Решение № 2226 от 5.4.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 10568/2023 г.

Производството е по реда на чл. 44 от Регламент на Европейския парламент и на Съвета (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митническия кодекс на Съюза (Регламент 952/2013 /Митнически кодекс), във връзка с чл. 220 от Закона за митниците (ЗМ) и чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Делото е образувано по жалба на "АМИЧИ 2018" ЕООД с ЕИК[ЕИК] със седалище в [населено място], чрез адв. Т. от САК, против Решение № 32-581047/05.10.2023г. на директора на ТД Митница Б., като се иска отмяната на решението. В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен като издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Счита се, че при издаване на оспореното решение са нарушени ЗМ и Регламент (ЕС) № 952/2013, доколкото не е спазен регламентирания в тях ред за определяне стойността на внесената от трета държава стока, поради което митническата стойност на стоката от МД с MR №20BG001007025780R2/26.11.2020 г., е определена при допуснато грубо нарушение на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 2013 г. Също изтъква доводи, че не са мотивирани съмненията на митническите органи, обусловили извода за неприлагане на декларираната митническа стойност. Единственото основание - счита е получена информация от "канадски власти", неизвестно кои, три години след вноса и освобождаването на стоката. Митническата стойност била определена първоначално от митническите органи, а не от дружеството-длъжник, като не било констатирано разминаване в данните от приложените към МД документи и данните в самата декларация и от митническите органи са определени размери за мито и ДДС. Посочената в оспореното решение информация за автомобил със същите характеристики и идентичен номер на шаси от отговора от канадските митнически власти, и във връзка с тази информация е възникнало основателно съмнение относно действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност, като за дружеството останало неизвестно от кои точно канадски власти е така предоставената информация, като счита, че по никакъв начин "отговорът" не отразявал действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката, видно било от приложената фактура, че 3 840, 00 C. не са платени за автомобила и такава цена не подлежала на плащане. Счита, че чл.70, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 са неприложими и не са налице предпоставките за определяне на нова митническа стойност. Отделно се претендира неспазване на процедурата по чл.140, § 1 от Регламент (ЕС) № 2015/2447, като декларираната договорна стойност била подменена с нова стойност без никакви доказателства и на базата на недостоверна информация, което счита самостоятелно основание за отмяна на оспореното решение, като счита, че в тежест на митническите органи е при условията на приложимото право на ЕС да докажат основателността на съмненията си и разликите в стойността, като обосноват извършената корекция в посока увеличение на митническата стойност. В случая митническите органи само предполагали, че е налице продажба на цена, декларирана като обща цена в канадска износна декларация, която касаела единствено канадските финансови власти, и която не била подкрепена с никакви доказателства, като същата не можело да послужи за митнически цели. Също в случая цената не била определена по някой от вторичните методи по чл.74 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Счита за неясна методиката на изчисление в процесното решение и определяне на транспортни разходи в размер на 871, 44 лв., тъй като всеки елемент, който се добавя към действително платената или подлежаща на плащане стойност, следвало да се основава само на обективни и подлежащи на количествена оценка данни, а в случая възприетият подход за транспортните разходи не бил регламентиран. Изтъква на следващо място, че формално митническата администрация е спазила задължението си в съобщението по чл.22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 да се посочат документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение, но на практика не били представени документите, въз основа на които е променена декларираната договорна стойност., цитирана била само неуточнена и недостоверна информация. Претендира немотивираност и от тук незаконосъобразност на оспореното решение. Изтъква доводи за задължението на митническия орган за мотивиране на решението за откриване на процедура по чл.140 от Регламент (ЕС) № 2015/2447, произтичащо от общото правило по чл.22, § 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение., изтъква и принципа по правото на ЕС за зачитане на правото на защита. Счита напълно формално зачетено правото на изслушване лицето, което според митническия орган носи солидарна отговорност с вносителя. Немотивирано митническият орган е пристъпил към определяне