Решение № 531 от 29.10.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 538/2025 г.

Производството е по чл.29, ал.3 от ЗОЗ. Образувано е по жалба вх. № 83416/08.07.2025год. на „ Райфайзен Банк Интернешънъл АГ“ срещу Решение № 991/04.07.2025год., постановено по т.д.№ 1022/2025год. на СГС, с което е оставена без уважение жалба от 23.05.2025год. на „ Райфайзен Банк Интернешънъл АГ срещу Отказ № 20250519173857/21.05.2025год. на длъжностното лице при Агенция по вписванията да впише в ЦРОЗ промени в особен залог, вписан по партидата на „Р-Инженеринг“ ЕООД, заявени със заявление вх.№ 20250519173857/19.05.2025год. В жалбата се излагат твърдения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Сочи се, че искането за вписване на промени в обезпеченото вземане не е недопустимо както бил приел първоинстанционния съд, тъй като този му извод се основавал на неправилно приложена правна норма. Твърди се, че приложимата правна норма не била сочената от първоинстанционния съд разпоредба на чл. 26, ал.2 от ЗОЗ, а разпоредбата на чл. 26, ал.3, т.12 от ЗОЗ, която изрично предвиждала възможност за вписване на „ други промени във вписаните обстоятелства, определени в наредбата по чл.23 „. Неправилно първоинстанционният съд бил приел, че измененията в ЗОЗ от ДВ бр. 105 от 2016год., в сила от 30.12.2016год. били довели до отпадане на възможността за вписване на „ други „ промени на обстоятелствата по вече вписан особен залог, защото старият текст на чл. 26, ал.2, т.5 от ЗОЗ бил отпаднал. Този извод не бил съобразен с факта, че аналогичния текст на отменения чл.26, ал.2, т.5 от ЗОЗ в редакцията му преди 2016год. се съдържа в настоящата разпоредба на чл. 26, ал.3, т.12 от действащия ЗОЗ. Видно било, че ЗОЗ не забранява вписването на изменения на залози изобщо и не ограничава измененията само до тези по чл. 26, ал.2 от ЗОЗ. Поддържа се, че обжалваното решение било постановено в нарушение на процесуалните правила, тъй като в него не били обсъдени всички доводи в жалбата, а това водело и до необоснованост на съдебния акт. По изложените доводи се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което обжалвания отказ на Агенция по вписвания да бъде отменен и да й бъдат дадени указания за вписване на заявените обстоятелства. „Централен депозитар „ АД не е подал писмен отговор на частната жалба. Апелативен съд-София, извършвайки проверка за допустимостта на подадената жалба, намира същата за подадена в срока по чл.25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на жалбата настоящият съдебен състав съобрази следното от фактическа страна: Установява се по делото, че по партидата на „ Р-Инженеринг“ ЕООД в ТР и ЦРОЗ е вписан особен залог върху търговското предприятие в полза на Международна финансова корпорация, САЩ и Райфайзен Банк Интернешънъл АГ както следва: 1/ в ТР - с вписване № 20241021093353, номер по ред на залога 001 и 2 / в ЦРОЗ- номер по ред 3, първоначално вписване на договор за особен залог: 20241021180505. Установява се също така, че по партидата на „ Р- Инженеринг“ ЕООД с вписване № 20250408091849 към вече вписаните обстоятелства е добавено и следното: „ (m) всички плащания, дължими и платими от кредитополучателя по Договора за хеджиране на АрБиАй в размер, който ще се определи съгласно разпоредбите на договора за хеджиране на АрБиАй. Със заявление ЦРОЗ-1 с вх.№ 20250519173857 са заявени за вписване промени в обстоятелствата в особения залог, вписан в ЦРОЗ при АВ номер по ред 3, както следва: в поле „ Обезпечено вземане „ да се допълни горепосоченото обстоятелство. По цитираното заявление е постанови отказ № 20250519173857/21.05.2025год. на длъжностното лице при АВ. В него е прието, че искането е за допълване / увеличаване/ размера на обезпеченото вземане по същество съставлява ново вземане на заложния кредитор и води до възникване на ново задължение на длъжника по договора за кредит. С оглед на това е прието, че с изменението на размера на кредита в посока неговото увеличаване не може да бъде прието като изменение по група „Обезпечено вземане“ по вече вписан договор за залог и следва да бъде заявено като ново самостоятелно вписване. Изложени са доводи за това, че ако обстоятелствата бъдат вписани по заявения ред /като промяна в първоначалното вписване, а не като ново вписване на договор за залог/, то това би довело до осигуряване на привилегия със задна дата на заложния кредитор пред кредитор вписал следващ по ред залог върху същото имущество. Отказът е потвърден с обжалваното