Решение № 4700 от 17.10.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 417/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 215 ЗУТ, във вр. с чл.145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на С. И. Б., с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], община Сатовча, област Благоевград и съдебен адрес [населено място], [улица], адв. А. К.-М., срещу Заповед № АГ-01-32-001/17.02.2025 г. на Кмета на Община Сатовча, с която на основание чл. 195, ал. 5, чл. 196, ал. 3 ЗУТ и чл. 44, ал. 1 и 2 ЗМСМА, е наредено на С. И. Б. да премахне доброволно и за собствена сметка в срок до 18.02.2025 г.: строеж “Стена“, построен по границата между имот [УПИ], кв. 15, [населено място], негова собственост и имот [УПИ], кв. 15, [населено място], собственост на А. Б. К. с височина около 2 м, която при трасиране на имота на А. Б. К. от геодезист се оказало, че на някои места частично, а някои места изцяло попада в неговия имот и поради това, че е неподходяща по местонахождение, разположение, вид и материали, както и опасна от самосрутване и застрашаваща сигурността на жилищната сграда на А. Б. К. и вредна в санитарно-хигиенно отношение. В жалбата се твърди, че атакуваната заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон – отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Оспорващата страна счита, че неправилно административният орган е приел, че изграденият строеж е незаконен. Иска оспореният индивидуален административен акт /ИАА/ да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира и присъждане на направените разноски по делото. В съдебно заседание и в писмени бележки оспорването се поддържа от упълномощен адвокат, който представя списък с разноски. Ответникът - Кметът на Община Сатовча, редовно призован, не се явява и не изразява становище по депозираната жалба. По делото са приети писмени доказателства. Допусната е и е назначена съдебно–техническа експертиза /СТЕ/, като заключението на вещото лице е приобщено към доказателствата по делото. Административен съд – Благоевград, след като обсъди събраните доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното: Жалбоподателят С. И. Б. и К. А. Б. са съпруг и съпруга от 12.03.1988 г. Не се спори по делото, че жалбоподателят живее и е адресно регистриран в [населено място], [улица], община Сатовча, който адрес съответства на [УПИ] от кв. 15 по действащия план на [населено място], община Сатовча. К. А. Б. е собственик на недвижим имот – 1/2 идеална част от парцел VIII, планоснимачен № 280, в квартал 15 по плана на [населено място], община Сатовча, област Софийска, заедно с 1/2 идеална част от еднофамилната жилищна сграда построена върху парцела, който има площ от около 300 кв.м., при съседи: от две страни улици, Д. Д. К. и Б. А. К., срещу задължението на К. А. Б. да поеме гледането и издръжката на прехвърлителката З. А. К., като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила до сега, докато е жива, както и да й предостави една стая от жилищната сграда за ползване до края на живота си, видно от нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот по реда на чл. 15, ал. 1, т.1 от ЗСГ срещу гледане и издръжка № 94, том I, дело №155/17.03.1989 г. на Т. Д., съдия при Гоцеделчевския районен съд (л. 37-л.38). С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство №119, том I, дело №293/16.05.1989г. на Т. Д., съдия в Гоцеделчевски районен съд е призната на К. А. Б. собствеността върху дворно място, представляващо 1/2 идеална част от парцел VIII, планоснимачен No 280, в квартал 15 по плана на [населено място], община Сатовча, заедно с 1/2 идеална част от еднофамилна жилищна сграда, построена в парцела с площ от около 300 кв. м., при съседи: от две страни улици, Д. Д. К. и Б. А. К. (л. 39-л. 40). С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 9, том III, peг. № 4405, дело № 393 от 08.09.2023г. на А. Х. - Нотариус с район на действие съдебния район на Районен съд град Гоце Делчев A. И. К. и Г. Б. К. са прехвърлили на съсобственика си А. Б. К. /син на първата прехвърлителка и брат на втората прехвърлителка/ собствените си общо 7/10 идеални части от следния съсобствен им недвижим имот, а именно: Урегулиран поземлен имот - парцел VII, планоснимачен № 279 от квартал 15 по действащия план на [населено място], община Сатовча, утвърден със Заповед № 3592 от 1960г. на ОбНС, с площ на целия урегулиран поземлен имот от 364 квадратни метра при съседи по скица: от изток - [УПИ], от запад - [УПИ], от