Решение № 3324 от 3.11.2025 г. на Административен съд - Плевен по дело № 164/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл.104, ал.1 във връзка с чл.121, ал.1, т.3 от Закон за държавния служител и чл.86, ал.1 от Закон за задълженията и договорите. Образувано е въз основа на искова молба от Г. Д. Д. от гр.Плевен, ул „Чаталджа“ №3, ет.1, ап.3, чрез адв.Г. от АК-Плевен със съдебен адрес гр.Плевен, ул „Ресен“ №8б, ет.2, ап.4, против Българска агенция по безопасност на храните със седалище гр.София, бул „Пенчо Славейков“ №15А, представлявана от Изпълнителния директор, с която се претендира заплащане на сумата от 14370 /четиринадесет хиляди триста и седемдесет/ лева, представляваща обезщетение за вреди за времето, през което Д. не е заемала държавна служба поради незаконно прекратеното й служебно правоотношение, в продължение на шест месеца за периода от 1.02.2024 год. до 30.07.2024 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.11.2024 год. до окончателното й изплащане. В исковата молба са наведени доводи, че със заповед № ОСОС-10 от 1.02.2024 год. на Изпълнителния директор на БАБХ, е прекратено служебното правоотношение на Д. на длъжност - старши юрисконсулт в отдел „Финансова и стопанска дейност“ в ОДБХ гр.Плевен при БАБХ. с ранг II-ри младши, номер по КДА-287, длъжностно ниво по КДА-10, наименование на длъжностното ниво, експертно ниво -6 код по НКПД 24227033, считано от 1.02.2024 год., поради съкращаване на длъжността. С решение по адм. дело №183/2024 год. описа на Административен съд гр.Плевен е отменена горната заповед. Решението на Административен съд гр.Плевен е потвърдено решение № 12908 от дата 27.11.2024 год., постановено по адм. дело №9353/2024 год. по описа Върховен административен съд. Затова счита, че на основание чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, има право да иска обезщетение за времето, през което не е била на служба поради незаконното прекратяване на служебното му правоотношение. Според разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение. Основната заплата за определяне на обезщетението е определената му такава към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването да заеме службата. Твърди, че след прекратяване на служебното правоотношение, считано от 1.02.2024 г., Д. не е заемала никаква друга държавна служба, за периода от 1.02.2024 год. до 1.08.2024 год., т.е. след прекратяване на служебното правоотношение, същата не е заемала държавна служба в период, по-дълъг от шест месеца, поради което й се дължи обезщетение за пълния предвиден в чл. 104, ал. 1 от ЗДСл период от време. Със заповед № ЧР-05-56 от 31.07.2024 год., е назначена на длъжност „СТРАШИ ЮРИСКОНСУЛТ“ в Областна администрация, считано от 1.08.2024 год. Счита, че конкретният паричен размер на обезщетението според чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е съизмерим с основната заплата към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването на служителя да заеме службата. Относно размера на дължимото обезщетение сочи, че като основа за определяне на същото в чл. 104, ал. 1 от ЗДСл., законодателят е посочил изрично основното месечно възнаграждение на служителя към момента па признаването на уволнението му за незаконно или на неявяването му да заеме службата, отчитайки измененията, които биха могли да настъпят в размера на това възнаграждение както по време на оспорване на незаконното уволнение, така и в периода между отмяната на заповедта за същото и крайния допустим от закона срок за фактическото явяване на служителя за изпълнение на служба. При така цитираната уредба размерът на обезщетението според ищеца е нормативно определен, поради което базата за определяне размера на обезщетението е в зависимост от размера на основната заплата, така, както е посочено в нормата на чл. 104, ал.1 от ЗДСл. към посочените релевантни моменти. Сочи, че конкретният паричен размер на обезщетението според чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е съизмерим с основната заплата към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването на служителя да заеме службата. Според чл. 67, ал. 1 от ЗДСл брутната заплата се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения. Размерът на брутното месечно трудово възнаграждение, което Д. е получавала към датата на уволнението - 1.02.2024 г, за заеманата от нея длъжност, е в размер на 2185лв. /две хиляди и сто и осемдесет и пет лева/. До 27.11.2024 год. са настъпили изменения във възнаграждението, като същото е увеличено, съгласно постановление №79 от дата 03.04.2024 год. на Министерски съвет за възнаграждение на персонала в бюджетните организации. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.1, на служителите по чл. 1, т. 1 се определят нови размери на индивидуалните основни месечни заплати, като основната им месечна заплата се увеличава със сумата, посочена в колона 5 от Приложение № 1 за съответното ниво на основна месечна заплата. Д. има експертно ниво -6, за което е определена сума за увеличаване на заплатата в размер на 210лв, като сумата за обезщетение е в размер на 2395лв./две хиляди и триста и деветдесет и пет лева/. В разпоредбата на § 5 е определено, че новите размери на ИОМЗ на служителите по чл. 1 се определят в срок до 30 дни от влизане в сила на съответните постановления по § 4, считано от 1 януари 2024 год. Счита, че в настоящия случай следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че прекратяването на служебното правоотношение на Д. е извършено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, а именно поради съкращаване на длъжността старши юрисконсулт в отдел „Финансова и стопанска дейност“ в ОДБХ гр.Плевен при БАБХ. Към датата на подаване на исковата молба в ОДБХ гр.Плевен, не съществува длъжност старши юрисконсулт в отдел „Финансова и стопанска дейност“ в ОДБХ гр.Плевен при БАБХ. За установяване на размера на основното месечно възнаграждение на служителя следва да се вземе предвид момента на признаването на уволнението му за незаконно, а именно дата 27.11.2024 год. Началният момент на забавата, посочен в т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, е датата на влизане в сила на решение № 12908 от 27.11.2024 год., постановено по адм.дело №9353/2024 год. по описа Върховен административен съд, с което е потвърдено решение по адм. дело №183/2024 год. описа на Административен съд гр.Плевен, с което е отменена като незаконосъобразна заповедта за прекратяване на служебното правоотношение с Д.. Следователно, лихвата върху присъденото обезщетение за незаконното уволнение на служителя следва да се начислява от 28.11.2024 г. (датата на постановяване и влизане в сила на решението на Върховния административен съд) до окончателното изплащане на главницата. В заключение моли съда да постанови решение, с което да осъди Българска агенция по безопасност па храните, да заплати на Д. сумата в размер на 14 370 лв./четиринадесет хиляди и триста и седемдесет лева/, представляваща обезщетение за времето, през което не е заемала държавна служба, поради незаконно прекратеното й служебно правоотношение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.11.20224г./двадесет и осми ноември две хиляди и двадесет и четвърта година/ до окончателното й изплащане. В съдебно заседание ищцата се представлява от адв.Г. с пълномощно на л.7 от делото, поддържа исковата молба, представя писмени бележки, в които развива подробни съображения за основателност на исковата претенция, моли съда да я уважи в пълния претендиран размер, ведно с лихвата. Претендира разноски. Ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба чрез адв.Н., приложен на л.49-50 от делото, като оспорва предявения иск по основание и размер. В съдебно заседание ответникът се представлява от адв.Н. с пълномощно на л.51 от делото, която поддържа представения по делото писмен отговор. Претендира сторените в производството разноски, прави възражение за прекомерност на претендираното от ищцата възнаграждение за един адвокат. Допълнително представя подробно становище в писмен вид, в което оспорва предявения иск по размер, като сочи, че съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, обезщетението е в размер на основната заплата на лицето, определена към момента на признаване на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата. Основната заплата за длъжността „старши юрисконсулт" в отдел „Финансово-стопанска дейност" при ОДБХ Плевен е в размер на 2185 лв. Към датата 27.11.2024 г. тази длъжност не съществува в рамките на ОДБХ Плевен. Позовава се на представените длъжностни разписания и поименни разписания от всички Областни дирекции по безопасност на храните в страната, както и в Централно управление на Българска агенция по безопасност на храните, в които длъжност „старши юрисконсулт" съществува в някои от дирекциите. Определената индивидуална работна заплата за заетите лица е в рамките на минималния и максималния размер за длъжността и се определя с ИАА - Заповед на Изпълнителния директор на БАБХ за всеки конкретен служител. Органът но назначаването е ограничен в преценката си в рамките на минималния и максималния размер, предвиден за съответната длъжност, длъжностно ниво, експертно ниво, ранг. Експертното ниво и рангът намират своето отражение в минималния и максимален размер. Така към 01.02.2024 г. при ранг 1 мл. е 933.00-2150.00 лв, при II мл. -933.00 лв. - 2350.00 лв., Ill мл. - 933.00-2700.00 лв.. при IV мл. - 933.00 лв. - 2350.00 лв.. при V мл. - 933.00-2700.00 лв. Твърди, че получаваното от служителите възнаграждението се определя от органа по назначаването при спазването на критериите за длъжност, квалификация, професионален опит, т.