Решение № 358 от 25.7.2013 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 318/2013 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна Агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ – гр. София против Решение № 224/ 30.04.2013г., постановено по АНД № 213/ 2013г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 23 – 012/ 16.01.2013г., издадено от Началник сектор в териториален сектор „Рибарство и контрол” – гр. Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение при релевирано касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят поддържа, че доколкото от събраните по делото доказателства безспорно се установява наличието на съставомерно от обективна и субективна деяние по повдигнатото на В.К. административнонаказателно обвинение, неправилно и необосновано съдът е отменил наказателното постановление. Твърди, че допуснатата техническа грешка при посочване на разпоредбата, на основание на която е ангажирана отговорността, не е от категорията на съществените нарушения на процесуалните правила и не е довела до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да потвърди Наказателно постановление № 23 – 012/ 16.01.2013г. на Началник сектор в териториален сектор „РК” – гр. Стара Загора на ИАРА – гр. София. Ответникът по касационната жалба – В.П.К., редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява, не изпраща представител по делото и ни взема становище по основателността на жалбата. Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата с оглед на което счита, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на В.К. ••• Търново, против Наказателно постановление № 23 – 012/ 16.01.2013г. на Началник сектор в териториален сектор „Рибарство и контрол” – гр. Стара Загора в ИАРА – гр. София, с което, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 0014977/ 11.10.2012г., на В. К. на основание чл.56, ал.14 и чл. 58, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 500 лв., за нарушение на чл.17, ал.1 и чл.18г, ал.4 от ЗРА. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена на 11.10.2012г. проверка от контролните органи на ИАРА на яз. „Жребчево”, В. К. е заловен да извършва риболов с мрежи, тип „сетка”, без да притежава разрешително за стопански риболов, като риболовът се извършва с немаркирани мрежни уреди. Казанлъшкият районен съд е отменил наказателното постановление по съображения за неговата формална незаконосъобразност поради несъответствие на съдържанието му с императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Приел е, че неправилната правна квалификация на вмененото В. К. нарушение и ангажирането на отговорността на основание на несъществуваща съотв. на отменена санкционна разпоредба, представлява съществено нарушение, опорочаващо наказателното постановление като акт на административнонаказателния процес. Решението на Казанлъшкия районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона. С Наказателно постановление № 23 – 012/ 16.01.2013г. на Началник сектор в териториален сектор „Рибарство и контрол” – гр. Стара Загора, на В.К. е наложено административно наказание на основание чл.56, ал.14 от ЗРА и чл. 58, ал.1 от ЗРА. Първата от посочените административнонаказателни разпоредби, на основание на които е ангажирана отговорността – чл.56, ал.14 от Закона за рибарството и аквакултурите, не съществува като законов текст. Втората разпоредба – нормата на чл. 58, ал.1 от ЗРА, е отменена с изменението на закона, обн. в ДВ бр.59 от 03.08.2012г. и следователно не е била действаща към датата на извършване на вмененото на В.К. нарушение, съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление. Очевидно е че санкционираното лице няма как да е „осъществило съставите 56, ал.14 от ЗРА и чл. 58, ал.1 от ЗРА”, както е посочено в наказателното постановление. Доколкото именно с административнонаказателните разпоредби законодателно се определят кои противоправни деяния съставляват и се квалифицират като административни нарушения по см. на чл.6 от ЗАНН, налагането на санкция основана на несъществуваща и недействаща административнонаказателна разпоредба, има за последица незаконосъобразно ангажиране на отговорността на В.К. и е абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, какъвто и извод е обосновал Казанлъшкият районен съд. Несъстоятелно е възражението на касационния жалбоподател, че се касае за „допусната техническа грешка при отбелязване на административнонаказателната разпоредба” /чл.56, ал.14 вместо чл.56, ал.1 от ЗРА/, която грешка „не е от съществените нарушения на процесуалните правила и не би могла да послужи като основание за отмяна на наказателното постановление”. Както беше посочено административнонаказателната разпоредба не само предвижда наказание за извършено нарушение, но и регламентира самите деяния, които представляват административни нарушения, като определя и техните съставомерни елементи. В този смисъл неточното /неправилното/ й посочване не е техническа, а правна грешка, доколкото е относима към правната квалификация на деянието като административно нарушение. А и всъщност деянието по повдигнатото административно обвинение, обосновано от фактическа страна с извършен от В. К. стопански риболов в язовир „Жребчево”, без да притежава разрешително за стопански риболов, изобщо не може да бъде подведено под административнонаказателния състав на чл.56, ал. 1 от ЗРА в действащата редакция към датата на извършване на описаното в НП деяние. Преди изменението на посочената разпоредба / ДВ бр.102/21.12.2012г./, като съставомерно е било предвидено единствено извършването във водите на Черно море и река Дунав на стопански риболов без разрешително за стопански риболов. Независимо че към момента на издаване на наказателното постановление е била в сила новата редакция на чл.56, ал.1 от ЗРА, при прилагане на установения в чл.3, ал.1 от ЗАНН принцип, че за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му, следва извода, че извършеното деяние не съставлява и административно нарушение по чл.56, ал.1 от ЗРА /ДВ бр.59/2012г./ и съотв. е недопустимо на основание на посочената разпоредба да бъде ангажирана отговорността на В.К.. Неправилната административнонаказателна квалификация на деянието и прилагането на несъответна на нарушението санкционна разпоредба, е абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, както обосновано е приел Казанлъшкият районен съд. С оглед изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд