Решение № 1000 от 30.8.2011 г. на Софийски градски съд по дело № 521/2010 г.

Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС от „ П. С. – Х. ”ЕАД ЕИК ••••••••• срещу З. „К.” АД ЕИК •••••••••. Ищецът твърди, че е универсален правоприемник на М.К. Х. ЕАД, което се е вляло в ищеца при условията на общо правоприемство, и това е вписано с решение на СГС № 30 от 25.04.2007г. Твърди, че във връзка с извършени проверки по всички активи са установили, че влялото се дружество в своя баланс има записан недвижим имот: терен с площ от 6 000 кв.м. и разположени върху него 30 броя къщички, находящи се в гр.С., р-н К., на площадката на ЗУМК т.е. на територията на ответника. Твърди се, че държавното предприятие „М.К.”ЕАД със Заповед №РД – ТД – 34 от 02.08.1996г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройство се преобразува в „”М.К. – Х.” ЕАД, като част от поделенията на държавната фирма се отделят като самостоятелни юридически лица, дъщерни дружества на Х.а, който има съответното акционерно участие в тях. По този начин е образувано и ответното дружество ЗУМК К. АД, като дъщерно на М.К. Х. ЕАД, който има 35 % от акциите на това дружество. Капиталът на това дъщерно дружество включва съответната част от активите и пасивите на бившето държавно предприятие „М.К.” ЕАД по баланса към 31.12.1995г. съгласно разделителен протокол утвърден от Министъра на регионалното развитие и благоустройство. Всъщност ответникът като самостоятелно дъщерно дружество поема активи и пасиви на поделението на държавното предприятие ЗУМК К., с изключение на ДМА, които се прехвърлят на МК ЕАД – 6 дка земя по приложена скица на стойност 72 000 лева / неденоминирани/ и 30 броя къщички по приложена скица на стойност 879 хил.лева / неденоминирани/. Ответникът след отделянето е вписан като самостоятелно акционерно дружество с решение на СГС № 1 от 22.10.1996г. През 2000г. праводателя на ищеца М.К. Х. ЕАД са продали акциите си от ответното дружество и така са прекратили участието си в него. Преди това има съставена скица между двете дружества, които са съставили скица заверена от СО, Софийски кадастър, в която графично са оформили отделянето на процесния недвижим имот от площадката на ЗУМК. Ищецът след установяване на тези обстоятелства твърди, че е поискал ответника да му осигури достъп до собствения му имот, за да има възможност да го огради и използва, а ответника му е отказал, предвид на това, че не се легитимира чрез документ за собственост. Възразил е, и че този имот никога не е изваждан от капитала му, който не е намаляван. Ищецът моли ответникът да бъде осъден да му предаде владението на имота, на който ищецът твърди, че е собственик, като с допълнителна молба уточнява границите: представлява поземлен имот № 44 по кадастрален лист № Б – 8-9-Б и Б – 8 – 9 Г целия от 6 000 кв.м., при граници: от две страни имот № 000212, производствен терен на ЗУМК К. АД, от трета страна имот № 000216 Производствен терен на К. АД и имот № 000117 местен път на СО район К., ведно с 30 броя къщички, всяка от по 45 кв.м. разположени върху този терен. Претендира и разноски. Ответника оспорва иска, като твърди, че е неоснователен. Твърди, че имотът е изцяло негов, никога не е излизал от неговия капитал. Ищецът не е могъл да придобие собствеността върху вещта, тъй като неговия праводател не я е притежавал. Ищецът не притежава титул на собственост, посочените в исковата молба факти и документи не могат да доведат до извод, че ищецът е станал собственик на претендирания имот.Изготвените и представени скици не се основават на документ за собственост и са след разделителния протокол от 1998г. и 2002г. Производствения терен на ЗУМК К. представлява терен с обща площ от 187 декара, който съгласно актуалния кадастрален статут представлява два имота: имот пл.№ 000213 в землището на кв.К. с площ от 102.487 дка и изградени в него 18 броя сгради и имот пл.