Решение № 148 от 9.10.2026 г. на Районен съд - Горна Оряховица по дело № 216/2026 г.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „СИСОНИ 75“ ЕООД с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: гр. •••, •••, обжалва чрез адв. Н. К. от ВТАК, със съдебен адрес гр. •••, ул. •••, издаденото срещу дружеството Наказателно постановление № 878404-F866588/09.03.2026 г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ - В.Т., Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл. 15, ал. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) на основание чл. 59, ал. 5, т. 6 от същия закон му е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2600,00 EUR (две хиляди и шестстотин евро). Счита същото за незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Адв. К. оспорва вмененото на довереното му дружество нарушение като твърди, че същото е недоказано. Според него не са налице обективни икономически фактори, които обосновават повишаването на продажните цени на описаните в наказателното постановление два продукта. Излага доводи в тази насока. В условията на евентуалност моли съда да приеме, че е налице маловажен случай. Заема становище за явна несъразмерност на наложеното наказание с извършеното нарушение, тъй като наложената санкция е необосновано тежка в абсолютно измерение спрямо увеличението на цените на двете стоки. Моли съда да отмени изцяло НП. Претендира разноски.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател се представлява от адв. Н. К. от ВТАК. От името на „Сисони 75“ ЕООД адв. К. заяви, че поддържа депозираната срещу НП жалба. В хода на съдебните прения зае становище, че от събраните доказателства се опровергава тезата на приходните органи, че проверяваното юридическо лице е спекулирало с продажните цени заради въвеждане на еврото с идеята да реализира по-голяма печалба и изкуствено е увеличило предлаганите в съответния търговски обект цени на стоките. Отбелязва, че от всички над 150 артикула само по отношение на два вида стоки е констатирано увеличение, което от една страна е пренебрежимо малко и не би могло да рефлектира върху финансовия резултат на дружеството, а освен това пренебрежимо малкият процент на стоките, които са с увеличена стойност, ясно показвал, че в случая се касае по-скоро за изключение, отколкото за спекулиране с цените. Според него доставната цена не е единственият фактор, който влияе на цената, определена от търговеца впоследствие, доколкото на последната влияят много обстоятелства като наем, други разходи на търговеца, инфлационни процеси и други икономически фактори, които в конкретния случай изобщо не са отчетени от приходните органи. По изложените съображения адв. К. счита, че в конкретния случай не е налице нарушение на данъчното законодателство и дори формално да са налице белези за такова административно нарушение, то неговата обществена опасност го разкрива като маловажен случай. Претендира сторените в производството разноски.

ОТВЕТНИКЪТ ПО ЖАЛБАТА Началник на отдел „Оперативни

дейности“ – В.Т., Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“, се представлява от гл. юрисконсулт Х. К.. Гл. юрисконсулт К. счита жалбата за неоснователна. Подробни съображения излага в писмени бележки, депозирани по делото. В тях тя заема становище, че от материалите по преписката е видно, че от страна на санкционираното лице не са представени доказателства, оборващи обвинителната теза, че поскъпването на процесните две стоки се дължат именно на обективни фактори. Счита за неоснователни аргументите на дружеството за поскъпването на тока, горивата и вдигането на минималната работна заплата като посочва, че в случая не става въпрос за производство на тези стоки, а и според нея тези твърдения не почиват на доказателствата по делото, а именно предоставените фактури от доставчиците. Посочва, че административнонаказващия орган е изпълнил правомощията си – проверил е акта с оглед неговата законосъобразност, обсъдил е възраженията и събраните доказателства и е отчел всички факти и доказателства по преписката, с оглед на което е наложил на търговеца имуществена санкция в предвидения от закона минимум. Във връзка с алтернативното искане в жалбата за приложение на чл. 28 от ЗАНН гл. юрисконсулт К. посочва, че извършеното нарушение не покрива критериите за маловажен случай, доколкото засяга изключително важни обществени отношения, свързани с икономическата стабилност в страната и покупателната способност на населението.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА Районна прокуратура – В.Т., ТО – •••, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На основание чл. 55а, ал. 1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) и във връзка с чл. 15, ал. 4 от същия закон, с оглед осъществяване на контрол за спазване на забраната за необосновано повишаване на цените на 10.12.2025 г. била извършена проверка на търговски обект - магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. •••, •••, стопанисван от дружеството „СИСОНИ 75“ ЕООД с ЕИК •••. В хода на проверката била изискана информация за продажните цени на определени основни стоки.

