията. Освен това, по същото време граничният контрол се осъществявал на съвместен пункт за преминаване на границата, по силата на Споразумение между правителството на Република България и правителството на Румъния относно съвместен контрол за преминаване на границата /ратифицирано със закон, обн. в ДВ, бр. 51 от 26.06.2007 г./. Съвместният граничен контрол към него момент бил регламентиран и с посочената по–горе Инструкция /чл. 19 до чл. 24 от същата/. В изпълнение на правилата им, граничният контрол се извършвал чрез спирането и проверяването им еднократно, на територията на съвместния пункт за преминаване на границата, като контролът се осъществявал от съвместни екипи, включващи минимум по един служител от държавата на изход и държавата на вход. Всеки от служителите /български граничен полицай и съответно румънски граничен полицай/ извършвал контрол на влизане и на излизане съгласно действащото законодателство на собствената си държава. При влизане на българска територия съвместният контрол се извършвал първо от служителя на съседната държава /Румъния/, а след това от българския граничен полицай. В зоната на действие на граничния контрол, граничният служител на държавата, от която се излиза извършвал контрола преди граничния контрол, извършван от граничния служител на държавата, в която се влиза. Или, при влизане на българска територия съвместният контрол се извършвал първо от служителя на Румъния и след това от българския граничен полицай. Наред с това, според споразумението, граничният контрол можело да се извършва и едновременно от контролиращите служители - от съответните двама гранични полицай /чл. 3, ал. 2 и 3, чл. 5 и чл. 7 от Споразумението и чл. 21 - 24 от Инструкцията/. Съвместният пункт за преминаване на границата - вход за влизане в България се намирал на територията на България /на ГКПП „Дунав мост“ – Русе/ след самия мост посока България, където граничният контрол се извършвал на едно спиране от съответното лице/МПС, влизащо в България. Двамата гранични служители - българският и румънският извършвали съвместен контрол съобразно посочените правила, като се намирали заедно в една обща кабина, с две работни места - отвън оформена с две гишета. Там всеки от тях разполагал с нужната техника /компютър и други/ с достъп до информационната система на съответната гранична служба - АИС ГК. При кабината се намирала и граничната линия, считана за вход в България. От друга страна, вход за влизане в Румъния се намирал отново на съвместен пункт за преминаване на границата, като този пункт се намирал на територията на Румъния - на ГКПП - Гюргево, след самия мост посока Румъния. Кабината, където се извършвал граничният контрол при влизане в България с работните места на румънския граничен полицай и българския граничен полицай, била разположена по дължина посока север - юг, така, че лицето/МПС, явяващо се за влизане в България първо достигало до, и било проверявано от румънския граничен полицай, а след това от българския граничен полицай. При преминаване на лица и МПС на съвместния пункт за преминаване на границата вход за влизане в България /на ГКПП „Дунав мост – Русе/ и извършвания граничен контрол, както от страна на румънския граничен полицай, така и от страна на българския граничен полицай, не се дължало заплащането по какъвто и да е начин, на каквито и да е суми /такси и други/ от съответните преминаващи лица и МПС. Или, липсвало каквото и да е законово основание за действия на контролиращите служители и на лицата, спрямо които се осъществявал граничния контрол, свързани с парични средства. Междувременно, през 2013 год. в Република Румъния било образувано наказателно дело № 521/Р/2013г. по описа на Прокуратурата към Върховния Касационен съд - Отдел Наказателно преследване и криминалистика /преди това водено под № 2533/Р/2011 г./. По него се извършвало разследване на престъпленията вземане на подкуп и даване на подкуп по румънския НК и румънския закон № 78/2000 г., извършени от редица полицейски служители от Гранична полиция Гюргево. По това дело, със Заповед № 521/Р/2013г. от 16.09.2014г. на прокуратурата към Върховния Касационен съд - Отдел Наказателно Преследване и Криминалистика и въз основа на Искане за използване на специално разузнавателно средство на основание чл. 1 4 от Конвенцията за взаимопомощ по наказателно-правни въпроси между държавите-членки на Европейския съюз от 29 май 2000 г. /обн. ДВ, бр. 23/08 г./ чл. 476, ал. 4 и 5 от НПК, във вр. с чл. 34к, ал. 1, във вр. с ал. 2 от ЗСРС, от 14.10.2014 г. изготвено от прокурор при ВКП, с Разрешение на Софийски градски съд, изискано и приобщено по въззивното съдебно производство, било разрешено експлоатиране на СРС на територията на България - от служители под прикритие /чл. 10в от ЗСРС/ агенти от компетентните служби на румънската държава, които под прикритие да навлизат от Румъния в територията на България през ГКПП Гюргево - Русе, управлявайки моторни превозни средства, при което да имат у себе си технически средства за аудио - видео заснемане, които да употребят, за да документират дейността си върху съответните материални носители. Определен е срок за използване 60 дни. Едно от лицата изрично посочено в искането на ВКП, на което било възложено извършването на тази дейност бил следовател под прикритие с кодово име A. M. - служител в Главна Дирекция „Антикорупция“ при Министерство на вътрешните работи на Румъния. На него било разрешено навлизане на територията на Република България с лек автомобил и наблюдение чрез видео, аудио заснемане или чрез фотографиране, с цел разкриване и документиране на корупционни действия, извършвани от страна на служители на гранична полиция. Във връзка с това свидетелят A. M. съгласно предварително изградената концепция и с цел изпълнение на възложените му задачи да влиза на територията на Република България през ГКПП Гюргево - Русе, да управлява леки автомобили с временни регистрационни номера, като по време на преминаване през територията на пункта съгласно предварително изградената легенда имал право да предлага дар пари в леи и друга чуждестранна валута, да предоставя парични средства на съответните гранични служители изпълняващи задълженията си на територията на ГКПП Дунав мост при пропускане на автомобили с временни номера, което представлява нарушение на в чл. 15, ал. 4 на Заповед № 1501/13.11.2006 г. като за целта му била предоставена парична сума, която той евентуално да връчи изцяло или частично на служител на гранична полиция. Сред тези банкноти били 6 банкноти с номинал 50 леи, една от които със сериен номер 083D5642991, друга от които със сериен номер 053В2053448, както и поне 6 банкноти от по 5 леи и банкнота от 5 евро. На 17.10.2014 год. около 05: 15 часа, в изпълнение на даденото му по този начин правомощие и на служебните си задължения, свидетелят А. М. потеглил с лек автомобил „Ситроен“ /CITROEN/, вишнев на цвят, с временен регистрационен номер ТR 030240 от гр.Гюргево, Румъния, в посока ГКПП на румънско - българската граница при гр.Русе, с обявена цел да регистрира автомобила на българската територия..Табелата на регистрационния номер била червена на цвят. В себе си свидетелят М. носел документи, необходими за преминаване на границата - документ за собственост на автомобила, издаден на името на друго лице, което свидетелят М. щял да представя за свой братовчед и свидетелство за временна регистрация на автомобила в Република Румъния. Това свидетелство било с валиден срок на действие и важало за движение на автомобила само на територията на Румъния. Последното ограничение било и изрично записано в свидетелството. Свидетелят А. М. бил оборудван с технически средства за аудио и видеозаснемане, които били включени и записвали през цялото време. Намерението, което щял да заяви, че има пред полицейските служители на ГКПП, било, че иска да премине границата, за да осъществи регистрация на автомобила в гр.Русе. Обстоятелството, че управлявания от свидетеля А. М. автомобил бил с временен румънски регистрационен номер TR030240, т.е. с временно разрешително за движение, валидно само за територията на Република Румъния било пречка това МПС да напусне територията на Румъния на собствен ход. Съгласно Заповед на Министъра на вътрешните работи на Румъния №1501/2006 леките автомобили с временна регистрация, познати под наименованието „червени номера“, нямали право да напускат територията на Република Румъния, освен върху платформа, като стока. Това обаче, според българските норми не се явявало пречка превозното средство да навлезе на собствен ход на територията на България, тъй като имало редовно свидетелство за регистрация, което било в срок, посочен собственик и поставена регистрационна табела на самото превозно средство. Съгласно горепосочената Инструкция № Iз-1405 от 24.07.2009 г., издадена от Министъра на вътрешните работи на Република България, в случая не се налагало извършване на по-задълбочена гранична проверка, т.к. се касаело за преминаване на вътрешна граница на ЕС от лице с европейско гражданство. На 17.10.2014 година подсъдимият М. Г. М. изпълнявал служебните си задължения на съвместния пункт за преминаване на границата като бил на дежурна смяна на ГКПП - Русе - Дунав мост, за времето от 19: 00 часа на 16.10.2014г. до 07: 00 часа на 17.10.2014 г. с работно място „вход“ в България - леки и лекотоварни автомобили, кабина № 3 - съгласно график, утвърден от свидетеля С. Н. Н. - началник-смяна в РДГП. По това време на смяна на съвместния пункт, заедно с подсъдимия М. бил румънския граничен полицай В. Ф. /свидетел по делото/, който изпълнявал служебните си задължения от румънска страна на ГКПП, на трасе „изход“ от Румъния. Всеки бил със служебна униформа на съответната гранична служба. Съобразно посоченото по-горе горе, всеки от тях извършвал на съвместния пункт за преминаване на границата, граничен контрол по законодателството на собствената си държава. Свидетелят A. M., управлявайки автомобила достигнал до съвместния пункт, където работели свидетелят Ф. и подсъдимият М. и се явил там за влизане в Република България с автомобила. На практика първоначално навлязъл с автомобила на метри след условната гранична линия и след кабината, спрял там автомобила и слязъл от него. В този момент към М. се отправил румънският граничен полицай - свидетелят Ф. и поискал личните и на автомобила документи. При това станало ясно, че следвало автомобилът да се върне назад, за да бъде преди кабината в посока България.Свидетелят М. се качил отново и го преместил на заден ход до посоченото място, след което отново слязъл от автомобила. Свидетелят Ф. пристъпил към извършване на проверката. А. М. изваждайки личния си документ за самоличност от носения портфейл, казал, че закъснява, тъй като в 5 часа трябвало да бъде от другата страна, където го очаквал братовчед му. Казал, че се е объркал спирайки първоначално колата след определеното място за проверка. Попитал какво още е нужно за проверката, освен личната му карта. Свидетелят Ф. поискал за проверка личната карта и разрешително /документи за автомобила/. Свидетелят М. дал личната си карта, както и отделно прозрачен полиетиленов джоб за документи, в който били поставени документи за собственост на автомобила, издадени на името на друго лице и временното разрешително за движение на автомобила, което било с валиден срок и което било издадено и валидно само за територията на Република Румъния. С автомобила не можело да се напуска територията на Република Румъния на собствен ход, а можело само по друг начин - например върху платформа, като стока. В същия полиетиленов джоб свидетелят М. поставил и паричната сума от 100 леи, съставена от 2 банкноти от по 50 леи. Вземайки джоба с документи, свидетелят Ф. започнал да ги преглежда и питал свидетеля М. кой е Н. А.. Свидетелят М. отговорил, че това бил неговият братовчед. По време на разговора, свидетелят Ф. видял парите и казал на свидетеля М. да си ги прибере /... „Вземете тези пари от тук, много Ви моля“/, като му дал обратно джоба с документи. Свидетелят М. извадил двете банкноти, след което върнал джоба с документите на свидетеля Ф. обратно, без вече да има пари в него. След като взел джоба с документи, свидетелят Ф. казал на свидетеля М. да изчака на място и носейки със себе си джоба с документи отишъл към кабината, където се намирал подсъдимият М.. Свидетелят Ф. провел кратък разговор с подсъдимия и му предал джоба с документите. Подсъдимият М. започнал да ги разглежда, стоейки близо до кабината, малко след което извикал свидетеля М. с жест. Свидетелят М. направил това /изминал вървейки 10 - 15 метра от автомобила до кабината/ като отишъл непосредствено до подсъдимия М.. Подсъдимият държал документите пред себе си и показал на свидетеля М. временното разрешително за движение на автомобила, което било с по-малки размери от останалите документи, с правоъгълна форма, сочейки текст върху него. Тогава подсъдимият М. питал свидетеля М. какво пишело в разрешението: ...“А.е, какво пише тук?“...На това, свидетелят М. отговорил, че пишело грешно и също му казал „Хайде, много Ви моля вземете, и че го чака един господин....“. Подсъдимият М. почнал да размахва разрешителното към свидетеля М., питайки къде. Свидетелят М. отговорил, че човека „го чакал след кръговото кръстовище вдясно, за да я регистрира.“. Подсъдимият М. продължил да разглежда документите, след което попитал свидетеля М. дали разбира, както и му казал “Само на територията на Румъния“. Свидетелят М. казал, че знае това, но иска да премине на територията на България, за да регистрира автомобила, като за целта вече го чакали хора, които щели да му помогнат. Подсъдимият М. се обърнал за кратко с гръб към свидетеля М., след което държейки документите отново се обърнал към него. Тогава, подсъдимият М. Г. М. разтръсквайки разрешителното го върнал на свидетеля М., прегъвайки го през средата по дължина, след което веднага с насочена към разрешението ръка, му казал „Вътре“ като му подсказал с жестове да сложи там пари..Свидетелят М. разбрал, че подсъдимият М. му указвал да сложи пари в разрешителното и казал на подсъдимия: „Вътре, да! Готово, готово, шефе, разбрах!“. При това подсъдимият М. направил жест към свидетеля с два насочени пръста към него. Затова, свидетелят М. се върнал при автомобила си и там, докато е с гръб спрямо кабината поставил в прегънатото на две разрешително за временно движение на МПС, общо 100 леи /две банкноти от по 50 леи като една от банкнотите била със сериен номер 053В2053448/. При това, държал ръцете си по такъв начин, че да бъдат обхванати от видеозаснемането, което се извършвало, а освен това казал „Сто леи в разрешителното за временно движение“, който негов изказ съответно също бил записан. Веднага след това се обърнал и се върнал при подсъдимия М. и му подал разрешителното с намиращите се в него пари. В този момент, подсъдимият М. се намирал в кабината, прав, непосредствено след входа и отстрани, при гишето за паспортна проверка, на неговото работно място. Подсъдимият М. взел разрешителното с парите в него и ги разгледал за секунди. В този момент, свидетелят М. задал въпроса „Добре?“, а подсъдимия решил, че парите не са достатъчно и върнал разрешителното, както било с парите обратно на свидетеля М. и веднага направил жест с ръка сочейки върнатото на свидетеля М., като показал, че не е доволен и му казал „още половина“, а след малко отново повторил „половина“. Тогава свидетелят М. казал, че щял да види и отишъл отново към автомобила си където извадил портфейла си и го разкопчал частично. Влязъл вътре в автомобила на шофьорското място, разтворил портфейла и започнал да подбира от намиращите се в него банкноти като ги държал така /разперил ги странично/, за да са видими и да се разграничават по брой и купюри в съответна степен. Едновременно с това, свидетелят М. казал: “Поиска още пари. Каза, че само половината от това, което трябвало“, което съответно също било записано на извършвания аудио и видео запис чрез прилаганите СРС. Свидетелят М. извадил от намиращите се в портфейла банкноти, една банкнота с номинал 50 леи, шест банкноти с номинал 5 леи и една банкнота с номинал 5 евро. Сложил и тези пари по същият начин в сгънатото разрешително, при намиращите се там две банкноти от по 50 леи. Така сумата в разрешителното станала 180 румънски леи и 5 евро. Една от банкнотите от 50 леи, била тази със сериен номер 083D5642991. Тогава свидетелят М. казал: “Слагам още пет, пет евро и осемдесет леи“, което съответно също било записано на извършвания аудио и видео запис чрез прилаганите СРС. След това свидетелят М. слязъл от автомобила и отново отишъл при подсъдимия М., като последният в него момент бил седнал на работното си място в кабината. През отворената странична врата към работното му място, свидетелят М. подал на подсъдимия М. сгънатото разрешително с парите в него, както ги бил подготвил. Подсъдимият М. се протегнал и взел даденото, след което както седял на стола, се обърнал леко странично и с гръб към свидетеля Ф., /който бил също в кабината, на неговото си работно място в ляво и бил ангажиран с друго лице, явило се да преминава границата/ в посока към свидетеля М., отворил разрешителното и прегледал намиращите се в него пари. Извадил парите от документа и държейки ниско ръцете си така, че да са на ниво под масата на работното място приплъзвайки банкнотите, внимателно ги преброил, след което ги приближил до тялото си и ги прибрал в десния джоб на служебната си униформа, където ги оставил /униформеното му яке/. После си извадил ръката от джоба и сложил двете си ръце напред върху бюрото, където поставил разрешителното към другите документи, представени от свидетеля М. в найлоновия джоб. Както седнал странично подал на свидетеля М. джоба и му дал знак, че е доволен и можело да премине границата /тоест разрешил на свидетеля М. да влезе на територията на Република България с управляваното от него превозно средство/. Свидетелят М. взел документите си, качил се в автомобила, привел го в движение и продължил пътя си с него, като пресякъл граничната линия и навлязъл на територията на България. По-късно на същата дата - 17.10.2014 год., свидетелят М. описал събитието в нарочен Протокол, който заедно с Фотоалбум н а „Използваните банкноти от агентите под прикритие на 17.10.2014г. на граничния контролно - пропускателен пункт Гюргево - Русе“ и други процесуални документи били изпратени от Главна прокуратура, Прокуратура към висшия касационен съд на Република Румъния, на Република България, в изпълнение на молбата за правна помощ /оригинал и преводи на – лист 20 до лист 128, п. 2 от ДП/. По него време, подсъдимият М. живеел в гр. Русе в жилище находящо се на ••••••••••••••••, заедно със свидетелката Б. П. К. /работеща на същото място, същата дейност/. В периода от момента, в който взел по описания начин на 17.10.2014 год. парите, поискани от свидетеля М., до момента предхождащ извършването на претърсване и изземване в апартамента /на 20.10.2014 г./, подсъдимият М. прибрал там едната от банкнотите получени от М. с номинал 50 леи и със сериен номер 083D5642991. Направил това, като я поставил в бяла полиетиленова чанта, в която държал и други банкноти от различна валута и номинал, а бялата чанта прибрал в гардероба в спалнята. С другите банкноти, които свидетелят A. M. му дал, подсъдимият се разпоредил по неустановен начин. Междувременно, на 17.10.2014 г. в Република България било образувано наказателно производство. В неговия ход, на 20.10.2014 г. сутринта в 08: 35 часа било извършено претърсване и изземване в дома на подсъдимия на посочения адрес, като при действието присъствали поемни лица - свидетелите П. Д. и Б. В., подсъдимият М., свидетелят К., както и свидетелите В. Н. Д. /ТД „НС“-Русе/, Й. Г. Т. /“ДС“- МВР/, К. И. Р. /МВР-Русе/ и П. Т. П. /ТД „НС“- Русе/. Тогава била установена, описана и иззета бялата полиетиленова чанта от гардероба в спалнята и намиращата се вътре банкнота с номинал 50 леи и сериен номер 083D5642991. Заедно с това, от дома на подсъдимия М. били иззети множество други банкноти от различни валути - евро, леи, щатски долари и турски лири и различен номинал. На същата дата било извършено претърсване и изземване и в автомобила, ползван от подсъдимия М. - лек автомобил „Пежо 406“ рег.№ Р 69••••••••, в който били намерени и иззети две банкноти от по 100 евро. Направеният от свидетеля А. М. видео и акустичен запис на описаните събития на 17.10.2014 г. бил възпроизведен на СД - диск и приобщен към материалите по настоящото дело по реда на Закон за европейската заповед за разследване. Според публикуваните на официалната интернет страница на БНБ курсове на българския лев към отделни чуждестранни валути и цена на златото, валидни за 17.10.2014 г. сумата от 180 леи и 5 евро се равнявала на 89, 44 лева. Тези фактически положения се установяват от част от обясненията на подсъдимия М. дадени по време на съдебното следствие в първата инстанция и на досъдебното производство - приобщени по реда на чл. 279 от НПК; от показанията на свидетеля A. M. - дадени по време на съдебното следствие в първата инстанция като съдът в настоящия си състав приема констатациите на касационната инстанция отразени в Решение № 89 от 01.02.2024 г. постановено по н.