север -[УПИ], 277 и [УПИ], 282 и от юг - улица и при съседи за същия по документ за собственост: улица, А. М. К., В. М. К. и К. М. К., ведно с построените в описания урегулиран поземлен имот масивна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м. и ведно с всички подобрения и приращения в описания имот, съгласно чл. 92 от Закона за собствеността, срещу задължението на приобретателя на имота A. Б. К. да осигури на прехвърлителя A. И. К. цялостно гледане и издръжка до края на живота й, като й осигури спокоен и нормален живот, включително като й осигури храна, облекло отопление, осветление, почистване и грижи при болест и немощ, лично или чрез трето лице, като прехвърлителката си запазва правото на ползване на една стая по неин избор от жилищната сграда, описана по-горе, до края на живота си (л. 46 – л. 48). С нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден на основание писмени документи - чл. 587, ал.1 от ГПК №180, том III, рег. №7689, дело №586/22.11.2024г., издаден от Е. Г. С. - помощник-нотариус по заместване на Н. А. Х. с район на действие съдебния район на Районен съд - Гоце Делчев, вписан в CB [населено място] с вх. № 4565, Акт №33, том XIX, дело №3734/2024 г. е признат А. Б. К., с постоянен адрес: [населено място], ул., , Р." №., община Сатовча и Р. Д. К., с постоянен адрес: [населено място], ул., , Р." №8, община Сатовча, за собственици на следния недвижим имот, а именно: Урегулиран поземлен имот - парцел VII, планоснимачен № 279 от квартал 15 по действащия план на [населено място], община Сатовча, утвърден със Заповед № 3592 от 1960 г. на ОбНС и изменен със Заповед №РД-01-11-164 от 09.09.2024г. на кмета на общината, с площ на урегулирания поземлен имот от 364 квадратни метра, при съседи по скица: от изток - [УПИ], от запад - [УПИ], от север - [УПИ] и [УПИ] и от юг - улица и при съседи за същия по предходен доказателствен акт за собственост: улица, А. М. К., В. М. К. и К. М. К., ведно с построените в описания урегулиран поземлен имот масивна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м., полумасивна сграда със застроена площ от 56 кв.м. и паянтова сграда със застроена площ от 23 кв.м., и ведно с всички подобрения и приращения в описания имот, съгласно чл.92 от Закона за собствеността, при следните квоти: 7/10 идеални части от описания по-горе имот за A. Б. К. и съпругата му Р. Д. К., придобити по време на брака им и 3/10 идеални части от същия имот за A. Б. К., придобити на основание наследствено правоприемство и дарение на недвижим имот (л. 43 – л. 45). Във връзка с писмо вх. № АГ-01-02-100 от 27.11.2024 г. от РДНСК [населено място], относно жалба от Ф. К. срещу С. Б. за незаконно строителство на стена в имот [УПИ], кв. 15 по плана на [населено място] и на основание чл. 44, ал.1, т. 1 и ал. 2 от ЗМСМА, във връзка с чл. 223, ал.2 от ЗУТ, кметът на община Сатовча със Заповед № РД-01-11-523/13.12.2024 г. е назначил комисия в състав - инж. И. Б. - директор дирекция ТУЕТЗ и главен инженер при ОбА Сатовча, P. И. - спец. TСУ при ОбА Сатовча и П. Б. - кмет на [населено място], която в срок до 20.12.2024 г. да се събере и извърши проверка на място за установяване изложените твърдения в жалбата на Ф. К., за установените констатации комисията да състави констативен протокол и да предприеме последващи законосъобразни действия. На 17.01.2025 г. от работна група, назначена със Заповед № РД-01-11-523 от 13.12.2024 г. на кмета на община Сатовча в присъствието на Ф. К., жител на [населено място] е направена проверка в имот - [УПИ], кв. 15 по плана на [населено място], собственост на С. И. Б. от [населено място] и имот - [УПИ], kв.15, [населено място], собственост на A. Б. К. от [населено място] и с Протокол от 17.01.2025г. е установила, че С. И. Б., жител на [населено място] е построил по границата между имот [УПИ], kв.15, [населено място], собственост на С. И. Б. и имот [УПИ], kв. 15, [населено място], собственост на А. Б. К. "Стена" с височина около 2 м, която при трасиране на имота на А. Б. К. от геодезист се оказвало, че на някои места частично, а на някои места изцяло попада в неговия имот. Стената е изградена от каменна зидария и завършва със стоманобетонов пояс, като така изградената, , Стена" е неподходяща по местонахождение, вид и материали, като е и опасна от caмосрутване в средния си участък, и на основание на чл. 195, ал.5 подлежи на премахване. Комисията взела следното решение: 1.