Решение № 57 от 7.1.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1375/2024 г.
Административен съд - Благоевград07.01.2025 г.докладчик Стоянка Пишиева-Сахатчиева
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. Н. Ч., с адрес: [населено място], [улица], ет.2 против Решение № ЕО-Б-3534-001/15.10.2024 год. на Секретаря на Община [област] за предоставяне на достъп до обществена информация по Заявление за достъп до обществена информация по електронен път с вх.№ ЕО-Б-3534/02.10.2024 год. Решението е окончателно. Съдия: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева Вярно с оригинала! М.К. Вярно с оригинала! М.К.
Мотиви
Производството е по чл.146 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.40 от Закона за достъп до обществената информация (ЗДОИ). Образувано е по жалба на Г. Н. Ч., с адрес: [населено място], [улица], ет.2, подадена чрез адв. А. В. против Решение № ЕО-Б-3534-001/15.10.2024 год. на Секретаря на Община [област] за предоставяне на достъп до обществена информация по Заявление за достъп до обществена информация по електронен път с вх.№ ЕО-Б-3534/02.10.2024 год. Сочи се в жалбата, че решението не съдържа конкретен размер на възнагражденията на управителите на общински дружества за периода 01.01.2024 год. – 30.09.2024 год., поради което и практически исканата информация не е предоставена. Иска се, съдът да постанови решение, с което да отмени административния акт като незаконосъобразен и да задължи ответника да се произнесе по подаденото заявление с решение, с което да предостави исканата информация. В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от оспорващия и в писмени бележки от упълномощен адвокат. Претендира и присъждане на сторените по делото разноски. Представя списък. Ответникът – Секретарят на Община [област], в придружително писмо, изразява мнение за недопустимост на жалбата. Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на оспорващия, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. От приложените към административната преписка доказателства, безспорно се установява, следното: Оспорващият Ч. е подал до Общинска администрация - [област] заявление за достъп до обществена информация (стр. 16), регистрирано с вх.№ ЕО-Б-3534/02.10.2024 год., с което е поискал информация за размера на месечното възнаграждение на управителите, по договор за управление, на следните търговски дружества, чиито собственик е Община [област] за периода 01.01.2024 год. – 30.09.2024 год.: „...“ ЕООД; „...“ ЕООД; „... – [област]“ ЕООД; „... – [област]“ ЕООД; „...“ ЕООД; „[област] инвест 2016“ ЕООД; „...“ ЕООД и „[област] проект 2021“ ЕООД. С оспореното Решение № ЕО-Б-3534-001/15.10.2024 год. на Секретаря на Община [област] е възприето, че заявлението е редовно подадено и исканата информация е обществена. Посочено е, че съгласно чл.51, ал.7 от Наредбата за условията и реда за учредяване и упражняване на правата на Община [област] в публични предприятия, търговски дружества с общинско участие в капитала, участието в граждански дружества и сключването на договори за съвместна дейност (Наредбата), месечните възнаграждения на управителите се определят със Заповед на Кмета на Община [област], след предоставянето на изпълнението на финансовите показатели и определените бални оценки на дружествата. Месечните възнаграждения на управителите на едноличните търговски дружества с ограничена отговорност, с изключение на търговските дружества – лечебни заведения се определят чрез бална оценка, по реда на чл.51, ал.5 и ал0 от Наредбата. Стойността на една бална единица, е равна на 50 на сто от минималната месечна работна заплата установена за страната за съответният месец. Стойността на една бална единица за 2024 год. е 466.50 лева. Посочено е, че възнагражденията на управителите на еднолични търговски дружества с ограничена отговорност не могат да бъдат по-малки от 2.5 минимални работни заплати за страната, което за пълно тримесечие на 2024 година е в размер на 2332.50 лева, и от размера на минималния осигурителен доход съгласно приложимото осигурително доказателство. Уточнено е, че максималният размер на месечните възнаграждения на управителите, съгласно чл.51, ал.10 от Наредбата, е 90 на сто от месечното възнаграждение на Кмета за съответният месец. По отношение управителите на едноличните търговски дружества – лечебни заведения, е посочено, че съгласно чл.51, ал.14 от Наредбата, се определят чрез бална оценка, образувана въз основа на резултатите от отчетното тримесечие по показатели и критерии от таблицата, съгласно приложение № 2 от Наредбата