Решение № 108 от 21.6.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 212/2024 г.

Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК. Образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по повод постъпило на 03.04.2024 г. искане от главния прокурор за възобновяване на делото. В искането се сочи, че в хода на същото са били допуснати съществени нарушения по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, като се релевират съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК – нарушения на материалния и процесуалния закон. В искането се съдържат и данни в подкрепа на заявените касационни основания. Претендира се за възобновяване на производството по делото и частична отмяна на постановения съдебен акт. В съдебно заседание пред настоящия съд се поддържат наведените доводи от страна на представителя на Апелативна прокуратура – Пловдив. В хода на съдебните прения служебният защитник на осъдения адв. К. Щ. намира искането на главния прокурор за основателно, тъй като действително е налице съществено нарушение на закона, което налага частична отмяна на съдебния акт без да се налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Осъденият И. поддържа казаното от неговия служебен защитник, като моли да се уважи искането на главния прокурор. Настоящият съдебен състав намира, че искането за ревизия на горепосоченото протоколно определение за одобряване на споразумение по реда на възобновяването се явява направено от надлежно легитимирана страна по чл. 420, ал. 1 от НПК и касае съдебен акт от кръга на тези, визирани в разпоредбата на чл. 419, ал. 1 от НПК, явява се депозирано в срока, предвиден по чл. 421, ал. 1 от НПК, като са били спазени изискванията на чл. 424, ал. 3 от НПК по неговото администриране. Разгледано по същество, искането е напълно основателно, като претендираните нарушения на касационните основания се съдържат в самото дело, чието възобновяване се търси чрез прилагането на извънредния способ за съдебен контрол. Видно от материалите по делото с протоколно определение № 20 от 11.01.2024 г. по НОХД № 57/2024 г. за одобряване на споразумение М. А. И. е бил признат виновен в това, че на 09.10.2023 г. в землището на Община Стара Загора – по път I I – 66, в немаловажен случай, държал акцизни стоки – тютюневи изделия – 20, 400 кг тютюн за пушене за лула и цигари на обща стойност 5508 лева, без акцизен бандерол, когато такъв се изиска по закон - т. 2 от Закона за акцизните и данъчните складове (ЗАДС) и чл. 100, ал. 1 от ЗАДС, като деянието е извършено повторно по смисъла на чл. 28, ал. 1 НК. За така извършеното престъпление по чл. 234, ал. 1, т. 1 вр. ал. 1 предл. 2 вр. чл. 28, ал. 1 НК на осъдения е било наложено кумулативно наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 и чл. 57, ал. 2 НК от ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален общ режим, като на основание чл. 37, ал. 1, т. 1 НК М. А. И. е бил лишен от право да извършва търговска дейност за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА. Видно от материалите по цитираното дело на РС – Стара Загора, съдебното производство по същото било образувано във връзка с внесено на 08.01.2024 г. споразумение за решаване на делото от 05.01.2024 г. – по досъдебно производство № •••••••••••• г. по описа на Районна прокуратура – Стара Загора. С разпореждане на съдията-докладчик от 09.01.2024 г. делото било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните за 11.01.2024 г. - за произнасяне по споразумението и провеждането на диференцираната процедура по глава XXIX НПК за решаване на делото със споразумение. Видно от протокола за проведено на 11.01.2024 г. съдебно заседание пред Районен съд – Стара Загора по НОХД № 57/2024 г. (л. 11 – 14 от цитираното дело), след даване ход на същото съдът е пристъпил към процедурата по чл. 384, ал. 1 от НПК във връзка с изготвеното от страните писмено споразумение, което е съдържало тяхното съгласие по всички въпроси, визирани в разпоредбата на ал. 5 на чл. 381 от НПК. Страните са се съгласили и с предложените от съда промени в споразумението за увеличаване на договореното наказание от шест месеца на осем месеца лишаване от свобода и за включване на наказанието лишаване от права. След като подсъдимият се признал за виновен по повдигнатото му обвинение и заявил информирано съгласие за нейното провеждане, в протокола бил отразен текста на самото споразумение. Следва да се споделят изцяло наведените в искането на главния прокурор доводи за наличие на предпоставките на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК за възобновяване. Настоящият съд намира, че в процедурата за одобряване на споразумението, когато съдът прецени, че споразумението не противоречи на закона и морала постановява определение за одобряването му (чл. 382, ал. 7 НПК), като в протоколното определение възпроизвежда съдържанието на споразумението. Определението има последиците на влязла в сила присъда (чл. 383, ал. 1 НПК) и влиза в сила незабавно след постановяването му. Съгласно приложените в хода на досъдебното производство материали, към момента на извършване на деянието, осъденият не е имал регистрация в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел като търговец или