Решение № 1581 от 20.12.2022 г. на Апелативен съд - София по дело № 230/2022 г.

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 ГПК. С решение № 266216 от 22.10.2021 г., постановено по гр.д.№ 14263/2020 г. по описа на Софийски градски съд /СГС/, е отхвърлен иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за развалянето на договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане, сключен на 31.05.1975 г. между Х. И. Х. и И. Х. И. с нотариален акт № 158, том XXXX, дело № 7392 от 1975 г., с който Х. И. Х. е прехвърлил на И. Х. И. правото на собственост върху недвижим имот, представляващ втори етаж от сграда, находяща се в гр. •••, ул. „•••“ № ••, който етаж се състои от две стаи, хол, кухня, баня-клозет, дрешник, застроен на 86 кв.м., при съседи: отдолу 1-ви етаж на прехвърлителя, отгоре покривно пространство, от 4- ри страни - двор, който имот се намира в дворно място съставляващо парцел XXI- 26 от квартал 106 по плана на гр. София, кв.„•••“, при съседи: М. А. Г. и от две страни улици, нанесен в кадастрална карта и кадастрални, одобрени със заповед РД-18-53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.509.364.1., адрес на имота: гр. •••, район •••, ул. „•••“ № ••, ет. •, площ 86 кв.м., предназначение: жилище, апартамент, разположен в поземлен имот с идентификатор 68134.509.364, срещу задължението на приобретателя да поеме цялостната издръжка на прехвърлителя и съпругата му Р. Л. Х. като неоснователен и погасен по давност. Поради тази причина, е отхвърлен и предявеният от Р. Л. Х. против А. И. И., Х. И. Х. и С. Д. И. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване спрямо ответниците правото на собственост на ищцата върху ¾ ид.части от описания недвижим имот на основание договор от 19.08.1971 г. и наследствено правоприемство от Х. И. Х. като неоснователен. Въз основа на това, съдът се е разпоредил и с отговорността за разноски съгласно правилата на чл. 78 ГПК. В срока по чл.259 ГПК, решението е обжалвано от ищцата Р. Л. Х., който моли то да бъде отменено като незаконосъобразно и вместо това да се постанови уважаване на исковите претенции. Поддържа, че не са били изпълнявани задълженията по процесния договор за гледане и издръжка, като твърди, че това се установявало от ангажираните в производството доказателства. Претендират се разноски. Въззиваемите лица оспорват въззивната жалба като неоснователна, като поддържат, че не са били налице основанията за разваляне на алеаторния договор. Заявено е искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция. След насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание в САС, въззивницата Р. Л. Х. е починала и вместо нея е конституирана като страна Л. А. В., удостоверяваща, че същата е правоприемник на Р. Х. съобразно представено по делото копие от саморъчно завещание от 18.04.2016 г. в нейна полза, обявено с протокол на нотариус З. Т., № ••• на НК /район на действие-СРС/ на 29.04.2022 г. Съдът е дал обаче възможност /със свое Определение № 1628/22.06.2022 г./ и на наследниците по закон на Р. Л. Х. да вземат участие в делото, а именно – К. К., Д. Ш., В. К., Ю. К., Б. К. и М. Ц. – като всичките са взели лично участие в производството, явявайки се в съдебна зала на 10.10.2022 г., разяснено им е за какво е делото, а лицата са взели и становища по съществото на правния спор. Действията на САС произтичат от практиката на ВКС, обективирана в решение № 160/21.06.2016 г. по гр.д. № 967/2016 г. на I г.о., ГК, за да се гарантират техните материалноправни и процесуалноправни права. Разглежданата въззивна жалба е подадена в установения от закона срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. По съществото на спора, Софийският апелативен съд намира следното: Предявени са при условията на кумулативно съединяване иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД и иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Тези искове са предявени от Р. Л. Х. против А. И. И., Х. И. Х. и С. Д. И. относно претенции за разваляне на договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане, сключен на 31.05.1975 г. между Х. И. Х. и И. Х. И. с нотариален акт № 158, том XXXX, дело № 7392 от 1975 г., с който Х. И. Х. е прехвърлил на И. Х. И. правото на собственост върху недвижим имот, представляващ втори етаж от сграда, находяща се в гр. •••, ул. „•••“ № ••, който етаж се състои от две стаи, хол, кухня, баня-клозет, дрешник, застроен на 86 кв.м., при съседи: отдолу 1-ви етаж на прехвърлителя, отгоре покривно пространство, от 4-ри страни - двор, който имот се намира в дворно място съставляващо парцел XXI- 26 от квартал 106 по плана на гр. София, кв.