Решение № 1173 от 18.3.2024 г. на Административен съд - Хасково по дело № 1375/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. З. Т., подадена чрез адв.Х. Ч., срещу Решение № 475/19.07.2023 г., постановено по гражданско дело № 1252/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на оспорващия против Заповед за задържане рег.№ 272зз-18/03.06.2023 г., издадена от полицейски орган - мл.инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради факта, че заповедта за задържане била неправилна и незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния закон и в нарушение на административно-производствените правила, както и в несъответствие с целта на закона. Заповедта била издадена и в нарушение на чл. 5, т. 4 от ЕКПЧОС и чл. 5, § 1 от Конвенцията, както и при липса на материалноправните предпоставки на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, тъй като от материалите по делото не ставало ясно по какъв начин и с какви действия жалбоподателят извършил или бил съпричастен към извършеното. Нарушен бил и чл. 73 от ЗМВР. Освен това заповедта засягала в по-голяма степен права и интереси от най-необходимото за целта й, като по този начин бил нарушен принципът за съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 от АПК. По подробни изложени в жалбата съображения, обосноваващи изтъкнатите доводи за незаконосъобразност, касаторът моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и да му бъдат присъдени разноските по делото. Ответната страна – Младши инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, не изразява становище по основателността на касационната жалба. Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - ХАСКОВО счита, че решението на Районен съд – Хасково е правилно и законосъобразно. Обжалваната заповед за задържане не страдала от пороци, опорочили производството. Твърди, че жалбата е неоснователна, поради което моли обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено. Административен съд - Хасково, в настоящия касационен състав, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да отхвърли жалбата срещу Заповед за задържане peг. № 272зз-18/03.06.2023 г., издадена от полицейски орган – младши инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 03.06.2023 г. в [населено място] на [улица]жалбоподателят е шофирал лек автомобил ••• с рег.№ [рег. номер], когато бил спрян за проверка от младши автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Хасково. Водачът бил тестван с техническо средство Дрегер, което отчело концентрация на алкохол в кръвта му над 1, 2 на хиляда, а именно 3, 52 промила. Съставен му бил АУАН GA № 964272/03.06.2023 г. и същият бил отведен в сградата на районното полицейско управление. Образувано било Бързо производство № 513/2023 г. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. За да обоснове изводите си за законосъобразност на оспорения административен акт, районният съд е изтъкнал, че същият е издаден от компетентен орган - полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР, и е цитирал разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лице, както и хипотезите, при които това е допустимо. Съдът не е констатирал допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване на оспорения акт. Заявил е, че заповедта за задържане на лице съдържа необходимите реквизити, посочени в правната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Изложеното в обстоятелствената част и материалите по административната преписка, че лицето се задържа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, поради управление на МПС след употреба на алкохол над 1, 2 промила, макар и не особено прецизно, обосновало в достатъчна степен ясни твърдения за осъществяване на признаците от обективна страна на престъпния състав по чл. 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс в хипотезата на наличие на данни. Това еднозначно сочело на основание за приложение на разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, според която полицейските органи можело да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Съдът е посочил още, че фактическите основания за издаване на процесната заповед можело да бъдат извлечени както от документите, изготвени във връзка и по повод издаването й, така и от материалите по Бързо производство № 513/2023 г. по описа на РУ на МВР - Хасково. Въпреки че в оспорения административен акт не били изложени подробно фактическите основания за задържането, то естеството на деянието, съставянето на акт за установяване на административно нарушение с посочване на конкретната стойност на концентрацията на алкохол в кръвта, установена по надлежния ред - с техническо средство, предявен още преди задържането, налагали извод, че жалбоподателят бил наясно с фактическото основание на задържането, като респективно не било нарушено правото му на защита. Освен при спазване на процесуалните правила, оспорената заповед била издадена и в съответствие с материалния закон. В случая събраните по делото доказателства обосновавали приложението на разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно - наличие на данни, че задържаното лице е извършило престъпление. Такива данни по отношение на жалбоподателя безспорно били налице, с оглед наличието на конкретни писмени доказателства за осъществяване от обективна страна на деянието по чл. 343б, ал. 1 от НК. Предвид това, съдът е намерил, че към момента на задържането полицейският орган е разполагал с данни за извършено престъпление от лицето, което се установявало и от събраните по делото доказателства. Това било достатъчно основание, при условията на оперативна самостоятелност, да наложи мярката. По тези съображения, съдът е приел, че събраните по делото доказателства обосновават наличието на материалноправните предпоставки на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно - наличие на данни за извършено от задържаното лице престъпление. В случая при издаване на оспорения административен акт не бил накърнен и принципът за