Решение № 4707 от 28.10.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 1418/2024 г.

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от П. Н. И. срещу наказателно постановление /НП/ № НП-87/23.11.2023 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор" /ИА "МН"/ гр. София, с което на основание чл. 220, ал. 2 от Закона за здравето /ЗЗ/ на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 89, ал. 1, вр. чл. 88 от ЗЗ. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли за неговата отмяна. Оспорва се компетентността на актосъставителя. Твърди се, че Заповед № РД-13- 777/24.08.2023 г. на ИАМН не е била надлежно връчена на доц. д-р П. И., в качеството му на управител на МДЦ "•••" ООД, гр. София. Поддържа се, че НП не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН относно посочването на нарушените разпоредби, доколкото в същото била посочена несъществуваща такава – чл. 223а от Закона за здравето. Изтъква се и че в НП не е посочено бащиното име на лицето, което го е издало, което е в нарушение на чл. 57 ал. 1, т.1 от ЗАНН. Сочи се нарушение на чл. 52, ал. 1 от ЗАНН, тъй като наказващият орган не се е произнесъл в месечен срок от получаването на преписката. На следващо място се изтъква, че в НП не е посочено, че пациентът Лидия Спасова е посетила медицинския център на 10.05.2023 г. и на 23.05.2023 г. Поддържа се, че на пациента е била предоставена необходимата информация, поради което не е налице вмененото на жалбоподателя административно нарушение. В тази връзка се изтъква и че пациентът е подписал допълнителен документ - декларация съгласие, необходим за изпращане на взетия генетичен материал в специализирана лаборатория в Германия. Сочи се, че наказващият орган не е обсъдил подробно и задълбочено депозираните възражения срещу АУАН. Изразено е несъгласие с изводите на наказващия орган във връзка със становището на жалбоподателя, че писмено изразеното съгласие на пациента е било налично, но не е било намерено в медицинския център. Сочи се, че АНО не е обсъдил становището от •••, както и че в жалбата от Лидия Спасова е било посочено, че на 23.05.2023 г. е била проведена втора консултация, за да бъде разяснено протичането на процедурата и видовете генетични изследвания, за да направи своя избор. Оспорва се доказателственото значение на Протокол за установени фактически обстоятелства от 22.08.2023 г., в който е посочено, че липсва писмено информирано съгласие, като се изтъква, че с подписа си жалбоподателят е удостоверил единствено получаването му, но не и отразените в него факти и обстоятелства. На последно място се излагат съображения за приложението на чл. 28 от ЗАНН. С тези въображения се иска отмяна на обжалваното НП и присъждане на разноски. В съдебно заседание жалбоподателят П. И. - редовно призован не се явява, представлява се от адв. Д., надлежно упълномощена. Същата моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление по изложените в жалбата аргументи, като намира, че не следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите Й. и Николов, тъй като същите са в противоречие с писмени доказателства, представени от жалбоподателя. Иска отмяна на НП и претендира за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя. Въззиваемата страна - директорът на Изпълнителна агенция "Медицински надзор" - гр. София - редовно призована, се представлява от юрк. •••, с представено пълномощно, която моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като законосъобразно, като излага своите съображения в писмени бележки. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и релевира възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Софийски районен съд, след като извърши цялостна преценка на събраните доказателства и доказателствени средства, като обсъди доводите и възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа страна: На 01.08.2023 г. в Изпълнителна агенция "Медицински надзор" постъпила жалба с вх. № 96-00-600/01.08.2023 г. от •••, съдържаща твърдения за извършена от д-р П. И., спрямо Спасова инвазивна манипулация - амниоцентеза на 13.06.2023 г. в Медико-дентален център /МДЦ/ "•••" ООД, при липса на информирано съгласие от страна на пациента, като били изразени и съмнения относно правоспособността на асистиращото лице - •••. В жалбата било посочено, че след извършена инвазивна манипулация Спасова е получила изтичане на околоплодни води, вследствие на което се е наложило отстраняване на плода, което било извършено в „Специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология - Майчин дом“ ЕАД. По повод постъпилата жалба и на основание Заповед № РД-13- 741/10.08.2023 г., изменена със Заповед № РД-13-777/24.08.2023 г., на изпълнителния директор на ИАМН в периода от 14.08.2023 г. до 12.09.2023 г. била извършена проверка на лечебно заведение МДЦ "•••" ООД, находящо се в гр. София, ж. к. Павлово, ул. „Белмекен“ № 2А от комисия, в състава на която били включени и свидетелите д-р ••• - главен инспектор в отдел „Контрол по спазването на медицински стандарти“ в дирекция „Контрол на медицинските дейности и права на пациентите" и С. Д Й.