Решение № 573 от 20.11.2023 г. на Районен съд - Велико Търново по дело № 1257/2023 г.

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Съдът е сезиран с жалба от И. Г. П., с ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Велико Търново, бул. „България“ № 15, чрез пълномощник адв. М. Ламбева- С., срещу наказателно постановление № 717652-F711719 от 09.08.2023 г., издадено от Петко Иванов Николов - Директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Велико Търново, с което за нарушение по чл. 264, ал. 1 във вр. чл. 261, ал. 1 от ЗКПО, е наложена глоба в размер на 200 лева. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност, поради съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, при преценка на предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Моли съда да отмени изцяло НП. Претендира разноски. Въззиваемата страна - ТД на НАП- В.Търново, чрез юк. Колев поддържа издаденото НП, като правилно и законосъобразно. Подробно развива доводите си по наведените от жалбоподателя възражения. Претендира разноски - юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН № F711719 от 20.06.2023 г., срещу И. Г. П., с ЕГН ••••••••••, за това, че в качеството си на представляващ „Диагностично- консултативен център-1-Велико Търново“ ЕООД с ЕИК 104120553, е допуснал нарушение на чл. 87а, ал. 1 от ЗКПО, във връзка чл. 264, ал. 1 във връзка с чл. 261, ал. 1 от ЗКПО, а именно „Диагностично-консултативен Център 1-Велико Търново“ ЕООД с ЕИК 104120553 не е подало в срок до 18.04.2023 г. включително - първият работен ден включително - първият работен ден след изтичане на законоустановения срок, декларация по чл. 87а, ал. 1 от ЗКПО, с която да декларира вида и размера на определените авансови вноски през текущата 2023 година. Определените авансови вноски за текущата календарна година се декларират с декларация по образец в срок от 1 март до 15 април на същата година. Нетните приходи на дружеството за 2021 г. са в размер на 1867162.38 лв., както и че данъчната декларация, с която са декларирани авансовите вноски съгласно чл. 84/ чл.85 от ЗКПО, е подадена след законоустановения срок на 06.06.2023г. по електронен път и е приета с вх.№ 04000233110963/06.06.2023г. Видно от приложеното извлечение от административен панел - електронни услуги на НАП и разпечатаните протоколи - Декларация по чл. 87а от ЗКПО е била подадена и отразена в протокол вх. № 04000233110963/06.06.2023 г. Въз основа на съставения акт е издадено наказателно постановление № 7176489-F711719 от 09.08.2023 г., от Петко Иванов Николов - Директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Велико Търново, с което на И. Г. П., с ЕГН ••••••••••, в качеството си на представляващ „Диагностично- консултативен център-1-Велико Търново“ ЕООД, с ЕИК 104120553, за това, че е допуснал нарушение на чл. 87а, ал. 1 от ЗКПО, във връзка чл. 264, ал. 1 във връзка с чл. 261, ал. 1 от ЗКПО, а именно: Диагностично-консултативен Център 1-Велико Търново“ ЕООД, с ЕИК 104120553, не е подало в срок до 18.04.2023 г. включително - първият работен ден включително - първият работен ден след изтичане на законоустановения срок, декларация по чл. 87а, ал. 1 от ЗКПО, с която да декларира вида и размера на определените авансови вноски през текущата 2023г., на осн. чл.264, ал.1 от ЗКПО, е наложена глоба в размер на 200 лева. Видно от показанията на св. Д., служител на ТД на НАП - В. Търново, Дирекция „Обслужване“ на длъжност инспектор по приходите и показанията на св.В., при извършена проверка в информационната система на НАП, било установено, че жалб. П., в качеството си на представляващ ДКЦ – 1 – В. Търново, не е подал в срок декларация по чл. 87а, ал. 1 от ЗКПО. За констатираното нарушение била изпратена покана до задълженото лице за съставяне на акт. Поканата е връчена по електронен път на 23.05.2023 г.- според приложения препис на електронен документ - стр. 29 от делото. АУАН бил съставен на 20.06.2023 г., от св. Д., в сградата на ТД на НАП-В.Търново, в присъствието на св. В. и св. Н.. Връчен е на и е подписан от жалбоподателя, който в законовия срок е депозирал възражение. Във възражението си е посочил, че е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, т. е. нарушението е маловажно, като изказва и съображения за това. Видно от приложената заповед № ЗЦУ-ОПР - 1149 от 25.08.2020 г., на изп. Директор на НАП, териториалните директори на НАП и техните заместници са оправомощени да издават наказателни постановления за нарушения по чл.264 от ЗКПО - т.1.3, б.