и определената стойност на една бална единица. Възнагражденията на управителите не могат да бъдат по-ниски от шесткратният размер на минималната работна заплата за страната и размера на минималния осигурителен доход съгласно приложимото законодателство, и не могат да бъдат по-високи от 9 кратният размер на минималната работна заплата за страната. Посочена е електронна страница, на който са публикувани отчетите на общинските търговски дружества. На интернет-страницата на Община [област] са публикувани „Правила за предоставяне на достъп до обществена информация“ ([интернет адрес]) и са приложени по делото на стр.19-33, утвърдени със Заповед № 2275/21.12.2023 год. на Кмета на Община [област]. Съгласно чл.6, ал.1 от Раздел ІІІ – Дейността в администрацията по приемането, регистрирането и разглеждането на заявления, както и изготвянето на решения по Закона за достъп до обществената информация се организира и координира от секретаря на Община [област]. По нататък ал.2 от същия текст на правилата, предвижда, че решенията за предоставяне или за отказ за предоставяне, както и за предоставяне на частичен достъп до исканата обществена информация по чл.28, ал.2 от ЗДОИ, във връзка с чл.34 и чл.38 от ЗДОИ се вземат от секретаря на общината, при условията и по реда на глава Пета от този раздел. Секретарят на общината подписва всички изходящи документи във връзка с осъществяване на процедурата. Формата на заявяване на достъп до обществена информация е определен в чл.7 от Правилата. При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка съгласно чл.168 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК и чл.169 от АПК, съдът прави следните правни изводи: Оспореният в настоящото производство изричен отказ за предоставяне на обществена информация по ЗДОИ, е издаден от компетентен административен орган – Административният ръководител, Председател на Районен съд - [община]. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, задължени субекти по закона са държавните органи, техните териториални звена и органите за местно самоуправление в [държава]. Съгласно чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ заявленията за предоставяне достъп до обществена информация се разглеждат от органите по чл. 3 или изрично определени от тях лица, които вземат решение за предоставяне или отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация. Съгласно чл. 24, ал. 1 и 2 от ЗДОИ, достъп до обществена информация се предоставя въз основа на писмено заявление или устно запитване. Заявлението се счита за писмено и в случаите, когато е направено по електронен път на адреса на електронната поща по чл. 15, ал. 1, т. 4 или чрез платформата за достъп до обществена информация по чл. 15в. В тези случаи не се изисква подпис съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 год. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, [Наименование]/73 от 28 август 2014 год.) и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Според чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ, заявлението за предоставяне на достъп до обществена информация съдържа: 1. трите имена, съответно наименованието и седалището на заявителя; 2. описание на исканата информация; 3. предпочитаната форма за предоставяне на достъп до исканата информация, освен когато заявлението е подадено чрез платформата за достъп до обществена информация; 4. адреса за кореспонденция със заявителя или съгласие за използване на профил в системата за сигурно електронно връчване по чл. 26, ал. 2 от Закона за електронното управление; 5. отказ на заявителя за публикуване на платформата за достъп до обществена информация на заявлението му, подадено чрез електронна поща по чл. 15, ал. 1, т. 4 и на решението и предоставената обществена информация по него. Ако в заявлението не се съдържат данните по ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4, то се оставя без разглеждане - чл. 25, ал. 2 от ЗДОИ. Заявленията за достъп до обществена информация подлежат на задължителна регистрация по ред, определен от съответния орган (ал. 3). Видно от подаденото от оспорващия заявление, същото е в предвидената от закона писмена форма и съдържа трите имена на заявителя, описание на исканата обществена информация и адреса за кореспонденция, с което формално са изпълнени минималните изисквания на чл. 25, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от ЗДОИ за съдържание. Заявлението е подадено по утвърдения образец до Общинска администрация – [област]. Както бе посочено по-горе, според императивната норма на чл. 25, ал. 3 от ЗДОИ, заявленията за достъп до обществена информация подлежат на задължителна регистрация по ред, определен от съответния орган. Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, са уредени със ЗДОИ. Съгласно определението на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в [държава] и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Понятието „обществена информация“ следва да бъде възприемано като сведение, знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната. Тази информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Следователно, обществена информация съставляват всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължения субект. В чл. 9, ал.1 от ЗДОИ е посочено, че обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е официална и служебна. Според определенията, дадени в чл. 10 и чл. 11 от ЗДОИ, официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия, а служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. За субектите по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ е регламентирано задължение да предоставят информация, която е създадена в кръга на тяхната компетентност и е налична. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ сезираният задължен субект или изрично определеното от него лице, при редовно подадено заявление, т. е. извън хипотезата на чл. 29, има две правни възможности – да вземе решение за предоставяне на достъп или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, като писмено уведоми за това заявителя. Законово регламентираната форма за произнасяне на задължения субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ е писмена форма - решение с изискуеми реквизити при предоставяне на достъп по чл. 34, ал. 1 от ЗДОИ, респективно при отказ за предоставяне чл. 38, ал. 1 от ЗДОИ. Във всички случаи, независимо дали достъпът се разрешава или се отказва, следва да е налице решение в писмена форма, при това с указаното в закона съдържание и при спазване на принципите, прогласени в чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ за откритост, достоверност и пълнота на предоставената информация. Изискването за мотивирано произнасяне е гаранция за законосъобразност на акта. В конкретния случай в законоустановения четиринадесетдневен срок по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ, Секретарят на Община [област], в качеството си на оправомощено лице по ЗДОИ, се е произнесъл с оспореното Решение № ЕО-Б-3534-001/15.10.2024 год., с което, като е приел, че заявлението отговаря на чл. 25 от ЗДОИ, както и, че поисканата информация представлява обществена информация и на основание чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ следва да бъде предоставена, е посочил реда и начина на формиране размера на възнагражденията на управителите на еднолични търговски дружества с ограничена отговорност, чиито едноличен собственик на капитала е Община [област]. Указан е и реда и начина за формиране възнагражденията на управителите на такива дружества – лечебни заведения. Предвид приетия с Наредбата подход е посочен размера на една бална единица – 466.50 лева. Неточно в решението е възпроизведен текста на чл.51, ал.10 от Наредбата, който всъщност ограничава максималния размер на възнагражденията на управителите на еднолични търговски дружества на общината (които не са лечебни заведения) до 90 на сто от възнаграждението на кмета. В случая решението е удовлетворяващо искането за предоставяне на достъп по обществена информация по подаденото от Ч. заявление, като според разпоредителната му част е предоставен пълен достъп. С обжалваното решение поисканата от оспорващия информация е преценена като обществена такава. Решението е издадено в дължимата по закон писмена форма. От страна на ответника изрично е потвърдено в съпроводителното писмо, че с оспореното решение е предоставена заявената информация. Неоснователно е оплакването в жалбата досежно наличието на отказ по заявлението, поради предоставяне на информацията в непълен обем, тъй като не става ясно какъв е размерът на възнагражденията на управителите на изчерпателно посочените търговски дружества за посочения период. Редът и начинът за формиране размера на възнагражденията на управителите на търговски дружества с общинско участие са нормативно определени в Наредбата за условията и реда за учредяване и упражняване на правата на Община [област] в публични предприятия, търговски дружества с общинско участие в капитала, участието в граждански дружества и сключването на договори за съвместна дейност. Същата предвижда месечните възнаграждения на