Мотиви към Решение № 9 от 23.1.2023 г. на Районен съд - Елин Пелин по дело № 162/2022 г.

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН. Депозираната жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в законоустановения за това срок и скрепена с изискуемите реквизити. Съдът намира жалбата за основателна по следните съображения: По съставянето на процесния АУАН съдът констатира нарушения на императивните разпоредби на чл. 42 от ЗАНН. Действително, в каквато насока са и изложените с жалбата до съда твърдения, процесният АУАН не съдържа точно описание на извършеното нарушение. Това е така, тъй като от същия не е видно кога е извършено нарушението, респ. дата на извършване на вменяваното административно нарушение. В съставения акт единствено е посочено, че липсва изпълнение на дадени предписания в „ посочен 10-дневен срок за изпълнение“.От съдържанието на АУАН не е видно и кога точно е връчено Предписание № 25-3112/27.04.22г.. Но дори и да не е така, то недопустимо е чрез тълкуване да бъде извличана датата на извършване на конкретно вменявано административно нарушение, какъвто е настоящия случай. От друга страна в АУАН не са отразени конкретните мероприятия / мерки, които е следвало да приложи строителя/ жалбоподателя, каквито евентуално биха се съдържали в ПБЗ и в указания на проектант по част „“ Конструкция“. Данни за последните не се съдържат и по административнонаказателната преписка, тъй като същата не са скрепени с ПБЗ и част „Конструкция, което е в тежест на административния орган. Пак в тази връзка, видно от свидетелските показания, във връзка със сигналите от граждани и след посещение на обекта на място, са били направени са били снимки, съгласно съдържанието на констативен протокол от 13.05.2022г., каквито отново няма приобщени към административната преписка от страна на АНО. На следващо място с АУАН е посочено, че жалбоподателят е нарушил „ следните законови разпоредби: „ Чл.163, ал.2, т.1 и чл.3 от ЗУТ“. От буквало цитираната формулировка недвусмислено се налага извод, че дружеството е привлечено към административнонаказателна отговорност за две нарушения, а е наложена санкция за едно.Същата цифрова формулировка административнонаказващият орган е пренесъл и в издаденото наказателно постановление, но там липсва отразяване на конкретния закон, на който се основава АНО за да издаде НП и наложи определената в НП санкция от 5 000.00 лева, с което се възпрепятства привлеченото към административнонаказателна отговорност лице адекватно да организира защитата си.Отново следва да се сподели, че и в издаденото НП не е отразена дата на извършване на административното нарушение, както и начална и крайна дата за изпълнение на предписанието. По въведеното с жалбата възражение за липса на надлежно връчване на процесното предписание съдът намира същото за основателно. Това е така, тъй като изрично под съдържанието на предписанието саморъчна е изписано, че същото „е получено и ще бъде предадено копие на надзора“ по изпълнение на строжена и е положен подпис, но без данни за имената и качеството на получателя. Тук следва да се отбележи, че с оглед съдържанието на предписанието, считано от датата на неговото връчване би следвало да тече и установено в него 10- дневен срок за изпълнение, за да може да подлежи на последваща преценка твърдението, че жалбоподателя не е изпълнил предписанията в срок и към коя конкретна дата е налице нарушение, каквото се твърди с АУАН и НП. При така изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното НП подлежи на отмяна, като незаконосъобразно. При този изход на спора по делото и до колкото с жалбата до съда се претендират разноски, но не са ангажирани доказатества да са засторени такива, респ. за размера на същите и евентуално извършено плащане, молбата за разноски следва да се остави без уважение. Предвид горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът постанови решението си.