Решение № 856 от 13.2.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 690/2025 г.

Софийски градски съд13.02.2025 г.докладчик Валерия Банкова

Диспозитив

ОТМЕНЯ постановление за разноски от 10.12.2024 г. на ЧСИ С.Х. по изп. дело № 20248630400817, в частта относно приетите разноски за юрисконсултско възнаграждение на взискателя над сумата от 50 лв. до определения размер от 150 лв., както и в частта за общия сбор от всички такси по изпълнението в размер на 956, 76 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОПРЕДЕЛЯ на разноските на взискателя за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. ОПРЕДЕЛЯ общ сбор на таксите по изп. дело № 20248630400817 по описа на ЧСИ С.Х. за сметка на длъжника Р. З. Н. в размер на 839, 70 лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК. Образувано е по молба - възражение от Р. З. Н. – длъжник по изп. дело № 20248630400817 по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863 на КЧСИ, чрез особения представител - адв. А. Ч. - САК, срещу приетите с постановление № 63104/10.12.2024 г. по изпълнителното дело разноски на взискателя за платено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева и начислени обикновени такси по т. 9 от ТТРЗЧСИ, както и общия размер на разноските. Жалбоподателят поддържа, че постановлението за разноските е незаконосъобразно. На първо място, поддържа, че общия сбор на определените такси изпълняват условието на чл. 73а, ал. 1, т. 6 от ГПК, съгласно което сборът от всички такси по изпълнението за сметка на длъжника не може да надвишават 90 на сто от минималната работна заплата, поради което счита, че таксите по изпълнението, надхвърлящи законоустановения с чл. 73а от ГПК максимум, следва да бъдат възложени в тежест на взискателя. Прави възражение за прекомерност на размера на приетото юрисконсултско възнаграждение на взискателя и моли то да бъде намалено до минималния размер съгласно чл. 27, ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ, а именно - 50 лв. Възразява срещу начисляването на таксите по т. 9 от Тарифата – твърди, че сумите, достатъчни да погасят пълния размер на дълга, са постъпили на 14.03.2024 г. и на 21.03.2024 г. само от наложени запори върху открити банкови сметки на длъжника и поради това е било безпредметно налагането на запори върху дружествените дялове и МПС-та, притежавани от длъжника, които способи за изпълнение дори не са били приложени. Отправено е искане до ЧСИ за намаляване на приетите по делото разноски въз основа на гореизложеното, а при отказ – молбата да бъде администрирана като частна жалба срещу отказа за намаляване на разноските. Взискателят “Топлофикация София” ЕАД оспорва жалбата. В мотивите по чл. 436, ал. 3 от ГПК ответникът ЧСИ Х. изразява становище за нейната неоснователност, като представя подробно описание на приетите за събиране по изпълнителното дело такси и разноски. Съгласно изложеното, в постановлението за разноски, инкорпорирано в съобщение изх. № 63104/10.12.2024 г. на ЧСИ Х., сумата от 956.76 лева с ДДС е формирана като сбор от следните такси: 1. за обикновени такси: такса по т. 1 за образуване на изпълнителното дело - 24 лева с ДДС; четири такси по т. 3 за извършване на справка за длъжника и неговото имущество - 24 лева с ДДС; такса по т. 4 за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа - 12 лева с ДДС; осем такси по т. 5 за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа - 192 лева с ДДС; пет такси по т. 9 за налагане на запор без извършване на опис, включително върху дял от търговско дружество по чл. 517, ал. 1 ГПК - 90 лева с ДДС; такса по т. 12 за изготвяне на сметка за размера на дълга - 36 лева с ДДС; 2. За допълнителни разноски по т. 31 за назначаване на особен представител - 279.06 лв. и други допълнителни разноски по т. 31 - 16.60 лв.; 3. за пропорционална такса по т. 26 - такса върху събраната сума - 283.10 лева с ДДС. Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК акт на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима. По същество, съдът намира следното: Изпълнително дело № 20248630400817 по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863 на КЧСИ, е образувано на 06.03.2024 г. по молба на взискателя „Топлофикация София” ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 05.02.2024 г., издаден по гр.