На 10.12.2025 г. от органа по приходите бил изпратен имейл с приложени в него таблици и искания до електронен имейл, посочен в информационните масиви на Национална агенция за приходите (НАП), обслужвани от „СИСОНИ 75“ ЕООД. На имейл ••• били изпратени от орган по приходите електронно подписана „Покана за предоставяне на информация относно ценови равнища“ , списък със стоки и таблица в Excel. В поканата подробно било описано искането да бъде предоставена информация за размера на цените на посочените в приложения списък стоки, като същата се представи за дати 11.08.2025 г., 09.10.2025 г. и 10.12.2025 г.

При анализа на данните, изпратени от дружеството, било установено повишена цена към 10.12.2025 г. спрямо 11.08.2025 г. на следните видове продукти с продажни цени, както следва:

• „Ракия Ямболска 0.700“ с продажна цена към 11.08.2025 г. - 12,50 лв. с ДДС и цена 13,45 лв. с ДДС към 10.12.2025 г. Било констатирано повишение в продажната цена е 7,60 %;

• „Яйца размер L 6 бр.“ с продажна цена към 11.08.2025 г. - 2,82 лв. с ДДС и цена 3,48 лв. с ДДС към 10.12.2025 г. Констатираното повишение в продажната цена било 23,40%.

На 05.01.2026 г. било изпратено електронно писмо с ново искане до задълженото лице, с което били изискани данни относно продуктите с повишена цена на посочения по-горе електронен адрес, в което било приложено и „Допълнително искане за поясняване на причините за необоснованото покачване на цените“ и таблица за попълване на данни за % промяна доставна цена; % промяна данък (акциз); % промяна разходи за логистика/енергия; % разлика валутен курс; % промяна други външни фактори. Изискани били също документи и фактури относно причините за повишението на цените на продуктите. На 14.01.2026 г. бил извършен анализ на представените данни, в резултат на който било установено, че продуктът „Ракия Ямболска 0.700“ е бил с доставна цена без ДДС - 8,130 лв. към 11.08.2025 г., съгласно фактура № 0600067682/21.06.2025 г. и с доставна цена 8,360 лв. без ДДС съгласно фактура № 0600092194/14.11.2025 г. към 10.12.2025 г. Повишението на доставната цена към 10.12.2025 г. спрямо 11.08.2025 г. било 2,83%, а повишението на продажната цена към 10.12.2025 г. спрямо 11.08.2025 г. било 7,60%., т.е. повишението на продажната цена е с поголям процент спрямо повишението на доставната цена. Продуктът „Яйца размер Л 6 бр.“ бил с доставна цена без ДДС 0,1576 евро (0.31 лева) към 11.08.2025 г., съгласно фактура № 0032123986/16.07.2025г. и с доставна цена 0,38333 лв. без ДДС съгласно фактура № 0030014554/26.11.2025 г. към 10.12.2025 г. Тоест, повишението на доставната цена към 10.12.2025 г. спрямо 11.08.2025 г. било 22,58%, а повишението на продажната цена към 10.12.2025 г. спрямо 11.08.2025 г. било 23,40%. И в двата случая според наказващия орган търговецът не е предоставил доказателства за наличието на обективни икономически фактори за повишение на продажната цена на тези продукти.

На 14.01.2026 г. за така констатираното нарушение на „СИСОНИ 75“ ЕООД, ЕИК •••, бил съставен АУАН № F866588. Актът бил подписан от управителя на дружеството в лицето на С. И. М. като в него същата вписала саморъчно: „Ще подам възражение в законоустановения срок“. Такова възражение действително било депозирано от М. на 19.01.2026 г. В него тя отбелязва, че по отношение на цената на продукта „Ракия Ямболска 0.700“ била допусната техническа грешка при ценообразуването. Посочва, че този продукт не е стока от първа необходимост и не е от оборотните стоки в обекта. По отношение на цената на яйцата, М. счита, че няма никакво основание същата да се смята за необосновано повишена, тъй като повишението било само с половин стотинка. Моли наказващия орган да вземе предвид официалните данни за инфлация за 2025 г. като посочва, че наемът на търговското помещение е обвързан с тях, както и да вземе предвид, че всички други стоки от първа необходимост и важни за крайният потребител нямат увеличение.