лице, представляващо търговец, на съдружник или на лице, което представлява търговец, спрямо което биха могли да се осъществяват действия по вписване, заличаване или обявяване за наложеното наказание лишаване от права. Няма данни същият да е притежавал и електронна партида на търговец, по която в изпълнение на чл. 237, ал. 3 ЗИНЗС за се извършат действия по обявяване на наложеното наказание. От друга страна, по силата на визираното по-горе споразумение, е бил лишен от право да упражнява търговска дейност за определен срок, след влизането му в законна сила. По отношение на кумулативно предвиденото наказание лишаване от права, съдебната практика е трайна в годините с разбирането си, че такова наказание може да бъде наложено само по отношение на лице, което притежава такова право или е било временно лишено от него (в този смисъл ППВС № 1 от 17.01.1983 г. по н. д. № 8 от 1982 г. – т. 6, б. „а“, решение № 433 от 02.11.2011 г. по н. д. № 2057/2011 г. на ВКС, І н. о., решение № 296 от 22.06.2015 г. по н. д. № 748/2015 г. на ВКС, ІІ н. о., решение № 549 от 19.11.2013 г. по н. д. № 1773/2013 г. на ВКС, I н. о., решение № 209 от 11.11.2016 г. по н. д. № 842/2016 г. на ВКС, II н. о.). По изложените причини следва изцяло да бъдат споделени съображенията в искането за възобновяване, че с одобряване на споразумението са били допуснати нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като по силата на съдебния акт, непроверен по касационен ред, на И. е било наложено и кумулативно предвиденото наказание лишаване от права, без обаче деецът да е притежавал такова право. С това, при постановяване на протоколното определение за одобряване на споразумение, Старозагорският районен съд е допуснал съществено нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК – приложил е неправилно закона независимо, че законодателят действително е предвидил кумулативна санкция за вмененото на дееца престъпление по НК. Отделно от изложеното, е налице и нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, както с оглед изложеното вече по-горе във връзка с процедурата по одобряване на споразумение, така и във връзка с горепосочената липса на правоспособност. В тази връзка съдът е игнорирал разпоредбата на чл. 382, ал. 7 от НПК, по силата на която одобрява споразумението, когато не противоречи на закона и морала. При все в диференцирана процедура, свързана с одобряване на споразумение, съдът да не разисква подробно дали постигнатото споразумение се подкрепя от доказателствата по делото, постигнатото съгласие между страните следва да е доказателствено обезпечено, а в случая, както се посочи и по-горе, не са били налице данни деецът да притежава правото да извършва търговска дейност, включително и такава с акцизни стоки, като са липсвали и данни същият да притежава издадено на негово име разрешение като физическо лице или представляващо юридическо лице за търговия с тютюневи изделия. Съгласно чл. 30, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия (ЗТТИ) тютюневите изделия се продават от търговци, притежаващи разрешение за продажба на тютюневи изделия, издадено при условията и реда на Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). В материалите по делото не се съдържат документи, от които да се установява, че осъденият притежава право да упражнява търговска дейност и търговска дейност с акцизни стоки. В хода на разследването не са били събрани доказателства М. И. да участва в търговски дружества, да е регистриран като едноличен търговец или да притежава статут на регистрирано лице по ЗАДС, на което да е издадено разрешение за търговия с акцизни стоки. Не са налице и данни от регистрите на Българската автоматизирана централизирана информационна система (БАЦИС) при Агенция „М“ при Министерство на финансите за издадено на негово име разрешение като физическо лице или като представляващ юридическо лице за търговия с тютюневи изделия. А съобразно електронно писмо на Агенцията по вписвания, осъденият М. А. И. не е вписан в Търговския регистър в качеството на търговец, на съдружник или на лице, което представлява търговец. С постановения съдебен акт съдът решава въпросите за вида и размера на наказанието, а задължението за проверка на правоспособността на осъдения И. да търгува, включително и с акцизни стоки, е предпоставка да законосъобразно приложение на чл. 234, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1, предл. 2 вр. чл. 28, ал. 1 НК. Съгласно разпоредбата на чл. 382, ал. 5 от НПК, съдът не е следвало да предлага промени в постигнатото споразумение, които да бъдат обсъдени с прокурора и защитата. С посоченото по-горе, се приема, че доводът в искането за възобновяване за наличие на допуснато съществено процесуално нарушение и по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, също се явява основателен. Допуснатите две съществени нарушения на закона са основание за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Нарушенията могат да бъдът отстранени от съда по възобновяване по реда на чл. 425, ал. 1, т. 4 от НПК, тъй като отмяната на незаконосъобразно наложеното наказание лишаване от права е в полза на осъдения. По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 4 от НПК, Пловдивският апелативен съд