на нова митническа стойност по реда на същия чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, като е пренебрегнал процедурата по чл.140 от Регламент (ЕС) № 2015/2447, оспорва всички мотиви в оспореното решение, счита нарушени и принципите на истинност, на достъпност, публичност и прозрачност по АПК, както и на принципа на последователност и предвидимост по чл.13 АПК. С жалбата се претендира и присъждането на направените разноски по делото. В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв. Т., който подържа жалбата на заявените основания и претендира разноски по делото по представен списък, а в ход по същество – и основателност на жалбата на заявените в същата основания, позовава се на съдебна практика. Оспорва достоверността на информацията от Канадските митнически власти, тази информация не била подкрепена от нито един друг документ като фактура или договор, при преценката следвало съдът да вземе предвид, че документите са заверени с "Вярно с копието" и "Вярно с електронния образ" ( но не било посочено името и длъжността на лицето, удостоверило верността от електронния образ), които не отговаряли на закона. Дружеството чрез адв. Т. претендира пред съда и присъждането на разноски по списък - 50 лв. за държавна такса, 1000 и 300 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно приложен договор, общо 1350 лв. Ответникът - Директор на Териториална дирекция "Митница Б.", Агенция "Митници" се представлява от юрк. С., която в писмени изявления до съда излага подробни доводи.По същество в процесуалната молба от дата 15.03.2024г. са изложени доводи, идентични с мотивите на оспореното решение, в това число, че административното производство е стартирало с извършване на допълнителна проверка на митническа декларация, на основание чл.84, ал.1, т.1 ЗМ, като митническите служители са анализирали всички приложени към митническата декларация документи и представените от канадските митнически власти.Било установено безспорно съответствие на описанието на автомобила в митническата декларация и документите от канадските митнически власти. Установено било също така, несъответствие между декларираната в митническата декларация цена в размер на 2318, 00CAD, спрямо представената от канадските митнически власти цена - 3 915, 00 AD. Следвало да се има предвид, че получател на стоката по информацията от канадските митнически власти е Logi Sped L., което съответствало на данните в морската товарителница, , позовава се и на счетоводната стойност на стоката - по сметка 304 за сумата от 3136, 25лв., различна от декларираната 2 914, 19лв., което допълнително подсилвало основателните съмнения досежно реално платената стойност на автомобила. Счита за изложени мотиви в достатъчна степен, относно приложимия метод, а посоченият по чл.74, пар.3 Регламент )ЕС) 952/2013 - чрез използване ан аналитични способи, а именно, налични данни в Съюза и констатирани в предоставената информация от канадските митнически власти., е декларираната му стойност при износа в К.. Юрк. С. претендира законосъобразност на оспореното решение на всички основания, счита, че жалбата следва да бъде отхвърлена. Претендират се сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение. Отправя се и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Софийска градска прокуратура, редовно уведомена не изпраща представител. По делото са приети доказателствата по административната преписка и допълнително представени в превод на български език доказателства по административната преписка: - писмо с рег. № 32-441111/16.12.2022г. на Агенция Митници, представляващи отговор от Канадски митнически власти на запитвания от българска страна, относимо към износителя по процесния внос е посоченото по т. 4 от писмото - Извадка от приложение към същото писмо, зрпис за износа, предоставен от канадската митническа служба на файл BG_Export Declasration 9396-9053. Quebec_inc.xlsx, sh eet Commodities (Българска митническа декларация за износ № 9396 - 9053 Квебек_инк.xlsx лист Стоки), в което освен другите данни за износителя, шаси то на автомобила превоза по море, е посочено друго дружество като краен получател- Л. спед ООД с адрес [населено място], [улица], което лице е различно от посоченото като получател по вноса на стоката в процесната МД - Л. ООД с ЕИК[ЕИК]. Административен съд София-град, като обсъди доказателствата по делото, взе предвид доводите и възраженията на страните, извърши дължимата проверка на служебна проверка на основание чл.168, ал.1 АПК на всички основания за законосъобразност по чл.146 АПК, то фактическа и правна страна приема следното: По допустимостта на оспорването С т.7 и т.8 от диспозитива на оспореното Решение № 32-581047/05.10.2023г. на директора на ТД Митница Б., на основание чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 са определени за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС като на основание чл.77, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 83, ал.1 ЗДДС, е дружеството- жалбоподател „АМИЧИ 2018“ ЕООД е определено като длъжник за заплащането им. Решението е връчено на задълженото за мито и ДДС с решението дружество на дата 09.10.2023 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне (л.29 от делото). Жалбата до съда е подадена на дата 23.10.2023г., видно от печат на пощенско клеймо на плика за подаването й, заведена на дата 25.10.2023г. в ТД Митница Б., с оглед на което е подадена в срока за оспорване пред съда, изрично указан в решението. Жалбата по делото следователно е процесуално допустима, като подадена от адресат на оспореното решение, засегнат от разпореденото с него и депозирана в предвидения от закона срок, предвид на което следва да бъде разгледана по същество. По фактите съдът приема следното: Не е спорно, че на 26.11.2020 г., че А. 2018 ЕООД като вносител и декларатор, с представител Л. ООД, е декларирало пред МП Пристанище Б. - център с митническа декларация (МД) с MR№20BG001007025780R2, внос на стока под митнически режим допускане до свободно обращение, в кл. 6/8 от декларацията стоката е описана като катастрофирал пътнически автомобил, марка HONDA, шаси № 2 HKRM4H34EH106172. В същата са посочени и следните данни относно вноса: код на държавата на изпращане/износ - К. (кл.5/14); условие на доставка - C. - Стойност и навло (кл.4/1); метод за определяне на стойността - Договорна стойност на внасяните стоки чл. 70 от Кодекса (кл.4/16); цена на стоката и валута – 2 318 C.; идентификационен номер на контейнера MSDU 7300566. При подаване на декларацията пред митническите органи са представени и следните документи: инвоис фактура № RA – E20081701/17.08.2020г., с издадена от "9396-9053QEBEC I.." C., морска товарителница, опаковъчен лист и фактура за платени такси на терминал. За извършения внос при декларирането са начислени мито в размер на 291, 42 лева и ДДС в размер на 666, 12 лева, при митническа стойност в размер на 2914, 19 лв., преизчислена по съответния валутен курс. Видно от МД - л. 57 от делото, А. 2018 ЕООД е посочен като вносител и декларатор в клетка 3/1 и клетка 3/18, като в клетка 3/19 Представител, посочено дружеството Л. ООД, а в клетка 3/21 код на статуса на представителя, е посочен 2 - Представител (пряко представителство по смисъла на чл.18, параграф 1 от Кодекса). По административната преписка не е изискано пълномощното за представителството между двете дружества пред митническите органи. Съгласно чл.18, параграф 1 от МК, (към когото препраща чл.18, ал.1 от ЗМ ), всяко лице може да определи свой митнически представител. Същата разпоредба разграничава и видовете митническо представителство: "Това представителство може да бъде пряко, когато митническият представител действа от името и за сметка на друго лице, или косвено, когато митническият представител действа от свое име, но за сметка на друго лице." Съгласно чл.77, пар.3 МК, длъжник за митническото задължение при внос е деклараторът. В случая процесното митническо задължение е възникнало на основание чл. 77, пар.1, буква а) МК - при поставяне на несъюзни стоки, подлежащи на облагане с вносни мита, под митнически режим "допускане за свободно обращение". В представената фактура към МД за покупката на автомобила е вписано А. 2018 ЕООД, същото дружество е завело и стоката в счетоводството си и впоследствие продало същия. Няма данни за косвено представителство от друго лице, което да бъде солидарно задължено с декларатора, съгласно чл.77, пар.3 МК. С оглед на всички останали данни, правилно е преценено, че длъжник по процесната МД е дружеството А. 2018 ЕООД, като декларатор по вноса, и от същото в хода на извършената проверка по МД с MR№20BG001007025780R2. Оспореното Решение № 32-581047/05.10.2023г. на директора на ТД Митница Б., е издадено въз основа на данните в Докладна записка № 32-575973/03.10.2023г. на и.д. началник МП пристанище Б. и приложените към нея документи. От своя страна, докладната записка е издадена въз основа на следното: - получената информация по износа от К. на процесния автомобил от канадските митнически власти, -възникнали според органа основателни съмнения относно действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност, във връзка с което на основание чл.140, пар.1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2447/2015 и чл.48 от МК, с писмо с рег. № 32-40731/31.01.2023г. от дружеството са изискани документи и данни като доказателства в подкрепа на декларираната цена на стоката. -В отговор на искането, на 27.04.20203г. от дружеството са представени конкретни документи, които са преценени като недостатъчни, в това число тъй като не е представено доказателство за плащане на декларираната цена., -На съобщение по чл.22, пар.6 вр. чл.29 МК с рег. № 32 5242900/21.08.2023г., в което по подробно изложени фактически и правни