е. то е съобразено с индивидуалните качества на служителите, което е видно и от разпоредбата на чл. 67, ал. 4 от ЗДСл, съгласно която органът но назначаването определя индивидуалния размер на основната заплата на държавния служител, като отчита нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалния опит. Сочи, че правилата за определяне на възнаграждението на държавните служители се съдържат в наредба за заплатите на служителите в държавната администрация, съгласно чл. 3, ал. 2 от която, основната месечна заплата се определя по нива и степени съгласно приложение № 1, като се отчита нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалният опит, освен ако друго не е определено в специален закон. Съгласно Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 „Таблица за минималните и максималните размери на основните месечни заплати по нива и степени“ (в редакция към 27.11.2024 год.) за ниво на основна месечна заплата 21, експертно ниво 6, при степен III, се предвижда минимален размер от 933 лв. и максимален размер от 2700 лв. Съгласно чл. 7, ал. I от Наредбата индивидуалните основни месечни заплати на служителите на пълно работно време се определят в рамките на минималния и максималния размер на основната месечна заплата за съответното ниво и степен на основната месечна заплата по приложение № 1. Т.е. така определената основна месечна заплата на Г. Д. от 2185 лв. е в рамките на допустимия минимален размер 933 лв. и максимален размер от 2700 лв., а съответна преценка на органа по назначаването е конкретният индивидуален размер с оглед квалификация, професионален опит, годишната оценка на изпълнението на длъжността. Вещото лице е посочило и анализирало и сходни длъжности в други ОДБХ. Към 1.02.2024 г. това са длъжностите в ОДБХ Шумен и ОДБХ Кърджали, при които са назначени служители като в ОДБХ Шумен индивидуалната заплата е определена в размер на 2000 лева, а в ОДБХ Кърджали - 2185 лв. Към следващата дата- 27.11.2024 г. в ОДБХ Шумен длъжността е закрита, а в ОДБХ Кърджали е определена индивидуална заплата в размер на 2210 лв. Т.е. в случая е налице увеличение в размер на 25 лева. Видно от останалите длъжности в страната - подходът не е единен при извършването на увеличение като в някои случаи - ОДБХ Кюстендил и ОДБХ Перник такова не е извършвано и работната заплата е в напълно идентичен размер и към двете дати- 1.02.2024 г. и 27.11.2024 г. От това прави извод, че в рамките на тази година не е извършвано общо увеличение на заплатите на всички служители. На това основание моли съда да приеме, че основната работна заплата на Г. Д. Д. към датата на освобождаването 1.02.2024 г. и няколко месеца по-късно - 27.11.2024 г. е в размер на 2185, 00 лева. Като за целия период от шест месеца сумата би била в размер на 13110.00 лева. Моли съда да съобрази и факта, че Г. Д. е получила обезщетение за оставане без работа от ОДБХ Плевен в размер на 4370.00 лева (през мес. февруари 2024 г. - 2185 лв. и през мес. март 2024 г. - 2185 лв.). с която сума би следва да се намали дължимото обезщетение или същото да е в размер на 8740 лв. На следващо място от месец април 2024 г. до месец юли 2024 г. Д. е получавала и обезщетение за оставане без работа в общ размер на 4755.24 лв. Предназначението на това обезщетение е именно за оставане без работа на ищцата и ако същото бъде съобразено, би следвало според ответника дължимата сума да е в размер на 3984.76 лв. Така както е посочено и от вещото лице в експертизата от 14.04.2025 г. Дължимата лихва е посочена и при отговора на въпрос 7 в последващото заключение с вх. № 5654 от 03.10.2025 г., а именно от 28.11.2024г. до 14.04.2025 г. върху главницата 3 984.76 лв. в размер на 208.20 лв. В заключение моли съда да постанови решение, с което да определи размера на дължимото обезщетение на ищцата Г. Д. Д. в справедлив размер, като съобрази получаваната индивидуална работна заплата, както и получените обезщетения за оставане без работа. Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение, че исковата молба е основателна и следва да бъде уважена, като съдът съобрази, че претендираният от ищцата размер е завишен и моли съда да го определи в по-нисък размер. Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: От приложеното към настоящото дело административно дело №183/2024 год. на Административен съд-Плевен се установява, че Д. е заемала длъжността „старши юрисконсулт“ с ранг II-ри младши в отдел „Финансово-стопанска дейност“ в ОДБХ Плевен. Съгласно длъжностно разписание на дирекцията, в сила от 1.01.2024г., утвърдената численост на ОДБХ Плевен е 56 щатни бройки и е структурирана в четири отдела: „Финансово-стопанска дейност“ – 5 щатни бройки, от които едната за старши юрисконсулт, „Здравеопазване на животните“ – 18 щатни бройки, „Контрол на храните“ – 25 щатни бройки, и „Растителна защита“ – 7 щатни бройки. От и.