Освидетелствува строеж, , Стена", изградена по границата между имот [УПИ], кв.15, [населено място], собственост на С. И. Б. и имот [УПИ], кв. 15, [населено място], собственост на А. Б. К., като неподходяща по местонахождение, разположение, вид и материали, както и опасна от caмосрутване и застрашаваща сигурността на жилищната сграда на А. Б. К. и вредна в санитарно-хигиенно отношение.; 2. Предлага на кмета на община Сатовча да издаде заповед за премахване на строеж, , Стена", изграден на границата между имот [УПИ], кв.15, [населено място], собственост на С. И. Б. и имот [УПИ], кв. 15, [населено място], собственост на А. Б. К. с извършител С. И. Б., жител на [населено място], община Сатовча и 3. Предлага на кмета на община Сатовча да определи едномесечен срок за изпълнение на посочените мерки след влизане в сила на заповедта по чл. 195, ал.5 от ЗУТ. Протоколът не бил подписан от чл. № 3 от комисията - кмета на [населено място] (л. 13-л. 14). Във връзка с констативен протокол от 17.01.2025г., съставен от инж. И. Б. - главен инженер на община Сатовча и Р. И. - специалист ТСУ при ОбА Сатовча за строеж, , Стена", с извършител С. И. Б., жител на [населено място], община Сатовча, собственик на [УПИ], кв. 15 по плана на [населено място] и направените констатации, че същият е построил по границата между имот [УПИ], кв.15, [населено място], собственост на С. И. Б. и имот [УПИ], кв. 15, [населено място], собственост на А. Б. К. стена с височина около 2 м, която при трасиране на имота на А. Б. К. от геодезист се оказвало, че на някои места частично, а на някои места изцяло попада в неговия имот, на основание чл. 195, ап. 5, чл.196, ал.3 от ЗУТ и чл. 44, ал.1 и 2 от ЗМСМА, кметът на община Сатовча е наредил: С. И. Б., предвид на това, че строеж, , Стена", изграден по границата между имот [УПИ], кв.15, [населено място], собственост на С. И. Б. и имот [УПИ], kв. 15, [населено място], собственост на A. Б. К. с височина около 2 м, която при трасиране на имота на А. Б. К. от геодезист се оказвало, че на някои места частично, а на някои места изцяло попада в неговия имот и поради това, че е неподходяща по местонахождение, разположение, вид и материали, както и опасна от caмосрутване и застрашаваща сигурността на жилищната сграда на А. Б. К. и вредна в санитарно-хигиенно отношение, да бъде премахната доброволно и за собствена сметка от извършителя в срок до 18.02.2025 г. Тази заповед е била съобщена на С. Б. чрез залепване на 20.02.2025 г. в 09.00 ч. на източната фасада до входа на жилищна сграда, находяща се в [УПИ] от кв. 15 по плана на [населено място]. (л. 36). На 05.03.2025 г. С. Б. е оспорил заповедта по реда на чл. 152, ал. 1 от АПК пред БлАС (вж. клеймото в/у стр. 2 на жалбата). По делото е назначена и изпълнена СТЕ (л. 75-л. 91). В заключението си вещото лице посочва, че от справка на проектантска фирма "Кад Проект" ЕООД [населено място], е видно, че стената е изградена частично /в северната й част/ с дължина около 4 м. на границата на двата съседни имота и в останалата й част с дължина около 27 м. е изградена изцяло в [УПИ], кв.15 /в имота на жалбоподателя/, като в средната си част стената навлиза в имота на А. Б. К. около 50 см. Сочи също, че от справката в техническа служба на Община [населено място] се е запознал с действащия кадастрален и регулационен план на [населено място], одобрен със Заповед № 3592/05.11.1960г. на Председателя на Окръжен народен съвет Благоевград и отразените в тях имоти [УПИ] и [УПИ], кв.15, собственост съответно на А. Б. К. и С. И. Б., като в техническия архив на община Сатовча не се съхраняват строителни книжа за изграждане на оградата. Твърди, че действащият кадастрален и регулационен план на [населено място], община Сатовча е одобрен със Заповед № 3592/05.11.1960 г. на Председателя на OHC - Благоевград. Предходен план за [населено място] не е изработван и одобряван. В § 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ, в определение на понятието, , строежи" са включени и оградите, поради което предметът на процесната заповед представлява строеж по смисъла на ЗУТ. Съгласно чл.137, ал. l, т.5, буква, , в" от ЗУТ (подпорна стена с височина над 2, 00 м. над нивото на прилежащия им терен) процесната стена е строеж пета категория. Подпорната стена и ажурната ограда от метални колове и мрежа между УПИ VII/-279 и [УПИ], кв.15 по плана на [населено място], община Сатовча са допустими съгласно ЗПИНМ и по ЗТСУ, действали съответно в периода 1950г. - 1973г. и 1973г. - 2001г. при условие, че са изпълнени на границата на двата