№ 005305 в землището на с.С. с площ от 84.666дка, в едно с изградените в него 17 броя сгради. Твърди, че с акта на преобразуването му през 1996г. имотите на ЗУМК К. към М.К. ЕАД са предоставени в собственост на преобразуваното дружество на осн. чл.17а ЗППДОбП. Наред с това твърди, че го е владял от момента на обособяването си е се позовава и на придобивна давност. Моли искът да бъде отхвърлен.Претендира направените разноски. СГС, като взе в предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното: Видно от представеното по делото Решение №30 от 25.04.2007г. на СГС постановено по ф.д.№14661/1990г., ищецът е правоприемник на цялото имущество при условията на общо правоприемство на М.К. Х. ЕАД, което се е вляло в ищцовото дружество. От Заповед № РД – ТД – 37 от 7.10.1996г., видоизменяща Заповед № РД – ТД – 34 от 02.08.1996г., в едно с двете приложения №1 и №2 към тях се установява, че едноличното акционерно дружество с държавно участие „ М.К.”ЕАД, гр.С. и неговите поделения е преобразувано с решение на Министъра на териториалното развитие и строителството, като е образувано Еднолично акционерно дружество „М.К. Х.” ЕАД, което в последствие се е вляло в ищеца, и няколко дъщерни дружества с държавно имущество, в които Х.а има акционерно участие, като едно от тях е ЗУМК К., т.е. дружеството ответник. Последните, включително и ответника не са еднолични дружества. Х.а е получил 35 % от акциите на дружеството ответник, които в последствие е продал на трето дружество, видно от представения по делото договор за покупко-продажба на акции. Х.а е придобил съответна част от активите и пасивите на преобразуваното дружество М.К. ЕАД по баланса му към 31.12.21995г., като представения разделителен протокол между „М.К. Х.”ЕАД С. и ЗУМК К. АД, одобрен от съответния министър, посочва ДМА на ЗУМК К., като изрично сочи, че ДМА на ЗУМК К. се прехвърлят на МК ЕАД С. и това са шест дка земя и 30 броя къщички по приложена скица. Изрично не е посочено, че това е имущество, което се предоставя на М.К. Х. ЕАД. Безспорен извод, че тези имоти, които са процесните, преминават към Х.а, не може да се направи и въз основа на приложение №1 към заповедите, което в т.3 сочи, че капиталът на дружеството е в размер на 507 085 хиляди лева, като се поемат съответна част от активите и пасивите към М.К. ЕАД по баланса му към 31.12.1995г. на стойност 302 342 хил.лева. С решение № 1 от 22.10.96г. ответника е вписан като акционерно дружество. Няма вписано апортирано недвижимо имущество. Видно от приетата съдебно счетоводна експертиза, която съдът възприема като обективна и компетентна се установява, че към момента на регистрацията на дружеството ответник това е извършено по встъпителен баланс, в който не е отразен разделителния протокол. По разделителния протокол салдото по раздел І т.2 е в размер на 143 204 хил.лева, а по встъпителния баланс е в размер на 154 177 х.лв. На дружеството му е вписана и водена по баланс в счетоводството земя от 187 дка. Регистрирания капитал не е бил намаляван от датата на учредяване на дружеството. Правени са и амортизационни отчисления за земя от 6 дка за периодите от 2000 до 2007г. От приетата по делото съдебно техническа експертиза и обясненията на вещото лице в открито съдебно заседание при нейното приемане се установява, че процесния имот от 6 дка е нанесен като самостоятелен такъв под № 44 в кадастъра. Към настоящия момент не е отразен с тази квадратура в действащата кадастрална карта, но има възможност същата да бъде изменена при изпълнение на съответната процедура по Закона за кадастъра. В имота има 30 къщички с квадратура от около 45 кв.