д. № 248/2023 г. на първо наказателно отделение на ВКС. В тази връзка се споделя необходимостта да се изключат от доказателствената маса показанията на служителя под прикритие A. M., дадени на досъдебното производство, както и протокола за извършено от него разпознаване на подсъдимия М. по снимки. Те коректно са били извършени съобразно указанията в отправената молба за правна помощ от държавното обвинение до компетентните органи на Република Румъния /в ДП, т. 2, лист 11-14, лист 129-130/ съгласно румънското законодателство, но неговите процесуални правила не са идентични с разпоредбите на НПК. В досъдебното производство служителят под прикритие следва да бъде разпитан пред съдия /чл. 141а, ал. 1, във вр. с чл. 139, ал. 8, във вр. с чл. 223 от НПК/, а когато това не е направено е процесуално недопустимо последващото прочитане на показанията му на основание чл. 281 от НПК, както е процедирал първоинстанционният съд. В нарушение на чл. 171, ал. 1 от НПК разпознаването на подсъдимия М. по снимки е извършено от румънските власти в изпълнение на молбата за правна помощ без участието на поемни лица. Отделен въпрос е, че поначало процесуално действие по разследването каквото е „разпознаването“ не може да се извърши, когато разпознаващото лице е анонимен свидетел по чл. 123, ал. 2, т. 2 от НПК или служител под прикритие, тъй като и в двата случая поради задължителното участие на поемни лица съществува реална опасност тяхната самоличност да бъде разкрита. Изготвилият тогава молбата за правна помощ прокурор не е съобразил това обстоятелство и не е поискал от компетентните румънски органи на основание чл. 4, параграф 1 от Конвенция, съставена от Съвета в съответствие с член 34 от Договора за Европейския съюз, за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите-членки на Европейския съюз /Конвенция 2000/ да изпълнят всички формални изисквания и процедури във връзка с тези действия по разследване, ако не противоречат на основните принципи на правото в Република Румъния, съгласно НПК. Фактологията се установява още и от показанията на свидетеля В. Ф. - дадени по време на съдебното следствие в първата инстанция и тези, дадени на досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281 от НПК; от показанията на свидетеля Г. М. Б. - дадени по време на съдебното следствие в първата инстанция и тези, дадени на досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281 от НПК, съответно и тези при условията на чл. 18 от НПК /принципът за непосредственост/ пред настоящата въззивна съдебна инстанция; от показанията на свидетеля Р. Н. С. - дадени по време на съдебното следствие в първата инстанция и тези, дадени на досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281 от НПК; от показанията на свидетеля В. Д. Р. - дадени по време на съдебното следствие в първата инстанция; от показанията на свидетеля С. Н. Н. - дадени по време на съдебното следствие в първата инстанция; от показанията на свидетеля Б. Г. П. - дадени по време на съдебното следствие в първата инстанция и тези, дадени на досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281 от НПК; от показанията на свидетеля Н. Г. П.-дадени по време на съдебното следствие в първата инстанция и тези, дадени на досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281 от НПК; от показанията на свидетеля Б. П. В. - дадени по време на съдебното следствие в първата инстанция; от показанията на свидетеля П. Н.в Д. - дадени по време на съдебното следствие /лист 463 – лист 467, в т. 2 от СП/; от част от показанията на свидетелката Б. П. К. - дадени по време на съдебното следствие в първата инстанция; от показанията на свидетеля В. Н. Д. - дадени по време на съдебното следствие при условията на чл. 18 от НПК /принципът за непосредственост/ пред настоящата въззивна съдебна инстанция; от показанията на свидетеля К. И. Р.- дадени по време на съдебното следствие при условията на чл. 18 от НПК /принципът за непосредственост/ пред настоящата въззивна съдебна инстанция; от показанията на свидетеля П. Т. П. - дадени по време на съдебното следствие при условията на чл. 18 от НПК /принципът за непосредственост/ пред настоящата въззивна съдебна инстанция; от показанията на свидетеля Й. Г. Т. - дадени по време на съдебното следствие при условията на чл. 18 от НПК /принципът за непосредственост/ пред настоящата въззивна съдебна инстанция; от заключението по Комплексна техническа и идентификационна експертиза № 391 /лист 78 – лист 86, в п. 11 от ДП/ и разпита на вещото лице И. И. М. по време на съдебното следствие в първата инстанция; от заключението по Техническа експертиза за истинност № 740 /лист 49, п. 10 от ДП/; от заключението по Комплексна съдебно-техническа експертиза № 542/17.08.21 г. /лист 544 - лист 582, т. 2 от НОХД № 723/2019 год. на РОС/ и разпита на вещото лице Вихрен Христов Касабов по време на съдебното следствие в първата инстанция; от Справка - лист 54 и 55, т. 1 от НОХД № 723/2019 год. на РОС; от Протокол за претърсване и изземване от 20.10.2014г. и Албум към него /лист 122 - лист 133, п. 1 от ДП/; от Протокол за претърсване и изземване и Албум към него /лист 144 - лист 148, п. 1 от ДП/; от Опис на иззети веществени доказателства - пари, в частта му за иззетото от жилището на ул.“6-ти Септември“ № 54 в гр.Русе /лист 155 – лист 167, п. 1 от ДП/; от Приемателно - предавателен протокол /лист 168 – лист 177, п. 1 от ДП/; от Писмо от Директора на РД “ГП“ - Русе и приложените документи към него - Служебна характеристика относно подсъдимия М., Справка за същия, Заповед № 2593/18.06.2009 г. на Директора на Главна Дирекция „Гранична полиция“, Акт за встъпване в длъжност – /лист 189 – лист 193, п. 1 от ДП/; от „Специфична длъжностна характеристика“ рег.№ 11897/07.03.2012 г. на МВР, ГД „Гранична полиция“, заповеди за допълнение и изменение на същата /лист 198 – лист 200, п. 1 от ДП/; от Списък на дежурната смяна за 16/17.10.2014 г. и копие на Оперативен дневник за 16/17.10.2014 г. и Докладна записка за същите дати /лист 202 – лист 206, п. 1 от ДП/; от Фотоалбум /лист 288, п. 1 от ДП; от Справка обменни курсове /лист 293 и 294, п. 1 от ДП/; от Молба за правна помощ от 23.10.2014 г. /лист 11 – лист 14, п. 2 от ДП/; от Протокол от 17.10.2014 г. - само за факта на съставянето му и автора /лист 57 и лист 58, п. 2 от ДП/; от Фотоалбум на Използваните банкноти от агентите под прикритие на 17.10.2014 г. на граничния контролно - пропускателен пункт Гюргево - Русе /лист 59, п. 2 от ДП, на румънски език на лист 113, п. 2 от ДП/; от Писмо от Главна прокуратура, Прокуратура към ВКС на Р.Румъния, Отдел Наказателно преследване и Криминалистика/лист 67 - лист 71, п. 2 от ДП/; от Разрешение за използване на СРС, рег.№ 14-2849/15.10.2014 г. в регистъра на Софийски градски съд /лист 72 и лист 128, п. 2 от ДП/; от Отговор и книжа в изпълнение на Молба за правна помощ от 15.04.2015 г. /лист 105 и следв., п. 9 от ДП/. Протоколът и Фотоалбумът относно проведеното разпознаване на лица по снимки /лист 125 – лист 141, п. 9 от ДП/ не се кредитират с необходимата процесуална сила като съдът в настоящия си състав приема констатациите на касационната инстанция отразени в Решение № 89 от 01.02.2024 г. постановено по н.д. № 248/2023 г. на първо наказателно отделение на ВКС. Фактологията се установява още и от Фотоалбум /лист 164 - 170, п. 9 от ДП/; от Приемателно - предавателен протокол на веществено доказателство № 313А /лист 27 до лист 34, п.10 от ДП/; от Опис на иззети веществени доказателства /относно банкнота с номинал 50 леи, сериен номер 083D5642991 /лист 37, п.10 от ДП/; от Приемателно - предавателен протокол на веществено доказателство № 313Б /лист 3 7 – лист 41, п.11 от ДП/; от Приемателно -предавателен протокол на веществено доказателство № 313/1 /313.1 и 313.2/ /лист 38 до лист 45, п.10 от ДП и лист 25 – лист 32, п.1 от ДП/; от Писмо, опис и процесуални документи /превод/ по извършените молби за правна помощ /лист 56 до 81, п.10 от ДП/; от Европейска заповед за разследване относно оптичен носител CD-R, регистриран с № 669/DGA/2019 г., съдържащ запис, направен от следователя под прикритие М. А. на 17.10.2014г. на ГКПП Дунав мост /лист 49 – лист 65, п.11 от ДП/, превод на Писмо от Главна прокуратура, Прокуратура към ВКС на Република Румъния - Отдел Наказателно преследване и Криминалистика /лист 67, п.11 от ДП относно изпълнение на ЕЗР/; от Протокол за оглед на веществени доказателства - видеозапис /лист 71 и лист 72, п. 11 от ДП/; от Протокол за оглед на веществени доказателства /лист 90 и лист 91, п.11 от ДП/; от Приемателно-предавателен протокол на веществено доказателство № 313Б/1 /313.1 и 313.3/ /лист 98 – лист 108, п.11 от ДП/; от копие на личен документ на свидетеля Ф. и медицински документ /лист 336 и лист 337, т. 2 от НОХД № 723/2019 год. на РОС, както и превод на последния - на лист 421, т.2 от НОХД № 723/2019год. на РОС/; Оригинал и превод на писмо и Протокол относно разпит чрез видеоконферентна връзка - II-ро Наказателно отделение на Апелативен съд - Букурещ /лист 365-378, т.2 от НОХД № 723/2019 год. на РОС/; от ВДС - CD-R, регистриран с № 669/DGA/2019 г. /към момента на съдебното производство - приложен като част от Комплексна съдебно - техническа експертиза № 542/17.08.2021 г. /към лист 582, т. 2 от НОХД № 723/2019год. на РОС/, отделно копие на същия изготвено в съдебната фаза и приложено в полиетиленов джоб на лист 496, т. 2 от НОХД № 723/2019 год. на РОС; от Оглед и възпроизвеждане на същото ВДС в съдебно заседание на 02.06.2021 г. /лист 521 - 525, т.2 от НОХД № 723/2019год. на РОС/; от 1 бр. банкнота с номинал 50 леи със сериен номер 083D5642991 и банкноти от различна валута и номинал, /веществени доказателства/ - на съхранение в каса на Окръжен съд гр.Русе; от Автобиография, Декларация и Справка за съдимост относно подсъдимия М. /лист 20 – лист 24, п.3 от ДП, както и на лист 219 и лист 220, п.9 от ДП и лист 23, п. 11 от ДП/. Така приетите за установени от въззивния съд фактически положения, правилно са приети за установени и от първоинстанционния съд в мотивите на присъдата, въз основа на извършен от него обективен, всестранен и пълен анализ на доказателствените материали в съответствие с разпоредбите на чл. 14, ал. 1 от НПК и тези на чл. 305, ал. 3 от НПК. Разбира се тук следва да се отчетат и съобразят констатациите направени с Решение № 89 от 01.02.2024 г. постановено по н.д. № 248/2023 г. на първо наказателно отделение на ВКС, преди всичко относно приобщаването на някои доказателствени средства и гласни доказателства и тяхната процесуална опороченост. Доказателствените материали, които са били събрани и приобщени в първата инстанция извън установената необходимост да се изключат от доказателствената маса показанията на служителя под прикритие А. М., дадени на досъдебното производство, както и протокола за извършено от него разпознаване на подсъдимия М. по снимки, детайлно са анализирани от първоинстанционния съд, като всички налични противоречия в тях са обсъдени и съдът е посочил кои от доказателствените материали приема и кои отхвърля, както и причините и основанията да направи това. Допълнително събраните доказателствени материали във въззивната инстанция, а именно показанията на допуснатите свидетели В. Н. Д., К. И. Р., П. Т. П., Й. Г. Т. и Г. М. Б., не налагат промяна на фактическата обстановка приета за установена от първоинстанционния съд, а я потвърждават досежно приетото за установено във връзка с извършеното претърсване и изземване от жилището на подсъдимия на 20.10.2014 год., на което тези свидетели са присъствали. Макар и останало извън границите на подадените въззивни жалби против присъдата и направените с тях възражения, както и непопадайки в обсега на защитната реч на упълномощения защитник адвокат С. А. П., въззивната съдебна инстанция по силата на инстанционната проверка приема, че присъдата на първоинстанционния съд не страда от липса на мотиви, по съображенията, че не е отговорил на възраженията на защитата направени в хода на съдебните прения в първата инстанция. При това следва да се отбележи на първо място, че такова възражение се явява неоснователно, тъй като законовите изисквания към съдържанието на мотивите на присъдата на първата инстанция, са посочени в разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, като в тази разпоредба не е предвидено изискване /подобно на това предвидено в чл. 339, ал. 2 от НПК, което се отнася за въззивния съд/ съдът да посочва основанията, поради които приема за неоснователни направените възражения и изложените доводи от защитата на подсъдимия. Съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, в мотивите на присъдата съдът е задължен да посочи установените обстоятелства, доказателствените материали въз основа на които са установени и какви са правните съображения за взетото решение, а при противоречия на доказателствените материали да изложи съображения защо едни от тях се приемат от него, а други се отхвърлят. В конкретния случай съдържанието на мотивите на присъдата на Русенския окръжен съд напълно удовлетворява изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК и не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК. Отделно от това, в разглеждания случай в мотивите на присъдата първоинстанционният съд е обсъдил направените пред него възражения на защитниците на подсъдимия и е изложил подробни съображения защо е приел тези възражения за неоснователни. В мотивите към присъдата първият съд е извършил задълбочен анализ и на показанията на свидетелите и поемни лица П. Н.