имота. При посоченото местоположение от геодезическата фирма процесната стена не е изпълнена по регулационната граница между двата имота, поради което същата е недопустима. Оградната стена е изпълнена от каменна зидария с дебелина 50 cм., височина 1, 93 м. - 2, 58 м. и дължина 31, 27 м., като в зона с дължина 17, 07 м. лицевата и част и челото са с обшивка от бетон. Стената е с предназначение - подпорна стена и ограда между УПИ VII/-279 и [УПИ]. Към момента на огледа /01.09.2025г./ стената е във вид годен да изпълнява предназначението си. В Протокол от 17.01.2025г. на работната група специалисти от отдел ТСУ, назначена със Заповед № РД-01-11-523/13.12.2024 г. на кмета на община Сатовча не е посочено времето на изграждане на процесната стена. При справката с действащия план на [населено място], одобрен със Заповед № 3592/05.11.1960г. на Председателя на OHC - Благоевград и от огледа на място, вещото лице е констатирало, че стената във първоначалния й вид /стена от каменна зидария/ е построена преди 1960 г. Регулационната граница съгласно действащия план на селото представлява права линия, а на място е изградена с една чупка, а част от стената попада в [УПИ]. За [населено място] има одобрен един кадастрален и регулационен план от 1960 г. Съгласно отговор на въпрос № 4, оградата представлява стена от каменна зидария на варов разтвор с размери: дължина 31, 27 м., дебелина 0, 50 м. - 0, 76 м., височина от 1, 93 до 2, 58 м. Формата й не е праволинейна /има една чупка в средата/. Процесната стена е изградена като подпорна стена по имотната граница между имоти 279 и 280 по плана на [населено място] от 1960 г. Изградената стена по местоположение не следва точно границата между двата имота и съгласно представеното заснемане от фирма "Кад Проект" - Благоевград в част от дължината си навлиза в [УПИ] /при чупката отклонението е 0, 50 м. По действащия регулационен план имотната и регулационната граници на двата имота съвпадат. Процесният строеж, който по местоположение не следва действащия подробен устройствен план на [населено място], община Сатовча от 1960 г. Процесната стена е изградена от каменна зидария с варов разтвор, която в горната си част завършва с бетонов пояс. В участък с дължина 17, 07 м. на лицевата й част е направено допълнително укрепване с обшивка от бетон. Стената, предвид извършеното укрепване с бетонов пояс и обшивка с бетон на лицевата й част /на дължина 17, 07 м./ е в добро техническо състояние. По информацията от ПУП на [населено място] от 1960г. и от огледа на място, ВЛ счита, че процесната стена е изградена преди 1960 г. и укрепена 2020 г. Между имота на оспорващия С. И. Б. /[УПИ]/ и съседния имот на Aidk Б. К. /[УПИ] има значителна денивелация от 1, 93 м. - 2, 58 м. Процесната стена е предназначена да укрепва терена на границата на двата съседни мота - [УПИ] и VIII-280 и като такава представлява подпорна стена на жилищната сграда на оспорващия С. И. Б.. Подпорната стена не може да бъде премахната, тъй като ще създаде реална опасност от срутване на жилищната сграда в [УПИ], която се намира на разстояние 1, 10 м. - 1, 30 м. от гърба на стената. Евентуалното събаряне на подпорната стена крие опасност и за триетажната жилищна сграда в [УПИ], тъй като укрепва терена и в зоната та къщата на А. К.. Жилищната сграда на А. К., изградена в южната част на [УПИ], кв.15 по плана на [населено място] отстои от регулационната линия с [УПИ], kкв.15 на разстояние около 1, 00 м. В техническия архив на община Сатовча не се съхранява разрешение за строеж за процесната стена. В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите И. К. и Т. М.. В показанията си И. К. посочва, че знае, че имотът, за който се води делото се намира в [населено място]. Знае, че спорът е между К. и съседа А. К. за подпорната стена, която я имало отпреди 4-5 поколения. Едната стена била към Б., другата при К.. Сочи, че старата стена е построена от прадедите, от камъни и не е подсилвана с бетон, а другата половина е подсилвана с камъни, но не помни преди колко години, а след това е подсилена с бетон. Твърди, че на К. къщата е построена 1986 г., като лично той е бил строител там, както че е строил и двете къщи - през 1990 - 1991 г. е строена къщата на Б.. Сочи също, че е виждал подпорната стена и няма опасност от самосрутване, че е здрава, а споровете между тях са от две години. Едната къща, на Б., е на 2 м и нещо височина, като тази подпорна стена подпира основите на къщата. В показанията си Т. М. сочи, че е