решение на СГС, като е прието, че промените в обстоятелствата на вече вписан залог, подлежащи на вписване в ЦРОЗ, са изчерпателно изброени в чл. 26, ал.2 от ЗОЗ и в тях не фигурират такива в обезпеченото вземане. Посочено е, че с изменението на същата алинея / ДВ бр.105 от 2016год. в сила от 30.12.2016год./ е отпаднала т.5, допускаща вписване на „ други промени на вписаните обстоятелства“, извън изрично посочените в предходни точки. От тук е направен извод, че допълване/ поправка на вече вписаните обстоятелства относно обезпечените вземания с добавяне на нови, допълнителна индивидуализация на вече вписани и други изменения е недопустимо да се извършва чрез промяна на вече вписани обстоятелства, а изискват ново вписване. Решението е правилно като краен резултат. Възможността за вписване на промени във вече вписаните обстоятелства във връзка с особения залог е предвидена в разпоредба на чл. 26, ал.2, т.12 от ЗОЗ, съгласно която на допълнително вписване в регистъра подлежат единствено посочените в чл.13, ал.3 от Наредба № Н-3/31.07.2020год. за водените, съхранението и достъпа до централния регистър на особените залози промени във вече вписаните обстоятелства, а именно тези относно обстоятелствата по група „ Обезпечено вземане“, по група „ Парична сума, за която е учреден залога“, по група „ Заложено имущество“ и по група „ Модалитети“. Съгласно чл. 11, ал.1 от Наредбата подлежащите на вписване обстоятелства относно особен залог се посочват в заявление по образец, съдържащо полета, обединени в раздели и групи – съгласно приложение № 1. В група "Обезпечено вземане" са изброени следните полета: а) поле "Основание", в което се отбелязва източникът на задължението (договор, съдебно решение, административен акт или друг източник, като се посочва какъв е този източник) и се посочва датата на съответния акт; б) поле "Договор за залог", в което се отбелязват номерът и датата, респективно допълнителна индивидуализация на договора за особен залог; в) поле "Предмет", в което се отбелязва видът на задължението, чието изпълнение се обезпечава (за предаване на сума пари или определена вещ, за извършването или неизвършването на определени действия); г) поле "Размер", в което се посочва количеството на дължимото по задължението и единиците, в които то се измерва (при парични задължения се посочва само главницата в съответната валута); д) поле "Лихви", в което се посочва размерът на уговорената лихва, която се начислява върху паричните задължения; е) поле "Лихви и неустойки за забава", в което се посочва размерът на лихвата, съответно неустойката за забава, която се начислява върху парично задължение.Посочените в цитираните полета на заявлението данни индивидуализират обезпеченото със залог вземане и само при изменение във вписаните индивидуализиращи обезпеченото вземане обстоятелства, биха били налице законовите изисквания за тяхното допълнително вписване в ЦРОЗ. В случая са заявени за допълнително вписване изменения по глава „ Обезпечено вземане“, поле „ Размер“ като е посочено че промяната се изразява в прибавяне към вече вписаните обстоятелства относно обезпеченото вземане на следното: (m) всички плащания, дължими и платими от кредитополучателя по Договора за хеджиране на АрБиАй в размер, който ще се определи съгласно разпоредбите на договора за хеджиране на АрБиАй. По виждане на настоящия съдебен състав заявеното с процесното заявление не съставлява изменение във вече вписания размер на обезпеченото вземане, за да бъде заявено по-горепосочения начин и да е допустимо допълнителното му вписване в ЦРОЗ по реда на чл. 26, ал.2, т.12 от ЗОЗ. Вземането по договора за хеджиране на Райфайзен Банк Интернешънъл АГ към заемателя не съставлява част от вписаните в регистъра обстоятелства, и независимо че неговия размер, прибавен към размера на вписаните вече обезпечени вземания, променя вписания общ размер на обезпечените вземания, не може да се приеме, че е налице промяна в информацията относно вписания размер на обезпеченото вземане, която да бъде допълнително вписана в регистъра. На този извод категорично сочи и дадената в договора за залог на ТП дефиниция за „ Обезпечено вземане“ и изричното изброяване в него на обезпечените задължения, индивидуализирани по вид, основание, кредитор и размер. След като в ЦРОЗ не са първоначално вписани обстоятелства във връзка с договора за хеджиране, в частност относно неговия размер, то е неприложим предвидения в чл.26, ал.2, т.12 от ЗОЗ ред за тяхното