Решение № 197 от 17.5.2021 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 297/2021 г.

Производството е с правно основание чл. 111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/. Образувано е по жалба, подадена от П.Д.Д., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора - гр. Стара Загора, против Заповед рег. № Л-1718/ 23.04.2021г., издадена от Началника на Затвора - Стара Загора, с която заповед на лишения от свобода П.Д. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия” за срок от 5 денонощия. Жалбоподателят поддържа, че оспорената заповед е неправилна, несправедлива и издадена при допуснато нарушение на чл.105, ал.2 от ЗИНЗС. Направено е искане обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание да бъде отменена, като незаконосъобразна. Ответникът по жалбата - Началник на Затвора - Стара Загора, в представеното по делото писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че при издаването на заповедта са спазени всички нормативно регламентирани формални и процесуални изисквания. С подробно изложени съображения обосновава, че от събраните доказателства по несъмнен начин се установява извършеното от П.Д. дисциплинарно нарушение, като в съответствие и при правилно приложение на закона за това нарушение му е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия” за срок от 5 денонощия. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна: От представената и приета като доказателство по делото Докладна записка № ИЗ-1139 от 15.03.2021г., изготвена от мл. инспектор О.В., се установява, че на 14.03.2021г., в 11.30ч. е констатирано, че л.св. П.Д.Д. не се е завърнал в ЗООТ „Верея“ към Затвора – Стара Загора от домашен отпуск. За случая е уведомена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, като лишеният от свобода е обявен за общодържавно издирване. След предприетите издирвателни мероприятия на 15.03.2021г. П.Д. е открит и задържан от органите на РУ – Хасково и впоследствие върнат в Затвора – Стара Загора. Съгласно дадените от л.св. Д. обяснения, имал е среща с приятелката си, която имала проблеми и затова не се е прибрал от домашен отпуск. С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед рег. № Л-1718/ 23.04.2021г., издадена от Началника на Затвора - Стара Загора на основание чл.101, т.7 от ЗИНЗС, на лишения от свобода П.Д.Д. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия” за срок от 5 денонощия. От фактическа страна издадената заповед и наложеното със заповедта дисциплинарно наказание се основават на извършено от лишения от свобода П.Д. дисциплинарно нарушение по см. на чл.100, ал.2, т.5 във вр. с чл.100, ал.2, т.4 от ЗИНЗС – П.Д. е нарушил установения ред и дисциплина, като се е завърнал след срока на домашния отпуск. Заповедта е обявена на П.Д. на 10.05.2021г. и няма данни да е била обжалвана по реда на чл.110 от ЗИНЗС. Съгласно представено писмо вх. № 2900 от 17.05.2021г. от Началника на Затвора – Стара Загора, с Определение № 10 от 13.04.2021г. на Окръжен съд – Стара Загора, е отменено зачитането на работните дни на лишения от свобода Д., на основание чл.41, ал.4 от НК. От представеното и прието като доказателство по делото Споразумение от 17.05.2021г. по НОХД № 1311/ 2021г. по описа на РС – Стара Загора е видно, че П.Д.Д. е признат за виновен за това, че на 14.03.2021г. в гр. Стара Загора, като затворник, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“, е избягал, като не се е завърнал в ЗООТ „Верея“ към Затвора – Стара Загора от домашен отпуск – престъпление по чл.297, ал.1 от НК, за което на П.Д. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорената заповед, намира за установено следното: Жалбата, като подадена от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок по чл.111, ал.1 от ЗИНЗС и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентния административен орган по чл.104, ал.1 от ЗИНЗС – Началника на Затвора - Стара Загора. Постановена е в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за наложеното на лишения от свобода П.Д. дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия”. Съдът не констатира допуснати процесуални нарушения при провеждането на дисциплинарното производство и издаването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Спазени са сроковете по чл.106, ал.1 от ЗИНЗС, като преди налагането на дисциплинарното наказание нарушителят е изслушан на 21.04.2017г. и са приети дадените от лишения от свобода писмени обяснения. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че при издаване на оспорената заповед е нарушена разпоредбата на чл.105, ал.2 от ЗИНЗС, което възражение е обосновано със съображения, че за същото деяние е осъден от Окръжен съд – Стара Загора да му бъдат отнети отработените дни за две години назад. Съгласно нормативното правило по чл.105, ал.2 от ЗИНЗС, з а едно нарушение лишеният от свобода може да бъде наказван само веднъж. Систематичното място на разпоредбата /глава девета, раздел ІІ „Мерки за поощрения и дисциплинарни наказания“/, сочи, че очевидно забраната за двойно наказване касае единствено реализирането на дисциплинарната отговорност т.