-К. - главен инспектор в отдел „Контрол на финансовата дейност, здравни и осигурителни права" в дирекция „Контрол на медицинските дейности и права на пациентите". Проверката била извършена на място в лечебното заведение въз основа на предоставена медицинска и друга документация. С писмо изх. № 42-00-458/14.08.2023 г. проверяващия екип изискал от МДЦ "•••" ООД да бъдат представени посочените в него документи, вкл. цялата налична медицинската документация касаеща пациента •••, в т. ч. и декларации за информирано съгласие. В хода на проверката било установено, че лечебното заведение МДЦ "•••" ООД осъществявало своята дейност на основание Удостоверение № 8474/02.02.2022 г., издадено от ИАМН, с предмет на дейност: осъществяване па специализирана извънболнична медицинска и дентална помощ, по специалности, съгласно Приложение №1. Жалбоподателят бил управител на лечебното заведение и упражнявал професия като лекар със специалност „Акушерство и гинекология“. На 10.05.2023 г. пациентът ••• е посетила МДЦ "•••" ООД, където бил извършен медицински преглед от доц. д-р П. И., със специалност „Акушерство и гинекология“. На Спасова били извършени изследвания, включително ултразвуково изследване в първи триместьр, комбиниран биохимичен скринииг, като в издадения писмен документ от същата дата било посочено, че се установявал повишен риск от синдром на Даун (тризомия 21), Едвардс (тризомия 18) и Патау (тризомия 13), поради което била дадена препоръка за извършване на амниоцентеза. Допълнителна консултация на пациента Лидия Спасова и нейния партньор била извършена и на 23.05.2023 г. от жалбоподателя доц. д-р П. И.. На 13.06.2023 г. в МДЦ "•••" ООД на пациента Лидия Спасова била извършена препоръчаната инвазивна манипулация амниоцентеза, като за така извършената манипулация с преводно нареждане от 13.06.2023 г. от страна на пациента била заплатена сумата в размер на 300.00 лв. в полза на лечебното заведение, съгласно утвърден ценоразпис. Посочената инвазивна манипулация била извършена, без наличието на подписано информирано съгласие от името на пациента Лидия Спасова, съгласно изискването на чл. 89, ал. 1, вр. чл. 88 от Закона за здравето. Констатациите от извършената проверка били обективирани в Констативен протокол № 741/15.09.2023 г. В Становище до проверяващата комисия доц. д-р П. И. посочил, че с оглед резултатите от извършения на 10.05.2023 г. комбиниран биохимичен скрининг, е разяснил на пациента г-жа Спасова и нейния партньор, че е силно препоръчително да се извърши инвазивно генетично изследване за уточняване на диагнозата, като подробно разяснил възможностите и ограниченията на метода, необходими изследвания преди извършване на манипулацията, както и рисковете, свързани с извършването й, включително статистическата вероятност за поява на усложнения. Д-р И. посочил още, че на 23.05.2023 г. е била проведена допълнителна консултация, при която разяснил на г-жа Спасова и нейния партньор необходимостта от извършването на „трио- секвениране“ - екзомно секвениране на плода (посредством изследване на околоплодна течност, получена чрез амниоцентеза), както и на двамата родители (чрез изследване на периферна кръв), като отново им разяснил възможностите и рисковете, свързани с препоръчаната манипулация, като на 13.06.2023 г. извършил вземането на проба от околоплодната течност. В становището си д-р П. И. заявил, че след щателна проверка в архивите на МДЦ "•••" ООД, не било открито информирано съгласие, подписано от г-жа Лидия Спасова и/или нейния партньор, което се дължало на пропуск от страна на административния асистент - г-жа ••• и което било в отклонение от обичайната практика на лечебното заведение. Предвид тези обстоятелства свидетелят С. Д Й.-К. приела, че на 13.06.2023 г., в МДЦ "•••" ООД, гр. София, жалбоподателят доц. д-р П. Н. И., в качеството си на лекар е извършил манипулация „Амниоцентеза“ на пациента •••, без информираното й съгласие, обективирано в писмена форма, с което е нарушил разпоредбите на чл. 89, ал. 1, вр. чл. 88 от ЗЗ. Поради това на 26.10.2023 г. в присъствието на жалбоподателя и на един свидетел, присъствал при установяване на нарушението, свидетелят С. Д Й.-К. съставила срещу П. И. акт за установяване на административно нарушение № А-221/26.10.2023 г. Актът бил предявен за запознаване на жалбоподателя И., който го подписал и вписал в него, че има възражения. Такива постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения АУАН на 23.11.2023 г. изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор" - гр. София издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 220, ал. 2 от ЗЗ наложил на П. И. административно наказание "глоба" в размер на 500 лева за извършено нарушение на чл. 89, ал. 1, вр. чл. 88 от ЗЗ. НП било връчено на жалбоподателя на 27.11.2023 г., а на 11.12.2023 г. била подадена и жалбата срещу него. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства - показанията на свидетелите •••, С. Д Й.-К. и ••• Заповед № РД-13-777/24.08.2023 г. на изпълнителния директор /ИД/ на ИАМН, Становище от •••, писмо изх. № 42-00-458/14.08.2023 г. от проверяващия екип, списък на документация, изискана с посоченото писмо, Становище от доц. д-р П. И., молба-искане за удължаване на срок, протокол за установени фактически обстоятелства от 22.08.2023 г., жалба с вх. № 96-00- 600/01.08.2023 г. от •••, Възражение по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, Декларация - съгласие, подписана от Лидия Спасова, свързана с необходимостта от изпращане на генетичния материал за изследване в Германия от 13.06.2023г., Констативен протокол за извършена проверка № КП-741/15.09.2023 г., ведно с разписка за връчването му на 20.09.2023 г., Удостоверение за регистрация на лечебно заведение за извънболнична помощ № 8474/02.02.2022 г. на изпълнителния директор на ИАМН на МДЦ "•••" ООД, с ЕИК: 203873613 като лечебно заведение „Медико-дентален център“, ведно с Приложение № 1 и Приложение № 2, Заповед № РД-01-88/08.08.2023 г. на ИД на ИАМН, Трудов договор № РД-15-1328/26.09.2023 г., Заповед № РД-13-741/10.08.2023 г. на ИД на ИАМН, Писмена покана за съставяне на АУАН, справка от МДЦ "•••" ООД за пациент Лидия Спасова, Заповед № РД-112/26.10.2023 г. на ИД на ИАМН, ведно с Приложение № 1. Съдът кредитира показанията на свидетелите ••• С. Й.-К., тъй като същите са обективни, информативни и добросъвестно депозирани. Свидетелите подробно изложиха пред съда личните си възприятия относно извършената проверка в МДЦ "•••" ООД - гр. София и направените констатации. Същите въз основа на представената медицинска документация са установили, че на пациента Лидия Спасова е била извършена инвазивна манипулация - амниоцентеза, без подписано от пациента писмено информирано съгласие. Изложеното от двамата свидетели се потвърждава изцяло от писмените доказателства по делото, като не се констатират сочените от процесуалния представител на жалбоподателя противоречия с представени от същия писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетеля ••• относно това, че като служител в МДЦ "•••" ООД - гр. София е присъствала както при прегледите и консултациите на пациента Лидия Спасова, така и при извършване на амниоцентеза на същата, доколкото са логични и съответни на останалите доказателства по делото. Съдът обаче не се довери на показанията на свидетеля Велкова в частта, в която твърди, че е предоставила писмен документ за информирано съгласие на пациента Лидия Спасова, но в хода на извършената проверка документът не е бил намерен, доколкото същите са житейски нелогични и целят единствено изграждане на защитна теза в полза на жалбоподателя, с когото свидетелят Велкова е в служебни отношения, като служител в управлявания от жалбоподателя медицински център, което я прави заинтересована от изхода на производството. В тази връзка следва да се посочи и че показанията на свидетеля Велкова не съответстват с твърденията на пациента Лидия Спасова, че не й е била предоставена процесната информация и че не е подписала документ за информирано съгласие, което следва да бъде прието за достоверно предвид обстоятелството, че такъв документ не е бил наличен в МДЦ "•••" ООД. Съдът кредитира изцяло писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, които са обективни и съществено допринасят за изясняване на релевантната фактология - от тях се установяват обстоятелствата, свързани с извършената инвазивна манипулация - амниоцентеза на пациента Лидия Спасова, както и липсата на подписана от последната декларация за информирано съгласие. При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. В настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи. Свидетелят С. Д Й.