д. № 7887/2018 г. на СРС, 159 състав, срещу длъжника Р. З. Н., за заплащане на следните суми: 1031.90 лв., главница, представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за имот, с абонатен № 064641, за периода от 01.01.2015 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.02.2018 г. - датата на подаване на исковата молба; 210.63 лв. - законна лихва за забава за периода от 15.10.2015 г. до 18.01.2018 г.; 429.67 лв. - деловодни разноски, от които 379.67 лв. - внесена държавна такса, внесен депозит за особен представител и депозит за експертизи и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение; 150.00 лв. - разноски във въззивното производство за внесен и заплатен депозит за възнаграждение на особен представител. С молбата за образуване, подписана от пълномощника на взискателя – юрк. С.Р., на ЧСИ Х. е възложено да предприеме конкретни изпълнителни действия за събиране на вземането, а именно: справка в РБСС за банковите сметки и сейфове, като бъде наложен запор върху откритите такива; справка в НОИ за действащите трудови договори, с оглед налагане на запор върху същите и в случай, че не бъдат открити банкови сметки и трудови договори на името на длъжника, изпълнението да бъде насочено към опис и оценка на движимите вещи с цел изнасянето им на публична продан. На основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ взискателя е възложил на ЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, както и да определя начина на изпълнението. На 12.03.2024 г. съдебният изпълнител е изпратил покана доброволно изпълнение изх. № 20059/12.03.2024г., (лист 54 от изп. дело), връчена на длъжника на 07.05.2024 г. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК - чрез залепване на уведомление, с която е посочил задължение по изпълнителното дело в общ размер на 3 182, 53 лв., от които: главница в размер на 1 031, 90 лв., ведно със законна лихва в размер на 670, 73 лв. за периода 02.02.2018 г. - 12.03.2024 г.; 210, 63 лв. - неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н ); 579, 67 лв. - присъдени разноски; 155 лв. - разноски по изпълнителното дело и 534, 60 лв. - начислени такси по ТТРЗЧСИ. С л е д проучване на имущественото състояние на длъжника, на 12.03.2024 г. ЧСИ е наложил запори на сметките му, открити в „Първа инвестиционна банка“ АД, „Обединена българска банка“ АД, „Банка ДСК“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД и „Юробанк България“ АД. В резултат на наложените запори върху банковите сметки на длъжника, на 14.03.2024 г. от „ОББ“ АД по сметка на ЧСИ са постъпили 1333 лв., а на 21.03.2024 г. от „Юробанк България“ АД са постъпили 2401, 95 лв. (лист 33 и 34 от изп.дело) или общо 3734, 95 лв. С уведомления на ЧСИ от 21.03.2024 г., изпратени по пощата на 09.04.2024 г. до СДВР-отдел „Пътна полиция“ и на 12.04.2024 г. до Агенцията по вписванията – ТРРЮЛНЦ, е поискано налагане на запори върху две моторни превозни средства, собственост на длъжника, както и върху притежаваните от нея дружествени дялове в капитала на „АУТОЦВЕТИ“ ЕООД. Със съобщения, изпратени на 26.03.2024 г. до „ПИБ “ АД, „ОББ“ АД, „Банка ДСК“ АД, „ЦКБ“ АД и „Юробанк България“ АД, съдебният изпълнител е наредил вдигане на наложените върху банковите сметки на длъжника запори. ПДИ е повторно изпратена до адреса на длъжника на 23.05.2024 г. ( лист 67 от изп.дело) и е връчена на 22.07.2024 г. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК - чрез залепване на уведомление, като в нея е посочен и размера на задълженията по изпълнителното дело, възлизащ към посочения момент общо на 3 224.80 лв., от които: главница в размер на 1 031.90 лв., ведно със законна лихва в размер на 704.73 лв. за периода 02.02.2018 г. - 06.06.2024 г.; 210.63 лв. - мораторни лихви; 579.67 лв. - присъдени разноски; 155 лв. - разноски по изпълнителното дело и 542, 87 лв. - такси по ТТРЗЧСИ, дължими към 06.06.2024 г. С разпореждане от 10.12.2024г., на осн. чл. 430 от ГПК, във вр. с чл. 47, ал. 6 от ГПК, за особен представител на длъжника по изпълнителното дело е назначена адв. А. Ч.. Постановлението за разноски по процесното изпълнително дело е обективирано в съобщение изх. 63104/10.12.2024 г. на ЧСИ Х., като са включени дължимите по изп. дело разноски за юрисконсултска защита на взискателя по чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 150 лв., - държавна такса за издаване на изп. лист в размер на 5 лв. и разноски за такси по ТТРЗЧСИ в общ размер на 956.76 лв. В становището си по чл. 436, ал. 3 от ГПК, съдебният изпълнител е