сестра на К. Б. и знае за имота, за който спорят. Твърди, че стената, за която спорят никой не знае от колко години е, строена е от прадядо й, направена е от камъни и варов разтвор, подсилвана е отгоре, върху самата стена има малко цимент, че стената е здрава и служи за разграничение на строежите, както и че подпира градината. Сочи още, че от едната страна подпира и къщата на Б., има ролята на подпорна стена, като къщата на Б. е строена 1990 – 1991 г. и може и да стои на по-малко от 3 метра от границата, а къщата на К. е до стената. Сочи, че когато се строели къщите тя е свидетел, баща й бил починал, а майка й била жива и К. ги помолили без отстъп да строят къща. Нейната майка разрешила, за да няма спорове. От страна на Б. К. имали съгласие да не се спазва отстоянието от 3м. Първо е строена подпорната стена и след това двете къщи, като този имот сестра й К. го имала от родителите й. Всички се съгласили тази къща да е на най-малката дъщеря, като тя била живяла в тази къща, както и била на две къщи разстояние от там. Всеки ден минавала от там по няколко пъти. Сочи, че стената е здрава, няма опасност от самосрутване. Показанията на тези свидетели кореспондират със заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза, ето защо съдът кредитира показанията на свидетелите И. К. и Т. М., намирайки ги за достоверни и логични и кореспондиращи помежду си. Изложената фактическа обстановка съдът установи въз основа на приетите писмени доказателства, приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза и от кредитираните показания на свидетелите И. К. и Т. М.. При така установената фактическа обстановка и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл. 159 от АПК, чл. 168, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 146 от АПК, БлАС прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима – подадена е в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт /ИАА/, подлежащ на съдебно обжалване пред БлАС. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Процесната заповед е издадена от материално, териториално и по степен компетентен орган – от Кмета на Община Сатовча, съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, местоположението на стената и нейната категория – пета. Не е налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК. Оспореният индивидуален административен акт е в предвидената от закона писмена форма, но не съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК. Видно от съдържанието на заповедта в нея са посочени: наименование на органа, който я е издал; наименование на акта; адресат на акта; посочени са правни основания за издаване на акта; разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му, но не са посочени фактическите основания за издаване на акта. Налице е отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, както и при издаването на същата са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно е приложен законът, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Установи се отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, като издадената Заповед е издадена в нарушение на изискването за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Съгласно сочената разпоредба административният акт следва да съдържа фактическото основание за неговото издаване. В казуса не е спазено изискването за посочване на всички релевантни факти и обстоятелства във връзка с издаването на обжалвания индивидуален административен акт. Само формално е разгледана фактическата обстановка, без излагане на каквито и да било мотиви. Установи се, че при издаване на оспорената заповед не са спазени изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК - същата е немотивирана и не съдържа ясни, конкретни и точни фактически основания за нейното издаване. Като основания за издаването на заповедта са посочени чл. 195, ал. 5, чл. 196, ал. 3 от ЗУТ и чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от ЗМСМА. Нормата на чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА определя компетентността на издателя на заповедта и нямат отношение към правното основание за нейното издаване, а посочените разпоредби на чл. 195, ап. 5, чл. 196, ал. 3 от ЗУТ предвиждат правомощия на кмета на общината да задължи със заповед собственици на заварени или търпими строежи да ги премахнат, преобразуват или ремонтират при наличието на някои от условията, посочени в нормата и съответно се предвижда срок от издателя на заповедта, като за премахването