„•••“, при съседи: М. А. Г. и от две страни улици, нанесен в кадастрална карта и кадастрални, одобрени със заповед РД- 18-53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.509.364.1., адрес на имота: гр. •••, район •••, ул. „•••“ № ••, ет. •, площ 86 кв.м., предназначение: жилище, апартамент, разположен в поземлен имот с идентификатор 68134.509.364, както и за признаване правото на собственост върху недвижим имот, представляващ 3/4 идеални части от недвижим имот -втори етаж от сградата, находяща се в гр. София, ул. „Нов градец“ 20, състоящ се от 2 стаи, хол, кухня, баня-клозет и дрешник, застроен на 86 кв.метра, при съседи: отдолу 1-ви етаж на прехвърлителя, отгоре покривно пространство, от 4-ри страни - двор, който имот се намира в дворно място съставляващо парцел XXI - 26 от квартал 106 по плана на гр. София, кв. „•••” при съседи: М. А. Г. и от две страни улици. Релевират се доводи, че с договор от 31.05.1975 г. процесният имот е прехвърлен срещу задължение за издръжка и гледане на прехвърлителите Х. Х. и Р. Х.. Задължението на приобретателите - да осигурят нормален и спокоен живот до смъртта на прехвърлителите се твърди да не е изпълнено. През 1989 г. Х. Х. е починал, а на 15.03.2014 г. е починал и синът му И. Х.. Поради пълно неизпълнение поддържа искане за разваляне на целия договор. Релевирани са доводи да е собственик на ½ идеална част от правото на собственост върху процесния имот на лично основание, тъй като е придобила същия по време на брака си с Х. Х. въз основа на договор, обективиран с нотариален акт №165, дело №3937/1971 г. от 19.08.1971 г. за прехвърляне на имота също срещу задължение за издръжка и гледане. На основание наследствено правоприемство твърди да е придобила 1/4 ид.част от имота, поради което претендира установяване на правото на собственост върху 3/4ид.части от процесния имот. Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на предявените искове. Претендира разноски. Ответниците излагат становище за неоснователност на предявения иск за разваляне на договора за прехвърляне на собственост срещу издръжка и гледане като погасен по давност. Не се оспорва сключването на договор от 1975 г., по силата на който Х. Х. е прехвърлил на И. Х. по време на брака му с ответницата С. И. процесния имот. Поддържа се задължението по договора да е прекратено със смъртта на прехвърлителя на 16.12.1989 г., от който момент е възникнало правото на наследниците му да предявят иск по чл.87, ал. 3 ЗЗД. Поддържа се становище и за неоснователност на установителния иск за собственост върху ¾ ид.части от имота. Съобразно горното се моли исковите претенции да бъдат отхвърлени. Претендират разноски. Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по въпросите, касаещи правилността на акта, е ограничен от посоченото в жалбата. След извършена служебна проверка на първоинстанционното решение, настоящата въззивна инстанция намира, че то е валидно и допустимо. Преценявайки правилността на решението на СГС в контекста на наведените с жалбата доводи, Софийският апелативен съд намира следното: Процесният недвижим имот е придобит от наследодателя на тримата ответници – И. Х. Х. чрез алеаторен договор за издръжка и гледане, сключен на 31.05.1975 г., а прехвърлянето е от баща му Х. И. Х. срещу задължението да се поеме цялостната издръжка и грижа за него и съпругата му Р. Л. Х., докато са живи. Същевременно, установява се от писмените доказателства по делото, че Х. И. Х. е придобил пред 1971 г. от И. Х. И. /отново срещу задължение за издръжка и гледане/ собствеността САМО върху дворното място от 387 кв.м., съставляващо парцел XXI-26 от кв. 106 по плана на София, кв. •••. Не е спорно, че Х. И. Х. и Р. Л. Х. са били съпрузи и са били в граждански брак, както към 1971 г., така и към 1975 г. От описаното в предходния абзац следват няколко важни правни извода: а/ след като през 1971 г. Х. И. Х. е придобил собствеността единствено върху поземления имот, то прехвърленият срещу задължение за издръжка и гледане през 1975 г. втори етаж от сградата, находяща се в парцела, е в резултат на осъществено строителство на къщата, от която е този втори етаж - в периода 1971-1975 г.; б/ за имуществените отношения между съпрузите Х. И. Х. и Р. Л. Х. са приложими разпоредбите на Семейния кодекс от 1968 г. /СК68/; в/ придобиването на парцела през 1971 г. от Х. Х. и осъщественото впоследствие строителство в същия, довело до възникване на прехвърления през 1975 г. втори етаж от къща - е резултирало до възникване на съпружеска имуществена общност /СИО/ върху тези имуществени обекти на основание чл. 13, ал. 1 СК68 между него и съпругата му Р. Л. Х.; г/ следователно, при разпореждането на 31.05.1975 г. с втория етаж от къщата в полза на И. Х. И. /“процесният имот“/, Р. Л. Х. е действала като собственик на етажа, а не като трето лице- бенефициер по договора за издръжка