ф. главен директор на ГД ВОК при ЦУ на БАБХ е бил изготвен доклад вх.№ ВД-570/31.01.2024г. до изпълнителния директор на БАБХ. В същия е предложено, считано от 31.01.2024г., да бъде изменено длъжностното разписание и да бъде извършена промяна в числеността на персонала в отдел „Финансово-стопанска дейност“ (ФСД) и отдел „Контрол храни“ (КХ) при ОДБХ Плевен, като щатните бройки в отдел КХ се увеличат с една от 25 на 26 броя, щатните бройки в отдел ФСД се намалят с една от 5 на 4 броя, длъжността „старши юрисконсулт“ в отдел ФСД да бъде съкратена и преместена в отдел КХ, където да бъде трансформирана в длъжност „главен инспектор“. Промяната е мотивирана с големия брой задължения на отдел КХ и недостатъчния брой инспектори на територията на областта, поради което е наложителна промяна в организацията на работа в отдела, като се увеличи броя на инспекторите, които са с висока квалификация и възможност да осъществяват официален контрол на територията на област Плевен. На основание цитирания доклад, одобрен от изпълнителния директор на БАБХ, последният е издал Заповед № СОС-17/31.01.2024г. (л.26), с която е наредил да бъде извършена предложената в доклада промяна и считано от 1.01.2024г. е изменил длъжностното разписание на ОДБХ Плевен, като съкратената щатна бройка за „старши юрисконсулт“ бъде преместена в отдел КХ и трансформирана в длъжност „главен инспектор“. В заповедта е наредено още ОДБХ Плевен да изготви длъжностно разписание съгласно горните промени и да го представи за утвърждаване на изпълнителния директор на БАБХ, считано от 31.01.2024г. От ОДБХ Плевен е било изготвено длъжностно разписание, в сила от 31.01.2024г., и същото е било одобрено от изпълнителния директор на БАБХ. В съответствие с новото длъжностно разписание на ОДБХ Плевен, със Заповед № ОСОС-10/01.02.2024г. на Изпълнителния директор на БАБХ, поради съкращаване на длъжността, е било прекратено служебното правоотношение с Г. Д. Д., на основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл, считано от 1.02.2024г., и са били определени обезщетения по чл.106, ал.4 от ЗДСл и чл.106, ал.2 от ЗДСл, съответно за неспазен срок на предизвестие в размер на основната месечна заплата и за времето за оставяне без работа, но не повече от два месеца. Против тази заповед ищцата е подала жалба пред Административен съд-Плевен, където е образувано административно дело №183/2024 год., приложно към настоящото, по която жалба съдът е постановил Решение №2220/20.06.2024 год., с което е отменил Заповед № ОСОС-10/01.02.2024г. на Изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните гр. София. Решението на Административен съд-Плевен е било обжалвано по реда на инстанционния контрол пред Върховен административен съд, който с Решение №12908/27.11.2024 год. по адм.дело №9353/2024 год. е оставил в сила решението на Административен съд-Плевен. Решението, с което заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на ищцата е била отменена, е влязло в законна сила на 27.11.2024 год. От представена справка от Агенция по заетостта с изх. № 10-10-1645#1/07.03.2025 г. се установява, че за периода 01.02.2024 г. - 30.07.2024 г., за лицето Г. Д. Д., са установени данни за регистрация в Дирекция „Бюро по труда“ Плевен, като безработно лице, от 06.02.2024 г. до 01.08.2024 г. Регистрацията е прекратена на основание чл.20, ал.3, т.4 от Закона за насърчаване на заетостта (започване на работа). Видно от писмо от НОИ, Териториално поделение - Плевен с изх. № 1056-14-1979#1/11.03.2025 г., на Д. има отпуснато и изплатено парично обезщетение за безработица за периода от 01.02.2024 г. до 30.07.2024 г., общо в размер на 4 755, 24 лв. От НАП, ТД на НАП В. Търново, офис Плевен с изх. № 40-15-165#1/11.03.2025 г. са предоставени данни от информационната система на НАП, актуални към 10.03.2025 г., от които се установява, че за Д. няма данни за действащи трудови договори за периода от 1.02.2024 г. до 30.07.2024 г. Съгласно Справка - данни за осигуряването по ЕГН за период от 1.02.2024 год. до 31.07.2024 г. за лицето Г. Д. Д., [ЕГН] има следните данни: м.02.2024 г. - вид осигурен 5 /държавен служител/ - начислен месечен облагаем доход - 9 762, 03 лв. м.02.2024 г. - вид осигурен 27 /за лица, получаващи обезщетение за времето, през което са останали без работа по ЗДС/ - 21 дни - осигурителен доход - 2 185, 00 лв. м.03.2024 г. - вид осигурен 5 /държавен служител/ - начислен месечен облагаем доход - 2 185, 00 лв. м.03.2024 г. - вид