описал подробно формирането на сумата за начислените по ТТРЗЧСИ такси. Възраженията на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя са основателни. Съгласно чл. 79 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изрично посочените в разпоредбата случай: когато делото се прекрати на основание чл. 433 от ГПК, освен ако плащането е направено след образуването на принудителното изпълнение; когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени. Трайно в съдебната практика е прието, че нормата на чл. 79 от ГПК регламентира специални правила на материалноправна отговорност за разноските в изпълнителното производството и изключва общия режим, приложим за исковото производство. Ето защо, доколкото в случая нито се твърди, нито се доказва да е налице някоя от хипотезите на чл. 79 от ГПК, на общо основание длъжникът отговаря за разноските по изпълнението. Следователно, на общо основание взискателят има право на сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение. Възраженията на жалбоподателя за прекомерност на приетите по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение са основателни. Сумата от 150 лв. съдът намира за прекомерна, предвид фактическата и правна сложност на делото и осъществената до момента правна помощ. Единственото процесуално действие, извършено от юрисконсулта, е да подаде молба за образуване на изпълнителното производство, в която са посочени изпълнителни способи. Други действия по процесуално представителство, защита и съдействие по делото няма данни да са извършвани. Mаксималният размер на юрисконсултското възнаграждение не може да надвишава посочения в чл. 27 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съгласно който за представителство в изпълнително производство възнаграждението е от 50 до 150 лв. Прилагайки по аналогия нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК и като съобрази обема на реално извършените действия по представителство на взискателя в производството, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде намалено до сумата от 50 лв. Възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразно начислени такси по т. 9 от ТТРЗЧСИ за налагане на запори на две МПС и дружествени дялове на длъжника са неоснователни. Таксите по т. 9 от ТТРЗЧИ са за наложени запори въз основа на направена справка за банковите сметки на длъжника, при което таксите са дължими /пет такси за запори по банкови сметки при пет различни търговски банки/. Липсата на наличност е без значение, тъй като сметките се поддържат от длъжника и суми биха могли да постъпят. Вследствие на наложени запори върху сметките на длъжника, открити в пет банки, на 14.03.2024 г. и на 21.03.2024 г. по сметка на съдебния изпълнител е постъпила сума в размер общо на 3734, 95 лв., която е била достатъчна за погасяване на цялото задължение по делото. С оглед на това, не са дължими такси по т. 9 от ТТРЗЧСИ за налагане на запори на МПС и на дружествени дялове, но по делото не се и установяват данни такива такси да са били приети за събиране, поради което жалбата в тази й част е неоснователна. Възражението на длъжника във връзка с приложението на чл. 73а, ал. 1 т. 6 от ГПК е основателно и следва да бъде уважено по следните съображения: Общия размер на вземанията по изпълнителния лист възлиза на 2 600, 10 лв. Минималната работна заплата за 2024 г. е определена в размер на 933 лв. с ПМС № 193/12.10.2023 г. Така размерът на задълженията попада в обхвата на правилото по чл. 73а, ал. 1, т. 6 ГПК, съгласно което сборът от всички такси по изпълнението за сметка на длъжника в едно изпълнително производство не може да надвишава 90 на сто от минималната работна заплата за задължения в размер от две до три минимални работни заплати. Въз основа на това императивно правило, общият размер на таксите в изпълнителното производство за сметка на длъжника следва да бъде редуциран до 839, 70лв. /90% от МРЗ за 2024г./. Горницата, на осн. чл.73а, ал.3 от ГПК, следва да остане за сметка на взискателя. Ето защо, отказът на ЧСИ да намали приетите с обжалваното постановлението разноски, е неправилен. Постановлението на ЧСИ Х. следва да бъде отменено в частта му относно разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение и относно общия размер на таксите по изпълнението, като посочените разноски и такси бъдат намалени, съобразно изложените по-горе мотиви. Така мотивиран, съдът

Цитирани разпоредби

16