и гледане от 31.05.1975 г.; двамата съпрузи са се разпоредили с общия имот при условията на чл. 13, ал. 3 СК 1968 г. (отм.), съгласно който съпрузите се разпореждат съвместно с общите вещи и права върху вещи, или единият от тях - със съгласието на другия. В настоящия случай е използвана втората форма на разпореждане с вещ - съпружеска имуществена общност. Съгласието, изразено от Р. Л. Х. писмено с нотариална заверка на подписа /вж. т. 10 от приложенията към нотариалния акт/ не е съгласие по чл. 13, ал. 5 СК 1968 г. (отм.) за разпореждане със семейно жилище, собственост на другия съпруг, а е съгласие по чл. 13, ал. 3 от същия нормативен акт - за разпореждане с обща собственост на двамата съпрузи. Затова, с нотариален акт № 158/31.05.1975 г. Р. Л. Х. се явява прехвърлител на втория жилищен етаж на процесната сграда, който е бил съпружеска имуществена общност със съпруга й Х. И. Х. /подобна ситуация, но във връзка с иск за намаляване на дарение по чл. 30, ал. 1 ЗН е разгледана в Решение № 216/15.10.2013 г. по гр.д. № 2925/2013 г. на ВКС, ГК, I г.о./. От там нататък, се явяват неправилни изводите на СГС, който е счел, че исковата претенция по чл. 87, ал. 3 ЗЗД била погасена по давност и на това основание я е отхвърлил. За да стигне до този извод, СГС е приел, че Р. Х. не е собственик на прехвърлената вещ, а само трето ползващо се лице-бенефициер по договора за издръжка и гледане от 31.05.1975 г., при което упражнява субективните права на своя наследодател Х. И. Х. за разваляне на договора. И тъй като Х. е починал през 1989 г., се стига до извод, че това право /по чл. 87 ЗЗД/ е погасено по давност през 1994 г., а исковете били предявени през 2016 г. Изводите на градския съд са неправилни, тъй като, както вече бе посочено, Р. Л. Х. се явява и прехвърлител на имота, а не само бенефициер на престацията за издръжка и гледане, поради което тя има самостоятелно право да иска разваляне на алеаторния договор от 31 май 1975 г. Това право не е погасено по давност, а е упражнено, докато е била жива. От друга страна, ответниците по исковете не спорят, че нито общият им наследодател И. Х. И. – до смъртта му, нито те – след смъртта на И. Х. И. – са престирали задълженията по издръжка и гледане на Х. И. Х. и Р. Л. Х., а доказателствената тежест за установяване наличието на престация по издръжка и гледане е била именно на ответниците. При горните факти и обстоятелства, исковите претенции се явяват основателни и доказани, а не неоснователни, като погасени по давност. Следва да се съобрази, че СИО между Х. И. Х. и Р. Л. Х. е прекратена на 16.12.1989 г. със смъртта на Х. И. Х., при което бездяловата съпружеска имуществена общност се е трансформирала в дялова. От прехвърления втори етаж на къщата, Р. Х. е имала ½ ид.ч., а след смъртта на съпруга й Х. Х. е придобила по наследство още ¼ ид.ч. от този етаж, или общо ¾ ид.ч. от процесния втори етаж на къщата. Следователно, след развалянето на алеаторния договор от 31.05.1975 г., по исковата претенция по чл. 124, ал. 1 ГПК, Л. А. В. /като правоприемник на Р. Л. Х./ следва да бъде призната за собственик на ¾ ид.ч. от процесния недвижим имот – какъвто, в крайна сметка, е и петитума на исковата молба с уточненията към същата. За същите ¾ ид.ч. от имота следва да бъде развален и процесният алеаторен договор. В останалата част, а именно за ¼ ид.ч. от процесния имот, исковата претенция по чл. 87, ал. 3 ЗЗД правилно е била отхвърлена. При констатираното частично несъвпадение в правните изводи на първите две инстанции, обжалваното решение на СГС следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което алеаторният договор от 31 май 1975 г. да бъде развален поради неизпълнение от приобретателя и наследниците му на задължението за издръжка и гледане за ¾ ид.ч. от втория етаж на къщата, а досежно исковата претенция по чл. 124, ал. 1 ГПК – тя да бъде уважена за ¾ ид.ч. от процесния имот касателно Л. А. В. /като правоприемник на Р. Л. Х./. Разноски: При изводите на САС право на разноски има лицето-въззивник. Те възлизат на 4065.60 лв. за първа инстанция /вж. на л. 63 от делото на градския съд/ и 480 лв. заплатена държавна такса за втората инстанция, или общо 4 545.60 лв. /четири хиляди петстотин четиридесет и пет лева и шестдесет стотинки/ за двете инстанции. Те следва да бъдат възложени в тежест на въззиваемите А. И. И., Х. И. Х. и С. Д. И.. Искането за присъждане на адвокатски хонорар за въззивния съд е неоснователно, тъй като не се откриват по делото доказателства за уговорен и заплатен адвокатски хонорар нито от Р. Л. Х., нито от Л. А. В., а липсват и договорки, че правната помощ е предоставена при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Воден от изложеното, Софийският апелативен съд, ГО, VII с-в