-К., заемаща длъжността главен инспектор в отдел „Контрол на финансовата дейност, здравни и осигурителни права" в дирекция „Контрол на медицинските дейности и права на пациентите", е била компетентна да състави процесния АУАН, тъй като същата е длъжностно лице, определено със Заповед № РД-112/26.10.2023 г. на ИД на ИАМН, ведно с Приложение № 1 да съставя актове за установяване на административни нарушения на Закона за здравето, с което е спазено правилото на чл. 233а от ЗЗ. Оспорваното НП е издадено от изпълнителния директор на ИА "МН", с което е спазено изискването на чл. 233а от ЗЗ. При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН - АУАН. Неспазването на едномесечния срок от получаването на преписката по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН не влече незаконосъобразност на НП, тъй като този срок е инструктивен, дисциплиниращ и цели единствено своевременното приключване на административнонаказателните преписки. Същото не накърнява правото на защита на нарушителя, поради което оплакването на жалбоподателя в тази насока се явява неоснователно. Неоснователно е и възражението за непосочване в НП на бащиното име на лицето, което го е издало. Действително, в разпоредбата на чл. 57 ал. 1, т.1 от ЗАНН е посочено такова изискване към съдържанието на наказателното постановление, но този пропуск се явява несъществен – отново не се ограничава правото на защита на жалбоподателя, а наказващият орган е достатъчно индивидуализиран чрез посочване на две имена и длъжност. На следващо място АУАН и НП съдържат всички реквизити, посочени съответно в чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като при издаването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Нарушението е описано ясно, точно и недвусмислено, посочени са датата и мястото на неговото извършване, като му е дадена съответстваща на фактическото описание правна квалификация. Не са налице нарушения при посочването на нарушените разпоредби, а посочването на чл. 223а от Закона за здравето очевидно се дължи на неточност от технически характер, като се има предвид, че разпоредбата на чл. 233а от ЗЗ определя компетентните органи за съставяне на АУАН и издаване на НП. В тази връзка посоченото нормативно правило не се отнася до нарушените разпоредби, каквото е изискването на чл. 42, ал. 1, т. 5, респ. чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, а същите в случая са посочени – чл. 89, ал. 1, вр. чл. 88, ал. 1 от ЗЗ, както е посочено и правното основание за налагане на административното наказание - чл. 220, ал. 2 от ЗЗ. Поради това възраженията на жалбоподателя в тази насока не се споделят от настоящия съдебен състав. Не се споделят и оплакванията за непълно описание на нарушението, тъй като в НП не е посочено, че пациентът Лидия Спасова е посетила медицинския център на 10.05.2023 г. и на 23.05.2023 г. В тази връзка съдът намира, че посочените обстоятелства не са съществени с оглед вмененото на жалбоподателя нарушение, а именно – извършване на инвазивна манипулация, без подписано от пациента писмено информирано съгласие. Всички съществени белези на процесното нарушение са ясно и точно описани както в АУАН, така и в НП, с което е гарантирана възможността на жалбоподателя да разбере фактическите рамки на повдигнатото му административнонаказателно обвинение. Съдът намира, че наказващият орган е обсъдил с необходимата задълбоченост депозираните от жалбоподателя възражения срещу АУАН, поради което и доводите от жалбата в обратен смисъл не се споделят. Спазена е и процедурата по съставяне на АУАН, доколкото същият е съставен в присъствието на нарушителя и на един свидетел, който е бил част от комисията, извършила проверката на МДЦ "•••" ООД - гр. София, и е присъствал при установяване на нарушението. АУАН е подписан от актосъставителя, свидетеля и нарушителя, като на последния е връчен екземпляр от акта. В процедурата по издаване на наказателно постановление не е предвидено връчване на заповед за удължаване срока на извършване на проверката, поради което и невръчването на Заповед № РД-13-777/24.08.2023 г. на ИД на ИАМН на жалбоподателя не представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Разпоредбата на чл. 89, ал. 1 от ЗЗ предвижда, че при хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му, информацията по чл. 88 и информираното съгласие се предоставят в писмена форма. Разпоредбата на чл. 88, ал. 1 от ЗЗ изисква за получаване на информирано съгласие лекуващият лекар да уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и лицата по чл. 162, ал. 3, относно: 1. диагнозата и характера на заболяването; 2. описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата; 3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства; 4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение. От наличната по делото доказателствена съвкупност безспорно се установи, че на 13.06.2023 г. пациентът Лидия Спасова е посетила МДЦ "•••" ООД, където жалбоподателят доц. д-р П. И. – лекар със специалност „Акушерство и гинекология“ е извършил препоръчаната от него инвазивна манипулация амниоцентеза. Процедурата представлява „инвазивен метод“ по смисъла на Закона за здравето, доколкото се извършва чрез нарушаване целостта на кожата и проникване в човешкото тяло (§ 1, т. 3 от ДР на ЗЗ). Поради това съгласно чл. 89, ал. 1 от ЗЗ за извършването на тази манипулация е било необходимо писмено информирано съгласие на пациента. Обемът на информацията, която лекуващият лекар следва да предостави