съображения дружеството е уведомено за въз Производството е по реда на чл. 44 от Регламент на Европейския парламент и на Съвета (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митническия кодекс на Съюза (Регламент 952/2013 /Митнически кодекс), във връзка с чл. 220 от Закона за митниците (ЗМ) и чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Делото е образувано по жалба на "АМИЧИ 2018" ЕООД с ЕИК[ЕИК] със седалище в [населено място], чрез адв. Т. от САК, против Решение № 32-581047/05.10.2023г. на директора на ТД Митница Б., като се иска отмяната на решението. В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен като издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Счита се, че при издаване на оспореното решение са нарушени ЗМ и Регламент (ЕС) № 952/2013, доколкото не е спазен регламентирания в тях ред за определяне стойността на внесената от трета държава стока, поради което митническата стойност на стоката от МД с MR №20BG001007025780R2/26.11.2020 г., е определена при допуснато грубо нарушение на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 2013 г. Също изтъква доводи, че не са мотивирани съмненията на митническите органи, обусловили извода за неприлагане на декларираната митническа стойност. Единственото основание - счита е получена информация от "канадски власти", неизвестно кои, три години след вноса и освобождаването на стоката. Митническата стойност била определена първоначално от митническите органи, а не от дружеството-длъжник, като не било констатирано разминаване в данните от приложените към МД документи и данните в самата декларация и от митническите органи са определени размери за мито и ДДС. Посочената в оспореното решение информация за автомобил със същите характеристики и идентичен номер на шаси от отговора от канадските митнически власти, и във връзка с тази информация е възникнало основателно съмнение относно действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност, като за дружеството останало неизвестно от кои точно канадски власти е така предоставената информация, като счита, че по никакъв начин "отговорът" не отразявал действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката, видно било от приложената фактура, че 3 840, 00 C. не са платени за автомобила и такава цена не подлежала на плащане. Счита, че чл.70, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 са неприложими и не са налице предпоставките за определяне на нова митническа стойност. Отделно се претендира неспазване на процедурата по чл.140, § 1 от Регламент (ЕС) № 2015/2447, като декларираната договорна стойност била подменена с нова стойност без никакви доказателства и на базата на недостоверна информация, което счита самостоятелно основание за отмяна на оспореното решение, като счита, че в тежест на митническите органи е при условията на приложимото право на ЕС да докажат основателността на съмненията си и разликите в стойността, като обосноват извършената корекция в посока увеличение на митническата стойност. В случая митническите органи само предполагали, че е налице продажба на цена, декларирана като обща цена в канадска износна декларация, която касаела единствено канадските финансови власти, и която не била подкрепена с никакви доказателства, като същата не можело да послужи за митнически цели. Също в случая цената не била определена по някой от вторичните методи по чл.74 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Счита за неясна методиката на изчисление в процесното решение и определяне на транспортни разходи в размер на 871, 44 лв., тъй като всеки елемент, който се добавя към действително платената или подлежаща на плащане стойност, следвало да се основава само на обективни и подлежащи на количествена оценка данни, а в случая възприетият подход за транспортните разходи не бил регламентиран. Изтъква на следващо място, че формално митническата администрация е спазила задължението си в съобщението по чл.22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 да се посочат документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение, но на практика не били представени документите, въз основа на които е променена декларираната договорна стойност., цитирана била само неуточнена и недостоверна информация. Претендира немотивираност и от тук незаконосъобразност на оспореното решение. Изтъква доводи за задължението на митническия орган за мотивиране на решението за откриване на процедура по чл.140 от Регламент (ЕС) № 2015/2447, произтичащо от общото правило по чл.22, § 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение., изтъква и принципа по правото на ЕС за зачитане на правото на защита. Счита напълно формално зачетено правото на изслушване лицето, което според митническия орган носи солидарна отговорност с вносителя. Немотивирано митническият орган е пристъпил към определяне на нова митническа стойност по реда на