е за едно дисциплинарно нарушение на лишения от свобода може да бъде наложено едно дисциплинарно наказание. В случая липсват каквито и да е било данни за дисциплинарното нарушение, санкционирано с обжалваната заповед при налагане на дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия” за срок от 5 денонощия, да е било наложено и друго дисциплинарно наказание по чл.101, т.1 – т.8 от ЗИНЗС. Не обуславя извод за допуснато нарушение на чл.105, ал.2 от ЗИНЗС обстоятелството, че с влязло в сила Определение № 10 от 13.04.2021г. на Окръжен съд – Стара Загора, на основание чл.41, ал.4 от НК, е отменено зачитането на работните дни на лишения от свобода Д.. На първо място както беше посочено, разпоредбата на чл.105, ал.2 от ЗИНЗС е относима единствено при налагането на дисциплинарни наказания за извършени дисциплинарни нарушения. На следващо място липсва законово регламентирана забрана в случаите, когато с едно деяние се осъществяват признаците на дисциплинарно нарушение и на друг вид правонарушение, да се реализира дисциплинарна отговорност, независимо, че деянието може да е основание за търсене и на друг вид отговорност. Константна е съдебната практика, че дисциплинарното наказание "изолиране в наказателна килия" не индикира наличие на наказателно обвинение по смисъла на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ и чл. 4 от Протокол № 7 и респ. че дисциплинарното производство и дисциплинарната санкция по ЗИНЗС не са наказателни по см. на Конвенцията и не предопределят наказателен характер на това производство. Еднозначно се приема и в съдебната практика, че производството по чл. 443, т. 2 от НПК във вр. 41, ал.4 от НК също не е административно производство с наказателен характер по см. на чл. 6, § 1 от Конвенцията и чл. 4 от Протокол № 7, тъй като отмяната изцяло или отчасти зачитането на работните дни от последните две години преди извършване на последното нарушение, не представлява наказание по чл.37 от НК. Следователно с налагането на дисциплинарно наказание по чл.101, т.7 от ЗИНЗС „изолиране в наказателна килия“ при наличието на влязло в сила Определение № 10/ 13.04.2021г. на Окръжен съд – Стара Загора за отмяна на зачитането на работните дни на л.св. Д. на основание чл.41, ал.4 от НК, не е допуснато и нарушение на принципа „ne bis in idem“. По изложените по-горе съображения, че дисциплинарното нарушение и наказание не се свързват с наказателно обвинение по смисъла на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ и чл. 4 от Протокол № 7, посоченият принцип „ne bis in idem“ не се явява нарушен и с оглед обстоятелството, че със Споразумение от 17.05.2021г. по НОХД № 1311/ 2021г. по описа на РС – Стара Загора, лицето е признато за виновно за това, че на 14.03.2021г. в гр. Стара Загора, като затворник, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“, е избягал, като не се е завърнал в ЗООТ „Верея“ към Затвора – Стара Загора от домашен отпуск – престъпление по чл.297, ал.1 от НК, за което на П.Д. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на лишения от свобода П.Д.Д. е издадена в съответствие и при правилно приложение на материалния закон. Извършването на противоправното деяние еднозначно се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства. Лишеният от свобода не се е завърнал след срока на домашния отпуск на 14.03.2021г.; обявен е за общодържавно издирване и след проведени издирвателни мероприятия на 15.03.2021г. е задържан от органите на МВР и върнат в Затвора – Стара Загора. Ето защо съдът приема за установена и доказана описаната в заповедта фактическа обстановка и съотв. че П.Д. виновно е осъществил състава на дисциплинарно нарушение по см. на чл.100, ал.1 във вр. с чл.100, ал.2, т.4 от ЗИНЗС. Това поведение на лишения от свобода, обосновано и правилно е възприето от дисциплинарно-наказващия орган като материалноправно основание за налагане на най-тежката дисциплинарна мярка - „изолиране в наказателна килия”, при прилагането на чл.102, ал.2 от ЗИНЗС. Наложеното наказание правилно е определено по вид съобразно разпоредбата на чл. 102, ал.2 от ЗИНЗС и при индивидуализацията му в съответствие с изискването по чл. 102, ал.1 от ЗИНЗС, са взети предвид характера и тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение, отношението на л.св. към него, досегашното му поведение, както и здравословното състояние на лицето, като наказанието е определено под предвидения в закона среден размер. А възражението на жалбоподателя, свързано с мястото на изпълнение на наказанието, очевидно е неотносимо към законосъобразността на оспорената заповед и на наложеното с нея дисциплинарно наказание. С оглед на изложените съображения съдът приема, че обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание на лишения от свобода П.Д., като издадена от компетентен орган и в изискуемата се форма; постановена в съответствие и при правилно приложение на материалния закон; при спазване на административно-производствените правила и съобразяване с целта на закона, е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена. Водим от горните мотиви и на основание чл.111, ал.5 и ал.6, т.1 от ЗИНЗС, Старозагорският административен съд