изменение. Този ред е предвиден за вписване на промени във вече вписани обстоятелства относно договора за залог и е недопустимо чрез него да се добавят нови на вече вписаните относно обезпеченото вземане обстоятелства, в частност добавяне на ново обезпечено вземане. Безспорно с добавяне размера на вземането по договора за хеджиране формално се постига изменение на първоначално вписвания размер на обезпечените вземания, но това е функция от заявеното за вписване добавяне на ново обезпечено вземане към вече вписаните такива. Съгласно чл. 5, ал.1 от ЗОЗ обезпеченото вземане може да бъде и бъдещо, тоест бъдещи вземания. За да бъдат обаче обект на залог по ЗОЗ, освен че следва да бъдат бъдещи /невъзникнали към момента на сключване на договора за залог и възникване на заложното право/, тези вземания следва и да са определяеми. Това предполага бъдещите вземания да са индивидуализирани по начин, че да могат след възникването си да бъдат определени, и като такива – попадащи под действието на учредения залог. В случая, използваната в договора за залог на ТП обща формулировка за „ обезпечени вземания“ в смисъл, че обезпечените задължения са „ всички настоящи и бъдещи задължения, които са дължими или възникнали по всяко време от заемополучателя към всички Обезпечени страни /или всяка от тях“, не дава достатъчна индивидуализация на бъдещите вземания и те не са годна основа по- късно, при тяхното възникване, да се обоснове съществуването на заложно право върху тях. Тази формулировка води както до неопределеност, но и на неопределяемост на предмета на заложното право, тоест въз основа на нея не може обосновано да се заключи, че вземанията по договора за хеджиране съставляват бъдещи вземания по смисъла на чл. 5 от ЗОЗ и че като такива попадат в обхвата на вписаните обстоятелства относно обезпеченото вземане, тоест че е допустимо вписване на промени по отношение на тези обстоятелства по реда на чл. 26, ал.1, т.12 от ЗОЗ. Данните по делото не могат да обосноват и извод, че вземането по Договора за хеджиране има характер на бъдещо вземане. Този договор е сключен на 15.10.2024год., на която дата е сключен и договора за залог на ТП и след като това вземане е възникнало към момента на сключване на договора за залог, то е могло да бъде включено към изричния и изчерпателен списък в него на обезпечените настоящи /възникнали вече към този момент/ вземания. Пропускът да бъде сторено това не може да бъде отстранен чрез използване на реда по чл. 26, ал.2, т.12 от ЗОЗ, тъй е недопустимо по този ред да се допълват вече вписаните обстоятелства по отношение обезпеченото вземане, дори това да е в полза на обезпечения кредитор и да цели ограничаване възможността на залогодателя да оспорва обхвата на обезпечените задължения. При липса на каквато и да било индивидуализация на обезпечените бъдещи задължения в договора за залог, която да ги прави определяеми, същите не би могло да се конкретизират или уточняват, дори и да се приеме, че такава може да бъде извършена по реда на чл. 26, ал.2, т.12 от ЗОЗ. Така изложеното не се явява в противоречие с приетото в Решение № 473/04.09.2025год., постановено по т.д.№ 529/2025год. на САС, ТО-11 състав, което е представено по настоящото дело с молба вх.№ 23651/05.09.2025год. В мотивите на цитирания съдебен акт е обсъждан единствено въпроса дали разпоредбата на чл. 26, ал.3, т.12 от ЗОЗ предвижда възможността за вписване в ЦРОЗ на промени във вече вписани обстоятелства относно договор за особен залог и е даден положителен отговор на този въпрос. Съществуването на възможността за вписване на промени във вече вписани обстоятелства относно обезпеченото вземане като предвидена в чл. 26, ал.2, т.12 от ЗОЗ не само че не се отрича, но и се обосновава и от настоящия съдебен състав. В цитираното решение обаче не е изразено становище по въпроса дали заявените за вписване в ЦРОЗ обстоятелства съставляват промяна на вече вписани обстоятелства по отношение на обезпеченото вземане и доколкото липсва даден положителен отговор по този въпрос, обоснованият извод за противното от настоящия съдебен състав, не се явява в противоречие с решението на САС, 11- търговски състав. Поради съвпадащия краен извод на двете съдебни инстанции за неоснователност на подадената срещу отказ №20250519173857/21.05.2025год. на длъжностното лице при Агенция по вписванията жалба, макар и по частично различни съображения, обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Апелативен съд- София, в настоящия си състав