законодателят е предвидил да се извършва след одобряване на план за управление на строителни отпадъци по чл. 11 от Закона за управление на отпадъците. Двете правни норми, посочени като основание за издаване на заповедта, не са подкрепени с никакви фактически основания, които да налагат издаване на заповедта. Оспорената заповед е опорочена по своята форма, тъй като в съдържанието липсват фактическите основания за издаването й - онези предвидени в приложимата материалноправна норма предпоставки, наличието на които е предмет на преценка от компетентния административен орган и съобразяването на които формира властническата воля на органа. Неизлагането на фактически основания за издаване на индивидуалния административен акт ограничава възможността на засегнатите правни субекти да се защитят, както и осъществяването на съдебния контрол за законосъобразност. Нещо повече, неизлагането на фактически основания пряко сочи на отсъствието им. В заповедта е възпроизведен единствено текста на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ. Мотиви на административния орган за издаване на оспорената заповед не се съдържат и в административната преписка по издаването й. В самата заповед не се съдържа никаква обосновка от която може да се изведат фактически основания, обуславящи приложението на цитираната от административния орган разпоредба на чл. 195, ап. 5, чл. 196, ал. 3 от ЗУТ. Също така в заповедта липсва и каквото и да е позоваване или препращане към друг документ, съставен в хода на административното производство, който да съдържа такива фактически установявания. Макар да е принципно възможно мотивите на административния акт да се извличат от документи от административната преписка, в конкретния случай такива мотиви не могат да се извлекат и от представената по делото преписка, доколкото в същата не се съдържат документи, от които да се изясняват фактически основания за извършеното изменение, а също така и да са посочени изрично в обжалваният акт. Следва да се отбележи също, че в рамките на съдебната проверка по чл. 168 от АПК, съдът проверява законосъобразността на акта, съобразно посочените в него фактически и правни основания, но не може да допълва мотивите в издадения административен акт. Такова допълване е недопустимо да се прави и от самия орган едва в хода на съдебното производството, включително и посредством заключения на вещи лица, тъй като това води до попълване на акта с мотиви, които не изхождат от административния орган и са след издаване на обжалвания акт. В случая е допуснат порок във формата, водещ до незаконосъобразност на оспорения акт, тъй като кумулативното наличие на правни и фактически основания е императивно изискване на закона и неспазването му винаги е основание за отмяна на акта. Посочените правни основания за издаването й са чл. 195, ал. 5, чл. 196, ал. 3 от ЗУТ. Разпоредбата на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ изисква да са налице точно определени условия, за да се издаде заповед от кмета на общината. Нормата сочи за предмет, , заварени или търпими строежи". В процесната заповед не се сочи строеж, , стена" в коя от двете хипотези попада. В цитираната норма е посочено също тези строежи да са, , неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали". В процесната заповед са цитирани всички възможни хипотези, изброени от законодателя, като е преписан текстът на нормата дословно, без да са изложени мотиви за всяка една от хипотезите. В заповедта са посочени като основания още, че строежът, , стена" е, , опасна от самосрутване и застрашаваща сигурността на жилищната сграда на А. Б. К., и вредна в санитарно-хигиенно отношение", т.е. е налице изброяване на различни хипотези, като за нито една от тях няма изложени мотиви и не са събрани доказателства от административния орган. В тази връзка следва да се посочи, че конкретният строеж следва да бъде индивидуализиран точно, което е предпоставка за доброволното му, респективно за принудителното му премахване след влизане на заповедта в сила. Нареждането да се премахне строеж, различен от реално съществуващия, води до невъзможност да се идентифицира с точност обекта, определен като незаконен, както и да се установи действителната воля на административния орган относно премахването му. Точното и недвусмислено описание на незаконния строеж следва да бъде направено в заповедта, с която е разпоредено премахването му или в преписката по издаване на индивидуалния административен акт следва да се