съразмерност. Спазена била разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК с оглед на обществения интерес, който в конкретната хипотеза надделявал над изискването за зачитане на личната свобода. С оглед тези мотиви, съдът е намерил подадената жалба за неоснователна. Касационната инстанция споделя изводите на Районен съд – Хасково за законосъобразност на оспорената заповед. Районният съд надлежно е обосновал изводите си, че оспорването е допустимо, а заповедта за задържане на лице е издадена от материално и териториално компетентен орган, както и че същата е издадена в изискуемата от разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР писмена форма, като заповедта съдържа предвидените в ал. 2 на същия текст реквизити и не са налице допуснати съществени процесуални нарушения. Не се споделят доводите на касатора за непосочване на фактически и правни основания за задържането на лицето в изискуемата кумулативна наличност по смисъла на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР в оспорената заповед, както и за издаване на заповедта при съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. В оспорения административен акт изрично и ясно е посочено, че същият се издава на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и е изписано фактическото основание – управление на МПС след употреба на алкохол над 1.2 промила. В този смисъл следва да се приеме, че е налице посочено правното основание, като и изложени фактическите обстоятелства, позволяващи на задържаното лице да узнае, че е извършило конкретно престъпление при наличие на словесно описание на изпълнителното деяние. Така обоснована, заповедта за задържане обезпечава стандартите за мотивираност на административния акт и възможността задържаното лице да разбере защо е задържано и да организира ефективно защитата си. Не се изисква съобщената на лицето при задържането му информация да е пълна и изчерпателна, достатъчно е лицето да придобие незабавно представа за причината за задържането му. Посочването на конкретната форма на изпълнително деяние и на квалификацията по НК (каквато в случая липсва) не е дължимо от полицейските служители, задържащи лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Точната правна [жк], компетентен да повдигне наказателно обвинение за престъпление, извършено на територията на РБ и прокурора (чл. 46, ал. 1 от НК). В този смисъл настоящата инстанция приема, че непосочването в оспорената ПАМ на правната квалификация на деянието не представлява съществено процесуално нарушение, доколкото в заповедта е посочено за какво деяние от фактическа страна е бил задържан Толумбаджиев. По отношение на възражението за разминаване в посочените часове, следва да бъде отбелязано следното: действително в заповедта за задържане е отразено, че същата е издадена в 19: 30 часа, а по делото са приложени два акта за установяване на административно нарушение, в единия от които, съставен за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 на хиляда, е налице отбелязване за извършване на деянието в 20: 01 часа, а във втория, съставен по повод реализирано ПТП с леки материални щети, е налице отбелязване за извършване на деянието в 19: 05 часа. В тази връзка следва да се има предвид, че посочването на конкретен час на осъществяване на конкретно деяние не е необходим реквизит на съдържанието на АУАН. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН, в акта следва да бъдат посочени датата и мястото на извършване на нарушението, но редовността на акта не изисква вписване на конкретен час. Когато точният час на извършване на нарушението е необходим и задължителен реквизит, това е изрично предвидено в съответната законова норма – например чл. 189, ал. 4 от ЗДвП относно реквизитите на електронния фиш. Съдебната практика трайно е приела, че при повдигане на обвинение за извършено престъпление, което е деяние с многократно по-висока степен на обществена опасност, за охраняване на правото на защита и възможността за адекватно участие на обвиняемия в процеса не е необходимо обвинението да бъде конкретизирано до определен час от денонощието, съответно, че не е оправдано да се поставят завишени изисквания към описанието на нарушението в АУАН спрямо акта, с който се повдига наказателно обвинение. Тоест налага се извод, че дори и разминаването в часовете да се дължи на неточности в съставените актове за установяване на административно нарушение, то доколкото се касае за незадължителен и несъществен реквизит на съдържанието им, то разминаването не е довело до ограничаване или реално затрудняване упражняването на правото на защита на лицето, нито препятства възможността за съдебен контрол и за установяване на обективната истина. В тази връзка настоящата инстанция приема, че се касае за техническа грешка, на която не биха могли да бъдат придадени неследващи се правни последици. За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че отчитайки спецификата на контролната дейност по ЗДвП и обстоятелството, че по време на проверката, преди задържането, са констатирани две отделни нарушения, по отношение на които има вписани различни часове на установяване, не води непременно до извод, че отразеният в обжалваната заповед час не отговаря на обективната истина. Разминаването в часовете е възможно да се дължи на различната последователност на действията и времетраенето на проверката, пряко свързани с конкретните обстоятелства по случая и действията на контролните органи и нарушителя. С оглед на това и с оглед на липсата на каквито и да е други доказателства за невярно отразяване на часа на задържането следва да се приеме, че посоченият час е достоверен и не е налице съществено нарушение на процесуалните правила. Принудителната административна мярка е приложена в изпълнение на функциите на правоохранителните органи по разкриване и преустановяване на противоправните деяния и отстраняване на последиците от тях, тоест заповедта е издадена в съответствие с преследвана от закона цел. Към момента на ограничаване