Решение № 292 от 11.8.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 1119/2024 г.

С присъда № 26008 постановена в публично съдебно заседание на 10 февруари 2023 година, по НОХД № 1027 по описа за 2021 година на Софийски градски съд, НО, 13-и състав подсъдимата П. П. П., е била призната за невинна за това: В периода 01.09.2017 г. - 01.03.2018 г. в гр. Ямбол, при условията на продължавано престъпление, в качеството й на длъжностно лице - ••• ••• на „Трейс Ямбол“ АД съзнателно да е сключила неизгодни сделки за извършване на СМР, представляващи гаранционни ремонти в гаранционните срокове на обекти в гр. Любимец, област Хасково със „Стройпарк“ ЕООД на стойност 40 353, 48 лв., „Дендро Протект“ ЕООД на стойност 59 974, 68 лв., „Алверс Комерс“ ООД на стойност 59 760, 42 лв., „Плант Консулт“ ЕООД на стойност 59 994, 30 лв. и „Бора Транс“ ЕООД на стойност 42 815, 87 лв. и от това са произлезли значителни вреди за „Трейс Ямбол“ АД в размер на общо 262 898, 75 лв., с ДДС, както следва: На 01.09.2017 г. в Ямбол съзнателно сключила неизгодна сделка със „Стройпарк“ ЕООД, представлявано от М. И. М. - Договор за СМР в гаранционен срок за извършване на „ Ремонт на ул.“Шейново“ и ул.“Силистра“ в гр. Любимец, област Хасково и от това са произлезли значителни вреди за „Трейс Ямбол“ АД, в размер на 40 353, 48 лв. с ДДС, платени от „Трейс Ямбол“ АД на 01.02.2018 г. по фактура № 0000000073/10.01.2018 г„ издадена от „Стройпарк“ ЕООД; На 05. 09. 2017 г. в гр. Ямбол, съзнателно сключила неизгодна сделка с „Дендро Протект“ ЕООД, представлявано от Д. И. К. - Договор за СМР в гаранционен срок за извършване на „Ремонт на ул. „Одрин“ в гр. Любимец, област Хасково и от това са произлезли значителни вреди за „Трейс Ямбол“ АД, в размер на 59 974, 68 лв. с ДДС, платени от „Трейс Ямбол“ АД на 20.02.2018 г. по фактура № 1000000109/08.02.2018 г„ издадена от „Дендро Протект“ ЕООД; На 18.09.2017 г. в гр. Ямбол, съзнателно сключила неизгодна сделка с „Алверс Комерс“ ООД, представлявано от Д. С. Н. - Договор за СМР в гаранционен срок за извършване на „Ремонт на ул.“Васил Левски“ в гр. Любимец, област Хасково и от това са произлезли значителни вреди за „Трейс Ямбол“ АД, което представлявала, в размер на 59 760, 42 лв. с ДДС, платени от „Трейс Ямбол“ АД на 02.03.2018 г. по фактура № 0000003245/16.02.2018 г„ издадена от „Алверс Комерс“ ООД; На 01.02.2018 г. в гр. Ямбол, съзнателно сключила неизгодна сделка с „Плант Консулт“ ЕООД, представлявано от С. Д. Н. - Договор за СМР в гаранционен срок за извършване на „Ремонт на ул. „Капитан Петко“ в гр. Любимец, област Хасково и от това са произлезли значителни вреди за „Трейс Ямбол“ АД, което представлявала, в размер на 59 994, 30 лв. с ДДС, платени от „Трейс Ямбол“ АД на 28.03.2018 г. по фактура № 0000000012/16.03.2018 г, издадена от „Плант Консулт“ ЕООД; На 01.03.2018 г. в гр. Ямбол, съзнателно сключила неизгодна сделка с „Бора Транс“ ЕООД, представлявано от Н. С. С. - Договор за СМР „Ремонт път III 5071 „Чифлик- Стренци-Черноочене (Три могили) и улици гр. Любимец, област Хасково“ и от това са произлезли значителни вреди за „Трейс Ямбол“ АД, което представлявала, в размер на 42 815, 87 лв. с ДДС, платени от „Трейс Ямбол“ АД на 23.04.2018 г. по фактура № 0000000703/05.04.2018 г„ издадена от „Бора Транс“ ЕООД като на основание чл. 304 от НПК Софийският градски съд е оправдал подсъдимата П. П. П. по обвинението да е извършила престъпление по чл.220, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК. Така постановената присъда не е влязла в сила. В срока за протестиране и обжалване е постъпил протест от СГП, а след запознаване с мотивите на присъдата и допълнение към него със следното основно съдържание: Прокурорът намира постановената присъда за доказателствено необоснована от фактическа страна и незаконосъобразна от правна страна, като на основание чл. 318, ал.1, вр. чл. 336, ал.1, т..2 от НПК, предлага на Софийски апелативен съд да отмени присъдата на първата съдебна инстанция и вместо това да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимата П. П. П. за виновна по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 220, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, като й наложи кумулативно, при условията на чл. 54, ал.1 от НК, наказания - лишаване от свобода за срок между една и две години, с прилагане на института на условното осъждане по чл. 66, ал.1 от НК и лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност, свързана с управление и отчитане на имуществени активи, за срок между четири и пет години. В допълнението към протеста прокурорът счита, че изводите на съда, на страници 9-та, долу и 10-та от мотивите на присъдата, за липса за съставомерност от обективна и субективна страна на елементи от състава на престъплението по чл. 220, ал.1 от НК в поведението на подсъдимата П., са изцяло в разрез със задължението за разкриване на обективната истина, при всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Посочва, че част от тези мотиви се градят върху обясненията на подсъдимата, без да е извършено дължимото за съпоставяне и анализ на тези обяснения с останалите гласни, писмени и веществени доказателства по делото и без обоснован отговор дали този доказателствен източник не се явява носител на защитна теза. Прокурорът сочи, че в доктрината и практиката по приложение на чл. 220, ал.1 от НК е установена константната позиция, че неизгодна сделка е онази, която изобщо не е било нужно да се сключва или макар сама по себе си да е била нужна е можело да се сключи при по-изгодни условия. Процесиите договори, по които страни-изпълнители са се явили дружествата „Дендро Протект“ - ЕООД, „Стройпарк“ - ЕООД, „Плант Консулт“ - ЕООД, „Алверс Комерс“ - ЕООД и „Бора Транс“ - ЕООД, доказано изначално са били неизгодни за възложителя „Трейс Ямбол“ - АД, защото от сметката на възложителя „Трейс Ямбол“ - АД са били направени изходящи, парични плащания без да е имало правна, икономическа (производствена, стопанска) или форсмажорна необходимост от сключването на такива договори, респективно без да е имало необходимост от извършване на посочените в тях СМР. За „Трейс Ямбол“ - АД като възложител не е имало икономическа обоснованост от сключването и изпълнението на тези договори, защото нито към началото, нито по време, нито след края на инкриминирания период /01.09.2017г. - 01.03.2018г./ е имало обективни предпоставки/условия/ за извършване на нови ремонтни дейности