съдържат данни, от които категорично да може да се установи обема на строежа който следва да бъде премахнат. В нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК във връзка с чл. 228 от ЗУТ административният орган не е съобразил, че индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая, като следва доказателствата да се събират служебно, да се проверят и преценят от него. При наличието на сочените несъответствия е следвало специализираният орган по строителството да провери правилността на замерването, за да установи точното местонахождение на процесния строеж за ангажиране правилното материалноправно основание, което да е съответно на фактическите констатации. В тази връзка законодателят в АПК е разширил кръга на доказателствените средства с помощта, на които се установяват фактите и обстоятелствата от значение за конкретния случай - обяснения, декларации, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица. Съобразно служебното начало, административният орган осъществяващ контрола по строителството е следвало да събере всички необходими доказателства, за да изясни релевантните факти и обстоятелства, да извърши надлежна проверка и преценка и след това да издаде административен акт. При тези обстоятелства съдът намира, че в хода на административното производство по издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели до непълно изясняване на правнорелевантни факти, което от своя страна е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства налага извода, че не е установено наличие на онези предпоставки, по посоченото правно основание, при които органът е овластен да приложи материалноправната норма, в частност да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими строежи, да премахнат, неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради или други строежи, за тяхна сметка в срок, определен в заповедта на кмета на общината по чл. 195, ал. 4, 5 или 6, а съгласно чл. 196, ал. 5 от ЗУТ "Премахването на строежи се извършва след одобряване на план за управление на строителни отпадъци по чл. 11 от Закона за управление на отпадъците". Като предмет на процесната заповед е посочен строеж, , Стена", а съгласно заключението на вещото лице и показанията на свидетелите представлява, , подпорна стена". В заповедта предметът не е индивидуализиран - сочи се само, че стената е построена по границата между собствения имот на оспорващия [УПИ], кв.15, [населено място] и [УПИ], кв.15, [населено място], собственост на А. Б. К., с височина около 2 м., която при трасиране на имота на Acан Б. К. от геодезист се оказало, че на някои места частично, а на някои места изцяло попада в неговия имот и въз основа на това е прието, че е неподходяща по местонахождение, разположение, вид и материали /без да се сочи точно в коя част стената се попада в имота на К. и с каква височина и дължина/. В заключението си вещото лице сочи, че подпорната стена е с височина от 1.83 м. до 2.25 м., изпълнена от каменна зидария и добре укрепена. Сочи се в заповедта също, че стената е опасна от самосрутване и застрашаваща сигурността на жилищната сграда на A. Б. К., и вредна в санитарно-хигиенно отношение, но за тези твърдения в заповедта липсват доказателства — заключението на вещото лице и свидетелските показания опровергават изцяло това необосновано твърдение в заповедта. За прилагането на разпоредбата на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ е необходимо да е налице някоя от хипотезите на цитираната норма и за същата да има безспорни доказателства, събрани в хода на административното производство. Установиха се и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Административното производство по премахване на незаконни строежи започва със съставянето на констативен акт от длъжностни лица на ДНСК или служители за контрол на строителството към съответната община – както е в настоящия случай, като няма задължение за органа да уведомява собственика на строежа за проверката. Едва след съставяне на констативния акт, съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Административният орган формално е следвал установената в чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ специална административна процедура при издаване на акта за премахване на незаконен строеж от четвърта до шеста категория. В изпълнение на законовото изискване на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, в конкретния случай, служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, са