“б“. С оглед на установеното се налагат слените правни изводи: При извършената служебна проверка, съдът не констатира нарушения на императивни законови разпоредби уреждащи провеждането на административнонаказателното производство. Съставеният АУАН и издаденото НП, съдържат законоустановените реквизити в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Точно и коректно е описано съставомерното бездействие довело до извършването от дружеството на нарушение, чрез крайния срок в който е следвало да се подаде необходимата информация по чл.87а, ал.1 от ЗКПО - 18. 04.2023г. Ето защо, предвид характера на изпълнителното деяние по чл. 264, ал. 1, във вр. с чл. 261, ал. 1 от ЗКПО - бездействие, посочените признаци изчерпателно индивидуализират нарушението във времето. По същество, съдът намира, че правилно е била ангажирана отговорността на жалб.П. в качеството му на представляващ данъчно задълженото лице - на осн. чл. 264, ал.1 във вр. чл. 261, ал.1 от ЗКПО, за това, че е допуснал дружеството да не изпълни задължението си да подаде необходимата декларация, с което да осъществи състава по чл.261 о ЗКПО. В тази връзка, следва да се разгледа и предикатното нарушение, признаците на което правилно са отразени в АУАН и наказателното постановление. Дружеството притежава качеството на данъчно задължено лице, което преди предходната година е реализирало нетни приходи над 300 000 лева и е било задължено да подаде декларация за определяне на тримесечни авансови вноски. След като не е изпълнил задължението си в законовия срок да подаде декларация по чл. 87а, ал. от ЗКПО, е осъществило състава на нарушението - неизпълнението на възложеното от закона задължение. В случая е ангажирана отговорността на представляващия дружеството, поради това, че с бездействието си е допуснал да се осъществи неизпълнение на задължение от страна на ДЗЛ. За да е съставомерно от субективна страна, административното нарушение е достатъчно да е осъществено по непредпазливост - чл.7, ал.2 от ЗАНН. В конкретната хипотеза, налице е виновно поведение под формата на небрежност. Деецът е бил длъжен, по силата на имплицитно съдържащото си в нормата на чл.264, ал.1 от ЗКПО, правило за поведение - да не допуска нарушение по чл.261 от ЗКПО, като осъществи необходимия контрол за да изпълни дружеството задължението си за подаване на декларация, имал е възможност да сторил това, но въпреки това, с бездействие е реализирал състава на нарушението. Относно индивидуализацията на наказанието, правилно, с оглед разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ЗКПО, е наложена глоба в минимален размер - 200 лв. Санкцията е определена според предвидения в закона минимум, съобразена с целите на адм. наказание посочени в чл. 12 от ЗАНН, както и разпоредбата на чл. 27 от същия закон. Съгласно чл. 28 от ЗАНН, при маловажен случай, наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Според съда, правилен е изводът на наказващия орган, че не са налице предпоставките за определянето на нарушението, като маловажен случай. Съгласно параграф 1, т. 4 от ЗАНН „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Съдът намира, че в случая не са налице смекчаващи обстоятелства, които да обосновават приложението на чл. 28 ЗАНН. Такова обстоятелства би се явило маловажност на допуснатото нарушение по чл.261 от ЗКПО, което се намира във връзка с процесното, примерно - незначителното просрочие, докато в случая забавата е била повече от месец, което е продължителен период. В случая се касае за нарушение, което е формално и за съставомерността на което не се изисква да се установи настъпването на определени вредни последици. Фактът обаче, че законодателят е възвел същото в самостоятелен състав на административно нарушение, без да е предвидил настъпването на някакви резултат, сочи на това, че с формалното извършване на процесното нарушение, винаги се засягат в достатъчно висока степен защитените от закона обществени отношения. По изложените съображения съдът приема, че обжалваното Наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. С оглед решението по същество на спора, основателна се явява претенцията на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но до размера на 100 лева, определено от съда на основание чл. 63д, ал.5 от ЗАНН, вр. с чл.37 от ЗПр.П, вр. с чл.27е от Наредба за заплащане на правната помощ / обн.ДВ бр. 8/24.01.2017 г./ Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, съдът