правото на свободно придвижване на лицето са съществували обективни данни за извършено правонарушение и предприетите процесуално-следствени действия са били необходими за изясняване на фактическите и правни аспекти на деянието. Не се констатира ограничаването на каквито и да било други права, освен правото на свободно придвижване на жалбоподателя. Доколкото на основание чл. 72, ал. 4 от ЗМВР Толумбаджиев е упражнил правото си на ефективна защита, оспорвайки заповедта за задържане, се формира извод, че спрямо него, като задържано лице, не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените. Спазени са разпоредбите на чл. 5, § 2 и § 4 КЗПЧОС. Настоящата инстанция намира, че оспореният пред Районен съд – Хасково административен акт е и материално законосъобразен. Като правно основание в заповедта е посочена разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, според която полицейските органи имат правомощие да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Задържането на лице на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 72 от ЗМВР принудителна административна мярка, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. За прилагането на процесната принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин извършването на престъпление по смисъла на НК, неговото авторство и вината на конкретното лице. Това е видно и от възприетия от законодателя различен стандарт на доказване в административното производство по издаване на заповедта за задържане и в евентуално последвалото го наказателно производство. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР изисква единствено наличието на данни, че задържаното лице е извършило престъпление, докато, за сравнение, чл. 64, ал. 4 вр. чл. 63, ал. 1 от НПК, за вземане на мярка "задържане под стража" в досъдебното производство е необходимо да е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, и доказателствата по делото да сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. При налагането на принудителната административна мярка "задържане до 24 часа" по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин всички обективни и субективни елементи на престъплението по смисъла на НК, включително вината на извършителя. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастно с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи принудителна мярка от вида на процесната. Целта на закона е да се преустанови противоправното деяние или да се предотврати възможността задържаното лице да се укрие, да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване. Тоест прилагането от органите на МВР на ПАМ "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването на евентуално престъпление, а не с наличието и санкционирането на вече доказано такова. Въз основа на установените в производството факти Районен съд - Хасково е имал достатъчно основания да приеме, че цитираните по-горе предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР са осъществени. Към момента на издаването на заповедта за прилагане на ПАМ, полицейският орган е разполагал с достатъчно обективни данни, които сочат на инкриминирано поведение на касационния жалбоподател. Самата принудителна мярка е приложена спрямо Толумбаджиев в съответствие с нормативните изисквания, като ограничаването на правото на свободно придвижване на лицето, е само с оглед постигане на предвидени в закона цели. В тази връзка следва да се отбележи, че изискването на чл. 5, § 1 от КЗПЧОС за "законосъобразност" на задържането, е същото да бъде извършено при спазване на процесуалните правила, установени в съответния национален закон и това изискване в случая е изпълнено. Същевременно, към момента на ограничаване правото на свободно придвижване на Толумбаджиев са били налице обективни данни за негова съпричастност към соченото в заповедта престъпно деяние, а въпросът дали задържаното лице действително е извършител на това деяние, подлежи на надлежно изясняване в рамките на наказателното производство. Тоест установява се и поне една от материалноправните предпоставки за задържане, изброени в чл. 5, § 1, б. "с" от КЗПЧОС, поради което не е налице нарушение на посочената норма. От друга страна, задържането е извършено на законово основание, предвидено в национален нормативен акт (ЗМВР) и в този смисъл също не може да се приеме, че временното ограничаване правото на свобода на И. Т., е в нарушение на посочената конвенция. На последно място, в случая не е нарушен и принципът за съразмерност при упражняването на правомощията на административния орган. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Съобразно коментираните по-горе преустановителна или предотвратяваща цели на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, прилагането на мярката следва да е оправдано от гледна точка съотношението на тежестта на налаганото ограничение с необходимостта от постигането на тези цели. В случая приложеното задържане за срок до 24 часа е оправдано, тъй като установените от полицейските органи данни сочат, че задържането е било в защита на важен обществен интерес, надделяващ над правилото за зачитане на личната свобода. Тоест в конкретния случай е обосновано и доказано, че за постигане на законовите цели е било необходимо прилагането на принудителната административна мярка. В този смисъл обосновано Районен съд – Хасково е приел, че оспорената заповед е съобразена с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК и с целта на конкретната норма на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и общата цел на чл. 22 от ЗАНН. З. Т., след като е установено, че управлява МПС след употреба на алкохол, е преустановено и предотвратено продължаването извършването на престъплението по чл. 343б от НК. В този смисъл обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. От ответната страна не се претендират и не са представени доказателства за сторени разноски в настоящото производство, поради което такива не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд -Хасково