съставили констативен акт, който не е бил подписан от единия член на комисията. Константна е практиката, че невръчването на констативния акт на извършителя на незаконния строеж не представлява съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на оспорената заповед, тъй като адресата на заповедта е обжалвал същата и не е налице нарушение на правото му на защита в настоящето производство. Но констативният акт преценен като доказателство, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, като издаден от длъжностни лица в кръга на службата им и след извършена проверка по установения ред и форма, с който са установени факти и обстоятелства с правно значение и основание за издаване на обжалваната заповед. Същият акт на основание посочената разпоредба от ГПК е доказателство пред съда до доказване на противното, за изявленията и действията, извършени пред и от служителите на общината. Но съдът не кредитира като годно доказателство този констативен акт, поради липса на подпис в него. А констатациите в акта не се подкрепят в съдебната фаза на контрол, както и от приложените от административния орган документи във връзка с извършената проверка на процесният строеж, така и от заключението на вещото лице и разпитаните в съдебната фаза на процеса свидетели. В случая административният орган не е положил усилия да установи релевантните за казуса факти, въз основа на които органът не е следвало да издаде заповедта, т.е. компетентният административен орган е издал заповед при липса на материалноправна предпоставка за това, съгласно чл. 195, ал. 5 от ЗУТ. Ето защо, заповедта в оспорената й част е незаконосъобразна и по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. Не на последно място, се установи, че оспорената заповед е материално незаконосъобразна и поради това, че от събраните писмени доказателства и заключението на вещото лице по приетата СТЕ, преценена с приложимите материалноправни разпоредби на закона, според което заключение към момента на огледа /01.09.2025 г./ стената е във вид, годен да изпълнява предназначението си. Вещото лице сочи още, че стената е строена преди 1960 г., т.е. преди да бъде одобрен плана на [населено място], община Сатовча, поради което планът е трябвало да се съобрази със съществуващата на място изградена подпорна стена. Вещото лице е категорично, че подпорната стена не може да бъде премахната, тъй като ще се създаде реална опасност от срутване на жилищната сграда в [УПИ], кв.15, [населено място], която се намира на разстояние 1, 10 м. — 1, 30 м. от гърба на стената. Сочи се още, че евентуалното събаряне на подпорната стена крие опасност и за триетажната жилищна сграда в [УПИ], кв.15, [населено място], тъй като укрепва терена и в зоната на къщата на A. К.. В настоящия случай не се установи и доказа, а напротив — опроверга се от събраните по делото доказателства, наличието на някоя от предпоставките на цитираната разпоредба. Ето защо по делото се установи, че оспорената заповед е издадена освен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, така и при неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. По изложените съображения настоящият състав намира, че жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена, а оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена при съществени нарушения на административнопроизводствени правила и в противоречие на материално правни разпоредби, поради което същата следва да бъде отменена съобразно чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. С оглед на изхода от спора се явява основателно своевременно направеното искане на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски, съгласно приложения списък /л. 93/. В случая не е направено изявление за прекомерност от ответната страна, ето защо и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК направените и доказани разноски от жалбоподателката са в общ размер на 3410.00 лева, от които заплатено адвокатско възнаграждение по приложен договор за правна защита и съдействие заплатени в брой на л. 63 от делото, в размер на 2000 лева, държавна такса за образуване на делото от 10.00 лева, депозит за вещо лице от 700.00 лева и доплащане на вещото лице в размер на 700.00 лева, които следва да се възстановят от бюджета на Община Сатовча, която е юридическото лице, към което принадлежи издателят на отменения акт. Предвид изложеното и на основание чл.172, ал.1 и 2 от АПК във вр. чл.228 от ЗУТ, Административен съд Благоевград, тринадесети състав,