На 09.03.2026 г. В.А.И. – Началник на отдел „Оперативни дейности“ – В.Т., Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, след като разгледал преписката, образувана с АУАН № F866588/14.01.2026 г., издал обжалваното наказателно постановление срещу жалбоподателя „СИСОНИ 75“ ЕООД, с което за нарушение на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ на основание чл. 59, ал. 5, т. 6 от същия закон на дружеството било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2600,00 EUR.

Препис от постановлението било връчено на управителя С. И. М. на 27.03.2026 г. На 14.04.2026 г. била депозирана жалбата на дружеството до Районен съд – ••• чрез наказващия орган.

В настоящото производство като свидетели бяха разпитани актосъставителят К. Х. Л. и свидетелят по акта Б. М. Б.. Техните показания по същество припокриват описаното в наказателното постановление. Свидетелят Л. уточни, че стоките, които са изследвани, са тези, които задълженото лице е попълнило и изпратило на служебния имейл на НАП. При проверката не е било установено необосновано увеличение на други стоки, а само на двете, посочени в акта и НП. Всъщност анализират само един от ценообразуващите елементи, а именно – доставната цена спрямо продажната. Свидетелят обясни, че цените се въвеждат в таблица в Excel. Въвежда се доставна цена към определена дата и достигната доставна цена към друга дата. След това се въвежда продажна цена към първата дата и продажна цена към втората дата. В таблицата имало поле, в което на база тези данни автоматично „светва“ обосновано или необосновано увеличение на цената. Тогава се пуска второ искане до задълженото лице да обясни на какво се дължи това увеличение. Въпросната таблица е представена от наказващия орган по делото като в нея са посочени над 100 продукта.

В хода на съдебното следствие бе допуснат в качеството на свидетел и разпитан Г.Ж.М. – служител на фирмата, чиято работа е свързана именно със завеждането на стока, поръчване на стока на доставчици и търговци, ценообразуване в процесния търговски обект – хранителен магазин. Именно той е подал информацията до НАП в горепосочените таблици. Същият е присъствал на проверката. В своите показания Г. М. посочи, че при цената на „Ракия Ямболска 0.700“ е допуснал техническа грешка при ценообразуването. Но добави също, че това не е от „вървежните“ им продукти. В магазина се продавали по около 80 броя от продукта за цялата година. Най-„вървежни“ били разфасовките от продукта по 0,200 л, но при тях не е констатирано нарушение. Относно цената на яйцата свидетелят посочи, че е получил яйцата на нова доставна цена и оттам е ценообразувал спрямо процента на търговеца. Посочи, че яйцата са един от продуктите, на който целогодишно цената се сменя непрекъснато. Но заяви, че в случая увеличението на бройка яйце се явява 0,003 български лева и не смята, че има спекула. М. отбеляза в своите показания, че дружеството никога преди не е имало проблеми с НАП – не са констатирани нарушения, не са налагани санкции.

Горната фактическа обстановка се установи от показанията на свидетелите К. Х. Л., Б. М. Б. и Г.Ж.М., както и от приетите по делото писмени доказателства.

След като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от лице, което има правен интерес от обжалване и е процесуално допустима.

АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица и в рамките на определената им компетентност, в давностните срокове по ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение отразени датата и мястото на нарушението, във връзка с което е издадено НП. Нарушението е описано подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на наказаното лице.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на 15, ал. 4 от ЗВЕРБ. В тази норма е предвидено задължение в периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, да формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори. Търговците са длъжни при поискване да представят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори.

В § 1. 6. от същия закон е дадена легална дефиниция на понятието обективни икономически фактори, като се приема, че такива „са външни за търговеца, предоставящ стоки и услуги на потребители, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства – форсмажор, и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността“. С оглед на изложеното, за да се приеме, че е осъществен съставът на нарушението по чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ следва да са налични следните елементи от фактическия му състав: 1. да е налице увеличение на цените на търговеца в периода на двойно обозначаване на цените от август 2025 г. до август 2026 г. и 2. това увеличение да не се дължи на обективни икономически фактори.

В конкретно разглеждания случай действително се констатира увеличение на продажната цена на две от предлаганите от търговеца стоки – „Ракия Ямболска 0.700“ и „Яйца размер L 6 бр.“, като това повишаване касае именно периода на двойно обозначаване на цените. При това положение следва да се изследва въпросът, дали констатираното повишаване на цената се дължи на обективни икономически фактори или не. В тази връзка следва да се отбележи, че от доказателствата по делото не се установи наличие на някакви външни за търговеца извънредни фактори по производство, доставка, съхранение и продажба на посочените в наказателното постановление стоки, които да обосновават повишение на продажната цена.