управителите (изпълнителни и контролни органи) на еднолични дружества с общинско участие да се определят чрез бална оценка, образувана въз основа на резултатите за отчетното тримесечие по показатели и критерии определени в таблица приложение № 1 и определената стойност на една бална единица, като не могат да бъдат по-ниски от размера на минималният осигурителен доход – чл.51, ал.2 от Наредбата. С обжалваното решение Секретаря на Община [област] е приел, че с цел предоставяне възможност на заявителя да си състави мнение за дейността на Общината няма пречка да му бъде предоставена информация, относно нормативната уредба, съгласно която се формират заплатите на управителите на посочените дружества, като е посочен и конкретния размер на една бална единица. Подробно са посочени разпоредбите на Наредбата, в които се съдържа тази информация, като освен това е посочена и електронната страница, на която са публикувани финансовите отчети. Неправилно оспорващия поддържа, че отговорът е общ и не съдържал информация за конкретния размер на възнагражденията на управителите, персонално за всички лимитивно изброени дружества, тъй като възнагражденията за управителите на еднолични търговски дружества с общинско участие са еднакво подчинени на изискванията на Наредбата, като разликата е в похода, относно такива, които са лечебни заведения. Това обстоятелство е изрично посочено в оспореното решение, като е указан и реда и начина на формиране на възнагражденията на управителите на еднолични търговски дружества с общинско участие – лечебни заведения. Конкретният размер на възнагражденията на управителите на посочените в заявлението търговски дружества, не представлява обществена информация, защото попада в определението за "лични данни" по смисъла на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Лични данни по смисъла на &[Наименование]; 1, т.2 от ДР на ЗДОИ и на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 год. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, [Наименование]/1 от 4 май 2016 год.) са всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни"); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице. Информацията за точния размер на възнагражденията на конкретните физически лица – управители на еднолични търговски дружества с общинско участие, получавани във връзка с изпълнение на заеманата от тях длъжност, представлява лични данни, разкриващи икономическата идентичност на тези лица. Процесната информация не попада в обхвата на чл. 2, ал.1 от ЗДОИ, тъй като не е свързана с обществения живот в [държава] и не е от естество да даде възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. По силата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, както се посочи и по-горе, обществена информация е всяка информация, свързана с обществения живот в [държава] и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗДОИ, закона се прилага за достъп до обществена информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в [държава]. В конкретния случай, в съответствие с дадените в ЗДОИ дефиниции на понятията обществена официална информация и обществена служебна информация, и закрилата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни, която дава ЗЗЛД, следва да се приеме, че информацията свързана с конкретните размери, при посочена в оспорения административен акт нормативна база за определянето, на възнагражденията на управителите на еднолични търговски дружества с общинско участие, с оглед естеството й засяга лични данни по смисъла на &[Наименование]; 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ и чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 год., поради което ЗДОИ е неприложим, а предоставянето й на трето лице е неправомерно. Изложеното показва, че оспореното решение е валидно и издадено при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон, поради което и подадената против него жалба ще следва да се отхвърли. Водим от горното, съдът
Цитирани разпоредби
37- чл. 2, ал. 1 ЗДОИ
- чл. 28, ал. 2 ЗДОИ
- чл. 15, ал. 1, т. 4
- чл. 146 АПК
- чл. 168 АПК
- чл. 169 АПК
- чл. 11 ЗДОИ
- чл. 25, ал. 3 ЗДОИ
- чл. 25 ЗДОИ
- чл. 25, ал. 2 ЗДОИ
- чл. 25, ал. 1 ЗДОИ
- чл. 28, ал. 1 ЗДОИ
- чл. 3, ал. 1 ЗДОИ
- чл. 3 ЗДОИ
- чл. 34, ал. 1 ЗДОИ
- чл. 38 ЗДОИ
- чл. 38, ал. 1 ЗДОИ
- чл. 6, ал. 1, т. 1 ЗДОИ
- чл. 9, ал. 1 ЗДОИ
- чл. 10
- чл. 146
- чл. 15
- чл. 24, ал. 1
- чл. 25, ал. 1, т. 1
- чл. 26, ал. 2
- чл. 29
- чл. 3
- чл. 34
- чл. 4, т. 1
- чл. 40
- чл. 51, ал. 10
- чл. 51, ал. 14
- чл. 51, ал. 2
- чл. 51, ал. 5
- чл. 51, ал. 7
- чл. 6, ал. 1
- чл. 7