осигурен 27 /за лица, получаващи обезщетение за времето, през което са останали без работа по ЗДС/ - 20 дни - осигурителен доход - 2 185, 00 лв. м.04.2024 г. - вид осигурен 18 /за лица, на които за осигурителен стаж се зачита времето, през което работникът или служителят не е работил поради неправилно недопускане или отстраняване от работа или е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи/ - 22 дни - осигурителен доход -2 185, 00 лв. м.05.2024 г. - вид осигурен 18 /за лица, на които за осигурителен стаж се зачита времето, през което работникът или служителят не е работил поради неправилно недопускане или отстраняване от работа или е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи/ - 19 дни - осигурителен доход - 2 185, 00 лв. м.06.2024 г. - вид осигурен 18 /за лица, на които за осигурителен стаж се зачита времето, през което работникът или служителят не е работил поради неправилно недопускане или отстраняване от работа или е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи/ - 20 дни - осигурителен доход - 2 185, 00 лв. м.07.2024 г. - вид осигурен 18 /за лица, на които за осигурителен стаж се зачита времето, през което работникът или служителят не е работил поради неправилно недопускане или отстраняване от работа или е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи/ - 23 дни - осигурителен доход - 2 185, 00 лв. Съгласно представените от БАБХ, ОДБХ - Плевен ведомости за начислени и изплатени заплати и обезщетения на Д. е установено, че на основание чл.106, ал.2 от ЗДСл /обезщетение за времето, през което е останала без работа, но не повече от два месеца/ са изплатени следните обезщетения за: м.02.2024 г. - 2 185, 00 лв., м.03.2024 г.-2 185, 00 лв. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: С оглед изложеното от страните и представените доказателства съдът приема, че е сезиран с обективно съединени искове, подадени от Г. Д. Д., против Българска агенция по безопасност на храните-София, с правно основание чл.121, ал.1, т.3 вр. чл.104, ал.1 от Закона за държавния служител и чл.86, ал.1 от ЗЗД– за присъждане на обезщетение за причинени на ищцата имуществени вреди от отменен административен акт, представляващи обезщетение за времето, през което ищцата не е била на държавна служба поради незаконното уволнение, за 6 /шест/ месечен период на основание чл.104, ал.1 от ЗДС, считано от 1.02.2024 год. до 30.07.2024 год., в размер на 14370 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.11.2024 год. до окончателно заплащане на сумата, както и направените по делото разноски. От приложените по делото доказателства се установява активната и пасивната легитимация на страните. Ищцата в качеството си на държавен служител по смисъла на чл.2 от ЗДС е предявила иск за обезщетение срещу ответника-Българска агенция по безопасност на храните-гр.София -юридическо лице по смисъла на чл.1, ал.2 от ЗБАБХ и чл.2, ал.2 от Устройствен правилник на Българската агенция по безопасност на храните ” във връзка с чл.205 от АПК. С оглед на представените доказателства съдът намира, че искът е допустим. В Глава шеста на ЗДСл. са регламентирани обезщетенията, които се дължат на държавните служители при прекратяване на служебното им правоотношение. Съгласно чл. 39 от Закона за държавния служител, държавният служител има право на обезщетение в предвидените от закона случаи. Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗДСл., когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение. От така очертаната правна разпоредба е видно, че искът за обезщетение е осъдителен и с него се цели да бъде възмезден служителят при незаконно признаване на прекратяване на служебното му правоотношение. От доказателствата по делото се установява, че с отмяната с влязло в сила на 27.11.2024 год. съдебно решение, на Заповед № ОСОС-10/01.02.2024г. на Изпълнителния директор на БАБХ, с която е било прекратено служебното правоотношение с Г. Д. Д. на длъжност „старши юрисконсулт“ в отдел „Финансово-сторанска дейност“ в ОДБХ-Плевен, при БАБХ, с ранг II мл., номер по ред по КДА: 287, длъжностно ниво по КДА: 10, наименование на длъжностното ниво: експертно ниво 6, код по НКПД: 2422 7033, е възникнало правото на ищцата да получи обезщетение за понесените от нея вреди. Следователно, налице е първата предпоставка от фактическия състав на чл. 104, ал. 1 ЗДСл. - отмяна на заповедта, с която е прекратено служебното правоотношение на ищцата. От представените доказателства, включително заключението по назначената съдебноикономическа експертиза, се установява, че през процесния период ищцата не е заемала друга длъжност по служебно или трудово правоотношение. Установява се още, че ищцата не се е явила да заеме предишната си длъжност в срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. Следователно налице е и втората предпоставка на чл. 104, ал. 1 ЗДСл. - незаемане на държавна служба или извършване на друга работа по трудово или извънтрудово правоотношение за срока от 6 месеца. Основният спорен въпрос между страните по настоящото дело е в какъв размер следва да се присъди обезщетение за шестмесечния период, през който ищцата е останала без работа. Конкретният паричен размер на обезщетението според чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е съизмерим с основната заплата към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването на служителя да заеме службата. Д. не се е явила да заеме държавната служба, за която е било прекратено правоотношението й, а моментът на признаване на уволнението за незаконно е датата на влизане в сила на решението на ВАС-27.11.2024 год. Според чл. 67, ал. 1 от ЗДСл брутната заплата се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения. Служебното правоотношение на ищцата е прекратено на 1.02.2024 год. Според заключението на приетата по делото ССЕ, която съдът кредитира с доверие като обективно, компетентно и съответно на останалите събрани по делото доказателства, размерът на брутното месечно трудово възнаграждение, което ищцата е получавала към датата на уволнението – 1.02.2024 год., за заеманата от нея длъжност, е в размер на 2185, 00 лева. След като е било прекратено служебното правоотношение на ищцата за посочената длъжност, на 3.04.2024 год. е прието Постановление №79 на МС за преодоляване на доспропорции във възнагражденията на персонала в бюджетните организации, включително за увеличаване на възнагражденията на персонала. Съгласно чл.2, ал.1 от това ПМС, „На служителите по чл.1, ал.1 се определят нови размери на ИОМЗ, като основната им месечна заплата се увеличава със сумата, посочена в к.5 от Приложение №1 за съответното ниво на основна месечна заплата. В Приложение № 1, р.21 е посочено за: длъжностно ниво по КДА 10, наименование на длъжностно ниво: експертно ниво 6, определен минимален размер на ИОМЗ - 1 550 лв., сума за увеличение на ИОМЗ - 210 лв. Вещото лице е направило извод, че основната заплата на Д., към датата на признаване на уволнението за незаконно - 27.11.2024 г., определен съгласно Постановление № 79/03.04.2024 г. на МС за: длъжностно ниво по КДА 10, наименование на длъжностно ниво: експертно ниво 6, определен минимален размер на ИОМЗ - 1 550 лв., би бил в размер на 2 395, 00 лв. В тази връзка следва да се подчертае, че прекратяването на служебното правоотношение на ищцата е извършено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, а именно поради съкращаване на длъжността. От констатациите на вещото лице става ясно, че след прекратяване на служебното правоотношение на Д., включително към момента на признаване на уволнението за незаконно, такава длъжност вече не е съществувала в БАБХ. Това от своя страна не дава възможност да се даде категоричен отговор какъв би бил размер на основното възнаграждение за този вид длъжност към 27.11.2024 г. В случая, за целите на определяне на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, според настоящия състав на съда за основна заплата на ищцата към 27.11.2024 г. - датата на признаване на уволнението й за незаконно, следва да се приеме сумата в размер на 2185, 00 лв. (брутното месечно трудово възнаграждение, което Д. е получавала към датата на уволнението – 1.02.2024 г.), за заеманата от нея длъжност, доколкото към тази дата тази длъжност не съществува в рамките на ОДБХ Плевен. Видно от представените длъжностни разписания и поименни разписания от всички Областни дирекции по безопасност на храните в страната, както и в Централно управление на Българска агенция по безопасност на храните длъжност „старши юрисконсулт" съществува в някои от дирекциите. Същественото в случая е, че определената индивидуална работна заплата за заетите лица е в рамките на минималния и максималния размер за длъжността и се определя с индивидуален административен акт - Заповед на Изпълнителния директор на БАБХ за всеки конкретен служител. Органът по назначаването е ограничен в преценката си в рамките на минималния и максималния размер, предвиден за съответната длъжност, длъжностно ниво, експертно ниво, ранг. Получаваното от служителите възнаграждението се определя от органа по назначаването при спазването на критериите за длъжност, квалификация, професионален опит. т.е. то е съобразено с индивидуалните качества на служителите. В този смисъл е разпоредбата на чл. 67, ал. 4 от ЗДСл, съгласно която органът но назначаването определя индивидуалния размер на основната заплата на държавния служител, като отчита нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалния опит. По-конкретно правилата за определяне на възнаграждението на държавните служители се съдържат в наредба за заплатите на служителите в държавната администрация. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредбата основната месечна заплата се определя по нива и степени съгласно приложение № 1, като се отчита нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалният опит, освен ако друго не е определено в специален закон. Съгласно Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 „Таблица за минималните и максималните размери на основните месечни заплати по нива и степени“ (в редакция към 27.11.2024 г.), за ниво на основна месечна заплата 21, експертно ниво 6, при степен III се предвижда минимален размер от 933 лв. и максимален размер от 2700 лв. Съгласно чл. 7, ал. I от Наредбата, индивидуалните основни месечни заплати на служителите на пълно работно време се определят в рамките на минималния и максималния размер на основната месечна заплата за съответното ниво и степен на основната месечна заплата по приложение № 1. Т.е. така определената основна месечна заплата на Г. Д. от 2185 лв. е в рамките на допустимия минимален размер 933 лв. и максимален размер от 2700 лв., а съответна преценка на органа по назначаването е конкретният индивидуален размер с оглед квалификация, професионален опит, годишната оценка на изпълнението на длъжността. Следователно, ако служебното правоотношение на Д. не е било прекратено на 1.02.2024 год., то бъдещо несигурно събитие би било дали с приемането на ПМС 79/3.04.2024 год., индивидуалната й заплата би се актуализирала с предвидената в Приложение № 1, р.21 за: длъжностно ниво по КДА 10, наименование на длъжностно ниво: експертно ниво 6, сума за увеличение на ИОМЗ, още по-малко би могло да се предвиди дали това увеличение ще бъде в максималния предвиден размер от 210 лв. А е видно и от заключението по допълнително възложената задача на експертизата, че ВЛ е посочило и анализирало и сходни длъжности в други ОДБХ. Така към 01.02.2024 г. това са длъжностите в ОДБХ Шумен и ОДБХ Кърджали, , които са били заети, като в ОДБХ Шумен индивидуалната заплата е определена в размер на 2000 лева, а в ОДБХ Кърджали 2185 лв. Към следващата дата- 27.11.2024 г., в ОДБХ Шумен длъжността е закрита, а в ОДБХ Кърджали е определена индивидуална заплата в размер на 2210 лв. Т.е. в последния случай е налице увеличение в размер на 25 лева. Видно от останалите длъжности в страната - подходът не е единен при извършването на увеличение, като дори в някои случаи - ОДБХ Кюстендил и ОДБХ Перник такова не е извършвано и работната заплата е в напълно идентичен размер и към двете дати- 1.02.2024 г. и 27.11.2024 г. Т.е. в рамките на годината не е извършвано общо увеличение на заплатите на всички служители. Затова съдът счита, че релевантна за определяне размера на обезщетението е сумата от 2185, 00 лева, която Д. е получавала като основна заплата към 1.02.2024 год. Или за целия шестмесечен период това е сума в размер на 13110, 00 лева. Видно е от приложената на л.9 от делото заповед за прекратяване на служебното правоотношение на ищцата, че при прекратяване на служебното й правоотношение, на Д. е постановено да се изплати обезщетение на основание чл.106, ал.2 от ЗДСл. за два месеца. При разпита си в съдебно заседание ВЛ е уточнило, че обезщетението по чл.106, ал.2 от ЗДСл. е получено от ищцата и няма данни тя да е възстановявала същото. Съгласно разпоредбата на чл. 106, ал. 2, изр. първо от ЗДСл, в случаите на ал. 1, т. 1 и т. 2 държавният служител има право на обезщетение за времето, през което е останал без работа, но не за повече от два месеца. Обезщетението по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл се изплаща предвид конкретната причина за прекратяване на правоотношението на служителя. Съдебната практика приема, че след признаване от съда на това уволнение за незаконосъобразно, е налице идентичност на основанията за обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и това, получено на основание чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. Присъждането и получаването и на двете обезщетения от уволнения служител би довело до неоснователното му обогатяване, респективно до репариране на една и съща вреда за първите два месеца след уволнението, два пъти. Изплащането на предвидените в ЗДСл обезщетения е свързано с характера на уволнението. Последното може да бъде законосъобразно или не и в зависимост от това ще се дължи обезщетение на служителя съответно по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл или такова по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Недопустимо е служителят да получи и двете обезщетения, които са свързани с различни основания, за едно и също уволнение. Изплатеното на основание