м., които нямат постоянен градоустройствен статут. По делото са представени актове за държавна собственост на ТОА К. от м.01.1995г., преди приемане на Закона за държавната собственост и Законът за общинската собственост. Тези актове установяват, че цялата земя от 187 дка, която включва в себе си и процесните 6 дка, видно от заключението на вещото лице К., е държавна собственост, като липсва уточнение дали се касае за публична или частна държана собственост. Представени са актове и за изградените сгради върху терена, като няма актове за държавна собственост за 30 къщички. Същите отново са посочени като държавна собственост. Ответника ЗУМК К. е посочен като стопанисващ имотите. При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът е неоснователен. За да бъде уважен иск за собственост ищецът следва да установи, че е собственик на имота за който претендира, че ответникът е във владение на този имот и го владее и ползва без правно основание. В конкретния случай съдът намира, че не се установява първата от предпоставките от фактическия състав на искът по чл.108 ЗС, а именно ищецът да е собственик на процесния недвижим имот – дворно място от 6 дка с 30 къщички в него. Ищцовото дружество е универсален правоприемник на активите и пасивите на влялото се в него дружество М.К. Х. ЕАД. По делото не се установява по безспорен начин, че този праводател на ищеца е бил изключителен собственик на процесния имот и сградите в него. Имотите са държавна собственост към м.01.2005г. предвид представените актове. Нормата на чл.17 а от ЗППДОбП предвижда, че при преобразуване на държавно предприятие в еднолично дружество, предоставените на предприятието имоти за стопанисване и управление стават собственост на дружеството с акта на преобразуването. Следва да се приеме, че собствеността се прехвърля по силата на закона от момента на преобразуването. В конкретния случай обаче съдът не може да приеме, че е изправен пред тази хипотеза или поне не е установено по безспорен начин, тъй като видно от посочените по –горе заповеди било е преобразувано не държавно предприятие както се твърди от ищеца, а Еднолично АД М.К.. Няма данни кога държавното предприятие М.К. е преобразувано в еднолично АД, тъй като само по отношение на него би могло да се разглеждат наличие на предпоставките на чл.17а ЗППДОБП и съответно да се преценява предоставените имоти за стопанисване и управление станали ли са негова собственост. Към 2005г. обаче предоставените за стопанисване и управление на ответника имоти са се водели държавни. Влелия се в ищеца МК Х. е еднолично АД, но не е преобразувано направо от държавно предприятие и поради това за него не може да се приеме, че е приложима нормата на чл.17а от ЗППДОбП. Тази норма не е приложима и за ответника, който пък не е еднолично дружество, а е акционерно такова, в което Х.а е имал 35 % дял и отново не е преобразуван направо от държавно предприятие, а такова което вече е било преобразувано по ТЗ в ЕАД. Нормата на чл.17а от ЗППДОбП е приложима само при образуване на еднолично дружество с държавно имущество. Предвид на това съдът намира, че за да е налице внасяне на държавно недвижимо имущество като имущество в новообразувано частно дружество с държавно участие следва да са били изпълнени предпоставките на чл.4 от ЗДС – т.е. непаричните вноски се правят въз основа на акт на МС по реда на ТЗ и Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. Формата и процедурата предвидена в разпоредбите на чл.72 и 73 от ТЗ не е спазена. В устава и на двете дружества няма вписан извършен апорт на недвижими имоти. Приложимост на разпоредбата на чл.17, ал.4 от ЗППДОбП не се твърди и не е изследвана. Предвид на тези съображения следва да се приеме, че ответника не е собственик на процесния имот. Това е достатъчно искът с правно основание чл.108 ЗС да бъде отхвърлен като неоснователен, без да се изследва владее ли се имота от ответника и на какво основание. При този изход на спора ищецът следва да заплати на ответника направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лева и 700 лева за възнаграждения на вещи лица. Водим от горното съдът