Все пак съдът отчита обстоятелството, че при продукт „Ракия Ямболска 0.700“ разликата в повишението на доставната цена спрямо повишението на продажната цена е по-малко от 5 %. При продукта „Яйца размер L 6 бр.“ тази разлика е още по-малка – само 1,4 %. Такова повишение според съда не може да се приеме за необосновано, тъй като не е драстично голямо, за да се счете, че е недобросъвестно. Нещо повече, поначало в Република България липсва регулация на цените на стоките, като търговците са свободни да ги определят. Ноторно известно е, че един продукт има различна цена в различните търговски обекти. При това положение е напълно възможно, въпреки че процесните продукти са с увеличена цена към 10.12.2025 г., то тази цена все още да е по-ниска от цената им в други търговски обекти, които не са увеличили цените си, но чиито цени изначално са били по-високи. Тоест, тук следва да се отчита и принципа на свободната стопанска инициатива.

Настоящата съдебна инстанция намира за необходимо да отбележи, че по отношение на понятието необосновано повишение липсват единни критерии, въведени от законодателя за извършване на преценка в тази връзка, което съставлява пречка за търговците да организират работата си по такъв начин, че да спазят изискванията на ЗВЕРБ. В съдебно заседание актосътавителят поясни, че преценката от приходната администрация за наличието на това обстоятелство е извършена въз основа на резултат от таблица в Exсel формат. Изложеното означава, че след като се касае за резултат от таблица, то в същата има въведен определен алгоритъм на изчисление, като при определени показатели се дава краен резултат - обосновано или необосновано. Иначе казано, налице е някаква обективна граница, преминаването на която води до извод за нарушение. Липсата на каквато и да е информация относно съдържанието в тази таблица обаче води до неяснота у търговците относно поставените спрямо тях изисквания и невъзможност те да се съобразят с тях. Така посочената таблица не е и нормативно предвиден способ за извършване на преценка относно наличието на нарушение по чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ.

С оглед всичко изложено дотук съдът приема, че макар формално жалбоподателят да е осъществил състава на нарушението по чл. 15, ал. 4 ЗВЕРБ, то извършеното нарушение осъществява признаците на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Законодателят с § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН определя като маловажен случай този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или общината, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед наличието на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

В конкретният случай с оглед конкретните проценти на необосновано завишение при двата продукта – съответно около 5 % при ракията и само 1, 4 % при яйцата, броя на предлаганите в магазина стоки – над 100 броя, от които само при посочените два са констатирани завишени цени, липсата на предходни нарушения, за които дружеството да е било санкционирано с влезли в сила наказателни постановления, сочи на значително по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение, в сравнение с нарушенията от същия вид, респективно разкрива по-ниска обществена опасност на конкретното деяние и дееца и обуславят извод за маловажност на конкретния случай.

По изложените мотиви, съдът намира, че административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния закон, като не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, при наличието на визираните в закона предпоставки за нейното приложение, поради и което наказателното постановление следва да бъде отменено и да бъде предупреден нарушителят, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено

административно наказание.

При този изход на делото съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, право на присъждане на разноски има жалбоподателя. В настоящия случай процесуалния представител на дружеството адв. К. заяви такава претенция за присъждане на разноски като приложи договор за правна защита и съдействие от 07.04.2026 г. В него между страните е уговорено възнаграждение в размер на 400,00 евро.

Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа ако административното наказание е под формата на глоба или имуществена санкция, то възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. Наложеното административно наказание в обжалваното НП е „глоба“ в размер на 2600,00 EUR или 5085,16 лв., което попада в хипотезата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата. От тук следва, че размерът на дължимото адвокатското възнаграждение в разглеждания от нас случай е 808,55 лв. или 413,41 EUR. Уговореното възнаграждение е в размер на 400,00 EUR, който размер съдът намира за справедлив с оглед факта, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност и е приключило в общо две съдебни заседания. В тази връзка възражението на въззиваемата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява неоснователно.

По аргумент от чл. 205 от АПК за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта. Ето защо съдът намира, че следва да осъди Национална агенция по приходите да заплати на жалбоподателя сторените от него в настоящото производство разноски в размер на 400 EUR.

Водим от горното, съдът