в Д. и Б. П. В.. Обстоятелството, че отговорът на съда по направените пред него възраженията не удовлетворява по някакви причини подсъдимия и защитниците му, не навежда непременно на извода, че проверяваният съд не е отговорил на тези възражения. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на защитата на подсъдимия, че процесната банкнота с номинал 50 румънски леи със сериен номер 083D5642991 не е приобщена по надлежния, предвиден в НПК ред, по съображения че процесуалното действие по разследването /претърсване и изземване/, с което е станало това, е извършено без предварително съдебно разрешение, при неспазване на процесуалния закон, заради това, че в конкретния случай е липсвала неотложност по смисъла на чл. 161, ал. 2 от НПК. Съгласно тази разпоредба, в неотложни случаи, когато това е единствената възможност за събиране и запазване на доказателствата, органите на досъдебното производство могат да извършат претърсване и изземване и без разрешение на съдия по ал. 1, като протоколът за извършеното действие по разследването се представя от наблюдаващия прокурор за одобрение от съдията незабавно, но не по-късно от 24 часа. Изложения от защитата довод, че в конкретния случай е липсвала неотложност по смисъла на чл. 161, ал. 2 от НПК, тъй като протоколът за претърсване и изземване е съставен на 20.10.2014 год., т.е. три дни след датата, на която в обвинителния акт се твърди, че престъплението е било извършено, се явява неоснователен. Дали даден случай е неотложен по смисъла на чл. 161, ал. 2 от НПК, не се определя от това кога е извършено престъплението, а от това дали конкретните обстоятелства са налагали спешно да се извърши претърсване и изземване, за да се съберат и запазят доказателства, които в противен случай има реална опасност да не могат да бъдат събрани и запазени. Наличието на необходимост и основание по чл. 160, ал. 1 от НПК за извършване на претърсване и изземване, предполага не само наличието на данни за извършено престъпление, но и конкретни данни, от които да може да се направи основателно предположение, че в някое помещение или лице се намират предмети, книжа или компютърни информационни системи, които могат да имат значение за делото. Тези данни могат да бъдат установени и в момент отдалечен във времето от извършване на престъплението, като това дали случаят е неотложен по смисъла на чл. 161, ал. 2 от НПК, следва да се преценява именно към този момент, съобразно особеностите на конкретния случай. Неоснователни са и доводите на защитата, че случая не е бил неотложен, тъй като органите на досъдебното производство са разполагали с достатъчно достоверна информация относно местонахождението на определени доказателства и са действали в рамките на планирана операция за разкриване на конкретно престъпление, който извод според защитата се извежда и от показанията на поемните лица, които разказват, че организацията по претърсването и изземването е станала ден преди същото да бъде извършено. Действително от показанията на поемните лица, свидетелят П. Н.в Д. и свидетелят Б. П. В., както и от показанията на разпитаните във въззивната инстанция свидетели В. Н. Д., Й. Г. Т., К. И. Р., П. Т. П. и Г. М. Б. може да се направи извод, че е била създадена организация за извършването на претърсване и изземване в деня преди същото да бъде извършено, но от тях и от другите приобщени гласни и писмени доказателства по делото не може да се направи извод, че предишния ден органите на досъдебното производство са разполагали с информацията относно конкретното местонахождение, където се предполага, че се намират доказателствата, които ще бъдат търсени. Съдът в настоящия си състав е положил всички усилия за да провери кога е станало известно на органите на досъдебното производство, че служителят на „Гранична полиция“, на когото според обвинителния акт служителят /агент/ под прикритие A. M. е дал инкриминираната сума в леи и евро, е именно подсъдимият М. Г. М.. При това от въззивния съд са изискани и своевременно са били изпратени и приобщени към доказателствените материали за проверка всички събрани и проверени от първата инстанция доказателства и доказателствени средства по делото. В такъв смисъл и в изпълнение изискванията на чл. 314, ал. 1 от НПК, апелативният съд е извършил и дължимата по закон служебна проверка на обжалваната първоинстанционна присъда, както по отношение на процесуалната валидност на доказателствените източници, въз основа на които Окръжен съд гр. Русе е извел фактическите положения, така и дали събраните доказателства са достатъчни да бъде разкрита обективната истина по делото. Насоки за това се съдържат както в предявения на страните от първата инстанция класифициран том peг. № 23-39/2014 година /лист 602 от НОХД/, така и в образуваната в СГС преписка peг. № 14-2849/15.10.2014 година във връзка с даденото на компетентните служби на Република Румъния на основание чл. 34к, ал. 1, във вр. с чл. 2 от ЗСРС разрешение за използване на СРС - служители под прикритие по чл. 10в ЗСРС /ДП № 145/2014 година, т. 2, лист 72/. В принципен план, доводите на първоинстанционния съд, че предприетото претърсване с цел намиране на парични банкноти, предмет на престъпление, които лесно могат да бъдат отчуждени, укрити или унищожени би могло да обоснове неотложност на случая и би било вярно, ако фактът у кого биха могли да се намират тези банкноти е установен непосредствено преди предприемане на процесуално-следственото действие в случаите, когато се работи по горещи следи. Доводът, че неотложността на случая е обоснована, тъй като постановлението за възлагане на отделни следствени действия е от 20.10.2014 година, а самото претърсване е започнало на същата дата в 08: 35 часа рано сутринта, с приобщаване на писмените доказателства от въззивния съд и проведените повторни разпити на свидетелите вече е доказателствено обезпечен. По въззивното дело са налице изпратените от първия съд класифициран том, обособен с постановлението на прокурор от 19.10.2014 година /ДП № 145/2014 година, т. 1, лист 72/, който вече е наличен. В него според постановлението на прокурора се съдържа справка № РС-31- 1806/19.10.2014 година по описа на ТД „Национална сигурност“ - Русе и приложенията към нея, които съдържат данни за извършено от граничен полицай на 17.10.2014 година в гр. Русе на ГКПП Русе - Гюргево престъпление по чл. 301, ал. 1 от НК. Видно от справката под № РС-31-1806/19.10.2014 година по описа на Държавна агенция „НС” - ТД „Национална сигурност“ – Русе, на 19.10.2014 г., тоест два дни след извършеното престъпно деяние от граничен полицай М. на 17.10.2014 година, се установява хронологията на случилото се. В ТД „Национална сигурност“ – Русе, на 17.10.2014 г. е получено Постановление № 2407/17.10.2014 г. по описа на Окръжна прокуратура - Русе, в което прокурор Б. Велков от окръжната прокуратура е възложил на служители от ДАНС провеждане на ОИМ, с цел установяване и издирване на извършители на престъпление но смисъла на чл. 301, ал.1 от НК. Към посочената дата все още имената на граничен полицай М. не са били известни. По линия на Международното оперативно сътрудничество е била извършена координация и осъществено взаимодействие със служители на Генерална Дирекция „Антикорупция” към МАВР на Република Румъния. Едва на 19.10.2014 г. от румънска страна са постъпили данни за проведени ОИМ от служители на посочената специализирана дирекция към МАВР на територията на ГКПП „Дунав мост” Русе, с цел документиране на корупционно престъпление от служители на граничните структури на Румъния и България. От тези данни е станало ясно, че на 17.10.2014 г. български и румънски гранични полицейски служители на трасе-вход са извършили престъпление по смисъла на чл. 301, ал. 1 от НК. В ТД „Национална сигурност“ Русе, са постъпили материали с вх. № РС-32- 1410/19.10.2014 г. и вх. № РС-32-1411/19.10.2014 г., представляващи доклад - рапорт, изготвени от служител на специализираната румънска служба. Извършен е бил превод с оглед на оперативност, от който е рапорт към посочената дата е станала известна и установена следната фактическа обстановка: На 17.10.2014 г. около 05: 15 часа на ГКПП „Дунав мост” на трасе вход пристигнал лек автомобил марка „Ситроен” с румънски временен регистрационен номер TR 030240 с направление Република България. Намерението на водача било да регистрира автомобила си в Република България. Пристигайки на мястото за гранична проверка на водача на автомобила, са били поискани личните му документи и тези на МПС първоначално от румънски граничен полицай. Водачът предоставил исканите му документи. Румънският граничен полицай взел документите и се е отправил към кабинката за съвместни гранични проверки на трасе вход - автомобили.Според данните автомобилът е бил с изтекла временна транзитна регистрация за движение на територията на Република Румъния. На водача е било указано да изчака в автомобила, като през същото време румънският граничен полицай е провел кратък разговор с български свой колега /все още неустановен/ в посочената кабинка. Веднага след това българският граничен полицай дал знак на водача да отиде при него. Служителят на граничния контрол е казал на румънския гражданин, че според документите временната регистрация на автомобила му е с изтекъл срок и е валидна само на територията на Румъния. Водачът е отговорил, че е запознат с това, но бърза за да регистрира автомобила си в България. Българският граничен служител върнал документите на автомобила, показвайки с жест на водача да сложи сума пари там /в документите/. Румънският гражданин поставил в документите сумата от 100 румънски леи /две банкноти по 50 леи/ и ги предал на българския граничен полицай. Последният приел документите, погледнал в тях и направил жест, с който подсказал, че това не го удовлетворява. Даденото било само половината от сумата, която трябвало да предаде. Водачът взел документите и се върнал в автомобила, където към сумата от 100 румънски леи добавил още 80 леи /една банкнота от 50 леи и 6 банкноти по 5 леи/ и 5 евро. Водачът отишъл до българския граничен полицай и му е предоставил документите с паричната сума от 180 леи и 5 евро. Българският граничен полицай извадил сумата от документите, преброил парите и ги прибрал в десния джоб на униформата си. Благодарил на водача и му направил знак, че може да премине на българска територия. Водачът преминал с автомобила си през граничния контрол и продължил с намерение да регистрира МПС в България. Това което било известно към датата на справката 19.10.2014 г. било единствено дадено от румънския агент под прикритие М. описание на българския граничен полицай, а именно става въпрос за данни касаещи служителят на Гранична полиция – МВР, изпълняващ длъжностните си задължения на трасе вход - автомобили на 16 срещу 17.10.2014 г. имащ следното описание: възраст около 40 години, височина 1.75 - 1.80 м., тегло 80- 85 кг., с очила, кестенява коса, леко посивяла, видими скули, плътни устни. Видно от справка на Дирекция „Сигурност на МВР” при МВР гр. Русе с рег. № 83-Рс-402/19.10.2024 г. в нея се изнесени резултати от извършени ОИМ в изпълнение на постановление вх. № 812100-18411/17.10.2014 г. по описа на ДКИАД - МВР. Същото е постъпило на дата 17.10.2014 г. по досъдебно производство ДП № 2407/2014 г. В тази връзка във връзка с разследването по досъдебно наказателно производство ДП № 2407/2014 г. по описа на Окръжна прокуратура - Русе с писмо peг. № 2407/2014 г., са постъпили допълнителни данни от значение за предмета на водено разследване, като с постановление на прокурор Б.