същия чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, като е пренебрегнал процедурата по чл.140 от Регламент (ЕС) № 2015/2447, оспорва всички мотиви в оспореното решение, счита нарушени и принципите на истинност, на достъпност, публичност и прозрачност по АПК, както и на принципа на последователност и предвидимост по чл.13 АПК. С жалбата се претендира и присъждането на направените разноски по делото. В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв. Т., който подържа жалбата на заявените основания и претендира разноски по делото по представен списък, а в ход по същество – и основателност на жалбата на заявените в същата основания, позовава се на съдебна практика. Оспорва достоверността на информацията от Канадските митнически власти, тази информация не била подкрепена от нито един друг документ като фактура или договор, при преценката следвало съдът да вземе предвид, че документите са заверени с "Вярно с копието" и "Вярно с електронния образ" ( но не било посочено името и длъжността на лицето, удостоверило верността от електронния образ), които не отговаряли на закона. Дружеството чрез адв. Т. претендира пред съда и присъждането на разноски по списък - 50 лв. за държавна такса, 1000 и 300 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно приложен договор, общо 1350 лв. Ответникът - Директор на Териториална дирекция "Митница Б.", Агенция "Митници" се представлява от юрк. С., която в писмени изявления до съда излага подробни доводи.По същество в процесуалната молба от дата 15.03.2024г. са изложени доводи, идентични с мотивите на оспореното решение, в това число, че административното производство е стартирало с извършване на допълнителна проверка на митническа декларация, на основание чл.84, ал.1, т.1 ЗМ, като митническите служители са анализирали всички приложени към митническата декларация документи и представените от канадските митнически власти.Било установено безспорно съответствие на описанието на автомобила в митническата декларация и документите от канадските митнически власти. Установено било също така, несъответствие между декларираната в митническата декларация цена в размер на 2318, 00CAD, спрямо представената от канадските митнически власти цена - 3 915, 00 AD. Следвало да се има предвид, че получател на стоката по информацията от канадските митнически власти е Logi Sped L., което съответствало на данните в морската товарителница, , позовава се и на счетоводната стойност на стоката - по сметка 304 за сумата от 3136, 25лв., различна от декларираната 2 914, 19лв., което допълнително подсилвало основателните съмнения досежно реално платената стойност на автомобила. Счита за изложени мотиви в достатъчна степен, относно приложимия метод, а посоченият по чл.74, пар.3 Регламент )ЕС) 952/2013 - чрез използване ан аналитични способи, а именно, налични данни в Съюза и констатирани в предоставената информация от канадските митнически власти., е декларираната му стойност при износа в К.. Юрк. С. претендира законосъобразност на оспореното решение на всички основания, счита, че жалбата следва да бъде отхвърлена. Претендират се сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение. Отправя се и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Софийска градска прокуратура, редовно уведомена не изпраща представител. По делото са приети доказателствата по административната преписка и допълнително представени в превод на български език доказателства по административната преписка: - писмо с рег. № 32-441111/16.12.2022г. на Агенция Митници, представляващи отговор от Канадски митнически власти на запитвания от българска страна, относимо към износителя по процесния внос е посоченото по т. 4 от писмото - Извадка от приложение към същото писмо, зрпис за износа, предоставен от канадската митническа служба на файл BG_Export Declasration 9396-9053. Quebec_inc.xlsx, sh eet Commodities (Българска митническа декларация за износ № 9396 - 9053 Квебек_инк.xlsx лист Стоки), в което освен другите данни за износителя, шаси то на автомобила превоза по море, е посочено друго дружество като краен получател- Л. спед ООД с адрес [населено място], [улица], което лице е различно от посоченото като получател по вноса на стоката в процесната МД - Л. ООД с ЕИК[ЕИК]. Административен съд София-град, като обсъди доказателствата по делото, взе предвид доводите и възраженията на страните, извърши дължимата проверка на служебна проверка на основание чл.168, ал.1 АПК на всички основания за законосъобразност по чл.146 АПК, то фактическа и правна страна приема следното: По допустимостта на оспорването С т.7 и т.8 от диспозитива на оспореното Решение № 32-581047/05.10.2023г. на директора на ТД Митница Б., на основание чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 са определени за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС като на основание