на уличната мрежа в град Любимец, в частност на улиците, посочени като обекти на СМР в процесните договори. На същите улици такива ремонтни дейности вече са били извършени назад във времето, като след приемането на това изпълнение и в рамките на 4- годишния гаранционен срок, считано след месец януари 2015 г. и до месец януари 2019 г., от страна на възложителя по ЗОП /община Любимец/ не са били констатирани некачествено изпълнени или неизпълнени СМР, които да са обуславяли предявяване на гаранционни претенции към ДЗЗД „Обединение Любимец 2013“, респ. към „Трейс Ямбол“ - АД. В рамките на процесния период не е имало нито правна, нито икономическа или форсмажорна обоснованост от сключване на и плащане по договор между „Трейс Ямбол“ - АД, като възложител и „Бора Транс“ - ЕООД, като изпълнител, за извършване на ремонтни дейности на път „III 5071 Чифлик - Стремци - Черноочене (Три могили)“ в област Кърджали, тъй като в този период от страна на АПИ или на МРРБ, като представители на държавата-собственик на този път от републиканската мрежа и като възложители, не са били предявявани каквито и да било гаранционни претенции за строителни дейности на същия пътен участък към „Трейс Ямбол“ - АД, за да се налага сключване на допълнителен договор за подизпълнителска дейност между „Трейс Ямбол“ - АД и „Бора Транс“ - ЕООД. От обективна страна процесните договори са се явили неизгодни за дружеството-възложител и заради факта, че по тях е било извършено плащане, без срещу това към дружеството-платец и възложител да се е върнала някаква /каквато и да било/ доставка на реална строителна услуга, като това обстоятелство се установява безпротиворечиво от всички гласни доказателства, събрани чрез разпитите на свидетели на представителите на посочените пет фирми-мними контрагенти на „Трейс Ямбол“ - АД. Обясненията на подс. П., които съдебният състав на СГС безкритично кредитирал, че договорите между „Трейс Ямбол“ - АД като възложител и всяко едно от петте процесни дружества-подизпълнители били сключени и съответно по тях били извършени авансови плащания, за да се обезпечат евентуално бъдещи гаранционни претенции от община Любимец и евентуално от АПИ противоречат както на съдържанието на приложените по делото писмени доказателства, така и на нормалната и разумна търговска практика в дейността на стопанските субекти /фирми/, работещи в областта на инфраструктурното строителство. Според прокурора никъде в договорите не се съдържа задължение за авансово плащане. Напротив в т. 4.1, страница 2-ра от всеки от договорите, които са подписани от подс. П. за представител на „Трейс Ямбол“ - АД, изрично е посочено, че плащането се извършва от възложителя в 30-дневен срок, от подписването на акт образец 19-ти и издаване на фактура в оригинал. В приложените по делото фактури, издадени поотделно от Дендро Протект“ - ЕООД, „Стройпарк“ - ЕООД, „Плант Консулт“ - ЕООД, „Алверс Комерс“ - ЕООД и „Бора Транс“ - ЕООД, по които получател/платец/ се е явило „Трейс Ямбол“ - АД, също не се открива какъвто и да било текст за авансово плащане като основание за издаване на тези счетоводни документи. В тези документи е посочено, че плащането е на основание - извършени СМР въз основа на съставен Акт образец 19. Само във фактурата, издадена от „Бора Транс“ - ЕООД е отбелязано, че плащането е заради издаден сертификат за извършени СМР, което по същество пак има съдържанието на плащане след завършен етап от строителството. Известно е, че протокол - Акт обр. 19 и/или сертификат за извършени СМР се изготвят след реализиране на предвидените в договор /анекс, споразумение/ СМР, поради което плащанията от възложителя, след съставяне на такъв акт за строителство, няма как да се детерминират като авансови. За недостоверността на тезата за извършени авансови плащания по договори за СМР, извършени от подсъдимата, като представител на възложителя „Трейс Ямбол“ - АД, е показателен и факта, че плащанията са били направени едва след изтичане на заложените в тях срокове за изпълнение на СМР/а не преди изтичането на тези срокове/. Тезата за доброволно възстановяване на платените суми от страна на изпълнителите по процесиите пет договора, по които възложител се е явява „Трейс Ямбол“ - АД, не е коректно изложена в мотивите на СГС, тъй като не е съобразена с обективен анализ на важни обстоятелства, които в своята съвкупност изключват извода, че тези възстановителни/в парично отношение/ актове са били следствие от самостоятелно решение на свидетелите С., К., М. и Н., в качеството им съответно на представители на „Бора Транс“ - ЕООД, „Дендро Протект“ - ЕООД, „Стройпарк“ - ЕООД, „Плант Консулт“ - ЕООД и „Алверс Комерс“ - ЕООД, взето заради убеждението, че връщането се налагало, заради неизпълнени СМР по договор. Според представителя на обвинението прекият умисъл в поведението на подс. П., на плоскостта на извършено от нея престъпление по чл. 220, ал.1 от НК, се извлича от това, че е сключила договорите, съзнавайки, от една страна, че всеки един от тях има за предмет - СМР на обекти, които са били пуснати в експлоатация след скоро извършени назад във времето основни рехабилитации /реконструкции/ и от друга страна, знаейки, че в рамките на инкриминирания период експлоатацията на обектите-предмет на процесиите договори за СМР, е била в пределите на гаранционния срок, без обаче да е имало предявени гаранционни претенции за провеждане на каквито и да било ремонтно-възстановителни дейности от възложителите /община Любимец и АПИ/ към „Трейс Ямбол“ – АД, като е съзнавала, че по сключените от нея, като ••• ••• договори е предвидено да се извършат плащания /и са били извършени такива/ без срещу това към дружеството-платец да е направено искане за каквато и да било по стойност доставка на строителна услуга. Освен това подписването на процесиите договорите е ставало не в офиси на възложителя „Трейс Ямбол“ - АД, а на външни /неформални/ срещи между подсъдимата и управителите /пълномощниците/ на петте фирми-изпълнители, проведени по паркове и по кафенета в град Ямбол, като договорите са били предварително подготвени по съдържание от самата подсъдима. Подс. П. съзнателно е избрала за отделна ценова стойност по всеки един от петте договора за СМР сума в размер на до 50 хиляди лева, без ДДС, който ценови праг й е позволявал да положи подписа си под тях самостоятелно като ••• ••• на „Трейс Ямбол“ — АД, без да е необходимо съгласието на останалите членове от Съвета на директорите на същото дружество. П. е била изначално наясно, че посочените от нея във всеки един от договорите фирми- изпълнители не са имали нито кадрови, нито технически ресурс, за да извършат заложения обем СМР, както и е знаела, че предметът на дейност на тези фирми не е бил свързан изобщо със строителство, рехабилитация и поддържане/ на улична/пътна/ мрежа; . Към момента на сключване /подписване/ на всеки един от договорите, подсъдимата П. е била наясно, че във фактурите, които по-късно са били предявени към „Трейс Ямбол“ - АД, ще бъде посочено като основание за плащане - извършени СМР, съгласно акт образец 19 и сертификат, каквито строителни дейности на тези обекти, по това време и в такъв обем не са били реално осъществявани. Вследствие на тези доводи прокурорът счита, че присъдата на СГС следва да бъде отменена като необоснована, неправилна и незаконосъобразна, а вместо нея да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимата П. П. П. бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 220, ал.1, вр. чл 26, ал.1 от НК. В протеста са дадени напътствия към въззивният съд относно индивидуализацията на наказанието и се иска да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок между една и две години, при условията на чл. 66, ал.1 от НК, съпроводено с кумулативно налагане на наказание лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност, свързана с отчитане и управление на имущество, за срок между четири и пет години. На съдебните прения пред въззивния съд страните излагат доводи със следното кратко съдържание: Прокурорът от Апелативна прокуратура - София поддържа протеста на СГП и допълнителните писмени изложения към него. Счита, че от доказателствата по делото по несъмнен начин се обоснова извод за виновност на подсъдимата в извършеното престъпление. Заявява, че първоинстанционният съдебен акт на СГС страда от дефицит относно обосновката на оправдателната присъда. В тези мотиви съвсем декларативно съдът е намерил, че според него престъплението не е извършено. Няма анализ на доказателствата, няма съпоставка на фактите, няма обсъждане на тезите, които са се развили пред него в съдебното заседание и съответно правните му изводи са необосновани. Доказателствата по делото обосновават извод за виновност на подсъдимата П. П., поради което прокурорът моли съда, след като внимателно се запознае с доводите в протеста и допълнението към него, да отмени първоинстанционната присъда и вместо нея да постанови нова, осъдителна присъда, с която да признае подсъдимата за виновна. Прави искане да бъде определено наказание около средния размер лишаване от свобода предвиден в закона. Защитникът на подсъдимата адв. К. пледира протеста и допълнението към него да бъдат оставени без уважение като напълно неоснователни. Защитникът намира атакуваната първоинстанционна присъда за правилна и обоснована. Твърди, че от събраните по делото доказателства безспорно е установена липсата на обективни и субективни съставомерни признаци от състава на престъплението по чл. 220 от НК. Защитникът изтъква, че макар и да притежава качеството длъжностното лице, в случая подсъдимата П. е била представляваща един частно-правен субект – търговско дружество, а не стопанско учреждение, предприятие или организация държавна собственост. Този частно-правен субект е подчинен на правилата на пазарната икономика и на свободното договаряне между търговци и субекти, което предполага по-свободно поведение с цел печалба. От събраните по делото доказателства безспорно е установена необходимостта от сключването на процесните договори. Било е установено, че решението за сключването на тези договори е било взето съвместно с ръководни органи на Холдинговото дружество - майка „Трейс Груп Холд“ АД, с тяхното съгласие и по тяхна препоръка. Именно в тази насока са показанията на свидетеля М. М., който е заемал длъжността ••• ••• на „Трейс Груп Холд“ АД през инкриминирания период. Била установена необходимостта от сключването на процесните договори, а именно, че „Трейс Ямбол“ ЕООД в този период от време, е имало много други ангажименти и не е разполагало със свободен ресурс да осигури гаранционна поддръжка, ако възникне необходимост за това. Това е било управленско решение и преценка към момента на сключване на договорите, тъй като при предявена гаранционна претенция от страна на Община Любимец и невъзможност дружеството „Трейс Ямбол“ АД своевременно да изпълни задълженията си по гаранционната поддържа, това би довело до заплащане на неустойки и по-значителни икономически загуби за дружеството. Договорите са сключени, за да се обезпечи възможността за своевременна реакция при евентуално предявена застрахователна претенция от страна на Община Любимец, явяваща се възложител в случая. Освен, че сключването на процесните договори е съгласувано с ръководството на холдинговото дружество, по делото са събрани доказателства, че извършените плащания по тези договори са предварително съгласувани с ръководството на холдинговото дружество от една страна, и са били одобрени за плащане от тях, за което по делото са представени писмени доказателства в хода на първоинстанционното съдебно следствие, а именно счетоводни справки одобрени от ръководни органи на холдинговото дружество. Отделно от това, плащанията по процесните договори не са извършени самостоятелно от подсъдимата П.. Извършени са чрез прилагане на системата на двойния подпис, с контролния подпис на свидетеля М. К., който към инкриминирания период от време е бил председател на съвета на директорите на дружеството. От приложени от банката документи – спесимени от подписите, от които се установява, че подсъдимата не е разполага с пълномощията самостоятелно да извършва плащания. Всички плащания в дружеството „Трейс Ямбол“ АД са извършвани с контролния подпис на лицето М. К.. Доколкото може да се изведе някакво описание за неизгодността на процесните сделки, в обстоятелствената част на обвинителния акт, е описано, че според прокуратурата, неизгодността се изразява в липсата на последващо изпълнение по сключените договори. В тази връзка защитникът заявява, че съгласно съдебната практика за оценката на един договор, като необходим или ненужен, не следва да се съди по това дали са постигнати или не очакваните резултати, доколкото те зависят от много и различни фактори, които не биха могли да бъдат известни на страните към момента на сключването им. Защитникът твърди, че неизгодността на сделките се преценява към момента на сключването им, а не с оглед на следващо поведение на страните по тях. По тази причина защитата счита за необосновани твърденията на прокуратурата, че неизгодността на процесните сделки се извежда от последващото неизпълнение по така сключените договори. Защитникът сочи, че в конкретния случай липсва един от основните необходими съставомерни признаци, а именно настъпването на значителни вреди. По делото е установено категорично, че процесните търговски дружества, всички до едно, са върнали доброволно и по собствена инициатива получените от „Трейс Ямбол“ АД парични средства по тези договори, тъй като не е възникнала необходимост от изпълнение на договорените СМР. Съдържанието на съставомерния признак значителни вреди е изяснено с Постановление № 7 от 1976 година. Категорично е посочено, че при престъпленията по чл.219 и по чл. 220 от НК, се търси отговорност за реално причинени вреди от длъжностните лица, а пропуснати печалби и ползи не се включват в понятието значителна вреда. В настоящия случай, всички търговски дружества, получили парични средства от „Трейс Ямбол“ АД, са върнали изцяло получените от тях суми. Въз основа на тези доводи защитникът настоява да бъде потвърдена първоинстанционната присъда като правилна, обоснована и законосъобразна. Подсъдимата в лична защита заявява, че поддържа казаното от адвоката В последната си дума подсъдимата моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена. Софийския апелативен съд провери изцяло правилността на присъдата и за да се произнесе взе предвид, че съставът на СГС е приел следната фактическата обстановка: С договор от 13.07.2017г. за възлагане на управлението от „Трейс Груп Холд“ АД било възложено на подсъдимата П. П. П. - ••• ••• на „Трейс Ямбол“ АД, да управлява, представлява и да осъществява оперативно ръководство на дейността на „Трейс Ямбол“ АД. Същата е била оправомощена да сключва сделки от името на дружеството, което представлява и да ангажира отговорността на „Трейс Ямбол“ АД по сключените сделки, при което същата притежавала качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т. 1, буква „б“ от НК. Подсъдимата П. П. П. заемала длъжността на ••• ••• на „Трейс Ямбол“ АД до 05.09.2018 г. С договор за възлагане на обществена поръчка от 20.03.2014 г., между Община - Любимец, област Хасково, в качеството на възложител и Обединение „Любимец-2013“, представлявано от подсъдимата П. П. П. - упълномощен представител, в качеството на изпълнител, бил сключен договор с предмет: „Извършване на строително- монтажни работи за обособена позиция“ Реконструкция и рехабилитация на улици „Васил Левски“, „Капитан Петко“ и „Шейново“ в гр. Любимец“ („Трейс Ямбол“ АД участва в това обединение като съдружник). С договор за възлагане на обществена поръчка от 31. 07. 2014 г., между Община Любимец, област Хасково, в качеството на възложител и „Трейс Ямбол“ АД (с предишно наименование „ПСФ МОСТИНЖЕНЕРИНГ“ АД), представлявано от подсъдимата П. П. П. - управител, в качеството на изпълнител, е сключен договор с предмет: „Строително-монтажни работи на обект „Реконструкция и рехабилитация на улица „Силистра“ и локалните платна и тротоари на булевард „Одрин“ в гр. Любимец“. Обектите в гр. Любимец били приети от възложителя и въведени в експлоатация през м. ноември 2014 г. и м. януари 2015 г, като гаранционният срок за ремонт и рехабилитация, съгласно сключените договори, бил за 4 години. През периода 01.09.2017 г. - 01.03.2018 г. в гр. Ямбол, подсъдимата П. в качеството си на длъжностно лице - ••• ••• на „Трейс Ямбол“ АД е сключила пет отделни договора за извършване на СМР, представляващи гаранционни ремонти в гаранционните срокове на посочените по-горе обекти с пет различни търговски дружества: „Стройпарк“ ЕООД, „Дендро Протект“ ЕООД, „Алверс Комерс“ ООД, „Плант Консулт“ ЕООД и „Бора Транс“ ЕООД на обща стойност 262 898, 75 лв. с ДДС. Сключването на тези договори било без да е имало гаранционни претенции от страна на възложителя - Община Любимец. Видно от писмо изх. № Л-3466#2 от 24.10.2019 г. на Община Любимец, подписано от кмета на общината, след приключване на СМР и в рамките на гаранционния срок Община Любимец не е констатирала дефекти в изпълнените СМР на строежите. Подсъдимата сключила договорите с цел да може да се реагира своевременно, ако възникне гаранционна необходимост и бъдат предявени гаранционни претенции от Община Любимец, тъй като в този период дружеството имало сключени договори за изпълнение на различни обекти и не разполагало със свободен капацитет от работници и механизация за да може да удовлетвори евентуални претенции в рамките на гаранционния срок. Свидетелят М. М. е управител и собственик на „Стройпарк“ ЕООД, с основен предмет на дейност поддръжка на паркове и озеленяване. Същият се е познавал с подс. П. от ученическите им години в ТМТ-гр. Ямбол. През лятото на 2017 г. М. и подсъдимата П. се видели в гр. ••• в парка на града. Подсъдимата П. предложила на свидетеля М. да поеме изпълнението на договор за ремонт на улици в гр. Любимец и почистване на канавки, на което предложение свидетелят М. се съгласил. Около месец по-късно двамата се видели отново в Градския парк на гр. •••, като подсъдимата П. носела със себе си Договор за СМР от 01.09.2017 г. със страни „Трейс Ямбол“ АД като възложител и „Стройпарк“ ЕООД като изпълнител, с предмет: извършване на ремонт на ул. „Шейново“ и ул. „Силистра“ в гр. Любимец, както и два броя количествено-стойностни сметки за всяка една от улиците. Договорът и количествено- стойностните сметки са били подписани от страна на „Трейс Ямбол“ АД, а свидетелят М. подписал същите в парка, като взел своя екземпляр със себе си. Стойността на договора е била в размер на 41 270, 64 лв. с ДДС. Независимо, че по договора не е имало изпълнение „Стройпарк“ ЕООД е издало фактура № 0000000073/10.01.2018 г„ в размер на 40 353, 48 лв. с ДДС, с основание за плащане: „Изпълнено СМР съгласно Акт 19“. На 01.02.2018 г. „Трейс Ямбол“ АД е изплатило сумата 40 353, 48 лв. на „Стройпарк“ ЕООД, с основание за плащане фактура 73/10.01.2018 г. След освобождаване на подсъдимата П. от длъжността ••• ••• на „Трейс Ямбол“ АД е било установено, че по този договор липсва каквото и да е изпълнение и в СГС е предявен иск от „Трейс Ямбол“ АД срещу „Стройпарк“ ЕООД за връщане на сумата 40 353, 48 лв., като е образувано ТД № 2421/2018 г., TO, VІ- 18 по описа на СГС. На 27.12.2018 г. „Стройпарк“ ЕООД е издало кредитно известие №000000153/27.12.2018 г. към фактура № 0000000073/10.01.2018 г. за сума в размер на 40 353, 48 лв., въз основа, на което „Стройпарк“ ЕООД е превело с платежно нареждане от 28.12.2018 г. на „Трейс Ямбол“ АД сума в размер на 40 353, 48 лв. С Протоколно определение от 28.05.2019 г. по ТД № 2441/2018 г. по описа на СГС, между „Трейс Ямбол“ АД и „Стройпарк“ ЕООД е сключено съдебно споразумение за прекратяване на спора и ТД № 2448/2018 г. по описа на СГС е прекратено. Свидетелят Д. К. е управител и собственик на фирма „Дендро Протект“ ЕООД, с предмет на дейност озеленяване и поддържане на зелени площи, включително оформяне на алеи. Свидетелят К. познавал подсъдимата П., като през 2017 г. двамата се срещнали на кафе в гр.•••. Свидетелят К. попитал подсъдимата П. дали има някаква работа за неговата фирма. След около месец подсъдимата позвънила по телефона на свидетеля К. и му казала, че има такава. Двамата се срещнали на кафе в гр. •••, като на тази среща обвиняемата носела със себе си Договор от 05.09.2017 г., между „Трейс Ямбол“ АД, като възложител и „Дендро Протект“ ЕООД, като изпълнител, с предмет: „Извършване на ремонт на ул. „Одрин“ - гр. Любимец“, заедно с количествено-стойностна сметка, на стойност 59 769, 96 лв., с ДДС. Документите били попълнени изцяло, като К. само ги подписал. Независимо, че по договора не е имало никакво изпълнение от „Дендро Протект“ ЕООД е издадена фактура № 1000000109/08.02.2018 г., на стойност 59 769, 96 лв., с ДДС, с посочено основание за плащане: , „СМР съгласно Акт 19 от 08.02.2018 г.“. На 20.12.2018г г. „Трейс Ямбол“ АД е изплатило сумата 59769, 96 лв. на „Дендро Протект“ ЕООД, с основание за плащане фактура 1000000109/08.02.2018 г. След освобождаване на подсъдимата П. от длъжността ••• ••• на „Трейс Ямбол“ АД е било установено, че по този договор липсва каквото и да е изпълнение и в СГС е предявен иск от „Трейс Ямбол“ АД срещу „Дендро Протект“ ЕООД за връщане на сумата 59769, 96 лв., като е образувано ТД № 2437/2018 г., TO, VI-17 по описа на СГС. С Определение № 6410/10.12.201$ г. на СГС по ТД № 2437/2018 г. от 2018 г. е допуснато обезпечение чрез налагане на запор върху банковите сметки на дружеството и е издадена обезпечителна заповед от 12.12.2018 г. С протокол № 000000000|/20.12.2018 г., „Дендро Протект“ ЕООД е анулирало фактура № 100000000109/08.02.2018 г. на стойност 59 974, 68 лв. и с Платежно нареждане от 20.12.2018 г. е превело на „Трейс Ямбол“ АД сума в размер 59 974, 68 лв. С Протоколно определение от 03.07.2019 г. по ТД № 2437/2018 г. по описа на СГС, между, Трейс Ямбол“ АД и „Дендро Протект“ ЕООД е сключено съдебно споразумение за прекратяване на спора и ТД № 2437/2018 г. по описа на СГС е прекратено. Свидетелят С. Н. е управител на „Алверс Комерс“ ООД - гр. София, като в дружеството е съдружник с баща си Д. Н. и сестра си М. Д.. Отделно от това С. Н. е собственик и управител на „Плант Консулт“ ЕООД - гр. София, като и двете дружества се занимават с парково строителство, озеленяване и търговия със старо желязо и техника, като не се занимават с пътно строителство. Свидетелят Н. се познавал с подсъдимата П. от около десет години във връзка със съвместната им работа при ремонта на Градския парк в гр. Ямбол, като освен това съпругата му свидетелката П. Н. е от гр. ••• и съученичка на подсъдимата П.. През 2017 г., свидетелят Н. разговарял с подсъдимата П., при възможност, да предложи работа за управляваните от него фирми. Подсъдимата П. му предложила договор за ремонт на улици и тротоари в гр. Любимец. През м. септември 2017 г., подсъдимата П. посетила офиса на „Алверс Комерс“ ООД - гр. София, като носила със себе си подготвен договор за извършване на ремонт на улица в гр. Любимец. Договорът е бил от 18.09.2017 г. за СМР, със страни „Трейс Ямбол“ АД, като възложител и „Алверс Комерс“ ООД, като изпълнител, представлявано от Д. С. Н., с предмет „Извършване на ремонт на ул. „Васил Левски“ в гр. Любимец“ на стойност 59 558, 40 лв., с ДДС, като свидетелят С. Н. няма спомен дали договора е подписан от него или от баща му Д. Н.. Независимо, че по договора не е имало изпълнение „Алверс Комерс“ ООД е издало фактура № 0000003245/16.02.2018 г. в размер на 59 760. 42 лв. с ДДС, с основание за плащане „Изпълнено СМР съгласно протокол образец № 19“. На 02.03.2018 г. „Трейс Ямбол“ АД е изплатило сумата 59 760. 42 лв. на „Алверс Комерс“ ООД, с основание за плащане - плащане по фактура 3245/16.02.2018 г. След освобождаване на подсъдимата П. от длъжността ••• ••• на „Трейс Ямбол“ АД е било установено, че по този договор липсва каквото и да е изпълнение и в СГС е предявен иск от „Трейс Ямбол“ АД срещу „Алверс Комерс“ ООД за връщане на сумата 59 760, 42 лв., като е образувано ТД № 2422/2018 г., TO, VI- 2 по описа на СГС. На 20.12.2018 г. „Алверс Комерс“ ООД е анулирало фактура № 0000003245/16.02.2018 г. на стойност 59 760, 42 лв. и с платежно нареждане от 21.12.2018 г. е превело на „Трейс Ямбол“ АД сума в размер на 59 760, 42 лв. С Протоколно определение от 05.07.2019 г. по ТД № 2422/2018 г. по описа на СГС, между „Трейс Ямбол“ АД и „Алверс Комерс“ ООД е сключено съдебно споразумение за прекратяване на спора и ТД № 2422/2018 по описа на СГС е прекратено. По време на разговорите със свидетеля С. Н. подсъдимата П. му казала, че има и друга работа в гр. Любимец и на 01.02.2018 г. е сключен договор за СМР със страни „Трейс Ямбол“ АД, като възложител и „Плант Консулт“ ЕООД, като изпълнител, с предмет „Извършване ремонт на ул. „Капитан Петко“ в гр. Любимец“ на стойност 59 810, 10 лв., с ДДС. И този договор бил предварително подготвен от подсъдимата П., като С. Н. само е подписал представените му документи. По договора не е имало изпълнение, но независимо от това „Плант Консулт“ ЕООД е издал фактура № 0000000012/16.03.2018 г. в размер на 59 994, 30 лв., с ДДС, с основание за плащане: „Ремонт на ул. „Капитан Петко“ в гр. Любимец съгласно Протокол образец № 19 от 16.03.2018 г.. На 29.03.2018г г. „Трейс Ямбол“ АД е изплатило сумата 59 994, 30 лв. на „Плант Консулт“ ЕООД с основание за плащане фактура № 12/16.03.2018 г. След освобождаването на подсъдимата П. от длъжността ••• ••• на „Трейс Ямбол“ АД е било установено, че по този договор липсва каквото и да е изпълнение и в СГС е предявен иск от „Трейс Ямбол“ АД срещу „Плант Консулт“ ЕООД за връщане на сумата 59 994, 30 лв., като е образувано ТД № 2420/2018 г„ TO, VI-18 по описа на СГС. На 28.12.2018 г. „Плант Консулт“ ЕООД е анулирало фактура № 0000000012/16.03.2018 г. с обща стойност 59 994, 30 лв. и е превело с платежно нареждане от същата дата на „Трейс Ямбол“ АД сума в размер на 59 994, 30 лв. С Протоколно определение от 14.05.2019 г. по ТД № 2420/2018 г. по описа на СГС, между „Трейс Ямбол“ АД и „Плант Консулт“ ЕООД е сключено съдебно споразумение за прекратяване на спора по ТД № 2420/2018 г. по описа на СГС. Свидетелят Н. С. е управител и собственик на „Бора Транс“ ЕООД, като същият е упълномощил съпругата си свидетелката Б. С. да се занимава с цялостната дейност на дружеството, чиито предмет е транспортни услуги за превоз на инертни материали и асфалтови смеси, като не притежава техника за извършване на пътни ремонти. Свидетелката С. познавала подсъдимата П. по повод оферти, които „Бора Транс“ ЕООД е подавало към „Трейс Ямбол“ АД. В началото на 2018 г. подсъдимата П. била в гр. Стара Загора във връзка с лечение на детето си и се срещнала със свидетелката С., като й предложила да сключат договор между „Трейс Ямбол“ АД и „Бора Транс“ ЕООД за ремонт на улици в гр. Любимец. Свидетелката С. обяснила, че не разполагат с такава техника, но подсъдимата П. уточнила, че друго търговско дружество ще извърши ремонта като подизпълнител на „Бора Транс“ ЕООД. С.а се съгласила с предложението й, като приела, че представляваното от нея дружество би могло да контролира изпълнението на ремонта. На 01.03.2018 г. подсъдимата П. отново посетила свидетелката С. като носила със себе си два предварително изготвени договора - между „Трейс Ямбол“ АД и „Бора Транс“ ЕООД и между „Бора Транс“ ЕООД и „Ултра Билд“ ЕООД, заедно с изготвени количествено-стойностни сметки за всеки един от договорите. Свидетелката С. подписала представените й Договор за СМР от 01.03.2018г. между „Трейс Ямбол“ АД, като възложител и „Бора Транс“ ЕООД, като изпълнител, с предмет Ремонт път III 5071 „Чифлик- Стренци-Черноочене (Три могили) и улици гр. Любимец, област Хасково“ на стойност 43 378, 76 лв., с ДДС, както и Договор за СМР от 01.03.2018 г., между „Бора Транс“ ЕООД, като възложител и „Ултра Билд“ ООД, като изпълнител, с предмет „Ремонт път III 5071 „Чифлик - Стренци - Черноочене (Три могили) и улици гр. Любимец, област Хасково“ на стойност 42 953, 58 лв., заедно с количествено - стойностните сметки към всеки един от договорите. Подсъдимата П. взела със себе си всички документи, като при свидетелката С. не останали екземпляри от същите. Независимо, че по договорите не е имало изпълнение, „Бора Транс“ ЕООД издало фактура № 0000000703/05.04.2018 г. в размер на 42 815, 87 лв., с основание: „Изпълнени СМР съгласно сертификат от 05.04.2018 г.“, като сумата е била преведена от „Трейс Ямбол“ АД на „Бора Транс“ ЕООД на 23.04.2018 г., с уговорка получената сума да бъде преведена на „Ултра Билд“ ООД. След получаване на плащането, свидетелката С. се обадила на подсъдимата П. и й казала, че ще използва получената сума от „Трейс Ямбол“ АД за покупка на товарен камион, като ще преведе парите към „Ултра Билд“ ООД в най-кратък срок. Свидетелката С. действително направила четири превода до края на 2018 г. към „Ултра Билд“ ООД на стойност около 36 000, 00 лв., като останало да дължи сума от около 6 000 лв. След освобождаване на подсъдимата П. от длъжността ••• ••• на „Трейс Ямбол“ АД е било установено, че по договора между „Трейс Ямбол“ АД и „Бора Транс“ ЕООД няма изпълнение, Изпълнителният директор на „Трейс Ямбол“ АД се свързал със свидетелката С. за възстановяване на платената от на „Бора Транс“ ЕООД сума 42 815, 87 лв. Свидетелката С. се съгласила и превела получената сума по договора от 01.03.2018 г. в пълен размер, а в последствие уведомила подсъдимата П. за това и преведените от „Бора Транс“ ЕООД суми на „Ултра Билд“ ООД са й били изцяло възстановени. ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА: Описаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства на дос.пр. и пред първата съдебна инстанция, както й от установените при провеждане на въззивното съдебно следствие такива. Приетата от СГС фактическа обстановка е отразена адекватно в мотивите към присъдата и съответства на всички доказателства по делото. Тази фактическа обстановка се оспорва от страните. Съдът задълбочено е анализирал всички доказателства по делото и правилно е приел, че обясненията на подсъдимата следва да се кредитират, тъй като са в унисон с целия доказателствен материал и обясняват поведението й. Възраженията в протеста не се отнасят за установеното от фактическа страна, а за интерпретацията на тези факти и придаването им на юридическо значение и тълкуване. В тази насока въззивната инстанция ще ги анализира когато вземе отношение по протеста. Настоящата инстанция счита, че мотивите на присъдата съответстват на изискванията на закона и съдът е положил необходимите усилия за разкриването на обективната истина и вземането на решението по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Обясненията на подсъдимата кореспондират с останалите доказателства по делото. Това е видно от показанията на свидетелите М. М., Д. К., С. Н., Б. С., М. М., И. П., С. С. и М. К.. Особено съществени са показанията на св. М. М. и св. И. П., които обясняват механизма на работа в дружеството и каква е била търговската практика там. Показанията на посочените свидетели не се опровергават от никакви доказателства. Същите подкрепят обясненията на подсъдимата, че са били заделени средства за евентуални ремонти в гаранционния срок /провизии/. Св. М. който е заемал висш ръководен пост в дружеството собственик на „Трейс Ямбол“ АД обяснява целите на дейността в търговското дружество и как се е осъществявало това. Парадоксално е, че обвинението срещу подсъдимата е за сключването на неизгодни сделки при доказано фактическо положение, че от всички дружества в структурата на холдинга, само ръководено от нея и още едно друго дружество са генерирали печалба, а останалите през 2017 г. са били на загуба. По делото са налице доказателства, че наличието на тези договори е било известно на други лица както в „Трейс Груп Холд“, така и в дружеството в гр. Ямбол. В тази насока са налице твърдения в показанията на св. М. М. и С. С.. Плащанията по договорите са извършени единствено с цел от една страна да се ангажират дружествата бързо да изпълнят задълженията си при евентуални рекламации от страна на възложителя, а от друга страна да се избегнат евентуалните усложнения в случай на оскъпяване на суровините и материалите, необходими за изпълнение на договорите. В тази насока са показанията и на св. С. Н.. Обясненията на подсъдимата кореспондират с останалите доказателства по делото и показанията на свидетелите М. М., Д. К., С. Н., Б. С., М. М., И. П., С. С. и М. К.. Както беше посочено по- горе от съществено значение са показанията на св. М. М. и св. И. П., които обясняват механизма на работа в дружеството и каква е била търговската практика там. Тези показания не са опровергани с никакви доказателства, но те подкрепят обясненията на подсъдимата, че са били заделени средства за евентуални ремонти в гаранционния срок /провизии/. Св. М., който е заемал висш ръководен пост в дружеството собственик на „Трейс Ямбол“ АД обяснява целите на дейността в търговското дружество и как се е осъществявало това. Фактът на подобни действия е бил известен и на св. К., подписал платежните нареждания и на тогавашното ръководство на „Трейс Груп Холд“, видно от показанията на св. М. М.. Този начин на действие освен в обясненията на подсъдимата е подробно описан и от св. М. М., ••• ••• на „Трейс Груп Холд“ по време на инкриминираните събития. Следва да се отчете, че липсват каквито и да е данни той да е заинтересован от развитието на делото, поради което показанията му като логични и последователни следва да бъдат кредитирани изцяло. За установяване на обстоятелството как се е осъществявало плащането от страна на „Трейс Ямбол“ АД настоящата инстанция възобнови съдебното следствие и изиска платежните нареждания по плащанията по описаните фактури. Предвид изминалото време част от документите не са били съхранени. От Банката ОББ бяха изпратени и приобщени към доказателствата по делото копия от платежни нареждания за извършени плащания онлайн от „Трейс Ямбол“ АД към „Бора Транс“ ООД, „Алверс Комерс“ ООД и „Дендро Протект“ ЕООД. Видно от тези документи заявеното от подсъдимата пред първата инстанция относно механизма на превеждане на парите се потвърждава от съдържанието и на трите приложени платежни нареждания, видно е че тези платежни нареждания са подписани от нея и св. М. Т. К.. По този начин настоящата инстанция прие за доказано фактическото обстоятелство, че сумите по инкриминираните по делото договори са изплатени с нареждане подписано както от подсъдимата, така и от св. К.. Това обстоятелство по никакъв начин не променя установеното от първата инстанция, а само потвърждава обстоятелството, че обясненията на подсъдимата са достоверни и в синхрон с установеното от първия съд. Поради изложеното въззивната инстанция счете, че делото е напълно изяснено от фактическа страна и на базата на това може да се направят обосновани правни изводи. ОТ ПРАВНА СТРАНА: Въз основа на приетите за установени фактически обстоятелства първоинстанционният съд е направил законосъобразни изводи за правната оценка на поведението на подсъдимата. Присъдата е правно обоснована. Софийският градски съд е анализирал събраните на досъдебното производство и на съдебното следствие пред първата инстанция доказателства и въз основа на тях е направил верни изводи. Изводите на първата инстанция не се оборват, като дори се допълват и от изисканите и приобщени към доказателствената маса по делото от въззивната инстанция писмени доказателства. Посочените доказателства не обуславят наличието както на субективната така и на обективната страна извършване от подсъдимата на престъпление по чл. 220, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. По тези причини не следва да бъде ревизирана констатацията на първият съд за липсата на доказателства, които да опровергават обясненията на подсъдимата относно необходимостта подсъдимата, като ••• ••• да сключи договорите, след съгласуване с ръководството на холдинговото дружество, като по този начин се е стремяла да избегне бъдещи затруднения при евентуални рекламации относно завършени обекти. Водим от горно единствено е възможен изводът, че сключените договори от подсъдимата не са били фиктивни, а са целели управляваното от нея дружество да може да реагира своевременно при предявяване на евентуални гаранционни претенции от някой от възложителите на обществени поръчки, които са били изпълнени. По делото не се събраха данни умишлено подсъдимата да е целяла сключването на неизгодни сделки, а от развилите се събития е видно и че липсва и обективният елемент на престъплението, тъй като не са настъпили щети за представляваното от нея дружество. Тъй като описаните елементи на престъплението не са налице, правилно подсъдимата е бил оправдана по обвинението по чл. 220, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и съдът е постановил законосъобразен и правно обоснован акт. ПО ПРОТЕСТА на прокурора: По същество в протеста се съдържа твърдение за съществено нарушение на процесуалните правила и непълнота на мотивите и в резултат на това необоснованост на съдебния акт. Настоящата инстанция счита, че мотивите на присъдата съответстват на изискванията на закона и съдът е положил необходимите усилия за разкриването на обективната истина и вземането на решението по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Не става ясно защо обвинението е нарочило подсъдимата П. за сключването на неизгодни сделки при положение, че от всички дружества в структурата на холдинга, само ръководено от нея и още едно друго дружество са генерирали печалба, а останалите дружества през 2017 г. са били на загуба. Ето защо не може да бъде прието за основателно твърдението в протеста, че обясненията на подсъдимата се явяват защитна позиция, неподкрепена от другите доказателства по делото. В случая тези обяснения са годен източник на информация и обективно отразяват какви са били намеренията на подсъдимата и защо е сключила инкриминираните с обвинителния акт сделки. Следва да бъде отчетено, че когато се осъществява стопанска дейност в частно търговско дружество ръководителите му имат право на преценка и оперативна самостоятелност да сключат или не дадени сделки, като е ясно, че не всички ще бъдат печеливши и изгодни, още повече, че е напълно естествено в пазарни условия определени дружества да изпадат в несъстоятелност и да прекратяват дейността си. Това не означава, че във всички случаи на загуби за търговското дружество в резултат на търговски сделки е налице престъплението по чл. 220, ал. 1 НК и следва да се търси престъпна дейност в действията на ръководителите на търговски дружества с частен капитал. Изискването на разпоредбата на закона, за да е налице престъпление по чл. 220, ал. 1 НК от субективна страна е деецът да е действал с пряк умисъл да сключи неизгодната сделка. В настоящия случай целта на действията на подсъдимата е била да се подсигури при евентуално възникване на необходимостта спешно да се отстраняват възникнали дефекти от строителство в гаранционния срок. Ако бяха възникнали такива обстоятелства договорите биха били печеливши, а ако не възникнат реално рекламации в гаранционния срок щети не биха настъпили, тъй като подсъдимата е била убедена, че парите по договорите ще бъдат възстановени, както в казуса е и станало. Поради това настоящата инстанция приема, че действията на подсъдимата са били в рамките на стопанската й самостоятелност като ръководител на търговско дружество с частен капитал, поради което не са налице нито обективните нито субективните признаци на престъплението по чл. 220 ал. 1 НК. В подкрепа на този извод е съдържанието на Решение № 250 от 06.07.2023 г. по Н. Д. № 406/2023 г., Н. К., І Н. О. но ВКС: „Константната практика по правоприлагане на чл. 220 от НК е категорична, че предмет на обсъждане и преценка при обосноваване на престъпната съставомерност на инкриминираното деяние са фактите, сочещи на съществуващи реални представи в съзнанието на дееца за неизгодността на сделката към момента на нейното сключване, като оценъчната дейност следва да обхване не само характера и индивидуализиращите самата сделка параметри, но да се вземат предвид всички условия, при които е обективирана волята на страните и постигнат консенсус между тях и предпоставящите сключването й обстоятелства.“ Настоящата инстанция счита, че за сключването на сделките в стопанския живот не е необходимо да е налице видима отстрани обективно съществуваща причина или форсмажорна необходимост. Както бе посочено по-горе основната цел на търговските дружества е да генерират печалба и подсъдимата е избрала този начин на действие именно водена от тези подбуди, а не с цел да сключва неизгодни сделки, каквато й се вменява с обвинителния акт и се поддържа с протеста на прокурора. По тези причини следва да се приеме, че твърдението на прокурора за някаква липса на икономическа обоснованост от сключването на договорите като извод е неправилно, тъй като не почива върху фактите по делото, а се базира върху умозаключения, които не кореспондират с доказателствата по делото. Относно оформянето на плащанията и посочените там основания не са въздигнати обвинения и ако те са без основание или целят неправомерно разпореждане със средствата, то това би било съвсем друго неправомерно поведение, което не може да бъде коментирано и обсъждано в рамките на настоящето производство при липсата на каквито и да е обвинения в тази насока подкрепени с доказателства. В протеста на прокурора се твърди, че представените по делото договори били симулативни. Ако е така, обвинителят би следвало да се посочи какво тези договори са прикривали и всъщност каква е била реалната сделка. Това не е сторено и е процесуално недопустимо да се извежда съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението едва пред въззивна съдебна инстанция. От друга страна престъплението по чл. 220 НК предполага наличието на изрядни от правна страна и реални договори със съответен съществуващ предмет. Ако договорите са били фиктивни и са имали някаква друга прикрита цел, то тогава те могат да бъдат разглеждани на плоскостта на други противоправни действия, но обсъждането на такива от въззивната инстанция при липсата на обвинение в настоящото производство е безпредметно. В тази насока е Решение № 180 от 23.01.2018 г. по Н. Д. № 571/2017 г., Н. К., ІІІ Н. О. на ВКС където е отбелязано: „Когато е сезиран с обвинение за престъпление по чл. 220, ал. 1 от НК, съдът следва да установи наличието на причини, поради които сделката е неизгодна. Те са част от фактическото обвинение и е необходимо да са посочени точно и ясно в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът не би могъл да признае подсъдимия за виновен, приемайки сделката за неизгодна на различно основание, тъй като това би представлявало недопустимо съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, което е негов недостатък, който не подлежи на поправка на този етап от съдебната фаза. Изтъкнатите в протеста въпроси относно поведението на дружествата контрагенти по инкриминираните договори и как и защо са възстановили сумите впоследствие се отнасят за поведението на други лица, а не на подсъдимата и не са били обект на някакво обвинение, нито са събирани и проверявани доказателства за изясняването на тези въпроси, още повече, че те също са извън предмета на делото. Поради тази причина не може да се вменява във вина на подсъдимата обстоятелството, че дадените авансово суми за изпълнение на евентуални претенции са били възстановени след съответната покана от страна на „Трейс Ямбол“ АД, тъй като възстановяването на тези суми се дължи на факта, че не са били поискани ремонти от възложителите на обществените поръчки в гаранционния срок, обстоятелство което подсъдимата при сключването на договорите не е имало как да знае. Плащанията по процесните договори при евентуални гаранционни претенции от възложителите на обществените поръчки и са били направени от подсъдимата единствено с цел от една страна да се ангажират дружествата бързо да изпълнят задълженията си при евентуални рекламации от страна на възложителя, а от друга страна да се избегнат евентуалните усложнения в случай на оскъпяване на суровините и материалите, необходими за изпълнение на договорите. Подсъдимата П. не е могла да знае предварително, че такива претенции няма да възникнат от страна на възложителите на обществените поръчки, поради което тя няма как да носи отговорност за сключването на неизгодните /според прокуратурата/ инкриминирани договори. Поради изложените обстоятелства апелативният съд намира протестът на прокурора за неоснователен и като такъв той не следва да бъде уважен. От посоченото по-горе е видно, че протестираната присъдата се основава на установени по делото факти, които са обсъдени и правилно анализирани от първата инстанция, поради което следва да бъде потвърдена. При служебната проверка не бяха установени нарушения на процесуалните правила, които да са основание за отмяна на присъдата. Водим от изложеното и на основание чл. 338 от НПК, Софийският апелативен съд