Велков при ОП - Русе от дата 19.10.2014 г. допълнително е възложено извършване на ОИМ по установяване на извършителя на престъпление осъществено на дата 16 срещу 17-ти октомври 2014 г. От проведени своевременни ОИМ е установено, че по отношение установяване на български граничен полицай работил на трасе “вход” - леки автомобили на дата 16.10 срещу 17.10.2014 г. на ГКПП - Дунав мост - Русе, за времето 19: 00 – 07: 00 часа на 17.10 2014 г. е установено следното. На трасе „вход” в страната, на посочената дата нощна смяна 16-ти срещу 17-ти октомври 2014 г. са работил граничните полицаи както следва: Кремена Валентинова Т.а старши на трасе; М. Г. М. трасе вход леки автомобили; О. В. А.ов - трасе вход товарни МПС, след 16: 00 часа е бил дежурен на ГКПП „Централна жп гара” и С. Е. М. - товарни МПС, физ. контрол с газ-анализатор. Направен е извод, че съобразно постъпилите данни и посоченото описание на граничния служител работил на трасе вход леки МПС на посочената дата с голяма вероятност би могло да се твърди, че се касае за служителя на ГКПП - Русе граничен полицай М. Г. М. с ЕГН ••••••••••••, гр. Русе, ••••••••••••••, тъй като същият фигурира в дежурната смяна и отговаря на посоченото описание. Или в заключение може да се изведе и приеме със степен на вероятност, че едва на 19.10.2014 г. е посочен възможен извършител отговарящ на описанието, граничен полицай М. Г. М.. От тези гласни доказателства и от постановлението за възлагане на отделни следствени действия от 20.10.2014 год /на лист 117, п. 1 от ДП/ се установява, че организация за извършването на претърсване и изземване конкретно в жилището обитавано от подсъдимия, е била създадена непосредствено преди началото на това действие по разследването, което е започнало в 08: 35 часа на 20.10.2014 год. Настоящият състав приема, че това време, с оглед и конкретната част от денонощието, през която са се развили тези събития, не е позволявало органите на досъдебното производство да се снабдят предварително с разрешение на съдия по чл. 161, ал. 1 от НПК. Неотложността на конкретния случай и това, че предприетото претърсване и изземване без предварителна санкция на съдия е била единствената възможност за събиране и запазване на доказателствата, произтича и от обстоятелството, че това действие по разследването е било с цел намиране на парични банкноти, предмет на престъпление, които лесно могат да бъдат отчуждени, укрити или унищожени. По изложените съображения настоящият състав на въззивния съд намира, че с извършването на претърсване и изземване в жилището обитавано от подсъдимия при условията на чл. 161, ал. 2 от НПК, без предварителна съдебна санкция по ал. 1, не е допуснато претендираното съществено нарушение на процесуалните правила. Видно от материалите по делото, протоколът за извършеното претърсване и изземване в жилището обитавано от подсъдимия, което е започнало в 08: 35 часа и приключило в 12: 20 часа на 20.10.2014 год., е бил предоставен своевременно от наблюдаващия прокурор за одобряване от съдия от първостепенния окръжен съд в срока по чл. 161, ал. 2 от НПК и е одобрен с определение на Русенския окръжен съд от 21.10.2014 год. /лист 119, п. 1 от ДП/. На следващо място се твърди от защитата на подсъдимия, че процесуалното действие претърсване и изземване е опорочено и на друго процесуално основание. Излагат се съображения, че видно от показанията на поемните лица, действията по претърсването и изземването в жилището на подсъдимия са били извършени от служители на ТД НС-Русе или МВР, като вещите, иззети като веществени доказателства, в това число и банкнотата от 50 румънски леи със сериен номер 083D5642991, са били предадени от тези лица на следователя, който по време на твърдяното им намиране се е намирал в друго помещение, а наред с това намирането на процесната банкнота не е било в присъствието на поемните лица. Тези възражения на защитата също са неоснователни. От показанията на поемните лица и свидетели П. Н.в Д. и Б. П. В., както и от показанията на разпитаните във въззивната инстанция свидетели В. Н. Д., Й. Г. Т., К. И. Р. и П. Т. П. се установява, че претърсването и изземването в жилището обитавано от подсъдимия е било извършено под прякото ръководство на следовател А. Б.. Обстоятелството, че при това действие по разследването следователят е бил подпомаган от свидетелите В. Н. Д., Й. Г. Т., К. И. Р. и П. Т. П., не е процесуално нарушение, а още по-малко съществено такова, тъй като служителите на ТД НС-Русе и на МВР са действали под прякото ръководство на следователя. Лишено от основание е и възражението на защитата, че намирането на процесната банкнота с номинал 50 румънски леи със сериен номер 083D5642991 не е станало в присъствието на поемните лица. От показанията на поемните лица П. Н.в Д. и Б. П. В. се е изяснило, че те са присъствали при намирането на намирането в гардероб в спалнята на жилището на бялата найлонова чанта, в която е имало множество банкноти, една от които е процесната банкнота с номинал 50 румънски леи със сериен номер 083D5642991. В показанията си свидетелят В. заявява: „...там в спалнята, мисля че в единия гардероб се намери една кесия, в която имаше банкноти.. .Аз имам спомен, че съм бил в помещението, в което е намерена тази кесия.“ В показанията си свидетелят Д. заявява: „Другото място, което помня с точност, където бяха намерени банкноти е в спалнята...При претърсването в спалнята бяхме аз, служителят на ДАНС, подсъдимия и жена му, и може би поемните лица - аз и колегата В..“ В показанията си свидетелят П. Т. П. заявява: „Аз намерих валутата в гардероба, в чантата в присъствието на поемните лица..“. В показанията си свидетелят Й. Т. заявява: „..Поемните лица бяха с нас със сигурност и гледаха какво правим. Това го следя винаги и затова знам.“ По изложените съображения настоящият състав намира за неоснователни възраженията и доводите на защитата, че протоколът за претърсване и изземване от 20.10.2014 год. от жилището обитавано от подсъдимия е негоден и следва да бъде изключен от доказателствената съвкупност, както и че по тази причина от доказателствената съвкупност следва да бъде изключена и процесната банкнота с номинал 50 румънски леи със сериен номер 083D5642991, която е иззета и приобщена с този протокол. Ето защо първоинстанционният съд правилно не е изключил протокола за претърсване и изземване и приобщената с него като веществено доказателство банкнота с номинал 50 румънски леи със сериен номер 083D5642991 от доказателствената съвкупност и е ценил същите при постановяване на присъдата. Независимо от гореизложеното, фактът на намирането и изземването като веществено доказателство на приложената по делото банкнота с номинал 50 румънски леи със сериен номер 083D5642991 от жилището на подсъдимия на 20.10.2014 год. заедно с другите приложени като веществени доказателства банкноти от различни валути, се установява по несъмнен начин от показанията на свидетелите П. Н.в Д., Б. П. В., В. Н. Д., Й. Г. Т., К. И. Р., П. Т. П., Б. П. К., от обясненията на подсъдимия М., както и от приложения на лист лист 155- 167, т. 1 п. 1 от ДП опис на иззетите веществени доказателства - пари при претърсване и изземване в жилището, находящо се в гр. Русе, ул. „6- ти септември“ № 54, вх. „А“, ет. 5, ап. 7, опис съставен на 28.10.2014 год. от следовател П. П.. От показанията на посочените свидетели и от обясненията на подсъдимия се установява, че на 20.10.2014 год. е било извършено претърсване в жилището обитавано от подсъдимия М., свидетелката Б. П. К. и детето им, находящо се в гр. Русе, •••••••••, при което са били намерени и иззети голям брой банкноти от различни валути. В показанията си посочените свидетели и в обясненията си подсъдимият не посочват конкретно, че една от намерените и иззети банкноти е именно процесната банкнота с номинал 50 румънски леи със сериен номер 083D5642991, но в приложения на лист лист 155-167, т. 1 п. 1 от ДП опис на иззетите веществени доказателства - пари при претърсване и изземване в жилището, находящо се в гр. Русе, •••••••••, съставен на 28.10.2014 год. от следовател П.П., са описани подробно всички намерени и иззети от жилището банкноти, като под пореден номер 61 е посочена банкнота с номинал 50 леи със сериен номер 083D5642991. Предвид на тези доказателства и липсата на такива, от които да се установява или да пораждат съмнения, че процесната банкнота с номинал 50 румънски леи със сериен номер 083D5642991 е попаднала сред веществените доказателства по делото по друг начин, следва да се приеме за установено по несъмнен начин, че тази банкнота е била намерена и иззета от жилището на подсъдимия на 20.10.2014 година. Не може да бъде кредитирано и възражението на защитата на подсъдимия, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал показанията на свидетеля A. M., както и че при проверката и оценката на показанията на този свидетел съдът е допуснал процесуално нарушение, тъй като са нарушени принципите на чл.13, чл. 14 и чл. 107, ал. 3 от НПК. Във връзка с това възражение неоснователно се твърди, че показанията на свидетеля М. са нелогични и противоречащи на останалия доказателствен материал. На първо място защитата излага съображения, че между показанията на свидетеля М. дадени на досъдебното производство и тези дадени от него в хода на съдебното следствие има съществени противоречия относно обстоятелството защо му е била поискана и дадена парична сума. Цитират се част от показанията на свидетеля М. дадени на досъдебното производство, в която той е заявил: „Полицейският служител към румънската гранична полиция не ми позволи да напусна пределите на Република Румъния, но ми взе документите и ми каза да извадя сумата от 100 леи от документите, след което отиде в пункта за проверка на документите. Поведението на българския граничен полицай беше корупционно, което се доказва от неговите действия, а именно, че същият ми поиска определена парична сума, за да ми позволи да напусна пределите на Република Румъния с управлявания от мен лек автомобил“. Твърди се, че в хода на съдебното следствие този свидетел вече дава различни показания, относно тези обстоятелства, а именно: „Ясно е, че румънския граничен полицай ми позволи да напусна територията на Република Румъния или най-малкото от негова гледна точка. По-точно и де факто румънският граничен полицай прехвърли отговорността на българския граничен полицай.“ Горните доводи на защитата не могат да бъдат споделени. Показанията на свидетеля М. следва да се преценяват на първо място след съобразяването с Решение № 89/01.02.2024 год., постановено по н.д. № 248/2023 година по описа на ВКС, първо наказателно отделение и обоснованата необходимост да се изключи от доказателствената маса показанията на служителя под прикритие A. M., дадени на досъдебното производство, както и протокола за извършено от него разпознаване на подсъдимия М. по снимки.. Апелативният съд в настоящия си състав и в изпълнение на дадените писмени указания след внимателен и обстоен анализ на процесуално допустимите и валидни доказателствени източници, извърши проверка на присъдата и доказателствата въз основа на които същата е постановена, при което установи, ч е обвинението и присъдата не се основават само на данните от специалните разузнавателни средства. Тя не е постановена в нарушение на забраната по чл. 177, ал. 1 от НПК и категорично обвинението, а и тя самата не се основават единствено на използваните СРС, както и не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, присъдата да подлежи на отмяна или изменение поради това, че е нарушен законът. Според заявеното от свидетеля М. в показанията му пред първоинстанционния съд, румънският граничен полицай /свидетелят Ф. /не му е казал изрично, че му разрешава, да напусне територията на Република, а само, че де факто му позволил да напусне територията на Румъния от негова гледна точка и прехвърлил отговорността на българския граничен полицай, което не противоречи на показанията на свидетеля М. дадени на досъдебното производство. Освен това в показанията си в хода на съдебното следствие в първоинстанционния съд свидетелят М. заявява: „На въпроса ви защо според мен се наложи да давам тези пари на граничния полицай, наложи се, тъй като българският полицай ми посочи изрично, че с тези номера мога да се движа само на територията на Република Румъния, а аз изразих желанието си да вляза в Република България и е явно, че съм дал тези пари, за да вляза на територията на Република България...Дори румънският граничен полицай да ми беше позволил да напусна територията на Румъния, аз нямаше как да направя това и без това документите ми се намираха в българския граничен полицай.“ Посоченото напълно съответства по същество на заявеното от свидетеля М. в показанията, които е дал на досъдебното производство, макар и последните да не могат да се ценят. Свидетелят М. уточнява, че на първо място, все пак е минал период от шест години и на второ място че „се касае за общ смесен гранично-пропускателен пункт, румънско-български, така че едните не могат без другите“. По нататък в показанията си М. заявява: „… Формално никой не ми е казал „Да имаш право да напуснеш територията на Република Румъния“ или „Не, нямаш право да минеш“...И за двете, и да изляза от територията на Румъния, и да вляза на територията на България, затова съм дал парите“. Това твърдение на свидетеля М. е логично и правдоподобно, тъй като при създадената организация на работа на смесения българо-румънски гранично-пропускателен пункт, свидетелят М. не е можел да излезе с управлявания от него автомобил от територията на Република Румъния, без едновременно с това да влезе на територията на Република България, а за последното му е било необходимо разрешението на българския граничен полицай, който в случая е бил подсъдимият М.. От анализа на показанията на свидетеля М., които е дал в съдебната фаза на процеса се установява, че подсъдимият М. е поискал и приел дадената му от този свидетел инкриминирана парична сума, за да разреши на свидетеля М. да влезе с управлявания от него автомобил на територията на Република България като в конкретния случай това разрешение е дало възможност на свидетеля и да напусне територията на Република Румъния, което фактически не би могъл да направи, ако подсъдимият не му разреши да влезе на територията на Република България. На следващо място защитата излага съображения, че показанията на свидетеля М. са в разрез и противоречие и с показанията на свидетеля Ф., който категорично е разяснил, че е дал разрешение на М. да напусне територията на Република Румъния за да влезе в Република България с управляваното МПС.Горния довод на защитата е неоснователен, тъй като между показанията на свидетеля М. и свидетеля Ф. няма съществено противоречие относно обстоятелството дали Ф. е разрешил на свидетеля М. да напусне територията на Република Румъния. Според заявеното в показанията на свидетеля М. в хода на съдебното следствие в първоинстанционния съд, румънският граничен полицай де факто му позволил да напусне територията на Румъния от негова гледна точка и прехвърлил отговорността на българския граничен полицай, въпреки, че не му е казал изрично, нито че му разрешава, нито че не му разрешава да напусне територията на Република Румъния. По нататък във възраженията, на които защитата се позовава се предлага довод, че недостоверността на показанията на свидетеля М. произтича и от факта, че същият е използвал за оперативни цели банкноти, различни от предварително описаните и фотографирани и дадените му с оглед изпълняване на служебните му задължения. Горния довод на защитата също е неоснователен. В показанията му дадени в хода на съдебното следствие в първоинстанционния съд свидетелят М. заявява: „Не мога да кажа какви следствени действия са извършени с тези пари, тъй като това не влиза в моята функция, но тези пари ми бяха дадени преди да отида, от службата ми бяха дадени. Тези пари не бяха лични мои пари. Бяха ми дадени. Със сигурност всички пари ми бяха дадени, за да изпълня служебните си задължения, които аз изпълних в границите на заповедта, която ми беше дадена.“ Действително в приложения на лист 59 и лист 113, в т. 1, п. 2 от ДП фотоалбум на използваните банкноти от агентите под прикритие на 17.10.2014 год. на ГКПП Гюргево-Русе, изпратен от румънските власти, има заснети само 6 бр. банкноти с номинал 50 румънски леи, като сред заснетите банкноти няма такива с номинал 5 румънски леи и 5 евро, но от това обстоятелство не може да се направи извод, че показанията на свидетеля М. в цитираната част са недостоверни, тъй като не може да бъде изключена възможността някой от банкнотите, които са му били предоставени във връзка с изпълнение на служебните му задължения да не са били фотографирани. При изпълнението на ЕЗР от изпълняващата държава Република Румъния е изискано наред с предоставяне на така поисканата информация в Раздел „В“, абзац първи от вече изпратената първоначално ЕЗР, да се конкретизира и това дали агента под прикритие A. M. във връзка с упълномощаването му за извършване на действия по чл. 292 от НК на Република Румъния, е била предоставена банкнота с номинал 50 румънски леи със сериен номер 083D5642991. Получени и приобщени са към доказателствената маса по делото: Писмо рег. № 40616/3/2024 г. на Трибунал Букурещ – I-во Наказателно отделение с приложени към него Писмо № 3652923 на МВР, ГД „Антикорупция“ на Р. Румъния, Решение от 25.11.2024 г. по Дело № 40616/3/2024 на Трибунал Букурещ – I–во Наказателно отделение. Документите са приложени на румънски език, с превод на български език. При това Трибунал Букурещ – I-во Наказателно отделение са информирали настоящия съдебен състав по повод на запитването, за следното: документите, удостоверяващи разпределянето на парични суми, от оперативните фондове на институцията, по наказателни дела са класифицирани и не могат да бъдат предоставяни. Уточнява се, че отчетността на тези парични суми, които се дават на разследващите, не се водят според серията банкноти, а според размера им. Поради това не може да се уточни, че банкнотата от 50 леи със серия 083D5642991 евентуално е била предоставена на следователя под прикритие; паричните суми, с които е разполагал следователят, са използвани по разпореждане на прокурора по дело № 521/Р/2013 от 16.09.2014 г., с което е бил упълномощен: „да обещава, предлага или според случая да дава пари или други облаги... на служители на гранична полиция, пряко или чрез посредници, или на други лица, които твърдят, че могат да се намесят, в нарушение на задълженията си, за да подкрепят престъпната дейност, разследвана в този случай, без да има изрично искане от тяхна страна “. При проверката и оценката на показанията на свидетеля М. първоинстанционният съд не е допуснал твърдените от защитата на подсъдимия нарушения на процесуалните правила по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 3 от НПК. Показанията на свидетеля М. са ценени съобразно действителното им съдържание, а изводите за достоверността им е изведен след обстойното им анализиране и съпоставката им с други доказателствени източници, които потвърждават истинността на заявеното от свидетеля М., относно случилото се на 17.10.2014год. на ГКПП „Дунав мост“ Русе-Гюргево и в частност относно поисканата и получена от подсъдимия М. парична сума, за да разреши на свидетеля М. да влезе в Република България с управлявания от свидетеля автомобил. Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал обясненията на подсъдимия М. в частите, в които подсъдимият отрича да е искал и получавал от свидетеля М. инкриминираната парична сума. В тази част обясненията на подсъдимия са определени като недостоверни и представляващи само защитна теза.В обясненията, които е дал в първата инстанция, подсъдимият М. заявява, че когато му е бил даден плика с документите е видял, че вътре имало някакви парични средства, показал с жест на румънския гражданин /свидетелят М./ да извади паричните средства и да се върне с документите, когато румънския гражданин отишъл до колата и отново му предал плика с документите пак видял, че вътре в плика имало парични средства, но въпреки това подсъдимият го взел, обработил документите и върнал плика заедно с документите и парите на румънския гражданин. Подсъдимият категорично заявява, че не е искал от и не е получавал от румънския гражданин /свидетелят М./ никакви парични средства или облаги. Достоверността на обясненията на подсъдимия в тази част се опровергава по категоричен начин от показанията на свидетеля М., аудио-видео записа направен при експлоатацията на СРС, заключението на назначената в първата инстанция комплексна съдебно- техническа експертиза, която е изследвала този аудио-видео запис и намерената и иззета от жилището на подсъдимия банкнота с номинал 50 румънски леи със сериен номер 083D5642991, която е приложена като веществено доказателство по делото. Видно от приложения по делото фотоалбум изпратен от румънските власти, това е една от банкнотите предоставени и използвани от М. във връзка с изпълнение на служебните му задължения като агент под прикритие на 17.10.2014 год. на ГКПП „Дунав мост“ Русе - Гюргево. В жилището, в което е била намерена и иззета процесната банкнота с номинал 50 румънски леи със сериен номер 083D5642991 подсъдимият е живеел със свидетелката Б. П. К. и детето им, поради което е възможно част от паричните средства намерени в това жилище на 20.10.2014год. да са принадлежали на свидетеля К. и на детето им, както твърдят подсъдимият в обясненията си и свидетелката Б. П. К. в показанията си. Възможно е също така част от намерените парични средства да имат произход, какъвто е посочен в обясненията на подсъдимия и в показанията на свидетеля К.. Въпреки това, от горепосочените доказателствени материали, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, се установява по несъмнен начин, че намерената в жилището банкнота с номинал 50 румънски леи със сериен номер 083D5642991 е именно една от банкнотите, които свидетелят М. е дал на подсъдимия М. на 17.10.2014 год. при обстоятелствата описани в показанията на този свидетел и фиксирани в аудио-видео записа направен при експлоатацията на СРС. Доказателства за друг произход на тази банкнота по делото липсват, като по отношение конкретно на тази банкнота, нито подсъдимият М., нито свидетелката Б. П. К. посочват по какъв начин и при какви обстоятелства същата е попаднала в жилището им. Обстоятелството, че свидетелката Б. К. по него време също е работела на ГКПП „Дунав мост“ Русе-Гюргево като „старши полицай“, както и това, че банкнотата е немерена в жилището на подсъдимия три дни след инкриминираното деяние, не разколебават извода, че намерената в жилището банкнота с номинал 50 румънски леи със сериен номер 083D5642991 е била дадена на подсъдимия от свидетеля М. на 17.10.2014 год., тъй като по делото няма събрани доказателства, от които да се установява или дори такива, които да пораждат съмнение, че тази банкнота може да е била дадена на друго лице, при обстоятелства различни от описаните в показанията на свидетеля М. и фиксирани в аудио-видео записа направен при експлоатацията на СРС. По изложените съображения и при така установените фактически положения, настоящата съдебна инстанция намира, че първоинстанционният съд правилно е приел за установено от правна страна, че с деянието си подсъдимият М. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 302, т. 1, пр. 2, б.“а“, във вр. с чл. 301, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от НК, тъй като на 17.10.2014 г. в гр. Русе на ГКПП “Дунав мост“ Русе - Гюргево, като длъжностно лице - полицейски орган - старши полицай, категория „Е“, I –ва степен в ГКПП - Русе при Гранично полицейско управление - Русе, при РД “Гранична полиция“ - Русе към ГД “Гранична полиция“ - МВР поискал и приел дар от румънския гражданин A. M. - пари в размер на 180 румънски леи и 5 евро, с левова равностойност 89, 44 лева, който не му се следвал, за да извърши действие по служба - да изпълни задълженията си по чл. 13, ал. 1 от Инструкция № Iз - 1405/24.07.2009 г. за реда за осъществяване на граничната проверка на граничните контролно - пропускателни пунктове, издадена от Министъра на вътрешните работи, както и по длъжностна характеристика, рег.№ 11897/07.03.2012г. на МВР, ГД“Гранична полиция“, в частта на основни длъжностни права и задължения и да разреши на румънския гражданин А. М. да влезе в Република България с движещо се на собствен ход моторно превозно средство - лек автомобил „Ситроен” с временен румънски регистрационен номер ТR 030240. От обективна страна подсъдимият М. се явява годен субект на това престъпление. На процесната дата М. Г. М. притежавал качеството длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б.“а“ от НК, тъй като му било възложено да изпълнява и изпълнявал служба в държавно учреждение, каквато е ГД „Гранична полиция“ при МВР. Подсъдимият заемал длъжност старши полицай, категория „Е“, I–ва степен в посоченото държавно учреждение, затова същият е и „полицейски орган“, което обуславя и наличието на квалифициращия признак по чл. 302, т. 1, пр. 2 от НК. В конкретния случай изпълнителното деяние на престъплението се е изразило в това, че подсъдимият М. поискал и приел от свидетеля А. М. дар - пари в размер на 180 румънски леи и 5 евро, с левова равностойност 89, 44 лева, който дар не му се следвал, за да извърши посоченото действие по служба - да разреши на румънския гражданин A. M. да влезе в Република България с движещо се на собствен ход моторно превозно средство - лек автомобил „Ситроен” с временен румънски регистрационен номер TR 030240. Така подсъдимият осъществил състава на престъпление пасивен подкуп в двете предвидени форми на изпълнителното деяние - „поиска“ и „приеме“ дар. Като длъжностно лице, подсъдимият М. отправил изявления към свидетеля М., с които поискал свидетелят М. да му даде дар - с думи, с жестове и връщайки му едновременно представен по-рано от лицето документ, първоначално, за да може лицето да постави пари в него, а след това и втори път за да постави лицето в него още пари които поискал от свидетеля A. M. като дар - паричната сума в размер на 180 леи и 5 евро с равностойност 89, 44 лева. Адресата на тези изявления - свидетелят М. ги възприел, съгласил се да ги удовлетвори и ги удовлетворил, като дал на подсъдимия М. пари в размер на 180 румънски леи и 5 евро, поставяйки ги в сгънатото разрешително по посочения в частта за установените факти начин. Поискването на тези пари било по инициатива на подсъдимия М. и съответно настъпилото даване на такива от страна на свидетеля М. било предпоставено и настъпило единствено в резултат на тази инициатива. С вземането на банкнотите от сгънатото разрешително и прибирайки ги в десния джоб на униформеното си яке, подсъдимият М. приел този дар, реализирайки по описания начин и тази форма на изпълнителното деяние на пасивен подкуп. Ето защо подсъдимият М. е осъществил състава на престъплението пасивен подкуп при двете посочени форми на изпълнителното деяние, което обуславя квалифицирането на извършеното във връзка с чл. 301, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от НК. Поисканата и приета от подсъдимия М. парична сума, която не му се следва, е функционално свързана с извършването на определено служебно действие, включено в кръга на служебните задължения на подсъдимия като старши полицай при ГКПП на ГПУ при РДГП- да разреши на румънския гражданин A. M. да влезе в Република България с движещо се на собствен ход моторно превозно средство - лек автомобил „Ситроен” с временен румънски регистрационен номер TR 030240. Н а 17.10.2014 г. подсъдимият М. бил на работа в дежурната смяна на ГКПП - Русе - Дунав мост за времето от 19: 00 часа на 16.10.2014г. до 07: 00 часа на 17.10.2014г. с работно място „Вход“-леки и лекотоварни автомобили, кабина № 3 - съгласно утвърдения график. Съгласно задълженията му, произтичащи от чл. 13, ал. 1 от Инструкцията на Министъра на вътрешните работи на Република България, която била действаща към него момент, подсъдимият М. следвало да осъществи граничен паспортно - визов контрол спрямо румънския гражданин - свидетелят А. М., състоящ се в идентификация за установяване самоличността на лицето въз основа на представените документи за преминаване през границата и проверка редовността на представените документи за преминаване през границата. Задължението да извършва проверки на преминаващите през ГКПП лица и транспортни средства е било включено и в основните длъжности права и задължения по т. 111 на длъжностната му характеристика - да извършва проверки и да пропуска през държавната граница лица и транспортни средства, които са с редовни документи. В конкретния случай не са били налице законови пречки свидетелят А. М. с управляваното от него МПС с временен румънски регистрационен номер да влезе на територията на България. Разрешението, което подсъдимият М. е дал във връзка с подкупа - свидетелят М. да влезе в Република България с движещо се на собствен ход процесно МПС, се явява правомерно съгласно по законодателството на Република България, тъй като нямало ограничение /забрана/, превозното средство с което се явил свидетелят М., да влезе на собствен ход на територията на България, след като за него имало редовно свидетелство за регистрация, срока на валидност на което не бил изтекъл, посочен бил собственика и била поставена регистрационна табела на превозното средство. В конкретния случай действието, за извършването на което подсъдимият е поискал и приел дар, който не му се следва - даване разрешение на свидетеля М. да влезе в Република България с движещо се на собствен ход процесно МПС, влизало в кръга на служебните правомощия на подсъдимия М. като длъжностно лице - старши полицай категория „Е“, I–ва степен в ГКПП - Русе при Гранично полицейско управление - Русе, при РД “Гранична полиция“ - Русе към ГД “Гранична полиция“ - МВР. От друга страна подсъдимият е поискал и приел дара, за да извърши правомерно действие по служба, т.е. не е извършил деянието за да наруши службата си, поради което липсва основание извършеното деяние да бъде квалифицирано по чл. 301, ал. 2, пр. 1 от НК и правилно не е квалифицирано по този текст от закона. Неоснователно е и възражението на защитата на подсъдимия, че присъдата на първоинстанционния съд е постановена в нарушение на материалния закон, в подкрепа на което се излагат съображения, че според показанията на свидетеля М. подсъдимият му е поискал и той му е дал инкриминираната парична сума, за да получи разрешение за напускане на територията на Република Румъния, а в служебните права и задължения на подсъдимия М. не е включено даване на разрешение за напускане територията на Република Румъния на граждани с управлявани от тях МПС с временна румънска регистрация. Подкупът не би бил налице, ако въпросният граничен полицай беше получил дара, за да не изпълни свое задължение, а именно да предотврати напускането на румънския гражданин с МПС, което е с временна регистрация. Забраната произтича от румънска заповед, а не от български нормативен акт или подзаконов нормативен акт. Този довод и възражение е неоснователен, тъй като защитата на подсъдимия се позовава само изолирана част от показанията на свидетеля А. М.. В настоящото решение въззивният съд изложи по-горе съображенията си, поради които приема, че от съвкупния анализ на показанията на свидетеля М. се установява, че подсъдимият М. е поискал и приел дадената му от този свидетел инкриминирана парична сума за да разреши на свидетеля М. да влезе с управлявания от него автомобил на територията на Република България, което действие влиза в кръга на служебните правомощията на подсъдимия като длъжностно лице. Обстоятелството, че това разрешение в случая е дало възможност на свидетеля М. и да напусне територията на Република Румъния, което фактически не би могъл да направи, ако подсъдимият не му разреши да влезе на територията на Република България, не променя факта, че разрешението, което подсъдимият е дал на свидетеля М. и във връзка с което е поискал и приел подкупа, е било за влизане на територията на Република България, а не за излизане от територията на Република Румъния. От друга страна при така установената от фактическа страна деятелност на свидетеля А. М. на инкриминираната дата, първоинстанционният съд правилно е отхвърлил като неоснователни направените пред него възражения на защитата на подсъдимия за наличието на извършена от М. провокация към подкуп по смисъла на чл. 307 от НК. По отношение на подсъдимия М. свидетелят М. не е извършил никакви действия, с които преднамерено да е създал обстановка или условия, за да предизвика получаването на подкуп от страна на подсъдимия. Свидетелят М. не е предлагал подкуп на подсъдимия М., а подсъдимият е поискал свидетелят М. да му даде подкуп и в последствие е приел подкупа неследващия му се дар даден му от този свидетел. Това се е случило изцяло по инициатива на подсъдимия М., като видно от показанията на свидетеля Ф., последният дори не е споделил с подсъдимия, че свидетелят М. му е предложил подкуп. В конкретния случай провокация към подкуп може да бъде обсъждана единствено с оглед извършените действия от свидетеля М. по отношение на свидетеля Ф., но това е извън предмета на делото. Освен това по отношение на действията на свидетеля М. спрямо свидетеля Ф., предвид това, че и двамата са румънски