на пациента, за да бъде съгласието информирано, е посочен в чл. 88 от ЗЗ. Представеният от жалбоподателя документ „Декларация за съгласие“ в превод на български език, подписана от пациента, е свързан с изпращането на взетия генетичен материал в специализирана лаборатория във Федерална Република Германия и не се отнася до извършената пациентът Лидия Спасова амниоцентеза, нито съдържа информация относно целите и естеството на процедурата, разумните алтернативи, очакваните резултати, прогнозата, потенциалните рискове и други изискуеми от нормата на чл. 88 от ЗЗ данни. Затова и твърденията на жалбоподателя, че нарушението не е извършено не могат да бъдат споделени от съдебния състав. Същото се отнася и за доводите в тази насока за дадени устни разяснения на пациента при извършените на 10.05.2023 г. и на 23.05.2023 г. изследвания и консултации, тъй като, както бе посочено по-горе, разпоредбата на чл. 89, ал. 1 от ЗЗ изисква информацията по чл. 88 и информираното съгласие да бъдат предоставени в писмена форма. Такъв документ не е бил представен на проверяващите, а жалбоподателят изрично е посочил, че не е бил наличен в медицинския център, като съдът вече изложи своите съображения защо не следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля ••• в частта, в която твърди, че е предоставила писмен документ за информирано съгласие на пациента Лидия Спасова. С оглед на изложеното дотук и въз основа на събраните доказателства по делото настоящият съдебен състав приема за безспорно установено, че на 13.06.2023 г. в МДЦ "•••" ООД, гр. София, жалбоподателят доц. д-р П. И., в качеството си на лекуващ лекар на пациента Лидия Спасова, е осъществил инвазивна манипулация амниоцентеза на същата, без да й е предоставил в изискуемата писмена форма информацията по чл. 88 от ЗЗ и без да е налице подписано от Спасова информирано съгласие, с което жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 89, ал. 1, вр. чл. 88, ал. 1 от ЗЗ. От субективна страна административното нарушение е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл. Жалбоподателят доц. д-р П. И. е съзнавал, че преди извършване на инвазивната манипулация е следвало да получи писмено информирано съгласие от пациента, съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпване на общественоопасните последици - извършване на хирургичната интервенция без пациентът да е предоставил писмено информираното си съгласие за нея, като въпреки това е пристъпил и извършил посочената интервенция. Съобразно санкционната разпоредба на чл. 220, ал. 2 от ЗЗ лице, което окаже медицинска помощ без информирано съгласие на пациента или в нарушение на изискванията за даване на информирано съгласие от пациента, се наказва с глоба от 500 до 1500 лева, а при повторно нарушение - с лишаване от правото да упражнява медицинска професия за срок от 6 месеца до 1 година. В случая наложената от административнонаказващия орган глоба е в минимален размер от 500 лева, поради което въпрос за нейното изменение не може да се поставя. Съдът намира, че същата е справедлива, обоснована от данните за липса на извършени други административни нарушения от жалбоподателя, като същата ще допринесе за постигане целите на административното наказание по чл. 12 от ЗАНН. Съставът на съда счита, че извършеното нарушение не се отличава с по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид, а разкрива типичната такава, взета предвид от законодателя при определяне състава на административното нарушение. Извършеното нарушение, макар и формално по своя характер, е с висока степен на обществена опасност, касае значими обществени отношения, регулирани със Закона за здравето, установени между пациент и лекар, поради необходимостта от осведоменост за специфичната медицинска материя. Поради това извършеното от жалбоподателя П. И. административно нарушение на чл. 89, ал. 1, вр. чл. 88, ал. 1 от ЗЗ не може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. С оглед на изложеното съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правото на защита на наказаното лице. Извършеното нарушение е безспорно доказано, а наложената глоба е обоснована и справедлива, поради което атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от страна на представителя на въззиваемата страна съдът следва да присъди в полза на Изпълнителна агенция "Медицински надзор" разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 /сто/ лева, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, вида и количеството на извършената от процесуалния представител дейност. Що се касае до искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, същото се явява неоснователно. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 от ЗАНН и чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН Софийски районен съд, НО, 133 състав