чл.77, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 83, ал.1 ЗДДС, е дружеството- жалбоподател „АМИЧИ 2018“ ЕООД е определено като длъжник за заплащането им. Решението е връчено на задълженото за мито и ДДС с решението дружество на дата 09.10.2023 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне (л.29 от делото). Жалбата до съда е подадена на дата 23.10.2023г., видно от печат на пощенско клеймо на плика за подаването й, заведена на дата 25.10.2023г. в ТД Митница Б., с оглед на което е подадена в срока за оспорване пред съда, изрично указан в решението. Жалбата по делото следователно е процесуално допустима, като подадена от адресат на оспореното решение, засегнат от разпореденото с него и депозирана в предвидения от закона срок, предвид на което следва да бъде разгледана по същество. По фактите съдът приема следното: Не е спорно, че на 26.11.2020 г., че А. 2018 ЕООД като вносител и декларатор, с представител Л. ООД, е декларирало пред МП Пристанище Б. - център с митническа декларация (МД) с MR№20BG001007025780R2, внос на стока под митнически режим допускане до свободно обращение, в кл. 6/8 от декларацията стоката е описана като катастрофирал пътнически автомобил, марка HONDA, шаси № 2 HKRM4H34EH106172. В същата са посочени и следните данни относно вноса: код на държавата на изпращане/износ - К. (кл.5/14); условие на доставка - C. - Стойност и навло (кл.4/1); метод за определяне на стойността - Договорна стойност на внасяните стоки чл. 70 от Кодекса (кл.4/16); цена на стоката и валута – 2 318 C.; идентификационен номер на контейнера MSDU 7300566. При подаване на декларацията пред митническите органи са представени и следните документи: инвоис фактура № RA – E20081701/17.08.2020г., с издадена от "9396-9053QEBEC I.." C., морска товарителница, опаковъчен лист и фактура за платени такси на терминал. За извършения внос при декларирането са начислени мито в размер на 291, 42 лева и ДДС в размер на 666, 12 лева, при митническа стойност в размер на 2914, 19 лв., преизчислена по съответния валутен курс. Видно от МД - л. 57 от делото, А. 2018 ЕООД е посочен като вносител и декларатор в клетка 3/1 и клетка 3/18, като в клетка 3/19 Представител, посочено дружеството Л. ООД, а в клетка 3/21 код на статуса на представителя, е посочен 2 - Представител (пряко представителство по смисъла на чл.18, параграф 1 от Кодекса). По административната преписка не е изискано пълномощното за представителството между двете дружества пред митническите органи. Съгласно чл.18, параграф 1 от МК, (към когото препраща чл.18, ал.1 от ЗМ ), всяко лице може да определи свой митнически представител. Същата разпоредба разграничава и видовете митническо представителство: "Това представителство може да бъде пряко, когато митническият представител действа от името и за сметка на друго лице, или косвено, когато митническият представител действа от свое име, но за сметка на друго лице." Съгласно чл.77, пар.3 МК, длъжник за митническото задължение при внос е деклараторът. В случая процесното митническо задължение е възникнало на основание чл. 77, пар.1, буква а) МК - при поставяне на несъюзни стоки, подлежащи на облагане с вносни мита, под митнически режим "допускане за свободно обращение". В представената фактура към МД за покупката на автомобила е вписано А. 2018 ЕООД, същото дружество е завело и стоката в счетоводството си и впоследствие продало същия. Няма данни за косвено представителство от друго лице, което да бъде солидарно задължено с декларатора, съгласно чл.77, пар.3 МК. С оглед на всички останали данни, правилно е преценено, че длъжник по процесната МД е дружеството А. 2018 ЕООД, като декларатор по вноса, и от същото в хода на извършената проверка по МД с MR№20BG001007025780R2. Оспореното Решение № 32-581047/05.10.2023г. на директора на ТД Митница Б., е издадено въз основа на данните в Докладна записка № 32-575973/03.10.2023г. на и.д. началник МП пристанище Б. и приложените към нея документи. От своя страна, докладната записка е издадена въз основа на следното: - получената информация по износа от К. на процесния автомобил от канадските митнически власти, -възникнали според органа основателни съмнения относно действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност, във връзка с което на основание чл.140, пар.1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2447/2015 и чл.48 от МК, с писмо с рег. № 32-40731/31.01.2023г. от дружеството са изискани документи и данни като доказателства в подкрепа на декларираната цена на стоката. -В отговор на искането, на 27.04.20203г. от дружеството са представени конкретни документи, които са преценени като недостатъчни, в това число тъй като не е представено доказателство за плащане на декларираната цена., -На съобщение по чл.22, пар.6 вр. чл.29 МК с рег. № 32 5242900/21.08.2023г., в което по подробно изложени фактически и правни съображения дружеството е уведомено за въз