граждани, деянието не е извършено на територията на Република България, чрез него не се засягат интересите на Република България или на български граждани и не е против мира и човечеството, НК на Република България е неприложим, като настоящият състав не може да коментира дали това поведение е законосъобразно съобразно НК на Република Румъния, приложението на който е извън компетентността на българския съд. Поисканият и получен от подсъдимия дар - паричната сума в размер на 180 леи и 5 евро с равностойност 89, 44 лева, дадени му от свидетеля М., не се е следвал на подсъдимия по повод извършената от него проверка на ГКПП на свидетеля М. и даденото разрешение на последния да влезе на територията на Република България с управляваното от свидетеля МПС. В качеството си на длъжностно лице- старши полицай при ГКПП на ГПУ при РДГП, подсъдимият е получавал съответно трудово възнаграждение за извършената от него работа и липсва законово основание същият, изпълнявайки служебните си задължения, да получава за себе си имотни облаги от лица преминаващи границата, за да им разреши да влязат на територията на Република България. От субективна страна подсъдимият М. Г. М. е извършил престъплението при пряк умисъл, като съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият е бил запознат с правата и задълженията си произтичащи от длъжностното му качество и е знаел, че при изпълнение на служебните си задължения няма право да иска и получава от лица преминаващи границата лични облаги, свързани с изпълнението на службата му, както и че такива облаги не му се следват. Установените действия на подсъдимия по поискване и приемане на неследващ се нему дар, за да извърши действие по служба, обуславят извод, че той е съзнавал, че вследствие на собственото му неправомерно поведение свидетелят А. М. ще бъде мотивиран да му предостави и ще му предостави дар, който не му се следва и по този начин ще бъдат увредени обществените отношения свързани с нормалното и законосъобразно функциониране на държавния орган, в който подсъдимият работи, като е искал това, воден от желанието си да си набави противозаконна облага. По изложените съображения въззивният съд също намира, че като е признал подсъдимия М. Г. М. за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 302, т. 1, пр. 2, б.“а“, във вр. с чл. 301, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от НК, първоинстанционният съд е приложил закона правилно. Не са налице основания за оправдаване на подсъдимия или за прилагане на друга правна квалификация на извършеното от него деяние. Лишено от основание е и възражението на защитата на подсъдимия, че присъдата е постановена в нарушение на разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от НПК, съгласно която обвинението и присъдата не могат да се основават само на данните от специалните разузнавателни средства. В конкретния случай осъдителната присъда спрямо подсъдимия не се основава само на данните от специалните разузнавателни средства - изготвения при експлоатацията на СРС аудио - видео запис и показанията на разпитания пред първия съд служител под прикритие /свидетелят М./, а и на данните установени посредством други доказателствени източници. От обсъдените по-горе в настоящото решение доказателствени материали се установява, че на 20.10.2014 год. в жилището на подсъдимия е била намерена, иззета и приложена като веществено доказателство по делото банкнота с номинал 50 румънски леи със сериен номер 083D5642991, която не е била поставена под режим на СРС. От показанията на свидетеля М. и от приложения по делото фотоалбум на използваните банкноти от агентите под прикритие на 17.10.2014 год. на ГКПП Гюргево-Русе се установява, че тази банкнота е била предоставена на свидетеля М. във връзка с изпълнение на служебните му задължения и с тази цел е била използвана от него на 17.10.2014 год. по описания в показанията му начин при преминаване на границата между Румъния и България на ГКПП „Дунав мост“ Русе-Гюргево. Това е една от банкнотите, които свидетелят е дал на подсъдимия М., за когото М. е направил описание, със забележката за некредитирането на последвалото проведено разпознаване по фотоснимки. Според настоящия състав факта на намиране на тази банкнота в жилището обитавано от подсъдимия три дни след деянието, кореспондира изцяло с данните от специалните разузнавателни средства - изготвения при експлоатацията на СРС аудио - видео запис и показанията пред първоинстанционния съд на разпитания служител под прикритие /М./, поради което присъдата не се основава само на данните от специалните разузнавателни средства и не е постановена в нарушение на чл. 177, ал. 1 от НПК. Не се споделя от настоящия съдебен състав възражението на защитата на подсъдимия, че присъдата е постановена в нарушение на разпоредбите на чл. 303, ал. 1 и ал. 2 от НПК, съгласно които тя не може да почива на предположения и съдът следва да признае подсъдимия за виновен само, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Във връзка с това възражение не са изложени никакви конкретни доводи, на които въззивният съд да може да даде конкретен отговор. При това въззивната инстанция намира, че в конкретния случай разпоредбите на чл. 303, ал. 1 и ал. 2 от НПК не са нарушени, тъй като присъдата не почива на предположения, а обвинението на подсъдимия е доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства, посочени по-горе в настоящото решение, дори и при изключването от доказателствената маса на показанията на служителя под прикритие A. M. дадени на досъдебното производство, както и протокола за извършеното от него разпознаване на подсъдимия М. по снимки.. Във въззивната жалба подадена от адвокатите А. Й. С. и М. М. В. е направено оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, но в жалбата, допълнението към нея и на съдебните прения във въззивната инстанция защитата на подсъдимия не е изложила никакви доводи в подкрепа на това оплакване. При извършената проверка на присъдата в частта на наложените наказания, въззивният съд не намери основание за изменението и в тази част. За извършеното от подсъдимия М. Г. М. престъпление по чл. 302, т. 1, пр. 2, б.“а“, във вр. с чл. 301, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години, глоба до двадесет хиляди лева и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и чл. 47 от НК. При индивидуализацията на наказанието първоинстанционният съд правилно е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия; положителните характеристични данни за него, трудовата му и социална ангажираност, полагането на общественополезен труд, поощряването му във връзка с изпълнение на служебните задължения, наличието на семейство и две деца, за които полага грижи; сравнително ниската стойност на предмета на подкупа и голямата продължителност на проведеното наказателно производство, за което не може да се търси вина от подсъдимия. За последното смекчаващо обстоятелство правилно е прието, че е с относително по-голяма тежест. Като отегчаващо отговорността обстоятелство правилно е отчетено спецификата в конкретния случай на реализираната форма на изпълнителното деяние поискване на дар и конкретно това, че тази проява се състояла в двукратна претенция към лицето, от което дарът е бил поискан. В заключение като е съобразил отчетените смекчаващи и едно отегчаващо отговорността обстоятелства, първоинстанционният съд правилно е приел, че смекчаващите отговорността обстоятелства са многобройни, а освен това най-лекото предвидено в закона наказание за престъплението по чл. 302, т. 1, пр. 2, б.“а“, във вр. с чл. 301, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от НК се явява несъразмерно тежко, поради което определил наказанието по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и наложил на подсъдимия наказание две години лишаване от свобода. Настоящият състав споделя изцяло съображенията на първия съд изложени в мотивите на присъдата, че в конкретния случай, с оглед постигане целите по чл. 36 от НК, не следва да се прилага разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НК. Правилно с присъдата наред с наказанието две години лишаване от свобода, на подсъдимия са наложени наказания глоба в размер на 2 000 лева, както и наказание по чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК лишаване от право да заема държавна длъжност в системата на МВР за срок от пет години и наказание по чл. 37 ал. 1, т. 7 от НК лишаване от право да упражнява полицейска професия за срок от пет години. При наличието на всички предпоставки по чл. 66, а л. 1 от НК, изпълнението на наложеното наказание две години лишаване от свобода правилно е отложено от първата инстанция, като е определен минимален изпитателен срок от три години. Въззивният съд намира, че обстоятелствата, които имат значение за определяне на наказанието са били правилно отчетени от първоинстанционния съд като е съобразена и относителната им тежест. Наложените наказания не са явно несправедливи, тъй като са съответни на обществената опасност на деянието и на дееца, на смекчаващите и отегчаващото отговорността обстоятелства и на целите по чл. 36 от НК. По този начин и след като е съобразил задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 2 от 21.12.2011 год. на ВКС по тълк.дело № 2/2011год., ОСНК, първоинстанционният съд правилно е постановил да се върне на Главна Дирекция „Антикорупция“ при Министерството на вътрешните работи на Република Румъния, 1 бр. банкнота с номинал 50 леи със сериен номер 083D5642991, намираща се на съхранение в каса на Окръжен съд - Русе. На основание чл. 307а от НК, съдът правилно е осъдил подсъдимия М. Г. М., да заплати в полза на държавата сумата 67, 44 лева, представляващи левовата равностойност на 130 румънски леи и 5 евро, които са част от предмета на престъплението, която липсва. С присъдата съдът правилно постановил да останат по делото веществените доказателства: СД - диск „Verbatim“ с надпис 669/BGN 2019 /приложен към стр. 38 на Комплексна съдебно - техническа експертиза № 542/ и описаните в приложението към обвинителния акт банкноти от различна валута и номинал - иззети от жилището на подсъдимия, с изключение на иззетата от там банкнота с номинал 50 леи със сериен номер 083D5642991, за която е постановено да се върне на Главна Дирекция „Антикорупция“ при Министерството на вътрешните работи на Република Румъния. С протоколно определение постановено в съдебното заседание на 15.01.2021 год. по НОХД № 723/2019 год. по описа на РОС, върху банкнотите, за които с присъдата е постановено да останат по делото, е наложена обезпечителна мярка „запор“, за обезпечение на предвиденото наказание „глоба“. Присъдата е правилна и в частта за разноските. При извършената въззивна проверка на присъдата по жалбите на защитниците на подсъдимия и служебно, настоящият състав на Великотърновския апелативен съд не намери основания за изменение или за отмяна на присъдата, поради което присъдата следва да се потвърди. При този изход на делото, на основание ч л. 189, а л. 3 от НПК, подсъдимият М. Г. М. следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на Апелативен съд гр. Велико Търново, парична сума в размер на 202, 69 лв. /двеста и два лева и шестдесет и девет стотинки/, представляващи направени разноски за пътни разходи на свидетели във въззивната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, Великотърновският апелативен съд