Решение № 97 от 17.1.2023 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2485/2022 г.

Производството по АПК е самостоятелно и по отношение съдебното производство по НПК и в тази вр. не следва да се счита, че е налице непропорционалност на дадена мярка в хипотеза на наличие на нарушение, въз основа на което е предвидено да бъдат понесени различни по вид отговорности. Следва да бъде посочено, че безсъмнено е било налице нарушение на чл.21 т.9 ЗООРПСМ по отношение носеното от жалбоподателя пиротехническо изделие – сигнална ракета с „писалка”, но не за това фактическо основание е издадена оспорената заповед. Съдът не може да коригира фактическите основания за издаване на административен акт, вкл. съдът не е допустимо да допълва фактически основания, непосочени в административен акт, тъй като на съдебна проверка за законосъобразност подлежат приетите от административния орган основания за издаване на акта. Ответникът е доказателствено задължен да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му /чл.170 ал.1 АПК/. Претендирано е адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от Закона за адвокатурата /ЗА/ - в представения договор на л.29 е отразена разпоредбата на чл.38 ал.1 т.3 пр.2-ро. Доколкото чл. 38 ЗА въвежда изключение от общото правило, че договорите за правна защита и съдействие са възмездни, то в тях изрично следва да бъде посочено, че защитата ще се осъществява безплатно, което условие в случая е налице. Възнаграждението по чл.8 ал.3 от Наредба № 1/2004г. за минималните възнаграждения на адвокатските възнаграждения в действаща редакция е в минимален размер от 1000лв. Мотивиран с изложеното, съдът