чл. 106, ал. 2 от ЗДСл обезщетение може да се прихваща от обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. В процесния случай ответникът по иска е упражнил своевременно правото си да направи възражение за прихващане, поради което то следва да бъде взето предвид и съответно да се извърши прихващане. Това е константната практика на ВАС. От представените от ответника доказателства, както и от заключението на вещото лице, се установява, че на Д. са начислени и изплатени обезщетения на основание чл. 106, ал. 2 от ЗДСл за оставането й без работа за два месеца в размер на две основни работни заплати, а именно в размер на 4370, 00 лева. В този смисъл от размера на обезщетението, дължимо на ищцата, в размер на 13110, 00 лева следва да бъде приспаднат размерът на изплатеното й обезщетение по реда на чл. 106, ал. 2 от ЗДСл, което както безспорно е установено от доказателствата, е в размер на две месечни заплати, а именно в размер на 4370, 00 лева. В този смисъл е и основното заключение на ВЛ по т.3, вариант 1. Поради изложеното, обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер на 13110, 00 лева следва да се намали с размера на заплатеното от ответника обезщетение на основание чл. 106, ал. 2 от ЗДСл в размер на 4370, 00 лв. и искът на ищцата следва да бъде уважен до размер на 8740, 00 (осем хиляди седемстотин и четиридесет) лева, а за разликата над тази сума до предявения размер от 14370, 00 лева - отхвърлен като неоснователен и недоказан. Ответникът е направил искане от размера на претендираното обезщетение да бъдат приспаднати и сумите, получени от Д. като обезщетение за безработица. Това възражение е неоснователно и не следва да бъде уважавано. Видно е от писмо от Агенция по заетостта с изх. № 10-10-1645#1/07.03.2025 г., че за периода 01.02.2024 г. - 30.07.2024 г., за Д. са установени данни за регистрация в Дирекция „Бюро по труда“ Плевен, като безработно лице, от 06.02.2024 г. до 01.08.2024 г. Регистрацията е прекратена на основание чл.20, ал.3, т.4 от Закона за насърчаване на заетостта (започване на работа). На Д. има отпуснато и изплатено парично обезщетение за безработица за периода от 01.02.2024 г. до 30.07.2024 г. /писмо от НОИ, Териториално поделение - Плевен с изх. № 1056-14-1979#1/11.03.2025 г./, общо в размер за периода 1.04.2024-31.07.2024 год. от 4 755, 24 лв. Получаването на обезщетение за безработица обаче не може да се възприеме като основание за намаляване на размера на обезщетението, което ищцата претендира, защото сумите, които тя е получавала като обезщетение, не са от трудово или служебно правоотношение, поради което не следва да се приспадат от дължимото обезщетение по аргумента на чл. 104, ал. 1 ЗДСЛ, където изрично е посочено, че само възнаграждение, получено във връзка с държавна служба или възнаграждение за друга работа в по-нисък размер следва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението. По отношение на дължимата лихва съдът съобрази следното: Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им. Следователно, в конкретния случай началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, е датата, на която е влязло в сила решението, с което е отменено като незаконно прекратяването на служебното правоотношение на Д.-27.11.2024 год. От тази дата ответната агенция е изпаднала в забава и дължи обезщетение за неизпълнение на парично задължение, което следва да се присъди до окончателно изплащане на сумата. При този изход на делото, на ищцата следва да се присъдят направените по настоящото дело разноски. Ищцата е претендирала разноски общо в размер на 1710, 00 лева, от които 1300, 00 лева договорено и изцяло платено в брой възнаграждение за един адвокат (л.7); заплатена с платежно на л.8 от делото държавна такса в размер на 10, 00 лева и заплатен с платежни нареждания на л.91 и л.149 от делото депозит за вещо лицев размер на 400, 00 лева. Разноските за държавна такса в размер на 10, 00 лева депозит за ВЛ в размер на 400, 00 лева следва да бъдат присъдени изцяло на ищцата. По отношение на заплатеното възнаграждение за един адвокат, ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал.1 от Наредба №1/9.04.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2, а правилото на чл.7, ал.2, към който препраща чл.8 е, че адвокатското възнаграждение се определя в зависимост от парично оценимия интерес по делото. Понастоящем редакцията на чл.7, ал.2, т. 3 от Наредбата предвижда при интерес от 10 000 до 25 000 лв. – адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лв. плюс 9 % за горницата над 10 000 лв, поради което претендираният от ищцата размер на адвокатско възнаграждение от 1300 лева е под минимално определеното в Наредбата и следва да се присъди изцяло. Воден от горното съдът